Масови протести в Куба заради пълно изчерпване на резервите от гориво.

🇨🇺🚫🛢️ Протести избухнаха в цяла Куба в нощта срещу четвъртък, след като правителството на страната обяви пълното изчерпване на резервите си от дизел и мазут, съобщи Financial Times на 14 май.

Жители на столицата Хавана са блъскали по тенджери и са издигнали горящи барикади по улиците на града, което е предизвикало сблъсъци с полицията. Безредиците бяха предшествани от изявление на министъра на енергетиката Висенте де ла О Леви, който потвърди, че Куба няма останали запаси от гориво, което доведе до прекъсвания на тока с продължителност до 22 часа в няколко квартала.

Кубинските власти приписаха кризата на почти пълното енергийно ембарго, наложено от администрацията на президента Доналд Тръмп през последните четири месеца. Според Financial Times президентът Мигел Диас-Канел е описал ситуацията в страната като изключително напрегната, обвинявайки „геноцидната“ блокада от страна на САЩ.

Основният енергиен източник от Венецуела беше прекъснат в началото на януари след ареста на президента Николас Мадуро от американската армия. Последващите доставки от Мексико бяха прекратени под натиск и заплахи за въвеждане на мита от страна на Белия дом, оставяйки само една пратка от 700 000 барела руски суров петрол през март като единствената такава за Куба.

Недостигът на гориво засегна сериозно инфраструктурата на страната, което доведе до спиране на търговски полети, отмяна на операции в болниците и нарушени общински услуги. В отговор наскоро кубинският режим отмени тавана на цените на наличното гориво и разреши вноса от частния сектор, а цените на черния пазар скочиха до над 8 долара за литър.

Вашингтон отхвърли обвиненията относно причината за дефицита. Държавният департамент на САЩ обвини за кризата „провалите на корумпирания режим в Куба“ и заяви, че е предложил 100 млн долара „критична и спасяваща живота“ хуманитарна помощ, която е била отказана.

Пълното изчерпване на запасите от гориво идва в момент, когато комунистическите власти в Куба разчитат все повече на Кремъл, за да устоят на икономическите последици от затягащото се ембарго.

Роман Чекушов, заместник-министър на промишлеността на Руската федерация, обяви по-рано, че Хавана се готви да позволи на руски компании да управляват промишленото производство на фона на задълбочаващата се енергийна криза.

По време на скорошна среща в Хавана за обсъждане на енергийната сигурност, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков е дал уверения на президента Диас-Канел в дългосрочната солидарност на Москва, която „не може да ги остави на произвола на съдбата“ въпреки силния натиск от страна на Белия дом. Диас-Канел от своя страна е потвърдил непоколебимата си подкрепа за президента Владимир Путин.

Германия отменя оръжейното ембарго на Израел от следващата седмица

🇩🇪🤝🇮🇱 Германия отменя частичната забрана за продажби на оръжие за Израел следващата седмица в отговор на примирието в Газа, постигнато миналия месец, съобщи говорител на федералното правителство по-рано днес. Решението зависи от запазването на примирието.

„Като цяло павителството ще се върне към практиката на разглеждане на всеки случай поотделно и ще реагира на бъдещото развитие. Примирието е основата на взетото решение и очакваме от всички страни да се придържат към постигнатите договорки“, заяви говорителят Себастиан Хиле и уточни, че това включва поддържане на примирието.

„Това означава също масирана хуманитарна помощ и провеждане на процеса по уговорения ред“, каза още той. Говорителят подчерта, че кабинетът остава ангажиран със запазването на трайния мир между Израел и палестинците, основано на решението за две държави и ще продължи да оказва подкрепа за реконструкцията на Газа.

Решението влиза в сила на 24 ноември.

Израелският външен министър Гидеон Саар приветства решението и призова и други държави да последват неговия пример: „Приветствам решението на канцлера Мерц да отмени частичното „ембарго“. Призовавам и другите правителства да предприемат подобни стъпки след Германия.“

Германските власти спряха някои оръжейни доставки за Израел през август заради решението за сухопътна офанзива срещу терористичната групировка Хамас в град Газа, взето от управляващия кабинет на Нетаняху. Тогава Мерц посочи, че „правителството на Германия няма да одобри изнасянето на военна техника, която може да се използва в ивицата Газа, докато не бъде преценено друго“. Своето решение той аргументира с обяснението, че подобна операция „все по-трудно позволява да се види“ как биха могли да се постигнат целите за освобождаване на заложниците и разоръжаване на Хамас. В отговор той беше обвинен от израелския премиер, че „награждава тероризма на Хамас“.

В неделя, след като беше обявено вдигане на забраната за доставки на оръжие, Мерц и Нетаняху проведоха телефонен разговор относно „дипломатически и регионални въпроси“, който кабинетът на израелския премиер определи като „добър и приятелски“.

Германия е вторият най-голям доставчик на военно оборудване за Израел след САЩ и остава основният му поддръжник в ЕС. Дългогодишната и непоколебима подкрепа след Холокоста беше подложена на сериозно изпитание от огромния брой жертви и хуманитарната криза в Газа, които доведоха до настояване от страна на германското общество за действия на правителството.

Данни, предоставени от Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI) показват, че Германия е осигурила 30% от големите доставки на оръжие за Израел в периода 2019–2023 г. Това включва предимно военноморска техника, включително корветите от клас Saar 6, произведени от ThyssenKrupp Marine Systems и използвани във войната в Газа.

Други държави, прекратили доставките на оръжие или въвели ембарго срещу Израел в отговор на войната му срещу Хамас, са Испания, която миналия месец узакони „пълно ембарго“, а също така по-ограничени мерки от Италия, Канада, Нидерландия и Белгия. Обединеното кралство също спря десетки лицензи за износ на оръжие за Израел миналата година, въпреки че многократно изтъкна, че това не е ембарго.

ООН поднови оръжейното ембарго и санкциите срещу Иран заради ядрената му програма

Жени минават покрай билборд с образите на покойните лидери на Хизбула Хасан Насралла и Хашем Сафиедин и висшия ирански военен командир генерал Касем Солеймани, на улица в Техеран, Иран, 27 септември 2025 г.
📸 Снимка: Majid Asgaripour/West Asia News Agency

🇺🇳🇮🇷 Организацията на обединените нации поднови оръжейното ембарго и други санкции срещу Иран заради ядрената му програма, след процедура, задействана от европейски сили, на която Техеран предупреди, че ще отговори сурово.

Обединеното кралство, Франция и Германия стартираха процеса по връщане на санкциите в Съвета за сигурност на ООН, обвинявайки Иран в нарушаване на споразумението от 2015 г., което имаше за цел да спре разработването на ядрено оръжие. Техеран отрича да се стреми към такова.

Краят на 10-годишното ядрено споразумение, подписано между Иран, Великобритания, Германия, Франция, САЩ, Русия и Китай, вероятно ще изостри напрежението в Близкия изток – само месеци след като Израел и САЩ нанесоха удари по ирански ядрени обекти.

Санкциите на ООН, наложени с резолюции на Съвета за сигурност в периода между 2006 и 2010 г., бяха подновени в събота вечер в 20:00 ч. Опитите за отлагане на решението се провалиха по време на годишната среща на световните лидери в Ню Йорк тази седмица.

„Призоваваме Иран и всички държави стриктно да спазват тези резолюции“, заявиха министрите на външните работи на Франция, Обединеното кралство и Германия в общо изявление след изтичането на крайния срок.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас потвърди в неделя, че Съюзът „ще пристъпи към незабавно прилагане на повторно наложените ядрени санкции на ООН и ЕС“.

Израел приветства възстановяването на санкциите срещу своя основен противник, наричайки го „съществено развитие“, като се позова на продължаващите, по думите му, нарушения от страна на Техеран.

„Целта е ясна: да се предотврати ядрен Иран. Светът трябва да използва всички средства, за да постигне тази цел“, заяви израелското външно министерство в публикация в X.

Германия планира да поднови операция IRINI за налагане на оръжейното ембарго на Либия

🇩🇪⚔️🇱🇾 Германското правителство обяви решението си да поднови някои задгранични военни мисии, включително ръководената от ЕС операция IRINI в Средиземно море, която е от ключово значение за стабилизирането на Либия и прилагането на оръжейното ембарго, което ѝ беше наложено от ООН.

Въпреки над 600-те инспекции на кораби от началото на мисията, Германия заяви, че нарушенията на оръжейното ембарго в Либия продължават, подчертавайки, че поддържането на военноморско присъствие остава най-ефективният начин въпросните нарушения да бъдат ограничени и да бъде гарантирано съответствие в международни води.

В допълнение към прилагане на оръжейното ембарго, военноморските сили на Германия планират да събират и предават ценна разузнавателна информация на Европейския съюз, особено за мрежите за трафик на хора, които действат в акваторията на Средиземно море. Въпреки че операция IRINI не включва мисии за търсене и спасяване, флотът на Германия изпълняват хуманитарна роля и когато е нужно оказват съдействие на хора, изпадали в беда в морето.

Мисията е част от по-широките военни ангажименти на Берлин, включващи близо 1600 войници, разположени в различни части на света в подкрепа на международната стабилност. Гласуването в парламента, насрочено за края на януари, ще определи дали въпросните мисии, сред които е IRNI, ще бъдат удължени.

Операция IRINI, създадена от ЕС през 2020 г., е крайъгълен камък в международните усилия за стабилизиране на Либия след години на гражданска война и разделение в страната, която продължава да се бори с политическа нестабилност, въоръжени фракции и външни намеси след падането на режима на Муамар Кадафи през 2011 г. Операцията се фокусира върху превенция на контрабандата на оръжие, трафика на гориво и мрежите за трафик на хора, като в същото време оказва подкрепа на по-широкия мирен процес в Либия.

Военното участие на Германия в операцията отразява нейния стратегически ангажимент за справяне със заплахите, надвиснали над европейската сигурност и стабилизиране на критични региони. Наред с мисии в региони като Мали и Ирак, тази инициатива подчертава ролята на Берлин в поддържането на глобалния мир и сигурност.

Разсекретени документи сочат, че Тони Блеър е лобирал за оръжейна сделка с Либия в нарушение на ембаргото.

Министър-председателят на Обединеното кралство Тони Блеър се ръкува с Муамар ал-Кадафи преди да напусне пустинната база на либийския диктатор в родния му град Сирт, 29 май 2007 г.
📸 Снимка: Peter Macdiarmid/Getty Images

🇬🇧🇱🇾 Документи, разсекретени съвсем наскоро от властите в Обединеното кралство, хвърлят светлина върху усилията на бившия министър-председател Тони Блеър да лобира за оръжейна сделка с Либия от името на BAE Systems, една от водещите отбранителни компании в Европа, базирана в Лондон. Разкритията бяха съобщени от Financial Times.

Документите включват писмо от 2004 г. от председателя на BAE Systems до тогавашния началник на кабинета на Блеър, в което се иска министър-председателят да започне разговори с либийския лидер Муамар Кадафи. Предложеният диалог се фокусира върху изготвянето на меморандум за разбирателство, включващ “граждански и военни проекти за бъдещето”.

Съобщава се, че Блеър е предал това искане на Кадафи, като това се случва само година след като либийският диктатор пое отговорност за бомбения атентат над Локърби от 1988 година, при който пътнически полет 103 на Pan American Airways се взриви във въздуха, убивайки всички 270 души на борда.

По времето на лобирането от страна на Блеър оръжейното ембарго на ЕС срещу Либия, наложено през 1986 г. заради обвинения в подкрепа на терористични групи, все още беше в сила. Ембаргото обаче беше вдигнато през октомври 2004 г., малко след като Блеър се срещна с Кадафи в Либия.

Действията на Блеър в интерес на британска отбранителна компания, докато ембаргото още беше активно, подчертават противоречивите му отношения с Кадафи. По време на гражданската война през 2011 г. либийският лидер потърси помощ от Обединеното кралство за евакуация, но такава му беше отказана, при което той беше заловен и убит от бунтовническите сили.

Нетаняху е получил уверение от Блинкен, че ще паднат ограниченията върху доставките на оръжие от САЩ за Израел.

🇮🇱🤝🇺🇸 Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху заяви, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен го е уверил, че администрацията на Байдън работи за отмяна на ограниченията върху доставките на оръжие за Израел.

Нетаняху каза в изявление, че когато се е срещнал с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен миналата седмица, той е изразил признателност за подкрепата, която Съединените щати оказват на Израел от началото на войната срещу палестинската ислямистка групировка Хамас през октомври.

Но той също така отбеляза, че е „немислимо през последните няколко месеца администрацията да е задържала оръжия и боеприпаси за Израел“.

Блинкен, каза Нетаняху, увери, че администрацията работи „ден и нощ“, за да премахне тези пречки.

„Със сигурност се надявам, че случаят е такъв. Така трябва да бъде“, категоричен бе Нетаняху. „Дайте ни инструментите и ще свършим работата много по-бързо.“

Миналия месец американският президент Джо Байдън предупреди Израел, че САЩ ще спрат да му доставят оръжия, ако израелските сили започнат голяма сухопътна инвазия в Рафах - град, пълен с бежанци в южната част на Газа.

Дни по-късно израелските сили дадоха начало на дългоочакваната офанзива с мотива, че там се крият бойци на Хамас, а елиминирането на групировката и връщането на израелските заложници са двете основните цели на Израел.

В понеделник Washington Post съобщи, че двама ключови конгресмени от Демократическата партия на САЩ са се съгласили да подкрепят голяма продажба на оръжия на Израел, включваща 50 изтребителя F-15 на стойност над 18 милиарда долара.

Според него, конгресменът Грегъри Мийкс и сенатор Бен Кардин са подписали сделката под силен натиск от страна на администрацията на Байдън, след като двамата законодатели са я задържали в продължение на месеци.

Иран беше обвинен в нарушаване на оръжейното ембарго на ООН, като доставя дронове на Судан.

📸🛰️ Източник: Planet Labs

🇮🇷🤝🇸🇩 Иран беше обвинен в нарушаване на оръжейното ембарго на ООН заради доставката на безпилотни летателни апарати на воюващите страни в продължаващия повече от 14 месеца конфликт.

Сутринта на 12 март 2024 г. войниците на суданското правителство празнуват безпрецедентния си военен напредък, след като най-накрая превземат централата на държавната телевизия в столицата Хартум.

Както по-голямата част от града, сградата попада в ръцете на паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ (RSF) в началото на гражданската война 11 месеца по-рано. Забележителното за тази военна победа на армията е, че видеоклипове показват, че атаката е извършена с помощта на ирански дронове.

В ранните етапи на войната армията разчита на военновъздушните си сили, обясни Сулиман Балдо, директор на Суданската обсерватория за прозрачност и политика. „Въоръжените сили намериха всичките си преференциални сили обсадени и нямаха бойни сили на място“, казва той.

RSF запазиха сухопътния контрол над по-голямата част от Хартум и Дарфур в западната част на Судан, докато армията поддържа присъствието си в небето.

В началото на януари 2024 г. в платформата X (бивш Twitter) се появи видео на армейски дрон, свален от RSF. Според Вим Звайненбург, експерт по дронове и ръководител на Проекта за хуманитарно разоръжаване в холандската организация PAX For Peace, останките, двигателят и опашката му приличат на Mohajer-6. Произведеният в Иран дрон е дълъг 6,5 м, може да лети до 2000 км. и да извършва въздушни удари с управляеми свободно падащи боеприпаси.

Звайненбург идентифицира друга версия на дрона в сателитно изображение на армейската база Wadi Sayyidna, северно от Хартум, направено три дни по-късно. „Тези дронове са много ефективни, защото могат да идентифицират точно цели с минимално обучение“, казва той.

Три седмици след като Mohajer-6 беше свален, се появи видео на друг дрон, свален от RSF, сходен със Zajil-3 - местно произведена версия на иранския дрон Ababil-3. Дроновете от тази серия се използват в Судан от години, но едва през януари беше първият документиран опит за използването им в тази война, отбелязват от BBC и PAX.

През март Звайненбург идентифицира още една версия на Zajil-3, заснета в сателитно изображение на Wadi Sayyidna. „Това е индикация за активна подкрепа от Иран за суданската армия“, казва той, въпреки че управителният съвет на Судан отрече да е придобивал оръжия от Иран.

„Ако тези дронове са оборудвани с управляеми боеприпаси, това означава, че са доставени от Иран, тъй като тези боеприпаси не се произвеждат в Судан“, заключи оръжейният експерт.