Тайван получава първа пратка от американските противокорабни ракети Harpoon Block II (U)

🇹🇼🤝🇺🇸 Тайван ще получи първата партида сухопътно базирани противокорабни ракетни системи RGM-84L-4 Block II (U) Harpoon от САЩ още през първата половина на 2025 г., съобщи тайванското издание The Liberty Times на 2 май.

Според доклад на Министерството на отбраната на Тайван, представен пред Законодателния юан, през първото тримесечие на годината вече са предадени пет мобилни установки за изстрелване и една радарна станция. САЩ ще осигурят нужната документация и логистика за транспортирането им по море.

Това е част от мащабна сделка между Тайван и САЩ за доставка на 100 установки и 400 ракети Harpoon, на обща стойност 86,6 млрд. тайвански долара (около 2,7 млрд. щатски долара), която беше одобрена за периода 2021–2030 г. Програмата има за цел да подсили способностите за нанасяне на удари по вражески морски формирования от сушата – стратегия, която залага на т.нар. "отказ за достъп" в близките морски зони.

Доставките ще се осъществят на два етапа: първият включва 32 установки до края на 2026 г., а вторият – още 68 до края на 2028 г. Част от съпътстващото оборудване вече е доставено през втората половина на 2024 г.

Министерството на отбраната на Тайван координира изпълнението на програмата чрез месечни срещи на проектни екипи, шестмесечни прегледи и видеоконферентни връзки със САЩ. Целта е да се гарантира, че доставките и интеграцията на системите вървят по график и с необходимото качество.

Закупената версия RGM-84L-4 Block II (U) е усъвършенстван вариант на утвърдената система Harpoon, използвана от над 30 държави от 1977 г. Обозначението "U" сочи нова конфигурация с подобрени характеристики. Според производителят Boeing, обхватът на стандартния Block II надхвърля 124 км, но според тайвански военноморски източници реалният обсег на закупените ракети може да е над 148 км.

Harpoon е проектирана за далекобойна борба с кораби през всички сезони. Ракетата лети на ниска височина над морето, използва активна радарна система за насочване и е снабдена с 221 кг бойна глава. Изстрелва се от повърхността с помощта на твърдогоривен ускорител и се задвижва от турбореактивен двигател Teledyne CAE J402. Дължината ѝ е 4,6 м, а теглото – около 691 кг.

Block II включва GPS-навигация, инерциална система и компоненти, взаимствани от AGM-84H/K SLAM-ER, което ѝ позволява да поразява морски и сухопътни цели, което я превръща в особено ефективна в крайбрежна среда и в тесни морски коридори.

ВВС и ВМС на Тайван използват различни варианти на Harpoon от десетилетия. Поне 339 ракети са доставени за изтребителите F-16A/B Block 20. Флотът ги използва на фрегати от клас Knox и Kidd, както и на патрулни самолети P-3C Orion. Осемте фрегати Cheng Kung (местна версия на клас Oliver Hazard Perry) вече не разполагат с Harpoon, тъй като липсва финансиране за връщане на тази способност. Вместо това Тайван насочва вниманието си към собствено разработените ракети Hsiung Feng II и III.

Освен сухопътния RGM-84, семейството Harpoon включва въздушни (AGM-84), подводни (UGM-84) и инкапсулирани варианти. От началото на века се разработват и варианти като Block II+ и Block II+ ER, а последният е с обхват до 310 км, но разработката е ограничена. Програмираният Block III бе отменен през 2009 г.

През последните години Harpoon се използва в реални бойни условия – в конфликтите между Иран и Ирак, в операцията на САЩ срещу ирански кораби през 1988 г. и в по-скорошния случай, когато през 2022 г. украинските сили потопиха руския влекач „Василий Бех“ край Змийския остров.

Производствената линия на Harpoon остава активна – в САЩ бе открит нов завод през 2021 г. за нуждите на чуждестранни клиенти. До момента са произведени над 7500 ракети. През 2020 г. Boeing подписа договор за 3,1 млрд. долара за продължаване на производството до 2028 г. за партньори като Саудитска Арабия и Индия.

Тайванските мобилни установки са базирани на платформи, използвани в миналото от Дания и понастоящем от Украйна. Те позволяват гъвкавост и мобилност, което увеличава тяхната устойчивост в условия на бойна обстановка. До края на 2028 г. Тайван ще следи и оценява ефективността на системата като част от цялостната стратегия за укрепване на бреговата отбрана.

ВВС на САЩ тестваха интегрирането на противокорабна ракета Harpoon на F-16

F-16 Fighting Falcon, назначен към 53-та група за тестване и оценка на ВМС на САЩ, рулира с ракетна система Harpoon, оборудвана във военновъздушната база Нелис, Невада.
📸 Снимка: U.S. Air Force / Airman 1st Class Timothy Perish

🇺🇸 53-та група за тестване и оценка на ВМС на САЩ завърши оперативен тест за рулиране с противокорабна ракета AGM-84N Harpoon Block II+, заредена на многоцелеви изтребител F-16 на ВВС на САЩ в демонстрация на способности за бързо интегриране на оръжия.

Търсейки алтернатива на традиционните срокове за интегриране на оръжия, които често могат да отнемат много години, тази демонстрация презентира способността за ускоряване на процеса с необходимите минимални модификации, което позволява по-голяма адаптивност във военното планиране.

Главният мениджър на проекта за бърза интеграция коментира теста: „Нашата основна цел беше да демонстрираме, че бързата интеграция на оръжия в платформите на ВВС на САЩ може да се постигне ефективно чрез модифициране на междинен софтуер, без да се налагат обширни ъпгрейди на самия самолет.“

Както се вижда от публикуваните изображения, тестът включваше XATM-84N Harpoon Block II+. Първото съкращение от обозначението разкрива, че ракетата е тренировъчен снаряд за затворено носене с инертна бойна глава, но функционираща електроника. Вариантът N на Harpoon беше разработен през 2010 г. и предлага подобрено свързване на данни и възможности за насочване. За първи път беше разгърнат оперативно през 2017 г. на F/A-18 Super Hornet на ВМС на САЩ.

Въпреки че Harpoon е забелязван монтиран на F-16 и преди, особено в чуждестранна служба, ВВС на САЩ досега не са използвали ракетата на своите изтребители. Вместо това, противокорабните способности трябваше да бъдат осигурени от ВМС на САЩ, в допълнение към някои, предлагани от бомбардировачите B-52 Stratofortress и B-1B Lancer.

Въпреки това, предишният опит и знания за монтирането на Harpoon към F-16 със сигурност са помогнали за бързия процес на интеграция за въпросната демонстрация. Военновъздушните сили се надяват, че поуките, до които са стигнали по време на този процес, ще бъдат приложени и към интегрирането на бъдещи оръжейни системи, позволявайки по-бързо внедряване на технологии в оперативните звена.

Забележителен пример за забавяне в интегрирането на оръжия е AIM-9X Sidewinder, който влезе в експлоатация на F-15C Eagle и F/A-18 Hornet през 2003 г. Водещият американски изтребител за превъзходство във въздуха F-22 Raptor, беше разгърнат оперативно с AIM-9X чак през 2016 г.

За да позволи ускорена интеграция, екипът разработи „шлюз“, превеждащ комуникацията между ракетата и самолета, вместо директно да модифицира софтуера на която и да е платформа. Тъй като подобни софтуерни модификации биха изисквали собствени процеси за сертифициране, това само по себе си вероятно отрича необходимостта от много стотици, ако не и хиляди часове време за разработка.

Ракетата Харпун

Изстреляна за първи път през 1977 г., противокорабната ракета Harpoon вероятно е един от най-известните видове ракети в историята. Те са били виждани или споменавани в множество филми, телевизионни предавания, игри и книги. Над 30 нации са осигурили поне един вариант на Harpoon за въоръжени сили.

Разработено от McDonnell Douglas, оръжието става продукт на Boeing след сливането през 1997 г. на двата космически гиганта. Оттогава той продължава да получава ъпгрейди, което превръща сегашното поколение на Harpoon в много различен звяр от оригинала.

Харпуните могат да бъдат изстрелвани от самолети, надводни кораби, подводници и сухопътни превозни средства. Въпреки че е използван в битка няколко пъти в целия си експлоатационен живот, един от най-известните ангажименти, включващи Harpoon, несъмнено е потъването на иранската фрегата Sahand по време на операция Praying Mantis.

Усъвършенствана крилата ракета за наземно нападение с въздушно изстрелване беше разработена и разгърната от Harpoon през 90-те години на миналия век като AGM-84E Standoff Land Attack Missile или SLAM, за да бъде поставена на F/A-18C Hornets и A-6E Intruders на ВМС на САЩ. Единици от предпроизводството бяха успешно използвани за удари по иракски цели по време на войната в Персийския залив през 1991 г. Пълномащабното производство започна малко след това.

От 2000 г. SLAM беше заменен от AGM-84H/K SLAM-ER (Standoff Land Attack Missile-Expanded Response), което увеличи обхвата на ракетата и предостави по-сложен пакет за насочване. SLAM-ER в момента е разположен от ВМС на САЩ на изтребители F/A-18E/F Super Hornet и на морски патрулни самолети P-8A Poseidon. В чужбина, подобно на Harpoon, оръжието е използвано на F-15 и F-16.

SLAM-ER беше използван в бойни действия в Ирак и Афганистан и си спечели репутацията на изключително прецизно оръжие с публично обявена вероятна кръгова грешка от едва 3 метра.

Докато Harpoon и неговите производни остават в производство и развитието на способностите продължава, решенията за доставка се насочват към нови проекти с повече потенциал за бъдещи възможности, както и вградени стелт функции. Един такъв дизайн е противокорабната ракета с голям обсег AGM-158C (LRASM), която е поръчана както от ВВС на САЩ, така и от ВМС на САЩ.

Норвежката Kongsberg разработи Naval Strike Missile, която беше избрана като постоянна или временна замяна на Harpoon на надводни кораби от няколко страни, включително Съединените щати. Вариант за изстрелване от въздуха, проектиран като общо противоповърхностно оръжие, наречен Joint Strike Missile, също е закупен от ВВС на САЩ, тъй като, за разлика от AGM-158, той може да се носи вътрешно от F-35A Lightning II.