Украйна е покрила над 1170 км логистични маршрути с мрежи срещу дронове.

🇺🇦 Украйна е инсталирала защита срещу дронове по протежение на над 1170 км логистични маршрути във фронтовите региони, удвоявайки дневния темп на изграждане в сравнение с миналата година. Това заяви министърът на цифровата трансформация Михайло Федоров в публикация на своя канал в Telegram.

„Тези решения гарантират стабилна логистика, бързо снабдяване с ресурси и безопасна евакуация на ранените дори под вражески огън“, написа Федоров. Според него дневният темп на изграждане е скочил от 4 на 8,5 км от миналата година насам. Само в периода от февруари до април екипите са монтирали 430 км защита срещу дронове и са възстановили 106 км пътища.

В момента в пет региона се извършват дейности по възстановяване на пътната мрежа. Вече са реконструирани повече от 60 км, включително три завършени участъка по Запорожското и Харковското направление.

„В съвременната война логистиката определя устойчивостта на фронта. Защитена логистика означава спасени животи“, добави министърът.

Разширяването на мрежата се случва в момент, когато руските сили продължават да увеличават мащаба на ударите с FPV дронове срещу украинските транспортни маршрути в близост до линията на съприкосновение.

През април Федоров разкри, че екипите инсталират над 25 км защитни мрежи срещу дронове по две ключови трасета в Донецка област, като работят с темпо от около един километър на ден.

По-широката програма има за цел да достигне 4000 км защитени пътища до края на 2026 г., като приоритет се дава на маршрутите, поддържащи фронтовата логистика и селищата близо до линията на съприкосновение.

До края на 2025 г. Държавната специална служба за транспорт изгради 534 км анти-дрон защита в 7 региона, включително Донецка, Днепропетровска, Запорожка, Херсонска, Сумска, Харковска и Киевска област.

Израелската армия покри стотици хиляди квадратни метри с мрежи в южен Ливан.

🇮🇱🛡️🇱🇧 Технологичната дивизия на Сухопътните войски на Израел (IDF) започна масово разпределяне и монтаж на специализирани мрежи срещу дронове-камикадзе сред частите, действащи на територията на Южен Ливан.

Към 14 май логистичните вериги са доставили 158 000 кв. метра защитни съоръжения, като е в ход процедура по придобиване на нови 188 000 кв. метра. Оперативната мярка е пряк отговор на еволюцията в тактиката на Хизбула, която разчита масово на използване на евтини дронове с изглед от първо лице (FPV), модифицирани за доставка на експлозиви. Разгърнатото до момента количество е еквивалентно на площта на 20 стандартни футболни игрища и представлява най-мащабното укрепване на отбраната срещу въздушни заплахи от малък клас в историята на северната граница.

Защитните мрежи са разработени от „Хатива Технологит ЛаЯбаша“ (HATAL) – технологично и развойно звено на сухопътните сили на IDF– с цел премахване на заплахата от кинетичната енергия на летящи обекти, както и предотвратяване на детонация при директен контакт с личния състав и критична инфраструктура. Решението за масово въвеждане на пасивна защита беше предшествано от тежка серия инциденти, включително атаката в района на Рош ха-Никра, където удар с дрон доведе до тежки травми на израелски военнослужещи.

Анализът на оперативната среда показва, че средствата за електронна война не осигуряват надеждна защита в лицето на автономни системи или дронове, използващи нестандартни честоти, което наложи връщането към физическото преграждане на позициите.

Логистичният процес по доставката е част от по-широката операция „Шагат а-Ари“ (Lions’ Roar), фокусирана върху разширяване на оперативния отпечатък в Ливан при минимизиране на загубите от дистанционни удари. Използваните мрежи се монтират над открити окопи, входове на полеви командни пунктове и артилерийски позиции. Техническият състав на IDF е инструктиран да прилага специфични методи за опъване на мрежите, които да позволяват деформация без разкъсване, улавяйки дрона преди активиране на детонатора.

Успоредно с доставките в Южен Ливан, аналогични съоръжения се разполагат и на територията на ключови погранични обекти в Северен Израел, които остават в обсега на тактическите дронове на противника.

Този процес промени тактическото оформление на предните постове, въвеждайки изцяло нови стандарти за „покриване“ на небесния сектор над статичните и полустатичните позиции. Данните от оперативни изпитания сочат, че наличието на такава преграда увеличава времето за реакция на личния състав и намалява ефекта на камикадзе-атаките с над 65% в тесните оперативни зони. Разходната част на усилията е значително по-ниска от цената на активните системи за прехващане тип „Железен купол“ или лазерни установки, което позволява мащабиране на защитата върху голям брой части едновременно.

Втората фаза на доставки, която включва заявените 188 000 кв. метра, е планирана за завършване в рамките на следващия оперативен цикъл. Тя следва да обхване и логистичните конвои, които престояват в пунктове за претоварване, където рискът от наблюдение и последващ удар от дрон е най-висок. Командването на Северен окръг интегрира мрежите като задължителен елемент от инженерното оборудване на всяка позиция, която се установи на територията на Ливан. Този подход илюстрира прехода към хибридна отбрана, съчетаваща в себе си модерно разузнаване с традиционни и евтини инженерни прегради за премахване на асиметрични заплахи.

Пътят към Изюм: В ход е монтаж на 4000 км анти-дрон мрежи в очакване на руската заплаха.

🇺🇦 Най-ясният знак, че войната се е приближила до Изюм – град в Харковска област, който се намира на 30 км от фронта – са белите мрежи срещу дронове, които сега покриват почти всички основни пътища. След като подминете пътен знак с надпис: „Опасност: FPV заплаха“, мрежите започват и изглеждат все едно нямат край. Те закриват пътното платно отгоре и отстрани, закрепени за дървени стълбове – допотопен, но ефективен отговор на едно от най-адаптивните оръжия в тази война: FPV дроновете.

Фронтовата линия се е превърнала в същинска зона на смъртта. Сега с наличието на руски дронове с оптични влакна вече е напълно възможно да бъдете поразен на 30 км от фронтовата линия, далеч отвъд това, считано някога за тил.

В отговор Украйна възнамерява да постави 4000 км анти-дрон мрежи до края на годината, докато армейските инженери се надпреварват да осигурят защита на пътища, логистични маршрути и населени места. В Изюм те вече покриват главни пътища, странични улици, супермаркети и кафенета.

След шест месеца под руска окупация през 2022 г. в масов гроб в покрайнините на Изюм бяха открити 449 убити, включително деца. Четири години по-късно мрежите над главите се усещат не толкова като защита, колкото като предупреждение, че Русия отново се приближава към града.

Херсонска област например знае отлично колко страдание могат да причинят руските дронове на цивилното население. Там силите на агресора превърнаха части от района в това, което жителите описват като „човешко сафари“ – натоварени с експлозиви дронове, използвани за лов на цивилни, които се придвижват в пределите на града или околностите му. На моменти атаките достигат честота от стотици на ден, като дроновете летят на рояци, в които „проследяват, преследват и тероризират хората“. Понякога мрежите са последното нещо, което стои между живота на цивилните и смъртта.

„Има заплаха. И тази заплаха продължава да нараства“, каза Тренера, командир на батальон от 96-ти отделен батальон за поддръжка към Трети армейски корпус. С ръце в джобовете, той е едър мъж с петно по рождение на дясната половина от лицето – детайл, който придава допълнителна тежест на естествения му авторитет.

Необходимостта се появи, когато дроновете започнаха да достигат магистралата Изюм-Славянск. „В Изюм започнахме работа още преди вражеските дронове да започнат да летят там“, казва той. „Опасността все още не е изключително остра, но работим предварително, за да не се налага да наваксваме по-късно.“

В началото мрежите покриваха само отделни участъци от пътя или военни обекти. „Мащабното инсталиране на мрежи реално започна през 2025 г.“, разказва Тренера. Сега всяко пътуване е придружено от детектор за дронове. „Всеки път, когато изляза, засичаме FPV“, споделя той.

Стоейки на мост над река Северски Донец, Антон, инженер от същия батальон, фиксира мрежата със свински опашки. На фона на водата отдолу и тихите, повтарящи се движения на ръцете му, той може да бъде сбъркан с рибар. Преди да бъде ранен, той се е сражавал като доброволец. Сега, когато е годен за ограничена служба, той поставя мрежите, под които преминават другите.

„За да не удрят FPV дроновете колите“, заяви той в отговор на въпроса защо мрежите са важни. „Вижте какво движение има тук. Това е тяхната мишена“, посочва той към магистралата отдолу.

Запитан дали поставянето на мрежи тук се усеща като лош знак, той го пренебрегва. „Във войната вече спрях да вярвам в знаци“, призна той. „Мисля, че това е уместно и правилно.“ На въпроса дали това значи, че врагът се приближава, той бе лаконичен: „По-добре да го направим предварително, така се чувстваме по-спокойни.“

Започнали са да работят с мрежи едва наскоро, споделя друг инженер, който предпочита да остане анонимен. Много от мъжете, които сега извършват тази дейност, са понесли травми на фронта, които ги принуждават да преминат от прко участие в бойни операции към инженерни задачи в тила.

Тренера е директен относно труда, който се полага. „Мнозина мислят, че службата във Въоръжените сили на Украйна означава само работа на фронтовата линия. Това не е вярно“, казва той. „Има и много задачи в тила, които някой трябва да свърши.“

Жителите също тълкуват мрежите по различен начин. Олена, която загуби апартамента си, след като руска авиационна бомба порази кооперацията ѝ, казва, че дори мрежите да не са съвършени, „ако нечий живот бъде спасен, това вече е добре“. Друга жителка, Лилия, която е прекарала целия си живот в Изюм, включително при руската окупация, казва, че те просто „правят това, което трябва да се направи“. И все пак признава, че може би „ще се случи нещо още по-голямо“.

Това е противоречието, което сега тегне над Изюм. Хората продължават да живеят, да пазаруват, да работят и да чакат. Градът не се изпразва. Магазините са отворени. Автомобили продължават да се движат под белите навеси. Но мрежите казват нещо, което мнозина тук сякаш не искат да изрекат на глас. Фронтът бавно, но сигурно се движи. И в Изюм пътищата вече казват това, което малцина са готови да признаят.