Пожар в най-голямата рафинерия на руския Далечен изток, 6500 км от Украйна

🇷🇺🛢️🔥 Пожар обхвана спомагателно оборудване в най-голямото предприятие за преработка на нефт в Далечния изток на Руската федерация около 11 ч. местно време днес, преди да бъде потушен, като не се съобщава за пострадали. Пресслужбата на дружеството „РН-Комсомолски НПЗ“ заяви, че заводът не е прекъсвал работа по време на гасенето, горивата се отпускат в пълен обем и не са били отчетени превишения на пределно допустимите концентрации. Предприятието е назначило комисия, която да установи обстоятелствата около инцидента.

Комсомолск-на-Амур се намира на около 6500 км по права линия от най-близката украинска територия. Досегашният максимум на далекобойната кампания на Киев е около 2500 км – разстоянието от Харков до Омската НПЗ, поразена на 6 юли, която Силите за специални операции (ССО) на Украйна определиха като най-дълбокия удар за войната дотук. Съоснователят и главен конструктор на Fire Point Денис Щилерман посочва максимален обсег на поразяване от 3400 км за дрона FP-1. Дори заявените от производителя свойства покриват малко над половината от цялото разстояние до Хабаровски край. Никой в Киев засега не е поел отговорност, а украинските издания, отразили пожара, сами отбелязаха, че няма съобщения за въздушна атака над града.

Обсегът не е ограничение за наземна операция и в този смисъл разстоянието само по себе си не изключва диверсия. Засега обаче липсват признаците, които при подобни случаи обикновено се появяват в рамките на часове. Руските служби охотно разгласяват подобни разследвания и ги използват с информационна цел: през април Федералната служба за сигурност (ФСБ) съобщи за задържани руснаци, вербувани да взривят петролна рафинерия в Коми, а през юли обяви, че непълнолетни са били привлечени за диверсия в завод от отбранителната промишленост в Подмосковието. За Комсомолск няма съобщение за нито едно образувано наказателно производство, нито от някоя от службите. Има фирмена комисия и версия за отказ на оборудване.

Заводът работи от 1942 г. и остава основната горивна база на по-широкия регион: проектната му мощност е около 8 млн. тона годишно и на него се падат над 60% от преработката в Далечния изток. Суровината идва от находища по тръбопровода Оха–Комсомолск-на-Амур, както и от Западен Сибир. Продуктовата му номенклатура включва бензини и дизелово гориво от пети екологичен клас, както и корабно гориво със съдържание на сяра до 0,5% за тихоокеанското бункероване.

Същото предприятие гори за втори път за 16 месеца, като предишният случай беше по-тежък. На 10 април 2025 г. огънят засегна инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-3 с капацитет 15 700 тона дневно, или около 115 хиляди барела, и тя беше спряна аварийно. Местните аварийни служби заявиха, че нямат информация за причината, а заводът обяви възстановяване на пълния капацитет след включването на резервни мощности. Втората първична инсталация – ЕЛОУ-АВТ-2, с капацитет 7150 тона дневно – остава спряна от юли 2024 г.

Средата, в която работят въпросните инсталации, сама създава условия за аварии и без външна намеса. Технологиите в 40-те най-големи руски рафинерии идват от западни доставчици като UOP и ABB, които спряха доставките на резервни части и инженерната поддръжка. Заместителите са от по-ниско качество и достигат до предприятията по обиколни маршрути, а ремонт, който преди е отнемал седмици, вече може да се проточи с месеци. Сергей Василенко от фондация Carnegie описва ограничението просто: повреден съединител на BMW не се сменя с подобна част от „Лада“.

Украинската кампания държи малкото останали компетентни ремонтни бригади постоянно ангажирани с поразените заводи, което значи, че непоразените мощности продължават да се износват при ограничени възможности за ремонт. Към октомври 2025 г. дронове бяха повредили 16 от 38 водещи руски рафинерии, докато Международната агенция по енергетика отчете спад на обема на преработката с 500 хиляди барела дневно. Официалната версия невинаги съвпада с оценките на индустрията. Когато Илският НПЗ спря на 30 октомври 2025 г., дружеството се позова на планово техническо обслужване, докато отраслови източници посочиха санкционните ограничения и свития капацитет.

Мащабът на дефицита обяснява защо всеки пожар в руска рафинерия днес се възприема като възможен удар. Към юли 78 от 83 руски региона отчитаха недостиг на горива, а 38 въведоха ограничения в обемите,  продажбата, включително покупки според четен или нечетен номер на регистрационна табела в 6 области; кризата засяга около 50 млн. души. От 2 юли властите разрешиха на заводите да понижат еко стандарта на бензина от пети на трети клас, което допуска по-високо съдържание на сяра. Оценки за изведения от строя преработвателен капацитет се разминават според методиката: към края на юли Financial Times писа за над 30% от фактическите и 45% от номиналните мощности, Генералният щаб на Украйна обяви 42,74%, докато депутатката от Държавната дума Нина Останина призна почти една трета. Производството на бензин през юни се сви с една четвърт спрямо същия месец на 2025 г.

В същото денонощие в Русия горяха и други съоръжения, но причините бяха други. „Орскнефтеоргсинтез“ в Оренбургска област беше поразена от украински дронове рано сутринта днес, а от територията на Украйна дотам има 1576 км – разстояние, което украинските дронове покриват отдавна. Пожарите в ТЕЦ на Ангарск, отстояща на около 4540 км, и в Комсомолск-на-Амур останаха без обявена причина. За завода в Далечния изток това значи, че разследването засега се води от комисия, назначена от собственика, при спряна от две години инсталация ЕЛОУ-АВТ-2 и при липса на данни за външна намеса. Заключението на комисията може да излезе месеци по-късно, ако изобщо бъде огласено. Дотогава разстоянието от около 6500 км остава най-същественият аргумент срещу хипотезата за въздушен удар от украинска територия.

Русия внесе 30 000 тона бензин през Мароко

🇷🇺⛽️🇲🇦 Русия е внесла около 30 000 метрични тона бензин АИ-92 от Мароко по море, докато Кремъл полага усилия да ограничи недостига и ценовия натиск над вътрешния пазар след поредица удари на украински дронове по водещите руски рафинерии. Товарът е бил качен на танкер под панамски флаг в пристанище Танжер в средата на юли, след което е разтоварен на 31 юли в арктическо пристанище Мурманск, съобщи Reuters, позовавайки се на двама източници от сектора. Според тях доставчик по сделката е „Лукойл“, която не е отговорила на запитването на агенцията. Публичните сведения са установили мястото на товарене, но не и къде е произведен бензинът.

Данните от международната стоково-суровинна борса в Санкт Петербург допълват следващия сегмент от маршрута: АИ-92 вече се предлага за жп превоз от гара Кола, която обслужва терминала в Мурманск. Така внесеното гориво може да бъде разпределено от морския терминал към вътрешността на страната. Самият маршрут е необичаен за държава, която е сред най-големите производители и износители на петрол, но не значи недостиг на суров петрол. Тесният участък е способността достатъчно количество суровина да бъде преработено в търсения вид бензин и доставено навреме до регионалните пазари.

Пратката е част от мащабна система за аварийно снабдяване. Русия увеличи жп вноса от съседни Беларус и Казахстан, започна доставки на бензин по море от Индия, освобождава натрупаните запаси и натоварва до пределния максимум онази част от своите рафинерии, които все още не са извън строя от украински атаки. Москва също отложи планови ремонти, съкрати сроковете на текущите и създаде по-благоприятни условия за внос чрез нулево мито и подготвени отстъпки за железопътния превоз. На 30 юли правителството удължи ограниченията върху износа на бензин, дизел и други горива до 31 януари 2027 г., макар че от септември са предвидени изключения за част от производителите на дизел, корабно гориво и газьол.

Хронологията на решенията показва как временният проблем се превърна в дълъг режим за контрол върху пазара. На 2 април ограничения за износа на бензин бяха разширени и на директните производители. На 8 юли вицепремиерът Александър Новак съобщи, че същия месец ще започне внос на нефтопродукти. Само два дни по-късно той призна, че пораженията от украинските атаки частично изваждат от строя рафинерии, което води до дефицит. Към 21–25 юли официалната позиция вече се измени до твърдение, че предприетите мерки носят частична стабилизация, но трудностите не са преодолени навсякъде.

Мащабът на напрежението се вижда ясно от моментната оценка към началото на юли. Според източници на Reuters производството на бензин е покривало около 65% от обичайното потребление за летния сезон. Това означава дневно търсене от 115–120 хиляди тона с недостиг от порядъка на 40-45 хиляди тона. При подобни стойности товарът от Танжер е по-малък като обем от тогавашния еднодневен дефицит. Това не означава на всяка цена, че е незначителен: една морска партида може да облекчи дадени райони, да попълни резерви и да даде глътка въздух за евентуален опит за възстановяване на мощности. Тя обаче не може да замени сама продължително спрени големи рафинерии.

Сред засегнатите през последните седмици предприятия Reuters изброи заводите НОРСИ, Омск и Саратов. На 29 юли нова вълна удари засегна съоръжения в Рязан и Перм. Официалните изявления от руската страна включват и два допълнителни фактора: сезонния ръст на потребление и непланирани ремонти. Това реално означава, че украинските атаки са основна част от причинната верига, но не са единственото обяснение за опашките, ограниченията и различията между регионите. Разстоянията в Русия допълнително усложняват пренасочването на гориво, когато обичайният доставчик в определена област намали производството или го прекрати изцяло.

Кризата не се развива еднакво в цялата страна. В началото на юли РБК изчисли, че федералните власти или отделни вериги бензиностанции са въвели ограничения в общо 80 региона. Това обхваща различни мерки – от ограничения на единична покупка до поставяме на приоритет към снабдяването на обществени служби – и не значи, че всички тези региони са останали без гориво. Към края на месеца част от заводите подновили работа, някои рестрикции са свалени, което поне частично облекчи опашките. В същото време обаче Новак призна, че положението остава сложно в части от Сибир. За гражданите и местните икономики ефектът се измерва не само в цената на колонката, но също така в прекъсванията за транспорт, земеделие, доставки и публични услуги.

Киев представя ударите по руската нефтена инфраструктура като начин да намали ресурсите за военните усилия на Москва и снабдяване на въоръжените ѝ сили, но предприятията за преработка на нефт обслужват едновременно военните, износа и гражданското потребление, поради което продължителното прекъсване неизбежно засяга свободния пазар. Доставката през Мурманск е част от тази пряка връзка между войната срещу енергийната инфраструктура и достъпността на гориво на хиляди километри от фронта.

Има основания да се смята, че украинските удари все по-често се насочват към конкретни възли, чието повреждане спира по-голяма част от технологичната линия. Financial Times съобщи, че военни плановици и енергийни специалисти в Киев подбират тръбопроводи, които управляват системи и други трудни за замяна елементи. Анализи на Carnegie и Meduza отбелязват удари по първични и по-сложни вторични инсталации. Публичните данни обаче не позволяват всяко попадение да се припише на описаната доктрина, а Meduza отбелязва, че промяната в избора на цели още не е количествено доказана. Част от рафинериите се връщат в експлоатация сравнително бързо, докато при други повтарящите се удари удължават ремонта.

Затова вносът през Мароко е по-точно да се разглежда като показател за намалелия резерв в системата, а не като доказателство за непосредствен срив на руския петролен сектор. Голямата добивна база остава, но преработката, ремонтите и логистиката вече не осигуряват гъвкавост при едновременни повреди и сезонен пик. Забраната за износ задържа повече гориво в страната, а вносът запълва малка част от празнината. И двете мерки имат цена: намалени експортни приходи, по-дълги транспортни маршрути и зависимост от налични чуждестранни партиди.

Следващият тест няма да бъде само дали още един танкер ще пристигне в Мурманск. По-важни ще бъдат темпът, с който спрелите мощности се връщат в работа, движението на борсовите цени, премахването на регионалните лимити и нуждата от нови доставки от Мароко, Индия, Беларус или Казахстан. Ако морският внос се превърне от единичен буфер в редовен канал, това категорично ще покаже, че кумулативният ефект от пораженията от украинските атаки срещу руската преработвателна индустрия са по-тежки, отколкото тя е способна да възстанови.