Трима първи министри подписаха в Кардиф общ текст за завръщане в ЕС

🇬🇧📜🇪🇺 Политически лидери от Шотландия, Уелс и Северна Ирландия подписаха общ документ, който обвързва напускането на Обединеното кралство с бъдеще в Европейския съюз. Меморандумът беше сключен в понеделник в Кардиф от Джон Суини, Рун ап Йоруерт и Мишел О’Нийл – първите министри на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, участващи в качеството на партийни представители. До тях се включи председателката на Шин Фейн Мери Лу Макдоналд. В документа се заявява, че „бъдещето на нашите нации принадлежи на Европейския съюз“.

Меморандумът за разбирателство отправя призив към британското правителство да планира, подготви и улесни конституционни промени в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Подписалите оспорват правото на централната власт да ги възпрепятства: „Нациите ни имат право на самоопределение. Никое правителство в Уестминстър няма право да блокира демокрацията или да подкопава принципа, че народите ни сами ще решат бъдещето си.“ Документът обхваща също енергетиката, икономиката и текущата координация между Шотландската национална партия (ШНП), Плайд Камри и Шин Фейн, но най-сериозно внимание си спечели позицията за ЕС.

Общата европейска цел обедини различни конституционни проекти. ШНП и Плайд Камри искат Шотландия и Уелс да станат независими държави, докато Шин Фейн се стреми към обединение на Северна Ирландия с Република Ирландия. Така заявката за завръщане в ЕС дава свобода на трите партии да формулират обща позиция, без да заличават разликите между крайните си цели.

Но пътят към членство в ЕС е различен. За Северна Ирландия перспективата при евентуално обединение с Ирландия изясни преди 9 години. На срещата на върха в Брюксел през април 2017 г. лидерите на ЕС приеха декларация, според която при обединение по механизма на Белфасткото споразумение цялата територия на обединена Ирландия ще бъде част от ЕС. Тогавашният ирландски премиер Енда Кени се позова именно на включването на Източна Германия през 1990 г.: европейското членство се разпростира автоматично над присъединената територия с разширяване на съществуваща страна членка. Шотландия и Уелс нямат такава пряка възможност. Като нови държави те биха преминали през процедура за кандидатстване, преговори по отделните глави, съгласие на всички 27 държави членки и ратификация във всяка от тях.

Политическите основи за срещата бяха положени след избори на 7 май тази година. Плайд Камри спечели 43 от 96 места в парламента на Уелс с 35,4% от вота и състави правителство на малцинството. Ап Йоруерт встъпи в длъжност на 12 май. В шотландския парламент Холируд, ШНП държи 58 от 129 мандата, а зелената партия, също подкрепяща независимостта, спечели рекордните 15. Двете партии притежават общо 73 места при нужни 65 за мнозинство. Меморандумът изтъква, че за първи път властта в трите части на Обединеното кралство извън Англия се оглавяват от политици, които подкрепят напускането му – чрез независимост или ирландско обединение.

Институционалната тежест на документа обаче е ограничена. Подписите са положени в партийно качество и не представляват общ ангажимент на трите правителства. Това ограничение разпали спор в Белфаст още същия ден. Заместник-първата министърка Ема Литъл-Пенджели от Демократическата юнионистка партия заяви, че О’Нийл не е поискала съгласието или разрешението ѝ за пътуването и подписването на документ в качеството си на първи министър. Тя я обвини, че използва длъжността за партийни цели. Спорът засяга съвместното упражняване на властта в Стормонт, седалище на институции на Северна Ирландия: първият министър и заместник-първият министър имат равнопоставени постове и действат заедно. Възражението на Литъл-Пенджели е, че О’Нийл не може еднолично да представя подобна позиция като позиция, идваща от изпълнителната власт.

Пречките пред самите референдуми са както правни, така и политически, а процедурите се различават. На 24 ноември 2022 г. Върховният съд на Обединеното кралство постанови, че парламентът в Шотландия няма правомощие самостоятелно да насрочи референдум за независимост. Подобен въпрос засяга съюза между Шотландия и Англия, поради което от компетентността на Уестминстър. Посоченият път за предоставяне на необходимото правомощие е акт по член 30 от Закона за Шотландия. За Северна Ирландия Законът от 1998 г. за придаване на правна сила към Белфасткото споразумение, предвижда съвсем: британският държавен секретар за Северна Ирландия е длъжен да свика допитване, ако прецени, че е вероятно мнозинството да подкрепи обединение с Република Ирландия. За Уелс в документа не е посочен конкретен процедурен път, а ап Йоруерт не обяви срок за референдум.

Потенциална промяна в позицията на Лондон се очерта по-рано този месец, но последвалите изявления не я утвърдиха еднозначно. Анди Бърнам, оглавил правителството на 20 юли, заяви пред Камара на общините, че референдум в Шотландия може да се проведе, ако се организира „ясен консенсус“ за него. Последвало писмо до Суини обаче отново изключи възможността за допитване. Шотландският премиер се позовава на изказването пред парламента и настоя за гласуване в рамките на текущия мандат на Холируд, който изтича през 2031 г. Според него премиерът трябва да се придържа към казаното пред Камарата на общините. В Кардиф Суини отиде по-далеч и заяви, че Бърнам ще е последният премиер на Обединеното кралство.

Данните за обществените нагласи не дават достатъчно основание за подобна категоричност. Осреднените резултати от проучванията за първите четири месеца на годината показват приблизително равна подкрепа за независимостта на Шотландия и за оставането ѝ в Обединеното кралство. По отделния въпрос дали през следващите пет години трябва да има референдум 48% отговарят положително, 37% – отрицателно, а 15% нямат мнение. Поддръжниците на допитването имат преднина от 11 процентни пункта и са мнозинство сред изразилите позиция. Това обаче не установява дали е изпълнено успешно условието за „ясен консенсус“, за което Бърнам няма измерим критерий. Изборните резултати също показват значително представителство в противниците на нов референдум: Reform UK се нареди на второ място в Уелс с 34 мандата и дели второто място в Шотландия със 17. Партията се противопоставя на ново допитване, затова нейните места не могат да се прибавят към парламентарната подкрепа за такова гласуване.

Резерви към подхода на Шин Фейн изрази ирландският премиер Михал Мартин, според когото обединение изисква сериозна подготвителна работа, а не опростенческа реторика или поставяне на срокове. Дъблин не приема графика, който Шин Фейн предлага в Белфаст. Това е политическо ограничение пред проекта, който вече изясни европейската перспектива при осъществяването му.

Меморандумът не променя правната рамка. Той не задължава Уестминстър, не създава нова процедура и сам по себе си не дава основание за насрочване на референдум. Значението му се крие в координацията между трите партии. За шотландското допитване по-ключов е въпросът дали думите на Бърнам четири дни преди срещата в Кардиф действително означават готовност за условно съгласие. Разминаването с писмото засега не позволява това да се приеме за установена правителствена позиция.

При тези обстоятелства няма достатъчно сериозно основание да се очаква референдум в Шотландия в края на мандата през 2031 г. Перспективата би се превърнала в по-реалистична, ако Лондон изясни какво точно вижда „ясен консенсус“ и демонстрация на готовност да разреши допитване, а подкрепа за провеждане се увеличи устойчиво спрямо сегашните 48%. Официално искане от страна на Единбург за действие по чл. 30 би показало преминаване към конкретни процедурни действия, но решаващ ще е отговорът на британското правителство. 55% подкрепа от силна поредица проучвания би подсилила аргумента за референдум, но не представлява установен правен или договорен праг. В другата крайност, ако получат нов категоричен отказ от Бърнам, отпадане на темата от дневния ред на Холируд. Обществените нагласи могат да засилят натиска за гласуване, но не заместват нужните правни и политически решения.

Масови безредици в Белфаст след като мигрант от Судан се опита да обезглави местен жител.

🇬🇧 Източната част на Белфаст се превърна снощи в арена на безредици при протести срещу мигрантите: маскирани демонстранти подпалиха автобус, автомобили и барикади и блокираха главни улици, което принуди оператора на градския транспорт да спре движението по всички линии. Насилието избухна в отговор на брутално нападение в северен Белфаст с неуспешен опит за обезглавяване, заснет на видео, чието масово споделяне в социалните мрежи беше посочено от полицията като фактор, който разпалва напрежението, и идва по-малко от година след вълна от сходни протести в Балимена през юни 2025 г.

Нападението беше извършено в понеделник вечерта, 8 юни, в северната част на града. Жертвата, мъж на около 40 години, е получил тежки наранявания по очите и порезни рани по лицето и гърба и остава в тежко състояние; на местопрестъплението е открит кухненски нож. По обвинението е задържан 30-годишен мъж от Судан, когото полицията първоначално е смятала за сомалиец и който е живял в близост до мястото на самия инцидент. Той е обвинен в опит за убийство, заплахи за убийство и притежание на хладно оръжие на публично място. Помощник главният комисар Райън Хендерсън от полицията на Северна Ирландия (PSNI) заяви на 9 юни, че на този етап няма данни за връзка с тероризъм, а разследването все още се намира в ранна фаза.

Около 19:00 ч. местно време стотици протестиращи започнаха да се събират на различни места в града, според репортаж на AFP. От няколко места в небето се издигаше дим, а хеликоптери на полицията кръжаха над града, за да следят ситуацията от въздуха. В източната част на столицата, на Нютаунардс Роуд, маскирани мъже подпалиха търговски контейнери за отпадъци и ги избутаха към съчленен автобус от линията Glider, който беше изпепелен от огнената стихия. Запалени бяха автомобили и барикади. Транслинк, операторът на обществения транспорт в Северна Ирландия, спря всички линии към и от Белфаст с думите: „Категорично осъждаме това посегателство срещу нашата услуга“.

Протестите бяха организирани спонтанно в социалните медии в часовете след атаката, като полицията отправи многократни призиви за спокойствие и предупреди, че споделянето на кадрите от инцидента онлайн рискува да разпали още повече напрежението и да подхрани безредици. Премиерът Кийр Стармър описа нападението като „ужасяващо“ и „отвратително“. Лидери на водещи политически партии в Северна Ирландия съвместно осъдиха посегателството и също призоваха за спокойствие, споделяйки опасения, че безредиците могат да навредят на самите общности. Вицепремиерът Ема Литъл-Пенгели апелира за мир със заявлението, че насилието не служи на никаква кауза, а рушенето на собствената общност не носи полза никому; министърът на образованието Пол Гивън алармира, че насилието по време на демонстрации само ще „отклони“ вниманието от посланието на протестиращите. Хендерсън от своя страна призова хората да протестират мирно и да „действат отговорно“.

Безредиците във Белфаст са повторение на случилото се година по-рано. През юни 2025 г. в Балимена, град на около 40 км северозападно от Белфаст, арестът на двама 14-годишни румънци, заподозрени в изнасилване на тийнейджърка, прерасна протести с насилие, продължили близо две седмици, при което по данни на Al Jazeera пострадаха 107 полицаи, 56 души бяха арестувани, 27 от които останаха в ареста. Вълненията се прехвърлиха от Балимена към Белфаст и различни градове в провинцията. Подобна динамика се вижда и сега – организирани в социалните мрежи, маскирани участници и концентрация на безредици в източните лоялистки райони на града Белфаст, какъвто е поясът около Нютаунардс Роуд. Това надигане стъпва на дълбоко недоволство, натрупвано с години: по данни на Al Jazeera от 2015 г. насам в Северна Ирландия са настанени над 1800 сирийски бежанци по програма за презаселване, а гневът от орязването на социалните програми след кризата от 2008 г. се преплита с тревогите около имиграцията.

Доколкото нападението е съвсем реално и обвиняемият е изправен пред тежки обвинения, надигането може да се тълкува като спонтанен изблик на общностен гняв – то обаче придобива собствена инерция, независима от съдебния изход на конкретния случай. Случаят от Балимена е ясен: през ноември 2025 г. прокуратурата оттегли обвиненията срещу двамата заподозрени, след като нови доказателства свалиха обвинението под прага за наказателно преследване, но дотогава насилието вече беше нанесло необратима щета – според оценки на органите на местната власт около две трети от близо 1200 роми, обитавали града до безредиците, го бяха напуснали. Оттук следва решаващата характеристика на този вид мобилизация: тя води до трайно разселване в срокове, които са далеч по-кратки от хода на правосъдието, и стоварва цената първо върху самата общност, която я предприема. Подпаленият автобус на Нютаунардс Роуд – градският транспорт на собствения квартал на протестиращите – е най-красноречивият пример за това.

Този модел обаче не е изолиран до Северна Ирландия. Близо година по-рано на 29 юли 2024 г. нападение с нож в детско ателие в английския Саутпорт отне живота на 3 момичета и доведе до най-тежките безредици в Англия от 2011 г. насам: в периода от 30 юли до 5 август избухнаха протести и сблъсъци в десетки градове, а до юли 2025 г. бяха извършени 1840 ареста и повдигнати 1103 обвинения, по данни на британския парламент. Именно тук разграничението между обективния факт и завихрилата го емоция е най-поучително: извършител е Аксел Рудакубана, роден в Кардиф през 2006 г. – британски гражданин с родители християни-евангелисти от Руанда – нито мигрант, нито търсещ убежище, нито мюсюлманин. Въпреки това безредиците ескалираха, подхранени от фалшивото име „Али ал-Шакати“, тиражирано в социалните мрежи, с което той беше посочен като мюсюлманин, пристигнал с лодка в търсене на убежище – и се насочиха срещу джамии и мигрантски квартали. Мобилизацията се закачи не за конкретния виновник, а за категорията, която той не олицетворява.

Това обаче в никакъв случай не означава, че недоволството, довело до днешните безредици, е безпочвено – даже напротив. В основата на емоцията лежи документиран материал, който заслужава да бъде назован без евфемизми. Първият пласт е фискален: според данни на британското правителство разходите за настаняване на мигранти са скочили 3 пъти до над 15 млрд паунда, като само през финансовата 2024/25 г. правителството е похарчило над 2,1 млрд. паунда за хотелско настаняване – средно по 170 паунда дневно на човек срещу 20 паунда с разпръснато настаняване. Според последното отчитане 32 000 от 106 000 подпомагани лица са били настанени в хотели. Вторият пласт е тежкото насилие, извършено от лица, които системата не е интегрирала, нито е успяла да депортира:

• август 2024 г. – В Золинген 26-годишен сириец с отказана молба за убежище, който властите отказват да депортират, уби трима души и рани други осем на ежегодния фестивал на града, а Ислямска държава пое отговорност за клането.
• май 2024 г. – В Манхайм афганистанец наръга смъртоносно полицай, намесил се на митинг срещу исляма.
• януари 2025 г. В Ашафенбург афганистанец уби двегодишно дете и мъж, опитал се да го спре, посред бял ден в градския парк.

Най-болезненият пласт е укриването от институциите, признато от самата държава. Публикуваният през 2025 г. одит на баронеса Кейси за групова сексуална експлоатация на деца установи, че по официалните данни на три полицейски департамента – Голям Манчестър, Южен Йоркшър и Западен Йоркшър – непропорционално висок дял от извършителите в групите за организирана сексуална експлоатация на деца са мъже от азиатски произход; в Родъръм, по разследването „Стоувуд“, близо две трети от 323-ма заподозрени и 42-ма осъдени са от пакистански произход.

Ключово за доклада обаче е не само етническата картина, която сама по себе си е красноречива, а изводът, че етническият произход на извършителя е умишлено прикрит в две трети от всички случаи на национално ниво, тъй като институциите са „избягвали“ темата и прибягвали до „потулване“ – дословни цитати от текста на одита. Именно съзнателното прикриване, вероятно мотивирано от опасения да не прозвучи ксенофобски, остави вакуум, запълнен от дезинформацията; на 14 юни 2025 г. след упорита и дълга съпротива, премиерът Кийр Стармър обяви всеобхватно разследване на национално ниво, оглавено от Ан Лонгфийлд.

Въпреки това историята на безредиците показва, че повод за тях често е случай, който не понася възложената му тежест. извършителят в Саутпорт е британски гражданин, а обвиненията от Балимена бяха оттеглени през ноември 2025 г. след постъпване на нови доказателства. Протестите в Белфаст снощи се различават именно тук – извършител е суданец с предоставено убежище, което придава на гнева фактическа опора, каквато не присъстваше в Саутпорт. От друга страна обаче това натрупва цена, която често плащат невинни. По данни на PSNI и статистическа агенция NISRA от края на март, включващи предишните 12 месеца, в Северна Ирландия са регистрирани 1507 престъпления и 2367 инцидента от расистки подбуди – рекорд откакто започва да се води статистика през 2004 г. Почти половината са извършени в Белфаст, а престъпленията от расова подбуда надхвърлят над два пъти сектантските. Периодът от юни 2025 г. насам включва 8 от 10 най-високи месечни стойности някога. С други думи, същата общност, която наративът срещу миграцията сочи като заплаха, е в счетоводния баланс преобладаващо пострадалата страна – обстоятелство, което „Амнести Интернешънъл“ описа като насилие, „излязло извън контрол“.

Оттук се очертава и истинската логика на това надигане. Недоволството има реален предметен корен – фискална тежест, конкретни смъртоносни случаи и официално признато институционално укриване – но мобилизацията рядко изчаква правосъдието да свърши своята работа и се хваща за категорията „мигрант“ дори когато, както в Саутпорт, отделният случай изобщо не я подкрепя; а доколкото държавата сама дълго е „затъмнявала“ данните и не е контролирала нито интеграцията, нито депортацията на нелегалните мигранти, тя продължава да подхранва недоверие в местното население, което впоследствие създава условия за случаи като този вчера. Разкъсването на този цикъл трябва да мине през две радикална промяна в подхода на работа от институциите, а не през улицата: прецизно регистрирани данни вместо умишлено прикриване и доведено докрай правосъдие вместо предварителна присъда на тълпата. Подпаленият автобус на Нютаунардс Роуд – градският транспорт на собствения квартал на демонстрантите – остава най-точния пример за алтернативата: насилие, което наказва първо общността, която го предприема, и невинните около нея, без да доближи нито една от причините, които твърди, че адресира.