За пети път от началото на пролетта: Украински дронове поразиха рафинерията НОРСИ.

🇺🇦🛢️🇷🇺 Четвъртата по големина петролна рафинерия в Руската федерация беше поразена от украински дронове рано сутринта на 2 юли – осем дни след като предишна атака извади от строя инсталация за първична обработка на суров петрол и спря работата на целия завод.

Новият пожар избухна в „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ (НОРСИ), разположен в покрайнините на Кстово в Нижегородска област, на около 450 км източно от столицата Москва. За удара съобщиха както украински, така и руски канали в Telegram, а черен дим, издигнал се над промишлената зона, беше заснет от очевидци още по първи петли.

Дроновете са достигнали района през тъмната част на нощта. Първият сигнал по традиция дойде от украинския канал Exilenova+, който публикува кадри от горящото съоръжение. Украинското издание „Милитарний“ направи обзор на снимки и видео, показващи пламъци и гъст черен дим над комплекса, и съобщи, че жители на Кстово и околните населени места са забелязали дронове в небето малко преди експлозиите. Часове по-късно колоната дим над промишлената зона оставаше видима от километри – картина, която контрастира с официалните руски твърдения за нощта.

Губернаторът на Нижегородска област Глеб Никитин потвърди атаката в Telegram, без да спомене рафинерията. По негови думи, цитирани от украински издания, отломки от свалени дронове са нанесли „некритични щети“ на един промишлен обект и няколко жилищни сгради. Украинската страна обаче посочи директно НОРСИ като цел на удара. Съветникът на украинския министър на отбраната Серхий Стерненко заяви, че дронове са поразили именно рафинерията. Мащабът на щетите от 2 юли не е обявен публично и не може да бъде независимо потвърден по наличните източници.

Значението на удара се разбира в контекста на предходните атаки и техническото състояние на завода. На 24 юни украински дронове повредиха CDU-5 – една от първичните дестилационни инсталации, които разделят суровия петрол на фракции за последваща преработка в бензин, дизел и други продукти. По данни на Reuters, базирани на двама източници от петролния сектор, инсталацията преработва около 12 000 тона суров петрол на денонощие – приблизително една четвърт от капацитета на целия завод. След удара рафинерията преустанови работа изцяло. Спирането имаше незабавно пазарно отражение: Санктпетербургската международна стокова борса прекрати продажбите на бензин и дизел, произведени от НОРСИ. Според Kyiv Independent спирането се очаква да засили нарастващия недостиг на горива в Русия, като по информация на същите източници заводът е имал теоретична възможност да възстанови частична работа чрез незасегнати мощности – възможност, която новият удар потенциално допълнително усложнява.

Значението на тази пауза се определя от мащаба на самия завод. Основана през 1958 г. НОРСИ е четвъртата по обем петролна рафинерия в Русия, най-голямата в структурата на „Лукойл“ и вторият по големина производител на бензин в страната. Проектният ѝ капацитет достига около 17 млн тона суров петрол годишно. Преди серията удари заводът произвеждаше близо 5 млн тона бензин годишно, над 5 млн тона дизел, около 2 млн тона мазут, около 0,5 млн тона битум, както и авиационно гориво, смазочни материали и над 50 различни нефтопродукти. Освен това Кстово е ключов доставчик на горива за московска област, а подобен обем не може да бъде лесно компенсиран чрез пренасочване към други рафинерии, които също са под удар – включително московската рафинерия, засегната при предходни атаки през юни.

Атаката от 2 юли е петият регистриран удар по обекта от началото на пролетта и хронологията на кампанията срещу НОРСИ показва не серия от изолирани попадения, а последователно засягане на различни елементи от производствения цикъл. На 5 април дронове подпалиха два обекта на територията на завода и поразиха ТЕЦ „Новогорковская“, която снабдява промишлената зона с електричество, топлина и пара. Спътникови данни за активни пожари на NASA регистрираха огнища в района, докато губернаторът Никитин съобщи за свалени 30 дрона и локализирани пожари, като още тогава приписа щетите на паднали отломки – интерпретация, която се повтаря и при последващите атаки.

На 18 май експлозии отново разтърсиха Кстово и Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди операцията на следващия ден. На 20 май втори удар засегна АВТ-6 – най-голямата дестилационна инсталация на рафинерията, с капацитет от около 190 000 барела на денонощие, или близо половината от общия капацитет на завода, според aгенция Reuters, която се позовава се на двама източници със знание за ситуацията. При този удар са регистрирани пожари на два промишлени обекта.

На 24 юни беше засегната CDU-5, което доведе до пълно спиране на рафинерията и прекъсване на търговията с нейни горива. На 2 юли, преди подновяване на работата, промишлената зона отново беше обхваната от пожари. Хронологията – първо енергийна инфраструктура, после двете ключови първични инсталации, повторен удар по вече спрян завод – очертава модел на постепенно, но трайно извеждане от експлоатация.

Кстово се намира на около 800 км от държавната граница на Украйна, което значи, че всеки удар е преминавал през няколко ешелона на ПВО мрежата. Официалните съобщения на руските власти при всички случаи говорят за свалени дронове и щети от отломки, но повторяемостта на пожари в рамките на същия промишлен комплекс очевидно съвпада с украинските твърдения за директни попадения по съоръженията.

НОРСИ не е изолиран случай, а част от мощна украинска кампания за нанасяне на далекобойни удари по руски мощности за нефтопреработка. Тази кампания, според украински и западни източници, има две стратегически цели: да намали приходите от суровини, които захранват руския военен бюджет, и да затрудни логистиката на армията, която зависи от дизел и бензин.

Ефектите вече се проявяват осезаемо в руската вътрешна икономика. Отделни региони въвеждат ограничения върху продажбите на горива, наблюдават се ценови колебания и временни забрани за износ, а правителството обсъжда допълнителни мерки за стабилизиране на пазара. Спирането на един от най-големите производители допълнително засилва натиска върху системата.

Осем дни след предходния удар рафинерията не само не е подновила работа, но отново е засегната от пожар. Ако новият удар е ограничен до периферни съоръжения, въздействието може и да остане локализирано. Но ако са засегнати ключови мощности, нужни за рестарт, подновявянето на производството може да бъде отложено за неопределено време – в момент, в който руската рафинираща индустрия вече действа под кумулативен натиск от серия последователни атаки.

Огромен пожар избухна в петролна база „Полтавская“ в Краснодарски край след украински удар с дронове.

🇺🇦🔥🇷🇺 Огромен пожар избухна в петролна база „Полтавская“ на град Уст-Лабинск в Краснодарски край на Руската федерация, след като през изминалата нощ съоръжението беше поразено от украински дронове, съобщава независимото руско издание „Астра“, което уточнява, че базата е използвана за съхранение и дистрибуция на горива, с които се снабдява целия Краснодарски край и съседната Република Адигея.

Местните служби за спешна помощ съобщиха, че обхватът на пожара е достигнал около 5000 квадратни метра. Руски официални лица не са потвърдили публично причината за пожара. Предварителните доклади, цитирани от местните служби, показват, че няма жертви.

Базата е специализирана в съхранение и разпределение на бензин, дизелово гориво, керосин, мазут и втечнени газови продукти. Съоръжението е част от мрежата за снабдяване с гориво, която обслужва Южна Русия.

Ударът е поредния докладван такъв по горивно-енергийна инфраструктура в Краснодарски край. „Астра“ обяви, че по-ранни удари са били насочени към петролни складове, площадки за съхранение на гориво и терминали за износ в целия регион, включително съоръжения, ангажирани в обработката и транспорт на петролни продукти.

На 31 май украински крилати ракети „Нептун“ поразиха петролна рафинерия в Новошахтинск в Ростовска област на Руската федерация. Военноморските сили на Украйна съобщиха, че атаката е извадила от експлоатация две големи инсталации за преработка на суров петрол и е повредила обекти за съхранение на гориво, което доведе до намаляване на производствения капацитет на обекта и нарушения в доставките на гориво в Южна Русия.

Русия ще внася бензин от Китай след спиране на близо 40% от мощностите на НПЗ

🇷🇺⛽️🇨🇳 Руските власти подготвят мерки за започване на внос на бензин от Китай и други азиатски държави, за да компенсират недостига на горива, който обхвана страната след атаките с дронове срещу големи заводи за преработка на нефт.

Москва планира да закупи бензин също от Южна Корея и Сингапур, съобщава вестник Комерсант. За целта е предвидено сваляне на вносните мита за горива, доставяни през конкретни пропускателни пунктове в Далечния Изток. В същото време държавата ще покрива разликата между световните и вътрешните цени за вносителите със средства от държавния бюджет.

Доставките ще бъдат извършвани от трите компании – Роснефт, Промсиреимпорт и ННК, което ще позволи пренасочването на около 150 хиляди тона бензин месечно от сибирските рафинерии към централните части на Русия.

Освен това правителството планира да увеличи вноса на бензин от Беларус и да премахне забраната за използване на монометиланилин – добавка, която повишава октановото число, позволявайки увеличаване на производството. Поради високата токсичност и риска за здравето, включително онкологични заболявания, тя е забранена в повечето страни по света, а в Русия се използваше до 2016 г.

Въпреки мерките за защита на енергийните обекти, все още има опасност от влошаване на ситуацията с доставките на нефтопродукти за вътрешния пазар, предупреди Комерсант, цитирайки писмо от вицепремиера Александър Новак до премиера Михаил Мишустин.

Към края на септември в страната са спрени рекордните 38% от общия обем мощности на НПЗ (338 хиляди тона на ден). Около 70% от тези прекъсвания са резултат от атаки с дронове, успяли да поразят 20 000 от началото на август.

През септември още четири рафинерии спряха производство – „Кинеф“ в Ленинградска област, Рязанския НПЗ на „Роснефт“, Новокуйбишевски НПЗ и Астраханския ГПЗ на „Газпром“.

Ситуацията с горивата в Приморския край остава сложна

🇷🇺⛽ Ситуацията с бензина в Приморския край на Руската федерация е все така критична. Гориво липсва не само по извънградски пътища, но и сред много от населените места в региона, след като туристическият наплив от Хабаровския край доведе до криза с бензина на федерална магистрала „Усури“, а местните се оплакват от огромни опашки по бензиностанции.

За справяне с недостига в някои райони на Приморски край бяха изпратени още допълнителни цистерни с гориво.

В Крим и Забайкалието бензинът се продава с талони. Жители на окупирания полуостров се оплакаха, че масовият АИ-95 е изчезнал напълно от повечето бензиностанции, а там, където все още го има, се продава предимно с талони, издадени от предприятия.

Поради редовните украински атаки с дронове срещу руските заводи за преработка на нефт, цените на бензина в страната от началото на годината са нараснали с близо 50%.

На търговете на Санктпетербургската стоково-суровинна борса на 18 август цената на марка АИ-92 по националния индекс, който отразява средната цена на горивото във всички водещи рафинерии, стигна до 71 516 рубли за тон, а АИ-95 – 80 430 рубли. Предишният рекорд беше поставен преди близо две години.

Кризата се изостря с наближаване на сезона за прибиране на реколтата, като запасите от гориво липсват и при независимите участници на пазара, споделя руският вестник „Комерсант“.

Експерти от индустрията прогнозират, че скокът в цените на горивата ще продължи през следващите месеци. Проф. Людмила Кривко от Института за международни икономически отношения, очаква през септември литър АИ-92 да струва между 60,55 и 72,10 рубли, а АИ-95 – между 61,00 и 78,50 рубли.

Успоредно на кризата с горивата, в руската автомобилна индустрия се задава отделна криза – най-големият производител в страната „Автоваз“ съобщи, че от септември заводът в Толиати минава на непълна работна седмица и ще се принуди да съкрати заплатите на служители в резултат на поредния рязък спад в продажбите.

Русия е поискала 100 000 тона бензин от Казахстан в случай на недостиг

Цените на бензина са показани на бензиностанция във Вашингтон, САЩ след нахлуването на Русия в Украйна, 13 март 2022 г.
📸 Снимка: Reuters/Joshua Roberts

🇷🇺🇰🇿 Русия е поискала от Казахстан да бъде готов да ѝ достави 100 000 тона бензин в случай на недостиг в резултат на украински атаки с дронове по руски рафинерии, посочиха за Ройтерс източници от петролната индустрия.

Един от тях каза, че сделката за използване на тези резервите за Русия вече е договорена.

Министерствата на енергетиката на Русия и Казахстан не отговориха веднага на исканията за коментар, посочва Ройтерс.

Агенцията допълва, че Беларус вече се съгласи да помогне на Русия с доставките на бензин.

Украинските атаки с дронове през последните седмици са извадили от строя около 14% от първичния петролен рафиниращ капацитет в Русия към края на март. Досега руските власти твърдяха, че ситуацията на местните пазари на горива е стабилна и запасите са достатъчно големи.

Русия обикновено е нетен износител на гориво и доставчик на международните пазари, но прекъсванията на работата на засегнатите от атаките рафинерии принудиха нейните петролни компании да внасят.

Източниците на Ройтерс казаха, че Москва е поискала от Казахстан да създаде спешен резерв от 100 000 метрични тона бензин, готов за доставка на Русия.

Москва също така наложи от 1-ви март забрана за износ на бензин за шест месеца, за да предотврати остър недостиг на гориво, въпреки че тази забрана не се прилага за ръководения от Русия Евразийски икономически съюз, включително Казахстан, както и някои страни, като Монголия, с която също има сделки за доставки на горива.

Въпреки това търговци отбелязаха, че забраната може да бъде разширена, ако ситуацията в Русия се влоши.

Освен намаления капацитет на редица рафинерии заради украинските атаки с дронове, през миналата седмица петролната рафинерия в Орск в Урал спря производството поради мащабни наводнения, които засегнаха и Казахстан.

Казахстан, която е най-голямата страна в света без излаз на море, също ограничи износа на гориво до края на годината, освен за хуманитарни цели.

Според източниците на Ройтерс, резервите на Казахстан от бензин Аи-92 са били 307 700 тона към 5 април, а запасите от бензин Аи-95 са били 58 000 тона. Запасите от дизел са били 435 300 тона, а запасите от реактивно гориво са общо 101 000 тона.