🇪🇺 Виктор Орбан е аут, поради което короната на троянски кон на Кремъл в ЕС внезапно се оказа свободна. Това предаване на щафетата идва в деликатен момент, когато блокът залага на единство, за да прокара санкции, бюджети и други решения, изискващи единодушие. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не губи време и веднага след поражението му предложи промени в правилата за гласуване в ЕС, за да се избегнат бъдещи блокажи.
Години наред войнственият унгарски премиер използваше правото си на вето, за да спира ключови инициативи, най-вече подкрепата за Украйна. След съкрушителната загуба на изборите в неделя той скоро ще бъде заменен от Петер Мадяр – дясноцентристка фигура, която вече подаде сигнал за готовност към по-тясно сътрудничество с Брюксел.
Някои се надяват, че победата на Мадяр ще улесни консенсуса. „Впечатлението ми е, че политическият бизнес модел на системния и структурен размирник се срина с тежкото изборно поражение на Фидес“, заяви дипломат от ЕС, пожелал анонимност.
Но напускането на Орбан не означава, че Фон дер Лайен или Киев могат да спят спокойни. В Европейския съвет все още има шепа съюзници на Орбан и няколко потенциални нови „препъникамъни“. Ето ги и петимата лидери, които най-вероятно ще наследят ролята на Орбан като „черната овца“ на блока:
Верният съратник: Словашкият премиер Роберт Фицо
Фицо често беше в ролята на верен партньор на Орбан във ветото, включвайки се към откровено проруските му позиции за блокиране на санкции и изискване на изключения от заема от 90 млрд евро за Украйна. Сега той си остава най-близкият и може би последен приятел на Кремъл в ЕС.
„Интересувам се от това да бъда конструктивен играч, но не за сметка на Словашката република“, подчерта той. Остава въпросът дали ще поеме щафетата от Орбан за блокиране на средствата за Киев, или ще се съобрази с общата линия.
Миналия месец Фицо предупреди, че може да наложи вето на транша от 90 милиарда евро за Киев на мястото на Орбан, ако той загуби изборите. В продължение на месеци Унгария блокираше изплащането на средствата, договорени на срещата на върха през декември, заради спор с Киев за ударения тръбопровод „Дружба“, който пренасяше руски петрол към Централна Европа. В понеделник Мадяр даде уверение, че не планира да саботира решенията на ЕС.
Тъй като тръбопроводът все още не работи, украинският президент Володимир Зеленски заяви, че той няма да бъде готов преди края на април, въпросът сега е дали Фицо ще изпълни заплахата да поеме щафетата от Орбан и да блокира средствата, или ще се съобрази с общата линия на ЕС. Досега словашкият държавен глава винаги е отстъпвал по въпроса за санкциите и се е включвал към съвместните изявления на ЕС в подкрепа на Украйна.
„Мисля, че те ще съзнават много добре рисковете и последствията от избора на път, подобен на неговия“, заяви цитираният по-горе дипломат от ЕС.
Популистът милиардер: Чешкият премиер Андрей Бабиш
71-годишният милиардер, наричан „Чешкия Тръмп“, вече демонстрира своите орбанистки наклонности. Бабиш беше единственият, заедно с Фицо, който поиска изключения за заема за Украйна и призова за ограничаване на помощта за нейната отбрана. Той също така призова за свиване на подкрепата за Киев, макар и в крайна сметка да не стигна дотам да спре чешката инициатива за доставка на боеприпаси за Украйна.
Бабиш, чиято коалиция включва анти-зелената партия „Мотористи“, е взел на прицел и климатичните политики на ЕС. Той критикува схемата за търговия с въглеродни емисии, която според него убива чешката индустрия.
Вместо да блокират всичко наред, се очаква десните лидери в Съвета да бъдат „трудни по определени теми“, особено когато ги сравняваме с „водещото мислене сред останалите европейски лидери“, сподели европейски дипломат.
Еквилибристът: Италианският премиер Джорджа Мелони
Мелони върви по опасно тънка линия на прагматизъм в отношенията с Брюксел, откакто дойде на власт преди повече от три години. Тя балансира между своята дясна, националистическа политика и проевропейската си позиция в международните дела. Обединявайки сили с лидери като датския премиер Мете Фредериксен, тя се опитва да затегне миграционните правила на ЕС чрез консенсус, а не чрез обструкционизъм.
Един дипломат от ЕС заяви, че Мелони се е доказала като „съвсем различна порода“ политик от Орбан. Друг обаче алармира, че тя произлиза от същото политическо семейство като унгареца и не бива да бъде отписвана.
„На последното заседание на Европейския съвет единственият човек, който се съгласи с Орбан, беше Мелони“, сподели вторият дипломат, визирайки признанието на италианския държавен глава пред колегите ѝ, че разбира позицията на Орбан относно заема за Украйна на срещата на върха през март. „Вижда се, че между двамата има идеологическа връзка.“
Завръщащият се популист: Словенецът Янез Янша
Бившият многократен премиер на Словения, десен популист и самопровъзгласил се за почитател на Тръмп със склонност да влиза в конфликти с журналисти, зае второто място само с един мандат разлика на драматичните избори миналия месец, белязани от шпионски скандали. Докато преговорите продължават, остава неясно дали Янша или настоящият премиер Роберт Голоб ще успеят да съставят управляваща коалиция.
Понякога наричан „мини-Тръмп“, той с удоволствие би се включил към разрастващия се клуб на популистите в ЕС, ако се завърне на власт. По отношение на Украйна обаче има съществена разлика между него и Орбан или дори Фицо: въпреки че е съюзник на унгареца по други теми, Янша пламенно подкрепя украинското членство в ЕС и посети Киев още през 2022 г. в първите дни на пълномащабната инвазия, за да покаже своята подкрепа.
Българският жокер: Румен Радев
Бившият български президент подаде оставка през януари, за да постави началото на нов проект и да се яви на парламентарните избори тази неделя. Според проучванията на социолози той е напът да спечели, което би било потенциален пробив след годините на политическа парализа в София.
Това обаче може да се окаже проблем за Украйна и нейните европейски съюзници. През 2025 г. Радев заяви, че Украйна е „обречена“ във войната срещу Русия и аргументира тезата си, че увеличаването на военната помощ от ЕС или „наливането на още оръжия“ в Киев не е решението. Той също така обвини европейските лидери, че са насърчили украинската контраофанзива, довела до „стотици хиляди жертви“.
Симпатиите на Радев към Кремъл предизвикаха остър отговор от Зеленски по време на сблъсък между двамата лидери в президентския дворец в София през 2023 г. „Вие бихте ли казали: Путин, моля те, вземи си българска територия?“, попита тогава Зеленски. Видимо смутеният Радев трудно намери сили за отговор.
