Анализ: Иран погребва Хаменей под лозунга „Ще убием Тръмп“

🇮🇷🇺🇸 Огромен банер с призива „Kill Trump“ и обявена награда от 100 милиона долара за главата му придружиха шествието, с което Иран изпраща ликвидирания върховен лидер Али Хаменей. Днес ковчегът достигна последната си спирка: светилището на Имам Реза в Мешхед, родния му град в североизточната част на Ислямската република, след седмица държавни церемонии, преминали през Техеран, Ком и иракските Наджаф и Карбала.

По оценка на Financial Times между 12 и 15 милиона души са изпълнили улиците на Техеран в разгара на процесията; властите очакваха до 30 милиона за цялото погребение – една от най-масовите траурни церемонии в световната история.

Хаменей беше убит на 28 февруари, в първите минути на съвместна кампания за въздушни удари срещу режима, предприета от САЩ и Израел, която за седмици обезглави командната структура на Техеран и до голяма степен, но не изцяло, унищожи неговите конвенционални военни способности. Оттук и зарядът на цялото шествие: човекът, когото Иран полага днес в Мешхед, е убит от същата държава, чийто президент лозунгите по улиците сега поставят на мушка. Погребението не е само траур; то е първата масова сцена, на която режимът превежда загубата на своя лидер в програма за възмездие.

Грандиозният мащаб не е продукт на неподправената скръб на масите, а добре планиран и произведен резултат. Режимът осигури придвижване, храна и подслон на всички опечалени, организира церемонии в продължение на седем последователни дни през четири свещени за шиитския ислям градове - предпазна мярка, но и демонстрация на способност, чийто спомен е кървав: траурната церемония на генерал Касем Солеймани през януари 2020 г. завърши с блъсканица, в която загинаха десетки. Този път властите взеха решение да разнесат тълпите във времето и пространството. Процесията в Наджаф събра 2,3 млн души, в Карбала – до 7 млн, според оценка на федералните власти в Багдад. В Техеран, Ком и Мешхед – засега не са уточнени, но също в порядъка на милиони. Самата способност да задвижиш подобна маса от хора през половин страна и границата с Ирак, в период на нова ескалация, е послание не по-малко от банерите над главите им.

Маршрутът през Ирак носи собствено послание. Ковчегът мина през Наджаф и Карбала – двата най-святи за шиитския ислям града – в период на засилен натиск от страна на новото правителство на Али ал-Зайди към милициите от иранската „Ос на съпротивата“ с настояване да сложат оръжие до края на септември. Милионните шествия на иракска земя, посрещнати от местни официални лица, показаха, че способността на Техеран да мобилизира иракски шиити е непокътната въпреки натиска на Багдад – тиха демонстрация, че влиянието на Ислямската република отвъд нейните граници надживява дори смъртта на човека, който дълго време беше негово олицетворение.

Иран посрещна десетки чуждестранни делегации, докато западните столици отсъстваха демонстративно. За режим, който току-що загуби може би най-значимата си фигура изобщо и отново се намира във война, самото присъствие на делегации от съюзници и поддръжници край ковчега е солиден аргумент, поднесен на вътрешната публика: властта не е изолирана и има кой да застане до нея.

Кадрите от процесията показват не толкова скръб, колкото организиран гняв. Над главите на тълпата се провеси чучело на Тръмп; върху билборд с образа му, прицелен с куршум в главата, полетяха камъни под надпис на персийски: „САЩ убиха баща ни. Няма да ви пуснем.“ Плакати показват вицепрезидента Джей Ди Ванс, министъра на войната Пийт Хегсет и израелския премиер Бенямин Нетаняху в кръста на мерник, под думите „Ще се лее кръв.“ В надгробното слово ораторът Мохамад Расули призова открито за смъртта на Тръмп пред стотиците хиляди участници; поет от трибуната направи същото; консервативният вестник „Кейхан“ поиска обезглавяването на американския президент. Емоцията е автентична, но подредбата ѝ не е стихийна – банерите, плакатите, лозунгите за реванш са част от режисура, чиято цел е колкото да излее гнева, толкова и да го овладее и насочи.

Тъкмо затова цифрата на банера трябва да се чете като послание, не като бюджет. „100 милиона долара“ е максималистично число, откъснато от обективната реалност. Онлайн кампанията, захранвана от фатва на висши духовници за смъртта на Тръмп и Нетаняху, събра около 40 милиона долара обявени вноски към 9 юли; парламентарен законопроект предлага награда от 50 милиона евро, но още не е приет; духовник в провинция Западен Азербайджан обяви 100 милиарда томана – 1,14 милиона долара. Сумите варират и то в порядъци, което прави материалния стимул неясен, но така или иначе им е преди всичко да бъдат ясни в посланието си – че държавата легитимира убийството на американски президент като религиозен дълг. Именно преминаването от лозунга „Смърт на Америка“ към „Убийте Тръмп“ трансформира абстрактната враждебност в поръчка.

Опозиционно издание Iran International със седалище в Лондон – враждебно на режима – пусна материал под заглавие „пари, пропилени за шествие на празен ковчег“, според който церемониите на иракска земя са били изцяло символични, а тялото на Хаменей изобщо не е било в ковчега. За момента това твърдение не може да бъде потвърдено и носи ясния уклон на източник, чийто интерес е да представи погребението като скъпоструващ театър, но дори като непроверена теза то засяга някои обективни реалности. Хаменей загина при въздушен удар преди повече от четири месеца; ковчезите в процесията бяха закрити, покрити с ирански флагове; между смъртта и полагането му изминаха над 100 дни. Дали в ковчега изобщо е имало тленни останки, е въпрос, на който отвън няма отговор, но и такъв, който почти няма политическа тежест. Функцията на погребението не зависи от съдържанието на ковчега.

А тази функция личи най-ясно в един отсъстващ. Наследникът Моджтаба Хаменей, син на ликвидирания и негов правоприемник на начело на Иран – не се появи нито веднъж през седемте дни. Иранските власти настояват, че отсъствието му е резултат от мерки за сигурност във връзка с риска от покушение; неговото местонахождение остава неизвестно от 28 февруари насам. Издигането му е само по себе си деликатно: син да наследи баща си начело на държава, чиято революция навремето отхвърли монархията и властта по наследство, отваря стар въпрос за легитимността, който неговото отсъствие изостря още повече. Тук става ясен и по-дълбокият смисъл на масовата мобилизация. Погребение с 12–15 милиона по улиците е инструмент за пренасяне на легитимност към ръководство, което не може да покаже лицето си; скръбта по бащата запълва празнотата, оставена от невидимия син, а тълпата присъства там, където приемникът не смее – или не може. На стратегическо ниво това е основната работа на церемонията – не да изпрати мъртвия, а да сплоти живата власт около него.

Отвъд самото шествие стои фундаментален въпрос, който заканите поставят ребром. Ликвидирането на действащ върховен лидер е стъпка без ясен прецедент в съвременния сблъсък между двете държави; то премахна конкретен човек, но не и доктрината зад него, която вероятно се втвърди. Обезглавяването на върха обикновено се брани с логиката на възпирането: цената да посегнеш толкова високо би трябвало да смразява. Мешхед показва обратния ефект – вместо да смълчи Техеран, ударът превърна траурната процесия в трибуна, от която възмездието се прокламира не като преходна политика, а като религиозен дълг, наследен от следващия.

Заканите към Тръмп не са хрумване на деня, а кулминация на дългогодишно напрежение, започнало със смъртта на генерал Касем Солеймани, командир на силите „Ал-Кудс“, звеното за задгранични операции на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), ликвидиран от американски дрон в Багдад на 3 януари 2020 г.; оттогава отмъщението за него е трайна цел на иранските служби. През август 2022 г. американското правосъдие обвини Шахрам Поурсафи, член на IRGC, че се е опитал да уреди убийството на бившия съветник по националната сигурност Джон Болтън срещу 300 000 долара, с бившия държавен секретар Майк Помпео като втора цел; Поурсафи бързал да приключи „преди годишнината от смъртта на Солеймани“ и остава на свобода в чужбина. През юли 2024 г. беше арестуван пакистанеца Асиф Мерчант, свързан с гвардейците, изпратен да наеме убийци за един от трима американски политици и официални лица; съдът го осъди за поръчково убийство и тероризъм, а главният прокурор Пам Бонди заяви, че той е „стъпил на американска земя с надеждата да убие президента Тръмп“. През ноември 2024 г. се разкри и планът на афганистанеца Фархад Шакери, инструктиран от гвардейците да приоритизира убийството на Тръмп преди изборите. Проследена в тази верига, поръчката от Мешхед не е разрив, а ескалация: онова, което доскоро се вършеше тайно, с посредници и правдоподобно отричане, сега се обявява открито, от трибуна, като религиозно и държавно санкциониран дълг.

Механизмът не е нов и за самата Република. През 1989 г. основателят ѝ аятолах Хомейни издаде фатва за смъртта на писателя Салман Рушди заради „Сатанински строфи“; иранска фондация обяви парична сума като награда към присъдата, която през годините растеше. Декретът надживя автора си с десетилетия и остана предимно реторичен – докато през август 2022 г. в Ню Йорк нападател не намушка и осакати Рушди. Прецедентът очертава точно риска на сегашната фатва срещу Тръмп: такива присъди рядко се изпълняват по поръчка и в срок, но създават траен разрешителен фон, в който след години отделен изпълнител може да превърне благословията в действие.

Отвъд траурния декор трайната промяна е именно това превръщане – от прикрито поръчково убийство в публична фатва с ценоразпис. Много вероятно е погребението да е замислено преди всичко като вътрешен инструмент: да сплоти разклатена след смъртта на Хаменей власт около невидим наследник и да прелее скръбта в мобилизиращо чувство за реванш, полезно на режим, който отново е във война. Наградата за главата на Тръмп при това остава по-скоро сигнал, отколкото оперативна заплаха – сумите са мъгляви и отчитани предимно от враждебни на Техеран източници, а историята показва, че реалните опити минаваха през тихи посредници, не през стомилионни банери. Но границата е тънка: държава, която публично освещава убийството на чужд държавен глава като богоугодно дело, снижава прага, под който отделен изпълнител може да реши да действа сам. Оценката би се изместила към оперативна заплаха, ако в следващите седмици изникне документиран нов заговор или арест, вързан именно с обявената по погребението награда; обратно – ако заканите останат на равнище реторика и дарителската кампания застине, потвърждава се разчитането им като сигнал за вътрешна употреба. Какво точно пристигна в Мешхед под иранските флагове, отвън няма как да се провери. Какво отпътува оттам – открита, санкционирана от държавата програма за възмездие срещу американския президент – се вижда съвсем ясно.

Саудитска делегация се поклони пред Хаменей въпреки ударите по Рияд

🇸🇦🕊️🇮🇷 Уалид ал-Хурейджи, заместник-министър на външните работи на Саудитска Арабия, оглави делегацията на кралството, която се поклони пред тялото на ликвидирания ирански върховен лидер Али Хаменей в Техеран – поява, която иранските организатори не бяха анонсирали и която отсъстваше от предварително обявения списък на чуждестранните гости.

Новината първоначално беше съобщена от ирански медии в първия ден на погребалните церемонии, а по-късно се потвърди от израелски и западни медии. За разлика от представителите на Оман и Катар, чието участие беше известно предварително, саудитската делегация се появи без предизвестие и почти мигновено се превърна в най-коментирания дипломатически жест на деня.

Поклонението е част от държавно погребение, каквото Иран не е организирал от смъртта на Хомейни. Хаменей не почина от естествена смърт и не се оттегли от властта – той беше ликвидиран на 28 февруари 2026 г. при първата вълна от въздушни удари в рамките на съвместната американско-израелска военна кампания, която обезглави режима и отне живота на значителна част от политическото, военното, разузнавателното и религиозното му ръководство. Тялото му беше изложено в молитвения комплекс „Мосалла“ в Техеран, покрито с червеното знаме от светилището на имам Реза в Машхад – родния град на лидера, където той ще бъде погребан на 9 юли. Погребалните церемонии ще продължат от 4 до 9 юли в Техеран, Кум и Машхад, като иранските власти очакват милиони поклонници и близо 50 чуждестранни делегации, сред които заместник-председателя на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев, премиерите на Пакистан, Афганистан и Армения, началника на пакистанската армия, заместник-председателя на Общокитайския събор на народните представители, както и делегация от Ирак, водена от президента и председателя на парламента.

Всичко това се случва на фона на демонстративното отсъствие на западни държави, които не бяха поканени, а позицията им беше определена като „срамна“ от иранското външно министерство. Останалите присъстващи, по думите на Техеран, са „от правилната страна на историята“. Междувременно върховен лидер на Ислямската република вече е Моджтаба Хаменей – синът на Али Хаменей, избран от Съвета на експертите в началото на март.

Появата на саудитската делегация е особено значима, защото само преди няколко месеца, в разгара на бойните действия, Техеран предприе безпрецедентен ракетно-дронов удар срещу монархиите от Персийския залив. За първи път в историята бяха атакувани и шестте държави от Съвета за сътрудничество – Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Сред целите беше авиобаза „Принц Султан“, разположена на около 96 километра югоизточно от Рияд – ключов логистичен център за самолетите за въздушно дозареждане, подпомагали въздушната кампания срещу Иран. Балистични ракети и дронове поразиха пет американски самолета-цистерни KC-135 Stratotanker и един самолет за далечно радиолокационно откриване E-3 Sentry. Десетки американски военнослужещи бяха ранени, а един впоследствие почина от получените наранявания. През цялото време Рияд поддържаше позицията, че е затворил въздушното си пространство за силите, извършили ударите срещу Иран, и определи ответната атака на Техеран като „страхлива“. Значително по-неудобен за саудитската версия остана фактът, че базата продължи да функционира като ключов пункт за самолетите-цистерни, подпомагащи операцията. Според Washington Post принц Мохамед бин Салман, фактическият лидер на кралството, многократно е убеждавал президента Доналд Тръмп да даде зелена светлина за операцията – твърдение, което Рияд категорично отрича.

Именно затова появата на саудитската делегация предизвика силни реакции и в двете общества. В саудитските социални мрежи поклонението пред човек, чиято Революционна гвардия само преди няколко месеца обстрелваше кралството с ракети и дронове, беше определено като предателство към загиналите. В иранските медии присъствието на представители на монархията, приютила самолетите на агресора, беше възприето като лицемерие, оскверняващо траура. Това взаимно възмущение – рядко съвпадение между две информационни среди, които почти никога не намират общ език – показа колко крехка остава основата, върху която Техеран и Рияд предпазливо възстановяват отношенията си. Дипломатическите връзки между двете държави бяха прекъснати през 2016 г., след като разгневени тълпи щурмуваха и опожариха саудитското посолство в Техеран след екзекуцията на шиитския духовник Нимр ан-Нимр. Те бяха възстановени едва през март 2023 г. с посредничеството на Китай, когато двете страни се договориха да върнат посланиците си. Именно това крехко помирение оцеля през войната и прави днешния жест толкова двусмислен – функциониращ дипломатически канал, съществуващ редом с рани, които все още не са зараснали.

Рияд обаче далеч не остана пасивен през конфликта. Около примирието в началото на април саудитската авиация нанесе удари по иракски шиитски милиции, разположени близо до иранската граница, а Мохамед бин Салман предупреди, че всяко ново нападение ще получи незабавен отговор. Над всичко това стоеше и икономическата цена на войната. Конфликтът предизвика най-голямото документирано прекъсване на световните доставки на нефтопродукти, разтърси икономиката, авиацията и туризма и напомни на саудитското ръководство колко висока може да бъде цената на подобна открита конфронтация за държава, чието благосъстояние зависи от стабилността на енергийните пазари. Именно този прагматичен разчет, а не сантимент, обяснява готовността на Рияд да остави дипломатическия канал отворен.

Стойността на самия жест обаче е почти изцяло символична. Изпращането на заместник-министър, вместо министъра на външните работи Фейсал бин Фархан или държавния глава Мохамед бин Салман, е внимателно премерен избор. Рангът е достатъчно висок, за да не бъде възприет като демонстративно пренебрежение, но и достатъчно нисък, за да позволи лесно отстъпление, ако процесът на сближаване се провали. Така саудитското кралство демонстрира готовност за диалог, без да поема политическа тежест с реално сближаване. Посланието има няколко адресата едновременно. Към Техеран – че дипломатическият канал, възстановен с посредничество от Китай и оцелял през войната, остава действащ. Към Вашингтон – че предпазливият подход към новия ирански режим е плод на собствена стратегическа преценка, а не на капитулация. И към собствената саудитска публика – че кралството няма да позволи траурната дипломация да го въвлече отвъд символичния жест.

Самата визита не променя стратегическата картина. Отношенията между двете държави остават по същество враждебни, а не действително размразени. Сигналът е за намерение, а не за промяна в политиката – желание да бъде запазено примирието от началото на май и да бъде даден шанс на преговорите, с посредничество от Катар и Швейцария, които Иран демонстративно постави на пауза заради погребалните церемонии. Фонът остава напрегнат: Техеран отново отправя заплахи, свързани с Ормузкия проток, а техническите преговорни канали с Вашингтон продължават да функционират трудно и единствено благодарение на посредници. В този контекст саудитското присъствие представлява ход със стратегически смисъл, но с минимална политическа цена – характерен пример за предпазливото балансиране, което усвои още след посредничеството на Китай преди войната и което му позволява едновременно да остане част от американската коалиция и да поддържа отворен канал към Иран.

Най-вероятният сценарий е да последват още подобни контакти, които ще поддържат комуникацията жива, без да прерастват в реално политическо сближаване, поне докато не стане напълно ясно кой и как ще консолидира властта около новото и все още неизпитано ръководство в Техеран. Съществува и по-сдържан прочит на същото събитие: погребалната дипломация има свои утвърдени правила и подобно присъствие може да бъде тълкувано само като протоколен акт на уважение в регион, където дори заклети противници си отправят съболезнования, а не като първата стъпка на нов политически курс. Двете интерпретации не се изключват взаимно, а внимателно подбраният ранг на саудитската делегация всъщност се вписва еднакво добре в двете, което прави жеста толкова лесен за разчитане като форма на стратегическо хеджиране.

Какво би наклонило везните? Ако през следващите седмици последват контакти на равнище външни министри или сигнали за връщане към пълно възстановяване на дипломатическото представителство на най-високо ниво, тезата за съзнателно размразяване на отношенията ще стане значително по-убедителна. Ако обаче избухне нов инцидент в Ормузкия проток или се подновят напреженията чрез прокси конфликти в Йемен и Ирак, сегашният епизод вероятно ще остане именно това – еднократен поклон, а не начало на стратегически завой. Засега Рияд направи най-евтиния възможен дипломатически ход, който въпреки това носи ясно политическо послание.

Иран започна дни на държавно погребение за убития Хаменей

🇮🇷🕊️🇺🇸 Иран даде началото на първия етап от държавните траурни церемонии за ликвидирания върховен лидер аятолах Али Хаменей, които ще продължат близо седмица. Днешната церемония в Техеран събра делегации от над 30 държави, които отдадоха почит, преди в събота да започне масовото обществено сбогуване, представяно от властите като най-мащабното в историята на Ислямската република.

Според официалната програма, обявена още в средата на юни, траурните ритуали ще продължат до 9 юли и ще преминат през пет града в две държави – Техеран, Ком и Машхад в Иран, както и Кербала и Наджаф в Ирак.

Хаменей беше убит на 28 февруари при въздушен удар в първия ден от съвместната военна кампания на САЩ и Израел срещу Иран. Именно това обяснява необичайното за мюсюлманската традиция отлагане на погребението с повече от четири месеца. Според ислямските канони покойникът трябва да бъде погребан възможно най-скоро, а забавянето само по себе си се превърна в знак за извънредната ситуация, в която страната изпадна по време на тежките бомбардировки. Официални представители отхвърлиха слуховете, че тялото е било временно погребано, като заявиха, че през цялото време е съхранявано в съответствие с религиозните изисквания.

Президентът Масуд Пезешкиан призова иранците „от всяка етническа принадлежност, религия, предпочитание и политическа ориентация“ да присъстват на погребението, като открито обвърза броя на участниците с образа, който Иран иска да покаже пред света. „Вашето масово присъствие ще бъде решителен отговор на логиката на тероризма, насилието и грубата сила и ясно послание към света, че иранската нация е единна и солидарна в защита на своята независимост и достойнство“, заяви той в изявление от четвъртък. По официални оценки между 15 и 20 милиона души се очаква да участват в церемониите – прогноза, направена от самите организатори и невъзможна за независимо потвърждение.

На днешната церемония в Техеран присъстваха официални лица и държавни ръководители от 40 държави. Сред обявените участници бяха премиерът на Пакистан, както и представители на Китай и Индия. Освен това религиозни водачи и духовници от над 90 държави заявиха намерение да се включат в траурните прояви. Междувременно Техеран предупреди Израел и САЩ да не предприемат нови удари по време на траурните дни – предупреждение, продиктувано както от напрежението в региона, така и от очевидната уязвимост на многомилионните струпвания на открито.

Емблемата на погребението, разпространена от организаторите, изобразява свития юмрук на Хаменей до лозунга „Трябва да се надигнем“. Режимът представя церемониите като символ на национално единство и споделена скръб, но също така и като демонстрация на държавен капацитет и устойчивост срещу външен враг. Погребението служи и като възможност Техеран да покаже регионалното си влияние и трансграничните си религиозни връзки. В този контекст ритуалите в Ирак – държава с многобройно шиитско население и въоръжени милиции, част от т.нар. „Ос на съпротивата“, подкрепяни финансово и военно от Ислямската република – са замислени именно като подобна демонстрация.

Основната погребална процесия по едни от най-важните булеварди на Иран е насрочена за понеделник, след което ще се проведе отделна церемония в Ком – центъра на шиитското религиозно образование в страната. В сряда тялото ще бъде транспортирано в Ирак, където са предвидени ритуали в Кербала и Наджаф – две от най-свещените поклоннически места за шиитите. На следващия ден, четвъртък, Хаменей ще бъде погребан в родния си Машхад, в светилището на имам Реза – една от най-почитаните фигури в шиитския ислям.

Изборът на мястото за погребение също носи символика. Предшественикът на Хаменей – аятолах Рухолах Хомейни, основател на иранската теокрация и водач на Ислямската революция от 1979 г. – е погребан в специално изграден мавзолей, превърнал се в място за поклонение. Като полага Хаменей в съществуващо светилище, макар и най-значимото в страната, властта избягва неизбежните сравнения между обществената подкрепа за двамата лидери.

Осигуряването на сигурността по време на многомилионните събирания през следващата седмица ще бъде сериозно изпитание. Организаторите добре помнят последните два случая, когато режимът изпращаше високопоставени фигури. При погребението на Хомейни през 1989 г. настъпиха хаотични сцени – тялото падна от нестабилния дървен ковчег и беше връхлетяно от обезумяла тълпа, която войниците разпръснаха с предупредителни изстрели. Осем души загинаха, стъпкани. През 2020 г. десетки хора намериха смъртта си при блъсканица по време на погребението на генерал Касем Солеймани – командир на силите „Ал-Кудс“, звеното за задгранични операции на Революционната гвардия, убит при американски удар с дрон на международното летище в Багдад.

Логистичното предизвикателство е огромно. Техеран се подготвя практически за пълно спиране на нормалния ритъм на живот – от събота е обявен тридневен официален празник. Извън столицата са обособени големи паркинги, където пристигащите ще оставят автомобилите си, преди да бъдат превозени с автобуси до центъра. Военни казарми и училища са отворени за настаняване на опечалените, а в паркове и градини са изградени палаткови лагери с капацитет над 25 000 души всеки. По маршрутите ще бъдат разположени пунктове за вода, за да се облекчат условията в летните жеги. В големия молитвен комплекс „Мосала“, където тялото първоначално ще бъде изложено за поклонение, вече се изграждат платформи и отделни входно-изходни коридори за очакваните тълпи.

Зад внимателно режисираната картина на национално единство обаче стои далеч по-разделена реалност. Много иранци остават дълбоко недоволни от управлението на Хаменей през последните 37 години – период, белязан от жестоки репресии, затвор, изтезания и убийства на дисиденти, както и от широко разпространена корупция. Само два месеца преди смъртта му Иран беше разтърсен от общонационални протести с искане за край на неговото управление. Това беше най-мащабното въстание в страната след Ислямската революция от 1979 г., обхванало над 200 града.

Последвалите репресии, за които се смята, че са извършени по заповед на самия Хаменей и други ръководни кадри на режима, включително с нареждане да се използва бойна стрелба срещу протестиращи, доведоха до масови убийства, при които според някои оценки са загинали над 30 000 души. Въпреки това, когато пристигна новината, че е убит, мнозина не скриха радостта си и ликуваха публично, въпреки огромния риск. Опозиционни медии съобщиха за натиск върху държавни служители и ученици да присъстват на траурните церемонии, което подчертава разликата между официално обявяваното масово участие и реалните обществени нагласи.

Над цялото събитие остава да тегне и въпросът за приемствеността във властта. Обявеният през март за нов върховен лидер син на покойника – аятолах Моджтаба Хаменей – не се е появявал публично оттогава. По непотвърдена информация той е бил ранен при същите удари, в които загина баща му. Дали ще се появи на погребението, засега остава неизвестно.

Спецслужби на Кремъл са деактивирали система за наблюдение на Москва след ликвидирането на Али Хаменей.

🇷🇺🔍 Руските служби за сигурност са деактивирали елементи от системата за наблюдение, проектирана да защитава президента Владимир Путин и неговия най-вътрешен кръг. Решението е взето в отговор на опасения, настъпили след ликвидирането на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей, доказало способностите на изкуственият интелект да издирва мишени по видеозаписи.

Financial Times съобщи за това решение в свой материал, публикуван 8 юни, който цитира двама служители на Кремъл, запознати с въпроса.

Защитената мрежа, която е отделена от близо 300 000 камери, които следят жителите на столицата Москва, е била включена повторно едва след като инженерите са опитали да я изолират напълно от глобалната мрежа, обясни един от източниците.

Предпазните мерки са взети след доказателства, че израелското разузнаване е събирало записи от камерите за управление на пътния трафик в Техеран, които са били използвани от анализатори, за да установят точното място и време на срещата на висши ръководни кадри на 28 февруари, в която аятолах Али Хаменей и десетки висши фигури на режима бяха убити в първоначалната вълна от въздъшни удари на САЩ и Израел.

Епизодът отразява засилената тревога по високите етажи на Кремъл. Александър Бортников, ръководител на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, предупреди шефовете на регионални клонове на службите за сигурност, че обширният апарат за наблюдение се е превърнал в уязвимост – инструмент за следене на собственото ѝ население, който противниците вече могат да експлоатират.

Руски държавни медии съобщиха, че Бортников е определил успеха на обезглавяващия удар срещу иранския режим като „ясен предупредителем знак“, отчасти приписвайки разкриването им на „задни врати“ (backdoors) във софтуера на пътните камери в Техеран.

Технологията зад тази заплаха бележи сериозен напредък в разпознаването на лица. Модерните инструменти дават възможност на анализатори да претърсват огромни обеми от архивни кадри с текстови заявки на базов език, търсейки не просто обекти, а сложни поведенчески модели – например човек, който често сменя своето облекло, или наскоро пребоядисано превозно средство.

По коридорите на Кремъл отдавна не се гледа на опасността само като на хипотетична. Служители на апарата за сигурност отдавна са тревожат за безопасността на Путин, най-вече от страна на украинското разузнаване, което често прониква в камери за автомобилния трафик в руски градове, като при някои от случаите използва данните за местоположение на мобилни телефони, за да съдейства за атентати срещу висши руски офицери, отговорни за военни престъпления в Украйна.

Въпреки последното въвеждане на защитни мерки, независими украински хакери твърдят, че камерите в цяла Москва, и дори в непосредствена близост до Кремъл, остават активни и редовно достъпът до тях подлежи на компрометиране.

Страхът на руския диктатор за собствения му живот преформатира движенията му от месеци. От началото на март Путин прекрати престоя си в обичайните резиденции край Москва и във Валдай и вместо това се твърди, че работи от силно укрепени и модернизирани бункери, разположени в Краснодарския край.

🔙 Frontline Monitor припомня: Федералната служба за охрана (ФСО) разширила своя списък за приоритетна защита, към който бяха добавени поне 10 фигури от висшето военно командване.

Философът-принц на Иран: С какво ще бъде запомнен Али Лариджани?

🇮🇷 През юни 2009 г. в Техеранския университет избухнаха безредици в знак на протест срещу манипулираните резултати от президентските избори в средата на месеца. Най-малко 12 души бяха убити. Човекът, който тогава заемаше поста председател на иранския парламент – Али Лариджани, веднага осъди насилието на силите за сигурност срещу студентите.

Той дори посети някои от местата, където младежите бяха нападнати, и се чудеше на глас как е възможно те да бъдат атакувани в общежитията си посред нощ. Лариджани обяви, че законът трябва да се спазва и че министърът на вътрешните работи трябва да поеме отговорност за събитията.

Превъртаме лентата 17 години напред. Когато в Иран избухнаха вълнения в първите дни на новата година, застрашавайки ислямския режим повече от всяко друго събитие досега, върховният лидер Али Хаменей прескочи правомощията на президента и се обърна към Лариджани, настоящ ръководител на Висшия съвет за национална сигурност. Този път той нямаше въпроси.

Днес Лариджани е масово възприеман като архитект на успеха на бруталните репресии през тази година, проведени с безмилостна ефективност. По различни оценки са убити между 7 000 и 36 500 цивилни, което подтикна САЩ да му наложат персонални санкции. Лариджани обвини самите протестиращи, твърдейки, че са действали като терористи под диктовката на Израел.

След убийството на Хаменей по време на съвместните израелски-американски удари в първия ден на войната, Лариджани беше считан за най-влиятелния човек в Иран – този, който държи върховната власт над националната сигурност и външната политика. Той не беше избран за наследник на върховния лидер не само защото не е негов син, но и защото не е духовник – задължително условие за ролята. Въпреки това, той е човекът, от когото се очаква да напътства новия лидер на всяка крачка, навлизайки в тази длъжност в един особено сложен период.

Лариджани има почти невероятна биография. В продължение на четири десетилетия се издига до ключови позиции във всички центрове на властта на Ислямската република. Бил е висш офицер в Революционната гвардия, министър на културата, ръководител на пропагандата, председател на парламента, кандидат за президент и от миналата година – секретар на Съвета за сигурност (пост, който е заемал и преди години). Той е „плътта и кръвта“ на иранския режим.

Може да изглежда, че Лариджани е само поредното безмилостно зъбно колело в машината, от онези, които мрачните режими произвеждат на конвейер. Но той не е само това. Дори докато служи в правителството от десетилетия, той никога не е изоставял своята най-голяма страст: философията. Хладнокръвният политик е и философ, лектор в Техеранския университет и експерт по възгледите на Кант за математиката и науката, автор на не по-малко от шест философски книги и множество статии.

Прекарах последната седмица на войната, потопен в писанията на Лариджани – доколкото беше възможно при почти изцяло спрян ирански интернет, блокирани академични сайтове и личния сайт на самия него. Открих блестящ мислител, който съчетава по необичаен начин съзерцателния живот с този на действието. В текстовете си Лариджани опитва да защити основните постулати на своя екстремен религиозен мироглед, използвайки правилата на западната философия, и излага аргументи, които искрено провокират мисълта.

Четенето на трудовете му е противоречиво преживяване. От една страна, очертават портрет на прагматичен човек, който не се колебае да отправи остри критики към властта в страната, който се стреми към модерно и развито общество и пише за свободата на изразяване и демокрацията. От друга страна, изпъква ясната фигура на ислямски фундаменталист, както сам се определя, който проповядва религиозно идеологическо лидерство.

Лариджани вярва, че истинската война не е за материални активи, а за духа. Той разпознава болестите на западния свят и им поставя огледало – огледало, което на места е предизвикателно, докато на други места предизвиква дълбоко отвращение.

67-годишният Али Лариджани е роден в семейство, описвано някога като иранския еквивалент на семейство Кенеди. Баща му е бил висш шиитски духовник. Най-големият му брат д-р Мохамад Джавад Лариджани е бил близък съветник на Хаменей по външните въпроси. Мохамад Джавад учи математика в университета в Бъркли, Калифорния, основава център за теоретична физика в Иран и е първото лице, получило разрешение да въведе интернет в страната си. Вторият му брат Садик Лариджани оглавява съдебната система на Иран в продължение на десетилетие, а от 2018 г. е председател на Съвета по целесъобразност – мощен държавен орган. Най-малкият брат Багер е бил заместник-министър на здравеопазването. Самият Али Лариджани се жени за Фариде, дъщеря на Мортеза Мотахари – един от водещите идеолози на Ислямската революция и най-близък ученик на аятолах Хомейни.

„Виждате отпечатъка на семейството в съдебната система, в политиката, в науките“, казва проф. Мерзад Боруджерди, експерт по Иран, пред Haaretz.

Интересно е, че иранските Кенеди са общност от интелектуалци. Дори Садик, който е духовник, е завършил западна философия; автор е на книги по философия на езика и аналитична философия и е превеждал Карл Попър.

Али Лариджани има бакалавърска степен по математика и компютърни науки от Техническия университет „Шариф“. След това променя посоката, защитавайки докторат върху философия на математиката на Имануел Кант. Впоследствие публикува три книги за Кант, както и трудове по политическа философия и управление.

Изборът на Кант може да бъде разгледан на фона на сблъсък на цивилизациите. Революцията от 1979 г. беше първият случай в модерната епоха, когато беше основана теокрация. Поддръжниците на революцията имаха стремеж да представят исляма като завършена идеология, способна да предложи философска алтернатива на модерния свят. Възгледът беше, че западната цивилизация е достигнала точката на пречупване, борейки се с алиенацията и самотата. Решението, според тях, беше в изкореняването на „изгнилото“ дърво на самата модерност.

Напрежението между тези две страни на неговия мироглед придружава Лариджани през целия му живот: от една страна, той е прагматик, който признава значението на науката и икономиката; от друга – той си остава фундаменталист.

„Иран не е просто карикатурна държава на аятоласите. Там се водят дълбоки интелектуални дискусии. Дори лидерът на революцията от 1979 г. Хомейни е изучавал Платон и Аристотел. Концепцията му за религиозния лидер е вариация на Платоновия философ-цар“, обяснява Боруджерди.

Въпреки това решението на Лариджани да се фокусира върху Кант само по себе си не е очевидно. Кант се отъждествява със светското начало и се противопоставя ясно на фундаментализма. Лариджани обаче иска да влезе в диалог с него, търсейки вид „одобрение“ от негова страна.

Един интересен пример е статия на Лариджани, изследваща природата на математическото доказателство. Той прави опит да помири религиозните институции с университетите. Основната му теза е, че истината има много лица: „Трябва смирено да признаем работата на другите, разбирайки, че всяка област разкрива част от истината. Когато изследваме една област, не трябва да прилагаме откритията си към други области.“

Науката и религията могат да принадлежат към две различни сфери, но те също така се сблъскват. И когато има сблъсък, изборът на Лариджани е ясен.

През 90-те години той става министър на културата и затяга цензурата. По-късно, като шеф на държавната телевизия за период от 11 години, той разширява пропагандната машина на режима и твърди, че изкуството трябва да служи като инструмент за откриване на истината и за „трансцендентност“.

Под негово ръководство националната телевизия укрепва властта на екстремистите. Лариджани инициира предавания, в които прогресивни интелектуалци са остро атакувани, което често служи като платформа за тяхното последващо затваряне. Още преди ерата на изкуствения интелект, Лариджани специализира във фалшивите новини, одобрявайки кадри, които манипулативно представят политическите му опоненти в негативна светлина.

Въпреки това, Лариджани се помни и като изтънчена фигура. Бившият британски външен министър Джак Стро си спомня, че докато Ахмадинеджад носел дрехи от 80-те, Лариджани идвал на срещи с безупречно изгладена тениска с яка на Ralph Lauren.

В книгата „Завет с народа“ той предлага „нов Иран“ – държава със стремеж към научен ренесанс и възход на икономиката. Тази двойственост се вижда и в семейството му: една от дъщерите му е изтъкнат учен в САЩ в сферата на изследванията на рака. Лариджани е възпитал дъщеря си в независимост, но в същото време поддържа възгледа, че за жените е за предпочитане да нямат роли извън дома.

В своите бележки за човешката свобода Лариджани твърди, че свободата на мисълта е право. Но веднага добавя едно голямо „но“, което легитимира концепцията за „полиция на мисълта“: всичко, което предизвиква „социална деградация“, трябва да се огранича. Кой решава кое е деградация? Лариджани, разбира се.

Подобна е логиката му за демокрацията. Той вярва, че обществото има „колективна душа“, която се стреми към изкупление, и затова законите трябва да бъдат съобразени с принципите на исляма.

Днес, след смъртта на Хаменей, Лариджани се позиционира като ключова фигура. Той координира сложните военни и политически отговори на заплахите срещу режима. Използва социалните мрежи, за да влияе на американското обществено мнение, обвинявайки Тръмп, че е предал принципа „Америка на първо място“ в полза на Израел.

В „Държавата“ Платон описва Калиполис – идеалното общество, начело на което е застанал философ. Но Лариджани не прилича на „философ-цар“, а по-скоро на „философ-принц“ по Макиавели, за когото висшата ценност е запазването на властта на всяка цена.

Карл Попър твърдеше, че важният въпрос в политиката не е „Кой трябва да управлява?“, а „Как да изградим институции, така че лошите владетели да не могат да причинят твърде много щети?“.

Критиката на Лариджани към западния свят и неговия призив за надхвърляне на модерността не бива да се отхвърлят с лека ръка. Но в крайна сметка действията му надхвърлят всичко, което може да бъде оправдано в името на която и да е философия. Лариджани е дълбок идеолог, който извърши нещо непростимо в името на идеологията.

Изкушаващо е да го видим като трагичен герой, принуден да командва клане. Но самият той вероятно би презирал подобно описание, считайки го за „западно и сантиментално“. Той се отказа от доброто в името на вярата – най-важното нещо в живота му. Като Авраам, готов да пожертва сина си. И все пак има една важна подробност в историята: Авраам не заби ножа.

Израел потвърди ликвидирането на Али Лариджани: Де факто лидерът на Иран е убит при удар в Техеран

🇮🇱 След министъра на отбраната Израел Кац, Израелските отбранителни сили (IDF) също потвърдиха, че високопоставеният ирански държавник Али Лариджани е бил убит при въздушен удар в Иран през изминалата нощ.

Секретарят на Съвета за национална сигурност на Ислямска република Иран, е станал мишена на израелски въздушен удар в столицата Техеран. От армията заявиха, че Лариджани е „служил като де факто лидер на иранския терористичен режим“ след ликвидирането на покойния върховен лидер аятолах Али Хаменей.

„В продължение на години Лариджани бе считан за една от най-висшите и опитни фигури в ръководството на иранския терористичен режим и бе близък до лидера на режима Али Хаменей“, посочват от IDF.

В изявлението се посочва, че след смъртта на Али Хаменей при първата вълна от удари на 28 февруари, „Лариджани утвърди позицията си на де факто лидер на иранския терористичен режим и ръководеше бойните действия срещу държавата Израел и страните в региона“.

„Като част от ролята си, Лариджани оглавяваше координацията по въпросите на политиката и сигурността на иранския терористичен режим и участваше в управлението на международната му дейност“, се допълва още в изявлението.

IDF припомнят, че по време на вълната от протести в Иран през януари „Лариджани е ръководил действията по правоприлагане и насилствено потушаване, като дори лично е контролирал клането, извършено срещу иранските демонстранти“.

Синът на Али Хаменей беше избран за върховен лидер.

🇮🇷 Съветът на експертите на Ислямска република Иран е избрал Моджтаба Хаменеи, син на покойния върховен лидер на страната, за негов наследник начело на страната, под натиск от Революционната гвардия, съобщиха информирани източници пред Iran International.

Междувременно много новинарски издания твърдят, че той е загинал заедно с баща си по време на ликвидирането му миналата събота.

Анатомия на един заговор: Планът срещу Али Хаменей

🇮🇱🕵️ Когато квалифицираните, обучени и лоялни бодигарди и шофьори на висши ирански служители дойдоха на работа в близост до улица „Пастьор“ в Техеран, където върховният лидер аятолах Али Хаменей беше убит при израелски въздушен удар в събота, израелците наблюдаваха.

Почти всички камери за автомобилния трафик в Техеран са били хакнати от години, а кадрите от тях – криптирани и предавани на сървъри в Тел Авив и Южен Израел, според двама души, запознати с въпроса.

Една от камерите е имала ъгъл, който се е оказал особено полезен, според един от източниците, позволявайки им да определят къде мъжете обичат да паркират личните си автомобили и осигурявайки поглед към работата на една рутинна част от строго охранявания комплекс.

Сложни алгоритми добавят детайли към досиетата на членове от охранителните екипи, включително техните адреси, дежурства, маршрути до работа и, най-важното, кого точно обикновено са назначени да защитават и транспортират, изграждайки това, което разузнавачите наричат „модел на живот“ (pattern of life).

Тези способности са били част от дългогодишна разузнавателна кампания, съдействала за подготвянето на почвата за покушение срещу аятолаха. Този източник на данни в реално време, един от стотици различни потоци на данни, не е бил единственият начин, по който Мосад и ЦРУ са успели да определят точно по кога 86-годишният Хаменей ще бъде в кабинета си в тази съдбовна събота сутрин и кой ще се включи към него.

Нито е за подценяване фактът, че Израел успя да спре работата на отделни компоненти на близо дузина клетки на мобилните мрежи близо до улица „Пастьор“. Това караше телефоните да изглеждат заети при опит за повикване и попречи на екипа за охрана на Хаменей да получи евентуални предупреждения.

Много преди бомбите да паднат, „познавахме Техеран така, както познаваме Йерусалим“, сподели настоящ служител на Мосад. „А когато познаваш толкова добре, колкото улицата, на която си израснал, забелязваш дори най-дребното нещо, което не е на мястото си.“

Тази детайлна „разузнавателна картина“ е дело на емблематичното звено 8200, агентите на Мосад и аналитичните капацитети на военното разузнаване, които чрез математически модели за анализ на социални мрежи са успели да открият критичните точки за вземане на решения и конкретни цели за ликвидиране.

Бригаден генерал Итай Шапира подчертава, че в израелската стратегия тактическото разузнаване за конкретни цели е водещо. Така ако политическото ръководство реши, че дадено лице трябва да бъде отстранено, апаратът осигурява нужните данни. Макар Израел да е елиминирал стотици противници през годините, убийството на лидер от мащаба на Хаменей остава обект на интензивни дебати по отношение на дългосрочни стратегически ползи.

Технологичното превъзходство беше демонстрирано и по време на 12-дневната война миналия юни, когато десетки учени от иранската ядрена програма и висши офицери от Революционната гвардия бяха убити за броени минути, а въздушната отбрана на Иран беше изцяло „ослепена“ чрез кибератаки и прецизни боеприпаси. Израелските пилоти са използвали ракети тип Sparrow, способни да поразяват минимални цели от дистанция над 1000 км, далеко извън обсега на иранските системи за ПВО.

Самият Хаменей, за разлика от лидери като Хасан Насрала, не прекара целия си живот в бункер под земята, въпреки че беше наясно с риска от покушение. Източници посочват, че в събота сутрин необичайно е бил извън защитените си подземни съоръжения, което е създало оперативен прозорец. Политическият контекст е обвързан с позицията на САЩ. Докато президентът Тръмп публично изразяваше недоволство от бавното темпо на преговорите за ядрената програма с посредник Оман, ударите са били планирани в продължение на месеци. Окончателното потвърждение за присъствието на Хаменей е дошло не само от технологично наблюдение, но също от конкретен човешки източник на ЦРУ.

Решението за удар в светлата част на денонощието е било насочено към постигане на пълна тактическа изненада. Тактическият успех бе кулминацията на две отделни събития с интервал от над 20 години между тях, посочва Сима Шайн, бивш служител на Мосад, специализиран в иранското направление.

Първото е директива от 2001 г. от израелския премиер Ариел Шарон на тогавашния директор на Мосад Меир Даган. Дотогава службата е фокусирана над Сирия, палестинските групировки, ливанската Хизбула и други цели, но Шарон дава нареждане Иран да стане приоритет.

„Всичко, което Мосад прави, е много хубаво. Това, което ми трябва, е Иран. Това е твоята цел“, казал премиерът на Даган.

„И оттогава насам това е основната мишена“, каза тя. Израел саботира ядрената програма на Ислямската република, ликвидира неговите учени, унищожи прокситата му и дори военната инфраструктура на основния му съюзник Сирия в дните след свалянето на диктатора Башар ал-Асад.

Но иранските разузнавателни служби бяха страховити противници.

През 2022 г. група, свързана със службите за сигурност на Ислямската република, разпространи данни, за които се смята, че са извлечени от телефона на съпругата на шефа на Мосад. Иран също така извърши пробив в охранителни камери в Йерусалим по време на 12-дневната война, за да получи оценка на нанесените щети в реално време, която Израел беше цензурирал в ефир; купуваше снимки на системи за противоракетна отбрана и дори състави подробна карта на маршрута за джогинг на виден политик с подкупване на израелски граждани, според данни на израелската прокуратура.

Второто събитие беше терористичното клане на Хамас от 7 октомври 2023 г. с подкрепата на Техеран. Тя промени дългогодишните сметки в Израел – убеждението, че въпреки проникването в близките кръгове на редица вражески държавни глави, от египетския Гамал Абдел Насър до сирийския Хафез ал-Асад, тяхното физическо ликвидиране е извън границите на допустимото дори по време на война.

Убийството на чуждестранни лидери е не само табу, но и крайно рисковано начинание. Неуспехът единствено издига техния авторитет, както се случи след многото провали на ЦРУ да ликвидира кубинеца Фидел Кастро, докато успехът може да отпуши непредвидим хаос.

Но поредицата от триумфи на израелското разузнаване, сред които убийството на лидера на Хамас Исмаил Хания в Техеран през 2024 г. и дългогодишният таен проект на стойност 300 милиона долара за поставяне на експлозиви в хиляди пейджъри и радиостанции на Хизбула, има своя собствена съблазнителна сила.

„На иврит казваме: „Апетитът идва с яденето“ – казва тя. – С други думи, колкото повече постигаш, толкова повече искаш.“

Венецуела изтри официалната си позиция след смъртта на Хаменей

🇻🇪 Министърът на външните работи на Венецуела Иван Хил премахна официалното изявление в социалните мрежи, с което реагира на съвместната атака на САЩ и Израел срещу Иран в събота, довело до смъртта на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей.

Съобщението, първоначално публикувано в профила на Хил веднага след потвърждение за кончината на Хаменей, гласеше: „Венецуела дълбоко осъжда и съжалява, че в контекст на активни усилия на дипломацията и преговори беше избран военният вариант срещу Ислямска република Иран“.

„Венецуела потвърждава своя непоколебим ангажимент към мира, мирното разрешаване на спорове, зачитането на суверенитета и международното право“, гласи текстът, който избягва изричното споменава на САЩ, Израел и техните лидери. Часове по-късно изявлението изчезна от каналите, свързани с външно министерство.

Премахването на позицията съвпадна с официалното потвърждение за смъртта на Хаменей, определян от медиите като „мъченик на ционистко-американската агресия“. Иранското правителство обяви 40-дневен национален траур и преустанови официалните дейности за една седмица.

От своя страна президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в неделя в интервю за цифровата платформа The Atlantic, че новото ръководство на Иран се стреми към подновяване на разговорите с Вашингтон и увери, че се е съгласил на диалог.

Тръмп посочи, че Техеран „е трябвало да направи по-рано това, което е било съвсем лесно“, и заяви, че участници в иранската делегаиця на преговорите, с които наскоро са водени дискусии, са загинали при бомбардировките.

Иран потвърди жертвите сред военно-политическото си ръководство.

🇮🇷 Иранската държавна агенция „Тасним“ потвърди за смъртта на много от военно-политическите лидери на страната при съвместните въздушни удари на САЩ и Израел срещу Техеран.

Според изявления на официални лица от двете страни, атаката е била насочена към заседание на Съвета по отбрана.

Сред загиналите са:

• Аятолах Али Хаменей, Върховен лидер на Ислямската република в продължение на 37 години
• Генерал-майор Абдолрахим Мусави, началник на Генералния щаб на Въоръженитете сили.
• Генерал-майор Мохамад Пакпур, командир на Сухопътните войски на Революционната гвардия.
• Али Шамхани, секретар на Съвета по отбрана.
• Бригаден генерал Азиз Насирзаде, министър на отбраната на Иран.

Към списъка на жертвите се прибавят и следните висши офицери:

• Генерал Басиджи Мохамад Ширази, началник на кабинета на Върховния лидер.
• Бригаден генерал Салех Асади, заместник-началник на разузнаването към Генералния щаб.
• Генерал-майор от авиацията Мохсен Даре Баги, заместник-началник по тиловото осигуряване.
• Бригаден генерал Акбар Ебрахимзаде, заместник-началник на кабинета на Върховния лидер.
• Бригаден генерал Голамреза Резаян, шеф на разузнаването към правоохранителните органи.
• Бригаден генерал Бахрам Хосеини Мотлаг, началник на Департамента за планиране и операции.
• Бригаден генерал Хасанали Таджик, началник на Департамента по логистика.

В отговор на обезглавяващия удар иранският режим обяви 40-дневен национален траур. Въоръжените сили на Иран съобщиха, че са предприели ответни действия с масирани удари по обекти в Израел и американски бази в региони.

Иракски шиитски духовник обяви 3-дневен траур за смъртта на аятолах.

🇮🇶🇮🇷 Иракският шиитски лидер Муктада ал-Садр обяви 3-дневен национален траур в страната след новината за смъртта на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей. В официално изявление, публикувано онлайн в неделя, влиятелният духовник определя Хаменей като „мъченик“ и „боец на ислямската революция“.

„В името на Всевишния. Всевишният каза: Сред вярващите има мъже, които бяха верни на завета си с Аллах. Някои от тях изпълниха своя обет, а други още чакат, и не са променили ни най-малко.’ Ние принадлежим на Аллах и при Него се завръщаме. С огромна скръб и тъга изказваме съболезнования на целия ислямски свят за мъченическата смърт на лидера на Ислямската революция, учения, богомолца и бореца Сейид Хаменей, да се освети чистата му душа. Молим Всевишния Аллах да приеме от нас тази жертва сред поредицата от мъченици и праведници, да го обгърне с изобилната Си милост и да го събере с предците му в най-висшия рай. Обявяваме и тридневен траур в Ирак. Муктада ал-Садр.“

Али Хаменей заема поста върховен лидер на Ислямската република от 1989 г. Ключова фигура в геополитическата архитектура на Близкия изток и основен идеолог на т.нар. „Ос на съпротивата“. Въпреки че Муктада ал-Садр често е заемал позиции, подчертаващи иракския национализъм и дистанциране от прякото влияние на Иран вътрешната политика на Багдад, неговият акт на солидарност подчертава споделената религиозна и идеологическа връзка на шиитското духовенство в региона. Ходът на Садр идва в момент на повишена несигурност за бъдещата стабилност на Техеран и потенциалните промени в баланса на силите между големите регионални играчи.

Пахлави: Ислямската република скоро ще бъде „изпратена на бунището на историята“

🇮🇷 Иранският престолонаследник в изгнание Реза Пахлави приветства новината за смъртта на върховния лидер на Ислямската република аятолах Али Хаменей при въздушните удари вчера сутринта. Той направи прогноза, че режимът „съвсем скоро ще бъде изпратен в бунището на историята“ и предпреди, че всеки опит за избор на негов приемник „е обречен на провал още в зародиш“.

„Скъпи сънародници,

Али Хаменей – кръвожадният деспот на нашето време и убиец на десетки хиляди от най-смелите синове и дъщери на Иран – беше заличен от лицето на историята. С неговата смърт Ислямската република на практика достигна своя край и съвсем скоро ще бъде изпратена в бунището на историята.

Всеки опит на останките от режима да назначат приемник на Хаменей е обречен на провал още в зародиш. Който и да поставят на негово място, той няма да притежава нито легитимност, нито дълголетие и несъмнено също ще бъде съучастник в престъпленията на този режим.

Към армията, правоприлагащите органи и силите за сигурност: всяко усилие за съхраняване на рухващия режим ще бъде напразно. Това е последната ви възможност да се присъедините към нацията, да помогнете за осигуряването на стабилен преход на Иран към свободно и проспериращо бъдеще и да участвате в изграждането на това бъдеще.

Смъртта на престъпника Хаменей, макар и да не отмъщава за пролятата кръв, може да е балсам за ранените сърца на скърбящите бащи и майки, съпрузи и съпруги, синове и дъщери, както и за семействата на онези, които дадоха живота си в Националната революция на лъва и слънцето.

Достойни и смели иранци,

Това може да е началото на нашето голямо национално тържество, но не е краят на пътя. Останете бдителни и подготвени. Моментът за масово и решително присъствие по улиците е съвсем близо. Заедно, обединени и непоколебими, ще постигнем крайната победа и ще празнуваме свободата на Иран в цялата ни любима родина.

Да живее Иран,
Реза Пахлави“

Сателитни снимки от резиденцията на Хаменей след ударите

🇮🇷💥 Първите публично достъпни сателитни снимки от резиденцията на аятолах Али Хамейни в Техеран показват сериозни разрушения по няколко сгради в комплекса.

Кадрите бяха разпространени от Кристиан Триберт, журналист от екипа за визуални разследвания на New York Times. Въпреки че официално играе ролята на работна и лична резиденция на върховния лидер на Ислямската република, към момента няма потвърдени сведения за неговото местоположение и състояние.

Унищожените сгради в строго охранявания периметър в центъра на иранската столица показват прецизни удари по ключова инфраструктура, свързана с държавната власт. Пробив в сигурността на най-защитената локация в страната има пряко отражение върху оперативната стабилност на иранското ръководство. До този момент официалните власти в Техеран не са предоставили коментар относно мащаба на щетите.

Иран се е отказал от участие в петия кръг от преговорите със САЩ?

🇮🇷⚔️🇺🇸 Иран се е отказал от участие в петия кръг от преговорите със САЩ относно ядрената си програма, който трябваше да се проведе тази неделя в италианската столица Рим. Техеран не е предложил алтернативна дата, твърдят дипломатически източници.

Решението идва след изказване на върховния лидер аятолах Али Хаменей от началото на седмицата, в което той заяви, че не очаква съществен напредък от преговорите с Вашингтон. „Не смятаме, че това ще доведе до някакъв резултат. Не знаем какво ще се случи“, каза той, описвайки отричането на правото на Иран да обогатява уран като „голяма грешка“.

Четири кръга от косвени преговори с посредничеството на Оман, бяха проведени от 12 април насам, което отбеляза най-високото ниво на контакти между двете страни от излизането на Вашингтон от ядреното споразумение през 2018 г.

Иран продължава да настоява, че правото му на обогатяване на уран е „неподлежащo на преговори“, а представители от администрацията на президента Доналд Тръмп твърдят, че няма да приемат дори минимален ирански капацитет за обогатяване. „Имаме една много, много ясна червена линия и това е обогатяването“, посочи специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф пред ABC News.

Иранският външен министър Сейед Абас Арагчи от своя страна подчерта, че страната му е отворена към „взаимно изгодно взаимодействие“ при условие, че Съединените щати уважат правата на Иран по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (NPT) и премахнат санкциите.

Иран заплаши американските бази в Близкия изток.

🇮🇷⚔️🇺🇸 Иран отправи предупреждение към своите съседи, че американските военни бази, разположени на тяхна земя, могат да бъдат изложени на риск, ако се окажат въвлечени във военен конфликт, на фона на растящото напрежение в региона.

Ройтерс цитира анонимен висш ирански служител, според когото Техеран е категорично против директните преговори с Вашингтон, но остава отворен за комуникация с посредничеството на Оман.

Според длъжностното лице индиректните съобщения предлагат начин да се прецени сериозността на политическите намерения на Белия дом. Въпреки това, пътят към преговори може да е „каменист“ и Техеран ще обмисли такива само ако САЩ покажат ясна подкрепа за иранските предложения.

Официалният представител потвърди също, че върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей е наредил на въоръжените сили на страната да преминат в по-високо ниво на готовност в отговор на ескалиращото противопоставяне. Този ход идва седмици след като президентът Доналд Тръмп разкри, че е изпратил писмо до Хаменей, в което предлага преговори за ядрената програма на Иран.

Axios съобщи, че посланието на Тръмп е твърдо, очертавайки както възможен дипломатически път, така и последствия, ако Иран отхвърли увертюрата.

Иран продължава да развива своята ядрена програма въпреки нарастващия международен натиск. Оценките на западни разузнавания сочат, че Техеран е засилил дейността по обогатяване на уран, като в същото време е разширил капацитета си за балистични ракети в региона.

Иранскоот предупреждение към неговите съседи беше предшествано от промяна в стратегията му за съобщения, като официални лица сигнализираха, че всяко военно участие няма да се ограничи само до активите на САЩ. „Тези, които разполагат с американски бази, трябва добре да обмислят рисковете“, заяви служителят пред Ройтерс.

Докато администрацията на Байдън преди това подкрепяше многостранната дипломация съгласно Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA) от 2015 г., новата администрация на Тръмп зае различна позиция, изисквайки по-всеобхватно споразумение.

Настоящата ситуация оставя малко място за двусмислие. С индиректни преговори, висящи на косъм и все по-осезаемо дрънкане на оръжие от двете страни, Персийския залив може да се окаже в нов период на повишена тревога.

Аятолах Хаменей: Случващото се в Сирия е заговор между САЩ и Израел.

🇮🇷🇸🇾 Съединените щати и Израел носят отговорност за настоящата ситуация в Сирия, заяви аятолах Али Хаменей по време на публично събитие в Техеран тази сряда, в първия случай, когато върховният лидер на Иран засегна темата за свалянето на режима на Башар ал-Асад и създаването на преходно правителство с подкрепата на Хаят Тахрир ал-Шам.

Признавайки ролята на Турция в подкрепата на ислямистката групировка, завзела властта след напускането на страната на президента Асад в неделя, Хаменей заяви, че „главният заговорник, плановик и команден център се намират в Америка и ционисткия режим“, съобщи държавната информационна агенция IRNA.

Аятолахът също така постави под съмнение опитите да се прикрие участието на САЩ и Израел в бързото издигане на новата власт. Той посочи многократните военни удари, извършвани от двете страни в Сирия, насочени срещу нейната военна и политическа инфраструктура.

„Ако те не са архитекти на събитията в Сирия, защо не замълчаха като другите страни? Удряйки стотици инфраструктурни центрове, летища, изследователски центрове, центрове за обучение на учени и други места в Сирия, те практически се намесиха в протичащите събития“, каза той.

Иранският лидер постави под съмнение мълчанието на Белия дом относно нахлуването на Израел в Сирия след падането на сирийската власт. Той подчерта, че докато САЩ „проявява изключителна чувствителност дори към най-незначителните гранични инциденти в други страни, те не само са се въздържали от протести, но също така са предложили помощ“ на Израел, като активно подкрепят новата му териториална окупация в Сирия.

Върховният лидер на Иран отслужи погребалната молитва за лидера на "Хамас" Исмаил Хания.

🇮🇷🇵🇸 Иранският духовник и настоящ върховен водач на Ислямската република аятолах Али Хаменей и представители на подкрепяните от него въоръжени палестински групировки, се помолиха пред ковчезите на лидера на „Хамас“ Исмаил Хания и неговия телохранител, убити в резултат на израелски въздушен удар, предаде БТА.

Хаменей се помоли пред ковчега на Хания в Техеранския университет, а редом до него бе застанал новият ирански президент Масуд Пезешкиан. Държавната телевизия излъчи кадри, на които се вижда как ковчезите, поставени в камион, преминават по улиците на Техеран в посока площад „Азади“ и хора хвърлят цветя към тях.

След погребалната служба в Техеран тленните останки на Хания ще бъдат транспортирани в Катар за погребението утре.

Хания бе в Техеран, за да присъства на церемонията по встъпване в длъжност на Пезешкиан. На снимки от събитието се вижда как лидерът на „Хамас“ седи до лидери на военните групировки „Ислямски джихад“ и „Хизбула“ и се прегръща с Пезешкиан. Той се срещна и с Хаменей.

Часове по-късно Хания бе убит при въздушен удар срещу резиденцията му в Техеран. Иранските власти казаха, че разследват атаката, но към момента не са предоставили подробности.

Израел се зарече да ликвидира Хания и други лидери на „Хамас“ след атаката от 7 октомври миналата година срещу Южен Израел, която предизвика войната в Газа. Ударът по Хания беше нанесен часове след като Израел взе на прицел и високопоставен командир на съюзника на Иран „Хизбула“ в ливанската столица Бейрут.

Иран подкрепя „Хамас“, както и „Хизбула“ и други палестински военни групировки, които се сражават срещу Израел в Газа.

В реч по време на церемонията по встъпването си в длъжност новият президент изрази подкрепа за палестинците. „Иран иска свят, в който мечтите на нито едно палестинско дете не са погребани под развалините на неговия дом“, каза той и допълни: „Искаме свят, в който гордият народ на Палестина е свободен от окупация, потисничество, лишаване от свобода и геноцид“.

Заклетите регионални противници Израел и Иран бяха опасно близо до война по-рано тази година, когато през април Израел порази иранското посолство в Дамаск. Иран и Израел след това си размениха безпрецедентни ответни удари по територията на другата страна, но международни усилия успяха да попречат на конфликта да излезе извън контрол.