Русия плаши Прибалтика с Международния съд на ООН, НАТО предупреждава за нова война в Европа.

🇷🇺🇺🇳 Руската федерация планира да се обърне към Международния съд на ООН, за да „защити“ правата на руснаците в балтийските страни, заявиха от Mинистерство на външните работи. От ведомството твърдят, че властите в Латвия, Литва и Естония „забраняват“ употребата на руския език, „пренаписват историята“ и провеждат „наказателна политика на репресии и сплашване“.

„Всички опити за уреждане на разногласията по пътя на преговорите се оказват без резултат. В тази връзка ще ни се наложи да пренесем претенциите си в съдебната сфера, като се обърнем към главния съдебен орган на ООН – Международния съд“, заяви представител на външното министерство пред „Известия“.

Кремъл вече се е обръщал към международни институции по този въпрос. По-специално, оплаквания от руска страна са получавали Върховният комисар на ООН по правата на човека и Върховният комисар на ОССЕ по въпросите на националните малцинства.

„Министерството води системна работа на всички възможни правозащитни платформи на ООН“, подчертаха от ведомството. Бившият заместник-генерален секретар на ООН Сергей Орджоникидзе определи обръщането на Русия към съда като политическа стъпка. „Трудно е да се предскаже кога делото ще стигне до разглеждане и как ще се разгледа. За първи път в историята на Международния съд там няма наш съдия“, посочи експертът, който допълни, че съдебното производство може да отнеме години.

Международният съд на ООН разглежда спорове между държави в съответствие с нормите на международното право и издава консултативни становища. Неговата юрисдикция е факултативна. Освен това съдът няма лостове за пряко изпълнение на своите решения. След началото на пълномащабната война срещу Украйна държавите от Прибалтика ограничиха влизането на руснаци и започнаха събарянето на съветски паметници. С оглед на това руското външно министерство обвини ръководството на Латвия, Литва и Естония в „русофобия“, а говорителят на ведомството Мария Захарова обвини САЩ и ЕС в насърчаване на „антируската кампания на прибалтийците“.

По-рано Държавната дума и Съветът на федерацията одобриха закон, който разшири значително правомощията на президента Владимир Путин за използване на въоръжените сили в чужбина. По-конкретно, той му позволява да ангажира армията за „защита на гражданите на РФ“ в случай на „техния арест, задържане, наказателно или друго преследване“ зад граница.

Разширяването на правомощията на Путин се случи след серия от предупреждения от държави-членки на НАТО, че Кремъл се готви за война с една или няколко европейски страни. Ръководителят на германското разузнаване (BND) говори за риск от руска провокация в страните от Прибалтика по сценария за анексирането на Крим. През февруари тази година датското разузнаване заяви, че Москва е способна да започне мащабна война в Европа в рамките на пет години.