От резиденцията на Янукович до окопите на Донбас: честит рожден ден на Тетяна Чорновол.

🇺🇦 Днес Тетяна Чорновол има рожден ден. Посреща го там, където го посреща вече пета поредна година – на фронта, за да брани родината си. Последните четири години минаха без нито една ротация от линията на бойно съприкосновение. Житейският ѝ път до момента прави твърде много завои, за да бъдат събрани в едно изречение

Първо е журналистката – тази, която с обикновен мобилен телефон засне в Межгирие онова, което Янукович толкова грижливо прикриваше от всички: мащабите на лукса, иззидани върху една ограбена държава. А после дойде нощта срещу Коледа през 2013 г. в разгара на Майдана, когато охранителните камери я уловиха пребита до безсъзнание край пътя. Тя оцеля и не се отдръпна.

През август 2014 г. загуби съпруга си – Микола Березови, доброволец от „Азов", паднал край Иловайск. Тетяна можеше да се уедини в скръбта си. Вместо това тя реши да влезе в парламента, а от него замина към бойното поле – посока, която мнозина изминават в обратен ред. През септември 2025 г. ЦИК отново я призна за избран народен представител, но тя се отказа от своя мандат и остана на позицията си. Изборът ѝ беше недвусмислен: окопите, а не парламентарната трибуна.

Разказвам нейната история, защото тя не е сама в нея.

Зад Чорновол стои цяло поколение украински жени, които войната извади от едни животи и постави в други. От 2022 г. насам присъствието им в армията нарасна многократно – днес десетки хиляди носят пагон, а хиляди от тях служат на самата предна линия. През последните години законови поправки постепенно отвориха бойните длъжности за жените, но истинското равенство между половете се случи не на хартия, а на бойното поле – под непрекъснат обстрел.

Те са бойни медици, изнасящи ранени под огън. Снайперистки и артилеристки. Свързочнички и разузнавачки. Оператори на дронове, чиито очи решават съдбата на цели участъци от фронта. Командирки на отделения, на които мъже отдават чест без колебание. До началото на войната много от тях бяха учителки, счетоводителки, програмистки, фризьорки, жени в майчинство. Войната не попита нито една от тях за биографията – зададе им въпроса дали ще останат. И те останаха.

И тук е важното, което лесно се изплъзва в патоса: тяхното присъствие на фронта не е символ, не е плакат, не е жест. То е ежедневна работа – тежка, мръсна, опасна. Толкова опасна, че във всеки един момент човек може да плати с живота си. То е дежурство в три през нощта, носилка, която тежи колкото живот, радиочестота, която не бива да замлъкне. Дължим им дълбока признателност – не заради някаква абстрактна „храброст", а към съвсем конкретния, неромантичен дълг, който носят, без да го обявяват за подвиг.

Затова днес честитим рождения ден на Тетяна Чорновол – и през нея на всяка жена, която сутрин се събужда на позиция, вместо у дома. Гордеем се, че ги има. Граждани, по които една държава може да мери себе си.

На всички тях – поклон и благодарност, които не се побират в публикация.

Червеният тефтер на Кирил Буданов покори потребителите в социалните мрежи.

🇺🇦 Ексклузивни кадри се появиха в социалните мрежи, които показват работния кабинет на ръководителя на Офиса на президента Кирило Буданов, където сред официалната обстановка вниманието е привлечено от един конкретен аксесоар – яркочервен тефтер с провокативния надпис „Список під*расів-2026“, който надали се нуждае от пояснение.

Това стана ясно от интервю със самия Буданов, проведено от „Бабел“, след което червеният тефтер на Буданов буквално покори потребителите в социалните мрежи. Работното място на Буданов се различава значително от кабинетите на неговите предшественици. Длъжностното лице е избрало помещение на втория етаж, което по-рано е било използвано от Сергей Шефир, като е отказало значително по-големия кабинет на Андрей Ермак.

Над главата на ръководителя е поставена икона. Освен това в приемната е била добавена „стена на паметта“ с портрети на всички ръководители на администрациите, включително Медведчук и Янукович. Това е позицията на Буданов: служителите трябва да бъдат запознати с истинската история на институцията, в която работят.

В същото време международни експерти дават положителна оценка за работата му. Според британския военен експерт и бивш офицер от Кралския флот Джон Форман, Буданов е политик от новото поколение с нестандартен подход към управлението на делата.

Факти срещу пропаганда: Как конституционното мнозинство в Украйна легитимира смяната на властта през 2014 г.

🇺🇦 Вчера се навършиха точно 12 години от решението за отстраняване на Виктор Янукович от президентския пост и насрочването на предсрочни избори, прието с пълно мнозинство от Върховната Рада на Украйна. Този акт е ключова точка в информационната война на Кремъл, която дори към днешна дата продължава да тиражира твърденията си за „нелегитимен преврат“. Фактите и процедурната последователност обаче очертават различна картина на тогавашните събития.

Решението за отстраняването на Янукович беше взето с конституционно мнозинство от 328 гласа при необходими 300, което представлява над 72% от общия състав на парламента. Ключов детайл тук е политическият консенсус: вотът беше подкрепен от депутати на всички пет парламентарни групи, сред които управляващата „Партия на регионите“.

Докато опозицията аргументира решението си с волята на протестиращите на Майдана, депутати от досегашното мнозинство посочиха, че президентът е напуснал страната в критичен момент, съвпадащ с началото на операция по незаконното анексиране на Крим от страна на Русия.

От гледна точка международно право и вътрешна легитимност, последвалите събития утвърдиха приемствеността на властта. Временно изпълняващият длъжността Александър Турчинов беше назначен съгласно разпоредбито на Конституцията на Украйна, а последвалите избори на 25 май 2014 г. доведоха до демократичния избор на Петро Порошенко. Тези стъпки контрастират с дефиницията за „преврат“, която предполага смяна на властта в разрез с Конституцията и без наличие на обществена подкрепа.

В годините след „Революцията на достойнството“ Кремъл последователно поставя под въпрос легитимността на всеки украински държавен глава – от Турчинов и Порошенко до настоящия президент Зеленски, спечелил избори с рекордна подкрепа. Това подсказва, че етикетите за „нелегитимност“ се използват от Кремъл като инструмент за делегитимиране на украинската държавност в случаите, когато Киев отказва да следва геополитическа линия, начертана от Москва и да приеме модел на управление, подобен на този в Беларус.

В крайна сметка парламентарният консенсус, постигнат преди 12 години, и последвалите президентски избори в Украйна остават основните стълбове, които опровергават наратива за преврат.

12 години от кулминацията на Майдана.

🇺🇦🔙 Днес се навършват точно 12 години от кървавата кулминация на Революцията на достойнството в Киев. Събитията от 18–20 февруари 2014 г. отбелязват повратен момент на вътрешната политическа криза в Украйна, съвпадайки с активната фаза на руската операция, чиято подготовка, както стана ясно по-късно, е била планирана от години.

Към средата на февруари 2014 г. напрежението между участниците в протеста на площад „Независимост“ и президента Виктор Янукович достига точка на кипене. Още през януари са налице случаи на убити демонстранти, а стотици са ранени в сблъсъците от ноември и декември 2013 г.

Управляващият кабинет прокарва т.нар. „диктаторски закони“, които ограничават правото на протест и свободата на словото. Преди това Конституционният съд отменя реформата от 2004 г. Това разширява правомощията на президента, поради което е считано от опозицията като инструмент за концентрация на власт.

На 18 февруари опозиционни депутати настояват за незабавна отмяна на промените в Конституцията. Гласуването е блокирано, което кара хиляди да тръгнат от площада към парламента. Там са посрещнати от Силите за сигурност, които използват прекомерна сила – блокирани са улици с автобуси и бронирана техника, използват палки, шокови гранати и огнестрелно оръжие. В центъра на столицата се разиграват жестоки сблъсъци. В следващите няколко дни са регистрирани случаи на стрелба с бойни патрони. Жертвите нарастват главоломно.

Защитниците на площада издигат барикади и подпалват автомобилни гуми, за да създадат димна завеса срещу снайперистите. Нощта на 19 февруари се превръща в една от най-интензивните. Достъпът до Киев е ограничен с цел да се осуети идването на подкрепления от страната. До 21 февруари сблъсъците не спират. По официални данни повече от 100 протестиращи са убити, а над 2500 други са ранени.

Реакцията извън столицата е незабавна. В редица градове стартират масови акции, насочени срещу местни структури на властта. На 18–19 февруари в Лвов протестиращи поемат контрол върху четири от шест районни полицейски управления, областната администрация, офиса на Службата за сигурност на Украйна и управлението на вътрешните работи. В Одеса граждани блокират база на специалните части, за да попречат на изпращането им към Киев. На други места командири на силите за сигурност заявяват публично, че няма да изпращат своите подчинени срещу протестиращи.

Към 19 февруари става ясно, че политическата позиция на Янукович е силно ерозирана. Няколко дни по-късно той бяга към Москва. Част от служителите на спецотряд „Беркут“ са обвинени в откриване на огън срещу протестиращи, но също бягат от страната; през 2019 г. някои от тях са включени в размяна на задържани между Киев и подкрепяните от Москва милиции в Донбас.

Паралелно със събитията в столицата започват действия, довели до незаконното анексиране на Крим от Русия и последвалата война в Донбас. В този смисъл февруари 2014 г. бележи не само прелом във политически план, но и началото на дългогодишна конфронтация между Русия и Украйна, ескалирала в пълномащабна война през февруари 2022 г.

12 години по-късно събитията от онези дни остават ключов момент за украинската държавност. Те очертаха разделителната линия между управленски модел, отхвърлен от украинците като авторитарен, и курса към дълбока интеграция със свободния свят. Курс, бранен безкомпромисно от украинците вече 12 години.

Бивш съветник на Янукович беше убит в Испания.

🇺🇦🇪🇸 Бившият украински политик Андрий Портнов беше застрелян в сряда сутринта пред Американското училище в Мадрид, съобщи полицейски източник.

Полицията е получила сигнал за стрелбата в заможния мадридски квартал Позуело в 9:15 часа местно време, но първоначално не е разкрила самоличността на жертвата.

Според радиостанция Cadena SER, мъжът е бил застрелян, докато е водел децата си на училище.

Андрий Портнов беше един от най-близките съветници на бившия украински президент Виктор Янукович, който беше свален от власт по време на събитията на Майдана през 2014 г.

След падането на режима на Янукович, Портнов беше включен в няколко санкционни списъка на западните страни, включително на Европейския съюз и Канада, заради действията си като част от сваленото управление.

През 2015 г. той беше премахнат от санкционния списък на ЕС, само година след като беше добавен.

През 2021 г. обаче Съединените щати го включиха в своя санкционен списък с мотива, че „използва влиянието, за да купува достъп и решения в украинските съдилища и да подкопава реформаторските усилия“, според посолството на САЩ в Киев.