🇲🇩⚖️🇷🇺 Молдовският президент Мая Санду заяви, че не вижда риск автономната област Гагаузия да се превърне във „второ Приднестровие“. Това уверение дойде броени дни след като Конституционният съд в Кишинев драстично ограничи правомощията на автономията. Санду коментира въпроса пред журналисти в кулоарите на срещата на върха „Украйна – Югоизточна Европа“, проведена в Киев на 15 юли.
Президентът призна наличието на „определени проблеми“ в региона и опитите на Русия да ги използва чрез похватите на хибридната война, за да настрои автономията срещу Молдова. Въпреки това тя отхвърли опасенията, че Гагаузия може да поеме по пътя на проруския сепаратизъм. Санду подчерта, че „към този момент няма рискове“ областта да стане „второ Приднестровие“. Тя отбеляза, че въпреки трудностите около местните избори, „блокирани от отделни местни политици под руско влияние“, в крайна сметка ще се проведе „свободен и честен вот, за да могат жителите на Гагаузия да изберат ръководителите си съгласно най-добрите международни стандарти“. По време на срещата Санду определи себе си като „вероятно най-големия защитник на гагаузката автономия, на нейния език и култура“. Относно самото Приднестровие тя потвърди позицията на Кишинев, че не се търси военно решение, а се залага на мирна реинтеграция чрез икономически стимули.
Тези уверения обаче контрастират с последните ходове на централната власт. На 9 юли Конституционният съд обяви за противоконституционни редица разпоредби от Закона за особения правен статут на Гагаузия, от Изборния кодекс и от Закона за полицията. С това решение Народното събрание на автономията губи правото да съставя собствена Централна избирателна комисия, както и да участва в назначаването на ръководители на регионалните структури на полицията, на Службата за информация и сигурност (СИС) и на правосъдното управление. Оттук нататък тези длъжности ще се назначават и освобождават единствено от централната власт, без да се изисква становище от гагаузките депутати. Съдът се произнесе по искане на министъра на правосъдието Владислав Кожухари, а решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председателят на съда Домника Маноле мотивира акта с принципа на унитарната държава, в която „не може да има няколко центъра на суверенна власт“, изтъквайки, че опазването на обществения ред и държавната сигурност са основни функции на държавата, а не правомощия на автономията. Бивши конституционни съдии подкрепиха тази позиция, като Александру Тънасе я обобщи с формулата: „Автономията свършва там, където започва държавният суверенитет“.
Така правомощията на Народното събрание остават значително стеснени. То запазва правото си да насрочва и организира избори за собствения си състав и за местните органи на властта, но вече без да разполага със своя избирателна комисия. Реакцията на Комрат беше остра. На извънредна сесия на 10 юли депутатите приеха декларация (с 20 гласа „за“ и 2 „въздържал се“), в която признават задължителния характер на съдебните решения, но категорично изразяват несъгласието си. Те настояват, че отнетите правомощия са били съществена част от политическия и правен компромис, залегнал в основата на Закона за автономията на Гагаузия от 1994 г. Председателят на събранието Валентин Гайдаржи призова да не се допуска „едностранно преразглеждане на правните основи на автономията“ и апелира за завръщане към диалога. Той подчерта, че изборите трябва да се проведат на вече определената дата (15 ноември) и предложи създаването на съвместна работна група с националния парламент и Централната избирателна комисия, като уточни, че не се обмислят протести. По-радикални гласове в автономията, като бившия депутат Фьодор Гагауз, обвиниха управляващите, че първо умишлено са създали изборната криза, а след това я използват като претекст за демонтиране на автономията. Беше изтъкнато и че съдът не е изчакал становището на Венецианската комисия, въпреки изричното искане на опозиционните фракции.
Самата изборна криза тлее вече повече от година. Мандатът на настоящото Народно събрание изтече още през ноември 2025 г., но нови избори не бяха проведени заради разминавания между местното и националното изборно законодателство. През юни проруските Партия на социалистите и Партия на комунистите отнесоха спора към Венецианската комисия. Над цялата ситуация тегне и съдбата на избрания башкан (ръководител на автономията) Евгения Гуцул, която през август 2025 г. беше осъдена на седем години затвор за незаконно финансиране от проруската партия „Шор“, обявена за противоконституционна още през 2023 г. Издигната именно с подкрепата на структурите на олигарха Илан Шор, след ареста си Гуцул призова руския президент Владимир Путин да активира целия арсенал за натиск върху молдовските власти. Така, в момента, в който Санду говори за „свободни и честни избори“, избраният ръководител на автономията е в затвора, а местният парламент функционира с изтекъл мандат.
Проруската ориентация на Гагаузия е ясен политически факт. На конституционния референдум за членство в ЕС през октомври 2024 г. автономията отхвърли европейското бъдеще на Молдова по-категорично дори от Приднестровието: около 95% от гласувалите в Гагаузия казаха „не“, в сравнение с малко повече от 60% в Приднестровието, където от три десетилетия са разположени руски войски. Корените на този вот се крият както в историческите, езиковите и религиозните връзки с Русия, така и в опасенията на мнозина гагаузи, че сближаването с ЕС ще доведе до обединение с Румъния – сценарий, който малцинството категорично отхвърля. Именно в тази среда Москва оперира най-успешно, а фигури като Гуцул превърнаха недоверието към Кишинев в свой основен политически капитал. В този контекст думите на Санду, че е „най-големият защитник“ на гагаузката автономия, звучат като протегната ръка към общност, която на изборите през 2024 г. ѝ обърна гръб, отреждайки ѝ под 3% подкрепа в региона.
При трезв прочит сравнението с Приднестровието е неоснователно и в тесния смисъл на думата Санду е права. Приднестровието е откъсната територия извън контрола на Кишинев, възникнала вследствие на войната от 1992 г. и удържана до ден-днешен от чужд гарнизон (Оперативната група на руските войски там наброява около 1500 души). Регионът поддържа непризната държавност, която десетилетия наред се крепеше на безплатен руски газ – икономически модел, който рухна на 1 януари 2025 г. след спирането на транзита през Украйна. Гагаузия не разполага с нищо подобно. Тя е легитимна автономия в рамките на конституционния ред на Молдова, без армия и без чужди войски. Географски е разпокъсана на няколко анклава насред молдовска територия, населени с тюркоезично православно малцинство от около 135 000 души с център Комрат. Самата география прави отцепването ѝ практически невъзможно. От гледна точка на реалния капацитет, рискът от възникване на „второ Приднестровие“ е пренебрежимо малък, поради което уверенията на Санду стъпват върху обективната реалност.
Въпреки това, страхът, който гагаузката страна изразява, не е свързан с отцепване, а с траекторията на нарастващо напрежение между центъра и автономията и готовността на Русия да се възползва от него. Тук се крие историческата ирония: случаят с Гагаузия е точно обратният на този с Приднестровието. През 1990 г. тя също обявява собствена република, но за разлика от Тираспол, нейните сепаратистки настроения са неутрализирани по мирен път именно чрез предоставянето на автономен статут през 1994 г. Днес обаче точно този исторически компромис се пропуква. За Кишинев и юристи като Тънасе, решението на съда консолидира унитарната държава срещу руско хибридно влияние, за което случаят с Гуцул е учебникарски пример: пари от структурите на Шор за местния вот; избран башкан, който след ареста си търси помощ от Путин; и информационна среда, системно обработвана срещу централната власт. От друга страна, според Комрат и опозицията, правителството използва криза, която то умишлено е задълбочило, за да ограничи автономията отвъд първоначално договореното, при това без да изчака европейска правна експертиза, за каквато самите проевропейски гласове настояваха. Всяка от двете тези стъпва върху солидни аргументи и нито една не изключва напълно другата.
Мая Санду направи изявлението си на проевропейска среща в Киев, броени дни след съдебното решение, дало повод за недоволството на Гагаузия. Нейните думи са адресирани както към самия регион, така и към западните партньори на Молдова, които следят внимателно как балансира своята европейска интеграция с натиска върху проруски настроено малцинство. Залогът обаче надхвърля мащабите на една автономия. И Приднестровието, и Гагаузия са уязвими точки, които Русия може да използва, за да саботира европейския път на Кишинев – първата територия чрез собствен военен гарнизон и замразен конфликт, а втората чрез легитимен, но враждебно настроен вътрешен политически субект. И в двата случая целта на Москва не е непременно отцепване, а създаване на трайно огнище на напрежение, поддържано с минимални ресурси. Истинският тест тепърва предстои. Ако до 15 ноември двете страни изработят единен правен механизъм и изборите бъдат проведени чисто, уверенията на Санду ще се окажат оправдани. Но ако датата отмине без гласуване, Комрат ескалира напрежението отвъд политическите декларации или Венецианската комисия се произнесе срещу Кишинев, ще се сбъдне алтернативният сценарий. Той не вещае „второ Приднестровие“, а хронична нестабилност в една уязвима вътрешна периферия, поддържана без нито един танк и нито метър обща граница.
