🇺🇸💣 Американската армия одобри настъпателната ръчна граната M111 за пълно серийно производство и бойна употреба (Full Material Release), с което даде „зелена светлина“ за оперативно използване на оръжието, отбелязвайки въвеждането на първата нова смъртоносна ръчна граната от 1968 г. насам.
Решението позволява на сухопътните сили да започнат подмяната на остарялата серия гранати Mk3A2, чиято употреба остана ограничена поради опасения за безопасността, свързани с нейния азбестов корпус.
Новата граната е разработена от Службата за изпълнителни програми по боеприпаси и енергийни материали (PEO Ammunition and Energetics) в сътрудничество с Центъра по въоръжения към Командването за развитие на бойните способности на сухопътните сили (DEVCOM) в „Пикатини Арсенал“. Представители на армията заявиха, че системата е проектирана с цел да отговори на оперативните уроци, научени по време на градските боеве в Ирак, където осколъчните гранати понякога са криели рискове за съюзнически сили, действащи в непосредствена близост.
За разлика от масовата осколъчна граната M67, M111 разчита на свръхналягането от ударната вълна (BOP), а не на фрагментацията, за неутрализиране на противника. Този дизайн позволява на войниците да използват оръжието по-ефективно в затворени среди като сгради, тунели и тесни помещения, където осколъчните гранати могат да предизвикат непредсказуеми рикошети.
„Един от ключовите уроци от битките „от врата за врата“ в Ирак е, че гранатата M67 невинаги бе правилен инструмент за конкретната задача. Рискът от поразяване на собствените части (fratricide) зад стената беше твърде голям“, заяви полковник Винс Морис, ръководител на проекта за системи за близък бой към армейската програма за разработване на боеприпаси.
„Но граната, използваща свръхналягане, може бързо да прочисти помещение от вражески бойци, като не им оставя място за укритие, същевременно гарантирайки безопасността на приятелските сили“, добави Морис.
Свръхналягането от ударната вълна, известно като BOP, генерира мощна вълна при детонация на гранатата. В затворени пространства тази вълна може да извади от строя или да убие жива сила, без да произвежда голям брой смъртоносни осколки. Това намалява риска фрагменти да проникнат през стени или да отскачат непредсказуемо вътре в сгради, където наблизо може да оперират съюзнически войски.
Гранатата заменя настъпателната Mk3A2, въведена за първи път през 1968 г. Нейният дизайн използваше азбестов корпус, което с времето наложи ограничения при боравенето и използването ѝ за обучение. M111 елиминира този проблем чрез пластмасов корпус, който изгаря напълно при детонация, премахвайки риска за здравето, свързан с азбестовите материали.
Армейските власти посочват, че новият дизайн подобрява както оперативната готовност, така и гъвкавостта при обучение. Успоредно с бойния вариант е разработена и учебна версия, известна като M112, позволяваща на войниците да практикуват с оборудване, напълно сходно с бойната граната, но без смъртоносен взривен ефект.
M111 е проектирана и за пълна съвместимост с наличните системи. Войниците ще подготвят гранатата за действие чрез същия процес от пет стъпки, използван при осколъчната M67, позволявайки на личния състав да преминава между различните типове гранати без нужда от допълнително обучение.
„Дадохме на войниците ни гъвкавостта да преценяват на терен кой тип граната е най-подходящ за текущата ситуация – било то в открито пространство или в затворена зона“, обясни Тифани Ченг, един от инженерите в центъра DEVCOM, участвали в разработката на системата M111.
Както M111, така и учебната M112 използват същите компоненти за запалката, които вече се прилагат при осколъчната M67 и нейния учебен еквивалент M69. Армейски представители подчертават, че унификацията позволява на службата да поддържа съществуващите производствени линии, като същевременно намалява разходите за придобиване.
„Чрез стандартизиране на процеса на активиране и компонентите на запалката, Армията спестява парите на данъкоплатците, без да прави компромис с ефективността на бойното поле“, заяви Морис. „Това е пример за реформата в процеса на придобиване, която в момента се провежда в цялата армейска структура.“
Армията също така запазва държавната собственост върху интелектуалната собственост, свързана с дизайна на гранатата. Според официалните лица това позволява на множество производители да се конкурират за договори за производство, подкрепяйки по-широкото участие на американската отбранителна индустриална база.
