📸 Снимка: AP Photo/Mark Schiefelbein
🇺🇸🇦🇲🇦🇿 Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп посрещне държавните глави на Армения и Азербайджан в Белия дом днес, срещата ще приключи с подписването на рамка за мир, която включва изключителни права за Америка да развива стратегическия транзитен коридор през Южен Кавказ, съобщиха официални лица пред Ройтерс.
Армения и Азербайджан се намират в конфликт от края на 80-те години, когато Нагорно-Карабах, азербайджански регион с предимно етническо арменско население, се откъсна от Азербайджан с подкрепата на Армения. И двете страни получиха независимост от Съветския съюз през 1991 г.
Мирният договор може да трансформира Южен Кавказ – регион, произвеждащ енергия, съседен на Русия, Европа, Турция и Иран, пресечен от нефто- и газопроводи, но разделен от затворени граници и дългогодишни етнически конфликти.
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян ще пътуват до Вашингтон специално за преговори и церемония по подписване, споделиха длъжностни лица, говорили при условие за анонимност.
Рамка, която ще подпишат, е насочена към постигане на „конкретен път към мира“ и решаванет на дългогодишен проблем с транзита. Азербайджан поиска транспортен коридор през Армения, който да свързва основната територия с Нахичеван – азерски анклав, който граничи с Турция, най-големия съюзник на Баку.
Според внимателно договорен раздел от документите, които предстои да бъдат подписани в петък, Армения планира да предостави изключителни права на САЩ за развитието на транзитния коридор за продължителен период от време. Проектът ще се казва „Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP), ще се управлява в съответствие с арменското законодателство, а САЩ ще отдадат земята под наем на консорциум за инфраструктура и управление.
„Чрез търговски средства този ход ще отключи региона и ще предотврати по-нататъшни военни действия,“ каза едно от длъжностните лица.
Освен това двамата държавни лидери ще подпишат документите с искане за разпускането на Минската група за посредничество в конфликта, ръководена от Франция, Русия и САЩ още от създаването си през 1992 г.
Напредъкът по въпроса между Ереван и Баку започна през март, когато специалният пратеник Стив Уиткоф посети региона. Членове на неговия екип направиха няколко последващи пътувания там, за да помогнат за сключването на сделка.
Американски длъжностни лица смятат, че сключването на евентуален мирен договор между двете съседни страни може да подтикне преговори за включването на Азербайджан в серия споразумения за нормализация на отношенията между Израел и четири мюсюлмански страни от Близкия изток, постигнати с посредничество от Тръмп още в първия му мандат.
Мирът като победа
Тръмп не крие амбицията си за международно признание заради своите продължаващи миротворчески инициативи. В това начинание той отбелязва значителен напредък в постигането на споразумения за конфликтите между Сърбия и Косово, Конго и Руанда, Камбоджа и Тайланд, а също така Пакистан и Индия, въпреки че ролята на Белия дом в нейното решаване остава спорна.
По отношение на двата най-смъртоносни конфликта днес – войната между Русия и Украйна и тази между Израел и Хамас – Тръмп среща трудности в постигането на дипломатически пробив. В този контекст Али Мамодов, изследовател в университета „Джордж Мейсън“, отбеляза ясната логика на дипломатическата намеса на Тръмп в Южен Кавказ.
„Идеята за участие на САЩ в коридора Зангезур се вписва в широката тенденция на транзакционна, базирана на интереси дипломация, която президентът Тръмп предпочита в други региони,“ отбеляза Мамодов пред Newsweek.
„За Тръмп подкрепата за такъв проект ще му позволи да представи видим, инфраструктурен мирен дивидент, който потенциално ще отбележи като личен успех в дипломацията, сходен с Авраамовите споразумения“, добави той.
Мамодов посочи и няколко ползи, които Армения и Азербайджан биха могли да извлекат от такова споразумение.
„Първо, то осигурява противовес на алтернативи, подкрепяни от Русия или Иран, позволявайки на двете страни да разнообразят партньорствата си. Второ, ако бъде правилно представен, коридорът може да се разглежда не само като регионална връзка, но и като част от по-широка програма за свързаност, интегрирайки Южен Кавказ в глобалните търговски маршрути чрез Средния коридор.“
„Тази перспектива би могла да намали взаимното недоверие и да направи проекта по-политически приемлив на местно ниво,“ добави той.
Джошуа Кучера, старши анализатор в Международната кризисна група, също свърза усилията на Тръмп с другите му дипломатически кампании, отбелязвайки, че „е очевидно, че администрацията на Тръмп търси лесна победа в миротворчеството, след като с Украйна и Газа напредват по-бавно, отколкото той се надяваше.“
Той обаче посочи, че все още има доста неясноти в изпълнението на споразумението между двете кавказки страни, включително реализацията на маршрута, който е в центъра на регионалния спор.
„Най-потенциално новаторският елемент е транспортното споразумение TRIPP, но все още не знаем много важни детайли,“ посочи Кучера. „На теория Азербайджан иска транспортен маршрут, който Армения да не може да контролира, между основната територия на Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван, докато Армения твърди, че иска същото през Нахичеван, което ще е най-бързият начин за свързване между северна и южна Армения.“
Тигран Григорян, директор на Регионалния център за демокрация и сигурност, подчерта, че успехът на Тръмп в събирането на арменския премиер Никол Пашинян и азерския президент Хейдар Алиев в Белия дом се разглежда като бърза победа във външната политика. Той също отбеляза, че детайлите на американското предложение са ключови, имайки предвид исканията на двете страни.
„Азербайджан настоява за безпрепятствен достъп за товари и пътници до ексклава Нахичеван, като на практика изисква липса на арменски контрол върху маршрута. Въпреки че е отворена към идеята за възстановяване на комуникациите, Армения настоява този маршрут да функционира при пълното спазване на нейния териториален интегритет, суверенитет и юрисдикция, както и на принципа на реципрочност“, обясни Григорян пред Newsweek.
„Тоест, ако на Азербайджан бъде позволено да свърже Нахичеван през територията на Армения при опростен режим, същите правила трябва да бъдат приложени и за Армения, за да използва сегмента на железницата през Нахичеван за достъп до северните си региони“, добави той.
Конкуриращи се интереси
Очакваното споразумение, в каквато и форма да се осъществи, вероятно ще има последици отвъд двете страни и ще засегне трите регионални сили в Южен Кавказ – Русия, Иран и Турция.
„Всяка от тези регионални сили разглежда Южен Кавказ като част от стратегическия си периметър, така че всяко участие на САЩ, особено в инициатива от висок профил на Тръмп, ще се наблюдава внимателно“, каза Мамодов.
Разположен на стратегически кръстопът между Азия и Европа, Армения и Азербайджан са били под контрола на Персийската, Османската и Руската империя в различни периоди от своята история. Те придобиват независимост през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз, което довежда първата голяма война за региона Нагорни Карабах, където етническите арменци обявяват Република Арцах на територия, международно призната като част от Азербайджан.
След този конфликт Армения и Азербайджан взаимно се обвиняват в етническо прочистване, докато Армения продължава да настоява за признаване от Турция на систематичното изгонване и избиване на арменци от Османската империя по време на Първата световна война – кампания, призната от повечето държави за геноцид.
От своя страна Азербайджан развива близки отношения с Турция през последните три десетилетия. Турските дронове изиграха ключова роля в нанасянето на значителни загуби на Армения по време на войната през 2020 г. и последвалите сблъсъци и азерска офанзива през 2023 г., която доведе до разпадането на Република Арцах и временното спиране на арменското членство в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), по-известна като руското НАТО.
Но Москва и Техеран имат друг интерес в региона, свързан с проекта за Международен транспортен коридор Север-Юг, който би установил неподлежащ на санкции железопътен маршрут от Индия до Русия – т.нар. „Мост на Тръмп“ има потенциала да наруши този план, тъй като според съобщенията той вероятно ще бъде изграден близо до границата на Иран с Армения.
Кучера отбеляза, че сега, когато САЩ се готвят да играят по-голяма роля в проблемния регион „Иран и Русия са предпазливи към всяко американско присъствие в региона, особено по казуси в сферата на сигурността, а в този случай маршрутът минава директно покрай границата на Иран, което прави всяко американско присъствие там особено чувствително.“
От друга страна, той каза, че „Турция желае по-добри транспортни връзки на изток през Армения и Азербайджан.“
Победители и губещи
Григорян също твърди, че „Турция е единствената от трите големи регионални сили, която вероятно ще приветства предложението на САЩ,“ и всъщност вече е започнала да изгражда инфраструктура за свързване на източния си град Карс с провинция Нахичеван на Азербайджан.
От друга страна, той смята, че Иран вероятно ще се противопостави на всяка мярка, която заплашва да прекъсне тази връзка.
„Тъй като маршрутът минава по границата на Иран и Армения, Техеран вижда всяко отслабване на арменския суверенитет върху него като директна заплаха както за северната си граница, така и за транспортния коридор Север-Юг, който свързва Иран с Европа през арменска територия“, обясни Григорян.
В повод за притеснение от страна на Иран се превръща и нарастващото сближаване на Азербайджан с Израел, което подтикна Техеран да търси по-добри връзки с Баку.
„А за Русия въпросът е още по-чувствителен. Всеки успех на САЩ в поемането на тази инициатива би представлявал сериозен удар върху позициите на Русия в региона“, заяви Григорян, посочвайки намаляващото й влияние в регион, който някога е доминирала.
„Русия определено е губещата в тази история, тъй като се надяваше, че пътят ще остане под неин контрол“, категорична е Олеся Вартанян, експерт по конфликти и сигурност в Южен Кавказ
„Американската стъпка помага на Армения и Азербайджан да постигнат повече стабилност и мир и затвърждава допълнително загубата на руското влияние в Южен Кавкас – процес, започнал преди известно време и подсилил се от разпадането на Нагорни Карабах на фона на руската инвазия срещу Украйна“, продължи тя.
„Е, това е цената, която Русия трябва да плати“, завърши тя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар