България спира военната подкрепа за Украйна.

🇧🇬🇺🇦 България спира доставките на оръжие за Украйна, тъй като конфликтът не може да бъде решен на бойното поле. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на пресконференция за представяне на приоритетите на ведомството, която се проведе по-рано днес.

Изявлението му не е изненада. То официално нарежда страната ни сред онези държави в Европейския съюз, опитващи се да изместят фокуса от активното възпиране на Русия към полето на дипломацията за започване на мирни преговори. Едновременно с това ходът бележи рязко отстъпление от мащабната роля, която изигра родната военна индустрия като доставчик на съвместими боеприпаси и въоръжение от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г. Министър Стоянов аргументира своята позиция с твърдението, че конфликтът е придобил изявен позиционен характер и по-нататъшното натрупване на оръжия води само до увеличаване на жертвите. По думите му е настъпил моментът за търсене на „справедлив мир, който да бъде определен от двете страни“, при активното посредничество на Европейския съюз.

Политическата траектория на този ход е тясно свързана с кабинета на Радев. През изминалия месец начело на страната премиерът говори малко за войната, според траектория, очертана още докато в президентството: последователна опозиция на военно-техническата помощ и настояване за „дипломатическо решение“. На 18 май, след срещата си с германския канцлер Фридрих Мерц, той засегна темата едва след като получи въпрос от репортер. „Крайно време е за дипломация, защото тази проточила се война изтощава всички участващи в нея и подкрепящи я страни“, каза Радев в отговор на въпрос за възможни преговори за спиране на войната.

Икономическото измерение и мащабите на родния отбранителен износ

Решението за спиране на доставките придобива особено голяма тежест, когато се разгледа реалният мащаб на българската военна подкрепа. Според официалните данни, подадени от правителството към Регистъра за конвенционални оръжия на ООН (UNROCA), общата стойност на изнесеното от страната оръжие, свързано с войната в Украйна, възлиза на близо 2.7 млрд щатски долара за периода от 2022 г. до момента. Като една от малкото страни-членки на Европейския съюз, съхранили значими производствени мощности за боеприпаси от съветски калибър, които съставляват гръбнака на украинската артилерия, България предостави подкрепа, несъразмерно голяма спрямо мащаба на националната си икономика.

Поради сложната обстановка на вътрешната политическа сцена през първите години на войната, голяма част от доставките се извършваха непряко, а оръжейният износ минаваше през партньорски държави от Източния фланг на НАТО, които прехвърляха оборудването към Украйна. Приложената таблица показва обобщени данни за обема и дестинациите на българския износ въз основа на декларираното пред ООН в периода 2022–2025 г.

Данните показват, че спирането на тези доставки има съществени оперативни последици. Прекратяването на износа изважда важен производител на боеприпаси и консумативи от архитектурата на украинската отбрана, които са незабавно съвместими с предната линия на фронта и не изискват допълнително технологично време за обучение или логистична адаптация.

Парадоксите в стратегията за отбрана: 5% от БВП и историческия паралел

Позицията на кабинета Радев съдържа едно дълбоко вътрешно противоречие, проявено по време на днешната пресконференция. Едновременно с обявеното спиране на военната помощ за Киев, военният министър разкри дългосрочен план за радикално увеличение на българските разходи за отбрана, според който те ще достигнат рекордните 5% от БВП до 2030 г. – разпределени между 3.5% преки военни разходи и 1.5% свързана дейност като киберсигурност и стратегическа инфраструктура.

Този амбициозен план е основан на премълчаното, но напълно очевидно допускане, че България е изправена пред непосредствена и мащабна заплаха за националната си сигурност. Единственият източник на подобна заплаха в Черноморския регион, способен да оправдае най-рязкото увеличение на военния бюджет в новата история на страната, е военният ревизионизъм на Руската федерация. И именно тук започва да се откроява основният стратегически парадокс: ако руската заплаха е реална дотолкова, че да изисква мобилизиране на 5% от БВП, то украинската отбрана е своеобразна предна линия на същата тази сигурност.

Оказаната помощ с изпращане на боеприпаси се случва на незначителна част от цената, която България и всяка друга държава в Европа би платила при евентуална необходимост от директно възпиране по своите граници. Цената, която е необходимо да платим за национална сигурност нараства пропорционално на руските териториални и военни успехи в Украйна и отвъд нея.

Историческият прецедент, който веднага изниква в съзнанието, е печално известен. През есента на 1938 г. в навечерието на Втората световна война, Великобритания и Франция отстъпиха пред претенциите на Нацистка Германия към Судетската област в Чехословакия с надеждата, че това ще осигури – по думите на британския премиер Невил Чембърлейн – „мир за нашето време“. Тази дипломатическа отстъпка не само не задоволява апетитите на агресора, но му дава криле. До март 1939 г. Германия поглъща останалата част от Чехословакия, което ѝ осигурява контрол върху производствения капацитет на „Шкода“ – една от най-големите оръжейни индустрии на континента, която оттам насетне започва да работи за нуждите на Вермахта.

Капитулацията не осигурява мир, а окуражава агресора още повече и скъсява пътя до атаката срещу Полша на 1 септември същата година. Поуката е недвусмислена: умиротворяването на авторитарен режим, воден от имперски реваншизъм, неизменно катализира по-голяма катастрофа, вместо да донесе траен мир. Въпросът е: може ли Европа и светът да си позволят трета такава за малко над един век?

Илюзията „справедлив мир““: Защо тезата на кабинета „Радев“ не издържа пред фактите

Тезата на кабинета Радев, че спирането на оръжейните доставки ще принуди страните да седнат на масата за преговори и ще ускори постигането на „справедлив мир“, стъпва на дълбоко погрешно тълкуване на опитите за дипломация и намеренията на Руската федерация. Противно на внушенията, че Киев залага единствено на военно решение, украинският президент Володимир Зеленски многократни демонстрира своята готовност за диалог и още през ноември 2022 г. представи подробен план от 10 точки. От началото на 2025 г. украинската държава последователно настоява за неограничено и безусловно спиране на огъня, което да послужи като фундамент за започване на реални преговори.

Позицията на Киев бе затвърдена с изпращането на официално отворено писмо от Зеленски до Владимир Путин с предложение за директна среща лице в лице – инициатива, която беше категорично отхвърлена от руския диктатор с аргумента, че подобен разговор е „безпредметен“. Украинският външен министър Андрий Сибиха предупреди, че с това си действие Путин е пропуснал шанса си за изход от войната при сравнително благоприятни условия, което неизбежно ще задълбочи икономическата рецесия и военните загуби на Русия.

Отказът на Кремъл да се ангажира с искрени преговори беше потвърден от поведението на руската делегация при опитите за посредничество на САЩ. Въпреки усилията за откриване на разумен компромис между двете страни, Путин отхвърли предложенията за незабавно примирие, вместо което предложи единствено работа по необвързващи меморандуми и предяви максималистичен ултиматум и териториални претенции, изискващи доброволно предаване на територии, които руската армия никога не е контролирала. Поради това Зеленски и редица експерти по международни отношения аргументирано обвиняват руската страна в съвсем умишлено протакане на разговорите.

Стратегията на Путин за „купуване на време“ има чисто военни измерения: тя цели да разколебае западните партньори на Украйна, да изтощи подкрепата им, да спре доставките на оръжие и да даде оперативна пауза за прегрупиране на силите, подготовка на нови вълни на мобилизация и преодоляване на вътрешния дефицит на ресурси. Руското ръководство продължава да вярва, че инициативата на бойното поле се намира в негови ръце и може да бъде катализирана с продължителен натиск, който да доведе до успешен пробив на фронта в Донбас.

С оглед на всичко казано дотук, всяко примирие и спиране на военната помощ без категорични гаранции за сигурност и суверенитет представлява опасен капан, каквито бяха провалените Мински споразумения, които послужиха единствено за подготовка на следващата фаза от руската военна агресия. Анализи на сигурността сочат, че стратегическите цели на Кремъл за унищожаване на украинската държавност остават непроменени. Войната се развива в цикличност между конвенционални и хибридни методи. При евентуално замразяване на конфликта, Русия ще използва времето за възстановяване и преструктуриране на военния си потенциал, след което неизбежно ще поднови военните действия.

Затварянето на каналите за подкрепа от страна на България не само не приближава мира, но директно помага на Русия да реализира своите реваншистки планове. Това увеличава дългосрочните рискове за сигурността в Черноморския регион, изправяйки страните от източния фланг на НАТО пред една значително по-укрепена и опасна военна заплаха, която в утрешния ден би могла да се озове на собствените им граници.

Краят на ерата „Орбан“ е факт: Кой ще бъде новият „размирник“ на ЕС?

🇪🇺 Виктор Орбан е аут, поради което короната на троянски кон на Кремъл в ЕС внезапно се оказа свободна. Това предаване на щафетата идва в деликатен момент, когато блокът залага на единство, за да прокара санкции, бюджети и други решения, изискващи единодушие. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не губи време и веднага след поражението му предложи промени в правилата за гласуване в ЕС, за да се избегнат бъдещи блокажи.

Години наред войнственият унгарски премиер използваше правото си на вето, за да спира ключови инициативи, най-вече подкрепата за Украйна. След съкрушителната загуба на изборите в неделя той скоро ще бъде заменен от Петер Мадяр – дясноцентристка фигура, която вече подаде сигнал за готовност към по-тясно сътрудничество с Брюксел.

Някои се надяват, че победата на Мадяр ще улесни консенсуса. „Впечатлението ми е, че политическият бизнес модел на системния и структурен размирник се срина с тежкото изборно поражение на Фидес“, заяви дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

Но напускането на Орбан не означава, че Фон дер Лайен или Киев могат да спят спокойни. В Европейския съвет все още има шепа съюзници на Орбан и няколко потенциални нови „препъникамъни“. Ето ги и петимата лидери, които най-вероятно ще наследят ролята на Орбан като „черната овца“ на блока:

Верният съратник: Словашкият премиер Роберт Фицо

Фицо често беше в ролята на верен партньор на Орбан във ветото, включвайки се към откровено проруските му позиции за блокиране на санкции и изискване на изключения от заема от 90 млрд евро за Украйна. Сега той си остава най-близкият и може би последен приятел на Кремъл в ЕС.

„Интересувам се от това да бъда конструктивен играч, но не за сметка на Словашката република“, подчерта той. Остава въпросът дали ще поеме щафетата от Орбан за блокиране на средствата за Киев, или ще се съобрази с общата линия.

Миналия месец Фицо предупреди, че може да наложи вето на транша от 90 милиарда евро за Киев на мястото на Орбан, ако той загуби изборите. В продължение на месеци Унгария блокираше изплащането на средствата, договорени на срещата на върха през декември, заради спор с Киев за ударения тръбопровод „Дружба“, който пренасяше руски петрол към Централна Европа. В понеделник Мадяр даде уверение, че не планира да саботира решенията на ЕС.

Тъй като тръбопроводът все още не работи, украинският президент Володимир Зеленски заяви, че той няма да бъде готов преди края на април, въпросът сега е дали Фицо ще изпълни заплахата да поеме щафетата от Орбан и да блокира средствата, или ще се съобрази с общата линия на ЕС. Досега словашкият държавен глава винаги е отстъпвал по въпроса за санкциите и се е включвал към съвместните изявления на ЕС в подкрепа на Украйна.

„Мисля, че те ще съзнават много добре рисковете и последствията от избора на път, подобен на неговия“, заяви цитираният по-горе дипломат от ЕС.

Популистът милиардер: Чешкият премиер Андрей Бабиш

71-годишният милиардер, наричан „Чешкия Тръмп“, вече демонстрира своите орбанистки наклонности. Бабиш беше единственият, заедно с Фицо, който поиска изключения за заема за Украйна и призова за ограничаване на помощта за нейната отбрана. Той също така призова за свиване на подкрепата за Киев, макар и в крайна сметка да не стигна дотам да спре чешката инициатива за доставка на боеприпаси за Украйна.

Бабиш, чиято коалиция включва анти-зелената партия „Мотористи“, е взел на прицел и климатичните политики на ЕС. Той критикува схемата за търговия с въглеродни емисии, която според него убива чешката индустрия.

Вместо да блокират всичко наред, се очаква десните лидери в Съвета да бъдат „трудни по определени теми“, особено когато ги сравняваме с „водещото мислене сред останалите европейски лидери“, сподели европейски дипломат.

Еквилибристът: Италианският премиер Джорджа Мелони

Мелони върви по опасно тънка линия на прагматизъм в отношенията с Брюксел, откакто дойде на власт преди повече от три години. Тя балансира между своята дясна, националистическа политика и проевропейската си позиция в международните дела. Обединявайки сили с лидери като датския премиер Мете Фредериксен, тя се опитва да затегне миграционните правила на ЕС чрез консенсус, а не чрез обструкционизъм.

Един дипломат от ЕС заяви, че Мелони се е доказала като „съвсем различна порода“ политик от Орбан. Друг обаче алармира, че тя произлиза от същото политическо семейство като унгареца и не бива да бъде отписвана.

„На последното заседание на Европейския съвет единственият човек, който се съгласи с Орбан, беше Мелони“, сподели вторият дипломат, визирайки признанието на италианския държавен глава пред колегите ѝ, че разбира позицията на Орбан относно заема за Украйна на срещата на върха през март. „Вижда се, че между двамата има идеологическа връзка.“

Завръщащият се популист: Словенецът Янез Янша

Бившият многократен премиер на Словения, десен популист и самопровъзгласил се за почитател на Тръмп със склонност да влиза в конфликти с журналисти, зае второто място само с един мандат разлика на драматичните избори миналия месец, белязани от шпионски скандали. Докато преговорите продължават, остава неясно дали Янша или настоящият премиер Роберт Голоб ще успеят да съставят управляваща коалиция.

Понякога наричан „мини-Тръмп“, той с удоволствие би се включил към разрастващия се клуб на популистите в ЕС, ако се завърне на власт. По отношение на Украйна обаче има съществена разлика между него и Орбан или дори Фицо: въпреки че е съюзник на унгареца по други теми, Янша пламенно подкрепя украинското членство в ЕС и посети Киев още през 2022 г. в първите дни на пълномащабната инвазия, за да покаже своята подкрепа.

Българският жокер: Румен Радев

Бившият български президент подаде оставка през януари, за да постави началото на нов проект и да се яви на парламентарните избори тази неделя. Според проучванията на социолози той е напът да спечели, което би било потенциален пробив след годините на политическа парализа в София.

Това обаче може да се окаже проблем за Украйна и нейните европейски съюзници. През 2025 г. Радев заяви, че Украйна е „обречена“ във войната срещу Русия и аргументира тезата си, че увеличаването на военната помощ от ЕС или „наливането на още оръжия“ в Киев не е решението. Той също така обвини европейските лидери, че са насърчили украинската контраофанзива, довела до „стотици хиляди жертви“.

Симпатиите на Радев към Кремъл предизвикаха остър отговор от Зеленски по време на сблъсък между двамата лидери в президентския дворец в София през 2023 г. „Вие бихте ли казали: Путин, моля те, вземи си българска територия?“, попита тогава Зеленски. Видимо смутеният Радев трудно намери сили за отговор.

Президентът на България: Въпросът не е дали, а кога Украйна ще стане член на НАТО

📸 Снимка: Румен Радев/Facebook

🇧🇬🤝🇺🇦 Българският президент Румен Радев заяви, че въпросът не е дали, а кога Украйна ще се присъедини към НАТО, като посочи, че графикът ще зависи от развитието на бойното поле и постигането на устойчив и справедлив мир.

Говорейки на 28-ата годишна кръгла маса на The Economist в Атина, Радев предупреди, че НАТО трябва да избягва разполагането на войски в продължаващия конфликт между Русия и Украйна.

По време на откриването на форума и последвалата дискусия Радев се спря на войната, отговаряйки на въпрос за позицията на България за членството на Украйна в НАТО. Той заяви, че последните решения на НАТО и на Съвета НАТО-Украйна представляват значителна стъпка към бъдещо членство в Алианса.

„Всички съюзници са ангажирани в подкрепата си на Киев. Въпросът не е дали, а кога и отговорът ще зависи от развитието на бойното поле и възможността за постигане на устойчив и справедлив мир. Украйна е суверенна държава и има свободата да избира“, подчерта Радев.

Той подчерта, че най-стратегическият аспект на войната включва хората - войниците, тяхното обучение, оборудване, мотивация и численост - а не оръжия и боеприпаси. Той се възхити на смелостта на украинците, но отбеляза ясното превъзходство на руската армия в сравнение.

Радев категорично заяви, че НАТО не бива да се намесва във военния конфликт, особено с разполагане на сухопътни войски, като предупреди, че директен сблъсък между НАТО и Русия може да прерасне в глобален конфликт с ядрено оръжие и катастрофални последици. Подобен сценарий, каза той, няма да е от полза нито за Европа, нито за Украйна.

За да се избегне това, Радев подчерта, че е необходимо спешно да се върнем към дипломацията, за да поставим основите на преговорите.

В изказването си Радев подчерта още, че в контекста на текущата международна обстановка основните цели на Европейския съюз трябва да бъдат осигуряването на стабилност, сигурност и просперитет за всички негови граждани и съседи.