Факти срещу пропаганда: Как конституционното мнозинство в Украйна легитимира смяната на властта през 2014 г.

🇺🇦 Вчера се навършиха точно 12 години от решението за отстраняване на Виктор Янукович от президентския пост и насрочването на предсрочни избори, прието с пълно мнозинство от Върховната Рада на Украйна. Този акт е ключова точка в информационната война на Кремъл, която дори към днешна дата продължава да тиражира твърденията си за „нелегитимен преврат“. Фактите и процедурната последователност обаче очертават различна картина на тогавашните събития.

Решението за отстраняването на Янукович беше взето с конституционно мнозинство от 328 гласа при необходими 300, което представлява над 72% от общия състав на парламента. Ключов детайл тук е политическият консенсус: вотът беше подкрепен от депутати на всички пет парламентарни групи, сред които управляващата „Партия на регионите“.

Докато опозицията аргументира решението си с волята на протестиращите на Майдана, депутати от досегашното мнозинство посочиха, че президентът е напуснал страната в критичен момент, съвпадащ с началото на операция по незаконното анексиране на Крим от страна на Русия.

От гледна точка международно право и вътрешна легитимност, последвалите събития утвърдиха приемствеността на властта. Временно изпълняващият длъжността Александър Турчинов беше назначен съгласно разпоредбито на Конституцията на Украйна, а последвалите избори на 25 май 2014 г. доведоха до демократичния избор на Петро Порошенко. Тези стъпки контрастират с дефиницията за „преврат“, която предполага смяна на властта в разрез с Конституцията и без наличие на обществена подкрепа.

В годините след „Революцията на достойнството“ Кремъл последователно поставя под въпрос легитимността на всеки украински държавен глава – от Турчинов и Порошенко до настоящия президент Зеленски, спечелил избори с рекордна подкрепа. Това подсказва, че етикетите за „нелегитимност“ се използват от Кремъл като инструмент за делегитимиране на украинската държавност в случаите, когато Киев отказва да следва геополитическа линия, начертана от Москва и да приеме модел на управление, подобен на този в Беларус.

В крайна сметка парламентарният консенсус, постигнат преди 12 години, и последвалите президентски избори в Украйна остават основните стълбове, които опровергават наратива за преврат.

12 години от кулминацията на Майдана.

🇺🇦🔙 Днес се навършват точно 12 години от кървавата кулминация на Революцията на достойнството в Киев. Събитията от 18–20 февруари 2014 г. отбелязват повратен момент на вътрешната политическа криза в Украйна, съвпадайки с активната фаза на руската операция, чиято подготовка, както стана ясно по-късно, е била планирана от години.

Към средата на февруари 2014 г. напрежението между участниците в протеста на площад „Независимост“ и президента Виктор Янукович достига точка на кипене. Още през януари са налице случаи на убити демонстранти, а стотици са ранени в сблъсъците от ноември и декември 2013 г.

Управляващият кабинет прокарва т.нар. „диктаторски закони“, които ограничават правото на протест и свободата на словото. Преди това Конституционният съд отменя реформата от 2004 г. Това разширява правомощията на президента, поради което е считано от опозицията като инструмент за концентрация на власт.

На 18 февруари опозиционни депутати настояват за незабавна отмяна на промените в Конституцията. Гласуването е блокирано, което кара хиляди да тръгнат от площада към парламента. Там са посрещнати от Силите за сигурност, които използват прекомерна сила – блокирани са улици с автобуси и бронирана техника, използват палки, шокови гранати и огнестрелно оръжие. В центъра на столицата се разиграват жестоки сблъсъци. В следващите няколко дни са регистрирани случаи на стрелба с бойни патрони. Жертвите нарастват главоломно.

Защитниците на площада издигат барикади и подпалват автомобилни гуми, за да създадат димна завеса срещу снайперистите. Нощта на 19 февруари се превръща в една от най-интензивните. Достъпът до Киев е ограничен с цел да се осуети идването на подкрепления от страната. До 21 февруари сблъсъците не спират. По официални данни повече от 100 протестиращи са убити, а над 2500 други са ранени.

Реакцията извън столицата е незабавна. В редица градове стартират масови акции, насочени срещу местни структури на властта. На 18–19 февруари в Лвов протестиращи поемат контрол върху четири от шест районни полицейски управления, областната администрация, офиса на Службата за сигурност на Украйна и управлението на вътрешните работи. В Одеса граждани блокират база на специалните части, за да попречат на изпращането им към Киев. На други места командири на силите за сигурност заявяват публично, че няма да изпращат своите подчинени срещу протестиращи.

Към 19 февруари става ясно, че политическата позиция на Янукович е силно ерозирана. Няколко дни по-късно той бяга към Москва. Част от служителите на спецотряд „Беркут“ са обвинени в откриване на огън срещу протестиращи, но също бягат от страната; през 2019 г. някои от тях са включени в размяна на задържани между Киев и подкрепяните от Москва милиции в Донбас.

Паралелно със събитията в столицата започват действия, довели до незаконното анексиране на Крим от Русия и последвалата война в Донбас. В този смисъл февруари 2014 г. бележи не само прелом във политически план, но и началото на дългогодишна конфронтация между Русия и Украйна, ескалирала в пълномащабна война през февруари 2022 г.

12 години по-късно събитията от онези дни остават ключов момент за украинската държавност. Те очертаха разделителната линия между управленски модел, отхвърлен от украинците като авторитарен, и курса към дълбока интеграция със свободния свят. Курс, бранен безкомпромисно от украинците вече 12 години.

Бивш съветник на Янукович беше убит в Испания.

🇺🇦🇪🇸 Бившият украински политик Андрий Портнов беше застрелян в сряда сутринта пред Американското училище в Мадрид, съобщи полицейски източник.

Полицията е получила сигнал за стрелбата в заможния мадридски квартал Позуело в 9:15 часа местно време, но първоначално не е разкрила самоличността на жертвата.

Според радиостанция Cadena SER, мъжът е бил застрелян, докато е водел децата си на училище.

Андрий Портнов беше един от най-близките съветници на бившия украински президент Виктор Янукович, който беше свален от власт по време на събитията на Майдана през 2014 г.

След падането на режима на Янукович, Портнов беше включен в няколко санкционни списъка на западните страни, включително на Европейския съюз и Канада, заради действията си като част от сваленото управление.

През 2015 г. той беше премахнат от санкционния списък на ЕС, само година след като беше добавен.

През 2021 г. обаче Съединените щати го включиха в своя санкционен списък с мотива, че „използва влиянието, за да купува достъп и решения в украинските съдилища и да подкопава реформаторските усилия“, според посолството на САЩ в Киев.