Търговският натиск върху Армения се превръща в спор за геополитическия ѝ избор

🇦🇲📲🇷🇺 Арменският президент Никол Пашинян поиска от руския държавен глава Владимир Путин да се намеси за отмяната на ограниченията върху вноса на арменски стоки в страната, които според него противоречат както на двустранната договорно-правна база, така и на регулациите на Евразийския икономически съюз (ЕАИС).

Отговорът, който Кремъл описа публично, беше за съвсем друго: Путин е настоял пред него да се проведе „във възможно най-кратки срокове“ национален референдум дали страната да влезе в Европейския съюз или да остане в ЕАИС. Телефонният разговор се състоя вчера, 27 юли по инициатива на Пашинян и беше първият между двамата след парламентарните избори от 7 юни.

Двете официални изявления за един и същ разговор по същество нямат нито едно общо твърдение. Това на Кремъл заема два абзаца и не съдържа думата „ограничения“. То посочва, че Путин „потвърди ангажимента си“ към Съвместното заявление, прието на срещата на върха на ЕАИС в Астана на 29 май 2026 г. от Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан за действията на Армения за влизане в ЕС, и „беше акцентирана нуждата от провеждане в Армения във възможно най-кратки срокове на общонационален референдум за влизане в ЕС или за по-нататъшно оставане в състава на ЕАИС“. Съобщението на Ереван отделя основното си място на търговския спор: Пашинян поставя пред Путин ограниченията върху износа на стоки с арменски произход и иска мерки за уреждането им, а по въпроса за референдума дава условен отговор, че такъв е практически възможен само след като Ереван подаде официална заявка за членство в ЕС и темата придобие предметен характер. Единственото, което двата текста потвърждават заедно, е че разговорът се е състоял.

Ограниченията, за които настоява арменската страна, се натрупаха за 10 седмици по продуктови групи, а не отделни нарушители. От средата на май 2026 г. Федералната служба по ветеринарен и фитосанитарен контрол (Россельхознадзор) забрани вноса на цветя, след това на домати, краставици, пипер, зеленчуци и ягоди; на 23 май рестрикциите обхванаха продукцията на 3 арменски производителя на алкохол, сред които Абовянския коняков завод; в края на май и началото на юни дойде ред на костилковите плодове, гроздето, сушените плодове и цялата жива риба и рибна продукция. На 11 юни службата обяви най-широката мярка: от 12 юни се спира вносът на цялата подкарантинна продукция с произход и изпращане от Армения, както и нейният транзит през територията на Руската федерация към страните-членки на ЕАИС. Забраната обхвана около 130 категории стоки и остава в сила „до изработването на конкретен алгоритъм“ за проследимост и безопасност. На 24 юли беше обявена забрана и за млечните продукти, влязла в сила на 27 юли, в деня на самия разговор.

Мотивите, които руското ведомство изтъква, са фитосанитарни и ветеринарни. В обосновката за юнската мярка се посочват три случая на заразяване с капров бръмбар при постъпили от Армения ядки, сушени праскови и сушени домати, както и „недостатъчен контрол от страна на упълномощения орган на Армения“, който „поражда недоверие към системата на фитосанитарната сертификация“. При млечните продукти обвинението е за мляко от болни животни и за липса на система, потвърждаваща произхода и безопасността на суровината. Съпоставката с поведението на службата обаче показва и друго. В същия ден, в който се проведе разговорът, Россельхознадзор съобщи, че е пресякъл внос на цветя с арменски произход, влизали в Русия през Беларус, тоест че следи и заобикалящите маршрути в общото митническо пространство. Заместник министър-председателят Алексей Оверчук пък заяви още на 4 юни, че Русия „изобщо не е въвеждала никакви ограничения за арменския внос“, а това е „обичайна нормална работа“ – оценка, която не се съгласува със собствените публикувани указания на надзорния орган.

Разминаването между двете правителствени съобщение показва как един търговски спор е преформулиран от Москва като избор между ЕС и ЕАИС.

Търговските ограничения

Числата засега показват свиване, но не и това, което забраните ще донесат. За първите пет месеца на 2026 г. търговският обмен между двете страни е спаднал с 20,5% на годишна база, до 2,2 млрд долара от близо 2,8 млрд година по-рано, а делът на Русия в целия външен търговски оборот на Армения се е свил от 35,1% на 28%. Делът на ЕАИС е спаднал от 36,7% на 29,8%. Общият външен оборот на страната обаче е останал практически непроменен, 7,87 млрд долара, т.е. спадът е концентриран в едно направление. Съществена част от него не идва от забраните: според данни на Комитета за държавни приходи за първото тримесечие вносът на благородни метали и камъни е паднал от 377 на 136 млн долара, а техният реекспорт към ОАЕ, от 346 млн на едва 41 млн, което отразява изчерпването на златния канал, отворен от 2022 г. Периодът, който статистиката покрива, предхожда влизането в сила на повечето забрани, така че ефектът им върху износа на Армения тепърва ще бъде отчетен. Тезата, че свиването се дължи почти изцяло на реекспорта, упорито се тиражира от руски държавни медии, чийто интерес е точно ограниченията да изглеждат икономически незначителни.

Астанското заявление, към което Путин препрати, е документът, който дава на спора краен срок. Прието на 29 май от четиримата президенти без участието на Армения (Пашинян обяви, че няма да отиде на срещата заради предизборната кампания и страната беше представена от вицепремиера Мгер Григорян), то се позовава изрично на два акта: приетия през 2025 г. и подписан от президента закон „За началото на процеса на присъединяване на Република Армения към Европейския съюз“ и съвместната декларация от първата среща на върха Армения–ЕС от 5 май 2026 г. Оперативната му част възлага на членовете на Евразийския междуправителствен съвет от четирите държави да докладват на редовното заседание на Висшия евразийски икономически съвет през декември 2026 г. „за възможните последици от спирането по отношение на Република Армения на действието на Договора за ЕАИС“. Отделно четиримата споделят позицията, че в Армения трябва да се проведе възможно най-скоро общонационален референдум.

Между заплахата и изпълнението ѝ обаче стои правен проблем, който руската страна не крие. Договорът за ЕАИС не предвижда процедура нито за изключване на държава членка, нито за спиране на членството ѝ, а изменението на самия договор изисква консенсус, в който влиза и арменският глас. Оверчук потвърди на 27 май, че на срещата на върха не се обсъждат ограничителни мерки и че „за изменение на договора не става дума“. Именно затова декемврийската точка е доклад за последиците, а не решение. Формално спиране на членството на Армения през декември остава малко вероятно; работещият елемент е самият срок, който поставя всяко следващо руско действие в календар. Пашинян обозначи този проблем на 25 юни, когато заяви, че ако страните от ЕАИС могат да вземат решения срещу една от държавите членки, това означава саморазпускане на обединението.

Референдумът като инструмент за натиск

Искането за референдум удря в същата празнота. Ереван не е подавал заявка за членство в ЕС, а законът от 2025 г. обявява начало на процес, не кандидатура. Плебисцит, зададен към момента, изправя избирателя в Армения пред избор между действителен пазар със свободен достъп и перспектива без срок и без покана, и точно това обвързване на членствата като взаимоизключващи се е инструмента от Кремъл. Позицията на правителството в Ереван остава, че страната не си поставя за цел излизане от ЕАИС, а въпросът за бъдещия референдум може да възникне едва след официално обръщение към Брюксел.

Извън селското стопанство стои недокоснат по-тежкият лост. На 26 май „Комерсант“ съобщи, че Москва е предупредила Ереван за възможно спиране или денонсиране на споразумението от 2013 г. С него Руската федерация отмени безсрочно митата върху износа на природен газ, петролни продукти и необработени диаманти за Армения. Арменската страна отрече да е получавала такова писмо и двете твърдения остават неподлежащи на независима проверка. Ако все пак е вярно, то очертава границата на досегашния подход: газ, горива и диаманти не подлежат на карантинен и ветеринарен контрол, тоест мярка по тях не би могла да се представи като техническа. Дотук натискът се движи именно в отраслите, в които може.

Брюксел междувременно строи насрещния коридор. На 2 юли Европейската комисия обяви нов транш от 18 млн евро икономическа подкрепа и внесе предложение за регламент за временни търговски облекчения за арменските стоки, което на практика премахва митата за близо 80% от арменския износ за ЕС. Механизмът е временно спиране на адвалорните мита по схемата ОСП+ с изключение на някои чувствителни продукти и с изрично включване на земеделски стоки, забранени от Русия + премахване на митата за осем земеделски позиции в рамките на съответните тарифни квоти. Обяснителният меморандум на Комисията посочва пряко и без заобикалки причината: през май и юни Русия въведе и разшири ограничения върху арменски износ, включително коняк, вино, минерална вода и селскостопанска продукция, създавайки пречки пред транзита на определени арменски стоки през територията си. На 14 юли комисията по международна търговия на Европейския парламент прие досието да се разгледа по опростена процедура.

Какво може да последва

Скоростта на европейската реакция обаче не изравнява веднага мащабите. Митническото облекчение има ефект върху цената, но не и върху логистиката, а Армения няма излаз на море и историческият ѝ товарен коридор минава именно през Грузия към руския пазар. Пренасочването върви, но от ниска база: арменски цветя вече заминават за ОАЕ, а за цялата година става дума за около 9 тона. Земеделието и производството на коняк са трудоемки селски отрасли с концентрирана заетост, т.е. ударът се разпределя политически по региони, а не само счетоводно.

Всичко това стои върху оспорван политически резултат. „Граждански договор“ спечели изборите на 7 юни с 49,89% и 64 места при избирателна активност 58,76%, което ѝ осигури мнозинство, но ѝ отне двете трети, с които разполагаше досега; втори остана блокът „Силна Армения“ на руско-арменския предприемач Самвел Карапетян, чиито активи в Армения са под съдебен натиск от 2025 г. Москва не е поздравила нито Пашинян, нито партията му, а руски официални лица оспорват легитимността на вота и за пореден път заговориха за западно вмешателство. Ограниченията се засилиха именно в седмиците преди изборите, а разследване на Ройтерс от 29 май описа кампания с внос на гласоподаватели и фалшиви сайтове, насочена срещу завоя на Ереван към Европейския съюз. След вота контактите се възстановяват бавно и стъпаловидно: разговор с премиера Михаил Мишустин на 2 юли, визита в Русия в началото на юли, при което Пашинян е бил свален от списъка с изказващи се на форума в Екатеринбург, и едва на 27 юли – първият телефонен разговор с Путин.

Докато Кремъл не признава ограниченията за предмет на разговора, договорена развръзка по тях е малко вероятна: страната, която иска отмяна, поставя въпрос, който другата официално не е повдигнала. Дотогава забраните остават в сила по административен ред, без да са предмет на преговори. Ако Россельхознадзор възстанови сертификацията по отделни продуктови групи или отвори транзита до декември, без Ереван да е направил каквато и да е стъпка по въпроса за референдума, оценката за строго политическото обвързване на забраните отслабва. Ако вместо това ограниченията бъдат разширени към нови отрасли, енергетика или към режима на арменските трудови мигранти в Русия, тя се засилва. На този етап първото изглежда много по-слабо вероятно.

Масови протести в Куба заради пълно изчерпване на резервите от гориво.

🇨🇺🚫🛢️ Протести избухнаха в цяла Куба в нощта срещу четвъртък, след като правителството на страната обяви пълното изчерпване на резервите си от дизел и мазут, съобщи Financial Times на 14 май.

Жители на столицата Хавана са блъскали по тенджери и са издигнали горящи барикади по улиците на града, което е предизвикало сблъсъци с полицията. Безредиците бяха предшествани от изявление на министъра на енергетиката Висенте де ла О Леви, който потвърди, че Куба няма останали запаси от гориво, което доведе до прекъсвания на тока с продължителност до 22 часа в няколко квартала.

Кубинските власти приписаха кризата на почти пълното енергийно ембарго, наложено от администрацията на президента Доналд Тръмп през последните четири месеца. Според Financial Times президентът Мигел Диас-Канел е описал ситуацията в страната като изключително напрегната, обвинявайки „геноцидната“ блокада от страна на САЩ.

Основният енергиен източник от Венецуела беше прекъснат в началото на януари след ареста на президента Николас Мадуро от американската армия. Последващите доставки от Мексико бяха прекратени под натиск и заплахи за въвеждане на мита от страна на Белия дом, оставяйки само една пратка от 700 000 барела руски суров петрол през март като единствената такава за Куба.

Недостигът на гориво засегна сериозно инфраструктурата на страната, което доведе до спиране на търговски полети, отмяна на операции в болниците и нарушени общински услуги. В отговор наскоро кубинският режим отмени тавана на цените на наличното гориво и разреши вноса от частния сектор, а цените на черния пазар скочиха до над 8 долара за литър.

Вашингтон отхвърли обвиненията относно причината за дефицита. Държавният департамент на САЩ обвини за кризата „провалите на корумпирания режим в Куба“ и заяви, че е предложил 100 млн долара „критична и спасяваща живота“ хуманитарна помощ, която е била отказана.

Пълното изчерпване на запасите от гориво идва в момент, когато комунистическите власти в Куба разчитат все повече на Кремъл, за да устоят на икономическите последици от затягащото се ембарго.

Роман Чекушов, заместник-министър на промишлеността на Руската федерация, обяви по-рано, че Хавана се готви да позволи на руски компании да управляват промишленото производство на фона на задълбочаващата се енергийна криза.

По време на скорошна среща в Хавана за обсъждане на енергийната сигурност, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков е дал уверения на президента Диас-Канел в дългосрочната солидарност на Москва, която „не може да ги остави на произвола на съдбата“ въпреки силния натиск от страна на Белия дом. Диас-Канел от своя страна е потвърдил непоколебимата си подкрепа за президента Владимир Путин.

Германия отменя оръжейното ембарго на Израел от следващата седмица

🇩🇪🤝🇮🇱 Германия отменя частичната забрана за продажби на оръжие за Израел следващата седмица в отговор на примирието в Газа, постигнато миналия месец, съобщи говорител на федералното правителство по-рано днес. Решението зависи от запазването на примирието.

„Като цяло павителството ще се върне към практиката на разглеждане на всеки случай поотделно и ще реагира на бъдещото развитие. Примирието е основата на взетото решение и очакваме от всички страни да се придържат към постигнатите договорки“, заяви говорителят Себастиан Хиле и уточни, че това включва поддържане на примирието.

„Това означава също масирана хуманитарна помощ и провеждане на процеса по уговорения ред“, каза още той. Говорителят подчерта, че кабинетът остава ангажиран със запазването на трайния мир между Израел и палестинците, основано на решението за две държави и ще продължи да оказва подкрепа за реконструкцията на Газа.

Решението влиза в сила на 24 ноември.

Израелският външен министър Гидеон Саар приветства решението и призова и други държави да последват неговия пример: „Приветствам решението на канцлера Мерц да отмени частичното „ембарго“. Призовавам и другите правителства да предприемат подобни стъпки след Германия.“

Германските власти спряха някои оръжейни доставки за Израел през август заради решението за сухопътна офанзива срещу терористичната групировка Хамас в град Газа, взето от управляващия кабинет на Нетаняху. Тогава Мерц посочи, че „правителството на Германия няма да одобри изнасянето на военна техника, която може да се използва в ивицата Газа, докато не бъде преценено друго“. Своето решение той аргументира с обяснението, че подобна операция „все по-трудно позволява да се види“ как биха могли да се постигнат целите за освобождаване на заложниците и разоръжаване на Хамас. В отговор той беше обвинен от израелския премиер, че „награждава тероризма на Хамас“.

В неделя, след като беше обявено вдигане на забраната за доставки на оръжие, Мерц и Нетаняху проведоха телефонен разговор относно „дипломатически и регионални въпроси“, който кабинетът на израелския премиер определи като „добър и приятелски“.

Германия е вторият най-голям доставчик на военно оборудване за Израел след САЩ и остава основният му поддръжник в ЕС. Дългогодишната и непоколебима подкрепа след Холокоста беше подложена на сериозно изпитание от огромния брой жертви и хуманитарната криза в Газа, които доведоха до настояване от страна на германското общество за действия на правителството.

Данни, предоставени от Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI) показват, че Германия е осигурила 30% от големите доставки на оръжие за Израел в периода 2019–2023 г. Това включва предимно военноморска техника, включително корветите от клас Saar 6, произведени от ThyssenKrupp Marine Systems и използвани във войната в Газа.

Други държави, прекратили доставките на оръжие или въвели ембарго срещу Израел в отговор на войната му срещу Хамас, са Испания, която миналия месец узакони „пълно ембарго“, а също така по-ограничени мерки от Италия, Канада, Нидерландия и Белгия. Обединеното кралство също спря десетки лицензи за износ на оръжие за Израел миналата година, въпреки че многократно изтъкна, че това не е ембарго.

ООН поднови оръжейното ембарго и санкциите срещу Иран заради ядрената му програма

Жени минават покрай билборд с образите на покойните лидери на Хизбула Хасан Насралла и Хашем Сафиедин и висшия ирански военен командир генерал Касем Солеймани, на улица в Техеран, Иран, 27 септември 2025 г.
📸 Снимка: Majid Asgaripour/West Asia News Agency

🇺🇳🇮🇷 Организацията на обединените нации поднови оръжейното ембарго и други санкции срещу Иран заради ядрената му програма, след процедура, задействана от европейски сили, на която Техеран предупреди, че ще отговори сурово.

Обединеното кралство, Франция и Германия стартираха процеса по връщане на санкциите в Съвета за сигурност на ООН, обвинявайки Иран в нарушаване на споразумението от 2015 г., което имаше за цел да спре разработването на ядрено оръжие. Техеран отрича да се стреми към такова.

Краят на 10-годишното ядрено споразумение, подписано между Иран, Великобритания, Германия, Франция, САЩ, Русия и Китай, вероятно ще изостри напрежението в Близкия изток – само месеци след като Израел и САЩ нанесоха удари по ирански ядрени обекти.

Санкциите на ООН, наложени с резолюции на Съвета за сигурност в периода между 2006 и 2010 г., бяха подновени в събота вечер в 20:00 ч. Опитите за отлагане на решението се провалиха по време на годишната среща на световните лидери в Ню Йорк тази седмица.

„Призоваваме Иран и всички държави стриктно да спазват тези резолюции“, заявиха министрите на външните работи на Франция, Обединеното кралство и Германия в общо изявление след изтичането на крайния срок.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас потвърди в неделя, че Съюзът „ще пристъпи към незабавно прилагане на повторно наложените ядрени санкции на ООН и ЕС“.

Израел приветства възстановяването на санкциите срещу своя основен противник, наричайки го „съществено развитие“, като се позова на продължаващите, по думите му, нарушения от страна на Техеран.

„Целта е ясна: да се предотврати ядрен Иран. Светът трябва да използва всички средства, за да постигне тази цел“, заяви израелското външно министерство в публикация в X.

Германия планира да поднови операция IRINI за налагане на оръжейното ембарго на Либия

🇩🇪⚔️🇱🇾 Германското правителство обяви решението си да поднови някои задгранични военни мисии, включително ръководената от ЕС операция IRINI в Средиземно море, която е от ключово значение за стабилизирането на Либия и прилагането на оръжейното ембарго, което ѝ беше наложено от ООН.

Въпреки над 600-те инспекции на кораби от началото на мисията, Германия заяви, че нарушенията на оръжейното ембарго в Либия продължават, подчертавайки, че поддържането на военноморско присъствие остава най-ефективният начин въпросните нарушения да бъдат ограничени и да бъде гарантирано съответствие в международни води.

В допълнение към прилагане на оръжейното ембарго, военноморските сили на Германия планират да събират и предават ценна разузнавателна информация на Европейския съюз, особено за мрежите за трафик на хора, които действат в акваторията на Средиземно море. Въпреки че операция IRINI не включва мисии за търсене и спасяване, флотът на Германия изпълняват хуманитарна роля и когато е нужно оказват съдействие на хора, изпадали в беда в морето.

Мисията е част от по-широките военни ангажименти на Берлин, включващи близо 1600 войници, разположени в различни части на света в подкрепа на международната стабилност. Гласуването в парламента, насрочено за края на януари, ще определи дали въпросните мисии, сред които е IRNI, ще бъдат удължени.

Операция IRINI, създадена от ЕС през 2020 г., е крайъгълен камък в международните усилия за стабилизиране на Либия след години на гражданска война и разделение в страната, която продължава да се бори с политическа нестабилност, въоръжени фракции и външни намеси след падането на режима на Муамар Кадафи през 2011 г. Операцията се фокусира върху превенция на контрабандата на оръжие, трафика на гориво и мрежите за трафик на хора, като в същото време оказва подкрепа на по-широкия мирен процес в Либия.

Военното участие на Германия в операцията отразява нейния стратегически ангажимент за справяне със заплахите, надвиснали над европейската сигурност и стабилизиране на критични региони. Наред с мисии в региони като Мали и Ирак, тази инициатива подчертава ролята на Берлин в поддържането на глобалния мир и сигурност.

Разсекретени документи сочат, че Тони Блеър е лобирал за оръжейна сделка с Либия в нарушение на ембаргото.

Министър-председателят на Обединеното кралство Тони Блеър се ръкува с Муамар ал-Кадафи преди да напусне пустинната база на либийския диктатор в родния му град Сирт, 29 май 2007 г.
📸 Снимка: Peter Macdiarmid/Getty Images

🇬🇧🇱🇾 Документи, разсекретени съвсем наскоро от властите в Обединеното кралство, хвърлят светлина върху усилията на бившия министър-председател Тони Блеър да лобира за оръжейна сделка с Либия от името на BAE Systems, една от водещите отбранителни компании в Европа, базирана в Лондон. Разкритията бяха съобщени от Financial Times.

Документите включват писмо от 2004 г. от председателя на BAE Systems до тогавашния началник на кабинета на Блеър, в което се иска министър-председателят да започне разговори с либийския лидер Муамар Кадафи. Предложеният диалог се фокусира върху изготвянето на меморандум за разбирателство, включващ “граждански и военни проекти за бъдещето”.

Съобщава се, че Блеър е предал това искане на Кадафи, като това се случва само година след като либийският диктатор пое отговорност за бомбения атентат над Локърби от 1988 година, при който пътнически полет 103 на Pan American Airways се взриви във въздуха, убивайки всички 270 души на борда.

По времето на лобирането от страна на Блеър оръжейното ембарго на ЕС срещу Либия, наложено през 1986 г. заради обвинения в подкрепа на терористични групи, все още беше в сила. Ембаргото обаче беше вдигнато през октомври 2004 г., малко след като Блеър се срещна с Кадафи в Либия.

Действията на Блеър в интерес на британска отбранителна компания, докато ембаргото още беше активно, подчертават противоречивите му отношения с Кадафи. По време на гражданската война през 2011 г. либийският лидер потърси помощ от Обединеното кралство за евакуация, но такава му беше отказана, при което той беше заловен и убит от бунтовническите сили.

Нетаняху е получил уверение от Блинкен, че ще паднат ограниченията върху доставките на оръжие от САЩ за Израел.

🇮🇱🤝🇺🇸 Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху заяви, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен го е уверил, че администрацията на Байдън работи за отмяна на ограниченията върху доставките на оръжие за Израел.

Нетаняху каза в изявление, че когато се е срещнал с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен миналата седмица, той е изразил признателност за подкрепата, която Съединените щати оказват на Израел от началото на войната срещу палестинската ислямистка групировка Хамас през октомври.

Но той също така отбеляза, че е „немислимо през последните няколко месеца администрацията да е задържала оръжия и боеприпаси за Израел“.

Блинкен, каза Нетаняху, увери, че администрацията работи „ден и нощ“, за да премахне тези пречки.

„Със сигурност се надявам, че случаят е такъв. Така трябва да бъде“, категоричен бе Нетаняху. „Дайте ни инструментите и ще свършим работата много по-бързо.“

Миналия месец американският президент Джо Байдън предупреди Израел, че САЩ ще спрат да му доставят оръжия, ако израелските сили започнат голяма сухопътна инвазия в Рафах - град, пълен с бежанци в южната част на Газа.

Дни по-късно израелските сили дадоха начало на дългоочакваната офанзива с мотива, че там се крият бойци на Хамас, а елиминирането на групировката и връщането на израелските заложници са двете основните цели на Израел.

В понеделник Washington Post съобщи, че двама ключови конгресмени от Демократическата партия на САЩ са се съгласили да подкрепят голяма продажба на оръжия на Израел, включваща 50 изтребителя F-15 на стойност над 18 милиарда долара.

Според него, конгресменът Грегъри Мийкс и сенатор Бен Кардин са подписали сделката под силен натиск от страна на администрацията на Байдън, след като двамата законодатели са я задържали в продължение на месеци.

Иран беше обвинен в нарушаване на оръжейното ембарго на ООН, като доставя дронове на Судан.

📸🛰️ Източник: Planet Labs

🇮🇷🤝🇸🇩 Иран беше обвинен в нарушаване на оръжейното ембарго на ООН заради доставката на безпилотни летателни апарати на воюващите страни в продължаващия повече от 14 месеца конфликт.

Сутринта на 12 март 2024 г. войниците на суданското правителство празнуват безпрецедентния си военен напредък, след като най-накрая превземат централата на държавната телевизия в столицата Хартум.

Както по-голямата част от града, сградата попада в ръцете на паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ (RSF) в началото на гражданската война 11 месеца по-рано. Забележителното за тази военна победа на армията е, че видеоклипове показват, че атаката е извършена с помощта на ирански дронове.

В ранните етапи на войната армията разчита на военновъздушните си сили, обясни Сулиман Балдо, директор на Суданската обсерватория за прозрачност и политика. „Въоръжените сили намериха всичките си преференциални сили обсадени и нямаха бойни сили на място“, казва той.

RSF запазиха сухопътния контрол над по-голямата част от Хартум и Дарфур в западната част на Судан, докато армията поддържа присъствието си в небето.

В началото на януари 2024 г. в платформата X (бивш Twitter) се появи видео на армейски дрон, свален от RSF. Според Вим Звайненбург, експерт по дронове и ръководител на Проекта за хуманитарно разоръжаване в холандската организация PAX For Peace, останките, двигателят и опашката му приличат на Mohajer-6. Произведеният в Иран дрон е дълъг 6,5 м, може да лети до 2000 км. и да извършва въздушни удари с управляеми свободно падащи боеприпаси.

Звайненбург идентифицира друга версия на дрона в сателитно изображение на армейската база Wadi Sayyidna, северно от Хартум, направено три дни по-късно. „Тези дронове са много ефективни, защото могат да идентифицират точно цели с минимално обучение“, казва той.

Три седмици след като Mohajer-6 беше свален, се появи видео на друг дрон, свален от RSF, сходен със Zajil-3 - местно произведена версия на иранския дрон Ababil-3. Дроновете от тази серия се използват в Судан от години, но едва през януари беше първият документиран опит за използването им в тази война, отбелязват от BBC и PAX.

През март Звайненбург идентифицира още една версия на Zajil-3, заснета в сателитно изображение на Wadi Sayyidna. „Това е индикация за активна подкрепа от Иран за суданската армия“, казва той, въпреки че управителният съвет на Судан отрече да е придобивал оръжия от Иран.

„Ако тези дронове са оборудвани с управляеми боеприпаси, това означава, че са доставени от Иран, тъй като тези боеприпаси не се произвеждат в Судан“, заключи оръжейният експерт.