Анализ: Военните от доклада на ЦИД – в бюлетината и до властта

🇷🇺🕵️🇧🇬 3 от общо 22 бивши военни и експерти по сигурността, посочени от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) през ноември 2024 г. като рупори на прокремълски послания, са в бюлетината за президент днес. Бригаден генерал от запаса Димитър Шивиков е кандидат за вицепрезидент в двойка с доцент Георги Димов, полковник от запаса Славчо Велков – в двойка с Волен Сидеров, а капитан от запаса професор Нако Стефанов води собствена листа с Нина Ламбова. Четвъртото име в списъка е генерал Златан Стойков, който е бивш началник на Генералния щаб, председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и член на инициативния комитет на Илияна Йотова.

Средата, за която става въпрос, не е тайна за никого. Участниците в нея са публично известни по име и са близо до вземането на държавни решения: в изборите, в публичните съвети към премиера Румен Радев и в инициативния комитет на държавния глава. Там, където държавата се опита да докаже руско проникване в системата за отбрана по съдебен път, делата от 2021 и 2022 г. до средата на 2025 г. не бяха стигнали до процес по същество. А където хора от тази среда поискаха конкретни решения, резултатът беше смесен: 10-годишното споразумение за сигурност с Украйна остава в сила, но доставките на оръжие от складовете на армията спряха.

Докладът на ЦИД стъпва на наблюдение на онлайн медиите и Facebook между февруари 2022 г. и юни 2024 г. В този период 16 107 статии споменават някого от изследваните имена. Най-често е споменаван бившият подполковник Николай Марков – в 5468 статии, а Стойков и Шивиков – съответно в 937 и 709. Авторите на доклада внасят уточнение, че „няма очевидни доказателства за координирани действия от страна на цялата мрежа“. По-скоро, пишат те, участниците се подкрепят взаимно с едни и същи инициативи и едни и същи тези. Център за реформи в отбраната, независим аналитичен център със седалище в Киев, проследява в доклада си Toy Soldiers организационните връзки с Москва. СОСЗР, най-голямото сдружение на запасното войнство с над 20 000 членове, членува в руската Международна конфедерация на генералите, адмиралите и офицерите от запаса и резерва, а Стойков е посочен като неин вицепрезидент. Стефанов, член на ЦК на Българската партия на комунистите, според същия доклад е участвал през 2023 г. заедно с представители на фондация „Русский мир“ в конгреса на първия Международен русофилски съвет. Бележка в доклада на ЦИД посочва, че Стойков, Шивиков и Стефанов членуват в Националното сдружение „Движение Русофили“. Неговият лидер Николай Малинов беше оправдан на първа инстанция по делото за шпионаж на 14 май 2026 г., а на 19 май обвинението протестира присъдата.

Определенията на изследователите не са нужни, за да се видят позициите на тези участници. На 25 август, когато „Народна сила“ обяви кандидатурата му, Шивиков каза, че като вицепрезидент ще посети „братска Русия“, и добави: „Русия в моите очи не е агресор. Крим е руски.“ Две седмици по-късно двойката Димов–Шивиков включи възстановяването на диалога с Русия и Китай сред своите ключови приоритети. Генерал-майор от запаса Стоимен Стоименов, също от списъка на ЦИД, отговори в „Поглед инфо“ на 6-мата бивши министри на отбраната, които на 1 април подкрепиха споразумението с Украйна. Той изброи „три шеги“ в техния призив, втората от които е „Русия е агресор“. В обръщение, записано на видео, от 14 август 2025 г. Стойков, генерал-полковник от запаса Цветан Тотомиров, също бивш началник на Генералния щаб, и още няколко души предупредиха, че военните учения и инфраструктурата край Черно море за прехвърляне на чуждестранни войски към фронта в Украйна „превръщат България в законна военна цел“.

Засегнатите отхвърлят тълкуването, че служат на чужда държава. „И той, и аз сме български патриоти. Не се кланяме на представители на политики и идеологии на чужди държави, ние сме българофили“, настоява Велков пред БНР за себе си и Сидеров. Стоименов определи кръга лица около списание „Сигурност“ като „надпартийна организация“ и пред същото радио през май 2025 г. заяви: „Няма нито един случай, в който да сме се занимавали с кадруване, с партийно инженерство, с внедряване на военни в партийни структури [...]“. Твърденията, че българските служби са пробити от Москва, нарече „голяма измишльотина“.

Най-видимата връзка с изпълнителната власт е Стоименов, когото конституционалистът Георги Близнашки и част от медиите наричат ментор на Радев. Според Toy Soldiers той е възпитаник на Военно-политическата академия „Ленин“ в Москва, работил е във военно-административен отдел на ЦК на БКП и е бил заместник-началник на разузнавателно управление на Генералния щаб (РУМНО). Два дни след изборната победа на „Прогресивна България“ той публикува статия с препоръки към Радев. В нея предлага Втора национална кръгла маса, която да обсъди и „външнополитическата ориентация на страната с фокус на договорите за участието в съществуващи и нововъзникващи международни съюзи – военни и икономически“. В интервю за „Поглед инфо“ на 8 май, деня, в който парламентът избра кабинета, той отхвърли определението „сивия кардинал“ на Радев. Пред „Дневен ред“, според преписа на „БРОД за България“, нарече мит представата, че новият премиер ще обърне външната политика към Русия, и каза, че очаква от него прагматични отношения с Москва. Връзките не са нови. Според ЦИД Шивиков и обвиненият по-късно в шпионаж бригаден генерал от резерва Валентин Цанков публично подкрепиха Радев още през 2020 г. Велков пък е бил съветник по въпросите на службите за сигурност в Министерския съвет през 2021 г., при служебното правителство на Стефан Янев.

Там, където влиянието може да се измери чрез решенията на държавата, резултатите сочат в две посоки. На 9 юни министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви: „Ние не предвиждаме предоставяне на повече въоръжение на украинската армия.“ Позицията му съвпада с една от тезите, проследени от ЦИД в запасни офицери: да се прекрати военната помощ. На следващия ден Стоянов уточни, че става дума за складовете на армията. Според него наличностите вече са под санитарния минимум, а министерството е предоставило 13 пакета помощ на Киев. На 1 юли обаче парламентът, с гласовете и на „Прогресивна България“, отказа да задължи кабинета да прекрати споразумението, подписано на 30 март от служебния премиер Андрей Гюров, макар Радев да го критикуваше в кампанията. Проектът на „Възраждане“ събра 10 гласа „за“ при 160 „против“. През октомври кабинетът поиска от НАТО антидрон системи, а от Варна над акваторията на Черно море лети патрулният самолет P-8A Poseidon от ВМС на САЩ. Командирът на родните ВВС генерал-майор Николай Русев каза на 23 октомври, че самолетът ще остане за дълъг период.

Във връзка с руския шпионаж в отбраната държавата вече повдигна обвинения, но засега те не издържат в съда. През март 2021 г. прокуратурата и ДАНС обявиха група от 6 души начело с бившия военен разузнавач Иван Илиев. В нея според обвинението са били двама действащи офицери от служба „Военно разузнаване“, полковник Петър Петров от бюджетната дирекция на министерството и Любомир Медаров, ръководител на регистратурата за класифицирана информация в Народното събрание. Софийският военен съд върна обвинителния акт през март 2022 г. и отново през 2024 г. Военно-апелативният съд потвърди, че в него не са описани фактите за конкретното поведение на всеки подсъдим. Към юни 2025 г. трети обвинителен акт няма, а прокуратурата отговори на „24 часа“, че все още няма нищо ново по делото. През октомври 2025 г. Европейският съд по правата на човека осъди България по жалба на Медаров: изявленията на тогавашния главен прокурор Иван Гешев, на говорителката на прокуратурата и на наблюдаващия прокурор, направени преди делото да стигне до съд, са нарушили презумпцията му за невиновност. На 2 март 2022 г. Цанков бе обвинен, че от 2016 г. е предавал сведения за вътрешната политика на съветник в политическата секция на руското посолство, а Министерство на външните работи изгони двама руски дипломати. Към януари 2025 г. няма внесен обвинителен акт срещу него, а през юни 2025 г. „24 часа“ писа, че той отдавна е на свобода и без мярка за неотклонение.

Последният сигнал идва отвън. На 9 септември британският The Telegraph публикува изтекла оценка, която е изготвена за Австралийската служба за тайно разузнаване (ASIS), според която ветерани от специалните части на западни държави са били вербувани да обучават руснаци, сред които военнослужещи на активна служба, в частни центрове в България и Сърбия, сред които „Алфа Метал“ край габровското село Междени. Вестникът отбеляза, че не е успял да потвърди твърденията независимо. От „Алфа Метал“ отрекоха да са обучавали руски граждани след 2020 г. и обясниха, че по същото време в центъра е имало група украинци, говорещи руски. Велков, който е посещавал базата, заяви пред NOVA NEWS, че по думите на ръководителя на центъра руснаци са се обучавали там в областта на личната охрана до 2019–2020 г., но не и след това. Радев отказа да коментира публикациите и ги определи като спекулации. На 23 септември мнозинството отхвърли и искането на „Възраждане“ парламентът да изслуша МВР, ДАНС, Министерство на отбраната и Държавна агенция „Разузнаване“.

Най-важното кадрово решение във въоръжените сили предстои. На 29 септември началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, на поста от 30 март 2020 г. насам, подаде рапорт за освобождаване с тримесечно предизвестие. Министерството не съобщи причините. Наследникът се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет. На 19 октомври анонимни източници посочиха Русев, възпитаник на Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ, но той отрече и каза, че смята да остане командир на ВВС.

Съпоставката сочи, че офицерите от запаса оказват влияние по-скоро чрез авторитета си пред конкретни ръководни фигури, а не директно упражнявайки командване. Бивши началници на Генералния щаб, както и офицери с минало в разузнаването подкрепят неутралитета на страната и отказа от доставки на оръжие за Украйна, а същите тези вече са в бюлетината. Решението на министъра на отбраната сочи в същата посока като тези позиции, но най-вероятно не е повлияно от тях. Документите подкрепят и по-скромно обяснение: прекратяването на доставките на оръжи има и своята материална причина – наличностите в складовете са под санитарния минимум – и се основава на позицията срещу военната помощ, която Радев заемаше още като президент, а не на обръщенията на запаса. Същото мнозинство запази споразумението с Украйна, а правителството разчита на съюзниците в Черно море. И двата доклада изследват само запаса. Обвинените в шпионаж не са сред 22-мата, а двете теми се пресичат само при Цанков, който към началото на 2025 г. не беше изправен пред съд. Слабото звено в делата за шпионаж е прокуратурата: в процеса срещу групата на Илиев съдът на два пъти върна обвинението, тъй като в него липсват факти, а Страсбург осъди държавата заради думите на обвинителите.

Затова наследникът на Ефтимов ще покаже повече от всяко изявление. Предизвестието на адмирала изтича в края на годината. Кандидата ще предложи кабинетът „Радев“, а указът ще бъде подписан от президента, а до края на мандата през януари 2027 г. този пост заема Йотова. Вероятно изборът ще падне върху някой от сегашните командири на видовете въоръжени сили, какъвто е и споменаваният без потвърждение Русев, и тогава командната верига ще остане там, където се намира и днес. Назначаване на лице извън действащия команден състав, близък до средата на запаса, би означавало, че тя е минала прага на командването, пред който досега стоеше.

Палеж на 11 антени за Starlink край Плана: Радев не дава подробности

🇧🇬🔥 Пожар, избухнал на 9 октомври вечерта, е обхванал 11 от общо 17 антени край София, през които сателитната мрежа Starlink се свързва с наземния интернет. Случаят е разследван от ДАНС, МВР и прокуратурата като умишлен палеж. Премиерът Румен Радев потвърди за разследването днес пред Народното събрание, но отказа подробности: резултатът бил „въпрос на съвсем малко време“. До 12 октомври, когато депутатът Ивайло Мирчев огласи случая, институциите не бяха съобщили нищо за него.

Мирчев, съпредседател на „Да, България“ и народен представител от „Демократична България“, написа във Facebook, че двама маскирани мъже са подпалили 11 от 17-те антени на SpaceX в секретен обект до София. По думите му съоръжението служи за основна връзка със спътниците на Илън Мъск, използвани активно от Украйна в борбата ѝ срещу руската агресия. Заедно с другия съпредседател на партията Божидар Божанов той внесе запитвания до ДАНС и МВР дали службите са знаели за готвеното нападение.

Обектът е разположен до телепорт „Плана“, наземната станция за спътникови комуникации на „Виваком“, построена през 1976 г. на 1100 метра надморска височина край едноименното софийско село. Архивът на публичната уебкамера на телепорта, прегледан от Дир.бг и „Капитал“, показва пламъци точно зад голямата параболична антена около 22:20 ч. на 9 октомври. Пожарът продължава около 1 час, а през нощта на обекта пристигат автомобили и хора. Движението около него спира чак към 4:30 ч. сутринта на 10 октомври.

Според данни в имотния регистър, цитирани от „Капитал“, теренът е собственост на БТК, предишното име на „Виваком“, която го е купила от частни лица през 2018 г. Монтажът на антените е започнал през август 2024 г. „Нетера“, официалният дистрибутор на Starlink за България, заяви пред „Дневник“, че засегнатата инфраструктура не е нейна и мрежата ѝ не е пострадала. Нито една институция не е казала коя компания експлоатира станцията.

Такива станции, наричани на английски gateway, са точката, през която сигналът от спътниците постъпва в наземната оптична мрежа и оттам продължава към интернет. Според неофициалната карта на сайта Starlink Insider, на която се позовава „Капитал“, Плана е една от три такива площадки в България, а подобна станция има и на покрива на центъра за данни на „Нетера“ в Столник. Мрежата е устроена така, че при отпадане на една станция спътниците преминават към връзка с друга, а по-новите от тях ретранслират данни помежду си с лазерни връзки. Затова пред Радио Пловдив ИТ специалистът Димитър Ганчев определи последицата като загуба на капацитет, а не като прекъсване: „Дори всички базови станции над България да прекъснат работа едновременно, системата пак ще работи, просто с малко по-малък капацитет.“

На 13 октомври Мирчев пренесе темата в парламента. „Неслучайно са запалени точно тези антени, които осигуряват магистрална комуникация с тези сателити. Същото се случва със същите антени, пак на Starlink, в Полша в края на септември“, каза той. Според него извършители са граждани на друга балканска страна, която не назова, а държавата „не предприема почти нищо“, въпреки че е „била предупредена от чужди разузнавания“. Институциите не потвърдиха нито произхода на нападателите, нито предупреждението.

Изслушването днес беше свикано по искане на управляващата „Прогресивна България“ заради ударите с дронове по търговски кораби край българския бряг, при които от 6 октомври насам два кораба потънаха, а други два бяха поразени. Палежът в Плана беше втората тема. Радев отговори с призив към председателя на ДАНС: „Води се разследване, то е изключително интензивно. Аз призовавам председателя на ДАНС да не разкрива подробности към момента, въпреки вашето изключително изострено любопитство. Но е въпрос на съвсем малко време. Работим с партньорски служби да бъде приключена с успех тази операция. Ако тръгнат да разкриват председателят на ДАНС и полицията какво точно е установено, няма да имат този резултат, към който ние се стремим, но мога да ви кажа, че ситуацията е под контрол по отношение на разследването.“

Председателят на ДАНС Пламен Тончев все пак съобщи един детайл за самия случай: обектът преминава преминава дейности по разширение, част от оградата му е била премахната и това е улеснило достъпа на извършителите. „Подобни саботажни действия не са изключени и за в бъдеще. Ние буквално всеки ден установяваме лица, които извършват някакъв вид наблюдение на критична инфраструктура, включително железопътни мостове, жп гари“, каза той. Вътрешният министър Иван Демерджиев посочи, че отговорност за охраната на подобни обекти е на техните собственици, но МВР е предприело допълнителни мерки около подобни съоръжения в цялата страна и е дало нови предписания на собствениците. Радев допълни, че при всяка антена да има полицай денонощно „няма как да стане“. Софийската прокуратура потвърди пред AFP, че разследването продължава, но няма обвинени.

Божанов попита премиера: „Защо ви е страх да назовете Русия?“ Примерът му беше Полша, където пожарът в наземната станция на Starlink във Вола Кробовска, на юг от Варшава, избухна вечерта на 23 септември. Собственикът на имота подаде сигнал за пожара. Повреден беше и електрическият генератор. Станцията се експлоатира от държавния оператор Exatel и заедно с подобна база край Каунас осигурява интернет за голяма част от Централна и Източна Европа, включително за Въоръжените сили на Украйна. В първите дни след пожара министърът на цифровизацията Кшищоф Гавковски отбеляза, че много обстоятелства показват умишлен опит да бъде нарушена работата на обекта. На 25 септември прокуратурата започна разследване за саботаж и престъпление с терористичен характер в полза на чуждо разузнаване.

На 12 октомври министърът на вътрешните работи Марчин Кервински съобщи, че германската полиция е задържала по европейски заповеди за арест, издадени от Полша, двама турски граждани, заподозрени за палежа. Министърът-координатор на спецслужбите Томаш Сямоняк заяви, че няма „никакви съмнения, че зад този акт на диверсия стоят руските служби“. Задържани бяха също жена в Берлин и втори мъж. Според RMF FM жената посреща двамата край Лодз и ги закарва до Вола Кробовска. На 14 октомври германски съд остави турските граждани в ареста до приключване на процедурата по тяхното предаване. В разследването има и пропуск: на 24 септември местен полицай проверява двамата на около 10 км от мястото на палежа и ги освобождава. „При проверка на самоличността нямаше основания мъжете да бъдат задържани“, обясни полицията пред Rzeczpospolita, а неофициално полицаи добавиха, че тогава се е обсъждала и версията за самозапалване.

На 14 октомври, отделно от двата палежа, украинският съветник по военни технологии Сергий Бескрестнов съобщи тази сутрин, че SpaceX без предварително известие е ограничила максималната скорост до 160 км/час, при която работят движещите се терминали на военния пакет Starshield, и че това е провалило няколко мисии на украинските военни.

Полският случай дава аргументи и на Божанов, и на Радев. Там за пожара и подозрението за палеж беше съобщено публично още на следващия ден, а прокуратурата образува дело за саботаж в рамките на два дни; заподозрените обаче бяха обявени едва след задържането им в Германия. В България информацията за самия пожар стигна до обществото след три дни чрез депутат, а след това правителството отказа да съобщи и подробностите. Палежите в Плана и Вола Кробовска са разделени от 16 дни и са насочени срещу един и същ вид цел, но засега опозицията прави връзката между тях, а упрекът на Божанов към Радев беше именно, че не назовава Русия. Алтернативно обяснение беше предложено от Ганчев, според когото палежът по-скоро може да е хулиганска проява или политически жест, въпреки признанието му, че мотивите не са му известни. Тази версия трудно се съчетава със съвместната операция с чужди партньори, за която говори Радев.

Обещанието на премиера ще бъде проверено в кратки срокове. Обявен арест или повдигнато обвинение в следващите няколко седмици би показало, че сдържаността е защитавала реална операция, както в Полша. Ако такова не последва, случаят ще остане там, където го завариха народните представители: с архива на една уебкамера, думите на един депутат и една премахната ограда. Без отговор ще остане и въпросът кой експлоатира станцията, за чиято охрана според вътрешния министър отговарят собствениците ѝ.

Дронове удариха още два кораба край България, единият потъна при Крапец

🇷🇺🚨🇧🇬 Дронове удариха още два търговски кораба край българския бряг през изминалата нощ, а един от тях потъна източно от Крапец. HS DIGNITY, кораб за генерални товари под флага на Гвинея-Бисау, е потънал на около 17 морски мили източно от брега. По предварителни данни на МВР на борда му са били 18 души – 5 са извадени от морето, а официалните данни за броя на издирваните се разминават: посочват се 11 или 13 души. CHELSEA 3 под малтийски флаг, регистриран в Одеса и собственост на Украйна, беше поразен на 18 мили източно от Бяла и остана на повърхността, а всичките 15 членове на екипажа му са спасени. Така за седмица в българската икономическа зона са ударени 4 кораба: първите два, на 6 октомври, бяха на 70 мили навътре в морето.

„Дрон ни уцели три пъти. Руски дрон!“, каза пред БНТ моряк от CHELSEA 3. Екипажът – 7 украинци и 8 души от Азербайджан – пристигна около 07:30 ч. на Морска гара във Варна, където го чакаха линейки. Държавата не назова извършител. Премиерът Румен Радев посочи, че България няма ясни доказателства, за да обвини която и да е от страните, но логиката сочи, че „резултатът е в полза на Руската федерация“. Същото повтори и няколко часа по-късно пред руския посланик Елеонора Митрофанова.

Сигналът за бедствие от „CHELSEA 3“ е постъпил в 01:30 ч. Според екипажа, чийто разказ Радев предаде на извънредното заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, „CHELSEA 3“ е бил атакуван от три въздушни дрона, ударили палубата и борда. Моряци, слезли в морската столица, описаха пред Радио Варна друга картина: по думите им три дрона са се сблъскали с кораба по водата, а пожар на борда не е имало. Изпълняващият длъжността главен секретар на МВР главен комисар Любомир Николов говори за кораб, „ударен най-вероятно от три дрона“. Дали те са връхлетели по въздуха, или по вода, властите не са уточнили.

Екип на Главна дирекция „Гранична полиция“ е стигнал до „CHELSEA 3“ при много бурно море и евакуира всички хора на борда. Директорът главен комисар Антон Златанов обясни, че граничните патрулни съдове дежурят денонощно както по южната, така и по северната морска граница. Николов допълни, че МВР води разговори с партньори за финансиране и обмен на опит, за да оборудва морската граница със системи за борба с дронове. 8 моряци са ранени, 3 от които са приети в Клиниката по изгаряния на Военноморската болница във Варна. Това са двама граждани на Азербайджан на 42 и 33 години и украинец на 58 години. И тримата имат термични изгаряния втора степен, а единият и лека черепно-мозъчна травма. Министерство на отбраната уверява, че животът им не е в опасност, а останалите петима са прегледани в болница „Света Анна“ и освободени.

„CHELSEA 3“ е дълъг 137 метра. Отплавал е от турското пристанище Гиресун на 10 октомври и пътувал за молдовското пристанище Джурджулещ на Дунав. Според областния управител на Варна Марио Смърков той е бил празен: на предишния си курс е превозил слънчоглед от Молдова до Турция и сега се е връщал. Властите не са съобщили сведения за щетите и за изтичане на гориво в морето.

Сигналът за втория кораб е постъпил около 4 часа след първия, каза Николов. Радев научи за него по време на заседанието и го обяви веднага: корабът е потънал, „има един спасен член на екипажа“. По-късно стана ясно, че спасените вече са петима. Моряците са били във водата и са се държали за плаващи предмети при вълнение над 4 бала, а в спасяването им са се включили преминаващи търговски съдове, обясни Златанов. По информация на специализирания портал Maritime.bg четирима са качени на борда на „AZOV CONCORD“ под флага на Сейнт Китс и Невис, а петият е прибран от „SKANDI ASSERTER“ под датски флаг.

Николов посочи, че по първоначални данни екипажът на „HS DIGNITY“ е наброявал 18 души, предимно сирийци, както и трима египтяни. Смърков говори за 11 издирвани, а областният управител на Добрич Руслан Страхилов съобщи за 13. Вторият брой отговаря на разликата между предварителния брой на екипажа и броя на спасените. Кметът на Шабла Мариян Жечев каза пред БНТ, че около един час след полунощ в общината е бил чут силен взрив. Точният час на удара по „HS DIGNITY“ не е обявен.

Съдът е построен през 2008 г. Има дължина от 123 метра и товароподемност 8642 тона. Според справка в морската база данни Equasis, цитирана от Maritime.bg, корабът се управлява от ливанска компания, а негов собственик е фирма, регистрирана на Маршаловите острови. Порталът цитира пет източника в държавните институции, за да го идентифицира като потъналия кораб; същото име е посочено в позиция на президента Илияна Йотова. На 5 октомври „HS DIGNITY“ е отплавал от пристанище Мостаганем в Алжир, насочвайки се към румънския дунавски град Браила, където е трябвало да пристигне на 15 октомври. Какъв е бил товарът му, не е известно. Последните му координати в системата за автоматична идентификация (AIS) са в района ма Бяла и са подадени преди повече от 14 часа. Според Maritime.bg е възможно да е продължил с изключен сигнал. Дълбочината на мястото на потъването е около 100 метра.

Разстоянията в официалните изявления се разминават с няколко мили. Радев говори за 18 мили източно от Бяла и 17 мили източно от Крапец, докато Николов посочи около 15 мили от Бяла. В официална позиция на Йотова са посочени 17 мили източно от Варна за „CHELSEA 3“ и 15 мили източно от Крапец за „HS DIGNITY“. Така ударите са нанесени на 3-6 мили отвъд 12-те мили ивица на териториалните води, в които държавата упражнява пълен суверенитет. Двете точки попадат в прилежащата зона – ивицата до 24-тата миля, в която по Конвенцията на ООН по морско право крайбрежната страна има право да спира и наказва нарушения на своите митнически, фискални, имиграционни и санитарни закони. Паралелно с това те са в изключителната икономическа зона, където България има суверенни права върху ресурсите.

Поредицата от удари започна в румънските води. На 5 октомври край бреговете на северната ни съседка пламна и потъна „ROYAD MAMMADOV“, товарен кораб с турски собственик, натоварен с царевица; според румънските власти 2-ма моряци са загинали, а 11 бяха спасени. В нощта срещу 6 октомври, около 03:00 ч. дронове удариха първите два кораба в българската зона, на около 70 морски мили източно от Бяла. „ALFA WATAN“ под флага на Того потъна, а 10-членният му екипаж, 9 сирийци и 1 египтянин, не е открит и досега. Издирването е прекратено в 17:00 ч. същия ден. „ABLE“ под флага на Палау пламна, но всички 18 моряци от екипажа бяха прибрани от българския ферибот „DIOSCURIA“, който превозва колесна техника. И двата съда се управляваха от компании в Турция. Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че въоръжените сили на страната не са провеждали операции в този район, а руското посолство в София посочи, че те не фигурират сред целите в сводката на руското министерство на отбраната.

На 7 октомври Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Йотова осъди удара и предложи мораториум върху бойните действия в Черноморския регион. Съветът не поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, които съюзник свиква, когато прецени, че неговата сигурност е застрашена. Радев каза тогава, че по характера на товара и посоката на корабите „резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия“, но че без доказателства не може да се твърди, че ударът е руски. На същия ден турският президент Реджеп Тайип Ердоган разговаря по телефона с Владимир Путин и според турската Дирекция по комуникациите подчерта значението на усилията за безопасно корабоплаване в Черно море.

При огледа на „ABLE“ на 9 октомври не бяха открити отломки от дрон. Министърът на отбраната Димитър Стоянов съди по пораженията в надводната част, че „ABLE“ е ударен от надводен дрон, т.е. безекипажен катер. На 12 октомври Радев поиска с официални писма до председателя на Европейския съвет Антонио Коща, до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до генералния секретар на НАТО Марк Рюте техническа помощ за разследването. В същия ден Стоянов каза, че искането на министерството до НАТО за допълнителни радари, отправено след експлозията на дрон край Кардам през август, още е без отговор. Следващите два удара дойдоха седмица след първите, без да е открита нито една отломка.

Днес сутринта Радев определи новото нападение като абсолютно недопустимо и съобщи, че постоянните представители на България в НАТО и в ЕС са уведомени. В телефонни разговори с Рюте и фон дер Лайен той призова за съвместни усилия за спиране на атаките и отново поиска помощ за наблюдение на морското и въздушното пространство. Според пресслужба на кабинета двамата са изразили солидарност и готовност за съюзническа подкрепа при изясняване на инцидентите. Радев обяви, че ще започне разговори с Турция и Румъния във връзка с общи предложения за безопасността на корабоплаването и ще постави въпроса на Европейския съвет на 15 и 16 октомври. Стоянов проведе разговори със своите румънски и турски колеги Раду Мируца и Яшар Гюлер и ги призова към по-интензивно наблюдение и обмен на разузнавателни данни с участието на структурите на НАТО.

Срещата с Митрофанова се проведе в Министерски съвет. Според пресслужбата Радев е казал пред нея, че България не разполага с ясни доказателства относно произхода на дроновете, но „няма логика Украйна да унищожи собствените си кораби“, а резултатите от ударите са в полза на Русия. Митрофанова е отговорила, че разбира тази логика, но няма никаква информация от руското министерство на отбраната за последните нападения, и не е изключила те да са провокация на трета страна.

Руското министерство на отбраната от няколко дни докладва за удари по плавателни съдове, но в сводките му районът край България не се споменава. Сутрешната му сводка от 13 октомври говори за нощни групови удари, включително по „морски съдове, използвани за доставка на военни товари за Украйна“, и посочи само един поразен кораб: сухогруз в Бугския лиман, устието на Южен Буг под Николаев, за който твърди, че е превозвал военни товари и товари с двойна употреба за пристанището в Николаев. Вчера ведомството обяви, че през деня по море са поразени още два сухогруза, единият за Николаев, другият за Одеса, без да посочи имена и координати.

Украинският министър на външните работи Андрий Сибиха написа: „Последното нападение на Русия срещу търговски кораби край териториалните води на България, при което са ранени граждани на Азербайджан и Украйна, отново показва, че Москва съзнателно пренебрегва живота на цивилните и морската сигурност в Черно море“. Той отправи призив към партньорите да наложат по-строги санкции и добави: „Черно море е жизненоважна артерия за световната продоволствена сигурност. Русия го атакува, за да превърне глада в оръжие и да държи света като заложник“.

„Това е неприемливо. Остро осъждам нападенията с дронове срещу търговски кораби край бреговете на България“, написа от своя страна Фон дер Лайен, която настоя отговорните да понесат отговорност. Рюте заяви, че НАТО вече е засилило военното си присъствие по източния фланг и ще продължи да следи обстановката, като при необходимост ще промени разполагането на силите си за възпиране и отбрана.

Президентът Йотова осъди ударите в писмена позиция: „България остро осъжда поредните случаи на удари по търговски кораби в Черно море, които представляват грубо погазване на международното хуманитарно и морско право“. Според нея „ескалацията на войната доведе до нарастване на инцидентите в близост до българските брегове и превръща Черно море във военна зона“. Йотова настоя за бързо разследване заедно със съюзниците, за деескалация чрез дипломация и преговори и за спешно изпълнение на препоръките на КСНС от 7 октомври. Позицията не посочва Руската федерация като извършител. Министърът на външните работи Велислава Петрова написа в X, че повтарящите се удари срещу търговски съдове в непосредствена близост до териториалните води на България са напълно неприемливи.

Опозицията обвини властта, че слабият ѝ отговор след 6 октомври е довел до новите удари. На брифинг в парламента бившият външен министър и депутат от ГЕРБ Георг Георгиев започна с уговорката, че партията му подкрепя „спирането на кръвопролитната война и загубата на човешки животи“. „Това обаче не означава абдикация от защита на националната сигурност и отстъпление от отбрана на националните ни интереси“, каза той. „Миналата седмица ние предупредихме. Ако България не даде достатъчно твърд и разбираем от страна на агресора отговор на случилото се в Черно море, няма да закъснее повторението на тази случка. И днес виждаме именно това. Отново два кораба ударени, вече обаче само на три мили от българските териториални води.“

Според Георгиев управляващите не са приели първите удари като достатъчно сериозни, тъй като са били в изключителната икономическа зона, а не в териториалните води, и това е послужило за основание да не се задейства член 4. Сега „бойните действия неимоверно наближават българската територия“. Той припомни, че на КСНС лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е бил „може би единственият, който изрично каза и посочи кой е агресорът в тази война“, и определи поканата към Митрофанова като „димка“. „Днес при наличие на нова атака премиерът Радев повтори абсолютно същото, което и миналата седмица, никакъв нов елемент, освен димката за извикването на руския посланик. Всеки, който поне малко разбира от международни отношения и дипломатически протокол, знае, че посланикът не е равен на министър-председател“, заяви Георгиев. По думите му първо е трябвало да се задействат други нива в Министерството на външните работи: демарш, т.е. официално дипломатическо изявление, или вербална нота, официален писмен документ в трето лице.

Георгиев твърди, че „до миналата година, когато управляваше ГЕРБ, подобни инциденти не е имало“, тъй като партията е използвала национални и международни механизми, за да покаже, че България няма да търпи такова поведение край границите си. Кабинетът на Росен Желязков, воден от ГЕРБ, подаде оставка на 11 декември 2025 г. Първите удари по кораби в българските води бяха нанесени на 6 октомври 2026 г. Вместо да кани посланика, Радев е можел да се обади на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, на Путин или на Ердоган, „който през миналата седмица разговаря с президента Путин“, и да попита „в прав текст: на вас ли дължим тази агресия в близост до границите си? Руски ли са дроновете?“. Вместо това „седмица и четири взривени кораба по-късно“, България все още се колебае дали дроновете са руски, или може да са украински, заяви Георгиев. „Ами днес сред засегнатите хора от екипажите на корабите са и украинци. […] Съмнявам се, че украинската страна се опитва да убие и свои хора, не само да наруши своите вериги на доставки и на продоволствие.“

Депутатът Даниел Митов, също бивш външен министър, говори за „отказ от парламентаризъм“: според него управляващото мнозинство не е осигурило кворум нито преди седмица, нито днес. „Беззъбото, мекушаво, доброжелателно отношение към агресията винаги води до едно, до увеличаване на агресията“, каза Митов. Той изброи форматите, които според него властта е можела да задейства дори без член 4: консултации в Северноатлантическия съвет на ниво постоянни представители, във Военния комитет на НАТО и в Съвета НАТО–Украйна. „Черноморското дъно се е превърнало в чакалня за българската дипломация“, посочи той. ГЕРБ събира подписи за извънредно заседание на парламента със закрита част, на което управляващият кабинет и службите да изложат какво знаят. Митов твърди, че според чуждестранни партньорски служби информацията „недвусмислено“ сочи към руски дронове.

„Демократична България“ беше още по-категорична в твърденията си. Според позицията на партията още на КСНС една от службите е докладвала, че по данни на партньорско разузнаване „несъмнено става дума за Русия“. Съпредседателят Ивайло Мирчев каза от трибуната на парламента: „Снишаването на Радев и на Йотова пред Путин не работи. Това видяхме в последните часове, когато бяха потопени нови кораби.“ От ДБ поискаха Митрофанова да бъде извикана в Министерство на външните работи, където да получи протестна нота, Москва да поеме ангажимент да не напада търговски кораби в родната икономическа зона и покрай териториалните ни води, НАТО да разположи ПВО по крайбрежието, а премиерът Радев и ръководителите на службите да бъдат изслушани в парламента.

Лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски свърза последните удари с решенията на КСНС: „Миналата седмица на Консултативния съвет беше заета беззъба позиция, незаконно приета поради липса на кворум.“ Според него „цялата държава е под камуфлаж. Няма мнозинство, няма депутати, няма Министерски съвет, няма президент“.

Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев отправи призив: „Държавата първо да спре да се преструва, че проблем няма.“ Той поиска незабавна проверка на запасите от петрол и горива, прибиране в страната на запасите, държани в чужбина, задействане на изготвените от 2022 г. планове за затворено за корабоплаване Черно море и разговори с Гърция и Турция за алтернативни маршрути на доставките.

Петър Витанов от управляващата партия „Прогресивна България“ определи случилото се като „абсолютно недопустимо и неприемливо“ и заяви: „Ние още след първия случай посочихме, че най-вероятно логиката показва, че става дума за руски дронове, сега мисля, че това се потвърждава.“ Според него „българските институции сами по себе си не могат да решат този проблем“ и е нужен единен европейски отговор.

„Възраждане“, чийто лидер Костадин Костадинов е кандидат за президент, поиска неутралитет, спиране на доставките на оръжие за Украйна и роля на посредник: „Днес позицията на България може да е само една – на посредник между воюващите страни за осигуряване на мир в Черно море.“

Цената вече се плаща и на сушата. Пресслужбата на правителството отбеляза, че макар да не е страна във войната, България понася „значителни икономически и финансови щети“. Застраховките поскъпват, налице е „отказ да бъдат превозвани товари до български пристанища“, а това застрашава доставките на петрол за рафинерията в Бургас. Особеният търговски управител на компаниите на „Лукойл“ у нас Евгени Симеонов каза пред БНТ, че застраховката на петролен танкер в Черно море е поскъпнала за последните месеци от около 200 000 до 2,5 млн. долара на кораб. Още на 18 септември Съвместният комитет по военни рискове, чрез който лондонският застрахователен пазар определя зоните с повишен риск, разшири рисковата зона почти до цялото Черно и Азовско море. Според изчисление на Maritime.bg тя се увеличи около 2,4 пъти, до 411 200 кв. км. Извън нея са оставени само ивиците от 12-морски мили в териториалните води на България, Румъния, Турция и Грузия. Кметът на Шабла предупреди, че случилото се може да засегне икономиката на района.

За следващите стъпки вече са посочени дати. На 15-16 октомври Радев ще постави въпроса пред Съвета на ЕС. ГЕРБ и ДБ настояват за извънредно заседание на парламента, а издирването на изчезналите моряци от „HS DIGNITY“ продължава с плавателни съдове на „Гранична полиция“ и пренасочени търговски кораби. За открита отломка, която да покаже произхода на дроновете, не беше съобщено нито след 6 октомври, нито сега. Местата на ударите от изминалата нощ се намират на 3-6 мили от ивицата, която застрахователите в Лондон все още оставят извън рисковата зона, и на под 35 км от брега при Бяла и Крапец.

Без открити отломки от дроновете България поиска техническа помощ от ЕС и НАТО

🇧🇬📨🇪🇺 България поиска техническа помощ от ЕС и НАТО, за да установи кой е ударил двата търговски кораба в изключителната икономическа зона на страната в Черно море, след като за 6 дни не намери нито една отломка от дроновете. Премиерът Румен Радев изпрати писма до председателя на Съветач на ЕС Антонио Коща, до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и до генералния секретар на НАТО Марк Рюте с призив въпросът да бъде разгледан приоритетно, тъй като е неотложен, съобщи снощи правителствената пресслужба. Отделно е поискано съдействие от Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), тъй като „въпреки положените усилия от страна на България, не са намерени останки от дроновете, които биха позволили установяване на техния произход“.

В писмата се посочва и какво точно се очаква от съюзниците: Комисията и нейните агенции да съдействат за изследване на „всички налични материални доказателства, сателитни данни и цялата информация, която е събрана във връзка с нападението“. Радев пише, че България категорично осъжда военните удари срещу търговски кораби и цивилни моряци и че щом отговорността бъде установена безспорно, ще предприеме срещу извършителя всички възможни дипломатически и правни мерки съгласно международното право. Пресслужбата не назовава извършител.

Нападението беше извършено около 03:00 ч. през нощта на 5 срещу 6 октомври, на около 70 морски мили източно от град Бяла. Изключителната икономическа зона е ивицата отвъд 12-те мили териториални води, където държавата има суверенни права върху ресурсите. Товарният „ALFA WATAN“, построен през 1976 г. и плавал под флага на Того, потъна за броени минути, а 10-членният му екипаж не е открит. От друга страна „ABLE“ под флага на Палау пламна, но 18-те моряци от екипажа му са прибрани от българския ро-ро кораб „DIOSCURIA“, който превозва колесна техника. По думите на Радев „ABLE“ е пътувал на юг с жито, а „ALFA WATAN“ – на север; по информация на „Флагман“ товарът му е бил сол от Египет.

Издирвателните действия на българските власти приключиха без находка. Издирването на екипажа беше прекратено в 17:00 ч. на 6 октомври, около 14 часа след удара, съобщи Румен Николов от Изпълнителната агенция „Морска администрация“; в морето са открити обърната лодка, три спасителни сала и отломки от оборудване, но не и хора. На 9 октомври два вертолета „Кугар“ спуснаха двама парашутисти-спасители от 24-та авиобаза „Крумово“ на борда на „ABLE“, а фрегатата „Верни“ обследва района. Двамата прекараха над половин час на кораба. Огледът установи тежки поражения от пожара и наводнено машинно отделение, а ударът е в надводната част, което според министъра на отбраната Димитър Стоянов сочи удар с надводен дрон, тоест безекипажен катер. „Бяхме десантирани за проверка на остатъци от дрон, да съберем и да снимаме частите, не намерихме такива“, каза старши сержант Иван Кацаров.

Корпусът на „ALFA WATAN“ остава недостъпен. Според специализирано морско издание той може да лежи на около 2000 метра. Коста Андреев, бивш заместник-командир на Военноморските сили, обяснява, че шелфът пред българския бряг свършва на 40–60 км навътре в морето, след което дълбочината рязко нараства. Затова за огледа е необходим кораб със система за динамично позициониране, която го задържа неподвижен над една точка. Корабът трябва да носи и дистанционно управляем подводен апарат. На 12 октомври Стоянов каза, че очаква колегите от транспортното министерство „да влязат във връзка с организациите, които могат да предоставят подводен дрон“, и че нови операции на ВМС и ВВС не се предвиждат. Транспортният министър Георги Пеев потвърди, че се обсъжда покупка на специализиран кораб за спасителни операции, без определен срок и с надежда за европейско финансиране.

Помощта от съюзниците засега не е достигнала до министерството на отбраната. Стоянов разказа, че след като на 8 август дрон се взриви на суша край Кардам, министерството е поискало от НАТО допълнителни радари и наблюдение и все още няма отговор: „Ще пуснем ново искане“. Сателитни снимки от партньорите също не са му предоставени. Фон дер Лайен нарече нападенията срещу гражданското корабоплаване „неприемливи“ още на 6 октомври, а на следващия ден Комисията обяви, че по искане на България и Румъния им предоставя сателитни изображения и че EMSA е предложила подкрепата си.

Докато няма веществено доказателство, държавата отказва да назове извършител. След заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) на 7 октомври Радев каза: „Ако съдим по характера на товара и посоката на движение на корабите, то резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия. Но това не означава, че може да твърдим, че ударът е извършен от Русия, без да имаме доказателства.“ Съветът осъди нападението, предложи България да търси съгласие между шестте черноморски държави за мораториум върху бойните действия в морето и не поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, които съюзник свиква, когато прецени, че сигурността му е застрашена. В неделя президентът Илияна Йотова обясни пред bTV, че ударът е извън териториалните води, че при зачестилите нападения трябва да се внимава кога се задейства член 4 и че нота ще бъде изпратена, когато има доказателства кой стои зад атаката.

Киев настоя, че отговорът е известен. Още вечерта на 6 октомври президентът Володимир Зеленски обвини Русия, каза, че украинските ВМС вече са в контакт с българските си колеги, и добави: „Украинските сили за отбрана не са провеждали никакви операции в този район на морето“. Радев отвърна след КСНС, че е получил „много ясни доклади“ от министъра на отбраната, началника на отбраната и шефове на службите: не е имало комуникация с украинската страна, „която да каже какъв е дронът“. Руското посолство в София заяви, че според публикуваното от министерството на отбраната на Русия двата кораба „не фигурират сред целите, поразени от руските въоръжени сили през нощта на 6 октомври“, а разследването трябва да открие произхода на дроновете.

На 8 октомври, ден след КСНС, Кирило Буданов, ръководителят на Офиса на президента на Украйна, дойде в София на поверителна визита, като се срещна с Радев. Министерският съвет потвърди това, след като за нея вече се говореше в мрежата: посещението е запазено в тайна по молба на Буданов от съображения за сигурност, а той е споделил вижданията на Украйна за мирно решение на войната. Радев подчерта, че тази среща е била по молба на госта. Не отговори дали са говорили за дроновете, макар според „Евроком“ да е бил питан пет пъти. Йотова заяви, че не е знаела за посещението.

Сирия не изчаква българското разследване. На 8 октомври Мазен Алуш от сирийската Главна дирекция за границите и митниците потвърди, че екипажът на „ALFA WATAN“ е бил от 10 души – девет сирийци и един египтянин, чиято съдба остава неизвестна. Дамаск е поискал от Международната морска организация и от българските морски власти независимо и прозрачно разследване, което да изясни и защо издирването е прекратено по-малко от денонощие след удара. Андреев посочва, че подобни издирвания обикновено продължават от 24 до 40 часа, но и че във вода от 18–20 градуса шансът човек да оцелее повече от седем часа е минимален.

Наличните данни сочат, че нанесеният удар вероятно е руски. Според Fakti.bg, „ALFA WATAN“ е плавал към устието на Дунав с крайна цел украинското пристанище Килия, а „ABLE“ е идвал от Дунав с жито. Москва не крие, че удря кораби, обслужващи Одеса и Черноморск: само за периода между 9 и 12 октомври руското министерство на отбраната съобщи за 4 поразени товарни кораба в пристанище Черноморск или по пътя до Одеса, които превозват според него военни товари или стоки с двойна употреба. Ден преди удара край Бяла в румънската зона потъна „ROYAD MAMMADOV“ с царевица от Измаил; двама моряци загинаха, като Зеленски обвини руски дронове. Позицията на посолството се основава единствено на публикуваната сводка.

Безекипажните катери, за чиято употреба Стоянов съди по пораженията на „ABLE“, обаче са преди всичко украинско оръжие в Черно море: на 6 октомври танкер във водите край Сочи пламна след като регистриран взрив, приписван на украински морски дронове, а на 5 юни украински морски дрон се взриви в румънското пристанище Констанца. Русия обаче вече има свои безекипажни катери: на 12 септември украинските ВМС показаха как техен катер потапя руски ударен дрон от типа „Оркан“. Умишлен украински удар срещу кораб, насочил се към украинско пристанище, трудно се обяснява, но не може да бъде изключена възможността за отклонил се дрон, докато няма открита отломка.

Отговорът зависи от два източника, които България не би могла да подсигури сама. Ако сателитните данни проследят апаратите до Крим или огледът под водата извади компоненти от руски дрон в корпуса на „ALFA WATAN“, оценката ще се потвърди; украински компоненти или следа към украинския бряг биха променили оценката в обратна посока. Дотогава единственият достъпен корпус „ABLE“ се отдалечава на юг от българските води, а най-важното доказателство може би лежи на 2 км под повърхността, там, където държавата не може да достигне без чужда техника.

Дронове удариха два търговски кораба в българската икономическа зона, единият потъна

🚨 Два търговски кораба бяха ударени с въздушни и морски дронове в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на България в Черно море през изминалата нощ. Единият потъна, а екипажът му остава в неизвестност. Това е товарният кораб „ALFA WATAN“ под флага на Того; вторият, „ABLE“ под флага на Палау, пламна след удара, но и 18-те души на борда му са спасени. Ударът е нанесен около 03:00 ч. на 70 морски мили (около 130 км) източно от Бяла, заяви премиерът Румен Радев след извънредна среща в Министерския съвет, и уточни, че участието на дронове е било „категорично“ потвърдено от моряците. ИИЗ е ивицата от морската повърхност отвъд териториалните води, простиращи се до 12 мили от брега, в която държавата има суверенни права върху ресурсите. Според БГНЕС и Mediapool това е първото нападение срещу плавателни съдове в българската зона.

Българският ро-ро кораб „DIOSCURIA“ за превоз на колесна техника, който плаваше в района, вижда взрива на първия кораб и се отправя към мястото. Там открива само обърната лодка, 3 обърнати спасителни плота и жилетки, но не и хора; Радев определя съдбата на екипажа като „в неизвестност“, а колко души са били на борда на „ALFA WATAN“, не е съобщено. „DIOSCURIA“ достига и до горящия „ABLE“, а Военноморските сили изпращат бърз катер, който евакуира двамата тежко ранени моряци. По сведения на областния управител на Варна Марио Смърков капитанът има травма на главата и е настанен за лечение в болница „Св. Анна“, а индийски моряк с тежки изгаряния лежи в клиниката по изгаряния на Военноморска болница. Другите 16 моряци са евакуирани към Варна с катер на Гранична полиция; сред 18-те членове на екипажа 11 са турски граждани, а 7 са индийски. Министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че в търсенето се включват самолет Су-25 за въздушно разузнаване и 2 хеликоптера от авиобаза Крумово, при вълнение от едно-два бала и видимост над 10 мили.

И двата кораба са стари плавателни съдове за общо товари. „ALFA WATAN“ (IMO 7510884) е построен през 1976 г. с дължина 83 метра и товароносимост 3160 тона. Според MagicPort и Türkiye Today принадлежи на турската фирма Baraka Shipping от Мерсин, а според Vesti.bg е плавал на север от турското пристанище Картал към румънското Сулина, в делтата на река Дунав. Няма потвърждение за конкретния вид товар, който е превозвал. ABLE (IMO 9001136) е построен през 1991 г. с дължина около 110 метра и принадлежи на истанбулската компания Ocean Eagle Shipping & Trading. Според информацията на българските власти е бил натоварен с пшеница, като е плавал в южна посока, а Vesti.bg пише, че е тръгнал от румънския Галац към Истанбул.

Радев определи случилото се като „абсолютно недопустима атака“ и грубо нарушение на международното и морското право, което затруднява корабоплаването в Черно море и поскъпва още повече застраховките. После предупреди: „Както вече заявих отдавна, на тази война, ако не се сложи край навреме, ще продължи да разширява своя пространствен обхват и да повишава риска дори от глобален конфликт. Виждаме, че войната се ожесточава, погазват се вече всякакви правила на международното право, атакуват се цивилни морски плавателни съдове.“ Извършител премиерът не назова. Mediapool, позовавайки се на неофициална информация, пише, че първоначалните сведения сочат руски дронове, а депутати от ГЕРБ и „Демократична България“ също посочват Москва.

В същото изявление Радев припомни, че край българските брегове има кораб, ударен още през август. Това е „EMIL“, кораб за насипни товари на хамбургската Johann M. K. Blumenthal, плаващ под флага на Либерия с товароносимост над 175 хиляди тона. Той беше поразен от дронове на 5 август край Одеса. 11-те души от екипажа му бяха евакуирани, а плавателният съд остана без ход. На 6 август руското министерство на отбраната обяви, че на 5 август вечерта ударни дронове са поразили два кораба за сухи товари южно и източно от Одеса, които според него са превозвали товари с военно предназначение. Техните имена не са назовани. Немският таблоид Bild и специализираното издание Lloyd's List свързват един от двата удара с EMIL, а доказателства за военен товар така и не бяха представени. Към 5 октомври той дрейфуваше без екипаж и управление на 40 мили източно от нос Шабла и все още не попадаше в обсега на радарите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Радев съобщи, че ВМС и ВВС, Морска администрация и Силите за специални операции са в готовност да действат, ако корабът се насочи към брега.

Нападението дойде около 16 часа след пожар на кораб в румънската част на морето. На 5 октомври към 11:00 ч. местно време гранична полиция на Румъния получи сигнал за огън на борда на „Royad Mammadov“ в изключителна икономическа зона на Румъния, на 30 мили южно от Сфънту Георге. Корабът под флага на Сейнт Китс и Невис, плавал от украинското пристанище Измаил, разположено в делтата на Дунав, в посока пристанище Равена, Италия, потъна. Според румънското вътрешно министерство 2 моряци са загинали, а 11 са спасени; Букурещ не назова причината. Украинският президент Володимир Зеленски написа, че корабът е превозвал украинска царевица, собственост е на турска компания и е поразен от два руски дрона.

Русия говори открито за такива удари: в сводката от 3 октомври министерството на отбраната съобщи, че в северозападната акватория на Черно море е поразен товарен кораб, превозвал стоки с двойна употреба за Одеса. Според Украинската администрация на морските пристанища руските удари по кораби от 1 януари до 24 август наброяват 161, от които 69 са извън пристанищата. Министерството на инфраструктурата брои 52 поразени цивилни кораба през юли и първата половина на август. Киев също атакува корабоплаването: според командира на Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди в периода 6-17 юли са поразени 159 кораба от руския „сенчест флот“, 117 от които в Азовско море. Морските дронове често излизат и извън управление: на 5 юни украински безекипажен катер се взриви в пристанище Констанца, след като вероятно е бил пренасочен натам от руските средства за електронна война, а на 10 юли румънското министерство на отбраната обяви, че е унищожило пет такива дрона, някои с взривно вещество.

Сравнението сочи, че ударът край Бяла вероятно е нанесен от руски дронове срещу корабоплаването към и от украинските пристанища, сред които е и Измаил на Дунав. Москва е обявявала удари по товарни кораби в движение в северозападната част на Черно море, а ден по-рано в румънската зона потъна кораб, тръгнал от Измаил, сле като беше поразен от руски дронове. Точката на удара, на 70 морски мили източно от Бяла, се намира почти върху правата между Сулина и Босфора, т.е. върху трасето, по което са плавали и двата кораба.

Руската отговорност за ударите би се потвърдила окончателно от официално съобщение на Москва за удар по товарен съд в този район, както на 5 август, от отломки от образци с руско производство, установени от българските или румънските власти, и от нови удари по трасето към Сулина. Дотогава най-спешно остава издирването на изчезналия екипаж на „ALFA WATAN“. Радев подчерта, че България е длъжна да го води, защото отговаря за здравето и живота на плаващите в зоната ѝ, независимо кои са те; Mediapool съобщава още, че се очаква страната да поиска консултации в НАТО.

Вучич подаде оставка като президент и се кандидатира за министър-председател на Сърбия

🇷🇸🗳️ Александър Вучич подаде оставка като президент на Сърбия, за да се кандидатира за премиер на предсрочните избори за парламент на 25 октомври 2026 г. Оставката не го отдалечава от властта. Конституцията му забранява трети президентски мандат, но не ограничава мандатите на министър-председателя, и така Вучич, който управлява страната от 2014 г. като премиер или държавен глава, се насочва към върховния пост, който Конституцията все още оставя отворен за него.

„На основание член 116, алинея 5 от Конституцията на Република Сърбия подавам оставка от длъжността президент на Републиката“, прочете той в сградата на президентството в Белград, пред която се събраха привърженици на Сръбската прогресивна партия (СНС). От 28 септември правомощията му ще се поемат от председателят на Народното събрание Ана Бърнабич, негова дългогодишна съюзничка и бивш премиер. Законът ѝ дава най-много три месеца, в които трябва да се проведат президентски избори, и Вучич очаква първия тур до края на декември. Вторият му мандат изтичаше в края на май 2027 г.

Сръбската конституция прави правителството център на изпълнителната власт. То определя и провежда държавната политика, а президентът я представлява, обнародва законите, командва въоръжените сили и предлага кандидата за министър-председател. Премиерският пост е формално по-силният от двата, но и след като Вучич се премести от премиерския кабинет в президентството през 2017 г. той остана водещата фигура в сръбската политика. Международната наблюдателна мисия, водена от Службата за демократични институции и права на човека (ОДИХР) на ОССЕ, заключи, че изборите през декември 2023 г. са преминали под знака на „решаващата намеса на президента“, която наред със системни предимства на управляващата партия е създала „несправедливи условия“.

Забраната, която го лишава от трети мандат, е абсолютна. Член 116 гласи, че никой не може да бъде избран за президент повече от два пъти, а Законът за президента уточнява, че това важи независимо колко са продължили мандатите. Руската конституция от онова време забраняваше повече от два последователни мандата. Затова през 2008 г. Владимир Путин отстъпи президентския пост на Дмитрий Медведев, стана премиер и четири години по-късно се върна в Кремъл. Вучич никога повече не може да бъде президент, а премиерът може да бъде преизбиран неограничено.

Изборите са предсрочни заради протестното движение, което тръгна от Нови Сад. На 1 ноември 2024 г. бетонният навес на градската жп гара, отворена след ремонт 4 месеца по-рано, се срути и уби 16 души. Студентите поискаха виновните да понесат отговорност и публикуване на документацията по ремонта. Протестите и последвалите ги блокади на университетите прераснаха в най-големите демонстрации в Сърбия след свалянето на Слободан Милошевич през 2000 г. със стотици хиляди по улиците. Премиерът Милош Вучевич подаде оставка още в края на януари 2025 г., а предсрочният вот се превърна в едно от основните искания на движението. Правителството на Джуро Мацут предложи разпускане на парламента на 7 септември и Вучич го разпусна два дни по-късно, макар че редовният вот трябваше да се проведе чак до края на 2027 г.

Последното решение на Вучич като държавен глава засяга 49 души. Минути преди оставката той обяви, че в предпоследния ден от мандата си е решил да ги помилва или да прекрати наказателното им преследване, а 23 от тях са свързани с протестите. Решението е било взето, по собствените му думи, въпреки мнението на службите за сигурност. От тези 23 души 12 са от т.нар. новосадска група, студенти и активисти, обвинени в опит за сваляне на конституционния ред. Шестима бяха арестувани през март 2025 г. Другите, сред които активистката Мила Пайич, бяха извън страната и не се върнаха. Останалите 11 са участвали, по думите на Вучич, „в инциденти срещу блокадерите“, както управляващите наричат протестиращите. През лятото на 2025 г. той вече беше помилвал активисти на СНС, съдени за нападения срещу студенти.

Вучич обясни оставката с желание да се състезава „като обикновен човек, като един от хората от народа“. Постът отпада, но името остава на бюлетината: листата на СНС и нейните съюзници е регистрирана като „Александър Вучич – Обединена Сърбия“. Водещ съперник е „Студентска листа – Студентите побеждават“, водена от Илия Сърданович, кардиолог и професор в Медицинския факултет в Нови Сад. Кандидатите в нея са предимно преподаватели, експерти и публични личности. В надпреварата са Социалистическата партия на Сърбия на Ивица Дачич, дългогодишен партньор на СНС във властта, и проевропейският опозиционен съюз „Европейска Сърбия“ на Драган Джилас. Народното събрание има 250 места, мнозинството започва от 126, а изборният праг е 3%.

Публикуваните проучвания показват различни победители. Агенцията Faktor Plus дава в допитване от 16 до 20 септември 48,6% на листата на Вучич и 37,1% на студентската листа. Опозицията и независимите медии я обвиняват в пристрастност към властта, а директорът Владимир Пейич редовно се появява в държавната телевизия. Две седмици по-рано същата агенция отчиташе разлика от почти 16 пункта, което значи, че и в нейните данни листата на движението расте по-бързо. Мониторинг групата CRTA и Democracy Action Lab на Станфордския университет стигат до обратното: в проучването от юни, публикувано на 15 юли, студентите имат 44,9% сред решилите избиратели, а СНС 35,7%. Списанието „Нова сръбска политическа мисъл“ (NSPM) измерва в края на юли почти равни дялове, 39,6% за студентската листа срещу 37,5% за СНС.

През 2023 г. проучванията подцениха СНС. Листата ѝ тогава взе 48% от реалните гласове, повече от всяко финално проучване: Ipsos ѝ даваше 44,6%, а NSPM 39,8%. В доклада си за онзи вот ОДИХР описа натиска върху избирателите, а местни наблюдатели съобщиха за нарушения в изборния ден, главно в Белград. Затова в Сърбия разликата между проучване и резултат може да идва не само от грешка в извадката, но и от условия, които никоя анкета не улавя.

Смяната на поста има прецеденти по тези географски ширини, с различен край. Румен Радев напусна поста на държавен глава на България на 20 януари, близо година преди края на втория си мандат. Коалицията му „Прогресивна България“ спечели абсолютно мнозинство на 19 април, а на 8 май парламентът го избра за премиер. Радев обаче влезе в надпреварата като съперник на установените партии, докато Вучич влиза като човека, който управлява от 12 години. Мило Джуканович редуваше премиерския и президентския пост в Черна гора между 1991 и 2023 г., докато партията му не загуби парламентарните избори през 2020 г. и той самият президентските през 2023 г. Най-кратко продължи смяната на Серж Саргсян в Армения. След като конституционна реформа прехвърли властта от президента към премиера, парламентът го избра на новия пост на 17 април 2018 г. и масовите протести го принудиха да се оттегли шест дни по-късно.

Според AP кандидатурата се възприема като опит Вучич да запази върховен пост и да подобри позициите на своята партия срещу студентското движение, а анализатори, цитирани от агенцията, описват вота като политически референдум за управлението му. Изборите на 25 октомври имат пряко значение за бъдещата му роля: името му е на бюлетината, а основният му съперник е движение, родено от протеста срещу него и управлението му. Публикуваните анкети не дават надеждна картина – различават се както по резултатите, така и по момента и методологията на измерване, а опитът от 2023 г. сочи, че крайният вот може видимо да се отклони от тях.

До изборния ден по-информативни ще бъдат новите проучвания с прозрачна методология, оценките на наблюдателите за условията на кампанията и самият резултат на 25 октомври. Конституцията не допуска Вучич да бъде избиран за президент за трети път; дали ще се върне в изпълнителната власт като министър-председател зависи от парламентарното мнозинство след вота.

България спира военната подкрепа за Украйна.

🇧🇬🇺🇦 България спира доставките на оръжие за Украйна, тъй като конфликтът не може да бъде решен на бойното поле. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на пресконференция за представяне на приоритетите на ведомството, която се проведе по-рано днес.

Изявлението му не е изненада. То официално нарежда страната ни сред онези държави в Европейския съюз, опитващи се да изместят фокуса от активното възпиране на Русия към полето на дипломацията за започване на мирни преговори. Едновременно с това ходът бележи рязко отстъпление от мащабната роля, която изигра родната военна индустрия като доставчик на съвместими боеприпаси и въоръжение от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г. Министър Стоянов аргументира своята позиция с твърдението, че конфликтът е придобил изявен позиционен характер и по-нататъшното натрупване на оръжия води само до увеличаване на жертвите. По думите му е настъпил моментът за търсене на „справедлив мир, който да бъде определен от двете страни“, при активното посредничество на Европейския съюз.

Политическата траектория на този ход е тясно свързана с кабинета на Радев. През изминалия месец начело на страната премиерът говори малко за войната, според траектория, очертана още докато в президентството: последователна опозиция на военно-техническата помощ и настояване за „дипломатическо решение“. На 18 май, след срещата си с германския канцлер Фридрих Мерц, той засегна темата едва след като получи въпрос от репортер. „Крайно време е за дипломация, защото тази проточила се война изтощава всички участващи в нея и подкрепящи я страни“, каза Радев в отговор на въпрос за възможни преговори за спиране на войната.

Икономическото измерение и мащабите на родния отбранителен износ

Решението за спиране на доставките придобива особено голяма тежест, когато се разгледа реалният мащаб на българската военна подкрепа. Според официалните данни, подадени от правителството към Регистъра за конвенционални оръжия на ООН (UNROCA), общата стойност на изнесеното от страната оръжие, свързано с войната в Украйна, възлиза на близо 2.7 млрд щатски долара за периода от 2022 г. до момента. Като една от малкото страни-членки на Европейския съюз, съхранили значими производствени мощности за боеприпаси от съветски калибър, които съставляват гръбнака на украинската артилерия, България предостави подкрепа, несъразмерно голяма спрямо мащаба на националната си икономика.

Поради сложната обстановка на вътрешната политическа сцена през първите години на войната, голяма част от доставките се извършваха непряко, а оръжейният износ минаваше през партньорски държави от Източния фланг на НАТО, които прехвърляха оборудването към Украйна. Приложената таблица показва обобщени данни за обема и дестинациите на българския износ въз основа на декларираното пред ООН в периода 2022–2025 г.

Данните показват, че спирането на тези доставки има съществени оперативни последици. Прекратяването на износа изважда важен производител на боеприпаси и консумативи от архитектурата на украинската отбрана, които са незабавно съвместими с предната линия на фронта и не изискват допълнително технологично време за обучение или логистична адаптация.

Парадоксите в стратегията за отбрана: 5% от БВП и историческия паралел

Позицията на кабинета Радев съдържа едно дълбоко вътрешно противоречие, проявено по време на днешната пресконференция. Едновременно с обявеното спиране на военната помощ за Киев, военният министър разкри дългосрочен план за радикално увеличение на българските разходи за отбрана, според който те ще достигнат рекордните 5% от БВП до 2030 г. – разпределени между 3.5% преки военни разходи и 1.5% свързана дейност като киберсигурност и стратегическа инфраструктура.

Този амбициозен план е основан на премълчаното, но напълно очевидно допускане, че България е изправена пред непосредствена и мащабна заплаха за националната си сигурност. Единственият източник на подобна заплаха в Черноморския регион, способен да оправдае най-рязкото увеличение на военния бюджет в новата история на страната, е военният ревизионизъм на Руската федерация. И именно тук започва да се откроява основният стратегически парадокс: ако руската заплаха е реална дотолкова, че да изисква мобилизиране на 5% от БВП, то украинската отбрана е своеобразна предна линия на същата тази сигурност.

Оказаната помощ с изпращане на боеприпаси се случва на незначителна част от цената, която България и всяка друга държава в Европа би платила при евентуална необходимост от директно възпиране по своите граници. Цената, която е необходимо да платим за национална сигурност нараства пропорционално на руските териториални и военни успехи в Украйна и отвъд нея.

Историческият прецедент, който веднага изниква в съзнанието, е печално известен. През есента на 1938 г. в навечерието на Втората световна война, Великобритания и Франция отстъпиха пред претенциите на Нацистка Германия към Судетската област в Чехословакия с надеждата, че това ще осигури – по думите на британския премиер Невил Чембърлейн – „мир за нашето време“. Тази дипломатическа отстъпка не само не задоволява апетитите на агресора, но му дава криле. До март 1939 г. Германия поглъща останалата част от Чехословакия, което ѝ осигурява контрол върху производствения капацитет на „Шкода“ – една от най-големите оръжейни индустрии на континента, която оттам насетне започва да работи за нуждите на Вермахта.

Капитулацията не осигурява мир, а окуражава агресора още повече и скъсява пътя до атаката срещу Полша на 1 септември същата година. Поуката е недвусмислена: умиротворяването на авторитарен режим, воден от имперски реваншизъм, неизменно катализира по-голяма катастрофа, вместо да донесе траен мир. Въпросът е: може ли Европа и светът да си позволят трета такава за малко над един век?

Илюзията „справедлив мир““: Защо тезата на кабинета „Радев“ не издържа пред фактите

Тезата на кабинета Радев, че спирането на оръжейните доставки ще принуди страните да седнат на масата за преговори и ще ускори постигането на „справедлив мир“, стъпва на дълбоко погрешно тълкуване на опитите за дипломация и намеренията на Руската федерация. Противно на внушенията, че Киев залага единствено на военно решение, украинският президент Володимир Зеленски многократни демонстрира своята готовност за диалог и още през ноември 2022 г. представи подробен план от 10 точки. От началото на 2025 г. украинската държава последователно настоява за неограничено и безусловно спиране на огъня, което да послужи като фундамент за започване на реални преговори.

Позицията на Киев бе затвърдена с изпращането на официално отворено писмо от Зеленски до Владимир Путин с предложение за директна среща лице в лице – инициатива, която беше категорично отхвърлена от руския диктатор с аргумента, че подобен разговор е „безпредметен“. Украинският външен министър Андрий Сибиха предупреди, че с това си действие Путин е пропуснал шанса си за изход от войната при сравнително благоприятни условия, което неизбежно ще задълбочи икономическата рецесия и военните загуби на Русия.

Отказът на Кремъл да се ангажира с искрени преговори беше потвърден от поведението на руската делегация при опитите за посредничество на САЩ. Въпреки усилията за откриване на разумен компромис между двете страни, Путин отхвърли предложенията за незабавно примирие, вместо което предложи единствено работа по необвързващи меморандуми и предяви максималистичен ултиматум и териториални претенции, изискващи доброволно предаване на територии, които руската армия никога не е контролирала. Поради това Зеленски и редица експерти по международни отношения аргументирано обвиняват руската страна в съвсем умишлено протакане на разговорите.

Стратегията на Путин за „купуване на време“ има чисто военни измерения: тя цели да разколебае западните партньори на Украйна, да изтощи подкрепата им, да спре доставките на оръжие и да даде оперативна пауза за прегрупиране на силите, подготовка на нови вълни на мобилизация и преодоляване на вътрешния дефицит на ресурси. Руското ръководство продължава да вярва, че инициативата на бойното поле се намира в негови ръце и може да бъде катализирана с продължителен натиск, който да доведе до успешен пробив на фронта в Донбас.

С оглед на всичко казано дотук, всяко примирие и спиране на военната помощ без категорични гаранции за сигурност и суверенитет представлява опасен капан, каквито бяха провалените Мински споразумения, които послужиха единствено за подготовка на следващата фаза от руската военна агресия. Анализи на сигурността сочат, че стратегическите цели на Кремъл за унищожаване на украинската държавност остават непроменени. Войната се развива в цикличност между конвенционални и хибридни методи. При евентуално замразяване на конфликта, Русия ще използва времето за възстановяване и преструктуриране на военния си потенциал, след което неизбежно ще поднови военните действия.

Затварянето на каналите за подкрепа от страна на България не само не приближава мира, но директно помага на Русия да реализира своите реваншистки планове. Това увеличава дългосрочните рискове за сигурността в Черноморския регион, изправяйки страните от източния фланг на НАТО пред една значително по-укрепена и опасна военна заплаха, която в утрешния ден би могла да се озове на собствените им граници.

Краят на ерата „Орбан“ е факт: Кой ще бъде новият „размирник“ на ЕС?

🇪🇺 Виктор Орбан е аут, поради което короната на троянски кон на Кремъл в ЕС внезапно се оказа свободна. Това предаване на щафетата идва в деликатен момент, когато блокът залага на единство, за да прокара санкции, бюджети и други решения, изискващи единодушие. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не губи време и веднага след поражението му предложи промени в правилата за гласуване в ЕС, за да се избегнат бъдещи блокажи.

Години наред войнственият унгарски премиер използваше правото си на вето, за да спира ключови инициативи, най-вече подкрепата за Украйна. След съкрушителната загуба на изборите в неделя той скоро ще бъде заменен от Петер Мадяр – дясноцентристка фигура, която вече подаде сигнал за готовност към по-тясно сътрудничество с Брюксел.

Някои се надяват, че победата на Мадяр ще улесни консенсуса. „Впечатлението ми е, че политическият бизнес модел на системния и структурен размирник се срина с тежкото изборно поражение на Фидес“, заяви дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

Но напускането на Орбан не означава, че Фон дер Лайен или Киев могат да спят спокойни. В Европейския съвет все още има шепа съюзници на Орбан и няколко потенциални нови „препъникамъни“. Ето ги и петимата лидери, които най-вероятно ще наследят ролята на Орбан като „черната овца“ на блока:

Верният съратник: Словашкият премиер Роберт Фицо

Фицо често беше в ролята на верен партньор на Орбан във ветото, включвайки се към откровено проруските му позиции за блокиране на санкции и изискване на изключения от заема от 90 млрд евро за Украйна. Сега той си остава най-близкият и може би последен приятел на Кремъл в ЕС.

„Интересувам се от това да бъда конструктивен играч, но не за сметка на Словашката република“, подчерта той. Остава въпросът дали ще поеме щафетата от Орбан за блокиране на средствата за Киев, или ще се съобрази с общата линия.

Миналия месец Фицо предупреди, че може да наложи вето на транша от 90 милиарда евро за Киев на мястото на Орбан, ако той загуби изборите. В продължение на месеци Унгария блокираше изплащането на средствата, договорени на срещата на върха през декември, заради спор с Киев за ударения тръбопровод „Дружба“, който пренасяше руски петрол към Централна Европа. В понеделник Мадяр даде уверение, че не планира да саботира решенията на ЕС.

Тъй като тръбопроводът все още не работи, украинският президент Володимир Зеленски заяви, че той няма да бъде готов преди края на април, въпросът сега е дали Фицо ще изпълни заплахата да поеме щафетата от Орбан и да блокира средствата, или ще се съобрази с общата линия на ЕС. Досега словашкият държавен глава винаги е отстъпвал по въпроса за санкциите и се е включвал към съвместните изявления на ЕС в подкрепа на Украйна.

„Мисля, че те ще съзнават много добре рисковете и последствията от избора на път, подобен на неговия“, заяви цитираният по-горе дипломат от ЕС.

Популистът милиардер: Чешкият премиер Андрей Бабиш

71-годишният милиардер, наричан „Чешкия Тръмп“, вече демонстрира своите орбанистки наклонности. Бабиш беше единственият, заедно с Фицо, който поиска изключения за заема за Украйна и призова за ограничаване на помощта за нейната отбрана. Той също така призова за свиване на подкрепата за Киев, макар и в крайна сметка да не стигна дотам да спре чешката инициатива за доставка на боеприпаси за Украйна.

Бабиш, чиято коалиция включва анти-зелената партия „Мотористи“, е взел на прицел и климатичните политики на ЕС. Той критикува схемата за търговия с въглеродни емисии, която според него убива чешката индустрия.

Вместо да блокират всичко наред, се очаква десните лидери в Съвета да бъдат „трудни по определени теми“, особено когато ги сравняваме с „водещото мислене сред останалите европейски лидери“, сподели европейски дипломат.

Еквилибристът: Италианският премиер Джорджа Мелони

Мелони върви по опасно тънка линия на прагматизъм в отношенията с Брюксел, откакто дойде на власт преди повече от три години. Тя балансира между своята дясна, националистическа политика и проевропейската си позиция в международните дела. Обединявайки сили с лидери като датския премиер Мете Фредериксен, тя се опитва да затегне миграционните правила на ЕС чрез консенсус, а не чрез обструкционизъм.

Един дипломат от ЕС заяви, че Мелони се е доказала като „съвсем различна порода“ политик от Орбан. Друг обаче алармира, че тя произлиза от същото политическо семейство като унгареца и не бива да бъде отписвана.

„На последното заседание на Европейския съвет единственият човек, който се съгласи с Орбан, беше Мелони“, сподели вторият дипломат, визирайки признанието на италианския държавен глава пред колегите ѝ, че разбира позицията на Орбан относно заема за Украйна на срещата на върха през март. „Вижда се, че между двамата има идеологическа връзка.“

Завръщащият се популист: Словенецът Янез Янша

Бившият многократен премиер на Словения, десен популист и самопровъзгласил се за почитател на Тръмп със склонност да влиза в конфликти с журналисти, зае второто място само с един мандат разлика на драматичните избори миналия месец, белязани от шпионски скандали. Докато преговорите продължават, остава неясно дали Янша или настоящият премиер Роберт Голоб ще успеят да съставят управляваща коалиция.

Понякога наричан „мини-Тръмп“, той с удоволствие би се включил към разрастващия се клуб на популистите в ЕС, ако се завърне на власт. По отношение на Украйна обаче има съществена разлика между него и Орбан или дори Фицо: въпреки че е съюзник на унгареца по други теми, Янша пламенно подкрепя украинското членство в ЕС и посети Киев още през 2022 г. в първите дни на пълномащабната инвазия, за да покаже своята подкрепа.

Българският жокер: Румен Радев

Бившият български президент подаде оставка през януари, за да постави началото на нов проект и да се яви на парламентарните избори тази неделя. Според проучванията на социолози той е напът да спечели, което би било потенциален пробив след годините на политическа парализа в София.

Това обаче може да се окаже проблем за Украйна и нейните европейски съюзници. През 2025 г. Радев заяви, че Украйна е „обречена“ във войната срещу Русия и аргументира тезата си, че увеличаването на военната помощ от ЕС или „наливането на още оръжия“ в Киев не е решението. Той също така обвини европейските лидери, че са насърчили украинската контраофанзива, довела до „стотици хиляди жертви“.

Симпатиите на Радев към Кремъл предизвикаха остър отговор от Зеленски по време на сблъсък между двамата лидери в президентския дворец в София през 2023 г. „Вие бихте ли казали: Путин, моля те, вземи си българска територия?“, попита тогава Зеленски. Видимо смутеният Радев трудно намери сили за отговор.

Президентът на България: Въпросът не е дали, а кога Украйна ще стане член на НАТО

📸 Снимка: Румен Радев/Facebook

🇧🇬🤝🇺🇦 Българският президент Румен Радев заяви, че въпросът не е дали, а кога Украйна ще се присъедини към НАТО, като посочи, че графикът ще зависи от развитието на бойното поле и постигането на устойчив и справедлив мир.

Говорейки на 28-ата годишна кръгла маса на The Economist в Атина, Радев предупреди, че НАТО трябва да избягва разполагането на войски в продължаващия конфликт между Русия и Украйна.

По време на откриването на форума и последвалата дискусия Радев се спря на войната, отговаряйки на въпрос за позицията на България за членството на Украйна в НАТО. Той заяви, че последните решения на НАТО и на Съвета НАТО-Украйна представляват значителна стъпка към бъдещо членство в Алианса.

„Всички съюзници са ангажирани в подкрепата си на Киев. Въпросът не е дали, а кога и отговорът ще зависи от развитието на бойното поле и възможността за постигане на устойчив и справедлив мир. Украйна е суверенна държава и има свободата да избира“, подчерта Радев.

Той подчерта, че най-стратегическият аспект на войната включва хората - войниците, тяхното обучение, оборудване, мотивация и численост - а не оръжия и боеприпаси. Той се възхити на смелостта на украинците, но отбеляза ясното превъзходство на руската армия в сравнение.

Радев категорично заяви, че НАТО не бива да се намесва във военния конфликт, особено с разполагане на сухопътни войски, като предупреди, че директен сблъсък между НАТО и Русия може да прерасне в глобален конфликт с ядрено оръжие и катастрофални последици. Подобен сценарий, каза той, няма да е от полза нито за Европа, нито за Украйна.

За да се избегне това, Радев подчерта, че е необходимо спешно да се върнем към дипломацията, за да поставим основите на преговорите.

В изказването си Радев подчерта още, че в контекста на текущата международна обстановка основните цели на Европейския съюз трябва да бъдат осигуряването на стабилност, сигурност и просперитет за всички негови граждани и съседи.