Мая Санду отне гражданството на молдовците в руската армия.

🇲🇩 Петима граждани на Република Молдова, постъпили на служба в Оперативната група на руските войски (ОГРВ) в Приднестровието, бяха лишени от гражданство с указ, подписан от президента Мая Санду в четвъртък, 27 ноември.

Засегнатите от президентския указ лица са Владимир Коблай, Павел Морозов, Владимир Осипенко, Максим Василатий и Олег Боц.

Петимата са родени и израснали на левия бряг на река Днестър в Молдова и постъпват на военна служба в структурите на ОГРВ – руски контингент, разположен незаконно в сепаратисткия регион Приднестровие, съобщи говорителят на президентството Игор Захаров.

Оперативната група на руските войски (ОГРВ) е руско военно формирование в приднестровския регион на Република Молдова. С численост от приблизително 1500 военнослужещи, тя възниква след разпадането на СССР като правоприемник на съветската 14-а гвардейска общовойскова армия.

Официалната задача на ОГРВ е да охранява огромен склад за боеприпаси в село Колбасна, където се намират предполагаемо десетки хиляди тонове оръжие и снаряди, представляващи сериозна заплаха за сигурността на целия регион.

Водещата православна църква в Молдова отхвърли обвиненията за връзки с Москва.

Митрополитът на Кишинев и цяла Молдова Владимир ръси вода върху вярващи по време на православните празненства за Богоявление в Кишинев, Молдова, на 19 януари 2019 г.
📸 Снимка: REUTERS/Gleb Garanich/File Photo

🇲🇩⛪️🇷🇺 Нов спор подчерта разделението в православната вяра на Молдова през вчерашния ден, след като най-голямата църква в бившата съветска република отхвърли обвиненията към нея, че е „руска църква“, докато съперничещата ѝ църква, свързана с Румъния, я обвини в заблуждаване на масите.

Повече от 90% от жителите на малката страна, разположена между Украйна и Румъния, изповядват православната вяра.

Въпреки това енориашите са разделени между две църкви – Молдовската митрополия, подчинена на Руската православна църква, и Бесарабската митрополия, която се отчита пред Румънската църква. Нито една от двете не разполага с пълна независимост.

Разделението се задълбочи заради подкрепата на Руската православна църква за руската агресия срещу съседна Украйна, която разтърси и Молдова – дронове многократно паднаха на територията на страната по време на масираните руски атаки. Проевропейското правителство на страната осъди остро действията на Кремъл.

Молдовската митрополия, в изявление след синод, омаловажи връзките си с Москва и подчерта, че е отворена за всички.

„Православната църква в Молдова не е „руска църква“, а църква на целия народ, живеещ в Молдова, съставена от вярващи от различни национални групи“, се отбелязва в документа. „Тя е свободна и независима в своята дейност.“

„Тя заблуждава общественото мнение, твърдейки, че представлява цялата православна църковна организация на територията на историческа Молдова“, заяви Бесарабска митрополия, обвинявайки я в „двуличие и морална лъжа“. По думите ѝ Молдовската митрополия е „само местна структура на Московската патриаршия“.

Румънската църква осъди и решението на Молдовската митрополия да лиши от права 11 свещеници, преминали на нейна страна. Десетки духовници, служили за московската църква, вече прехвърлиха енориите си.

Ройтерс съобщи през септември, че свещеници от московската църква са били на обиколка в Русия, след което от тях се е очаквало да предупреждават своите енориаши за опасностите от стремежа на правителството на Мая Санду към по-тясна европейска интеграция.

В различни периоди от историята си Молдова е била част от Руската империя, Велика Румъния и Съветския съюз.

Партията на социалистите в Молдова не признава резултатите от изборите и заплашва с протести

🇲🇩 Партията на социалистите на Република Молдова (ПСРМ) не признава резултатите от парламентарните избори и заплашва с протести, ако бъдат одобрени от Конституционния съд, съобщи независимият молдовски източник NewsMaker на 7 октомври.

Това изявление дойде след като проевропейската партия „Действие и солидарност“ (ПАС), водена от президента Мая Санду, постигна убедителна победа на изборите на 29 септември с малко над 50% от гласовете.

Резултатът позволява на партията да запази своето мнозинство и да продължи да води Молдова по пътя към европейска интеграция.

Влад Батринча, парламентарният лидер на близката до Москва ПСРМ, заяви, че изборите са били опорочени от „нарушения и използване на административни ресурси“, което според него „поставя под съмнение честността на вота“.

„Не можем сериозно да говорим за бъдещето на Молдова, ако в страната няма демокрация или свободни избори. При такива условия няма да има икономика, демографски ръст – нищо. Изборите трябва да бъдат честни, а условията за участие – равни“, каза той.

Опозиционният Патриотичен избирателен блок, воден от проруския бивш президент Игор Додон и включващ Социалистическата и Комунистическата партия, както и новосформираната „Бъдеще на Молдова“, спечели 24% от гласовете.

Блокът на Додон, подкрепян от Москва, води кампания за обръщане на посоката на Молдова към Москва. На въпрос какви стъпки ще предприеме партията му, ако резултатите бъдат потвърдени, Батринча заяви, че ПСРМ ще „продължи да се бори на международни платформи, по улиците, в парламента – с всички възможни средства и на всички достъпни нива“.

Изборите се проведоха на фона на нарастващи опасения от руска намеса. В дните преди вота Санду предупреди, че ако Москва успее да установи контрол над Молдова, „последиците ще бъдат преки и опасни за нашата страна и за целия регион“.

Преди изборния ден Централната избирателна комисия забрани участието на партиите „Сърцето на Молдова“ и „Голяма Молдова“, след като бяха открити доказателства за незаконно финансиране.

Разузнавателни доклади също свързаха партията „Голяма Молдова“ с блока „Победа“ – коалиция от проруски фракции, за които се смята, че получават финансиране от олигарха в изгнание Илан Шор.

Очаква се Конституционният съд да прегледа и утвърди резултатите от изборите в следващите дни.

Партията на Мая Санду спечели изборите в Молдова въпреки намесата на Кремъл

Президентът на Украйна Володимир Зеленски приема президента на Молдова Мая Санду в столицата Киев, 25 януари 2025 г.
📸 Снимка: Office of the President of Ukraine

🇲🇩🗳️ „Партия на действието и солидарността“ (PAS) на президента Мая Санду е победител в ключовите парламентарни избори в Молдова, въпреки координираните усилия от страна на Кремъл за дезинформация. Причини за празненства има и в Брюксел.

Проевропейската формация в една от най-бедните държави в Европа беше изправена пред сериозно предизвикателство в лицето на основния си съперник – проруската коалиция „Патриотичен блок“, начело с бившия президент на страната Игор Додон.

PAS печели най-малко 54 от 101 места в местния парламент – изненадващо висок успех, след като проучванията на социолози показваха почти равни позиции, а Москва вложи значителни усилия да наклони везните в полза на своите кандидати.

Заключена между Украйна и Румъния, която е член на ЕС и НАТО, Молдова беше във фокуса на напрежение в седмиците преди вота. Победа на проруските сили щеше да нанесе сериозен удар по източния фланг на ЕС в момент, когато Кремъл изпитва решимостта на западния свят и отбелязва макар и ограничени успехи на бойното поле в Украйна.

Сега в ЕС могат да въздъхнат с облекчение – поне засега Молдова остава извън руската орбита.

„Победата на проевропейските сили в Молдова е урок за цяла Европа как да се брани от руската намеса“, каза евродепутатът Зигфрид Мурешан, заместник-председател на Европейската народна партия.

„Молдова остава твърдо на европейския път. Добри новини за молдовците! Добри новини за Европа!“, допълни той.

За Санду това е значимо постижение – нейната партия печели изборите за парламент по-малко от година след връщането ѝ в президентския дворец и след референдума за членство в ЕС, спечелен с крехко мнозинство.

Вотът всъщност беше избор между Брюксел и Москва, в който нито една от страните не криеше своите симпатии. В навечерието на изборите Русия заяви, че НАТО готви „окупация“ на Молдова, без да представи никакви доказателства за твърденията си. Освен това Москва обвини Кишинев в „антируска истерия“.

Санду и нейните съюзници твърдят, че Кремъл е инвестирал стотици милиони евро в страната за дезинформация. Молдовските служби разследваха тези обвинения, а полицията проведе поредица от акции в рамките на операция срещу предполагаеми план за масови безредици и дестабилизация, координиран от Русия чрез криминални мрежи.

През уикенда две проруски партии, „Сърцето на Молдова“ и „Велика Молдова“, бяха отстранени от вота заради обвинения в купуване на гласове, незаконно финансиране и пране на пари. Втората партия беше отстранена в неделя, часове след началото на гласуването.

Европейският съюз, който обикновено се въздържа от явна намеса в избори в страни кандидатки, този път почти не прикри подкрепата си за PAS. Говорител на ЕК дори заяви, че Русия „дълбоко се намесва в изборния процес“.

През последните месеци европейските лидери често посещаваха Кишинев и показаха близките си отношения със Санду. ЕС вече наложи санкции срещу редица проруски политици, а в началото на тази година представи инвестиционен план за инфраструктурни и енергийни проекти в страната на стойност 1,9 млрд. евро.

Решаващ момент настъпи три дни преди изборите, когато Гърция одобри екстрадиция на олигарха Владимир Плахотнюк, основен заподозрян в изчезването на около 1 млрд. долара от молдовските банки през 2014 г. Образът му, окован и върнат в Кишинев, беше мощен символ за Санду, чиято политическа кариера е изградена върху борбата с корупцията.

За ЕС изборите бяха твърде важни, за да бъдат загубени. След като „Грузинска мечта“ спечели изборите в Грузия и отдалечи страната от нейния европейски път, Молдова остана единственият реален кандидат на източната граница на Съюза.

Целта за членство в ЕС до края на това десетилетие изглежда постижима. Брюксел и Кишинев са готови да отворят преговори по всички 33 глави, а самият процес може да върви бързо, тъй като ЕС планира разширяване на Балканите и на изток преди европейските избори през 2029 г.

Досега Молдова вървеше ръка за ръка с Украйна, но ветото от страна на Будапеща заради казуса с правата на унгарското малцинство в Закарпатието вероятно ще даде възможност на Кишинев да продължи самостоятелно още тази година.

Днешният успех на проевропейската половина от Молдова със сигурност е успех и за съседна Украйна, която трудно може да си позволи още един враждебен съсед.

Вече е възможно Молдова да се превърне в локомотив, който ще тегли и Украйна към ЕС. Точно такава беше логиката на Брюксел, когато преди три години предостави статут на кандидати и на двете страни. Вчерашната победа в Кишинев гарантира, че тази перспектива остава жива.

Партията на Мая Санду води убедително на изборите в Молдова, но без мнозинство.

🇲🇩 „Партия на действие и солидарност“ (PAS) на президента Мая Санду излезе начело на парламентарните избори в Молдова пред проруската опозиция, но изглежда, че вероятно няма да постигне мнозинството, нужно за ускореното членство на страната в Европейския съюз.

При преброени близо 86% от гласовете, тя има 45,1%, докато Патриотичният блок, който настоява Молдова да се окаже от европейския си път и да се върне обратно в орбитата на Москва, събира 27,6%.

Предизборната кампания беше белязана от взаимни обвинения, а президентът Мая Санду я описа като „екзистенциален момент“ за малката република, която е на кръстопът между стремежа на по-голямата част от младото население за европейско развитие на страната и хватката на Кремъл.

Правителството предупреди многократно за опити за саботаж на изборния процес – кибератаки срещу изборна инфраструктура и серия от фалшиви бомбени заплахи в избирателните секции в страната и зад граница.

Голямата молдовска диаспора, която традиционно подкрепя европейската интеграция, остава един от ключовите фактори, който може да наклони везните. Преброяването започна след затварянето на секциите в 21:00 ч. местно време.

Ако успее да задържи мнозинството си в 101-местния парламент, PAS няма да има пречки пред това да продължи курса на Молдова към пълноправно членство в ЕС до 2030 г. и окончателно да откъсне страната от руското влияние. Ако не достигне мнозинство обаче, партията ще трябва да търси коалиция с по-малки формации.

Станислав Секриеру, съветник по национална сигурност на президента Мая Санду, отбеляза, че властите са в очакване на „по-нататъшна ескалация“ на хибридните атаки срещу Централна избирателна комисия и други държавни сайтове, извършвани от различни държави.

Фалшиви бомбени сигнали са постъпили в секции в Рим, Брюксел и САЩ, написа той в публикация на X – знак за „масивен натиск от Русия и нейните проксита“ за дестабилизиране на вота.

Москва отрича да има участие и твърди, че властите в Кишинев разпалват антируска истерия, за да привлекат гласове.

По-рано днес съпредседателят на Патриотичния блок и бивш президент на страната Игор Додон призова за масови протести пред парламента в понеделник и обвини Санду, че има намерение да анулира изборите, без да представи каквито и да е доказателства за своите твърдения.

Санду и други висши държавни служители многократно са предупреждавали за мащабна кампания на Кремъл за оказване на влияние върху вота.

По-рано тази седмица изборните власти отстраниха от надпреварата две проруски партии поради съмнения за незаконно финансиране.

През последните седмици бяха извършени стотици обиски, насочени към нелегално финансиране на партии и предполагаеми руски мрежи, планиращи предизвикане на безредици около изборите.

Молдова избира между Европа и Русия в напрегнати парламентарни избори.

Молдовският президент Мая Санду гласува в избирателна секция по време на парламентарните избори в столицата Кишинев, 28 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Vladislav Culiomza

🇲🇩 Днес Молдова провежда в парламентарни избори, които могат да се окажат решаващи за стремежа на страната да стане пълноправен член на Европейския съюз. Вотът поставя един срещу друг управляващите проевропейски сили и опозиционни групи с отчетливи проруски позиции, които настояват за дистанциране от ЕС.

Ако нито една от партиите не получи мнозинство в 101-местния парламент на страната, се очаква да настъпи труден период на коалиционни преговори и политическа нестабилност, който би засегнал още повече една от най-бедните държави в Европа, която така или иначе е поставена под натиск от войната в съседна Украйна и подозренията за руска намеса в политиката и религиозния живот.

Докато изборният процес тече, проруски лидер отправи призив за следизборни протести, докато молдовските служби съобщиха за кибератаки срещу изборната инфраструктура през последните два дни.

Президентът Мая Санду определи вота като „екзистенциален тест“ за страната с население от 2,4 милиона души, която има и силни културни и езикови връзки със съседна Румъния.

Правителството обвинява Москва в мащабна кампания за влияние върху изборите. Санду, която си е поставила цел Молдова да влезе в ЕС до 2030 г., предупреди за „незабавни и опасни“ последици ако във вота надделее руското влияние.

Опозиционни формации като проруското „Патриотично обединение“ използват общественото недоволство от икономическите трудности и бавните реформи, подсилено, според властите, от широка кампания за дезинформация.

Няколко дни преди вота изборната комисия заличи две от партиите в „Патриотичния блок“ заради съмнения за незаконно финансиране. През последните седмици органите на реда извършиха стотици обиски, насочени срещу мрежи за нерегламентирано партийно финансиране, за които се твърди, че са подкрепяни от Русия и целят дестабилизация.

Москва отрича да се намесва и обвинява властите в Кишинев, че разпалват „антируска истерия“ за електорални цели.

В неделя бившият президент Игор Додон, коалиционен лидер на „Патриотичния блок“, заяви, че правителството на Санду се готви да анулира вота, и призова привържениците си на протест пред парламента в понеделник. Той обаче не представи доказателства за твърденията си.

Управляващата партия се бори за мнозинство

Избирателната активност към обяд достигна 30%. В централните избирателни секции в столицата Кишинев, където се говори както румънски, така и руски, гласуването започна бавно, но постепенно се оживи, съобщиха властите.

Социологическите проучвания показват, че партията на Санду – „Действие и солидарност“ (PAS) – може да има трудности да запази своето мнозинство. Тя разчита основно на младите и мотивирани свои поддръжници, които включват многобройни избиратели от диаспората.

„Санду прави каквото може с това, което има“, каза 45-годишната Мариана Русе, пристигнала от Франция, за да гласува.

Ако PAS загуби мнозинство, ще трябва да търси коалиция с формации като център-лявия блок „Алтернатива“ или популистката „Нашата партия“ – ако те преминат изборния праг.

Молдова остава разделена за бъдещия си път

В бившата съветска република властта вече десетилетия е на кръстопът между европейското си развитие и връщане към орбитата на Москва.

Докато Санду и нейната партия поставят интеграцията в ЕС в центъра на политиката си, за мнозина избиратели основните грижи са вътрешни – особено страхът как по-тясното сближаване с ЕС ще се отрази на земеделската икономика на страната.

„Страх ни е от война, никой не иска това. Затова се обръщаме към Европа поне за някаква защита“, отбеляза 46-годишната Виорика Бурлаку, продавачка на плодове в Кишинев, като посочи войната в Украйна като аргумент за евроинтеграция.

В северния град Бълци обаче 82-годишната Мария Скотари даде друга гледна точка. Тя си спомни с носталгия студентските си години в Съветския съюз:

„Какво толкова лошо имаше? Такъв беше животът. Бях студентка, всичко беше наред, всичко беше прекрасно.“

ЕС обмисля да придвижи кандидатурата на Молдова преди Украйна

Президентът на Молдова Мая Санду говори по време на съвместна пресконференция с държавния секретар на САЩ Антони Блинкен в Президентския дворец в Кишинев, Молдова, 6 март 2022 г.
📸 Снимка: Olivier Douliery/Pool Photo via AP

🇪🇺🤝🇲🇩 Европейският съюз обмисля варианта скоро да ускори процеса по присъединяване на Молдова, което може да я изведе пред Украйна в преговорите за членство, съобщи POLITICO на 15 август, позовавайки се на трима дипломати и представител на ЕС.

Брюксел води паралелни преговори за членство с Украйна и Молдова, но кандидатурата на Киев е блокирана от Унгария и премиера Виктор Орбан, известен с близките си позиции към Кремъл.

Според плана, цитиран от изданието, министрите на ЕС могат още в началото на септември да се съгласят да открият първия „преговорен клъстер“ с Молдова – ключова юридическа стъпка към членство – преди важните парламентарни избори в страната на 28 септември.

Подобно решение би оказало сериозен тласък за проевропейския президент Мая Санду и нейната партия, които са под натиск от прокремълски сили. Четири леви и център-леви партии в Молдова се обединиха в проруска коалиция за предстоящия вот.

Евродепутатът Зигфрид Мурешан, който е председател на Комитета ЕС–Молдова в Европейския парламент, заяви, че подобен ход би „изпратил сигнал към Русия“ и би опровергал твърденията на Кремъл, че процесът по присъединяване на Молдова е в застой.

Според изданието, оставянето на Украйна в изчакване крие риск от напрежение в отношенията с Киев. Анонимен украински дипломат коментира, че това може да изпрати погрешен сигнал, особено на фона на текущите дискусии за бъдещето на страната между САЩ и Русия.

Европейската комисия заяви, че и двете държави са изпълнили условията за откриване на първия преговорен клъстер, но напредъкът на Киев е блокиран от Будапеща. Без единодушно одобрение Украйна не може да продължи напред.

Дипломати търсят начини да покажат някакъв напредък пред Киев, например чрез достъп до изследователската програма „Хоризонт Европа“ или студентската обменна схема „Еразъм“.

През ноември 2023 г. Европейската комисия препоръча започване на преговори за присъединяване с Украйна и Молдова, а месец по-късно Европейският съвет одобри предложението.

Процесът по присъединяване разделя законодателството на ЕС на шест тематични „преговорни клъстера“, всеки от които обхваща свързани глави, с които страните кандидатки трябва да бъдат приведени в съответствие.

Украйна започна официално преговори с ЕС през юни 2024 г., но нито един от шестте клъстера все още не е открит. През май Киев обяви, че е завършил всички вътрешни процедури за стартиране на първия клъстер, а президентът Володимир Зеленски заяви още през януари, че „амбициозната цел“ на Украйна е до края на 2025 г. да отвори почти всички преговорни клъстери.

През юли медии съобщиха, че Брюксел е обмислял да открие първия клъстер с Киев още в средата на месеца, но планът не е реализиран поради вътрешното неразбирателство в ЕС.

Политик от Молдова претендира за излаз на Черно море за сметка на Украйна.

🇲🇩⚔️🇺🇦 Виктория Фортуна, изгряваща крайнодясна популистка фигура в Молдова, набира популярност с тревожни темпове, докато нейната риторика буди тревога, особено след наскоро изявените претенции към територията на Буджак, както наричат там географската област Южна Бесарабия в югозападната част на Одеска област, намираща се между Черно море и реките Дунав, Прут и Днестър.

Тези претенции не почиват на правно или историческо основание според официалната молдовска позиция. Изказванията отразяват по-широки регионални тенденции и са подобни на действията на румънската националистка Диана Шошоака, като според експерти от Института „Робърт Лансинг“ се вписват отлично в усилията на Кремъл да подкопае суверенитета на Украйна чрез подставени политици.

Фортуна се издигна на фона на общественото недоволство от тромавата европейска интеграция на Молдова в периода след 2022 г. Разчита основно на популистка, националистическа и конспиративна риторика, представяйки се като защитник на молдовския суверенитет. Но нейните публични изяви и медийна активност сочат идеологически и финансови връзки с проруските структури, включително забранената партия на молдовския олигарх Илан Шор. Освен това са налице документирани случаи на координация с руски пропагандни медии като RT и Sputnik Moldova.

В началото на годината Фортуна повдигна въпроса за достъпа на Молдова до Черно море, както и за нейното право върху земите в Буджак. Във видео, публикувано в Telegram, тя посочи, че страната ѝ има основания да преразгледа границите си: „Бяхме лишени от достъпа до море през Буджак, а без него Молдова е като лъв на каишка.“

Тази провокация следва наратива на руската дезинформация, представяща Украйна като изкуствена държава, поддържана от Запада. Такива изказвания подкопават молдовско-украинската солидарност и проверяват устойчивостта на региона към ревизионистка риторика – тактика, вече приложена от Кремъл в Грузия и Казахстан.

Политическата дейност на Фортуна се финансира от мрежи, свързани с Илан Шор – беглец олигарх, осъден за източване на 1 милиард долара от молдовската банкова система и признат за инструмент на руското влияние. Двамата изграждат алтернативна ос срещу проевропейския курс на президента Мая Санду и стратегическото партньорство с Украйна.

Риториката на Фортуна е близка до тази на румънския сенатор Диана Шошоака, която също говори за връщане на Одеса и Южна Украйна на Румъния. Двете политически фигури получават подкрепа от руски и крайнодесни румънски медии, пропагандирайки идеите за историческа справедливост и етно-националистически реваншизъм. Те наричат проевропейския елит предатели и марионетки на Запада, отклонявайки вниманието от реформите и насърчавайки ревизионизъм. Имитирайки далеч по-опитната Шошоака, Фортуна вероятно действа по координирана подривна стратегия на Кремъл.

Заплахата от Фортуна е многопластова. Претенциите ѝ рушат доверието между Кишинев и Киев по теми като сигурността и управлението на границите. Москва използва подобни фигури с единствена цел да фрагментира политически Молдова, да отвлича вниманието от реформите и да дискредитира европейската интеграция на страната. Макар да не се радва на широка подкрепа, подобна риторика създава опасен прецедент, сравним с казусите в Донбас и Южна Осетия.

Фортуна заплашва пряко европейския курс на страната си. Нейната нарастваща популярност може да засили евроскептичните и антиевропейски настроения, да блокира реформи и да дестабилизира политическата система, като по този начин да навреди на шансовете за присъединяване към ЕС.

Експерти подозират, че Фортуна получава подкрепа от руски разузнавателни служби, занимаващи се с операции за влияние в чужбина. Освен това тя подкопава легитимността на правителството на Мая Санду, представя реформите като провал, а властта – като зависима от чужди сили. По този начин се прикриват реални проблеми като корупцията и енергийната несигурност.

Тези изказвания могат да предизвикат дипломатическа криза с Киев и да усложнят партньорството в сферата на сигурността и инфраструктурните проекти. Киев може да отговори с по-строг граничен контрол или ограничения в разузнавателния обмен – действия, затруднящи координацията на НАТО с Кишинев и Киев.

Повторното активиране на мрежата на Шор чрез фигури като Фортуна засилва риска за вътрешната стабилност и нормализира антизападната риторика, което от своя страна може да реанимира иначе маргинализирани проруски движения и да отслаби демократичните институции в страната.

Виктория Фортуна не е обикновен популист – тя е инструмент на руската хибридна война, насочена към дестабилизация на региона, подкопаване на демокрацията и възстановяване на руското влияние в Черноморския басейн.

Спирането на руския газ затвори почти цялата индустрия в Приднестровието

Изглед към “Лахта център”, седалището на Газпром в Санкт Петербург, 27 април 2022 г.
📸 Снимка: Dmitri Lovetsky/AP

🇲🇩🇷🇺 Спирането на доставките на руски газ за Молдова доведе до затваряне на всички индустриални компании в Приднестровието с изключение на производителите на храни.

Предимно рускоезичният регион с около 450 000 души население, отделил се от Молдова през 90-те години на миналия век с разпадането на Съветския съюз, беше засегнат болезнено от спирането на доставките на руски газ за Централна и Източна Европа през Украйна.

Промишлените предприятия не работят, с изключение на тези, които се занимават с производство на храни, тъй като те осигуряват пряко продоволствената сигурност на Приднестровието, обясни пред местен новинарски канал Сергей Оболоник, първи вицепремиер на региона и ръководител на министерството на икономическото развитие.

„Твърде рано е да се прецени как ще се развие ситуацията. Проблемът е толкова обширен, че ако не бъде решен дълго време, вече ще имаме необратими промени – т.е. предприятията ще загубят способността си да стартират отново“, допълни той.

В същото време той увери, че държавата ще подкрепи предприятията, за да завършат и доставят готова продукция. По думите му до 5 януари ще стане ясно колко енергия консумира битовият сектор, а балансът ще покаже какво може да се разпредели за нуждите на предприятията.

Украйна позволи на Русия да продължи да изпомпва газ през нейна територия въпреки почти три години война и печелеше до 1 милиард долара годишно от транзитни такси, но отказа да поднови петгодишното споразумение, което изтече в сряда.

Европейските клиенти на газ като Словакия и Австрия се бяха подготвили за прекъсването, като си осигуриха алтернативни доставки. Но Приднестровието, въпреки връзките си с Москва и присъствието на контингент от 1500 руски военнослужещи там, беше парализирано.

В сряда местната енергийна компания спря отоплението и топлата вода на домакинствата и призова семействата да се стоплят, като се събират в една стая, покриват прозорците със завеси или одеяла и използват електрически нагреватели.

Вадим Красноселски, проруски сепаратистки лидер на региона, заяви, че има запаси от газ, които могат да стигнат за не повече от 10 дни ограничена употреба в северните части и два пъти повече в южните части. Той заяви, че основната приднестровска електроцентрала е преминала от газ към въглища и трябва да може да доставя електричество на жителите през януари и февруари.

Русия изпомпваше 2 милиарда кубически метра газ годишно за Приднестровието – включително електроцентралата, която също така осигуряваше енергия за цяла Молдова, страна с население от 2,5 милиона души, която иска да се присъедини към ЕС.

Молдова има дълга история на напрегнати отношения и спорове за разплащанията за газ с Русия. Бившата съветска република се опитва да намали потреблението на енергия поне с една трета и да внася повече от 60% от нуждите си от съседна Румъния.

Ръководителят на молдовската национална газова компания “Молдовагаз” Вадим Чебан посочи, че неговата компания е изразила готовността си да помогне за закупуването на газ от европейски страни, за да облекчи недостига, като е информирала за това газоразпределителната компания в сепаратисткия анклав “Тирасполтрансгаз”.

Но газът, доставен в региона, ще трябва да се заплаща на пазарни цени, заяви той пред местната телевизия TV8. В продължение на няколко години Приднестровието не плаща нищо за доставки от руския газов гигант “Газпром” в резултат от мълчаливо споразумение с Москва.

Украинският президент Володимир Зеленски определи края на транзита на руски газ като „едно от най-големите поражения на Москва“ и призова Съединените щати да увеличат доставките на газ за Европа.

След като Русия предприе пълномащабното си нахлуване в Украйна, Европа предприе поредица от стъпки за намаляване на зависимостта си от руската енергия и увеличи вноса от други източници, включително газ от Норвегия и втечнен природен газ от САЩ и Катар.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че загубата на руския газ нанася непоправими икономически щети на Европа, от което се облагодетелстват САЩ.

„Отговорността за прекратяването на доставките на руски газ е изцяло на Съединените щати, на марионетния режим в Киев, както и на властите на европейските държави, които пожертваха благосъстоянието на своите граждани в името на финансовата подкрепа на американската икономика“, заяви тя.

Как Молдова ще си върне Приднестровието без нито един куршум?

“Молдовагаз” е акционерно дружество, чиито акции са мажоритарна собственост на “Газпром”, но също така се намира под контрола и надзора на молдовското правителство.

Според руската компания, то е събрало дългове в размер на 700 милиона щатски долара за доставките на газ до Молдова (без Приднестровието) в периода 1991–2021 г. и именно този неплатен дълг е накарало “Газпром” да прекрати договора си с Кишинев.

През октомври 2021 г. беше проведена среща в Санкт Петербург между тогавашният вицепремиер на Молдова Андрей Спину и главния изпълнителен директор на “Газпром” Алексей Милер, след която стане ясно, че според руската компания общият размер на дължимото от Кишинев възлиза на 709 милиона щатски долара.

Молдова нае две фирми, една от Норвегия и една от Обединеното кралство, за извършването на одит. Той трябваше да бъде готов до май 2022 г., но беше забавен заради пълномащабната инвазия в съседна Украйна и в крайна сметка приключи чак през есента на 2023 г.

Според него 276 милиона щатски долара от дължимото не могат да бъдат доказани, като в същото време беше признат дълг от 400 милиона долара, но одиторите казаха, че дългът не може да бъде изплатен, защото е много стар и Газпром не си е направил труда да го повдигне през годините, за които одиторите смятат, че руската компания е простила на дъщерното си дружество.

Останалите 33 милиона долара са средства, които според одита са изразходвани от компанията без предварително одобрение от молдовското правителство. Един такъв забележителен разход беше новата централа на “Молдовагаз” на улица “Пушкин” в центъра на столицата Кишинев.

В крайна сметка одитът установи, че единственото дължимо от Молдова е сумата от 8,6 милиона щатски долара, които Кишинев беше много доволен да заплати. Въпреки това руската страна отхвърли заключението на одита и прекрати преговорите.

Докато течеше самият одит, “Газпром” отправи първата си заплаха, че ще спре доставките на газ за Молдова през октомври 2022 г. Заплахата не беше изпълнена, но руската страна вдигна цените на кубически метър газ.

Договорът на “Молдовагаз” с Газпром изтича през 2026 г. Въпреки че договорът с украинските власти изтече в началото на тази година и не беше подновен, това не прави договора с Кишинев невъзможен за изпълнение, тъй като доставките на руски газ могат да бъдат осъществени през тръбопроводите “Турски поток” и “Син поток”, които минават през Турция.

Отказът на руската компания да се съобрази с одита е класически пример за форма на тормоз и изнудване. Въпреки това, за разлика от по-рано, в момента Молдова се управлява от прозападна администрация, която е решена да се откъсне завинаги от хватката на Русия и тактика като тази няма да проработи.

„Газпром“ можеше да намали доставките на природен газ, но властите в Кишинев така или иначе нямаха намерение да подновяват договора след 2026 г. Фактът, че това се случва сега, една година по-рано, не променя много.

Единствените губещи от така създалата се ситуация са властите в Приднестровието, които сега са толкова уязвими и зависими от управляващите в Кишинев, колкото никога досега в историята на сепаратисткия регион. За няколко дни Русия преобърна баланса на силите в страната и остави своите поданици в проруския анклав на милостта на молдовските власти, които сега контролират всички входни и изходни точки на стоки и ресурси.

Единственото, с което Приднестровието можеше да изнудва властите в Кишинев, беше евтината електроенергия, благодарение на безплатните доставки на природен газ, н това остана в миналото. Сега Приднестровието почти не разполага с ресурси, за да оцелее и рано или късно ще се наложи да седне на масата за преговори или да се сблъска с вътрешни бунтове.

Мая Санду и Молдова спечелиха войната в Приднестровието без нито един изстрелян куршум и благодарение най-вече на лошия хазарт от страна на Кремъл. Въпрос на време е сепаратисткият регион Приднестровие да престане да съществува.

Молдова прие новата си 10-годишна отбранителна стратегия.

Президентът на Молдова Мая Санду присъства на церемония по встъпване в длъжност за втория си мандат в столицата Кишинев, 24 декември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Vladislav Culiomza

🇲🇩 Парламентът на Молдова, който в по-голямата си част е съставен от прозападни депутати, одобри 10-годишна стратегия за отбрана, насочена към увеличаване на военните разходи като част от усилията за присъединяване към Европейския съюз.

Министърът на отбраната Анатолие Носатий представи стратегията, която се стреми да повиши разходите до 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната до 2030 г.

„Първата стъпка към прилагането на това беше направена след началото на войната в Украйна, чрез увеличаване на бюджетните ресурси за отбрана до 0,39% през 2022 г. и 0,55% през 2023 г.“, се посочва в документа, цитиран от Ройтерс.

Проруската опозиция в парламента се осмива стратегията, наричайки я ненужен ход срещу Москва предвид малкия размер на Молдова и ограничения военен капацитет.

Адриан Албу, член на проруската Социалистическа партия, отхвърли стратегията като безполезна. „Ако, не дай си Боже, бъдем обект на нападение от посоката на Руската федерация, колко дълго смятате, че Молдова ще може да устои на подобна агресия? Просто защото викаме от трибуна?“, попита той, цитиран от местни медии.

Молдова, която е една от най-бедните страни в Европа, е разположена между Украйна и Румъния, която е членка на ЕС и НАТО. Като кандидатка за еврочленство тя се стреми към присъединяване до 2030 г., но остава ангажирана с неутралния си статут, залегнал в нейната конституция. Молдова не възнамерява да се присъедини към НАТО, но има планове да подсили своите отбранителни партньорства и членството си в международни организации, за да укрепи способностите си за отбрана.

Пълномащабната руска инвазия в Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г. засили опасенията за сигурността на Молдова, а фрагменти от руски дронове и ракети многократно попадаха на нейна територия или преминаваха през въздушното ѝ пространство на път към своите мишени в западните украински области.

Президентът на страната Мая Санду, която беше преизбрана с балотаж миналия месец, макар и с по-малка преднина от очакваното, отправи към Кремъл обвинения в опит за дестабилизация на правителството ѝ.

Новата отбранителна стратегия се занимава с рисковете от разпространение на войната в Украйна, особено към черноморското пристанище Одеса, намиращо се в непосредствена близост до границите на Молдова.

Визия на президента на Република Молдова

Гражданите на Република Молдова многократно са изразявали своята непоколебима решимост да живеем в демократично и плуралистично общество, при което държавата работи в интерес на всички свои граждани.

Визията на президента на Република Молдова за сектора на държавната сигурност (оттук насетне наричан „Визия“) отразява тази решимост и подчертава националния ангажимент, за да се превърне в демократична и просперираща европейска страна, в която хората ѝ живеят в безопасност и мир.

Тази визия представлява неразделна част от стратегията за националната сигурност.

Основният елемент на визията е трансформацията на Република Молдова в икономика с високи резултати, защитена от модерна национална система за сигурност, подкрепена от стабилни държавни институции и обществени услуги, поддържащи висок стандарт за отчетност, почтеност и ефективност. За изпълнение на въпросната визия ще бъде активно преследвано сътрудничество с партньорите на страната в нейното развитие.

За да се изпълни визията, ще се преследва следното:

• безмилостна подкрепа за ценностите на представителната демокрация, надградени равенство и свобода, зачитане на човешкото достойнство и върховенство на закона;
• насърчаване на жизнено и напълно ангажирано гражданско общество, като същевременно се култивира, а тясно партньорство между държавни институции, неправителствени организации, на частния сектор и молдовската диаспора;
• развитие и реформа на правоприлагащите и съдебните институции относно принципите на зачитане на основните човешки права;
• усърдна подготовка на страната за присъединяване към Европейския съюз от хоризонта до 2030 година, чрез проактивно изпълнение на необходимите изисквания;
• изграждане на професионална и модерна система за сигурност и отбрана, адекватно финансирани за ефективна защита на националната сигурност;
• засилване на гражданския контрол върху цялата система за сигурност.

Стремежи

Република Молдова вижда своето бъдеще като:

• консолидирана, защитена, просперираща, демократична държава, където всички граждани могат свободно да реализират пълния си индивидуален потенциал;
• държава, която защитава основните права, осигурява сигурност и благоприятни условия за задоволяване потребностите на своите граждани;
• държава, която упражнява пълен контрол върху своите международно признати територии;
• държава-членка на Европейския съюз, която допринася, в рамките на обхвата на наличните си ресурси, за напредъка и устойчивостта на европейски проект;
• държава, която опазва околната среда и допринася за опазването на природа за бъдещите поколения

🔍 Виж пълният документ на National Security Strategy of the Republic of Moldova.

СВР на Русия: Мая Санду е наредила разработване на план за възвръщане на контрола върху Приднестровието.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Молдовският президент Мая Санду е наредила разработването на план за възвръщане на контрола върху държавната регионална електроцентрала, която се намира на територията под контрола на руските войски в Приднестровието, съобщи Службата за външно разузнаване на Руската федерация.

Според изявлението, публикувано на 23 декември, високопоставени европейски бюрократи са били принудени да се „хванат за главите“ след получената от Кишинев информация за съдържанието на неотдавнашната среща на Санду с ръководството на правителството по въпросите на енергийната сигурност на страната.

По време на самата среща молдовският президент „е изпуснал нервите си“ след като се запознава със съдържанието на доклада на министър-председателя Д. Речан за проблемите на енергийните доставки към страната, пред които тя може да се изправи след изтичането на руско-украинското споразумение за транзита на природен газ на 31 декември 2024 г.

Тя категорично отказа да обсъди въпроса с Украйна и прехвърли цялата отговорност върху Русия, като се е заканила, че „ако Москва не намери начин да достави газ, тогава Кишинев ще отмъсти на проруското Приднестровие“. От руското външно разузнаване твърдят, че е било наредено образуване на наказателни дела „за сепаратизъм“ срещу военно-политическото ръководство на Приднестровска молдовска република, а обикновените жители на региона да бъдат обект на щателни претърсвания при пресичане на границите на региона.

По време на срещата на Мая Санду е било напомнено, че десният бряг на Молдова е почти изцяло зависим от доставките на електроенергия от държавната електроцентрала в сепаратисткия регион. „Изпадайки в ярост“, тя е поискала да се изготви план за силово превземане на електроцентралата. Срещата завърши с думите на Санду за необходимостта от разработване на план за военна операция за установяване на контрол над Приднестровието и премахване на т.нар. мироопазващ контингент.

Молдова и Великобритания сключиха споразумение в сферата на сигурността.

Президентът на Молдова Мая Санду говори след обявяването на предварителните резултати от втория тур на президентските избори в предизборния си щаб в Кишинев, 4 ноември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Vladislav Culiomza

🇲🇩🤝🇬🇧 Молдова подписа двустранно споразумение за сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната с Обединеното кралство по време на посещението на британския и румънския външен министър в Кишинев, съобщи в сряда британското правителство.

Външният министър на Обединеното кралство Дейвид Лами подчерта огромния приток на украински бежанци в Молдова, сред които 50 000 деца, от началото на пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г.

„Разположени до Украйна, молдовците ежедневно усещат въздействието на руската агресия, империализма и натиска“, заяви той.

Санду осъди руската агресия срещу Украйна и описа Москва и корупцията като най-големите заплахи за Молдова, която продължава да е една от най-бедните страни в Европа.

Сключеното между двете страни споразумение има за цел да засили сътрудничеството между тях, както и да затвърди устойчивостта на Молдова срещу външни заплахи. Според правителството на Обединеното кралство, сключеното партньорство не само ще подкрепи молдовския суверенитет и сигурност, но и ще помогне за укрепване на стабилността на Украйна на фона на руската агресия.

Освен това Лондон обеща да подпомогне укрепването на киберсигурността на бившата съветска република с финансова помощ в размер на 2,5 милиона долара, както и други 6,3 милиона долара за подобряване на здравната ѝ система, с което ще бъдат подпомогнати и усилията в подкрепа на бежанците.

Двете страни сключиха и споразумение за реадмисия, което ще осигури депортацията в Молдова на всички нейни граждани, пребиваващи незаконно във Великобритания.

По-рано Молдова записа пътя за членство в ЕС в конституцията си след като 50,35% от нейните граждани гласуваха в подкрепа на преследването на европейска интеграция в референдума на 20 октомври 2024 г.

Румънският външен министър Луминита Одобеску приветства резултата и заяви, че тристранната среща подчертава „решимостта на Румъния и Обединеното кралство да работят заедно в твърдата си подкрепа към Молдова“.

Румъния и Молдова са култивирали тесни двустранни връзки, подкрепени от общ език и общо историческо минало. Преди да получи независимостта си през 1991 г. Молдова е част от Руската империя, Велика Румъния и Съветския съюз в продължение на 150 години.

В сряда премиерът на страната Дорин Речан представи актуализирана версия на конституцията ѝ и определи интеграцията с ЕС като основна стратегическа цел.

Ново дипломатическо напрежение между Русия и Молдова.

📸 Снимка: Getty Images

🇷🇺⚔️🇲🇩 В неделя, 18 ноември 2024 г. Молдова осъди коментарите по неин адрес на руския посланик в страната като „лъжливи и манипулативни“ и вместо това го призова да гарантира час по-скоро изтеглянето на руските войски от страната.

По-рано посланикът на Руската федерация в страната Олег Озеров заяви по обществената радиостанция Радио России, че до голяма степен икономическото развитие и просперитетът на Молдова зависят от руските доставки на газ, като в същото време обвини „всякакви външни сили“ в опити за милитаризиране на страната.

„Изявлението, че икономическото положение на Република Молдова зависи от търговските връзки с Руската федерация, е сериозно изкривяване на реалността“, заяви молдовското външно министерство в публикация за официалния си канал в Telegram.

Подчертавайки, че над 65% от износа на страната отива за страните от Европейския съюз, докато само 3,7% отиват за Руската федеерация, изявлението обвини Кремъл в опити за налагането на „злоупотребяващо и политически мотивирано“ ембарго на страната през годините.

Засягайки коментарите на руския посланик относно неутралитета на Молдова, в изявлението се посочва, че Москва нарушава неутралитета на страната чрез присъствието на руските войски в сепаратисткия регион Приднестровието, който съставлява около 12% от териториалната ѝ площ.

„Ако посланикът на Руската федерация иска да допринесе за възстановяването на двустранните отношения, първата стъпка трябва да бъде разработването на конкретен план за безусловното изтегляне на руските войски отляво на Днестър“, се изтъква в съобщението, позовавайки се на отцепилата се територия – самопровъзгласила се за държава, но без международноправен статут и признание, като изключим от няколко държави, които също имат оспорван статут – Абхазия, Южна Осетия и Нагорно-Карабахска република.

По-нататък в съобщението се призовава руския посланик да спре с „неверните и манипулативни“ изявления, които могат да преминат границите на дипломатическите действия съгласно Виенската конвенция.

„Република Молдова няма да толерира опити за дезинформация или подкопаване на истината. Посланикът е приканен да се придържа стриктно към дипломатическите норми и да се съсредоточи върху реални решения в полза на гражданите на двете страни, а не върху пропаганда“, се посочва още в съобщението.

Отношенията между Русия и Молдова, бивша република на Съветския съюз с население от едва 2 423 300 души, се влошиха от 2003 г. насам и се разпаднаха напълно, след като прозападният лидер Мая Санду беше избрана за президент на изборите през 2020 г. В началото на този месец тя беше преизбрана в избори, които бяха проведени паралелно с референдум за членството на страната в Европейския съюз, който също беше спечелен, подчертавайки категоричната външнополитическа посока на страната.

Освен това руската инвазия в Украйна беше предмет на остро осъждане от страна на Санду още в първите дни на нахлуването през февруари 2022 г. Това допълнително ескалира напрежението, а тя обвини Москва в опити да режисира свалянето ѝ от власт и „дестабилизирането“ на Молдова. Русия очаквано отхвърли всички обвинения като несъстоятелни.

Миналата седмица Озеров беше призован в молдовското външно министерство заради твърдения за предполагаема руска намеса в референдума за ЕС на 20 октомври в страната, както и по време на едновременни президентски избори, кулминирали с балотажа на 3 ноември, в който Санду успя да си подсигури втори мандат.

🚀 Молдовският външен министър Михай Попшой потвърди, че руски ракети и дронове са нарушили въздушното пространство на страната в неделя сутринта и публикува видеозапис, запечатал звука от ракети в небето.

„Остро осъждаме нарушаването на въздушното пространство на Молдова от руски ракети и дронове, насочени към критичната инфраструктура на Украйна. Експлозиите в близост до нашата граница и ниското прелитане на дронове над селата ни, подчертават рисковете, на които руската война подлага гражданите ни“, написа той.

Кадрите, публикувани първоначално от Попсой, бяха споделени от NordNews, които съобщиха, че са изпратени от жител на село Русени в област Единец. Подателят посочи, че руските ракети са летели на малка височина и звукът е записан от камери за наблюдение.

Telegram каналът на молдовското правителство Prima Sursă съобщи, че няколко дрона, участващи в масираната руска атака срещу Украйна, може да са нарушили въздушното пространство на страната. Поради ниската им надморска височина не са били засечени от радарните системи.

В изявлението се споменава и забелязана ракета от украинската страна на границата в близост до Ларга в Бриченски район.

Фотониш: Молдова потвърди желанието си за интеграция в Европейския съюз.

🇲🇩🤝🇪🇺 С изключително крехко мнозинство от 50,17% на ключовия референдум в Молдова гражданите на страната потвърдиха желанието си за присъединяване към Европейския съюз. Това показват почти окончателните резултати в понеделник, след като президентът Мая Санду заяви, че гласуването в неделя е било помрачени от „безпрецедентна външна намеса“.

Фотофинишът - с по-малко от 1,5% от бюлетините, които все още не са преброени - все още не гарантира окончателно одобрение на проевропейския път, преследван от Санду в продължение на четири години, откакто застана начело на малката бивша съветска република, притисната между Русия и Запада.

Президентските избори, които се проведоха едновременно с референдума, отредиха на Санду 42% от гласовете, докато нейният основен съперник, бившият главен прокурор Александър Стояногло, спечели 26%, което означава, че оспорван балотаж между двамата ще бъде проведен на 3 ноември.

Гласуването, организирано на фона на куп обвинения за намеса в изборите, се разглежда като ключово изпитание за ангажимента на страната да се присъедини към Европейския съюз и да се откъсне от орбитата на Москва. Крехкият резултат от референдума поставя Санду в по-слаба позиция на втория тур, тъй като тя защитава интеграцията в ЕС.

Молдова започна дългия процес на официални преговори за присъединяване през юни тази година и под ръководството на Санду имаше за цел да се присъедини към Европейския съюз до 2030 г. В резултат отношенията с Москва достигнаха най-ниската си точка, след като Санду осъди остро руската инвазия в Украйна и започна да полага усилия за диверсификация на енергийните доставки от Русия.

Стояногло заяви, че ако дойде на власт, ще развие „балансирана“ външна политика, включваща връзки с ЕС, Русия, САЩ и Китай. Той бойкотира референдума в неделя, наричайки го хитрост за увеличаване на влиянието на Санду на изборите.

В ранните часове на понеделник Санду се обърна към молдовските граждани, заявявайки, че има „ясни доказателства“, че престъпни групи, работещи заедно с „чужди сили, враждебни на нашите национални интереси“, са се опитали да купят 300 000 гласа, описвайки въпросните действия като „измама от безпрецедентен мащаб“.

„Престъпните групи... атакуваха страната ни с десетки милиони евро, лъжи и пропаганда, като използваха най-позорните средства, за да държат нашите граждани и страната ни в капан на несигурност и нестабилност“, каза тя.

Докато все още се чакат окончателните резултати, Молдова ще „отговори с твърди решения“, допълни тя без да дава повече подробности.

В навечерието на гласуването властите направиха многобройни изявления, в които се твърди, че укриващият се в Русия магнат Илън Шор е направил опит за намеса в гласуването. Русия, която обвинява правителството на Санду в „русофобия“, отрече каквато и да е било намеса от нейна страна, докато Шор отрича да е извършил нарушение.

Полицията обвини Шор, който беше осъден задочно на затвор за измама и участие в кражба на 1 милиард долара, че се е опитал да изгради мрежа от най-малко 130 000 гласоподаватели, които да гласуват с „против“ и да подкрепят „нашия кандидат“ на изборите.

Шор открито предложи в социалните медии да плаща на молдовците, за да убедят другите да гласуват по определен начин и посочи, че това е законно използване на парите, които е спечелил. В ранните часове на понеделник той обяви, че молдовците са гласували против референдума.

„Днес те поздравявам, ти загуби битката“, добави той, обръщайки се към Санду просто като Мая.

Преди гласуването властите наредиха свалянето на онлайн ресурси, които според тях съдържат дезинформация, обявиха, че са разкрили програма в Русия за обучение на молдовски граждани да организират масови безредици и откриха наказателни дела срещу близки съюзници на Шор.

Според предварителните резултати, публикувани късно вечерта в неделя, приблизително 57% от молдовските граждани, упражнили правото си на глас, са гласували с „не“ на референдума. С преброяването на останалите бюлетини, гласовете за „да“ постепенно нарастнаха, изпреварвайки тези за „не“ рано сутринта в понеделник.

Политическият анализатор Валериу Паша обясни, че гласуването „да“ е надделяло благодарение на необичайно високата избирателна активност сред молдовската диаспора, живееща в чужбина, която до голяма степен подкрепя интеграцията в ЕС.

„С такива избори, в които могат да се купят десетки (процентни пунктове), ще ни бъде много трудно да продължим напред. Но трябва да си вземем поуки и да се научим да се борим с това явление“, изтъкна той.

В Молдова поискаха оставката на началника на Генералния щаб на армията

📸 Снимка: Ziarul de Gardă

🇲🇩 В сряда, 18 септември 2024 г кабинетът на министрите на Молдова поиска освобождаването от длъжност на началника на щаба на Националната армия Едуард Охладчук. Окончателното решение ще бъде взето от президента Мая Санду.

„Предлага се да се представи на президента на Република Молдова предложението за освобождаването на г-н Едуард Охладчук от длъжността началник на Генералния щаб на Националната армия, командващ Националната армия“, каза държавният секретар на Министерството на отбраната Серджиу Плоп.

Едуард Охладчук заемаше длъжността началник на Генералния щаб от ноември 2021 г., когато замени Игор Горган, който беше разследван за държавна измяна и уволнен. По-рано председателят на законодателната власт Игор Гросу заяви, че Игор Горган е в страната.

Прокуратурата проверява достоверността на информацията от разследването на журналисти от "The Insider", които пишат, че бившият началник на Генералния щаб Игор Горган е бил информатор на руския военен шпионаж.

The Insider разкри кореспонденцията в Telegram между Горган и полковника от външното военно разузнаване (ГРУ) на Руската федерация Алексей Макаров. ГРУ се интересуваше особено от оръжия, които Киев купуваше от съседни страни, включително Република Молдова, според разследването.

Този юни Прокуратурата за борба с организираната престъпност и специални случаи образува наказателно дело срещу бившия началник на Генералния щаб Игор Горган, обвинен в шпионаж в полза на Русия.

Освен това президентството осъди "акта на предателство", а Мая Санду отне държавните награди и военните звания на Горган. От своя страна заместник-председателят на PAS Андриан Чептонар призова военните, които биха сътрудничили на Горган и биха му предоставили информация, да се предадат на органа за наказателно разследване.

Една трета проруска: как в Молдова съжителстват подкрепата за членство в ЕС, за войната и за сключване на съюз с Русия

Украйна и Молдова вървят заедно към членство в ЕС. През 2022 г. двете съседни държави получиха статут на кандидатки; през 2023 г. ЕС се съгласи да започне преговори за присъединяване и с двете едновременно. И двамата имат подкрепата на лидерите на ЕС. Правителствата в Киев и Кишинев обявиха, че членството в ЕС е техен основен приоритет.

Все пак има важни разлики.

Украйна действа много по-амбициозно от своите съседи и е "двигателят на прогреса" и за двете държави. Киев кандидатства за членство в ЕС през февруари 2022 г., веднага след началото на пълномащабната агресия на Русия, и повлече Молдова със себе си. За ЕС беше от изключителна важност да запази връзката между двете източни съседки.

Разликата е още по-голяма, когато става въпрос за това как ЕС се възприема от гражданите на двете държави. Докато в Украйна има ясен консенсус относно нейното бъдеще в ЕС, Молдова все още е разделена и в значителна степен проруски настроена. Авторитетно проучване, което излезе тази седмица, потвърди, че повече хора в Молдова подкрепят съюз с Русия, отколкото му се противопоставят, и че ако молдовците трябва да избират между присъединяване към ЕС и присъединяване към руския Евразийски съюз, само 50% биха избрали първия вариант.

Молдовските социолози и експерти се опитват да подчертаят това мнозинството от молдовските граждани все още са проевропейски настроени и само една трета са фенове на Путин.

Проучването обаче не обхваща Приднестровието, където доминира подкрепата за Русия. Като се има предвид структурата на молдовското общество, позицията на правителството на Молдова, което остава несъмнено прозападно настроено, е още по-ценна. Но определено трябва да се вземат предвид особеностите на общественото мнение в Молдова.

Как Авдиевка повлия на Молдова

Тази седмица няколко украински и молдовски медии съобщиха, че в случай на референдум половината от молдовските граждани – и мнозинството от тези, които биха се явили и гласували – биха гласували за членство в ЕС.

Това проучване е изключително актуално, тъй като тази година в Молдова предстои референдум за присъединяване към ЕС, който вероятно ще съвпадне с президентските избори.

Процентът на хората, които биха гласували за присъединяването на Молдова към ЕС, се оказва малко под половината – 49,9%.

Това е в пълен контраст с украинските проучвания на общественото мнение, където обикновено виждаме над 90% подкрепа за членство в ЕС.

Нещо повече, в това проучване молдовците всъщност бяха помолени да избират между Европейския съюз и съюза с Русия, Беларус и Казахстан (Евразийския икономически съюз), а цели 30% от гражданите на Молдова заявиха, че при избор между двата съюза , биха гласували да се присъединят към руската. Други 20% не са решили или са казали, че няма да отидат до урните.

30% в полза на съюз с Русия изглежда катастрофално много, но това не е най-лошата новина. Ако гражданите на Молдова бяха попитани само за присъединяване към Евразийския икономически съюз на референдум, 41,5% от анкетираните биха гласували за него, в сравнение с 38,9%, които биха гласували против.

Така че на хипотетичен референдум за присъединяване към Руския съюз тази инициатива ще бъде гласувана! Идеята за присъединяване към ЕС също би била гласувана, ако въпросът беше поставен отделно, без да се споменава възможността за интеграция с Русия, но със сравнително скромен успех от 54,5% гласували за и 30,5% против.

Вячеслав Йонича, експерт от авторитетния базиран в Кишинев Институт за развитие и социални инициативи (IDIS Viitorul), който организира проучването, призна в разговор с Европейска правда, че това високо ниво на открита подкрепа за Русия, заедно с ниско ниво на подкрепа за ЕС, беше изненада дори за анкетьорите.

IDIS редовно провежда социологически проучвания, понякога за западни клиенти, и отбелязва, че подкрепата за ЕС и Русия често варира, обикновено в отговор на текущи събития.

„Беше очевидно, че проруският електорат в Молдова беше енергичен, вдъхновен от нещо и вярваше в успехите на Русия. Дори нашите редовни интервюиращи, които провеждаха проучвания в молдовските региони, ни съобщиха, че отдавна не са виждали такава решителност от рускоезични респонденти“, посочи Йоница.

Какво „зареди с енергия“ проруския електорат на Молдова?

Експертите, интервюирани от European Pravda, са склонни да поддържат мнението, че пропагандата на Путин е успяла да разпространи идеята сред проруски настроените граждани на Молдова, че Русия върви към победа във войната срещу Украйна. Това може да е насърчило симпатизантите на Путин, които преди това са се опитвали да прикрият предпочитанията си.

„Никога преди не сме виждали такива положителни резултати за Русия. Може би причината е, че в този момент руската пропаганда съобщаваше за Авдиевка и проблеми с помощта на САЩ“, обясни Валериу Паша, председател на молдовския мозъчен тръст WatchDog.MD.

Вячеслав Йонича също е съгласен относно въздействието на настъплението на Русия към Авдиевка. Полевият етап на това проучване се проведе от 7 до 12 февруари, преди украинските въоръжени сили да се изтеглят от града, но руските източници активно съобщаваха за постиженията на окупаторите и недостига на боеприпаси сред украинските войници поради спирането на САЩ консумативи.

Изглежда, че попаднахме в „изборна яма“ по отношение на подкрепата за ЕС и достигнахме максимално ниво на открита подкрепа за Русия.

Каза той, обявявайки публикуването на нови данни от проучването, което показва намаляване на подкрепата за съюз с Русия.

Изглежда, че симпатизантите на Русия не са намалели. Те просто се върнаха към по-мълчаливо отношение.

Откъде идва любовта на Молдова към Русия и Путин?

Геополитическите симпатии на Молдова са много различни. Дори да изключим окупираното от Русия Приднестровието, което не е обхванато от социологическото изследване, в Молдова все още има много проруски територии и центрове.

Централна Молдова е предимно проевропейска. Северът, който включва Бълци, вторият по големина град в страната, е предимно проруски настроен.

Има някои напълно проруски и антизападни територии на юг, включително автономната област Гагаузия, където се смята, че подкрепата за членство в ЕС е под 5%. И това е въпреки че ЕС е техният основен донор на инфраструктурни проекти в продължение на много години. Вместо това тук има ентусиазъм и искрена любов към Русия, въпреки че тя е на четвърто място по помощи и инвестиции.

„Общо имаме проруски електорат от 30-35%. Така че приблизително една трета от населението на Молдова е проруско“, казва Вячеслав Йоница.

Как се промени отношението на хората към Русия? Изследванията показват, че проруските настроения са намалели през 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, но тази промяна не е била нито дълбока, нито трайна. През пролетта на 2022 г. подкрепата на ЕС спря да расте след рязък ръст. С течение на времето Русия успя да си върне симпатизантите, които първоначално загуби в шока от пълномащабната инвазия. „Проучването от февруари 2024 г. показа увеличение на проруските показатели във всички региони“, казва Йоница.

В резултат на това настоящите числа не се различават радикално от това, което бяха през декември 2021 г. (когато подкрепата за членство в ЕС беше 48,9%, докато сега е 54,5%, а подкрепата за съюз с Русия беше 44,2%; сега е е 41,5%).

Значителна част от населението на Молдова все още живее в среда, доминирана от руската пропаганда.

Това дава възможност на Кремъл да възстанови доверието в себе си. И въпреки че Кишинев забрани руските телевизионни канали, това нямаше същия ефект като в Украйна. В Молдова, особено в селата, широко се използва сателитна телевизия, която не подлежи на административни ограничения, забраняващи руски източници. Освен това има много високо ниво на интернет покритие, което означава, че руският YouTube е направил значителен напредък.

Нещо повече, молдовските проруски политици и актьори са много активни в генерирането на съдържание, дори за румъноговорящите избиратели.

„В Молдова има постоянна и активна пропагандна кампания за дискредитиране на движението на страната към ЕС. Друг фактор са икономическите проблеми, които доведоха до загуба на популярност на управляващата партия – която се свързва с приближаването към ЕС“, обяснява Валериу Паша.

Разделена държава

Въпреки че нивото на подкрепа на молдовците за членство в ЕС може да не изглежда високо за украинците, все още има повече поддръжници на евроинтеграцията в Молдова, отколкото противници. Така че дори ако подкрепата за ЕС остане на сегашното си ниско ниво на референдума, планиран за есента, това пак означава победа за евроинтеграцията.

В същото време референдумът за ЕС също ще подчертае разделението на Молдова.

Молдова е разделена по този въпрос, но не наполовина. Около една трета от гражданите клонят към Русия.

Казва Юлиан Гроза, изпълнителен директор на Института за европейски политики и реформи (IPRE).

Освен това значителна част от хората в Молдова, под влияние на пропагандата, са привърженици на „приятелството с всички“ и са готови да гласуват за интеграция както с Русия, така и с ЕС едновременно.

Проучванията показват, че ако се проведат едновременни референдуми за присъединяването на Молдова към ЕС и Евразийския съюз, и двата вида интеграция биха могли да спечелят мнозинство от гласовете, което е абсурдно както политически, така и икономически. „Много хора просто не разбират какво е това“, казва Юлиан Гроза.

Експертите се надяват, че със системна информационна кампания може да се повиши популярността на прозападния вариант, защото две трети от населението потенциално клони към Европа.

Гроза подчертава, че има повишаване на проевропейските настроения по време на важни събития за Молдова, като например срещата на върха на Европейската политическа общност, проведена в Молдова през май 2023 г.

Но факт е, че руската пропаганда е по-последователна.

Русия винаги успява да си върне загубените позиции в общественото мнение.

„Виждаме също, че проруският електорат е способен на рязка мобилизация, докато проевропейският е по-инертен“, казва Вячеслав Йонича.

Народът ще търпи ли проевропейското правителство?

Най-верният поддръжник на европейската интеграция в Молдова е сегашното правителство. Президентът Мая Санду изгради своята политическа идеология върху идеята за членство в ЕС. Същото важи и за управляващата партия PAS, която има мнозинство в парламента от 2021 г., както и за правителството. За разлика от тях парламентарната опозиция е антиевропейска и проруска.

Проблемът за управляващата партия и правителството на Молдова е ниският им рейтинг.

Ако правителството на Молдова продължи да тласка страната по-близо до ЕС без активна подкрепа на гласоподавателите, няма ли да бъдат изгонени на следващите избори? Уверяваме ви, че към момента няма поводи за паника.

През 2024 г. в Молдова трябва да се проведат президентски избори.

Според февруарското проучване на IDIS Viitorul, ако Мая Санду влезе във втория кръг с вечния си опонент, открито проруски Игор Додон, те биха могли да се изравнят само с 1% разлика в рейтингите си. Срещу друг потенциален опонент, кмета на Кишинев Йон Чебан – проруски политик в миналото и „тъмен кон“ сега – Санду би спечелила с лека разлика от 4,5%. Но Чебан не е започнал президентска кампания.

Скоростта, с която проруският електорат на Молдова е способен да се мобилизира, показва, че тази пропаст може лесно да бъде преодоляна.

Има обаче една приятна особеност на изборите в Молдова, която дава доста солидна увереност, че няма заплахи за победата на Мая Санду.

Според молдовското законодателство гражданите, живеещи в чужбина, също могат да гласуват на общонационални избори и референдуми и има опростена процедура за откриване на избирателни секции за тях.

Докато Украйна може да отваря избирателни секции само в посолства и консулства, молдовските избирателни секции могат, със споразумение с Министерството на външните работи, да бъдат открити в кафенета, библиотеки и други места.

В резултат на това може да има десетки избирателни секции на места, където голям брой членове на молдовската диаспора традиционно се редят на опашка, за да гласуват за новото си правителство, като Италия.

А молдовската диаспора в Европа е до голяма степен прозападна. Неин фаворит на президентските избори е Мая Санду. И вероятно ще даде почти 100% подкрепа за присъединяването на Молдова към ЕС на референдум.

Междувременно в Русия, където има много молдовски икономически мигранти, броят на избирателните секции е изкуствено ограничен.

В резултат на това диаспората има потенциала да определи изборните резултати в разделена Молдова.

Наистина, молдовците в чужбина представляват 15% (!) от всички гласове на последните президентски избори.

Остава открит въпросът дали факторът диаспора ще бъде достатъчен и на предстоящите парламентарни избори, които ще определят следващото правителство. Тук рисковете са по-големи, тъй като тези избори ще бъдат оспорвани от открито проруски партии, които ще привлекат 30% пропутински електорат, както и от популисти, които не противоречат публично на европейските идеи, но може да имат близки връзки с Русия.

Тези избори са насрочени за 2025 г. и е твърде рано да се прогнозират рейтингите или дори кои партии ще участват в надпреварата.

Източни и западни основи

Руската православна църква (РПЦ), която е тясно свързана с режима на Путин, също играе скрита роля в политиката в Молдова и Украйна. В Молдова, където населението е много по-религиозно, отколкото в Украйна, влиянието на Църквата е безценно.

Молдовската православна църква, която е част от РПЦ (Московската патриаршия), се състезава за вярата и симпатиите на вярващите в Молдова с Бесарабската митрополия на Румънската православна църква.

В момента Москва печели. 43,2% от анкетираните изразиха подкрепа за подчинение на молдовското православие на РПЦ, докато 32,4% подкрепиха подчинение на Румъния.

IDIS Viitorul обаче вижда положителни промени тук. По-конкретно, близо две трети от анкетираните подкрепят посещението на румънския патриарх в Молдова, докато само 15% са против, въпреки че преди това това беше силно политизиран въпрос, който срещна съпротива от страна на значителна част от про -Руски молдовци.

Обединението на Молдова с Румъния – известно като „Unirea“ – обаче остава нереалистично.

Някои молдовци се смятат за част от румънската нация и се застъпват за обединението на двете държави. Те твърдят, че това би бил най-бързият начин Молдова да се присъедини към Европейския съюз, заобикаляйки преговорите за членство и т.н. Така Източна Германия се присъедини към ЕС след падането на Берлинската стена.

Привържениците на "Унирея" и тогава, и сега остават в малцинство – 37,8% за и 50% против – а останалите нямат определена позиция. И това разпределение на гласовете продължава много години, от 2010 г. насам, според Вячеслав Йонича.

Една от причините за това е категоричната съпротива срещу обединението от страна на проруски региони като Гагаузия и Приднестровието (последното не е включено в проучванията), както и фактът, че за някои румъноговорящи молдовци тяхната собствена молдовска национална идентичност остава важно.

Така че основният вариант засега е постепенната интеграция на Молдова в ЕС като независима държава. Молдова е решена да направи това заедно с Украйна и да преодолее мощното влияние на Кремъл и съпротивата на значителна проруска част от обществото.

Източник:  European Pravda

Молдова и Франция подписват пакт за сътрудничество в сферата на отбраната

Президентът на Молдова Мая Санду позира за снимка по време на срещата с президента на Европейския съвет Шарл Мишел в Брюксел, Белгия, 18 януари 2021 г.
📸 Снимка: Pool/EPA/EFE

Молдова и Франция ще подпишат споразумение за сътрудничество в областта на отбраната в четвъртък като част от усилията на Запада да укрепи способностите на бившата съветска държава на фона на това, от което се опасяват, че нарастващите усилия на Русия да дестабилизира Молдова.

Молдова, западен съсед на Украйна, има малък бюджет за отбрана и отдавна има напрегнати отношения с Москва, които се влошиха, тъй като Кишинев подкрепя Украйна във войната срещу Русия.

Русия има войски и мироопазващи сили, базирани в Приднестровието, отцепнала се държава от Молдова, която поддържа своята автономия в продължение на три десетилетия с подкрепата на Кремъл.

Френското президентство заяви в изявление, че споразуменията за отбрана и икономическо сътрудничество ще бъдат подписани, когато президентът Еманюел Макрон се срещне с молдовския си колега Мая Санду в Париж.

Той ще подчертае своята „подкрепа за независимостта, суверенитета и сигурността на Република Молдова в контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна“, се казва в съобщението.