Дългото сбогуване: Избледняващите съдби на фронта Полисарио

Брахим Гали, президент на т.нар. Сахарска арабска демократична република (САДР), отдава почит на знамето ѝ, 13 януари 2023 г.
📸 Снимка: Getty Images

🇪🇭🇲🇦 Фронтът Полисарио, някога считан за легитимно движение за национално освобождение, днес изглежда все по-маргинализиран на световната сцена. Неговата борба за независимост на Западна Сахара е блокирана в застой от 1991 г. и тя вече не просто буксува, а се разпада. През последните години групата понесе поражения на дипломатическия фронт, вътрешни разцепления и сериозни обвинения в тероризъм и престъпна дейност.

След като през 2020 г. Полисарио обяви край на примирието с Мароко, мнозина очакваха нов етап в конфликта. Но завръщането ѝ към въоръжената борба не доведе до очакваните резултати, предимно заради нейния ограничен капацитет, а мароканският контрол върху територията е все по-устойчив с помощта на дронове и международна подкрепа.

Геополитическият вятър духа в полза на Рабат. Признаването на суверенитета му над територията, направено от САЩ през 2020 г. и договорено в замяна на нормализиране на връзките с Израел, даде тласък на тази нова международна линия. Франция и Испания впоследствие подкрепиха автономния план на Мароко, а повечето страни от региона или се присъединиха, или запазиха мълчание.

Вътре в племето сахрави се надига вътрешно недоволство. Младите поколения губят доверието си в остарялото ръководство, а липсата на стратегическа визия води до дезертьорство и задълбочаващи се разломи.

Полисарио е обект на тежки обвинения, които подкопават международния му имидж. Мароканските служби твърдят, че над 100 бивши и настоящи негови бойци са се присъединили към джихадистките групировки като Ал-Кайда в ислямския Магреб. Разузнавателни доклади сочат, че емблематичният лидер на Ислямска държава в Сахара, Аднан Абу Уалид ал-Сахрави е преминал обучение в лагерите на Полисарио.

Дори ако посочените връзки са спорни или преувеличени, те са политически токсични – особено за страни, притеснени от разрастването на екстремизма в Сахел. Правителствата на няколко държави, близки с Мароко, вече лобират за обявяването на Полисарио за терористична организация.

Не по-малко разрушителни са обвиненията в сътрудничество с Иран. През 2018 г. Мароко прекъсна отношенията с Техеран, твърдейки, че посолството му в Алжир и бойци на Хизбула са подпомагали и обучавали бойците на групата. Макар Иран да отрича, тази версия набира популярност – особено сред страните от Персийския залив, които са мнителни към ролята на Техеран в региона.

Дамаск, който дълго време поддържаше дипломатически връзки с Полисарио, вече не е фактор. С падането от власт на режима на Башар ал-Асад, каналът между Полисарио и Техеран е прекъснат.

С остаряващо ръководство, разпадащи се съюзи и растящо вътрешно напрежение, Полисарио все повече започва да прилича на реликва от една отминала епоха. Светът не го е победил – просто го е задминал. Без международна подкрепа, без военен ресурс и без стратегия за оказване на натиск над Мароко, организацията бавно изчезва от историческата сцена.

Бойци на Фронта Полисарио блокираха конвой на ООН в Западна Сахара.

Мироопазващи сили от мисията на ООН за референдума в Западна Сахара (MINURSO) по време на патрул по границата между Мароко и Мавритания, ноември 2020 г.
📸 Снимка: Fadel Senna/AFP

🇪🇭⚔️🇺🇳 Въоръжени елементи на Фронта Полисарио блокираха конвой от превозни средства на мироопазващата мисия на ООН в Западна Сахара (MINURSO), по време на преминаване през коридора Аусерд, източно от защитната стена на Мароко.

Според източници на местното издание Hespress блокираните камиони са превозвали логистично оборудване за мироопазващата мисия. От Фронта Полисарио все още не са излязли с официално изявление, изясняващо причините зад инцидента.

Този сблъсък идва само няколко дни след като специалният представител на генералния секретар на ООН и ръководител на MINURSO Александър Иванко информира Съвета за сигурност, посочвайки „постоянни пречки“ от страна на Полисарио, възпрепятстващи дейността на мироопазващите сили.

Това включва прекъсване транспортирането на хуманитарно и техническо оборудване и отказ да се разрешат срещи с представители на въоръжената група. В същото време Иванко похвали Кралските въоръжени сили на Мароко за предоставеното „сътрудничество и улеснение“.

Инцидентът породи опасения относно ескалация на насилието в напрегнатата буферна зона източно от мароканската отбранителна стена, а също подчерта и нарастващото разочарование от действията на Полисарио, застрашаващи крехкото споразумение за прекратяване на огъня, подписано през 1991 г. под егидата на ООН.

ООН и международните сили продължават да изтъкват ключовите ползи от спазването на примирие и създаването на благоприятни условия за политическо решение на конфликта в Западна Сахара. В центъра на тези усилия е планът за автономия на Мароко, смятан широко за жизнеспособна основа за трайно уреждане на десетилетния спор.

Блокирането на мироопазващите операции на ООН бележи тревожен ход и е възможно да доведе до нов контрол върху действията на Фронта Полисарио от Съвета за сигурност на ООН, особено ако се натрупа инерция за дипломатическо решение.

Марко Рубио потвърди подкрепата на САЩ за плана на Мароко за Западна Сахара.

🇺🇸🤝🇲🇦 Миналата седмица държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещна с външния министър на Мароко Насър Бурита и потвърди подкрепата на администрацията на Тръмп за предложението за автономия на Мароко като рамка за разрешаване на конфликта в Западна Сахара.

Политическият статут на Западна Сахара остава спорен. Преди 2020 г. Белият дом я третира като територия със специален суверенитет. Това се промени, когато администрацията на Тръмп призна мароканския суверенитет над региона, въпреки че ООН все още го счита за несамоуправляваща се територия, а Сахарската арабска демократична република поддържа дипломатически отношения с отделни държави.

Прокламацията на Тръмп одобри предложението за автономия като единственото жизнеспособно решение на конфликта. То ще даде на сахарския народ автономия под управлението на Мароко, но прилагането му среща силна съпротива от Фронта Полисарио, основното движение за независимост на Западна Сахара.

Рубио повтори подкрепата на САЩ за Мароко, а някои конгресмени смятат, че определянето на Фронта Полисарио за чуждестранна терористична организация (FTO) може да помогне за решаване на конфликта. Те смятат, че това ще отслаби влиянието му и ще маргинализира неговите съюзници, сред които Алжир и Южна Африка.

На 11 април конгресменът Джо Уилсън обяви план за въвеждане на законодателство, определящо Фронта Полисарио като FTO, позовавайки се на предполагаемите му връзки с Иран и Русия и го позиционира в рамките на така наречената „Ос на агресията“.

Подобно определение може да има сериозни последици за Южна Африка. Първо, може да повлияе на усилията за набиране на средства и застъпничество от групите в подкрепа на Фронта Полисарио в страната. Зинеб Рибу от института Хъдсън отбеляза, че големите неправителствени организации ще оттеглят подкрепата си, за да избегнат много правни рискове, макар че идеологически ръководените групи вероятно ще продължат тайно.

Второ, това може да предизвика международен контрол върху банковия сектор на Южна Африка, особено ако има подозрения за финансови връзки с Полисарио. Рибуа предупреди, че това може да доведе до увреждане на репутацията, маркирани транзакции и дори вторични санкции.

Трето, определението може да проправи пътя за целенасочени санкции на отделни лица или самата държава. Южна Африка вече е изправена пред натиск заради слабото правоприлагане при борбата с финансирането на тероризма и влизането в сивия списък на Работната група за финансово действие (FATF). Неуспехът да се подкрепи определението на Фронта Полисарио от Съединените щати може да повиши риска да бъде определен като държавен спонсор на тероризма.

На фона на нарастващото напрежение между САЩ и Южна Африка, предложеното определение на Фронта Полисарио като FTO добавя допълнителна тежест към и без това крехките отношения между двете страни.

Фронтът Полисарио нанесе ракетен удар по мароканските сили в град Ал-Махбес, Западна Сахара.

🇪🇭⚔️🇲🇦 Фронтът Полисарио нанесе ракетен удар по мароканските сили в град Ал-Махбес, Западна Сахара.

Групата изглежда е използвала еднотръбна ракетна установка 9П132 „Град-П“, поставена на шаси от камион със 122-милиметрови ракети 9M22M HE#attack 

Фронтът Полисарио е бунтовническо сахарско националистическо освободително движение, претендиращо за територията на Западна Сахара.

Проследявайки произхода ѝ до сахарска националистическа организация, известна като Движението за освобождение на Сагуя ел Хамра и Уади ел Дахаб, Фронтът Полисарио е официално създаден през 1973 г. с намерението да започне въоръжена борба срещу испанската окупация, която продължава до 1975 г., когато испанците решават да позволят на Мавритания и Мароко да разделят и окупират територията.

Фронтът Полисарио започва война, за да прогони двете армии. Мавритания е принудена да се откаже от претенциите си над Западна Сахара през 1979 г, а бунтовниците продължават военната си кампания срещу Мароко до прекратяването на огъня от 1991 г., в очакване на провеждането на подкрепен от ООН референдум, който оттогава постоянно се отлага. През 2020 г. Фронтът обяви прекратяване на примирието и възобнови въоръжения конфликт.

ООН счита Фронта Полисарио за легитимен представител на сахарския народ и твърди, че той имат право на самоопределение. Фронтът Полисарио е забранен в частите на Западна Сахара под контрола на Мароко и е незаконно да се издига партийният му флаг (често наричан флаг на Сахара) там. Организацията е консултативен член на Социалистическия интернационал.

Франция потвърждава подкрепата си за плана на Мароко за Западна Сахара

Членове на Сахарската народна освободителна армия парадират със знамената на Фронта Полисарио в спорната територия на Западна Сахара на 27 февруари 2016 г.
📸 Снимка: Farouk Batiche/AFP via Getty Images

🇫🇷🤝🇲🇦 Френският външен министър Стефан Сежурн, по време на пътуване до Мароко, предназначено да затопли обтегнатите отношения, в понеделник повтори подкрепата на Франция за плана за автономия на Мароко за оспорваната Западна Сахара.

Бившата испанска колония е до голяма степен контролирана от Мароко, но за контрол върху нея претендира и подкрепяният от Алжир „Фронт Полисарио“, който през 2020 г. обяви „война за самоотбрана“ и се стреми към независимост на територията.

ООН смята Западна Сахара за „несамоуправляваща се територия“.

„Това е екзистенциален въпрос за Мароко. Ние го знаем“, каза Сежурн по време на съвместна пресконференция с мароканския си колега Насър Бурита.

Сежурн заяви, че Мароко може да разчита на "ясната и постоянна подкрепа" на Франция за своя план за автономия.

Рабат се застъпва за ограничена автономия за огромната пустинна територия, която е дом на изобилие от фосфати и риболов.

Сежурн отбеляза пред журналисти, че иска да подкрепи усилията на Мароко в развитието на района.

„Мароко е инвестирало много в проекти за развитие в полза на местното население и по отношение на обучението, възобновяемите енергийни източници, туризма“ и използването на океанските ресурси, каза той.

Визитата на външния министър идва след поредица от дипломатически напрежения между Рабат и Париж, който е бивша колониална сила и дом на голяма мароканска диаспора. Мароканците бяха особено разстроени от желаното от президента Еманюел Макрон сближаване с Алжир.

В понеделник Сежурн предложи партньорство с Мароко, фокусирано през следващите 30 години върху възобновяемите енергийни източници, обучението и индустриалното развитие. Бурита от Мароко каза, че „Франция е отличен партньор на Мароко на политическо, икономическо и хуманитарно ниво“.

Полисарио продължава да настоява за организиран от ООН референдум за самоопределение, което беше договорено в споразумение за прекратяване на огъня от 1991 г. след 15-годишна война между Фронта и Мароко. Референдумът все още не се е състоял.

В края на 2020 г. тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп призна суверенитета на Мароко над Западна Сахара в замяна на нормализиране на отношенията на Рабат с Израел. Оттогава Мароко полага все по-интензивни дипломатически усилия, за да спечели други страни.