ООН може да осигури миротворческа мисия в Украйна при бъдещо примирие

Тогавашният външен министър на Германия Аналена Бербок присъства на среща на външните министри на Европейския съюз в Брюксел, 17 март 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Yves Herman

🇺🇳🇺🇦 Председателят на Общото събрание на ООН Аналена Бербок заяви, че миротворчески сили на обединените нации могат да осигурят спазването на евентуално бъдещо примирие в Украйна, ако това бъде подкрепено от мнозинството членуващи държави, като в същото време подчерта, че първо трябва да бъдат проведени мирни преговори между Киев и Москва.

Бербок декларира това по време на интервю за германския таблоид Bild am Sonntag, като отбеляза по-специално, че миротворческите мисии „са нужни повече от всякога“ и не само в Европа.

Според нея в случай на постигане на мирно споразумение между Украйна и Русия, то трябва да е максимално защитено. „Ако мнозинството държави членки заявят, че за това ще бъдат необходими „сини каски“, това, както се надяваме, може да осигури стабилен мир. Първо обаче тези мирни преговори трябва да се проведат“, заяви тя.

Бербок напомни още, че Общото събрание многократно е подчертавало необходимостта от справедлив мир в няколко резолюции още от самото начало на инвазията. „А справедливият мир може да бъде основан само на Устава на ООН“, каза тя.

Бербок, бивш депутат в Бундестага от Зелената партия и бивш министър на външните работи на Германия, зае поста председател на Общото събрание на ООН в Ню Йорк от 9 септември 2025 г.

„Имам страст към външната политика – не само в периода, когато бях външен министър, но и много преди това. И в настоящото, както се убедих през последните три години, международната система се намира под колосален натиск“, посочи тя, говорейки за назначението си.

Бербок добави, че ООН изпитва безпрецедентен политически и финансов натиск в навечерието на 80-ата си годишнина. „Участието в това ООН да не се разпадне, а напротив – да се реформира и подготви за бъдещето, смятам за трудна, но изключително важна задача“, призна тя.

Според данни на The Wall Street Journal, публикувани от Obozrevatel, в Европа е разработен план за разполагане на сили в Украйна, включващ сухопътни войски, разделени в две групи. Задачите на една от тях ще включват обучение на военнослужещи от украинската армия.

На 5 септември министерство на външните работи на Украйна отбеляза, че Путин се опитва да изплаши страните, които подкрепят Киев, но неговите заплахи отдавна са девалвирани. Подобна активност на Москва показва, че присъствието на съюзнически сили в Украйна може реално да гарантира сигурността на страната, заяви говорителят на МВнР Георги Тихий.

Работи се по прецизен план за военно разполагане в Украйна.

🇺🇦🕊️🇪🇺 Европейските съюзници на Украйна работят по „доста прецизни планове“ за военно разполагане в страната в рамките на следвоенни гаранции за нейната сигурност, ползващи се с пълната подкрепа на САЩ. Това заяви в интервю за Financial Times председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Тя посочи, че вече има „ясна пътна карта“ за тези разполагания, която е била договорена в Белия дом. „Гаранциите за сигурност са от първостепенно значение. Притежаваме ясна рамка и съгласие в Белия дом. Работата напредва много добре“, каза тя.

Фон дер Лайен направи това изявление по време на обиколка из страни на ЕС от Източна Европа, където настоява за по-високи разходи за отбрана от всяка една страна и засилване на военната готовност на континента.

Тя уточни, че европейските столици подготвят план за „многонационално разполагане на войски с американски тил“. Фон дер Лайен заяви, че „президентът Тръмп ни увери, че ще има американско присъствие като част от тази подкрепа. Това бе заявено ясно и потвърдено неколкократно.“

Киев изисква конкретни гаранции за сигурност от западните партньори, включително присъствие на войски на терен, като условие за всяко едно мирно споразумение за прекратяване на войната на Владимир Путин, която започна преди три години и половина.

Според договорености от среща миналия месец с Тръмп, Зеленски и водещи европейски лидери, евентуалният контингент може да има десетки хиляди военнослужещи, ръководени от Европа и подпомагани от американски системи за командване, контрол и разузнаване.

Следващият кръг преговори е насрочен за четвъртък в Париж по покана на френския президент Еманюел Макрон. Очакват се германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Киър Стармър, генералният секретар на НАТО Марк Рюте и председателят на ЕК фон дер Лайен.

Миналата седмица военни началници от т.нар. „коалиция на желаещите“ изработиха „доста точни планове“, които включват нужното оборудване за разполагане на войски, споделя фон дер Лайен.

„Разбира се, всяко решение за изпращане на войски зависи от съответната държава, тъй като това е сред най-важните суверенни решения. Но усещането за неотложност е много силно. Този процес напредва и вече добива конкретна форма“, посочи председателят на ЕК, подчертавайки, че Тръмп има твърд ангажимент за участие в усилията за мир, въпреки опасения относно неговата позиция към Путин и Зеленски.

„Путин не се е променил, той е хищник. Тръмп иска мир, а Путин не сяда на масата за преговори. Той има негативен опит с Путин, който все по-често не спазва обещанията си“, обясни фон дер Лайен.

Всяко западно военно разполагане ще бъде в подкрепа на една значително по-укрепена украинска армия, която ще бъде в основата на възпиращата сила.

Комисията ще изработи нови механизми за устойчиво финансиране на украинските въоръжени сили като гаранция за сигурност. След мирно споразумение Киев ще има нужда от „значителен брой военнослужещи с добри заплати и модерно оборудване – тук ЕС със сигурност ще даде своя принос.“

Наличните канали за финансиране на украинската кауза включват бюджетна помощ, ще останат и в мирно време. Допълнително ще бъде осигурено целево финансиране за армията. ЕС продължава да подпомага обучението на украински войници и насърчава страните-членки да използват фонда за въоръжаване на стойност 150 милиарда евро – или за съвместни производства с местната отбранителна индустрия, или за доставки на оръжия за Киев.

„Ролята на Комисията е ключова, за да може държавите членки да финансират това покачване на отбранителния капацитет“, заяви фон дер Лайен. Тя подчерта, че „характерът на войната напълно се е променил“ с призив за още инвестиции в БПлА, противовъздушна и противоракетна отбрана, както и в космически и кибер способности.

Премиерът на Естония изяви готовност за изпращане на войски в Украйна.

📸 Снимка: EPA-EFE/Arno Mikkor

🇪🇪🕊️🇺🇦 Естония е готова да осигури миротворчески контингент от една рота, която да бъде разположена в Украйна. Това отбеляза премиерът на страната Кристен Михал по време на изказвания на онлайн заседание на т.нар. „коалиция на желаещите“ от над 30 държави, начело с Франция и Обединеното кралство, и на заседанието на Съвета на ЕС.

Изказването му беше излъчено в рубриката „Актуална камера“ по естонската обществена телевизия ERR. В същото време Михал посочи, че за момента все още е рано да се обсъждат детайлите на евентуална мисия.

„В момента се намираме в етап на подготовка за среща между президентите на Украйна и Русия. Ако тя се състои, може би ще последва тристранна среща. Едва тогава процесът може да се задейства. След това ще можем да обсъдим как да се осигури безопасност, какви трябва да бъдат гаранциите, какъв ще бъде приносът на САЩ и Европа. Едва след това ще разберем каква ще е тази военна операция, кой какъв принос ще има в нея и какви ще бъдат нейните перспективи“, заяви Михал.

Лидер на партия от управляващата коалиция в Литва отхвърли изпращането на войски в Украйна.

🇱🇹🇺🇦 Един от лидерите на управляващата коалиция в Литва заяви, че неговата партия няма да се съгласи при никакви условия на изпращането на военнослужещи в Украйна като част от мироопазваща мисия.

„Литва няма абсолютно никакво право да изпраща своите войници и да участва“ в разполагането на международен военен контингент в Украйна, заяви Ремигиюс Жемайтайтис, лидер на популистката партия „Зора над Неман“.

„Това означава по-нататъшна ескалация на войната, тъй като военна провокация от страна на Русия, която най-вероятно ще се случи, може да въвлече страните от Европейския съюз във война“, смята той.

Според него ако в Украйна бъде постигнат мир, няма да има нужда от присъствие на чуждестранни войски от съюзниците на Киев.

„Защото, ако бъде подписан мир, защо да изпращаме войници? Ако в страната има мир, войници не са необходими“, заяви той, в опит да обясни своята логика.

Преди броени дни съветникът на президента на Литва Дайнюс Жикевичус заяви, че страната му ще изпрати в Украйна в рамките на миротворческа мисия същия брой войници, който беше изпратен за миротворческа мисия на НАТО в Афганистан.

Европейски служители обсъждат план за разполагане на британски и френски войски в Украйна в рамките на мирно споразумение, като около 10 държави са готови да изпратят свои сили на терен, според репортаж на Bloomberg.

Твърдението на литовския популистки лидер, че подписването на мирно споразумение с Москва ще елиминира нуждата от присъствие на съюзнически войски в Украйна, е фундаментално погрешно и наивно. Историята на международните отношения с Русия (и предходните ѝ въплъщения като СССР и Руската империя) е пълна с примери за систематично незачитане и погазване на сключените с нея договори, което почти винаги води до ескалация на конфликта вместо до траен мир. Това подчертава нуждата от реални гаранции за сигурност, включващи присъствието на международни сили, за да се предотврати повторна агресия.

Ето няколко ключови исторически факти, които категорично опровергават идеята, че сам по себе си мирът на хартия е достатъчен:

1. Будапещенски меморандум (1994): Украйна се отказва от третия по големина ядрен арсенал в света в замяна на гаранции за териториалната си цялост от Русия, САЩ и Великобритания.

Москва нарушава това споразумение с незаконното анексиране на Крим през март 2014 г. както и с пълномащабната инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Вместо да осигури мир, споразумението остави Украйна уязвима, тъй като липсата на военни гаранции позволи на Русия да игнорира своите задължения без да има реални последствия от това.

2. Минските споразумения (2014–2015): Тези договори бяха подписани за прекратяване на огъня в Донбас, изтегляне на тежките оръжия и политическо уреждане на въпроса. Като страна-гарант по тях Русия систематично не спазва ангажиментите си, подкрепяйки сепаратистите с войски и оръжие и не осигурява пълен контрол над границата, позволявайки безпроблемно продължаване на бойните действия. В резултат вместо мир споразуменията доведоха до „замразен конфликт“, който по-късно беше използван от Москва като претекст за по-нататъшна инвазия през февруари 2022 г.

Това доказва, че без външни сили за мониторинг и принуда, Русия просто игнорира подписаното.

3. Други исторически нарушения на договори от Русия:

„Вечният мир“ с Полско-Литовската държава (1686): Русия нарушава споразумението чрез трите разделяния на Полша (1772, 1793 и 1795 г.), които довеждат до пълното ѝ заличаване от картата.

Договорът New START (2010): Русия наруши споразумението за контрол над ядрените оръжия през 2023 г., отказвайки инспекции на ядрени обекти.

INF Treaty (1987) и други споразумения: Русия систематично нарушава международни договори за контрол на въоръженията като INF, Open Skies и Vienna Document, и съвсем умишлено подкопава глобалната сигурност.

Тези примери илюстрират модел на поведение: Русия подписва споразумения, за да спечели време или тактически предимства, но ги нарушава, когато ѝ е удобно, особено без механизми за принуда като присъствието на международни войски. В случая с Украйна, всяко мирно споразумение без реални гаранции – като миротворчески сили – би било обречено на провал, както се случи с Минск и Будапеща. Историята учи, че „мирът“ с Русия изисква не само хартия, но и въоръжена бдителност.

The Times: Европа трудно ще събере 25 000 военни за миротворческа мисия в Украйна

🇪🇺🪖🇺🇦 Европейските страни ще се изправят пред сериозни трудности при сформирането на миротворчески сили от 25 000 военнослужещи за изпращане в Украйна, тъй като армиите им са недоокомплектовани и недофинансирани. Това съобщава британското издание The Times, позовавайки се на източници от сферата на отбраната.

Според публикацията, началникът-щабът на британската армия адмирал Тони Радакин е предложил на колегите си идеята за формиране на многонационална сила, наброяваща 64 000 военнослужещи, която да бъде разположена в Украйна. На проведени по-късно срещи на европейските министри на отбраната обаче е било заявено, че „няма никакъв шанс“ за реализирането на подобен план, тъй като дори сформирането на 25-хиляден контингент би изисквало мащабни и координирани усилия.

The Times отбелязва, че същите опасения са били изразени по време на среща на т.нар. „коалиция на желаещите“, проведена на 10 април, а по-късно дискусиите са били продължени в по-тесен формат в Брюксел. Министрите на отбраната са посочили пред британския си колега Джон Хийли, че при необходимостта от ротация за период от две години, такъв контингент би изисквал общо около 256 000 военнослужещи.

Великобритания е готова да изпрати до 10 000 войници, а Франция изрази готовността си да осигури между 5 000 и 10 000 души личен състав. Естония и Финландия обаче се имат опасения, че подобно разгръщане може да отслаби собствената им гранична отбрана. Полша, Испания и Италия са дали да се разбере, че няма да изпратят свои войски. Според друг източник, Финландия и Германия също са против изпращането на сухопътни сили, макар че Берлин не е изключил напълно подобен ход.

Освен това европейските държави се тревожат какви биха били последиците при евентуална руска атака срещу чуждестранни войски в Украйна. Най-реалистичните сценарии предвиждат британски и френски военни инструктори да бъдат разположени в западната част на страната, далеч от фронта.

Дискусиите за евентуално разполагане на западни войски в Украйна започна още през 2024 г. като от януари 2025 г. насам темата придоби конкретни измерения след разговорите, проведени между британския премиер Киър Стармър и френския президент Еманюел Макрон.

Москва се противопоставя остро на всяка форма на западно военно присъствие в Украйна. Руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви многократно, че този сценарий е „неприемлив“. След срещата с делегация от Съединените щати, проведена в Саудитска Арабия на 18 февруари, той отново подчерта, че Москва няма да се съгласи на присъствието на сили на НАТО в Украйна, дори и в рамките на евентуално мирно споразумение.

Британските войски в Украйна ще се фокусират върху обучението на личен състав от ВСУ.

🇬🇧🤝🇺🇦 Британските войски в Украйна ще бъдат разположени далеч от фронтовата линия и ще се концентрират върху провеждането на обучение на личен състав от украинските въоръжени сили, съобщи The Telegraph.

Това се случва на фона на продължаващите дискусии в „коалицията на желаещите“, създадена от партньорите на Украйна през март като алтернатива на незабавното членство в НАТО, насочена към укрепване на украинската сигурност и осигуряване на траен мир в лицето на руската агресия.

От своя страна Москва се обяви категорично против предложенията за европейски мироопазващи сили в Украйна и определи такова разполагане като пряка агресия на НАТО и заплаха за нейните интереси.

По-рано британският премиер Кийр Стармър предложи „коалицията на желаещите“ да включва британски „войски на терен и самолети във въздуха“, предполагайки по-директна възпираща роля.

Той сподели, че очаква мироопазващият контингент да включва „над 10 000 военнослужещи“, със сили предимно от Обединеното кралство и Франция. Министърът на отбраната Джон Хийли изясни ролята на британските сили в Украйна, заявявайки:

„Очакваме тези цели да са фокусирани върху изграждането на модерни и боеспособни въоръжени сили на Украйна, а не над провеждане на бойни операции“, обясни той, цитиран от The ​​Telegraph.

Хийли също така отхвърли призивите за освобождаване на британските войници, разположени в Украйна, от Европейската конвенция за правата на човека (ECHR), въпреки опасенията относно потенциални „законодателни действия“ от страна на Москва. Те включват случаи, когато Русия може да провокира инциденти и след това да подаде искове за подкопаване на британските сили.

„Очакваме най-високите стандарти на нашия военнослужещ и с право ги държим отговорни, ако не отговарят на тези очаквания“, пише Хийли. „Когато Обединеното кралство предприема военни действия, то спазва изцяло британското и международното право.“

В писмото му се посочва, че Обединеното кралство и Франция водят коалицията, „за да подкрепят САЩ в установяването на справедлив и траен мир“ и че той предоставя актуални данни на Белия дом заедно с министър-председателя и министъра на външните работи.

„Ясно заявихме, че подкрепата на САЩ е от решаващо значение, но също така сме пределно ясни, че Европа трябва да поеме отговорност за своята сигурност“, заключи министърът.

По време на срещата на НАТО в Брюксел на 10 април, в която взеха участие близо 30 държави, британският министър на отбраната обяви, че на този етап едва шест държави са се ангажирали да разположат войски в Украйна.

Въпреки че администрацията на Тръмп отказва да изпрати войски, тя даде косвени сигнали, че е отворена към предоставяне на разузнавателна и логистична помощ за мирооопазващите сили.

Бойци на Фронта Полисарио блокираха конвой на ООН в Западна Сахара.

Мироопазващи сили от мисията на ООН за референдума в Западна Сахара (MINURSO) по време на патрул по границата между Мароко и Мавритания, ноември 2020 г.
📸 Снимка: Fadel Senna/AFP

🇪🇭⚔️🇺🇳 Въоръжени елементи на Фронта Полисарио блокираха конвой от превозни средства на мироопазващата мисия на ООН в Западна Сахара (MINURSO), по време на преминаване през коридора Аусерд, източно от защитната стена на Мароко.

Според източници на местното издание Hespress блокираните камиони са превозвали логистично оборудване за мироопазващата мисия. От Фронта Полисарио все още не са излязли с официално изявление, изясняващо причините зад инцидента.

Този сблъсък идва само няколко дни след като специалният представител на генералния секретар на ООН и ръководител на MINURSO Александър Иванко информира Съвета за сигурност, посочвайки „постоянни пречки“ от страна на Полисарио, възпрепятстващи дейността на мироопазващите сили.

Това включва прекъсване транспортирането на хуманитарно и техническо оборудване и отказ да се разрешат срещи с представители на въоръжената група. В същото време Иванко похвали Кралските въоръжени сили на Мароко за предоставеното „сътрудничество и улеснение“.

Инцидентът породи опасения относно ескалация на насилието в напрегнатата буферна зона източно от мароканската отбранителна стена, а също подчерта и нарастващото разочарование от действията на Полисарио, застрашаващи крехкото споразумение за прекратяване на огъня, подписано през 1991 г. под егидата на ООН.

ООН и международните сили продължават да изтъкват ключовите ползи от спазването на примирие и създаването на благоприятни условия за политическо решение на конфликта в Западна Сахара. В центъра на тези усилия е планът за автономия на Мароко, смятан широко за жизнеспособна основа за трайно уреждане на десетилетния спор.

Блокирането на мироопазващите операции на ООН бележи тревожен ход и е възможно да доведе до нов контрол върху действията на Фронта Полисарио от Съвета за сигурност на ООН, особено ако се натрупа инерция за дипломатическо решение.

6 от 30 европейски държави с готовност за войски в Украйна.

🇺🇦🇬🇧🇫🇷 Шест европейски държави от коалицията на желаещите сигнализираха, че са готови да изпратят сухопътни войски на територията на Украйна като гаранции за сигурност ако бъде постигнато прекратяване на огъня, предаде AFP.

Сред посочените страни са Обединеното кралство, Франция и балтийските държави – Естония, Латвия и Литва. AFP не посочи шестата държава.

Шведският министър на отбраната Пол Йонсон каза, че все още има „множество въпроси, които трябва да изясним“, преди да поеме каквито и да било ангажименти. „Полезно е, ако има яснота какво ще включва мисията и какво правим – ще поддържаме мира, възпираме или успокояваме“, каза той.

„Коалицията на желаещите“, сформирана от европейските държави след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп в САЩ и водена от Франция и Обединеното кралство, сега включва 30 държави. Според AFP представители на останалите държави-членки посочват, че все още е налице неяснота относно целите на всяко потенциално разполагане и дали то ще бъде подкрепено от военна мощ на САЩ.

„Какъв е мандатът? Какво бихме направили при различните сценарии, например, ако има ескалация по отношение на Русия?“, попита холандският министър на отбраната Рубен Брекелманс.

Според източник, цитиран от РБК Украйна, основен стимул за други страни да се присъединят би било желанието на Германия да се включи със свои войски. Няколко източника обаче споделиха пред изданието, че участието на Германия се смята за „много малко вероятно поради различни политически причини“.

Друго предизвикателство за европейските правителства, които се стремят да изработят координиран план, отбелязва АФП, е, че те имат малко представа за текущите дискусии за прекратяване на огъня между Съединените щати и Русия.

Великобритания изпраща специалните сили на терен в Украйна?

Емблемата на британската бойна група върху униформата на британски войник по време на мащабни учения като част от операцията за засилено предно присъствие (eFP) на НАТО в лагера на естонската армия Тапа близо до Раквере, 6 февруари 2022 г.
📸 Снимка: Alain Jocard / AFP

🇬🇧🤝🇺🇦 Военнослужещи от Специалните сили на Обединеното кралство са получили заповед да бъдат в готовност за изпращане в Украйна, където ще участват в мироопазващата мисия, съобщи iNews, позовавайки се на двама военни източници, запознати с директивата.

Британското издание съобщи, че военни плановици, под ръководството на управляващия кабинет, са инструктирали елементи от специалните сили да се подготвят за мобилизация в Украйна, и добави, че командният център за военно планиране, по-известен като Постоянен съвместен щаб (PJHQ), е получил директиви миналата седмица да подготви персонал и ресурси за разполагане, включващи резервисти от специалните сили.

Министерството на отбраната на Обединеното кралство отказа коментир по докладите, посочвайки като причина „дългогодишна политика на последователни правителства да не коментират дейността на специалните сили“.

iNews спекулира, че британското правителство иска мироопазващата мисия да бъде ръководена от специалните сили, тъй като те могат да бъдат разположени бързо, без да е необходимо одобрение от Камарата на общините. Изданието не уточни за кои подразделения на специалните сили се прилагат директивите.

Последното развитие идва в момент, когато британският премиер Кийр Стармър събра подкрепа за разполагането на мироопазващи сили в Украйна и налагането на потенциално мирно споразумение с помощта на „коалиция на желаещите“ – държави, готови да изпратят войски на терен, която трябва да се срещне в четвъртък в Лондон, за да обсъди колективните усилия в подкрепа на Киев.

Обединеното кралство и Франция вече се ангажираха да изпратят войски в Украйна, за да помогнат за гарантиране на мирно споразумение, но само при условие, че бъде сключено 30-дневно примирие.

На 15 март обаче Стармър заяви, че наблюдението на спирането на огъня първоначално ще разчита на сателитно наблюдение и няма да въвлича незабавно разполагане на войски, поставявйки въпроса с докладите за разполагане на специални сили под въпрос.

По-рано американският президент Доналд Тръмп подчерта, че е отворен към идеята за европейски миротворци на украинска територия. Междувременно Русия многократно е показвала, че не желае да приеме подобна идея.

Британският премиер Кийр Стармър приветства финландския президент Александър Стуб след пристигането му за срещата на върха за Украйна в Lancaster House, Лондон по-рано този месец.
📸 Снимка: EPA

🇬🇧🤝🇺🇦 Планът на британския премиер Кийр Стармър за „коалиция на желаещите“, която ще предостави мироопазващи сили в Украйна, ще включва разполагане на миночистачи и 10 000 войници.

Това стана ясно след проведената в събота виртуална среща на министър-председателя със световни лидери, след която обяви, че предложенията преминават в „оперативна фаза“.

Военни ръководители от няколко западни страни предстои да се срещнат в Лондон в четвъртък за разработването на допълнителен план за налагане на потенциално мирно споразумение в Украйна.

По време на разговорите в събота лидерите на 27 държави, включващи Обединеното кралство, Франция, Австралия и Канада, обсъдиха плановете заедно с представители на ЕС и НАТО.

Според Sunday Times премиерът е спечелил подкрепата на „значително повече“ от трите страни, които първоначално предложиха да изпратят хора на терен.

Но по-голямата част от мироопазващите сили на място в Украйна все още е вероятно да идват от Обединеното кралство и Франция, като военен източник смята, че техният размер ще бъде „доста над 10 000 души“.

Вестникът също така съобщи, че два минни кораба, които бяха прехвърлени от Кралския флот към флота на Украйна миналата година, участват в учения и са готови за разполагане в Черно море при евентуално прекратяване на огъня.

Но финландският президент Александър Стуб, който се присъедини към разговорите с британския премиер в събота, се усъмни в шансовете някога да бъде постигнато мирно споразумение с руския президент Владимир Путин.

„Мисля, че шансовете са ужасни. Не мисля, че Путин не иска прекратяване на огъня. Путин не иска мир“, подчерта той в ефира на ВВС в отговор на въпрос от Лора Куенсберг за желанието на руския президент да започне мирни преговори

„Първоначалната му цел беше основно да унищожи независимия суверенитет и териториалната цялост на Украйна. По същество Украйна да спре да съществува. Той не е променил целите си и това е, което всички около масата трябва да разберем“, допълни той.

Стуб призова западните съюзници да „увеличат максимално натиска“ върху Москва със засилване на санкциите, използване на замразени руски активи и „милитаризиране на Украйна до зъби“.

„Готови сме да предприемем конкретни мерки като цяло, но от наша гледна точка е твърде рано да говорим за войски на място“, отбеляза той и допълни: „Тъй като нямаме спиране на огъня, нямаме мирен процес. Също така трябва да запомните, че Финландия има 1340 километра граница с Русия.“

„Така че ние се грижим за северните флангове, но има толкова много различни начини, по които можем да помогнем. Наистина се радвам, че виждаме силно лидерство, идващо от Обединеното кралство“, каза още финландският премиер.

Кремъл изглежда отхвърли идеята за разполагане на каквито и да е миротворчески сили на НАТО в Украйна и продължава да се съпротивлява на предложеното безусловно 30-дневно прекратяване на огъня.

Стармър многократно е настоявал САЩ да осигури „предпазна мярка“ на ръководените от Европа мироопазващи сили чрез издаване на гаранции за сигурност.

Питър Рикетс, бивш съветник по националната сигурност на Великобритания описа изпращането на европейски сили в Украйна без подкрепата на президента на САЩ Доналд Тръмп като „значителен риск“.

„За да бъде надеждна, възпиращата сила трябва да има желание да се бие, така че всъщност казваме ли, че тази сила може един ден да се бие с руснаците в Украйна?“, заяви той.

„Мисля, че въпросът е реален. И начинът да го избегнем, разбира се, е да имаме желязна гаранция от САЩ, че ако силите изпаднат в беда, американците ще дойдат и ще подкрепят. Това е значението на защитния механизъм“, посочи Рикетс и допълни: „Просто не мисля, че Тръмп ще поеме подобен ангажимент, така че макар да се възхищавам на работата по това и може би има начини, по които европейските сили могат да помогнат в Украйна. Мисля, че сформирана бойна сила е значителен риск без ясни гаранции от страна на САЩ.“

Италианският премиер Джорджия Мелони беше сред тези, които се присъединиха към разговора в събота, въпреки съобщенията, че обмисля да не присъства на срещата поради скептицизъм относно предложенията за мироопазващи сили.

САЩ не бяха представени, но Стармър заяви пред репортери, че правителството остава в контакт с администрацията на Тръмп. Той разкри също, че настоящият съветник по националната сигурност Джонатан Пауъл се е върнал от разговори във Вашингтон в събота сутринта.

В същия ден беше проведен разговор между държавния секретар на САЩ Марко Рубио и руския министър на външните работи Сергей Лавров. Държавният департамент посочи в изявление, че те са обсъдили следващите стъпки след последните срещи на двете страни в Саудитска Арабия и са се съгласили да работят за възстановяване на комуникацията.

Турция може да е ключов партньор на Европа в новата рамка за сигурност.

Украинският президент Володимир Зеленски говори, докато турският президент Реджеп Тайип Ердоган слуша по време на съвместна пресконференция в Анкара, Турция, 18 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Cagla Gurdogan

🇹🇷 Турция обмисля потенциално разполагане на свои войски в небойна мисия за наблюдение на линията на контакт между Русия и Украйна, съобщи Bloomberg, цитирайки неназовани източници, запознати с въпроса.

Засиленото участие на Анкара идва в момент, когато Европа полага усилия за превъоръжаване, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп намали помощта за Украйна и предупреди да не се разчита на Америка за подсигуряване на европейската сигурност. Евентуална мироопазваща роля на Турция в Украйна може да доведе до по-дълбока отбранителна интеграция с ЕС.

Материалът на Bloomberg показва, че Турция използва стратегическата си позиция между Изтока и Запада. Ердоган изясни амбициите си по време на неотдавнашна вечеря с чуждестранни посланици в Анкара.

„Надяваме се, че нашите европейски приятели ще разберат ролята на новата Турция в променящия се свят и ще определят съответно своите стратегии“, каза той.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган приветства министър-председателя на Полша Доналд Туск в президентския дворец в Анкара, Турция, 12 март 2025 г.
📸 Снимка: Murat Cetinmuhurdar/Turkish Presidential Press Office

Bloomberg посочва, че Турция разполага с най-големия флот от изтребители F-16 в НАТО след Съединените щати. Страната е домакин на военновъздушната база Инджирлик, както и на радарна система за ранно предупреждение в Куреджик, която заема критична позиция в противоракетната отбрана на НАТО за Европа.

Турция също така доставя 155-милиметрови снаряди на Украйна и развива отбранителна индустрия на световно ниви, като произвежда бойни дронове, изтребители, бронирани машини, военни кораби. Италианската компания Leonardo SpA си партнира турската компания за разработване на дронове Baykar, управлявана от зетя на Ердоган.

Според доклада Турция търси не просто мироопазваща роля. Ердоган настоява за членство в ЕС и по-тясно отбранително и икономическо сътрудничество с европейските държави.

„Да го кажем направо: европейската сигурност без Турция е немислима“, каза Ердоган.

Турция контролираше важни морски пътища и беше ключът към първоначалното споразумение, позволяващо на украинското зърно да достигне международните пазари през Черно море. Турция също така служи като бариера пред бежанците, влизащи в Европа.

Bloomberg обаче цитира опасения, че по-дълбокото участие на Турция в Украйна може да доведе до прекомерно претовари въоръжените ѝ сили. Страната вече има войски в Сирия, Сомалия, Северен Кипър, Ирак, Косово, Катар и Азербайджан.

В публикацията се изтъква още, че продължаващото възраждане на Турция до голяма степен зависи от 71-годишния Ердоган, който няма ясен наследник в рамките на своята Партия на справедливостта и развитието.

„Ердоган се нуждае от по-тясно сътрудничество в икономиката и сферата на сигурността със САЩ и страните от ЕС, за да подобри още повече икономиката на странта си и да увеличи своите шансове за удължаване на престоя си на власт“, каза пред Bloomberg Серхат Еркмен, директор на Центъра за анализ на сигурността и риска „Pros&Cons“ в Анкара.

Според доклада Турция ухажва Китай, Русия и Иран, като през последните две десетилетия откри над 100 нови дипломатически мисии по света. Освен това страната влезе в ролята на посредник за решаване на войните в Газа, Сомалия и Украйна.

TCG Salihreis, фрегата от клас Барбарос на турския военноморски флот участва в учението „Синя родина“ – Mavi Vatan 2025 в Егейско море, край бреговете на Мармарис, 9 януари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kenan Gurbuz

TCG Barbaros, фрегата от клас Барбарос на турския военноморски флот участва в учението „Синя родина“ – Mavi Vatan 2025 в Егейско море, край бреговете на Мармарис, 9 януари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kenan Gurbuz

Сръбските въоръжени сили се подготвят за разполагане на мироопазващи сили с бронирана машина Милош.

📸 Снимка: Министарство одбране Републике Србије

🇷🇸🇺🇳 Въоръжените сили на Сърбия са в разгара на подготовката си за предстоящата мироопазваща мисия с Временните сили на ООН в Ливан (UNIFIL). В значителна стъпка към постигането на готовност, стрелци и водачи на пехотна рота от 1-ва армейска бригада завършиха обучение на бронираната многоцелева бойна машина „Милош“.

Проведеното обучение бележи важен крайъгълен камък в тяхната подготовка за мисията, тъй като новото превозно средство ще замени по-старите бойни машини на военната полиция VPB M-86, използвани преди това от сръбския контингент в операции на UNIFIL.

Текущата програма за обучение е фокусирана върху предоставянето както на теоретичен, така и на практически опит, като се гарантира, че целият персонал на пехотната рота е опитен в управлението на машината по различни терени. Това включва овладяване на тактически маневри и изпълнение на упражнения с бойна стрелба с интегрираните в нея оръжейни системи. Всеобхватният характер на проведеното обучение има за цел да подготви войниците с всички умения, необходими за навигация в сложна оперативна среда и ефективно изпълнение на техните мироопазващи задължения.

Бронираната машина „Милош“ е избрана заради усъвършенстваните си възможности, които я правят идеален актив за мироопазващи мисии. Високата ѝ мобилност, интегрирана система за въоръжение и здрава балистична и противоминна защита гарантират, че тя може да изпълнява широк спектър от задачи, включващи критични дейности като патрулиране, разузнаване и предоставяне на подкрепа на специалните сили. В Ливан превозното средство ще играе ключова роля в патрулите, наблюдението и защитата на мироопазващите сили, гарантирайки безопасността и сигурността на личния състав на UNIFIL и местните общности.

В допълнение към специфичното обучение на пехотната рота за машината, следващата фаза от него ще включва индивидуално обучение, което ще се съсредоточи върху тактическите процедури, сред които изучаване на стандартните оперативни процедури на ООН, и гарантиране, че целият персонал е запознат с международните протоколи и стандарти в мироопазващите мисии. След индивидуалното обучение войниците ще преминат към сборни учения за по-нататъшно усъвършенстване на тяхната координация и оперативна ефективност.

Участието на Сърбия в мироопазващи операции е не само доказателство за професионализма на въоръжените сили, но и демонстрация на постоянния ангажимент на страната към глобалния мир и сигурност. С участието в международни мироопазващи усилия, Белград допринася за поддържането на стабилност в зоните, застрашени от конфликти, като същевременно укрепва способностите си за разполагане на сили в многонационални рамки. Мисии като тази са жизненоважни за укрепване на оперативната готовност на сръбските въоръжени сили, подобряване на оперативната съвместимост с международните сили и укрепване на дипломатическата позиция на страната на международната сцена.

Ливанската армия разположи войските си в няколко селища по границата с Израел.

🇮🇱🕊️🇱🇧 Ливанската армия заяви, че през нощта след изтеглянето на израелските отбранителни сили (IDF) е разположила войските си в няколко села и градове в Южен Ливан.

В изявление ливанските въоръжени сили (LAF) посочиха, че са влезли в Абасия, Маджидие, Кафр Кила, Марджааюн, Одайсе, Маркаба, Хула, Майс ал-Джабал, Блида, Махбиб, Марун ал-Рас, Ярон, Бинт Джбейл и няколко други места в близост до израелската граница.

Разполагането се извършва в координация Временните сили на ООН в Ливан (UNIFIL) и комитета, ръководен от САЩ, който наблюдава за спазването на условията за прекратяване на огъня с Израел, се допълва в съобщението.

LAF обясниха, че инженерните части проучват районите, отварят пътища и отстраняват безопасно неексплодиралите боеприпаси, останали след боевете.

Володимир Зеленски: Европейски мироопазващи сили от минимум 200 000 войници.

Володимир Зеленски каза, че най-добрата гаранция за споразумение за прекратяване на огъня би било да се позволи на Украйна да се присъедини към НАТО.
📸 Снимка: Markus Schreiber/AP

🇺🇦🕊️🇷🇺 На фона на засилени призиви от страна на Доналд Тръмп за мирно споразумение, украинският президент Володимир Зеленски издигна идеята за международен мироопазващ контингент от 200 000 души, но настоя, че лидерството на САЩ във всяко подобно начинание ще бъде от решаващо значение за неговия успех.

На въпрос по време на панелна дискусия на 22 януари за размера на мироопазващите сили, които да гарантират бъдещо споразумение за прекратяване на огъня с Русия, Зеленски отговори:

„От всички европейци? 200 000, това е минимум. Това е минимум, иначе е нищо.“

Говорейки на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, украинският президент каза, че подобен контингент ще бъде само част от общите гаранции за сигурност, от които Киев ще се нуждае, ако някога започнат преговори за прекратяване на огъня с Владимир Путин.

Отделно Зеленски каза пред Bloomberg News, че за да бъдат ефективни мироопазващите сили, те трябва да включват американски войски.

„Не може без Съединените щати“, каза той пред главния редактор на новинарската агенция Джон Микълтуейт. „Дори и някои европейски приятели смятат, че може да бъде – не, не може да бъде. Никой няма да рискува без Съединените щати.“

„Първо, никой няма да поеме рискове без Съединените щати. Второ, те могат да разделят НАТО, да разделят Съединените щати и Европейския съюз. Мечтата на Путин е да раздели този съюз.“

Мироопазващи сили в размер от 200 000 души биха били безпрецедентни усилия за Европа, много по-големи числеността на въоръжените сили на отделни страни. Ръководената от НАТО мисия в Босна и Херцеговина достигна своя връх през 1996 г. с 60 000 войници, около една трета от които беше от САЩ.

Зеленски каза, че ще са необходими такива масивни международни сили, като се има предвид, че личният състав на руската армия наброява над 1,5 милиона души, докато украинската разполага с една половината от тази цифра.

Разполагането на чужд военен контингент в Украйна се обсъжда със страни, които сигнализират желанието си да участват, разкри Зеленски по време на пресконференция с британския премиер Кийр Стармър на 16 януари 2025 г.

Британската преса съобщи, че Стармър провел дискусии с френския президент Еманюел Макрон относно изпращането на войници в Украйна като част от мироопазващи сили след всяка сделка за прекратяване на войната.

Освен това Зеленски повтори мнението на Тръмп, че е възможно китайският лидер Си Дзинпин да помогне на усилията за мир, оказвайки натиск на Русия да седне на масата за преговори.

Зеленски разкри също, че в момента екипът му организира среща лице в лице с Тръмп, който се завърна в Овалния кабинет на 20 януари 2025 г.

Коментарите на Зеленски следват някои от най-критичните публични забележки, направени през последните три дни от Тръмп срещу Путин, за когото той често е говорил с възхищение.

На 22 януари Тръмп, обръщайки се към руския си колега по име, предупреди, че е изправен пред нови високи мита, данъци и санкции, ако бързо не прекрати пълномащабната си инвазия срещу Украйна.

Ден по-рано той предположи, че ще удари Русия с допълнителни санкции, ако Путин не приеме мирни преговори за прекратяване на войната.

А в първия ден от новия си мандат, Тръмп заяви, че Путин „унищожава“ Русия с отказите си да сключи сделка за прекратяване на войната.

„Той трябва да сключи сделка. Мисля, че той унищожава Русия, като не сключва сделка“, посочи Тръмп. „Мисля, че Русия ще има големи проблеми... Той не може да е ентусиазиран от това, че не се справя толкова добре. Искам да кажа, той ги заличава, повечето хора смятаха, че войната ще приключи за около една седмица, а сега е в третата си година, нали?“

Русия похарчи стотици милиарди долари във войната, понесе над 800 000 загинали и ранени и разгневи съседите си, като същевременно пожертва доходоносния европейски пазар на газ и достъпа до западните финансови пазари, на фона на обезценяване на рублата.

Кремъл изразходва около 40 процента от федералния си бюджет за военни рвзходи и се бори да овладее инфлацията при лихви, надвишаващи 20 процента.

Войната в Украйна започна през 2014 г. с превземането и незаконното анексиране на украинския Кримски полуостров от Кремъл и ескалира в пълномащабна инвазия на 24 февруари 2022 г.

Войски от Гватемала и Ел Салвадор пристигнаха в Хаити за мисия по опазване на реда

🇭🇹🇸🇻🇬🇹 Елементи от силите за сигурност на Гватемала и Ел Салвадор пристигнаха в Хаити този петък, за да подсилят многонационалната мисия в страната, нагърбена със задачата да спре ширещото се насилие, обхванало страната, съобщи националната полиция на Хаити.

Високопоставени служители се събраха на пистата на международното летище в столицата Порт о Пренс, за да посрещнат групата от 75 гватемалски и 8 салвадорски офицери, се вижда на видео, публикувано от националната полиция в социалните мрежи.

Сред тях беше лидерът на Преходния президентски съвет на Хаити Лесли Волтер, министър-председателят Аликс Дидие Филс-Еме и американският посланик в страната Денис Ханкинс.

Пристигналите войски ще се присъединят към чуждестранните полицейски сили, известни като Мисия за многонационална подкрепа за сигурността (MSS) – инициатива, подкрепяна от САЩ и ООН, работеща с хаитянската полиция за възстановяване на сигурността в страната.

Островната държава беше опустошена от ескалиращо насилие от страна на въоръжени банди, което избухна след убийството на президента Жовенел Моис през 2021 г. и към днешна дата продължава в пълна сила. Страната се бори не само с него, но и с тежки природни бедствия и влошаващата се продоволствена криза.

Нормил Рамо, изпълняващ длъжността генерален директор на Националната полиция, отбеляза в изявление, че „бракът“ на полицията с местните остава „най-ефективният начин за улесняване на пълното възстановяване на сигурността и установяването на траен мир“.

Съветът за сигурност на ООН одобри стартирането на многонационалната мисия през 2023 г. след многократни молби за международна подкрепа, изпратени от правителството в Порт о Пренс. Мисията получи подкрепата на САЩ, които предложиха да осигурят ресурси и финансиране за нея в размер на стотици милиони долари.

Мисията обаче не мина без проблеми. Тя трябваше да се ръководи от стотици кенийски полицаи, но разполагането им беше многократно отлагано, преди най-накрая да се появят на хаитянска земя през юни миналата година. Оттогава те не са получавали заплати с месеци.

Насилието продължава да парализира страната въпреки присъствието на силите за сигурност, които са част от мисията. През ноември регулаторът на гражданската авиация на Съединените щати спря всички полети до Хаити за седмици, след като три самолета на американски авиокомпании са били поразени от куршуми, докато летят над Порт о Пренс. При друг инцидент през октомври въоръжени банди стреляха по автомобили на американски дипломати, което по-късно доведе до евакуацията на 20 служители на посолството на САЩ.

Годфри Отунге, командир на кенийските войски в състава на мисията, приветства пристигналите в петък военнослужещи от Гватемала и Ел Салвадор, като похвали партньорските връзки, изградени с правителството на Хаити.

„Ние не го приемаме за даденост. Имаме министър-председател, който също е наш приятел“, посочи Отунге, според полицейското видео.

Германия и Италия изразиха готовност за разполагане на миротворци в Украйна.

🇩🇪🤝🇺🇦 През последните няколко седмици са били проведени поверителни дискусии между страни-членки на НАТО относно това как може да бъде контролирано евентуалното бъдещо примирие между Украйна и Русия, съобщава германската информационна агенция DPA.

Дебатът започна и в германската политика, която се готви за федералните избори през февруари. Експертът по отбрана и външна политика и депутат от Християндемократическия съюз (ХДС) Родерих Кизеветер се изказа в полза на изпращането на германски миротворци в Украйна.

„Готови сме да доставим крилати ракети Taurus, да направим всичко възможно за победата на Украйна. И след това сме готови да изпратим войски, за да гарантираме мира“, каза той в интервю за списание Spiegel в петък.

Все още няма прекратяване на огъня и демаркационна линия, продължи той. Предпоставките за миротворци, както военни, така и дипломатически, не съществуват. Миротворческата мисия все още е далече, но е разумно да започнем да планираме сега“, подчерта той.

„Ново федерално правителство под ръководството на ХДС, трябва да вземе участие, също за да сигнализира на Москва: ние не изключваме нищо във военно отношение и няма да позволим да бъдем сплашени“, заяви германският депутат.

И френският президент Еманюел Макрон, и германският външен министър Аналена Бербок преследваха тази стратегическа многозначност. „Олаф Шолц, от друга страна, рисува червени линии, от които руският президент Владимир Путин може да изтъче червен килим“, подчерта Кизеветер.

Дали Германия може да отговори на очакванията на Украйна зависи и от това с кого ще влезе в коалиция ХДС в бъдеще. „Зелените, включително СДП, са много ясни за това и нямат връзка с Москва“, подчерта чуждестранният политик.

Макрон не изключва изпращането на западни мироопазващи сили в Украйна, а Бербок показва, че е отворена за германско участие. Канцлерът Шолц, от друга страна, отхвърля всякакви публични спекулации за периода след мирното споразумение.

Как е в другите европейски страни?

Наскоро дойде положителен сигнал от Италия. В четвъртък италианският министър на отбраната Гуидо Крозето изрази желанието на страната си да вземе участие в мироопазваща мисия, съобщи агенция Анса.

Полша, от друга страна, първоначално реагира негативно на инициативата на Макрон. „В момента не планираме подобни действия“, заяви министър-председателят Доналд Туск във Варшава малко след срещата с френския президент.

Подобен тон дойде от Обединеното кралство, където в края на ноември министърът на външните работи Дейвид Лами изключи варианта за изпращане на войски „на този етап“. Все още обаче се планира друга военна подкрепа. В момента изглежда като възможен сценарий някои европейски държави да изпратят войници, докато други да подкрепят мисията с предоставяне на оборудване или организационно.

Дискусиите за разполагане на европейски войски в Украйна са реакция на изборната победа на Доналд Тръмп. Наблюдатели предполагат, че републиканецът ще окаже натиск върху воюващите страни да сключат мирно споразумение. В този случай Киев се нуждае от гаранции за сигурност, за да не се превърне отново в мишена на руската агресия. А изглежда твърде малко вероятно тези гаранции да му бъдат предоставени от САЩ при управлението на Тръмп. Затова сега идва редът на Европа.

Борис Джонсън призова за британски и европейски мироопазващи сили при мирно споразумение за Украйна

Тогавашният британски премиер Борис Джонсън пристигна на изненадваща визита на украинския президент Володимир Зеленски в столицата Киев, отбелязвайки половин година от началото на руската инвазия срещу Украйна, 24 август 2022 г.
📸 Снимка: Sergei Chuzavkov/AFP via Getty Images

🇺🇦🤝🇬🇧 В интервю за подкаста Ukraine: The Latest на The Telegraph от 28 ноември 2024 г., бившият премиер на Великобритания Борис Джонсън заяви, че всяко възможно прекратяване на огъня трябва да включва европейска мироопазваща мисия, включително британски сили за защита на фронтовата линия.

„Не мисля, че трябва да изпращаме бойни части, които да се изправят срещу руснаците“, посочи Джонсън. „Но мисля, че като част от решението, като част от крайното състояние, вие ще искате да имате многонационални европейски мироопазващи сили, наблюдаващи границата, помагайки на украинците.“

След изборната победа на Доналд Тръмп в началото на месеца световните лидери започнаха да се готвят за рязка промяна в политиката на Съединените щати спрямо Украйна. Не се знае много за плановете на Тръмп за страната. Тръмп обеща да прекрати войната за „24 часа“ и отправи призив за мирни преговори, което накара много световни лидери да обсъдят потенциалните резултати.

The Telegraph съобщи на 7 ноември, цитирайки трима служители на новоизбрания президент, че Тръмп може да призове британски и европейски войски за налагането на буферна зона на мястото на сегашната фронтова линия в Украйна като част от възможен мирен план.

По време на интервюто Джонсън, който е виден поддръжник на Тръмп, заяви, че „не вижда, че такава европейска операция би могла да се случи без британците“.

„Трябва да посочим какви гаранции за сигурност смятаме за подходящи“, добави той.

Коментарите му относно потенциалното присъствие на бойни части в Украйна идват, след като френското издание Le Monde съобщи, че след победата на Тръмп на изборите, Великобритания и Франция са започнали обсъждането на евентуално разполагане на войски или частни контрактори в Украйна.

По-късно британският външен министър Дейвид Лами заяви, че Лондон не планира да разполага свой военен персонал на място в Украйна.

По време на интервюто бившият премиер заяви, че Обединеното кралство е „морално отговорно" за Украйна като страна, подписала Будапещенския меморандум от 1994 г., задължил Украйна да се откаже от ядрените си оръжия и да се демилитаризира – ход, който до голяма степен позволи безнаказаната руска агресия.

„Единственото нещо, което наистина работи, е гаранцията по член 5 на НАТО, която поддържа мира в Европа в продължение на 80 години“, категоричен бе той. „Това е причината балтийските държави да са в НАТО. Това е причината поляците, унгарците, чехите, финландците и шведите сега да са в НАТО.“

Убеден поддръжник на украинската кауза, Джонсън подчерта, че разширяването на членството в НАТО на Украйна е единственото решение, към което трябва да се подходи като единственото дългосрочно решение, осигуряващо мир и стабилност.

Въпреки продължаващите предизвикателства на Украйна да получи покана за присъединяване към военния съюз, Джонсън каза, че западните съюзници ще трябва да изяснят какви гаранции за сигурност ще бъдат предложени на Киев като част от каквото и да е било мирно споразумение.

Докато войната продължава повече от 1000 дни, коментарът на Джонсън за мирните преговори отразява тези, направени от украински официални лица през последната година. През май месец Александър Литвиненко, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна отбеляза, че страната му „ясно разбира“, че войната ще приключи именно с преговори.

Наскоро Володимир Зеленски заяви, че страната трябва да направи всичко възможно, за да сложи край на войната с помощта на дипломатически средства през 2025 г. Освен това украинският президент подчерта, че войната ще „свърши по-бързо“ при администрацията на Тръмп.

Нигерия е разположила въоръжени сили на територията на Гамбия за операция ECOMIG.

Командир на 7-ма дивизия на нигерийската армия, генерал-майор Ваиди Шаибу.
📸 Снимка: regnum.ru

🇳🇬⚔️🇬🇲 Нигерия е разположила контингент от общо 197 войници в Гамбия като част от Механизма за подкрепа на мира в Африка за мисията на ECOWAS в Гамбия (ECOMIG), заяви началникът на операциите в щаба на нигерийските въоръжени сили генерал-майор Бонифас Синджен.

Той допълни, че нигерийските войници в мироопазващата мисия ще бъдат натоварени със задачата да бъдат добри посланици на страната и да поддържат нейните уважавани ценности и имидж.

Началникът на операциите в щаба на армията, генерал-майор Бонифас Синджен пое обвинението по време на церемонията по дипломирането на войски от деветата мисия на нигерийската компания ECOWAS в Гамбия, проведена в Международния център за лидерство и поддържане на мира Мартин Лутър Агуай (MLAILPKC), военен кантон Джаджи в щата Кадуна.

Генерал-майор Синджен обясни, че политическата криза в Гамбия е засегнала живота на много невинни цивилни, като подчерта, че присъствието на нигерийски миротворци ще спомогне за поддържането на съществуващите мир и стабилност в региона. В допълнение, той не пропусна да напомни необходимостта от спазване на най-високите стандарти за професионализъм, дисциплина и зачитане на човешките права.

Призовавайки контингента да се придържа към принципите и насоките на ООН за мироопазващи операции, той ги натовари и със задача да зачитат суверенитета и териториалната цялост на Гамбия.

По-рано в приветствената си реч ръководителят на MLAILPKC, генерал-майор Адемола Адедоя обясни, че центърът е успял да даде войските на необходимите знания и опит за провеждането на успешни операции в подкрепа на мира.

Операция ECOMIG стартира през 2017 г. Целта й беше да принуди президента на Гамбия Яя Джаме да се откаже от властта. Джаме загуби изборите през декември 2016 г., но отказа да напусне поста.

През 2017 г. Джаме беше принуден да приеме резултатите от изборите и напусна страната, заминавайки в изгнание в Екваториална Гвинея.

Индонезия е готова да разположи свои мироопазващи сили в ивицата Газа.

Прабово Субианто, министър на отбраната и новоизбран президент на Индонезия, по време на обръщението си на азиатската конференция по сигурността „Диалог Шангри-Ла“ в Сингапур, 1 юни 2024 г.
📸 Снимка: The International Institute for Strategic Studies (IISS)

🇮🇩🤝🇵🇸 Избраният за президент на Индонезия Прабово Субианто заяви днес, че страната му има желание да изпрати мироопазващи сили в ивицата Газа, ако е необходимо, предаде Ройтерс.

В реч пред водещата азиатска конференция в областта на сигурността „Диалог Шангри-Ла“ в Сингапур Прабово каза, че предложението на американския президент Джо Байдън в три стъпки за спиране на огъня в Газа е крачка е правилната посока.

„Ако е необходимо и бъде поискано от ООН, ние сме подготвени да допринесем със значителни мироопазващи сили, за да поддържаме и наблюдаваме това предстоящо спиране на огъня, както и да осигурим опазване и сигурност на всички участници и всички страни“, посочи Прабово.

Седемдесет и две годишният бивш генерал от специалните части, който досега бе министър на отбраната на Индонезия, ще встъпи в длъжност през октомври като президент на най-многолюдната мюсюлманската страна.

Той каза, че президентът Джоко Видодо му е възложил да обяви, че Индонезия също така е готова „да евакуира, приеме и да окаже медицинска помощ на до 1000 пациенти“ от Газа.

Индонезийската болница в Газа, която се управляваше от индонезийска неправителствена организация, беше затворена през ноември в разгара на сраженията, припомня Ройтерс.

Прабово каза, че е необходимо цялостно разследване на хуманитарната катастрофа в района на град Рафах в ивицата Газа, както и „справедливо решение“ на ситуацията в Палестина.

„А това означава не само правото на Израел да съществува, но и правото на палестинския народ да има своя собствена родина, своя собствена държава, която да живее в мир“, подчерта той.

Русия обяви пълно изтегляне на войските си от Нагорни Карабах

Съгласно условията на прекратяването на огъня между Азербайджан и Армения от 2020 г. в региона бяха разположени 1960 руски войници, както и стотици единици бронетранспортьори и друга военна техника.
📸 Снимка: Karen Minasyan/AFP via Getty Images

🇷🇺🇦🇿 Русия ще изтегли всичките си близо 2000 войници от района на Карабах в Азербайджан, заяви Кремъл в изненадващо съобщение само шест месеца след като наблюдаваха принудително масово изселване на арменското население в региона.

Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди оттеглянето в сряда, цитиран от руската държавна новинарска агенция ТАСС.

Съгласно условията на прекратяването на огъня между Азербайджан и Армения от 2020 г. в региона бяха разположени 1960 руски войници, както и стотици единици бронетранспортьори и друга военна техника. Те имаха мироопазващ мандат поне до края на 2025 г., но Москва насочва всички налични ресурси във войната си срещу Украйна.

Планинският район, разположен в международно признатите граници на Азербайджан, беше под контрола на етнически арменско население като непризнатата република Нагорни Карабах (Арцах) след война от февруари 1988 до май 1994 г., последвала падането на Съветския съюз.

Руският военен контингент не се намеси, когато Азербайджан започна продължителна блокада на линиите за доставки в региона от декември 2022 г., предизвиквайки хуманитарна криза. Силите на Москва също се оттеглиха от позициите си между двете страни през септември миналата година, моменти преди Азербайджан да започне изненадваща офанзива, за да поеме пълния контрол над отцепилия се регион. На практика всичките 100 000 арменци, живеещи в Нагорни Карабах, напуснаха домовете си малко след това.

През декември Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия, заяви, че „нашият военен контингент продължава да изпълнява задачи като гарант за възможността за изграждане на мирен живот и завръщане на жителите в региона“. Но не е въведен механизъм, чрез който бежанците да се завърнат у дома.

Новината за изтеглянето идва на фона на нарастващ разрив между Армения и нейния исторически съюзник Русия. Държавата от Южен Кавказ наскоро отхвърли Москва, като замрази членството си във военния блок на Русия "Организация на Договора за колективна сигурност" (ОДКБ), преди да започне съвместни военни учения със Съединените щати. Ереван също настоява за по-тясна интеграция с Европейския съюз.