🇬🇧 Източната част на Белфаст се превърна снощи в арена на безредици при протести срещу мигрантите: маскирани демонстранти подпалиха автобус, автомобили и барикади и блокираха главни улици, което принуди оператора на градския транспорт да спре движението по всички линии. Насилието избухна в отговор на брутално нападение в северен Белфаст с неуспешен опит за обезглавяване, заснет на видео, чието масово споделяне в социалните мрежи беше посочено от полицията като фактор, който разпалва напрежението, и идва по-малко от година след вълна от сходни протести в Балимена през юни 2025 г.
Нападението беше извършено в понеделник вечерта, 8 юни, в северната част на града. Жертвата, мъж на около 40 години, е получил тежки наранявания по очите и порезни рани по лицето и гърба и остава в тежко състояние; на местопрестъплението е открит кухненски нож. По обвинението е задържан 30-годишен мъж от Судан, когото полицията първоначално е смятала за сомалиец и който е живял в близост до мястото на самия инцидент. Той е обвинен в опит за убийство, заплахи за убийство и притежание на хладно оръжие на публично място. Помощник главният комисар Райън Хендерсън от полицията на Северна Ирландия (PSNI) заяви на 9 юни, че на този етап няма данни за връзка с тероризъм, а разследването все още се намира в ранна фаза.
Около 19:00 ч. местно време стотици протестиращи започнаха да се събират на различни места в града, според репортаж на AFP. От няколко места в небето се издигаше дим, а хеликоптери на полицията кръжаха над града, за да следят ситуацията от въздуха. В източната част на столицата, на Нютаунардс Роуд, маскирани мъже подпалиха търговски контейнери за отпадъци и ги избутаха към съчленен автобус от линията Glider, който беше изпепелен от огнената стихия. Запалени бяха автомобили и барикади. Транслинк, операторът на обществения транспорт в Северна Ирландия, спря всички линии към и от Белфаст с думите: „Категорично осъждаме това посегателство срещу нашата услуга“.
Протестите бяха организирани спонтанно в социалните медии в часовете след атаката, като полицията отправи многократни призиви за спокойствие и предупреди, че споделянето на кадрите от инцидента онлайн рискува да разпали още повече напрежението и да подхрани безредици. Премиерът Кийр Стармър описа нападението като „ужасяващо“ и „отвратително“. Лидери на водещи политически партии в Северна Ирландия съвместно осъдиха посегателството и също призоваха за спокойствие, споделяйки опасения, че безредиците могат да навредят на самите общности. Вицепремиерът Ема Литъл-Пенгели апелира за мир със заявлението, че насилието не служи на никаква кауза, а рушенето на собствената общност не носи полза никому; министърът на образованието Пол Гивън алармира, че насилието по време на демонстрации само ще „отклони“ вниманието от посланието на протестиращите. Хендерсън от своя страна призова хората да протестират мирно и да „действат отговорно“.
Безредиците във Белфаст са повторение на случилото се година по-рано. През юни 2025 г. в Балимена, град на около 40 км северозападно от Белфаст, арестът на двама 14-годишни румънци, заподозрени в изнасилване на тийнейджърка, прерасна протести с насилие, продължили близо две седмици, при което по данни на Al Jazeera пострадаха 107 полицаи, 56 души бяха арестувани, 27 от които останаха в ареста. Вълненията се прехвърлиха от Балимена към Белфаст и различни градове в провинцията. Подобна динамика се вижда и сега – организирани в социалните мрежи, маскирани участници и концентрация на безредици в източните лоялистки райони на града Белфаст, какъвто е поясът около Нютаунардс Роуд. Това надигане стъпва на дълбоко недоволство, натрупвано с години: по данни на Al Jazeera от 2015 г. насам в Северна Ирландия са настанени над 1800 сирийски бежанци по програма за презаселване, а гневът от орязването на социалните програми след кризата от 2008 г. се преплита с тревогите около имиграцията.
Доколкото нападението е съвсем реално и обвиняемият е изправен пред тежки обвинения, надигането може да се тълкува като спонтанен изблик на общностен гняв – то обаче придобива собствена инерция, независима от съдебния изход на конкретния случай. Случаят от Балимена е ясен: през ноември 2025 г. прокуратурата оттегли обвиненията срещу двамата заподозрени, след като нови доказателства свалиха обвинението под прага за наказателно преследване, но дотогава насилието вече беше нанесло необратима щета – според оценки на органите на местната власт около две трети от близо 1200 роми, обитавали града до безредиците, го бяха напуснали. Оттук следва решаващата характеристика на този вид мобилизация: тя води до трайно разселване в срокове, които са далеч по-кратки от хода на правосъдието, и стоварва цената първо върху самата общност, която я предприема. Подпаленият автобус на Нютаунардс Роуд – градският транспорт на собствения квартал на протестиращите – е най-красноречивият пример за това.
Този модел обаче не е изолиран до Северна Ирландия. Близо година по-рано на 29 юли 2024 г. нападение с нож в детско ателие в английския Саутпорт отне живота на 3 момичета и доведе до най-тежките безредици в Англия от 2011 г. насам: в периода от 30 юли до 5 август избухнаха протести и сблъсъци в десетки градове, а до юли 2025 г. бяха извършени 1840 ареста и повдигнати 1103 обвинения, по данни на британския парламент. Именно тук разграничението между обективния факт и завихрилата го емоция е най-поучително: извършител е Аксел Рудакубана, роден в Кардиф през 2006 г. – британски гражданин с родители християни-евангелисти от Руанда – нито мигрант, нито търсещ убежище, нито мюсюлманин. Въпреки това безредиците ескалираха, подхранени от фалшивото име „Али ал-Шакати“, тиражирано в социалните мрежи, с което той беше посочен като мюсюлманин, пристигнал с лодка в търсене на убежище – и се насочиха срещу джамии и мигрантски квартали. Мобилизацията се закачи не за конкретния виновник, а за категорията, която той не олицетворява.
Това обаче в никакъв случай не означава, че недоволството, довело до днешните безредици, е безпочвено – даже напротив. В основата на емоцията лежи документиран материал, който заслужава да бъде назован без евфемизми. Първият пласт е фискален: според данни на британското правителство разходите за настаняване на мигранти са скочили 3 пъти до над 15 млрд паунда, като само през финансовата 2024/25 г. правителството е похарчило над 2,1 млрд. паунда за хотелско настаняване – средно по 170 паунда дневно на човек срещу 20 паунда с разпръснато настаняване. Според последното отчитане 32 000 от 106 000 подпомагани лица са били настанени в хотели. Вторият пласт е тежкото насилие, извършено от лица, които системата не е интегрирала, нито е успяла да депортира:
- август 2024 г. – В Золинген 26-годишен сириец с отказана молба за убежище, който властите отказват да депортират, уби трима души и рани други осем на ежегодния фестивал на града, а Ислямска държава пое отговорност за клането.
- май 2024 г. – В Манхайм афганистанец наръга смъртоносно полицай, намесил се на митинг срещу исляма.
- януари 2025 г. В Ашафенбург афганистанец уби двегодишно дете и мъж, опитал се да го спре, посред бял ден в градския парк.
Най-болезненият пласт е укриването от институциите, признато от самата държава. Публикуваният през 2025 г. одит на баронеса Кейси за групова сексуална експлоатация на деца установи, че по официалните данни на три полицейски департамента – Голям Манчестър, Южен Йоркшър и Западен Йоркшър – непропорционално висок дял от извършителите в групите за организирана сексуална експлоатация на деца са мъже от азиатски произход; в Родъръм, по разследването „Стоувуд“, близо две трети от 323-ма заподозрени и 42-ма осъдени са от пакистански произход.
Ключово за доклада обаче е не само етническата картина, която сама по себе си е красноречива, а изводът, че етническият произход на извършителя е умишлено прикрит в две трети от всички случаи на национално ниво, тъй като институциите са „избягвали“ темата и прибягвали до „потулване“ – дословни цитати от текста на одита. Именно съзнателното прикриване, вероятно мотивирано от опасения да не прозвучи ксенофобски, остави вакуум, запълнен от дезинформацията; на 14 юни 2025 г. след упорита и дълга съпротива, премиерът Кийр Стармър обяви всеобхватно разследване на национално ниво, оглавено от Ан Лонгфийлд.
Въпреки това историята на безредиците показва, че повод за тях често е случай, който не понася възложената му тежест. извършителят в Саутпорт е британски гражданин, а обвиненията от Балимена бяха оттеглени през ноември 2025 г. след постъпване на нови доказателства. Протестите в Белфаст снощи се различават именно тук – извършител е суданец с предоставено убежище, което придава на гнева фактическа опора, каквато не присъстваше в Саутпорт. От друга страна обаче това натрупва цена, която често плащат невинни. По данни на PSNI и статистическа агенция NISRA от края на март, включващи предишните 12 месеца, в Северна Ирландия са регистрирани 1507 престъпления и 2367 инцидента от расистки подбуди – рекорд откакто започва да се води статистика през 2004 г. Почти половината са извършени в Белфаст, а престъпленията от расова подбуда надхвърлят над два пъти сектантските. Периодът от юни 2025 г. насам включва 8 от 10 най-високи месечни стойности някога. С други думи, същата общност, която наративът срещу миграцията сочи като заплаха, е в счетоводния баланс преобладаващо пострадалата страна – обстоятелство, което „Амнести Интернешънъл“ описа като насилие, „излязло извън контрол“.
Оттук се очертава и истинската логика на това надигане. Недоволството има реален предметен корен – фискална тежест, конкретни смъртоносни случаи и официално признато институционално укриване – но мобилизацията рядко изчаква правосъдието да свърши своята работа и се хваща за категорията „мигрант“ дори когато, както в Саутпорт, отделният случай изобщо не я подкрепя; а доколкото държавата сама дълго е „затъмнявала“ данните и не е контролирала нито интеграцията, нито депортацията на нелегалните мигранти, тя продължава да подхранва недоверие в местното население, което впоследствие създава условия за случаи като този вчера. Разкъсването на този цикъл трябва да мине през две радикална промяна в подхода на работа от институциите, а не през улицата: прецизно регистрирани данни вместо умишлено прикриване и доведено докрай правосъдие вместо предварителна присъда на тълпата. Подпаленият автобус на Нютаунардс Роуд – градският транспорт на собствения квартал на демонстрантите – остава най-точния пример за алтернативата: насилие, което наказва първо общността, която го предприема, и невинните около нея, без да доближи нито една от причините, които твърди, че адресира.
