Показват се публикациите с етикет териториален спор. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет териториален спор. Показване на всички публикации

сряда, 19 ноември 2025 г.

Фронт Полисарио с няколко опита за обстрел срещу Мароко.

🇪🇭 Министерство на отбраната на Сахарската арабска демократична република (САДР) публикува ексклузивни кадри от полеви операции на т.нар. Народна освободителна армия, насочени срещу укрепления на мароканските въоръжени сили по т.нар. „Стена на срама и унижението“ – отбранително съоръжение, изградено от Мароко в Западна Сахара.

Това съобщи Sahara Press Service, официалната информационна агенция на Фронта Полисарио. Според нея подобни операции илюстрират уязвимостта на контрола, който Мароко твърди, че упражнява в района, и доказват способността на бойците за преодоляване на фронтовата линия, контролно-пропускателни пунктове и командни бази, разположени в зони, обявени от Мароко за напълно защитени.

В изявлението се посочва още, че публикуваните кадри доказват, че инициативата на терен е на страната на сахарските сили, които могат да нанасят неочаквани удари по всяко време.

Операциите отразяват и актуализация на бойната тактика на Народоосвободителната армия, като подчертават подобрените ѝ възможности за планиране, разузнаване и изненадващи атаки, което според източника укрепва стратегията на дългосрочно изтощаване на противника.


🇲🇦 Безпилотни самолети на Въоръжените сили на Кралство Мароко (FAR) осуетиха опит за обстрел срещу цели в Ес-Смара, извършен от бойци на Фронта Полисарио.

„Въоръжени елементи от милициите на сепаратисткото движение, качени на два автомобила, се готвеха да изстрелят ракети „Град“ срещу град Ес-Смара. Намесата на дроновете на FAR успя да провали този терористичен план“, съобщи местното издание Yabiladi, позовавайки се на източник от апарата за сигурност на кралството.

Междувременно бойци на Полисарио са успели да проникнат в район източно от Пясъчната стена, идвайки от територията на съседна Мавритания. По предварителни данни най-малко 10 бойци на движението са били ликвидирани, сподели същият източник.

Движението, оглавявано от Брахим Гали, все още не е издавало публично изявление за случая, но за сметка на това поддръжниците му са започнали масирана кампания за дезинформация онлайн, която тиражира неверни твърдения за пленени 72 марокански войници.

Наблюдатели отбелязват, че с атаките от последната седмица Полисарио са искали да отбележат петата годишнина от началото на своята „война“ срещу Мароко с операция, която да вдигне духа на бойците и на населението в лагерите в Тиндуф.


🇩🇿 Алжир обяви, че е готов да подкрепи посредничество между Мароко и Фронта Полисарио за постигане на „справедливо и трайно“ решение в десетилетния спор за Западна Сахара.

Алжир, която прекъсна двустранните отношения с Рабат през 2021 г., дълго време настояваше за провеждането на референдум за самоопределение на сахарския народ и подкрепяше едностранно Фронта Полисарио – местната военно-политическа организация, която води въоръжена борба за независимост на територията – против испанската колонизация до 1975 г. и срещу мавританската и мароканска окупация след това.

Днешната стъпка идва след като на 31 октомври Съветът за сигурност на ООН гласува в подкрепа на плана на Мароко за Западна Сахара, който предвижда автономия на територията при условие, че суверенитетът върху нея бъде предаден на кралството.

Западна Сахара е територия, разположена в Северозападна Африка, ограничена от международно признатите граници на Мароко на север, Алжир на североизток, Мавритания на изток и юг, както и Атлантическия океан на запад. По-голямата част от нея и нейното населението са под контрола на Кралство Мароко и са организирани като негови Южни провинции, а източните ѝ покрайнини по границите с Алжир и Мавритания представляват частично признатата държава, позната като Сахарска арабска демократична република, която се намира под контрола на Фронта Полисарио.

„Алжир няма да жали усилия, за да подкрепи всяка инициатива за посредничество между двете страни в конфликта, при условие че тя се вписва в рамките на ООН и се основава на принципите на справедливо, трайно и окончателно решение“, заяви министърът на външните работи Ахмед Атаф на пресконференция.

По-рано Съветът за сигурност на ООН отправи призив към Мароко, Алжир, Фронта Полисарио и Мавритания да подновят преговорите с цел постигане на трайно споразумение за Западна Сахара.

По инициатива на американския президент Доналд Тръмп обаче съветът подкрепи плана на Рабат, който беше представен за пръв път през далечната 2007 г. В резолюцията се казва, че „истинската автономия може да представлява най-реалистичния изход“ от спора. Според документа сега Рабат трябва да актуализира своето предложение, за да се стигне до „окончателно, взаимно приемливо решение“.

Западна Сахара попада в Списъка на неавтономните територии на ООН, което означава, че тя не е деколонизирана. Спорен е въпросът се дали територията ѝ е неразделна част от Кралство Мароко, или се управлява от правителство на Сахарската арабска демократична република (САДР), която е основана от Фронта Полисарио. САДР е частично призната от 82 държави, като 45 от тях са я признали, 13 са „замразили“ отношения до взимането на решение от бъдещ референдум и 22 са се отказали от дипломатически отношения с републиката. На територията ѝ действат посолствата на Кения, Южна Африка, Нигерия, Венецуела, Куба, Мексико, Танзания, Етиопия, Панама, Ангола, Алжир и Мозамбик.

Полисарио продължава да настоява за провеждане на референдум за самоопределение под егидата на ООН, който така и не беше осъществен, въпреки обещанието, дадено с примирието от 1991 г.


🇺🇳 Движението „Сахарци за мир“, отцепило се от Фронта Полисарио, заяви готовността си за участие в преговорите, които ООН се готви да поднови по въпроса за Западна Сахара.

Това стана ясно от писмо, изпратено от главния секретар на движението Хадж Ахмед Барикала до специалния пратеник на генералния секретар на ООН Стафан де Мистура, в което се подчертава нуждата от „демократизиране на политическия процес“ като основен вход към трайно решение на конфликта.

В писмото се говори за трудностите и пречките, които трябва да бъдат преодолени, като в същото време се отправя призив за „разширяване кръга на сахарските участници“ – условие, което считат за ключово по пътя към успешен процес на ООН и окончателно уреждане на въпроса.

През септември делегация на движението взе участие в сесията на Четвъртата комисия на ООН, където защити идеята за „трети път“ като алтернатива, която да извади казуса с територията от задънената улица, в която се намира от години.

Резолюция 2797 на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври определя страните, които трябва да участват в бъдещите преговори: Мароко, Фронт Полисарио, Алжир и Мавритания.

„Ако Полисарио и Алжир продължат своя отказ от преговори на база автономията, ще се появят няколко възможни сценария за сигурността. Сред тях са продължаване на ограничена ескалация с ниска интензивност чрез символични акции или сблъсъци по линията на охраната, без да се стига до открита война, или засилване на политическата изолация и постепенно завръщане към масата на преговорите под международен натиск, което ще доведе до намаляване на външната подкрепа за Полисарио и в крайна сметка ще движението ще бъде принудено да седне на масата при нови, наложени от реалността условия“, сподели изследователят по сигурност и стратегия Мохамед Тайяр пред изданието The Arab Weekly.

„Една от ключовите точки, които трябва да бъдат припомнени при всяко сериозно обсъждане на Полисарио, е, че в човешки и ръководен план то не отразява истински населението на мароканска Сахара. Историческите архиви и теренните данни сочат, че голяма част от лидерите и членовете на Фронта идват от немарокански територии – предимно от южен Алжир (Тиндуф, Бешар, Уаргла и др.), Мавритания и северно Мали (Азауад), както и от някои страни в Сахел“, продължи той.

Първият секретар на отцепилото се движение Барикала сподели новите перспективи пред въпроса със суверенитета над територията след резолюцията на Съвета за сигурност от 30 октомври – решение, което отмества тежестта от досегашния дебат за деколонизация към търсене на трайно политическо решение, приемливо за всяка от страните.

„С диалог и преговори е възможно да се стигне до приемлива формула за автономия. Няма други алтернативи, защото военният вариант е напълно изключен и няма да доведе до никакъв резултат. Разумът диктува търсенето на политическо решение, а условията вече са узрели за споразумение без победители и победени“, сподели той в интервю за испанския вестник La Provincia. В него той призова да се „излезе от балона на миналото и да се живее в настоящето“, тъй като по думите му Полисарио продължава да е закотвен в миналото.

На фона на ръст в международната подкрепа за мирни решения „Сахарци за мир“ се очертава като сила, разширяваща рамките на диалога за окончателно уреждане на базата на автономията – както потвърди последната резолюция на Съвета за сигурност – и може да даде своя принос за напредък в предстоящите преговори с изолацията на Фронта Полисарио, който продължава да претендира, чае е единственият легитимен легитимен представител на местните жители.

Според Мохамед Тайяр, представяйки се за алтернатива на Полисарио, движението създава чисто ново уравнение, което поставя Алжир и Полисарио на решаващ кръстопът без трета възможност: или истинско включване в процеса на политическо уреждане в рамките на резолюциите на Съвета за сигурност и предложението на Мароко за автономия, или неизбежна международна изолация и евентуално класифициране на Полисарио като терористична организация от страна на Държавния департамент на САЩ, а на Алжир – като държава, подкрепяща тероризма, с всичките последствия от подобен ход.

В писмото си до Стафан де Мистура движението „Сахравци за мир“ заявява: „Като представители на важна и нарастваща част от сахарското общество ние категорично отхвърляме всякакви опити за оттегляне от политическия процес в такъв критичен момент. Подобен вид поведение не само би пропиляло историческа възможност, подкрепяна от водещите световни сили, но също ще означава отказ от поетите ангажименти пред международната общност. Цената на поредна задънена улица ще бъде платена директно от населението в лагерите, прекарало 50 години в чакане на решение на своята кауза.“

четвъртък, 31 октомври 2024 г.

Индонезия заяви, че ще реагира по подходящ начин на китайското поведение в Южнокитайско море

Карта, показваща териториалните морски спорове между Индонезия и Китай в акваторията на Южнокитайско море.
🔍 Източник: Indonesia Geospatial Information Agency

🇮🇩⚔️🇨🇳 Позицията на Индонезия относно Южнокитайско море остава непроменена и тя ще реагира по подходящ начин, за да защити територията си, каза официален представител в четвъртък, след като кораб на китайската брегова охрана прекъсна проучване на държавната енергийна компания на Джакарта.

Миналата седмица Индонезия заяви, че е прогонила кораба на китайската брегова охрана цели три пъти за период от няколко дни, след като присъствието му във води на разстояние над 1500 км. от континенталната част на Китай провали проучването на кораб, нает от Pertamina.

Китай претендира за суверенитет над почти цялото Южнокитайско море, като заявява претенциите си чрез армада от кораби на бреговата охрана, някои от които често са обвинявани от съседните страни в агресивно поведение и в опити за нарушаване на енергийните и риболовните дейности.

„По отношение на Южнокитайско море нищо не се променя от индонезийското правителство. Ще направим каквото е подходящо“, заяви говорителят на външното министерство Рой Соемират на пресконференция, в отговор на въпрос дали отблъскването на китайския кораб е знак от страна на новия президент Прабово Субианто, че ще бъде по-добър настоятелен в защитата на суверенитета на страната.

„Търсим потвърждение и обмен на информация. Динамиката на място ще включва толкова много страни“, каза той.

Докато корабите на китайската брегова охрана са били забелязвани многократно да се задържат в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Индонезия, последният инцидент идва само няколко дни след като новоизбраният президент встъпи в длъжност.

Кораб на бреговата охрана на Китай патрулира във водите на плитчината Скарбъро в Южнокитайско море, която е предмет на спорове между Китай и Филипините, 5 април 2017 г.
📸 Снимка: Reuters/Erik De Castro

Министерството на външните работи на Китай заяви, че неговата брегова охрана извършва рутинно преминаване „във води под юрисдикцията на Китай“ и че е готово да си сътрудничи с властите в Джакарта за правилно справяне с подобни инциденти.

Китай обикновено твърди, че бреговата му охрана действа законно и професионално, за да възпира нарушения в своите води.

Постоянният арбитражен съд в Хага през 2016 г. заяви, че претенциите му за суверенитет нямат никакво основание съгласно международното право – решение, което Пекин не признава.

Докато Пекин често се сблъсква с Филипините в Южнокитайско море и има дългогодишни спорове с Виетнам и Малайзия, подобни епизоди на противопоставяне с Индонезия са били относителна рядкост.

През 2021 г. кораби от Индонезия и Китай се наблюдаваха взаимно в продължение на месеци близо до потопяема петролна платформа, която извършваше оценки на кладенци в морето Натуна. По това време Китай призова Индонезия да спре сондажите на чужда територия.

сряда, 3 април 2024 г.

Властите във Филипините заявиха, че агресивните действия на Китай са били обсъдени с висш съветник по сигурността на САЩ

Филипинско знаме се вее от палубата на BRP Sierra Madre, полуразрушен кораб на филипинските ВМС, който е заседнал от 1999 г. и се е превърнал в поделение на филипинската армия на оспорваната Втора Томасова плитчина на островите Спратли.
📸 Снимка: Erik de Castro/Reuters

🇵🇭🇺🇸🇨🇳 Във вторник Филипините казаха, че техният съветник по националната сигурност е обсъдил със своя колега от САЩ "принудителните, агресивни и измамни действия" от страна на Пекин в Южнокитайско море, докато дипломатическият спор между двете съседни страни се засилва.

Съветникът по националната сигурност на Филипините Едуардо Ано „изрази признателността си за продължаващите уверения на Съединените щати и потвърждаването на железния им ангажимент“ към техния съюз, се казва в изявление на Съвета за национална сигурност на Филипините.

Телефонният разговор в понеделник бе проведен след поредица морски сблъсъци и разгорещен словесен обмен между Китай и Филипините, които предизвикаха опасения от ескалация в открито море.

Миналата седмица президентът на островната държава Фердинанд Маркос-младши заяви, че ще има "контрамерки" срещу агресията от страна на бреговата охрана на Китай, докато Пекин обвини Филипините в предателство и неизпълнение на обещанието да изтеглят стар военноморски кораб, умишлено заседнал на спорна плитчина. Манила отрича някога да е давала подобно обещание.

Във вторник, министърът на отбраната на Филипините Гилберто Теодоро призова в отворено писмо филипинския народ „да не попада в капана, поставен от китайската пропаганда“.

Китай счита почти цялото Южнокитайско море за своя територия, охранявана от армада от кораби на бреговата охрана, някои на повече от 1000 км от континента. Китай твърди, че действията му са били подходящ отговор в лицето на посегателството на Филипините.

Споровете идват в момент, когато Филипините и Съединените щати задълбочават своето военно сътрудничество, предизвиквайки разочарование у Китай, който смята, че Вашингтон се меси в задния му двор.

Карта на териториалните претенции на държавите в акваторията на Южнокитайско море
Показани са само най-големите от над 100 острова, островчета и рифове.
Източник: ООН/Постоянна мисия на Китайската народна република

Филипините настояват, че никога не са се съгласявали да изтеглят десантния танков кораб BRP Sierra Madre, който е охраняван от шепа войници от заземяването си на Втората плитчина Томас* преди 25 години. Китай беше обвинен, че блокира мисиите за снабдяване на тези войски.

Бившият говорител на предишния президент Родриго Дутерте потвърди, че е имало неофициално „джентълменско споразумение“ с Китай за запазване на статуквото на плитчината, но не и за изтегляне на кораба.

Джонатан Малая, говорител на Съвета за национална сигурност на Филипините, твърди, че до този момент правителството на Маркос не е видяло никакъв документ в подкрепа на твърдението на Китай за филипинското обещание да премахне кораба.

* Втора плитчина Томас, известна още като плитчина Аюнгин, Bãi Cỏ Mây и Rén'ài Jiāo, е потопен риф в островите Спратли в Южнокитайско море, на 105 морски мили западно от Палаван, Филипините. Това е спорна територия и претендирана от няколко нации - Китай, Филипините, Тайван и Виетнам.