Иран назначи бивш командир от Революционната гвардия за нов шеф на националната сигурност

🇮🇷 Ислямска република Иран назначи Мохамад-Багер Золгадр, бивш висш командир от Революционната гвардия, за секретар на Върховния съвет за национална сигурност, съобщи иранският вицепрезидент Мехди Табатаи.

Табатабаи, заместник на президента Масуд Пезешкиан, заяви в публикация на X, че назначението е одобрено от върховния лидер и е било извършено от президента.

Золгадр е заемал ключови позиции в сферата на сигурността, сред които заместник-министър на вътрешните работи по въпросите на сигурността и висши постове в командната структура на иранските въоръжени сили.

Той заменя на поста Али Лариджани, който беше ликвидиран по-рано в хода на настоящия конфликт, което наложи смяната на ръководството в един от най-висшите органи за сигурност на Иран.

Философът-принц на Иран: С какво ще бъде запомнен Али Лариджани?

🇮🇷 През юни 2009 г. в Техеранския университет избухнаха безредици в знак на протест срещу манипулираните резултати от президентските избори в средата на месеца. Най-малко 12 души бяха убити. Човекът, който тогава заемаше поста председател на иранския парламент – Али Лариджани, веднага осъди насилието на силите за сигурност срещу студентите.

Той дори посети някои от местата, където младежите бяха нападнати, и се чудеше на глас как е възможно те да бъдат атакувани в общежитията си посред нощ. Лариджани обяви, че законът трябва да се спазва и че министърът на вътрешните работи трябва да поеме отговорност за събитията.

Превъртаме лентата 17 години напред. Когато в Иран избухнаха вълнения в първите дни на новата година, застрашавайки ислямския режим повече от всяко друго събитие досега, върховният лидер Али Хаменей прескочи правомощията на президента и се обърна към Лариджани, настоящ ръководител на Висшия съвет за национална сигурност. Този път той нямаше въпроси.

Днес Лариджани е масово възприеман като архитект на успеха на бруталните репресии през тази година, проведени с безмилостна ефективност. По различни оценки са убити между 7 000 и 36 500 цивилни, което подтикна САЩ да му наложат персонални санкции. Лариджани обвини самите протестиращи, твърдейки, че са действали като терористи под диктовката на Израел.

След убийството на Хаменей по време на съвместните израелски-американски удари в първия ден на войната, Лариджани беше считан за най-влиятелния човек в Иран – този, който държи върховната власт над националната сигурност и външната политика. Той не беше избран за наследник на върховния лидер не само защото не е негов син, но и защото не е духовник – задължително условие за ролята. Въпреки това, той е човекът, от когото се очаква да напътства новия лидер на всяка крачка, навлизайки в тази длъжност в един особено сложен период.

Лариджани има почти невероятна биография. В продължение на четири десетилетия се издига до ключови позиции във всички центрове на властта на Ислямската република. Бил е висш офицер в Революционната гвардия, министър на културата, ръководител на пропагандата, председател на парламента, кандидат за президент и от миналата година – секретар на Съвета за сигурност (пост, който е заемал и преди години). Той е „плътта и кръвта“ на иранския режим.

Може да изглежда, че Лариджани е само поредното безмилостно зъбно колело в машината, от онези, които мрачните режими произвеждат на конвейер. Но той не е само това. Дори докато служи в правителството от десетилетия, той никога не е изоставял своята най-голяма страст: философията. Хладнокръвният политик е и философ, лектор в Техеранския университет и експерт по възгледите на Кант за математиката и науката, автор на не по-малко от шест философски книги и множество статии.

Прекарах последната седмица на войната, потопен в писанията на Лариджани – доколкото беше възможно при почти изцяло спрян ирански интернет, блокирани академични сайтове и личния сайт на самия него. Открих блестящ мислител, който съчетава по необичаен начин съзерцателния живот с този на действието. В текстовете си Лариджани опитва да защити основните постулати на своя екстремен религиозен мироглед, използвайки правилата на западната философия, и излага аргументи, които искрено провокират мисълта.

Четенето на трудовете му е противоречиво преживяване. От една страна, очертават портрет на прагматичен човек, който не се колебае да отправи остри критики към властта в страната, който се стреми към модерно и развито общество и пише за свободата на изразяване и демокрацията. От друга страна, изпъква ясната фигура на ислямски фундаменталист, както сам се определя, който проповядва религиозно идеологическо лидерство.

Лариджани вярва, че истинската война не е за материални активи, а за духа. Той разпознава болестите на западния свят и им поставя огледало – огледало, което на места е предизвикателно, докато на други места предизвиква дълбоко отвращение.

67-годишният Али Лариджани е роден в семейство, описвано някога като иранския еквивалент на семейство Кенеди. Баща му е бил висш шиитски духовник. Най-големият му брат д-р Мохамад Джавад Лариджани е бил близък съветник на Хаменей по външните въпроси. Мохамад Джавад учи математика в университета в Бъркли, Калифорния, основава център за теоретична физика в Иран и е първото лице, получило разрешение да въведе интернет в страната си. Вторият му брат Садик Лариджани оглавява съдебната система на Иран в продължение на десетилетие, а от 2018 г. е председател на Съвета по целесъобразност – мощен държавен орган. Най-малкият брат Багер е бил заместник-министър на здравеопазването. Самият Али Лариджани се жени за Фариде, дъщеря на Мортеза Мотахари – един от водещите идеолози на Ислямската революция и най-близък ученик на аятолах Хомейни.

„Виждате отпечатъка на семейството в съдебната система, в политиката, в науките“, казва проф. Мерзад Боруджерди, експерт по Иран, пред Haaretz.

Интересно е, че иранските Кенеди са общност от интелектуалци. Дори Садик, който е духовник, е завършил западна философия; автор е на книги по философия на езика и аналитична философия и е превеждал Карл Попър.

Али Лариджани има бакалавърска степен по математика и компютърни науки от Техническия университет „Шариф“. След това променя посоката, защитавайки докторат върху философия на математиката на Имануел Кант. Впоследствие публикува три книги за Кант, както и трудове по политическа философия и управление.

Изборът на Кант може да бъде разгледан на фона на сблъсък на цивилизациите. Революцията от 1979 г. беше първият случай в модерната епоха, когато беше основана теокрация. Поддръжниците на революцията имаха стремеж да представят исляма като завършена идеология, способна да предложи философска алтернатива на модерния свят. Възгледът беше, че западната цивилизация е достигнала точката на пречупване, борейки се с алиенацията и самотата. Решението, според тях, беше в изкореняването на „изгнилото“ дърво на самата модерност.

Напрежението между тези две страни на неговия мироглед придружава Лариджани през целия му живот: от една страна, той е прагматик, който признава значението на науката и икономиката; от друга – той си остава фундаменталист.

„Иран не е просто карикатурна държава на аятоласите. Там се водят дълбоки интелектуални дискусии. Дори лидерът на революцията от 1979 г. Хомейни е изучавал Платон и Аристотел. Концепцията му за религиозния лидер е вариация на Платоновия философ-цар“, обяснява Боруджерди.

Въпреки това решението на Лариджани да се фокусира върху Кант само по себе си не е очевидно. Кант се отъждествява със светското начало и се противопоставя ясно на фундаментализма. Лариджани обаче иска да влезе в диалог с него, търсейки вид „одобрение“ от негова страна.

Един интересен пример е статия на Лариджани, изследваща природата на математическото доказателство. Той прави опит да помири религиозните институции с университетите. Основната му теза е, че истината има много лица: „Трябва смирено да признаем работата на другите, разбирайки, че всяка област разкрива част от истината. Когато изследваме една област, не трябва да прилагаме откритията си към други области.“

Науката и религията могат да принадлежат към две различни сфери, но те също така се сблъскват. И когато има сблъсък, изборът на Лариджани е ясен.

През 90-те години той става министър на културата и затяга цензурата. По-късно, като шеф на държавната телевизия за период от 11 години, той разширява пропагандната машина на режима и твърди, че изкуството трябва да служи като инструмент за откриване на истината и за „трансцендентност“.

Под негово ръководство националната телевизия укрепва властта на екстремистите. Лариджани инициира предавания, в които прогресивни интелектуалци са остро атакувани, което често служи като платформа за тяхното последващо затваряне. Още преди ерата на изкуствения интелект, Лариджани специализира във фалшивите новини, одобрявайки кадри, които манипулативно представят политическите му опоненти в негативна светлина.

Въпреки това, Лариджани се помни и като изтънчена фигура. Бившият британски външен министър Джак Стро си спомня, че докато Ахмадинеджад носел дрехи от 80-те, Лариджани идвал на срещи с безупречно изгладена тениска с яка на Ralph Lauren.

В книгата „Завет с народа“ той предлага „нов Иран“ – държава със стремеж към научен ренесанс и възход на икономиката. Тази двойственост се вижда и в семейството му: една от дъщерите му е изтъкнат учен в САЩ в сферата на изследванията на рака. Лариджани е възпитал дъщеря си в независимост, но в същото време поддържа възгледа, че за жените е за предпочитане да нямат роли извън дома.

В своите бележки за човешката свобода Лариджани твърди, че свободата на мисълта е право. Но веднага добавя едно голямо „но“, което легитимира концепцията за „полиция на мисълта“: всичко, което предизвиква „социална деградация“, трябва да се огранича. Кой решава кое е деградация? Лариджани, разбира се.

Подобна е логиката му за демокрацията. Той вярва, че обществото има „колективна душа“, която се стреми към изкупление, и затова законите трябва да бъдат съобразени с принципите на исляма.

Днес, след смъртта на Хаменей, Лариджани се позиционира като ключова фигура. Той координира сложните военни и политически отговори на заплахите срещу режима. Използва социалните мрежи, за да влияе на американското обществено мнение, обвинявайки Тръмп, че е предал принципа „Америка на първо място“ в полза на Израел.

В „Държавата“ Платон описва Калиполис – идеалното общество, начело на което е застанал философ. Но Лариджани не прилича на „философ-цар“, а по-скоро на „философ-принц“ по Макиавели, за когото висшата ценност е запазването на властта на всяка цена.

Карл Попър твърдеше, че важният въпрос в политиката не е „Кой трябва да управлява?“, а „Как да изградим институции, така че лошите владетели да не могат да причинят твърде много щети?“.

Критиката на Лариджани към западния свят и неговия призив за надхвърляне на модерността не бива да се отхвърлят с лека ръка. Но в крайна сметка действията му надхвърлят всичко, което може да бъде оправдано в името на която и да е философия. Лариджани е дълбок идеолог, който извърши нещо непростимо в името на идеологията.

Изкушаващо е да го видим като трагичен герой, принуден да командва клане. Но самият той вероятно би презирал подобно описание, считайки го за „западно и сантиментално“. Той се отказа от доброто в името на вярата – най-важното нещо в живота му. Като Авраам, готов да пожертва сина си. И все пак има една важна подробност в историята: Авраам не заби ножа.

Израел с нова стратегия: Директна ликвидация на иранското ръководство.

🇮🇱 Израелският премиер Бенямин Нетаняху даде нови инструкции, според които при всеки случай на оперативно засичане от страна на разузнаването, армията има разрешение незабавно да ликвидира всеки висш представител на Иран или Хизбула, без да чака одобрение от политическото ръководство.

Това е значима промяна, тъй като често командната верига в армията, а след това и на политическо ниво, забавя оперативните възможности за нанасяне на удар. Следователно отсега нататък водещото правило е: действа се при всяко наличие на ясни разузнавателни данни и възможност за изпълнение.

Пример за изключително драматично покушение от изминалата нощ е смъртта на Али Лариджани, заедно с командира и висши офицери на „Басидж“ и стотици нейни офицери. През следващите няколко дни ударите срещу нея ще продължат с цел създаване на „организация без глава“. Крайната цел е да бъдат задълбочени щетите до точка, в която иранският народ ще разбере, че е настъпил моментът за действие. Висш израелски служител заяви пред Канал 12 днес: „Целим се в конкретен момент, в който ще призовем масите да излязат на улицата“.

През нощта между понеделник и вторник Израел елиминира две ключови фигури в иранския режим – номер 2 в държавната йерархия Али Лариджани и командира на „Басидж“ Голам Реза Солеймани. Лариджани беше секретар на Висшия съвет за национална сигурност и една от най-влиятелните личности в Иран. Милицията „Басидж“, командвана от Солеймани, е апаратът за вътрешна сигурност, отговорен за бруталните репресии срещу ирански граждани. Това е второто по важност целенасочено ликвидиране от началото на конфликта, след това на Върховния лидер Али Хаменей.

Командирът на „Басидж“ е бил поразен заедно със своя заместник и десетина офицери от високите нива на организацията. На практика по-голямата част от ръководството е била заличена при атаката. Оказва се, че служителите са бягали от едно скривалище в друго, докато в крайна сметка са стигнали палатков комплекс в град Шираз. Там те са изградили импровизиран щаб, от който са ръководили репресиите срещу гражданите, надявайки се, че няма да бъдат локализирани.

В нощта на удара военното разузнаване е успяло да установи точното местоположение на комплекса, който е бил атакуван от ВВС. Всички присъстващи са елиминирани. Покушението се случва на фона на огромните усилия на „Басидж“ през последните дни да потушат опитите за нови протести в страната чрез поставяне на пунктове за проверка по пътищата и кръстовищата в цялата страна.

Паралелно с това, източник от службите за сигурност заяви пред N12, че тази сутрин IDF са поразили осем контролни пункта на „Басидж“ в столицата Техеран – част от ескалиращия натиск към силите за потушаване на безредиците, воден от надеждата, че това ще позволи на иранския народ да възобнови протестите. Само преди няколко дни стана ясно, че Израел е започнал атаки с дронове-камикадзе срещу сили на „Басидж“ в цялата страна.

Израел потвърди ликвидирането на Али Лариджани: Де факто лидерът на Иран е убит при удар в Техеран

🇮🇱 След министъра на отбраната Израел Кац, Израелските отбранителни сили (IDF) също потвърдиха, че високопоставеният ирански държавник Али Лариджани е бил убит при въздушен удар в Иран през изминалата нощ.

Секретарят на Съвета за национална сигурност на Ислямска република Иран, е станал мишена на израелски въздушен удар в столицата Техеран. От армията заявиха, че Лариджани е „служил като де факто лидер на иранския терористичен режим“ след ликвидирането на покойния върховен лидер аятолах Али Хаменей.

„В продължение на години Лариджани бе считан за една от най-висшите и опитни фигури в ръководството на иранския терористичен режим и бе близък до лидера на режима Али Хаменей“, посочват от IDF.

В изявлението се посочва, че след смъртта на Али Хаменей при първата вълна от удари на 28 февруари, „Лариджани утвърди позицията си на де факто лидер на иранския терористичен режим и ръководеше бойните действия срещу държавата Израел и страните в региона“.

„Като част от ролята си, Лариджани оглавяваше координацията по въпросите на политиката и сигурността на иранския терористичен режим и участваше в управлението на международната му дейност“, се допълва още в изявлението.

IDF припомнят, че по време на вълната от протести в Иран през януари „Лариджани е ръководил действията по правоприлагане и насилствено потушаване, като дори лично е контролирал клането, извършено срещу иранските демонстранти“.

Али Лариджани: Израел и САЩ, че ще „съжаляват за действията си“

🇮🇷 Али Лариджани, секретар на Съвета за национална сигурност на Ислямска република Иран, предупреди Израел и САЩ, че ще „съжаляват за действията си“, след като обявиха, че върховният лидер Али Хаменей е бил ликвидиран при съвместните удари в събота сутринта.

„Смелите войници и великата иранска нация ще дадат незабравим урок на адските международни потисници“, написа Лариджани в социалната мрежа X.

Иранският шеф по сигурността се подигра с Тръмп, сравни го с Хитлер.

Шефът на иранската сигурност Али Лариджани (вторият отдясно) присъства на възпоменание за смъртта на ирански командир, загинал по време на гражданската война в Сирия, проведено в Техеран, 23 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Iran International

🇮🇷 Иранският шеф по сигурността Али Лариджани отправи остри критики към президента на САЩ Доналд Тръмп, когото сравни с Хитлер и описа като „обикновен бизнесмен“, чиято среща на върха за мира в Газа е била пропусната с радост от Техеран.

Острите думи, изказани от ключовия съветник на върховния лидер Али Хаменей, по време на реч в Техеран, са рядкост сред висши ирански официални лица през последните месеци, дори на фона на 12-дневната война срещу Израел и последвалите американски удари срещу ядрената програма на Техеран през юни.

След като Хаменей директно се обърна към Тръмп в понеделник, казвайки му да „продължава да мечтае“ за „безсмислиците“ му относно унищожаването на иранската ядрена програма, тези думи показват по-твърда позиция сред висшите ръководители на Ислямската република спрямо техния основен враг.

„Изявлението на Тръмп, че иска да донесе мир чрез сила, е странно, защото Хитлер каза същото“, заяви Лариджани по време на събитие в столицата, посветено на ирански командир, загинал в бой по време на гражданската война в Сирия през 2015 г.

Лариджани беше назначен за секретар на Националния съвет за сигурност на Ислямска република Иран след конфликта през лятото и е личен представител на Хаменей в този ръководен орган. Той отхвърли срещата на върха, проведена на 12 октомври в египетския курортен град Шарм ел-Шейх, за подписване на примирие в Газа, като „шоуто на Тръмп“, на което той закъснял, „не позволил на никой друг да говори и дори се подигравал на присъстващите държавни глави“.

Тръмп покани Иран да участва в събитието и беше посрещнат с повдигнати вежди от израелския Кнесет по-рано на същия ден, когато заяви, че се надява Техеран да бъде включен в по-широкия мирен процес в Близкия изток.

Иранските власти реагираха остро на нападките от двамата си основни противници, наричайки ги незаконни, заявявайки, че ядрените им дейности са мирни, и изразявайки съжаление, че военната кампания е била предприета, докато Вашингтон и Техеран били в процес на преговори.

Срещата на върха в Египет „беше на ниско ниво и нямаше място за революционния Иран“, посочи Лариджани.

На нея присъстваха няколко държавни глави от западни и ислямски държави, но не и лидерите на Саудитска Арабия, ОАЕ и Израел. Видео от срещата, в което Тръмп се ръкостиска с пратеник на Емирствата и с усмивка казва „Много пари!“, придоби популярност в интернет.

Връзката на Тръмп с арабските страни също попадна под критиката на Лариджани, опитен играч от най-високите етажи на мрачния политически и военен елит в Техеран, според когото бившият предприемач в областта на недвижимите имоти, превърнал се в президент, експлоатира богатите си съюзници от Близкия изток.

„Тръмп... гледа на арабите като на пари и е просто бизнесмен“, каза Лариджани.

Висшите държавни служители в Иран избягват директни критики срещу Тръмп и оценки относно връзките на САЩ със страните от Персийския залив, докато преследва сближаване с последните и изглежда обмисля диалог със Запада.

Безизходицата около ядрената дейност на иранския режим продължава въпреки войната през юни и разногласията се задълбочават, след като европейските страни задействаха повторно активиране на санкциите на ООН миналия месец. Те настояват за подновяване на преговорите между Техеран и Вашингтон, както и за независими инспекции от Международната агенция за атомна енергия, но режимът категорично отхвърля това, което описва като американски искания за ограничаване на ракетната му програма и подкрепата за въоръжени съюзници в Близкия изток.