Разследване: Янукович живее в Сочи под чуждо име

🇺🇦🕵️🇷🇺 Избягалият бивш украински президент Виктор Янукович живее в Русия под чужда самоличност – на закътано имение в Сочи заедно с дългогодишната си спътница, а най-близкото му обкръжение е натрупало имоти и банкови влогове за милиони долари. Това разкрива разследване на украинското издание „Телебачення Торонто“, публикувано на 25 юли.

По данни на разследването Янукович пребивава в имението „Благодат“ на улица „Есауленко“ 15 в известния черноморску курорт заедно с Любов Полежай, която използва моминското си име Садикова. Самият имот с площ от около три хектара включва няколко къщи, обширни оранжерии, градина, параклис и езеро.

Централната находка е и най-предпазливо формулираната. Журналистите са установили мъж, който пътува със Садикова под името Олег Николаевич Леонов, и смятат, че зад въпросната самоличност се крие самият Янукович. Основанието им е косвено, но показателно: посочената рождена дата (9 юли 1950 г.) отговаря на тази на бившия президент, а фамилията Леонов е моминското име на майка му. Директно потвърждение не е налично; изводът стъпва върху съвпадението на данните, не на документ, който да свързва двете имена.

Разследването проследява и хората около Янукович. Бивши офицери от Управлението за държавна охрана на Украйна (УДО), напускали страната заедно с него през 2014 г., днес служат във Федералната служба за охрана на Русия (ФСО) и са разположени в Сочи. Прегледаните данни за полети показват, че същите тези хора редовно пътуват заедно с Полежай и нейни близки – знак, че продължават да осигуряват сигурността на обкръжението и десетилетие след бягството.

Имуществото около Садикова е подробно описано. Тя е събрала над 370 хектара земя в района на Сочи и над 2400 кв.м. недвижими имоти – 5 апартамента, 5 къщи и 4 търговски обекта – както и 2 апартамента в Москва с площ 102 и 147 кв.м. Само от отдаване под наем е получила над 50 млн рубли, около 640 хиляди долара; общата стойност на активите журналистите оценяват на над 8 млн долара.

Най-големият син на Янукович, Александър, живее в Русия под фамилията Соколов, заедно със съпругата си и двамата им сина. По данни на разследването до май 2026 г. той е разполагал с достъп до система за лицево разпознаване и следене, ползвана от руските служби за сигурност, и то с права да въвежда промени в нея. Полетните регистри го показват да пътува с висши служители на ФСБ, сред които бившият началник на Пета служба Сергей Беседа. Съпругата му Олена е придобила 27 000 кв.м. недвижими имоти в Русия, а през 2024 г. е държала около 3,5 млн долара само по банкови влогове. Тя и двамата ѝ сина имат не само руско гражданство, но и такова на Обединените арабски емирства.

Кръгът не се изчерпва с най-тесния. Бившата съпруга на Янукович, Людмила, според журналистите живее в окупирания Крим. А бившият главен прокурор на Украйна Виктор Пшонка и неговата съпруга са пътували из Русия под други имена – самият Пшонка под самоличността Виктор Федоров.

Виктор Янукович управлява Украйна от 2010 г. През ноември 2013 г. отказва да подпише отдавна подготвяно споразумение за асоцииране с Европейския съюз и изтегли кредит от Русия – обрат, който изкара милиони украинци по улиците на десетки градове. Протестите, известни като Революция на достойнството, доведоха до сблъсъци с десетки убити демонстранти в самия център на Киев. На 21 февруари 2014 г. Янукович избяга от пищната си резиденция „Межигиря“ край столицата, станала нарицателна за лукса на управлението му и днес превърната в музей на корупцията, и до броени дни изчезва от страната.

По данни на Държавното бюро за разследване на Украйна той преминава незаконно държавната граница с помощ от руската армия и служби за сигурност и е преведен през територията на Русия и окупирания Крим. Украинските следователи твърдят, че операцията е координирана именно от ФСО и одобрена на най-високо ниво в руското ръководство. Правосъдието го застигна задочно на два пъти: през януари 2019 г. съд в Киев го осъди на 13 години затвор за държавна измяна – заради писмото, с което отправя призив към Владимир Путин да въведе войски в Украйна; а на 28 април 2025 г. – нови 15 години, за организиране на бягството му и подстрекаване на охраната му към дезертьорство. Периодът на управлението му ще остане запомнено с корупция от огромни мащаби: следователи оценяват присвоеното от него и приближените му, известни като „Семейството“, на десетки милиарди долари.

След няколко предизвикателни пресконференции в Ростов на Дон през 2014 г. Янукович реално изчезна от публичното пространство. Появи се отново – макар само като име – в началото на пълномащабната война през 2022 г.: по данни на украинското разузнаване е бил придвижен до Беларус в очакване руските войски да превземат Киев, за да го обяви Москва за законен президент на Украйна. Планът се провали заедно с настъплението към столицата.

Разследването добавя към отдавна известното – че Янукович намери убежище в Русия – конкретиката: как е устроено това убежище и кой го поддържа. Данните за полети и имотни описи очертават обкръжение, поело функции в самия охранителен апарат на държавата домакин. Телохранителите, прекрачили границата през 2014 г., днес носят пагоните на ФСО. Синът е разполагал с работен достъп, при това с права да редактира, до система на руските служби. Полетите му вървят заедно с ръководител на ФСБ. Тези находки подреждат в една линия три отдалечени във времето точки – организираното от ФСО бягство през 2014 г., държания в Беларус кандидат за марионетно управление през 2022 г. и вплетеното днес в руските служби обкръжение – един и същ кръг от хора, задържан под крилото на една и съща държава 12 години след падането му, дори след като планът да бъде върнат на власт се провали.

📽️ Видео: Украинците се изумяват, след като сваленият украински президент Виктор Янукович настоява в първата си публична реч от бункер в Ростов на Дон, че не е бил свален от власт и ще продължи да се бори за бъдещето на Украйна, 28 февруари 2014 г.

От резиденцията на Янукович до окопите на Донбас: честит рожден ден на Тетяна Чорновол.

🇺🇦 Днес Тетяна Чорновол има рожден ден. Посреща го там, където го посреща вече пета поредна година – на фронта, за да брани родината си. Последните четири години минаха без нито една ротация от линията на бойно съприкосновение. Житейският ѝ път до момента прави твърде много завои, за да бъдат събрани в едно изречение

Първо е журналистката – тази, която с обикновен мобилен телефон засне в Межгирие онова, което Янукович толкова грижливо прикриваше от всички: мащабите на лукса, иззидани върху една ограбена държава. А после дойде нощта срещу Коледа през 2013 г. в разгара на Майдана, когато охранителните камери я уловиха пребита до безсъзнание край пътя. Тя оцеля и не се отдръпна.

През август 2014 г. загуби съпруга си – Микола Березови, доброволец от „Азов", паднал край Иловайск. Тетяна можеше да се уедини в скръбта си. Вместо това тя реши да влезе в парламента, а от него замина към бойното поле – посока, която мнозина изминават в обратен ред. През септември 2025 г. ЦИК отново я призна за избран народен представител, но тя се отказа от своя мандат и остана на позицията си. Изборът ѝ беше недвусмислен: окопите, а не парламентарната трибуна.

Разказвам нейната история, защото тя не е сама в нея.

Зад Чорновол стои цяло поколение украински жени, които войната извади от едни животи и постави в други. От 2022 г. насам присъствието им в армията нарасна многократно – днес десетки хиляди носят пагон, а хиляди от тях служат на самата предна линия. През последните години законови поправки постепенно отвориха бойните длъжности за жените, но истинското равенство между половете се случи не на хартия, а на бойното поле – под непрекъснат обстрел.

Те са бойни медици, изнасящи ранени под огън. Снайперистки и артилеристки. Свързочнички и разузнавачки. Оператори на дронове, чиито очи решават съдбата на цели участъци от фронта. Командирки на отделения, на които мъже отдават чест без колебание. До началото на войната много от тях бяха учителки, счетоводителки, програмистки, фризьорки, жени в майчинство. Войната не попита нито една от тях за биографията – зададе им въпроса дали ще останат. И те останаха.

И тук е важното, което лесно се изплъзва в патоса: тяхното присъствие на фронта не е символ, не е плакат, не е жест. То е ежедневна работа – тежка, мръсна, опасна. Толкова опасна, че във всеки един момент човек може да плати с живота си. То е дежурство в три през нощта, носилка, която тежи колкото живот, радиочестота, която не бива да замлъкне. Дължим им дълбока признателност – не заради някаква абстрактна „храброст", а към съвсем конкретния, неромантичен дълг, който носят, без да го обявяват за подвиг.

Затова днес честитим рождения ден на Тетяна Чорновол – и през нея на всяка жена, която сутрин се събужда на позиция, вместо у дома. Гордеем се, че ги има. Граждани, по които една държава може да мери себе си.

На всички тях – поклон и благодарност, които не се побират в публикация.

Червеният тефтер на Кирил Буданов покори потребителите в социалните мрежи.

🇺🇦 Ексклузивни кадри се появиха в социалните мрежи, които показват работния кабинет на ръководителя на Офиса на президента Кирило Буданов, където сред официалната обстановка вниманието е привлечено от един конкретен аксесоар – яркочервен тефтер с провокативния надпис „Список під*расів-2026“, който надали се нуждае от пояснение.

Това стана ясно от интервю със самия Буданов, проведено от „Бабел“, след което червеният тефтер на Буданов буквално покори потребителите в социалните мрежи. Работното място на Буданов се различава значително от кабинетите на неговите предшественици. Длъжностното лице е избрало помещение на втория етаж, което по-рано е било използвано от Сергей Шефир, като е отказало значително по-големия кабинет на Андрей Ермак.

Над главата на ръководителя е поставена икона. Освен това в приемната е била добавена „стена на паметта“ с портрети на всички ръководители на администрациите, включително Медведчук и Янукович. Това е позицията на Буданов: служителите трябва да бъдат запознати с истинската история на институцията, в която работят.

В същото време международни експерти дават положителна оценка за работата му. Според британския военен експерт и бивш офицер от Кралския флот Джон Форман, Буданов е политик от новото поколение с нестандартен подход към управлението на делата.

Факти срещу пропаганда: Как конституционното мнозинство в Украйна легитимира смяната на властта през 2014 г.

🇺🇦 Вчера се навършиха точно 12 години от решението за отстраняване на Виктор Янукович от президентския пост и насрочването на предсрочни избори, прието с пълно мнозинство от Върховната Рада на Украйна. Този акт е ключова точка в информационната война на Кремъл, която дори към днешна дата продължава да тиражира твърденията си за „нелегитимен преврат“. Фактите и процедурната последователност обаче очертават различна картина на тогавашните събития.

Решението за отстраняването на Янукович беше взето с конституционно мнозинство от 328 гласа при необходими 300, което представлява над 72% от общия състав на парламента. Ключов детайл тук е политическият консенсус: вотът беше подкрепен от депутати на всички пет парламентарни групи, сред които управляващата „Партия на регионите“.

Докато опозицията аргументира решението си с волята на протестиращите на Майдана, депутати от досегашното мнозинство посочиха, че президентът е напуснал страната в критичен момент, съвпадащ с началото на операция по незаконното анексиране на Крим от страна на Русия.

От гледна точка международно право и вътрешна легитимност, последвалите събития утвърдиха приемствеността на властта. Временно изпълняващият длъжността Александър Турчинов беше назначен съгласно разпоредбито на Конституцията на Украйна, а последвалите избори на 25 май 2014 г. доведоха до демократичния избор на Петро Порошенко. Тези стъпки контрастират с дефиницията за „преврат“, която предполага смяна на властта в разрез с Конституцията и без наличие на обществена подкрепа.

В годините след „Революцията на достойнството“ Кремъл последователно поставя под въпрос легитимността на всеки украински държавен глава – от Турчинов и Порошенко до настоящия президент Зеленски, спечелил избори с рекордна подкрепа. Това подсказва, че етикетите за „нелегитимност“ се използват от Кремъл като инструмент за делегитимиране на украинската държавност в случаите, когато Киев отказва да следва геополитическа линия, начертана от Москва и да приеме модел на управление, подобен на този в Беларус.

В крайна сметка парламентарният консенсус, постигнат преди 12 години, и последвалите президентски избори в Украйна остават основните стълбове, които опровергават наратива за преврат.

12 години от кулминацията на Майдана.

🇺🇦🔙 Днес се навършват точно 12 години от кървавата кулминация на Революцията на достойнството в Киев. Събитията от 18–20 февруари 2014 г. отбелязват повратен момент на вътрешната политическа криза в Украйна, съвпадайки с активната фаза на руската операция, чиято подготовка, както стана ясно по-късно, е била планирана от години.

Към средата на февруари 2014 г. напрежението между участниците в протеста на площад „Независимост“ и президента Виктор Янукович достига точка на кипене. Още през януари са налице случаи на убити демонстранти, а стотици са ранени в сблъсъците от ноември и декември 2013 г.

Управляващият кабинет прокарва т.нар. „диктаторски закони“, които ограничават правото на протест и свободата на словото. Преди това Конституционният съд отменя реформата от 2004 г. Това разширява правомощията на президента, поради което е считано от опозицията като инструмент за концентрация на власт.

На 18 февруари опозиционни депутати настояват за незабавна отмяна на промените в Конституцията. Гласуването е блокирано, което кара хиляди да тръгнат от площада към парламента. Там са посрещнати от Силите за сигурност, които използват прекомерна сила – блокирани са улици с автобуси и бронирана техника, използват палки, шокови гранати и огнестрелно оръжие. В центъра на столицата се разиграват жестоки сблъсъци. В следващите няколко дни са регистрирани случаи на стрелба с бойни патрони. Жертвите нарастват главоломно.

Защитниците на площада издигат барикади и подпалват автомобилни гуми, за да създадат димна завеса срещу снайперистите. Нощта на 19 февруари се превръща в една от най-интензивните. Достъпът до Киев е ограничен с цел да се осуети идването на подкрепления от страната. До 21 февруари сблъсъците не спират. По официални данни повече от 100 протестиращи са убити, а над 2500 други са ранени.

Реакцията извън столицата е незабавна. В редица градове стартират масови акции, насочени срещу местни структури на властта. На 18–19 февруари в Лвов протестиращи поемат контрол върху четири от шест районни полицейски управления, областната администрация, офиса на Службата за сигурност на Украйна и управлението на вътрешните работи. В Одеса граждани блокират база на специалните части, за да попречат на изпращането им към Киев. На други места командири на силите за сигурност заявяват публично, че няма да изпращат своите подчинени срещу протестиращи.

Към 19 февруари става ясно, че политическата позиция на Янукович е силно ерозирана. Няколко дни по-късно той бяга към Москва. Част от служителите на спецотряд „Беркут“ са обвинени в откриване на огън срещу протестиращи, но също бягат от страната; през 2019 г. някои от тях са включени в размяна на задържани между Киев и подкрепяните от Москва милиции в Донбас.

Паралелно със събитията в столицата започват действия, довели до незаконното анексиране на Крим от Русия и последвалата война в Донбас. В този смисъл февруари 2014 г. бележи не само прелом във политически план, но и началото на дългогодишна конфронтация между Русия и Украйна, ескалирала в пълномащабна война през февруари 2022 г.

12 години по-късно събитията от онези дни остават ключов момент за украинската държавност. Те очертаха разделителната линия между управленски модел, отхвърлен от украинците като авторитарен, и курса към дълбока интеграция със свободния свят. Курс, бранен безкомпромисно от украинците вече 12 години.

Бивш съветник на Янукович беше убит в Испания.

🇺🇦🇪🇸 Бившият украински политик Андрий Портнов беше застрелян в сряда сутринта пред Американското училище в Мадрид, съобщи полицейски източник.

Полицията е получила сигнал за стрелбата в заможния мадридски квартал Позуело в 9:15 часа местно време, но първоначално не е разкрила самоличността на жертвата.

Според радиостанция Cadena SER, мъжът е бил застрелян, докато е водел децата си на училище.

Андрий Портнов беше един от най-близките съветници на бившия украински президент Виктор Янукович, който беше свален от власт по време на събитията на Майдана през 2014 г.

След падането на режима на Янукович, Портнов беше включен в няколко санкционни списъка на западните страни, включително на Европейския съюз и Канада, заради действията си като част от сваленото управление.

През 2015 г. той беше премахнат от санкционния списък на ЕС, само година след като беше добавен.

През 2021 г. обаче Съединените щати го включиха в своя санкционен списък с мотива, че „използва влиянието, за да купува достъп и решения в украинските съдилища и да подкопава реформаторските усилия“, според посолството на САЩ в Киев.