🇺🇸 В края на 50-те години на миналия век американската армия беше нападната от страховит враг: федералния бюджет. Стратегията „Нов поглед“ на тогавашния президент Дуайт Айзенхауер се стреми да реорганизира военното финансиране от Студената война, фокусирайки го върху тактическите ядрени оръжия като основно възпиращо средство на Съединените щати срещу потенциални атаки от Източния блок.
Разходите за отбрана се разделят между Военновъздушните сили (49%), Военноморските сили (29%) и Сухопътните войски, на които е определен най-малкият дял (22%).
Решена да запази статута си, армията се фокусира върху насърчаването на наземното разгръщане на мобилни ракети като ключова част от ядреното възпиране на Америка. Това, от което командването на армията се нуждаеше, беше терен, който да е на поразително разстояние от съветската граница и който предлага известна степен на естествено прикритие.
Не след дълго го откриха в замръзналата дива природа на Гренландия, която се превърна в сцена за проекта Iceworm – строгосекретен план за превръщане на част от Арктика в пускова платформа за ядрени ракети и в същото време изграждане на „град под леда“.
Целта на проекта, описана от проф. Николай Петерсен от датския университет в Орхус през 2007 г. в Scandinavian Journal of History, изглеждаше ясна. Вместо да са базирани в силози в Съединените щати, където могат да бъдат атакувани от Съветския съюз, междуконтинентални балистични ракети с голям обсег (ICBM) Minuteman могат да бъдат заровени на по-малко наблюдавано място, намиращо се значително по-близо до противника.
Ледената покривка на Гренландия се намира на по-малко от 3000 километра от Москва. Планът предвиждаше изкопаване на подземни траншеи, в които да бъдат разположени балистични ракети със среден обсег (MRBM), но преди необходимият брой бойни глави да бъде инсталиран, проектът се изправи срещу сила, която е по-могъща дори от Съветския съюз и бюджетните ограничения: майката природа.
Много преди едно проучване миналата седмица да установи, че затоплящата се планета е завладяла всички ледени шелфове на Северна Гренландия освен пет и заплашва опасно покачване на морското равнище, движещият се лед на Гренландия компрометира един от най-дръзките проекти от армията на Съединените щати.
Планът за разполагане на ядрени ракети под леда на Гренландия е вдъхновен от Бернт Балхен, роден в Норвегия полковник от американската армия, който през 30-те години на миналия век е начело на полярната авиация и който изтъква стратегическото предимство в местоположението на Гренландия между суперсилите.
Балчен е участвал в изграждането на две американски военновъздушни бази на арктическия остров. Той отбеляза, че Съединените щати имат разрешение да съхраняват ядрени оръжия там съгласно споразумението Thulesag 1, подписано с Дания през 1941 г. след нацистката окупация на страната, което дава на Америка юрисдикция над защитата на Гренландия, която е била под датски контрол след Килския договор от 1814 г. и съществуваха опасения, че германците могат да я използват като плацдарм, от който да атакуват Северна Америка.
Въпреки отмяната на заплахата в края на Втората световна война, съветските междуконтинентални балистични изпитания, проведени през 50-те години на миналия век, и изстрелването на „Спутник“ през 1957 г. затвърдиха убеждението, че американското военно присъствие в Гренландия трябва да бъде запазено. Но как би могла Америка да инсталира подземни ядрени ракети, без явно да наруши политиката на Дания за безядрен режим от 1957 г.
Решението беше изграждането на полярно тренировъчно съоръжение, служещо като прикритие за копаене в леда. Camp Century е създаден през 1958 г. на около 250 километра източно от Туле, и е представен на датчаните като място за научни изследвания и тестова зона за строителни работи в арктически условия.
В действителност това беше голяма военна инсталация, с повече от три километра покрити окопи, както и лаборатории, подземна железопътна линия и преносим ядрен реактор PM-2A за захранване. Но той служеше само като микрокосмос на това, което Iceworm трябваше да бъде.
Планирано е така нареченият подземен град в крайна сметка да бъде три пъти по-голям от Дания, на 135 000 квадратни километра, и да включва повече от 2000 огневи позиции, през които 600 ракети със среден обсег могат да бъдат преместени на железопътни вагони. Единадесет хиляди обслужващ персонал ще живеят под леда и ще бъдат редувани на постовете си със самолети, оборудвани със ски за кацане, които ще докоснат повърхностните писти.
За да поддържа тези бъдещи служители мотивирани, Camp Century ще предложи повече удобства от стандартната писта за бягане и център за развлечения, а именно болница, училище и киносалон и е планирано да получи още два ядрени генератора, които да доставят енергия на инсталацията, след като бъде напълно построена.
Проектираните в Швейцария снегорини започнаха да копаят канали в леда. Най-дългата от тях, на повече от 30 метра, беше наречена „Главната улица“. Покрита със стоманени арки и камуфлажен сняг, тя беше достатъчно здрава, за да побере конвоя от ракети, транспортирани под земята, всяка от които ще носи бойна глава с мощност 2,4 мегатона – 150 пъти по-мощна от бомбата, хвърлена над Хирошима през 1945 г.
Ако бъдат изстреляни, 600 от тези ракети биха били достатъчни, за да унищожат 80 процента от целите на Съединените щати в Съветския съюз и Източна Европа. За разлика от това, Съветският съюз трябваше да изстреля около 3500 ракети с мощност от осем мегатона, ако иска да унищожи ракетната инсталация в Гренландия – ако изобщо знаеше за съществуването на съоръжението под леда.
Именно поведението на леда доведе до провала на програмата. Бавното, но постепенно движение на ледената покривка на Гренландия причини изкривяването на изкопите, като таванът на помещението на ядрения реактор падна със 150 сантиметра през 1962 г. Въпреки опита да го повиши през лятото, военните, които вече бяха наясно колко крехък изглежда един ядрен град, обграден от движещи се ледове, възприеха предпазливия подход и понижиха класа на Century до летен лагер през 1964 г., преди окончателно да изоставят мястото три години по-късно.
Вместо изстрелване на ракети, последното забележително упражнение, извършено на територията на базата, беше пробиването на сонда в основната скала на една миля дълбочина, което ако не друго, поне придаде нотка на истина в прикритието „зона за научни изпитания“, подадено на Дания.
По ирония на съдбата именно този сондаж донесе най-големия успех на проекта. Докато ядрото на основната скала, извлечено през 1966 г., беше съхранено и в крайна сметка забравено, неговото преоткриване през 2017 г. разкри, че съдържа вкаменени фрагменти от листа и клонки, доказващи наличието на растения в един от най-студените региони на земята.
Това спомогна за размразяването на мразовитите отношения, възникнали между Съединените щати и Дания, когато проектът Iceworm беше публично разкрит през 1997 г. Подобно напрежение беше възникнало десетилетия по-рано, когато при рутинен полет за наблюдение южно от военновъздушна база Туле през 1968 г. стратегически бомбардировач B- 52 се разби и разпръсна полезния си товар, съставен от четири 1,1-мегатонни термоядрени бомби, над морския лед в залива Северна звезда. Персоналът на военновъздушните сили и местното инуитско население бяха помолени да помогнат при почистването, което стана неофициално известно като „Dr. Freezelove” и успя да възстанови само три от четирите спукани бойни глави.
Изчезналата атомна бомба не е единствената отломка на американската военна мощ, останала в Гренландия. Когато проектът Iceworm беше изоставен, имаше надежда, че движещият се лед, който компрометира конструкцията му, ще погребе материалите, които Инженерният корпус на армията на САЩ беше оставил след себе си. Това включва 9200 тона строително оборудване, 53 000 галона дизелово гориво, използвани в боята канцерогенни химикали и радиоактивна охлаждаща вода от преносимия ядрен реактор на лагера.
Проучване от 2016 г. предполага, че тези замърсители вероятно ще бъдат освободени след няколко десетилетия, тъй като по-топлият климат продължава да топи ледената покривка. Тази вест сякаш потвърждава гренландската поговорка: „Ако замълчиш призрак, той става по-голям.“
