Париж е готов да отвори износа на MdCN към Швеция

🇫🇷🚀🇸🇪 Франция е готова да разреши износа за Швеция на своята крилата ракета MdCN, с която флотът ѝ поразява цели в оперативна дълбочина и досега не е била предлагана извън собствения ѝ арсенал. Тази възможност беше очертана от Елисейския дворец в петък, 28 август, за което съобщи Les Echos. Ако офертата бъде включена в окончателния текст на договора между двете страни, Стокхолм ще се превърне в първият чуждестранен клиент на оръжие, което от близо десетилетие Франция пазеше за собствената си армия.

Поводът е визитата на Еманюел Макрон в шведската столица в понеделник, 31 август, където той ще бъде посрещнат от премиера Улф Кристерсон. Наред с рамковото споразумение за отбрана се очаква да бъде подписан и договорът за четири фрегати FDI на стойност 4,3 млрд евро. Това е най-голямата поръчка, която Швеция някога е правила от въвеждането на Gripen през 80-те години на миналия век.

Корабите бяха избрани през май пред предложения от испанската Navantia и британската Babcock. Те ще образуват клас „Лулео“, чиято първа доставка е очаква през 2030 г. и последна – около 5 години по-късно. Фрегатите ще имат водоизместимост около 4500 тона и дължина 122 метра.

Самата ракета е разработена от европейския производител MBDA и постъпва на въоръжение във френския военноморски флот от 2017 г. Бойният ѝ дебют беше през април 2018 г. в Сирия в рамките на съвместните удари на САЩ, Франция и Обединеното кралство срещу обекти от химическата програма на бившия режим на Башар Асад. MdCN се изстрелва от вертикалните пускови установки (VLS) на фрегатите FREMM, както и от торпедни апарати на подводниците клас „Баракуда“, т.е. не изисква специализиран носител.

Ракетата лети на много малка височина и следва сложна траектория, което затруднява прехващането ѝ. За обсега на поразяване обаче се посочват две различни стойности: Les Echos говори за предполагаеми 1400 км, докато MBDA и съобщенията около подновяването на производството посочват над 1000 км. Разликата от близо 400 км е съществена, защото променя драматично кръга от цели, които биха попаднали в обсега на ракетата при изстрелване от Балтийско море.

Производството на MdCN беше прекратено. Линията спря през 2021 г. след изпълнение на текущи поръчки и беше подновена едва през май 2026 г. Едва оттогава насам Париж разполага с производствен капацитет, който позволява ракетата да се предлага за износ. Всяка следваща продажба би разпределила върху по-голям брой поръчки разходите по поддържането на производствената линия.

Между политическото предложение и реалното въоръжаване на корабите обаче стои ключово техническо условие. В базовата си конфигурация фрегатата FDI разполага с вертикални пускови модули Sylver A50, от които се изстрелват зенитни ракети Aster 15 и Aster 30. MdCN изисква по-дългите клетки A70.

Шведският вариант има общо 32 клетки, поместени в 4 модула, но изборът между A70 и разполагането на зенитните ракети CAMM с по-малък обсег в трипакова конфигурация все още не е обявен. Публикуваните описания на клас „Лулео“ изброяват Aster 30 и CAMM-ER, без да уточняват вида на пусковите модули.

Затова френското предложение не се свежда единствено до продажбата на боеприпаси, а засяга и самата конфигурация, в която корабите ще бъдат построени. Според описанието на Елисейския дворец фрегатите ще разполагат с противовъздушно и противоракетно въоръжение, торпедни способности и крилати ракети за поразяване на цели в дълбочина.

Отварянето на MdCN за износ се случва в момент, когато европейските столици се съмняват в готовността, но и във възможността на Вашингтон да доставя крилати ракети BGM-109 Tomahawk в нужните количества. MBDA се стреми да заеме именно тази пазарна и стратегическа ниша.

Преговори за MdCN вече се водят с Италия за оборудването на нейните фрегати, разговори има и с Полша, а наземният вариант MdCT се движи по същия път. Швеция може да стане първият клиент в тази поредица и по този начин да създаде прецедент по отношение на цена, срокове и режим за трансфер при следващите сделки.

Стокхолм развива способности за поразяване на цели в дълбочина и независимо от офертата на Франция. На 21 август шведски Gripen C изстреля крилата ракета KEPD 350 Taurus над полигона Видсел в Норботен. Това беше първия подобен пуск от този вид боен самолет.

Taurus разполага с обсег на поразяване над 500 км и според специализирани издания осигурява на Швеция първата ѝ възможност да поразява укрепени цели от такова разстояние. MdCN би добавила следващо ниво към тази способност, при това с морска платформа, която не е зависима от състоянието и достъпността на летищата.

Конвенционалните ударни способности са част от по-широко френско предложение, в рамките на което на съюзниците се предлага форма на изнесено напред възпиране, включваща участие в ядрени учения и при необходимост разполагане на въоръжени изтребители Rafale на тяхна територия. По думите на Елисейския дворец именно Швеция е първата страна, откликнала на офертата, а конвенционалните далекобойни ракети са нейното материално измерение.

Обстановката в региона се изостри точно в дните преди визитата. На 28 август финландските отбранителни сили обявиха, че шведски изтребители Gripen и корвета ще участват в наблюдение и защита на територията на Финландия поне до края на 2026 г. Разполагането е извършено по нейна молба, а шведският министър на отбраната Пол Юнсон го обясни с влошената среда за сигурност и необходимостта от въвеждане на мерки за противодействие на дронове. Финландия споделя около 1340 км обща граница с Руската федерация.

Франция е сред първите държави, които се включиха в изнесеното напред сухопътно присъствие на НАТО във Финландия, и участва в мисията Baltic Sentry срещу сенчестия флот на Москва. През февруари френски самолетоносач извърши престой на пристанището в Малмьо, а съвсем близо до него беше неутрализиран дрон с неустановен произход.

Индустриалното партньорство между двете държави също не е ново. Швеция купи противотанковите ракети Akeron от MBDA, NLAW се произвежда съвместно от Saab и Thales, а френските въоръжени сили придобиха противотанковите системи AT4 на Saab и самолетите за ранно предупреждение GlobalEye.

Този обмен се развива от 2025 г. и вече включва сътрудничество на ниво отделни системи и компоненти. Швеция стана пълноправен член на НАТО през 2024 г. и оттогава подреждат отбранителната си програма в обща рамка с Франция, вместо да ги съгласуват поотделно.

Отвъд корабостроенето Франция насочва поглед към бойната авиация. След провала на съвместния проект на Германия и Франция Future Combat Air System (SCAF) Елисейският дворец посочи няколко допирни точки със Стокхолм, които биха могли да се материализират в бъдеще: два производителя със суверенен подход към разработката на бойни самолети; две сходни конструкции, чиито концепции за употреба – излитане от шосейни участъци при Gripen и кацане на палуба при Rafale – ограничават максималната допустима маса; възможност за съвместна работа по авиационен двигател, какъвто Швеция не произвежда самостоятелно.

Засега няма формален ангажимент. Разговорите се водят на щабно ниво и са концентрирани в сферата на оперативната съвместимост. Разстоянието между предложение и договор остава значимо. Разрешаването на износа е политическо решение на Париж, а не подписана продажба. Преди окончателното оформяне на договора шведската страна все още не е обявила какъв тип пускови клетки е избрала.

Ако A70 бъде включена в конфигурацията, Швеция вероятно ще стане първият чуждестранен оператор на MdCN и ще изгради модел, спрямо който Рим и Варшава ще водят своите преговори. Сценарият би получил директно потвърждение при изрично посочване на A70 или MdCN в документите по програмата „Лулео“. Обратно, вероятността за него би отслабнала при обявяване на трипакетна конфигурация с CAMM вместо MdCN или при евентуално отлагане на решението за въоръжението за по-късен етап от строителството.

Румъния получи първите лансьори NSM; България остава с ракета от 1978 г.

🇷🇴🚀 Военноморските сили на Румъния получиха първите си пускови установки и ракети Naval Strike Missile (NSM) – оръжие с обявен от производителя обсег над 300 км, което ще позволи на Букурещ да поразява надводни цели в почти цялата западна част на Черно море. Доставката идва 2 години след договорения срок. За нея съобщи началник-щабът на ВМС вицеадмирал Михай Панаит в интервю за TVR INFO от 19 август.

Панаит очерта последователността, в която ще бъде интегрирано новото оръжие – решение, което показва къде флотът вижда най-голяма непосредствена бойна стойност. Първата пускова установка и първите две системи ще бъдат монтирани на корвета 261 от турския клас „Хисар“. Останалите са предназначени за три ракетоносни кораба и фрегатите „Крал Фердинанд“ и „Кралица Мария“. Така най-новият кораб ще го получи първи, докато двете най-големи бойни единици на флота ще продължат да чакат.

Корвета 261 „Контраадмирал Аугуст Роман“ е първият нов боен кораб на флота през последните 35 години. Тя беше придобита от излишъка на турския флот съгласно междуправителствен договор от декември 2025 г. на стойност 223 млн. евро без ДДС. Собствеността беше прехвърлена на 16 юни, а четири дни по-късно корабът вдигна румънския флаг в корабостроителния завод в Истанбул в присъствието на президентите на Румъния и Турция.

Корпусът е почти нов: турският флот прие кораба на въоръжение през декември 2024 г. след завършване на строителството му. Румъния го получи със 76 мм оръдие, 2 картечници и пълен сензорен пакет, но ракетно въоръжение липсваше.

За второто полугодие на 2026 г. румънското министерство на отбраната планира отделна процедура за 42 млн. евро. Тя трябва да осигури вертикални пускови установки (VLS) за зенитни ракети, 35 мм комплекс за непосредствена отбрана, ракето-торпеда и инфрачервена система за търсене и проследяване. Пусковата система за NSM ще бъде финансирана по европейския механизъм SAFE. Пълното оборудване е планирано за догодсина, когато трябва да приключи и въвеждането на корветата в оперативна готовност. Общата стойност на придобиването и оборудването ѝ възлиза на около 265 млн. евро без ДДС.

Фрегатите чакат модернизация много по-дълго. Румъния ги купи през януари 2003 г. от Великобритания за около 116 млн. британски лири. Двата кораба от клас Type 22 Broadsword са построени през 1986 г. и година преди сделката са изведени от състава на Кралския флот.

През март 2016 г. Румъния обяви търг за втори етап на модернизация за около 839 млн. леи без ДДС. Тези процедура изрично предвиждаше зенитни и противокорабни ракети, а също така сензори от по-висок клас. Десетилетие по-късно нито една от двете фрегати все още не разполага с противокорабни ракети.

Сензорите и системите за комуникация са подменени, а се предвижда интегрирането и на 35 мм зенитни комплекси Millennium, финансирани от SAFE. По изчисления на DefenseRomania в пълния си размер планът за модернизация ще струва около 1,4 млрд. евро – сума, която надхвърля цената на четири нови корвети, но е предназначена за кораби с вече 40-годишни корпуси.

Самата ракета NSM е норвежка разработка. Нейният производител Kongsberg посочва обсег от над 300 км, тегло 407 кг, дължина 3,96 метра и висока дозвукова скорост. Ракетата лети ниско над водната повърхност, а пасивната ѝ глава за самонасочване разпознава автономно целта, без да излъчва сигнал. Това затруднява ранното ѝ откриване, но не премахва нейната зависимост от външни сензори при стрелба отвъд хоризонта: заявеният обсег има практическа стойност само ако разузнавателната и комуникационната мрежа може да осигури целеуказване на съответната дистанция.

Румънският флот получи и първата си дрон система с вертикално излитане и кацане VBAT. Тя ще действа от корветата и фрегатите и може да подпомогне наблюдението и целеуказването. По данни на TVR INFO една ракета струва над два милиона долара, а първата бойна стрелба с участието на румънски екипажи ще бъде проведена на полигон в Норвегия.

Договорът за бреговия вариант на NSM предхожда програмата за корабно оръжие. Съгласно одобреното от Държавния департамент на САЩ искане от октомври 2020 г. Румъния заявява две брегови системи с общо 4 подвижни пускови установки, 2 центъра за разпределение на огъня и до 10 комуникационни терминала Link-16.

През декември 2022 г. Kongsberg обяви поръчка от Raytheon на стойност 1,35 млрд. норвежки крони по тази програма, а първите елементи започнаха да пристигат през 2025 г. По линия на SAFE Букурещ добави нови 7 корабни пускови системи и 48 ракети към поръчката. Общият размер на румънския заем по механизма е 16,68 млрд. евро – вторият по големина в Европейския съюз след полския.

На българския бряг се развива сходна програма, но с около 1/5 от общия финансов ресурс на северната ни съседка по SAFE. На 8 декември 2025 г. Военноморските сили на България приеха „Храбри“ – първия боен кораб, произведен у нас от повече от век. Той беше построен в корабостроителния завод „МТГ-Делфин“ във Варна по проект на германската NVL Group.

И тук корабът беше приет без основното си ракетно въоръжение: контейнерите за четирите ракети RBS-15 не бяха монтирани. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов уточни, че първоначални оперативни способности се очакват най-рано през лятото на 2026 г. Еднотипният кораб „Смели“ трябва да бъде приет до края на годината.

Разликата в противокорабното въоръжение е реална, но умерена. RBS-15 Mk3 на Saab има обсег над 200 км – близо 2/3 от заявения за норвежката NSM.

При бреговите комплекси обаче разликата не е просто в обсега, а в технологичното поколение. България все още разчита на комплекса „Рубеж“ с ракети П-15М „Термит“ – система, приета на въоръжение в СССР през 1978 г., използваща течно гориво и имаща обсег до 80 км. Българският флот проведе стрелба с нея през 2019 г. – първата след 18-годишно прекъсване. Придобиването на нов брегови ракетен комплекс се планира едва до 2032 г.

Сходството между двете държави не се изчерпва с проблема около ракетното въоръжение. През април 2026 г. Румъния придвижи поръчката за две леки корвети по същия проект MMPV 90 на NVL, която вече е собственост на Rheinmetall. Сделката е на стойност около 836 млн. евро, а корабите ще бъдат построени в корабостроителницата в Мангалия.

Това е същата базова конструкция, използвана за „Храбри“ и „Смели“. Българската двойка беше построена по договор на стойност 420 млн. евро без въоръжението и боеприпасите, при оценка на проекта от около 500 млн. евро. Разликата се крие в бойното оборудване: за румънския вариант се очакват NSM вместо RBS-15 и 21-зарядна пускова установка RAM вместо вертикалната система VL MICA.

По SAFE България поиска до 3,2 млрд. евро. В публикувания от Министерство на отбраната списък попадат 3D радари, наземни системи за ПВО/ПРО, гаубици, дронове, барражиращи боеприпаси и зенитни ракети VL MICA. Противокорабна система не е включена. В румънския пакет са отделени 207 млн. евро само за NSM.

Решаващото предимство обаче не е базирано непременно на бойните кораби. Подвижната брегова пускова установка струва малка част от цената на един кораб, може по-лесно да бъде укрита и разсредоточена и не зависи от модернизацията на 40-годишен корпус. Именно бреговата система, а не непременно фрегатата, може да определи каква част от морската акватория ще бъде прекалено опасна за противника.

Румъния ще разполага с 4 такива мобилни пускови установки. Българският отговор поне до 2032 г. остава комплексът „Рубеж“, чийто максимален обсег е под 1/3 от обявения за NSM. Тази оценка обаче има важно ограничение. Самият обсег не е равносилен завършена бойна способност, ако няма налице сензор, който да открие, разпознае и проследи целта. Пасивната глава на NSM изисква външно целеуказване при стрелба отвъд хоризонта.

Именно тук се крие ролята на заявените терминали Link-16: придобива се не само ракета, но и мрежата за комуникация, по която друг сензор може да предаде координатите на конкретната цел. Дали веригата ще функционира надеждно в предизвикателните условия на електронна война над Черно море, ще покажат ученията и бойните стрелби, а не обявените спецификации.

Реалният напредък ще може да се оцени в следващите 2 години по няколко ясни показателя. Потвърждение за изграждането на заявената способност ще бъде корвета 261 да завърши своето въвеждане в оперативна готовност през 2027 г. с монтирани пускови установки, а румънски екипаж да проведе планираната стрелба в Норвегия.

Сигнал за ново забавяне ще бъде процедурата за допълнителни системи да излезе извън рамките на 2026 г. или търгът за модернизацията на фрегатите да премине през още една година без възложен договор. За България основният показател е един: дали „Храбри“ ще излезе в морето с ракети в пусковите контейнери до края на 2026 г.

Ударът по Новоросийск порази двете последни фрегати с „Калибър“ на Черноморския флот.

🇷🇺🔥⚓ Двете последни фрегати на Черноморския флот, способни да изстрелват крилати ракети 3M14 „Калибър“ от Черно море, са понесли нови щети при масирания украински удар срещу Новоросийск през изминалата нощ. При „Адмирал Макаров“ пораженията са в района на пусковите установки и задната надстройка, където се намират радарните системи, а при „Адмирал Есен“ е поразен районът на пусковите установки. Оценката публикуваха мониторинг проектите Exilenova+ и „Киберборошно“, които публикуваха съвместен анализ на сателитни снимки от пристанището.

Президентът Володимир Зеленски обяви удара сутринта на 12 август и го определи като уникална операция срещу военноморската база в Новоросийск – последния основен форпост на Черноморския флот, който се намира повече от 300 км от фронтовата линия. Той отбеляза, че реактивни дронове „Паляница“, крилати ракети Р-360 „Нептун“ и морски безкипажни катери са били използвани срещу предварително определени цели. Потвърдени са попадения по позиции на ПВО, кейове и инфраструктура на морското пристанище.

Съчетанието на различни средства демонстрира обсега и многопосочния характер на удара срещу базата. „Паляница“ е реактивна ракета-дрон с турбореактивен двигател и стартов ускорител. Тежи 320 кг, пренася бойна глава от 100 кг и има обсег до 650 км, като развива скорост около 900 км/ч на височина между 15 и 500 метра. Разработчиците я определят като средство за поразяване на стационарни наземни и надводни цели. Противокорабната ракета Р-360 „Нептун“ има обсег до 300 км и бойна глава от 150 кг, а по-новата ѝ далекобойна версия достига до 1000 км. Морските безекипажни комплекси добавят трето направление на атаката – откъм акваторията.

За мащаба на удара свидетелстват и съобщенията от руска страна. Министерството на отбраната отчете 502 свалени дрона от самолетен тип през нощта над Белгородска, Брянска, Калужка, Курска, Липецка и Орловска област, Краснодарския край, Крим и акваторията на Черно море. Губернаторът на Краснодар Вениамин Кондратиев съобщи за стотици безпилотни апарати, двама загинали (сред тях 8-годишно дете) и 12 ранени. По думите му отломки са паднали върху 21 жилищни сгради и 4 завода. Кметът на Новоросийск Андрей Кравченко въведе извънредно положение и спря водоснабдяването. В Севастопол окупационният губернатор Михаил Развожаев съобщи за над 30 свалени апарата.

Оценката уточнява, че в акваторията на базата са поразени най-малко седем плавателни съда. Освен двете фрегати в списъка влизат миночистач от проект 266М, изследователски кораб „Виктор Чероков“, патрулен кораб от проект 22160 и неустановен съд за сухи товари. Възможно е разузнавателният кораб „Приазовие“ да е понесъл поражение по кърмата. Отделно анализатори отчитат няколко удара по инфраструктура на сушата, свързана с 4-та бригада подводници.

Оперативното значение на фрегатите идва преди всичко от 8-те пускови гнезда, с които е оборудвана всяка от тях. Корабите от проект 11356Р носят универсалния корабен стрелкови комплекс УКСК 3С14, от който се изстрелват крилати ракети „Калибър“ с бойна глава от 450 кг. След потъването на крайцера „Москва“ през април 2022 г. „Адмирал Макаров“ пое ролята на флагман на флота. Третият кораб от серията – „Адмирал Григорович“ – остава извън Черно море от 2021 г. След като Турция затвори проливите за военни кораби съгласно Конвенцията от Монтрьо (1936), той не може да се върне и съответно не може да замени нито една от двете фрегати.

Историята на тези кораби е изпълнена от поражения, натрупвани в продължение на близо четири години. „Адмирал Макаров“ беше улучен за първи път на 29 октомври 2022 г. на рейда на Севастопол при първата в света комбинирана атака с въздушни и морски дронове. Зарядът се оказа малък, корабът получи пробойна в десния борд и се наложи да остане продължително време в ремонт.

„Адмирал Есен“ беше поразяван три пъти преди това лято: първо от ракета „Нептун“, след това от морски безекипажен комплекс, а на 2 март, при първия голям удар по военноморската база в Новоросийск, получи попадение в средната надстройка. Тогава детонираха гранатометите за пасивни смущения ПК-10, засегнати бяха комплексът за електронна война ТК-25 и радарите за подсветяване на целите МР-90 „Орех“, а според разчета на анализатори – и основната радарна станция „Фрегат-М2М“.

Атаката през март беше проведена съвместно от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и останалите компоненти на Силите за отбрана. Руски канали съобщиха за около 200 ударни безпилотни апарата, трима загинали и 16 ранени военнослужещи, докато източник от украинската служба посочи пред Радио Свобода 3 убити и 14 ранени моряци. Освен фрегатите тогава пострадаха миночистачът „Валентин Пикул“ и малките кораби за борба с подводници „Ейск“ и „Касимов“.

На 6 март Генералният щаб на ВСУ потвърди щети по двете фрегати след удара и посочи, че тяхната степен подлежи на допълнително уточнение. Месец по-късно, в нощта на 6 април, Силите на безпилотни системи поразиха „Адмирал Макаров“ най-малко два пъти. Първото попадение беше до кея, в района на вертикални установки УКСК 3С14, а второто – в носовата котвено-швартова част.

Военноморският експерт на Defense Express, капитан I ранг от резерва Володимир Заблоцки, заяви тогава, че пусковата установка е поразена откъм десния борд и не може да бъде възстановена в полеви условия. По думите му подмяната ѝ изисква заводски мощности, каквито в Черно море няма. Според неговата оценка „Адмирал Есен“ е останал „сляп“, а „Адмирал Макаров“ е загубил основната си функция.

Ударите по базата не се ограничават до бойни кораби. На 14 юли ВМС на Украйна съобщиха, че са потопили патрулния кораб на ФСБ „Изумруд“ край Новоросийск с морския безекипажен комплекс Сарган-3000, като има загинали и ранени сред екипажа. През юли пристанището въведе нощно ограничение за движението на съдове между полунощ и 5:00 часа.

На 6 август Министерство на отбраната на Обединеното кралство публикува сателитни снимки, на които три хибридни подводници от проект 636.3 се виждат полупотопени, а две от тях стоят покрити с метални конструкции за защита от дронове. Ден преди последната атака говорителят на украинския флот Дмитро Плетенчук определи Новоросийск като последното място в региона, където Русия все още държи корабите си. През юли той оцени общия брой на пусковите гнезда за „Калибър“ в целия флот на около 50 и добави, че прехващането на такива ракети вече се извършва с висок процент на успеваемост, макар бойната им глава да продължава да носи сериозна заплаха.

Британското разузнаване обобщи през февруари, че 4 години асиметрична съпротива от страна на Украйна са превърнали Черноморския флот в географски ограничен, материално отслабен и репутационно увреден инструмент. Според оценката му в акваторията са унищожени или повредени поне 25 големи бойни кораба.

През изминалата нощ бяха поразени петролните и зърнени съоръжения на порта. На петролния терминал „Шесхарис“ под обстрел попаднаха основните кейове, включително кей №1, който обслужва танкери клас Aframax и Suezmax. На сателитните снимки се виждат следи от горене, гасителна пяна и петролни петна във водата, а според анализа на мониторинг групите е поразен и танкер от клас Aframax по време на товарене.

Дейността на терминала и преди атаката беше силно ограничена. От края на юли товаренето на танкери е прекратено, а през първите 7 месеца на годината през комплекса са преминавали около 650 000 барела дневно – близо 20% от руския износ на петрол по море. Същият терминал беше тежко поразен през април, когато „Роснефт“ пренасочи суровина към рафинерията в Туапсе, а два от основните му кейове излязоха от строя. Делът на комплекса в руския износ на суров петрол е посочен на около 14%.

По зърнената линия последиците може да се окажат още по-тежки. На територията на Новоросийски завод за хлебни продукти се виждат множество поражения по хранилища, елеватори и транспортни съоръжения. През този обект преминават около 12% от руския износ на зърно. Другите два големи зърнени терминала в района изглеждат невредими на сателитните снимки, а трите заедно осигуряват около 40% от износа при положение, че близо 80% от руските доставки преминават през Азовско-Черноморския басейн.

Ройтерс обаче съобщи, позовавайки се на руски отраслови източници, че от строя са извадени два големи зърнени терминала. Фючърсите на пшеницата в Чикаго поскъпнаха с около 3% в деня на удара. Руската феддерация е най-големият износител на пшеница в света и изнася основната част от нея именно през Черно море. Руското браншово обединение алармира още миналия месец, че украинските удари могат да спрат зърнения износ по това направление.

Обратният процес вече е факт за Украйна: руските удари срещу кораби в Черно море са свили украинския износ на зърно със 76% през първите две седмици на август спрямо същия период година по-рано, според Министерство на земеделието на Украйна.

Според Financial Times Киев се е съгласил в края на юли, след искане на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, да не поразява инфраструктурата на Каспийския тръбопроводен консорциум и плавателни съдове които не са руски, ако те не са под украински санкции и не превозват руски товар. Не е известно атаката от изминалата нощ да е засегнала консорциума или танкерите, които зареждат от него.

Сборът от ударите през последните месеци е недвусмислен. Единствените фрегати, от които Русия може да изстрелва „Калибър“ от Черно море, са поразявани по три пъти всяка, при това в тяхната собствена база. Подмяната на повредена пускова установка изисква заводски мощности, а такива в тази акватория няма и не могат да бъдат осигурени отвън, докато проливите остават затворени.

Така корабите от този клас де факто отпадат от оперативната сметка, а възможностите на флота за подобни пускове се стесняват. Според анализа на Заблоцки от април Русия разполага за тази задача с два ракетни кораба и една подводница, при положение че друга подводница („Колпино“) наскоро бе извадена от строя от подводен дрон и срокът за ремонта ѝ остава неясен. Самите подводници стоят наполовина потопени под метални защитни конструкции – още един показател за руските опити да бъдат предпазени от украинските атаки.

Срещу този извод стои и друга възможност, за която има собствени индикации: и двете фрегати може да са били фактически извадени от бойната сметка още през пролетта. Заблоцки определи „Адмирал Макаров“ като загубил основното си въоръжение още през април, а Плетенчук тогава съобщи, че руснаците изобщо не извеждат кораби в акваторията. Ако това е така, новите попадения са нанесени по вече неподвижни цели или такива с ограничена боеспособност и непосредственият им оперативен ефект е по-малък от това, което подсказва самият брой на ударите. Разликата се крие в сроковете: всеки нов удар покачва необходимото време за ремонт на кораб, за който липсват подходящи ремонтни мощности в Черно море, и стеснява още повече избора на места, където той изобщо може да бъде укрит.

Фрегати на турския военноморски флот с ескорт на изследователска мисия в Сомалия.

🇹🇷🤝🇸🇴 Турският изследователски кораб Oruç Reis, ескортиран от бойни кораби на военноморския флот на страната, на път за извършване на сеизмични проучвания край бреговете на Сомалия.

Плавателният съд трябва да пристигне в района на Сомалия в края на октомври, за да извърши сеизмични проучвания за нефт и природен газ в три зони, за които Турция е осигурила лицензи за проучване, се посочва в изявление на турското министерство на енергетиката и природните ресурси.

Маршрутът минава през Източното Средиземноморие до Суецкия канал, Червено море и пролива Баб ел-Мандеб.

Корабът е придружен от две фрегати на военноморския флот, както и от корабите за поддръжка Zaganos Pasa и Sancar и кораба за проследяване Ataman.

Oruc Reis ще извърши триизмерни сеизмични проучвания в райони край сомалийския бряг. Очаква се мисията да продължи приблизително седем месеца и ще включва събиране на сеизмични данни както за нефт, така и за природен газ, посочват от министерството. Данните впоследствие ще бъдат анализирани в Анкара, за да се идентифицират потенциални места за сондиране.

Военноморският флот на Германия пенсионира 8-инчовите дискети, използвани във фрегатите от клас Бранденбург.

Фрегата с управляеми ракети от клас Бранденбург (F215) на военноморските сили на Германия.
📸 Снимка: Seaforces Online

🇩🇪💾 Военноморският флот на Германия търси нова система за съхранение, която да замени остарелите 8-инчови флопи дискове, които са жизненоважни за работата на фрегатите F123 от клас Бранденбург. Според официален тръжен документ идеалният отговор на проблемите на германския флот би бил подмяна на флопи диск, базиран на система за емулация на съхранение, съобщава Golem.de.

Германските фрегати F123 от клас Бранденбург бяха пуснати в експлоатация в средата на 90-те години на миналия век, така че е съвсем разбираемо, че по това време дискетите са се възприемали като удобен сменяем носител за информация. Тези носители са част от системата за събиране на данни на фрегатите и по този начин са от „основно значение за контролирането на основни функции на кораба като задвижване и генериране на енергия“, според източника.

F123 са специализирани в противоподводните действия и също така се модернизират по отношение на оръжейните системи и системите за управление на оръжията. Шведската компания Saab е главен изпълнител на модернизацията на фрегатите от този клас.

Безпроблемната подмяна на компютърен хардуер на повече от три десетилетия изобщо не може да се нарече тривиална задача, особено имайки предвид необходимостта съществуващите дискети да бъдат запазени в пълната им функционалност. Тук е моментът да отбележим, че и немският флот далеч не е единственият, който се е борил с подобни предизвикателства през последните няколко години.

Друг такъв пример е, стратегическата автоматизирана система за командване и контрол на САЩ, позната още като SACCS, която също разчиташе на 8-инчовите флопи дискове до 2019 г., когато те бяха заменени с SSD-базирано решение за съхранение на данни.

📸 Снимка: Shutterstock