Русия внесе 30 000 тона бензин през Мароко

🇷🇺⛽️🇲🇦 Русия е внесла около 30 000 метрични тона бензин АИ-92 от Мароко по море, докато Кремъл полага усилия да ограничи недостига и ценовия натиск над вътрешния пазар след поредица удари на украински дронове по водещите руски рафинерии. Товарът е бил качен на танкер под панамски флаг в пристанище Танжер в средата на юли, след което е разтоварен на 31 юли в арктическо пристанище Мурманск, съобщи Reuters, позовавайки се на двама източници от сектора. Според тях доставчик по сделката е „Лукойл“, която не е отговорила на запитването на агенцията. Публичните сведения са установили мястото на товарене, но не и къде е произведен бензинът.

Данните от международната стоково-суровинна борса в Санкт Петербург допълват следващия сегмент от маршрута: АИ-92 вече се предлага за жп превоз от гара Кола, която обслужва терминала в Мурманск. Така внесеното гориво може да бъде разпределено от морския терминал към вътрешността на страната. Самият маршрут е необичаен за държава, която е сред най-големите производители и износители на петрол, но не значи недостиг на суров петрол. Тесният участък е способността достатъчно количество суровина да бъде преработено в търсения вид бензин и доставено навреме до регионалните пазари.

Пратката е част от мащабна система за аварийно снабдяване. Русия увеличи жп вноса от съседни Беларус и Казахстан, започна доставки на бензин по море от Индия, освобождава натрупаните запаси и натоварва до пределния максимум онази част от своите рафинерии, които все още не са извън строя от украински атаки. Москва също отложи планови ремонти, съкрати сроковете на текущите и създаде по-благоприятни условия за внос чрез нулево мито и подготвени отстъпки за железопътния превоз. На 30 юли правителството удължи ограниченията върху износа на бензин, дизел и други горива до 31 януари 2027 г., макар че от септември са предвидени изключения за част от производителите на дизел, корабно гориво и газьол.

Хронологията на решенията показва как временният проблем се превърна в дълъг режим за контрол върху пазара. На 2 април ограничения за износа на бензин бяха разширени и на директните производители. На 8 юли вицепремиерът Александър Новак съобщи, че същия месец ще започне внос на нефтопродукти. Само два дни по-късно той призна, че пораженията от украинските атаки частично изваждат от строя рафинерии, което води до дефицит. Към 21–25 юли официалната позиция вече се измени до твърдение, че предприетите мерки носят частична стабилизация, но трудностите не са преодолени навсякъде.

Мащабът на напрежението се вижда ясно от моментната оценка към началото на юли. Според източници на Reuters производството на бензин е покривало около 65% от обичайното потребление за летния сезон. Това означава дневно търсене от 115–120 хиляди тона с недостиг от порядъка на 40-45 хиляди тона. При подобни стойности товарът от Танжер е по-малък като обем от тогавашния еднодневен дефицит. Това не означава на всяка цена, че е незначителен: една морска партида може да облекчи дадени райони, да попълни резерви и да даде глътка въздух за евентуален опит за възстановяване на мощности. Тя обаче не може да замени сама продължително спрени големи рафинерии.

Сред засегнатите през последните седмици предприятия Reuters изброи заводите НОРСИ, Омск и Саратов. На 29 юли нова вълна удари засегна съоръжения в Рязан и Перм. Официалните изявления от руската страна включват и два допълнителни фактора: сезонния ръст на потребление и непланирани ремонти. Това реално означава, че украинските атаки са основна част от причинната верига, но не са единственото обяснение за опашките, ограниченията и различията между регионите. Разстоянията в Русия допълнително усложняват пренасочването на гориво, когато обичайният доставчик в определена област намали производството или го прекрати изцяло.

Кризата не се развива еднакво в цялата страна. В началото на юли РБК изчисли, че федералните власти или отделни вериги бензиностанции са въвели ограничения в общо 80 региона. Това обхваща различни мерки – от ограничения на единична покупка до поставяме на приоритет към снабдяването на обществени служби – и не значи, че всички тези региони са останали без гориво. Към края на месеца част от заводите подновили работа, някои рестрикции са свалени, което поне частично облекчи опашките. В същото време обаче Новак призна, че положението остава сложно в части от Сибир. За гражданите и местните икономики ефектът се измерва не само в цената на колонката, но също така в прекъсванията за транспорт, земеделие, доставки и публични услуги.

Киев представя ударите по руската нефтена инфраструктура като начин да намали ресурсите за военните усилия на Москва и снабдяване на въоръжените ѝ сили, но предприятията за преработка на нефт обслужват едновременно военните, износа и гражданското потребление, поради което продължителното прекъсване неизбежно засяга свободния пазар. Доставката през Мурманск е част от тази пряка връзка между войната срещу енергийната инфраструктура и достъпността на гориво на хиляди километри от фронта.

Има основания да се смята, че украинските удари все по-често се насочват към конкретни възли, чието повреждане спира по-голяма част от технологичната линия. Financial Times съобщи, че военни плановици и енергийни специалисти в Киев подбират тръбопроводи, които управляват системи и други трудни за замяна елементи. Анализи на Carnegie и Meduza отбелязват удари по първични и по-сложни вторични инсталации. Публичните данни обаче не позволяват всяко попадение да се припише на описаната доктрина, а Meduza отбелязва, че промяната в избора на цели още не е количествено доказана. Част от рафинериите се връщат в експлоатация сравнително бързо, докато при други повтарящите се удари удължават ремонта.

Затова вносът през Мароко е по-точно да се разглежда като показател за намалелия резерв в системата, а не като доказателство за непосредствен срив на руския петролен сектор. Голямата добивна база остава, но преработката, ремонтите и логистиката вече не осигуряват гъвкавост при едновременни повреди и сезонен пик. Забраната за износ задържа повече гориво в страната, а вносът запълва малка част от празнината. И двете мерки имат цена: намалени експортни приходи, по-дълги транспортни маршрути и зависимост от налични чуждестранни партиди.

Следващият тест няма да бъде само дали още един танкер ще пристигне в Мурманск. По-важни ще бъдат темпът, с който спрелите мощности се връщат в работа, движението на борсовите цени, премахването на регионалните лимити и нуждата от нови доставки от Мароко, Индия, Беларус или Казахстан. Ако морският внос се превърне от единичен буфер в редовен канал, това категорично ще покаже, че кумулативният ефект от пораженията от украинските атаки срещу руската преработвателна индустрия са по-тежки, отколкото тя е способна да възстанови.