Парадът в Пекин е важна дипломатическа възможност за лидера на хунтата в Мианмар.

📸 Снимка: Xinhua/Shutterstock

🇲🇲🇨🇳 Главнокомандващият хунтата в Мианмар Мин Аун Хлайн, който рядко пътува в чужбина, също се намира в Пекин днес. За него Китай е рядък, но жизненоважен съюзник, а визитата му само месеци преди спорните обещани избори е важна дипломатическа възможност.

Мин Аун Хлайн се оказа в изолация от международната сцена след като през 2021 г. извърши преврат, който предизвика масова въоръжена съпротива и избухването на гражданска война. Много западни държави понижиха нивото на отношенията си с Мианмар и наложиха санкции, а ООН многократно предупреди за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени от армията.

Тези стъпки обаче оказаха ограничено влияние върху действията на военните. Вместо това Китай продължава да има контрол върху хода на събитията. Пекин продава оръжия и е съюзник на армията, макар отношенията да са сложни. Ръководството в Пекин беше недоволно от преврата през 2021 г. заради опасения, че ще предизвика хаос и ще застраши икономическите му инвестиции и стратегически интереси.

С времето Пекин все повече се разочарова от неспособността на Мин Аун Хлайн да си възвърне контрола над страната и обществения ред. Особено безпокойство буди ръстът на организираната престъпност в Мианмар, който граничи с Китай, включително разпространение на т.нар. „мошенически комплекси“, свързани с трафик на китайски граждани и мащабни интернет измами срещу китайското общество.

Това разочарование подтикна Китай да подкрепи негласно офанзивата през 2023 г. в северната част на щата Шан, предприета от коалиция на етнически милиции, сражаващи се срещу хунтата. Когато обаче стана ясно, че успехът на офанзивата може да предизвика ефект на доминото и да застраши властта на военните, Пекин увеличи подкрепата си за режима. Очевидно китайското ръководство прецени, че евентуалният крах на режима би бил още по-неблагоприятен за неговите интереси.

Оттогава Китай засили дипломатическите си контакти с хунтата и подкрепи обявените планове за избори, които трябва да бъдат проведени поетапно, започвайки на 28 декември. Много правителства на западни държави вероятно ще възприемат вота като фарс, но Мин Аун Хлайн се надява, че тези избори ще доведат до нормализиране на дипломатическите отношения с някои държави в региона. Индия и Китай вече сигнализираха за подкрепа при провеждането на изборите.

Над 100 убити при атака на джихадисти срещу Джибо, град в северна Буркина Фасо.

🏴⚔️🇧🇯 Повече от 100 души, повечето от които войници, бяха убити при нападение на свързаната с Ал-Кайда джихадистка групировка Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) в северната част на Буркина Фасо.

Атаката срещу няколко места, сред които военна база и стратегическия град Джибо, който дълго време се намира под обсада, е била извършена в неделя сутринта, съобщи хуманитарен работник, който участва активно в диалози в силно засегнатите общности на страната. Студентка от региона сподели, че нейният баща е сред убитите при атаката.

И двамата говориха с Асошиейтед прес в понеделник при условие за анонимност поради страх от репресии.

Терористите са окупирали административни сгради в Джибо, след което събират големи трофеи и напускат бойното поле. Според очевидци, редица местни жители са били обявени за информатори на армията и екзекутирани, а семействата им са били отвлечени.

Буркина Фасо, държава без излаз на море с население от 23 милиона души, която е управлявана от военна хунта след преврата през септември 2022 г., е сред най-засегнатите страни от кризата със сигурността в африканския регион Сахел, който е известен като гореща точка на насилствен екстремизъм. Около половината от Буркина Фасо се намира извън контрола на правителството в резултат на насилието, което допринесе за два преврата през 2022 г. Силите за сигурност също са обвинявани в извънсъдебни убийства.

Чарли Уерб, фокусиран върху Сахел независим анализатор, разказа как атаката е била извършена едновременно на различни места в 6:00 ч. местно време в неделя сутринта.

„Бойци на JNIM атакуваха едновременно осем населени места, за да разпръснат ВВС на Буркина Фасо. Основната атака се случи в Джибо, където бойци на JNIM първо поеха контрола над всички контролно-пропускателни пунктове на града, преди да атакуват военните постове и по-специално лагера на Специалното антитерористично звено“, разказа хуманитарен работник.

Уерб, който проучва публикувани онлайн видеокадри, каза, че нападателите са прекарали няколко часа в районите, оставени без въздушна подкрепа от военните, за разлика от подобни атаки срещу Джибо в миналото, когато силите за сигурност успешно са отблъсквали екстремистите.

„Последната атака показва ескалиращата сила и разширяващия се обхват на JNIM в Буркина Фасо. Фактът, че Джибо беше мишена, потвърждава степента на свобода на движение на JNIM в Буркина Фасо“, заяви Уасим Наср, старши научен сътрудник в мозъчния тръст Soufan Center.

Джихадистите са били забелязани с поне един китайски брониран автомобил CS/VP14 (MRAP), въоръжен с тежка картечница W-85, според War Noir, изследовател по оръжия и конфликти и съавтор в специализираното издание Militant Wire.

Експерти предупреждават, че стратегията на хунтата за военна ескалация, включваща масово набиране на цивилни за участието им в лошо обучени милиции, е влошила напрежението между отделните етнически групи в страната.

Военната хунта не е реагирала на атаките, които бяха извършени, докато нейният лидер Ибрахим Траоре пътуваше обратно към столицата Уагадугу след посещение в Москва, където е обсъждал партньорството между двете страни с руския президент Владимир Путин. Длъжностните лица на хунтата рядко коментират подобни атаки, но редовно говорят за успешни операции, при които са отвоювали територии от джихадистите.

Над 26 000 са жертвите на джихадистки атаки, извършени от групировки, свързани с Ал-Кайда и Ислямска държава, като повече от половината са загинали в последните три години, според данни на Acled – организация, специализирана в мониторинг на жертвите във въоръжени конфликт.

Нигер прекрати сътрудничеството в областта на разузнаването с Русия, Турция и Мароко.

🇳🇪 Военният режим на Нигер внезапно прекрати споразуменията за техническо разузнаване с Русия и Турция, позовавайки се на неефективност, особено при прихващането на телефонни комуникации, съобщава източник на Zagazola.

Според служители на сигурността, френската дирекция за външно разузнаване (DGDSE) е оценила, че оборудването и екипите, предоставени от Москва и Анкара, не отговарят на нужните оперативни стандарти.

Решението бележи рязка промяна във външнополитическата ориентация на хунтата, само няколко месеца след като партньорствата с Русия и Турция бяха обявени като ключови за националната сигурност.

В опит бързо да възстановят капацитета си за електронно наблюдение, властите в Ниамей сключили договор с мароканска частна фирма, специализирана в прихващане на комуникации. Проектът е бил подкрепен от местния телекомуникационен регулатор ARCEP и е включвал разполагане на техника и екипи на ключови локации в столицата.

Но само дни по-късно DGDSE, под заповед на своя шеф Бала Арабе, рязко е прекратила договора. Източници, запознати със случая, разкриват, че е била установена скрита техническа връзка между мароканската компания и частна френска фирма – сигнал за възможно присъствие на разузнаването на Франция, което режимът категорично счита за „червена линия“.

„Цялата система за наблюдение беше отстранена за една нощ. Не се допускаха преговори, след като френската връзка беше потвърдена“, разкри висш служител от сигурността, пожелал анонимност.

Така DGDSE остава парализирана по отношение на техническото разузнаване. Експерти посочват, че сега агенцията разчита единствено на човешки източници – сериозен регрес спрямо използваните доскоро електронни методи.

За да запълни възникналия вакуум, президентската гвардия е стартирала дискретни нощни патрули около чувствителни зони в Ниамей. Оперативни агенти в цивилно облекло и мотоциклети обхождат стратегически участъци в часовия прозорец между полунощ и 6:00 ч.

Наблюдатели смятат, че това е временно решение на фона на сринатия капацитет за наблюдение на режима. Това подчертава колко уязвим е разузнавателният апарат и как геополитически подозрения могат да подкопаят дори най-неотложните национални приоритети.

Лидерът на хунтата в Габон спечели президентските избори.

🇬🇦 Лидерът на военната хунта в Габон Брис Олигуи Нгуема спечели президентските избори с 90,35% от гласовете, според временните резултати, публикувани в неделя от вътрешното министерство.

Олигуи, който през август 2023 г. сложи край на династичното управление на семейство Бонго, продължило повече от 5 десетилетия, поемайки ролята на преходен президент, обеща да върне страната към демократично управление. По-рано днес телевизионният канал Габон 24 съобщи, че той е „доста напред“ в няколко провинции на африканската страна.

В събота стотици хиляди гласоподаватели се стекоха към урните, за да дадатгласа си си в избори, отбелязващи края на военното управление. Според последните данни на вътрешно министерство, избирателната активност възлиза на 70,4%.

Ден след като избирателите се изсипаха в избирателните секции, улиците на столицата Либревил бяха спокойни, за разлика от предишните избори през 2016 г. и 2023 г., белязани от напрежение и безредици.

„Не бях гласувала от дълго време, но този път видях лъч надежда, което ме накара да изляза и да гласувам. Този път вярвам в промяната“, заяви 58-годишната католичка Оливина Мигомбе пред АФП, пътувайки към църквата в неделя.

Победителят в изборите ще трябва да се изправи пред редица проблеми, измъчващи богатата на нефт страна, от разпадаща се инфраструктура и масова бедност до планина от дългове.

Ако Олигуи бъде избран за президент, „той ще има много работа за вършене“, коментира Патрик Есоно-Мве, 48-годишен безработен техник.

Олигуи опитва да се откъсне от имиджа си на строг военен и дори захвърли генералската си униформа, за да се кандидатира за седемгодишен мандат. Лидерът на хунтата беше доминиращото лице в кампания с още седем претенденти, начело с Ален-Клод Били Би Нзе, последния министър-председател на сваления лидер Али Бонго.

Но критиците обвиняват Олигуи, че не е успял да заличи окончателно дългогодишния грабеж на огромните запаси от минерални богатства на страната под управлението на Бонгос, на които той служи години наред.

За първи път в историята на страната чуждестранни и независими медии имаха право да заснемат преброяването на бюлетините. Международни наблюдатели в изборните секции в цялата страна заявиха, че не са забелязали сериозни инциденти.

Общо около 920 000 избиратели имаха право на глас в общо 3037 избирателни секции, 96 от тях в чужбина.

Предварителни резултати, разкрити от държавната медия CTRI News в неделя сутринта, сочат Олигуи като преобладаващ фаворит за победа в около 30 избирателни секции, като част от тях отчетоха резултат от 100% от гласовете в негова полза.

Хунтата в Мианмар извършва бомбардировки въпреки пагубното земетресение в страната.

🇲🇲 Военната хунта на Мианмар продължава да провежда бомбардировки срещу територии, намиращи се извън неин контрол, въпреки тежкото земетресение в страната, отнело живота на повече от 1600 души.

ООН описа атаките като "напълно възмутителни и неприемливи", а нейният специален докладчик Том Андрюс заяви пред BBC, че е невероятно как военните продължават да „хвърлят бомби, когато се опитват да спасят хора“ след земетресението. Той призова военния режим, който завзе властта с преврат преди близо четири години, да прекрати всички военни операции.

„Всеки, който има влияние върху армията, трябва да засили натиска и да покаже много ясно, че това е неприемливо“, каза той. „Призовавам хунтата просто да спре, да спре всякакви военни операции.“

Бирманската служба на BBC World Service потвърди, че седем души са били убити при въздушен удар срещу Наунгчо в северния щат Шан, нанесен в около 15:30 часа местно време или под три часа след земетресението.

Бунтовнически групи, борещи се да свалят от власт военния режим, съобщиха за бомбардировки по град Чанг-У в северозападния регион Сагаинг, който се озова в епицентъра на трусовете. Появиха се съобщения за въздушни удари и в райони по границата с Тайланд.

Правителството на националното единство (NUG), представляващо свалената в преврат гражданска администрация, посочи в изявление, че неговите въоръжени сили навлизат в двуседмична пауза в "настъпателните военни операции, с изключение на отбранителни действия" в районите, засегнати от земетресението, считано от неделя.

Земетресението с магнитуд 7,7 по скалата на Рихтер, ударило Сагаинг, беше усетено и в съседните страни и беше последвано от съобщения за разрушения, пристигащи от близкия Мандалай – втори по големина град в Мианмар – както и от столицата Найпидо, намираща се на разстояние от 241 км.

Хунтата съобщи, че до този момент е известно за 1644 загинали, но много други вероятно все още се намират в капан под развалините.

Земетресението идва след четири години кръвопролитна гражданска война в страната, предшествана от военен преврат през 2021 г., предизвикал огромни протести, в които хиляди хора излизаха всяка вечер по улиците, където настояваха за възстановяване на гражданското управление.

Това, което започна като кампания за гражданско неподчинение, скоро се превърна във въоръжено въстание с участието на продемократични и етнически бунтовнически групи, което в крайна сметка доведе до тотална гражданска война.

Четири години по-късно ожесточените сражения продължават с пълна сила между военните, от една страна, и етническите армии и въоръжените групи на съпротивата, от друга. Военната хунта, която търпи непрекъснати и унизителни поражения, в които загуби огромни части от територията на страната, разчита все по-усилено на безразборни въздушни атаки, насочени към ликвидирането на съпротивата срещу нейното управление.

Големи части от региона Сагаинг, епицентърът на земетресението, в момента е контролирано от продемократични съпротивителни групи. Разследване на BBC разкри, че близо четири години след узурпирането на властта с преврат, военните вече контролират по-малко от една четвърт от площта на страната. Според него етнически армии и пъстра мозайка от съпротивителни групи контролират 42% от Мианмар, а голяма част от останалата част остава оспорвана.

Всичко това е факт въпреки въздушното превъзходство, от което се възползва режимът в резултат от липсата на капацитет за отвръщане на удара. Военните са замесени в извършването на множество безразборни въздушни бомбардировки, разрушили училища, манастири, църкви и болнични обекти. В един от най-смъртоносните въздушни удари бяха убити повече от 170 души, сред много жени и деца. Органът на ООН, разследващ нарушенията на човешките права в страната, предупреди, че хунтата извършва военни престъпления и престъпления срещу човечеството срещу собствения си народ.

Въздушната кампания на хунтата продължава благодарение на постоянната подкрепа от страна на Русия и Китай. Въпреки призивите на ООН за налагане на оръжейно ембарго в отговор на военния преврат, както Москва, така и Пекин предоставиха щурмови самолети и осигуриха обучението на пилотите.

Русия и Китай също изпратиха помощни и спасителни екипи в Мианмар. „Трудно е да се доверим на съчувствието им сега, когато те са същите тези страни, доставящи смъртоносни оръжия на военната хунта, използвани за убиване на нашите невинни цивилни“, каза Джули Хайн, активистка за правата на бирманците, живееща в Обединеното кралство.

Освен това съществуват сериозни притеснения, че военните ще използват хуманитарната помощ като оръжие в гражданската война. Армията на Мианмар има дългогодишна практика да отказва помощ на райони, където са активни съпротивителни групи. Том Андрюс сподели пред BBC, че по време на предходни хуманитарни усилия хунтата е блокирала помощта, след което е извършила арести на хуманитарни работници.

„Това, което знаем от минали хуманитарни бедствия, природни бедствия, е, че хунтата не разкрива истината и също така има навика да блокира доставката на хуманитарната помощ там, където е най-необходима“, предупреди той. „Използват тази помощ като оръжие. Изпращат я само към районите, които контролират, и я отказват в райони, които не контролират.“

„Така че има райони, в които е налице най-острата нужда и буквално има помощ, която се опитва да влезе, камиони, блокиращи пътя, арестувани хора и това е моделът на реакция на природни бедствия в миналото“, обясни той, изразявайки опасения, че очаква действията им в сегашния случай да не са по-различни.

Нигер изгони директорите на три китайски компании в петролния сектор.

📸 Снимка: REUTERS/Stringer

🇳🇪⚔️🇨🇳 Управляващата хунта в Нигер разпореди на трима китайски служители в петролния сектор да напуснат страната, съобщи Ройтерс, позовавайки се на двама анонимни източници, в поредния ход на военните правителства от региона за упражняване на засилен контрол над природните ресурси.

Тримата изгонени са директори на местните клонове на Китайска национална петролна корпорация (CNPC), Западноафриканска нефтопроводна компания (WAPCo) и съвместна петролна рафинерия (SORAZ), споделиха източниците.

На китайските служители бяха дадени 48 часа да напуснат страната. В петък близък до военните власти източник отбеляза, че китайските граждани вече се намират извън страната.

Другият източник, който е близък до засегнатите компании, обясни, че тримата са били помолени да напуснат заради спорове относно заплащането на местния персонал и темпото на работа по проекти.

В отделно развитие от миналата седмица министерството на туризма на Нигер отмени лицензията на китайски хотел в столицата Ниамей, позовавайки се на дискриминационни практики.

Миналата година Нигер подписа меморандум за разбирателство с CNPC на стойност 400 милиона долара, свързан с продажбата на суров петрол от нефтеното находище Агадем.

Хунтата в Нигер разкъса споразуменията за отбрана със Съединените щати и бившата колониална сила Франция. Властите поеха контрола и над урановата мина Somair на френската компания за ядрени горива Orano.

Военните правителства в Мали и Буркина Фасо по подобен начин са използвали правни спорове, за да установят по-голям контрол върху ресурсите, включително златото.

Може ли хунтата в Мианмар да се срине внезапно като режима на Асад в Сирия?

🇲🇲 Внезапният колапс на режима на Башар ал-Асад в Сирия след 13 години война и привиден триумф на правителствените сили накара анализатори и бойци в други продължителни войни да се замислят дали тяхната страна няма да бъде следващата. Мнозина смятат, че Мианмар, който по същество е в състояние война от преврата на хунтата през 2021 г. и където армията непрекъснато губи позиции и в момента контролира едва около 20% от градовете и общините в страната, армията и правителството на хунтата може внезапно да се сринат.

Някои от условията за пълен крах на хунтата изглежда са налице. По-голямата част от населението на Мианмар вече ненавижда армията, която е на власт от началото на 60-те години на миналия век и като цяло срина икономиката на страната. Военните се борят с голям брой дезертьори, доставяйки храна, пари и други основни предмети на своите войници.

Както и в Сирия, изглежда, че има известна степен на хаос и липса на информация сред висшите командири на хунтата в Мианмар, различни от тесния кръг около лидера на хунтата Мин Аунг Хлаинг, който многократно е уволнявал и сменял голям брой офицери от висшето командване, оставяйки мнозина в неведение относно бъдещите планове на армията.

И след като загуби контрола върху повечето пунктове на китайската граница от бунтовниците, което вероятно ще повлияе негативно на линиите за доставки и ще ограничи сериозно търговията, през последните седмици военните почти загубиха битката за Миндат – стратегически град, който, ако бъде превзет, може да позволи на бунтовниците по-свободно движение и евентуално да подготви почвата за движение на юг към столицата. Военните все още бомбардират ежедневно града, но имат недостиг на жива сила за евентуална контраатака.

Но в много отношения армията на Мианмар се намира в различна ситуация от тази на Башар Асад и неговите сили. Въпреки че в Сирия имаше няколко видни групи бунтовници, в Мианмар те са много повече, някои от които в миналото са водили битки една срещу друга. Сега те са фокусирани върху целта си, свалянето на хунтата, но една евентуална офанзива срещу столицата ще изисква по-добра координация и също така няма гаранция, че ако хунтата падне, големият брой въоръжени групи в Мианмар ще избегнат война помежду си. В страната липсва авторитетна фигура, която би могла да се намеси, за да се избегне подобен сценарий.

Освен това международната общност сега е много по-малко фокусирана върху Мианмар, отколкото беше върху Сирия. Както Mizzima Weekly, водещо мианмарско издание, чиито автори са в изгнание, отбелязва в скорошен брой, „глобалният отговор на съпротивата на Мианмар е много по-слаб от опозицията в Сирия. Наложени са санкции срещу режима в Мианмар, но координираната военна и финансова подкрепа за правителството на националното единство или етническите въоръжени групи са много по-слаби в сравнение с помощта за сирийската опозиция. Най-важната регионална групировка , Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), изобщо не успя да създаде условия за диалог с военните и евентуален бъдещ компромис.

Междувременно правителството на САЩ, което по-рано беше силен поддръжник на демокрацията в Мианмар, като предостави на продемократични групи над 1,5 милиарда долара за едно десетилетие, изглежда все по-незаинтересовано, особено когато има толкова много конфликти в области като Европа и Близкия изток, които са по-високи стратегически приоритети за Вашингтон от Мианмар. Дори когато Конгресът прие Закона за Бирма от 2023 г., той всъщност не промени тази политика на незаинтересованост. Актът беше смекчен от много от първоначалните си по-строги разпоредби, сред които назначаването на специален координатор за страната, който ще наблюдава целия отговор на правителството на САЩ. Такъв индивид, упълномощен от разполагането на всички лостове под негов контрол и от способността на САЩ да предоставят помощ на страна, която е уредила войната си и се е върнала към демокрация, може да бъде агресивен играч в промяната на ситуацията.

Междувременно съседите на Мианмар, включително Тайланд, Индия и със сигурност Китай, искат да запазят хунтата на власт, опасявайки се, че ако тя падне, Мианмар ще се превърне в кървава баня от въоръжени групи, които се сражават помежду си, подобно на Сомалия в началото на 90-те години. Освен това те се опасяват, че пълен колапс ще доведе до масивен бежански поток. Когато въоръжени групи от Мианмар нападнаха етническите рохинги в Западен Мианмар през 2017 до 2018 г., те прогониха най-малко 750 000 рохинги в Бангладеш. Неподготвена да се справи с този наплив, страната ги настани в импровизирани лагери, изпълнени с болести, престъпност и природни бедствия и многократно се опита да ги върне обратно в Мианмар.

Индия, от една страна, продава оръжие и предоставя друга помощ на хунтата, въпреки че наскоро раздаде такива и на опозицията. Тайланд предостави финансова спасителна линия на хунтата и я защити на различни дипломатически форуми. Русия, макар и да не е съсед на Мианмар, доскоро продаваше оръжия на хунтата, включително самолети, които хунтата използва, за да бомбардира цивилни, помогна ѝ да избяга от дипломатическата изолация, включвайки я в многостранни форуми, ръководени от Москва и Пекин, осигури ѝ важен петрол и предостави планове за възстановяване на енергийната инфраструктура.

И накрая имаме Китай, далеч най-могъщият играч в Югоизточна Азия и доминиращата външна сила в Мианмар. Китай признава, че въпреки загубите на хунтата, тя все още контролира повечето региони на страната, които са критични за растежа и търговията, докато бунтовниците контролират по-малко продуктивни райони. Китай иска значителните му инвестиции в Мианмар, тъй като е най-големият търговски партньор досега и има множество големи инфраструктурни и добивни проекти в Мианмар, да бъдат в безопасност. Затова Пекин защитава хунтата дипломатично и първоначално след преврата позволи на китайските държавни предприятия да продължат да сключват сделки в Мианмар, въпреки че по-късно тези сделки бяха спряни от високото ниво на нестабилност.

На фона на загубата на позиции от страна на хунтата, водещо до някои обезпокоителни събития за Пекин, включително загубата на гранични пунктове, лоша сигурност за инвестициите му и центрове за киберизмама срещу китайци в Мианмар, Пекин изглежда промени леко своята позиция, като обеща на Мианмар значителен пакет от помощ в размер на над 1 милиард долара ако хунтата успее да се придвижи към избори през 2025 г.

Как ще се проведат избори в страна, където толкова много различни въоръжени групи контролират територия и дали те могат да бъдат проведени справедливо, са ключови въпроси, които остават без отговор. Но така или иначе Китай изглежда просто иска да има избори. А лошо проведените избори, които не заслужават доверие, само биха удължили войната – и биха държали страната в блатото без ясни пробиви като този, който свали Асад в Сирия.

Мали цени бързите доставки на военна техника от Русия

🇲🇱🤝🇷🇺 Мали цени високо навременните доставки на военна техника от Русия. Това заяви външният министър на западноафриканската страна в кулоарите на ООН.

„Оценяваме бързината на предоставянето на цялото военно оборудване, което Мали закупува, и цялата подкрепа, която получаваме от Русия, за да можем да укрепим въоръжените си сили, защото основната ни цел е да гарантираме, че малийците имат способността да предпазват и защитават своята страна“.

Това заяви малийският министър на външните работи и международното сътрудничество Абдулайе Диоп в интервю за руската държавна новинарска агенция Sputnik International в кулоарите на Общото събрание на ООН.

Топ дипломатът на Мали посочи, че страната е „много заинтересована“ от сътрудничеството с отбранителната индустрия с Русия, подчертавайки ключовата ѝ роля като стратегически и надежден партньор, както в областта на сигурността, така и в многостранните въпроси.

Армията на Мианмар призова противниците си да седнат на масата за преговори.

Главнокомандващ генерал Мин Аунг Хлаинг ръководи преврата през февруари 2021 г.
📸 Снимка: Stringer/Reuters

🇲🇲 Лидерите на военната хунта в Мианмар призоваха противниците си да оставят оръжията си и да започнат политически диалог, в изненадващ ход, който беше бързо отхвърлен.

Ръководителите на хунтата призоваха Силите за защита на народа (PDF) и различните етнически въоръжени групи, борещи се срещу военното управление, да се откажат от това, което описаха като „терористичен начин“ и да започнат политически диалог.

Въоръжените групировки поеха контрол върху обширни части от страната, след като обединиха силите си, за да започнат голяма офанзива през октомври миналата година, поставяйки военните под огромен натиск.

„Етническите въоръжени организации и терористите от PDF, сражаващи се срещу държавата, са поканени да се свържат с нея, за да разрешат политическите въпроси чрез партийна политика или изборни процеси, за да могат да си стиснат ръцете с хората, да подчертаят трайния мир и развитие чрез отхвърляне на въоръжения терористичен път“, посочи хунтата в изявление, публикувано в петъчното издание на държавния всекидневник Global New Light of Myanmar.

Правителството на националното единство (NUG), което включва избрани депутати, отстранени при преврата, бързо отхвърли предложението, а говорителят му заяви, че не си струва да се обмисля. PDF е неговото въоръжено крило, създадено след като военните потушиха масовите протести с използването на брутална сила

Група за мониторинг, известна като „Асоциацията за подпомагане на политическите затворници“ посочи, че след преврата военните са убили най-малко 5706 души и са задържали други 21 000. Следователите на ООН заявиха миналия месец, че извършените от хунтата военни престъпления и престъпления срещу човечеството са ескалирали с „тревожна“ скорост.

Генералите, които заподозряха нередности и измами на последните избори през ноември 2020 г., които върнаха на власт „Националната лига за демокрация“ (NLD) на Аун Сан Су Чи, обещаха да проведат нови избори.

Предложението за преговори от страна на военните беше формулирано като част от усилията за организиране на изборите, отбелязвайки, че преброяването трябва да започне на 1 октомври, за да „гарантира точността на избирателните списъци“.

Не е посочена конкретна дата за изборите, но през януари 2023 г. бяха въведени нови по-строги изборни правила, които доведоха до изключване на NLD и десетки други политически партии. Аун Сан Су Чи беше осъдена на 27 години затвор след тайни процеси по обвинения, смятани за политически мотивирани.

Групи на гражданското общество предупредиха, че организираните от хунтата избори са измама и няма да решат кризата, причинена от преврата.

„Нека бъдем ясни: Хунтата се люлее на ръба на колапса. Тези фалшиви избори не са нищо повече от отчаян трик за фалшива легитимност и измамна демокрация – билет за излизане, който се продава на международната общност“, се посочва в изявление на Progressive Voice Myanmar – група, застъпваща се за политики, основаващи се на човешките права.

Мианмар беше под военно управление в продължение на десетилетия, след като си извоюва независимост от Обединеното кралство през 1948 г. Режимите в миналото също предлагаха провеждането на избори, след което продължаха с репресиите.

„Военните вероятно са се надявали сегашното поколение дипломати да не знае, че това е извадка от техния стар наръчник и не представлява никаква истинска промяна в подхода“, заяви Марк Фарманър, директор на Burma Campaign UK.

САЩ завършиха изтеглянето на войските си от Нигер

Националните знамена на САЩ и Нигер се извисяват рамо до рамо в базовия лагер за персонал на военновъздушните и други видове въоръжени сили, подкрепящи изграждането на авиобаза 201 в Агадез, Нигер, април 2018 г.
📸 Снимка: Carley Petesch / AP Photo

🇺🇸🤝🇳🇪 Изтеглянето на американските войски от Нигер е приключило успешно. Това съобщи в понеделник американски служител на отбраната.

В страната ще останат единствено малък брой военнослужещи, нагърбени с охраната на американското посолство, заяви говорителят на Пентагона Сабрина Сингх пред репортери.

По-рано тази година управляващата хунта в Нигер реши да прекрати сключеното с американските войски споразумение, позволяващо им да действат в западноафриканската държава.

Няколко месеца по-късно представители на двете страни проведоха среща, на която да бъдат уточннени детайлите по изтеглянето на американските военнослужещи, след която съобщиха в съвместно изявление, че процесът по изтегляне ще бъде завършен до средата на септември.

САЩ предадоха последните си военни бази в Нигер на местните власти миналия месец, но около две дузини американски войници бяха останали в страната, главно за извършването на административни задължения, свързани с изтеглянето, допълни Сингх.

Изгонването на американските войски от Нигер след извършения миналата година преврат носи след себе си широки последици за Вашингтон, тъй като принуждава неговите военнослужещи да напуснат ключови бази, използвани за организиране и провеждане на антитерористични мисии в Сахел. Въоръжени групировки, свързани с терористичните групировки Ал Кайда и Ислямска държава, действат в обширния регион на юг от пустинята Сахара.

Една от тези групи, Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин, известна като JNIM, е активна в части на Мали, Буркина Фасо и Нигер, като се стреми да разшири присъствието си в Бенин и Того.

Смяташе се, че Нигер е една от последните нации в размирния регион, с която западните нации биха могли да си партнират за потушаване на нарастващите джихадистки бунтове. Доскоро Съединените щати и Франция имаха повече от 2500 военни в региона и заедно с други европейски страни бяха инвестирали стотици милиони долари във военна помощ и обучение за местните въоръжени сили.

През последните месеци Нигер се отдръпна от западните си партньори и вместо това се обърна към Русия за сътрудничество в сферата на отбраната. През април военни инструктори пристигнаха в Нигер, за да подсилят противовъздушната отбрана на страната.

Поредната атака на JNIM със стотици убити в Буркина Фасо извади на показ слабостта на хунтата.

Войници от Буркина Фасо патрулират в района на Горгаджи.
📸 Снимка: Luc Gnago/Reuters

🏴⚔️🇧🇫 Около 200 души бяха убити и 140 ранени в град Барсалого в Буркина Фасо при поредната смъртоносна атака, извършена от свързаната с Ал Кайда въоръжена групировка Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM).

Сред убитите в събота има множество жени и деца. Барсалого се намира близо до град Кая, стратегическа точка в северната централна част на Буркина Фасо, където се намира последния бастион на армията на страната между терористите и столицата Уагадугу. Няколко войници са в неизвестност след атаката, която беше извършена на фона на продължаващия напредък на JNIM, която продължава да завзема територии в размирната западноафриканска страна.

Какво се случи в събота?

До петък военното правителство на Буркина Фасо е било наясно с вероятността от предстоящо нападение, според Никола Хаке, кореспондент на катарската телевизия Al Jazeera. Тогава властите призоваха населението да помогне на военните при изкопаването на окопи, предназначени да служат като защитна бариера и да спрат нахлуващите бойци да влязат в града.

Според съобщения в местните медии, първоначално някои хора са се противопоставили на акцията, страхувайки се да не станат обект на насилие от страна на въоръжените групи. Обичайна практика в региона е цивилни да бъдат атакувани от екстремисти или военни, ако се смята, че помагат на противниковата страна.

Въпреки това изграждането на окопите започна в събота и продължи до момента, в който бойците от терористичната групировка JNIM откриха огън.

В няколко видеоклипа, публикувани в сайтовете на социалните медии от екстремистите, десетки тела, които изглеждат предимно на млади мъже, лежат в окопите. До тях имаше лопати. Съобщава се, че бойците са заловили голямо количество оръжия и военна линейка.

Десетки ранени са откарани в областната болница на Кая. Болничните власти призоваха местните лекари, медицински сестри и други здравни работници да лекуват доброволно ранените.

Министърът на комуникациите Римталба Жан Еманюел Уедраого нарече атаката „варварска“.

Какво е JNIM?

JNIM е една от няколкото въоръжени групировки, действащи в Буркина Фасо и в региона на Сахел като цяло, които целят да установят ислямски халифат, като същевременно прогонят местните правителства.

Операциите на групата първоначално започнаха в Мали, преди да се разпространят в Буркина Фасо и части от Нигер. JNIM също така предприе атаки в най-северните райони на Гана, Кот д'Ивоар, Бенин и Того.

JNIM беше създадена през 2017 г. от сливането на Ансар Дине, Ал-Мурабитун, Фронта за освобождение на Масина и сахарския клон на Ал-Каида в Ислямския Магреб. Членовете на групата идват от страни от Сахел и Магреб, като Мароко. По време на създаването си, нейните лидери се заклеха във вярност към Айман аз Зауахири, тогавашния водач на терористичната организация Ал-Каида.

Ияд Аг Гали или Абу ал-Фадл, малийски боец и основател на Ансар Дине, е известният лидер на JNIM. Аг Гали беше член на сепаратистките редици на етническата група туареги в района Кидал в Северно Мали. В началото на 90-те години той участва в боевете там.

Стратегията на JNIM използва местните и социални разделения в териториите, които контролира, като се обръща към групи, които се смятат за маргинализирани, като хората от Туарегите и Фулани.

Според анализатори, JNIM предприема атаки и срещу правителствена инфраструктура като обекти за съхранение на вода и електроцентрали. След това групата действа като правителство в тези райони, предоставяйки на местните жители удобства, подписвайки споразумения с местните лидери и набирайки хора от тези популации, за да повиши своите редици.

„Те са сливат с местното население и за военните е трудно да ги намерят, защото се сливат доста бързо“, обясни Улф Лаесинг, ръководител на програмата Сахел в германската фондация „Конрад Аденауер“. „Това е част от разочарованието за армията на Буркина Фасо, тя не може да се сражава с тях.“

Групата финансира дейността си, като изисква откупи от отвличания, облагане с данъци на местните жители, контрабанда на оръжие и чрез изнудване на трафиканти на наркотици и хора.

Други групи, активни в страната, включват Вилаят Сахел, местната провинция на терористичната групировка Ислямска държава.

Кога JNIM е извършвала други атаки?

JNIM предприе няколко широкомащабни атаки в Буркина Фасо и Мали, превръщайки се в най-активната въоръжена група в Сахел, според сайта за мониторинг на конфликтите ACLED.

От 2017 г. до 2023 г. JNIM е отговорна за повече от половината събития в региона, свързани с насилие, особено поради увеличените ѝ възможности за използване на крайпътни бомби, противопехотни мини, минохвъргачки и ракети. Групировката има най-много сблъсъци с армията на Буркина Фасо (1762) и армията на Мали (945). Тя също така атакува доброволчески бойни групи, както и към общности, за които смята, че симпатизират на държавата.

През февруари бойци на JNIM нападнаха джамия и църква в северната част на Буркина Фасо, убивайки десетки богомолци в селата Натиабоани и Есакане. При друга атака срещу селата Камсилга, Сорое и Нодин, също през февруари, бойците на групата убиха повече от 170 души. Сред жертвите отново имаше жени и деца.

През юни бойци на JNIM публикуваха твърдение, че са убили повече от 100 войници във военна база в северния регион Мансила близо до Нигер, както и че са пленили седем войници и голямо количество оръжие. Анализатори по сигурността заявиха, че това е една от най-смъртоносните атаки срещу правителствените сили до този момент.

Влошава ли се сигурността в Буркина Фасо?

Буркина Фасо е най-засегнатата от тероризъм страна в света през 2024 г., според Глобалния индекс на тероризма (GTI). Страната измести Афганистан и Ирак за първи път от 13 години в класацията на Института за икономика и мир.

Според GTI близо 2000 души са били убити при 258 „терористични атаки“ в Буркина Фасо през 2023 г., което представлява една четвърт от всички смъртни случаи, причинени от терористични актове в световен мащаб и с 68% повече от предходната година. Повече от два милиона души са разселени в това, което хуманитарните групи наричат ​​„най-пренебрегваната“ криза в света.

Анализаторите по сигурността свързват повишеното ниво на атаки и смъртни случаи с по-малкия размер и гъстото население на страната. Цяла Западна Африка страда от атаките на въоръжени групировки, но Буркина Фасо, с население от 22,67 милиона души, живеещи на малко повече от 275 000 кв. км. изглежда е най-тежко засегната. Мали, от друга страна, има население от 22,45 милиона души, разположени на площ от повече от 1,2 милиона квадратни километра.

„Буркина Фасо е най-малката и много гъсто населена страна в региона... Винаги, когато армията атакува, имате много повече цивилни жертви. Това го прави толкова брутално“, заяви Лаесинг пред Al Jazeera.

Подобри ли ситуацията военното правителство?

Военните свалиха демократично избраното правителство през 2022 г. изтъквайки като причина влошаването на ситуацията със сигурността в страната и обещавайки бързо да разрешат проблема.

Военното правителство на Буркина Фасо, подобно на новите военни лидери в Мали и Нигер, прекъсна връзките си с Франция на фона на нарастващото недоволство от влиянието на Франция в региона и хиляди западни войници, които помагаха за удържането на въоръжените групировки, напуснаха региона.

Вместо това военните правителства се сприятелиха с Русия, купувайки въоръжение и разполагайки наемници от Вагнер, сега известна като Африкански корпус.

Въпреки това JNIM и други въоръжени групировки продължават да напредват, завземайки нови и нови региони, по-специално в Буркина Фасо. Около 50 до 60 процента от територията на страната сега е извън правителствения контрол въпреки масовото набиране на доброволци за бойци в защита на родината. Анализатори твърдят, че новобранците получават само минимално обучение и не са способни да участват в реални бойни действия.

„Те провеждат повече операции и са осигурили някои пътища в столицата и близкия град, но най-важното е, че не са постигнали много и не могат да поддържат присъствие, когато спечелят територия“, каза Лаесинг.

Освен това местните споразумения, които цивилното правителство някога преследваше като начин за осигуряване на прекратяване на огъня, бяха изоставени.

Правителствените сили също все по-често атакуват цивилни в крепостите на въоръжените групировки, действия, които според анализаторите може да накарат повече хора да се присъединят към тях. Според ACLED групировката е използвала атаките на армията срещу своите крепости като оправдание за увеличаването на атаките си срещу цивилни.

„Малки оръжия, леки въоръжения – всички тези неща се появиха, но не бяха ефективни в борбата с бунтовниците, защото не се справят с основните двигатели на самите бунтове“, каза изследователят Дан Айзенга от Африканския център за стратегически изследвания.

„Те в крайна сметка ще попаднат в сферата на управлението. Тенденцията в Сахел е по-негативна, отколкото беше преди началото на военните преврати там“, каза той.

Какво следва?

В крайна сметка правителството на Буркина ще трябва да се свърже с по-„умерените“ членове на JNIM и да осигури прекратяване на огъня, тъй като военно решение не е възможно, каза Лаесинг. Но това може да отнеме време.

„Към момента мисля, че правителството смята, че все още могат да си върнат територия“, каза той.

Междувременно разочарованието започва да се натрупва сред войниците. През последните месеци се появиха слухове за възможни контрапреврати, което добави още едно ниво на безпокойство в страната.

Военната хунта в Мианмар удължи извънредното положение с 6 месеца на фона на бушуваща гражданска война

Генерал Мин Аунг Хлаинг, главнокомандващ на въоръжените сили на Мианмар, отдава почитта си на героя на мианмарската независимост генерал Аунг Сан и осем други, убити през 1947 г., по време на церемония за отбелязване на 71-ата годишнина от Деня на мъчениците в Янгон, 19 юли 2018 г.
📸 Снимка: AFP

🇲🇲 На 31 юли 2024 г. военната хунта, която пое властта в Мианмар преди 3 години и половина, удължи извънредното положение в страната с още шест месеца, заявявайки, че има нужда от време, за да се подготви за отдавна обещаваните избори.

Първоначално извънредното положение беше обявено, когато войските свалиха редовно избраното правителство на Аун Сан Су Чи на 1 февруари 2021 г., арестувайки нея и членове на партията ѝ „Национална лига за демокрация“.

Извънредният указ дава правомощия на военните да поемат всички държавни функции, давайки на ръководителя на управляващия военен съвет, генерал Мин Аунг Хлаинг, законодателни, съдебни и изпълнителни правомощия.

В момента военният режим е изправен пред най-голямото си предизвикателство, откакто е начело на страната. Милициите на етническите малцинства и „Силите за защита на народа“, които подкрепят основната опозиция в Мианмар, поеха контрол над обширни територии от страната след ожесточени сражения през последните месеци.

Сега се смята, че армията контролира по-малко от половината територия на страната, но все още държи голяма част от централен Мианмар, включително столицата Найпидо, която наскоро беше обект на ограничени по мащаб ракетни атаки и два бомбени атентата.

Съединените щати разкритикуваха извънредното положение и призоваха военния режим да сложи край на насилието срещу народа на Мианмар и да позволи достъпа на населението до хуманитарна помощ.

„Удължаването на извънредното положение от военния режим е в противоречие със стремежите на народа на Бирма, включително продължаващата им силна опозиция срещу военното управление“, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър, използвайки предишното име на Мианмар. „Призоваваме режима да се ангажира с всички заинтересовани страни, за да следва път към мирно, представително и демократично бъдеще.“

В изявлението, публикувано в сряда, се казва, че действията на армията само са удължили кризата, която доведе до вътрешното разселване на над 3 милиона души и изпрати хиляди други да търсят закрила зад граница.

Удължаването на извънредното положение беше предоставено от Съвета за национална отбрана и сигурност (NDSC), след като неговият ръководител заяви, че е необходимо повече време за възстановяване на стабилността в страната и провеждане на преброяване в подготовката за национални избори, съобщи държавната MRTV.

Планът за общи избори е широко възприеман като опит да се нормализира завземането на властта от военните чрез урните и да се постигне резултат, който гарантира, че генералите запазват своя контрол над страната.

Мнозина вече изразиха опасения, че планираните от военните избори няма да бъдат нито свободни, нито честни, защото няма свободни медии и повечето от лидерите на партията „Национална лига за демокрация“ на Су Чжи са арестувани.

Съгласно изготвената от армията конституция на страната от 2008 г. военните могат да управляват страната при извънредно положение за период от една година, който може да бъде удължен най-много два пъти с по шест месеца преди провеждането на избори.

Удължаването в сряда обаче беше шестото за режима и отново беше подпечатано от NDSC, който номинално е конституционен административен правителствен орган, но на практика се контролира от военните, които не пожелаха да предоставят никакви подробности за решението си.

Първоначално военните обявиха, че изборите ще се проведат през август 2023 г., но след редовни отлагания на датата, наскоро обявиха, че изборите ще бъдат проведени някъде през 2025 г.

Съгласно конституцията на страната, за да се проведат избори, военните трябва да прехвърлят държавните функции на президента най-малко шест месеца преди това.

Превземането на властта през 2021 г. беше посрещнато с широко разпространени мирни протести, които бяха потушени с насилие. Това накара много от противниците на военният режим да вземат оръжие в ръка, в резултат на което обширни части от страната бяха въвлечени в конфликта.

Най-ожесточените сражения напоследък се водиха на североизток, където миналата седмица етническите милиции от Армията на Националния демократичен алианс на Мианмар заявиха, че са превзели два ключови града – Лашио, в който се помещава главният регионален военен щаб, и Могок, център на доходоносната индустрия за добив на скъпоценни камъни.

Докладите сочат, че войските на режима продължават да удържат регионалния щаб, но може скоро да бъдат изтласкани от района.

Съобщава се, че главната врата на затвора в Лашио е била отворена през уикенда и повече от 200 политически затворници, сред които Тун Тун Хейн, бивш заместник-председател на долната камара на парламента на Мианмар и дългогодишен член на партията „Национална лига за демокрация“ на Су Чжи, са били освободени .

Маунг Маунг Све, член на основната опозиционна група в Мианмар, Правителството на националното единство, чието ръководство действа предимно в изгнание извън страната, заяви пред Асошиейтед прес, че неговите сили в Мианмар полагат грижи за освободените политически затворници.

Народните отбранителни сили (PDF) превзеха военен лагер на хунтата в Мианмар

🇲🇲 Националната освободителна армия на Таанг (TNLA) пое контрол върху военни казарми на управляващата хунта в Мианмар, намиращи се в окръг Мандалей.

В резултат на успешната атака са пленени оръжия и боеприпаси в големи количества. На снимките се отличават 122-милиметрови снаряди за БМ-21 "Град", произведени в Северна Корея и обозначени като „Спирачни пръстени“.

Освен това се забелязват редица местно произведени оръжия, сред които тежка картечница MA-16, картечници MA-15 и BA-93 / BA-94, леки картечници MA-2 и MA-3 MK, минохвъргачки MA-6 и MA-8, автомати BA-63 и други.

Повечето африканци са склонни да приемат военен преврат в страната си ако властите са корумпирани

📊 Проучване на общественото мнение, проведено наскоро от международната социологическа агенция Afrobarometer сред жителите на 39 африкански държави, разкрива, че мнозинството от респондентите са склонни да приемат военен преврат в страната си, ако управляващите злоупотребяват със своята власт.

Въпреки това, две трети от анкетираните също така изразиха мнение, че военната намеса не трябва да бъде основното средство за управление.

Тези констатации идват в момент, когато доверието в демокрацията ерозира, за сметка на опасенията относно евентуални злоупотреби, които нарастват навсякъде по континента.

Това чувство е отразено в събитията от последните месеци, включително военните преврати в Западна Африка, протестите на млади хора в Кения и необоснованите твърдения на бивш южноафрикански президент за изборна нечестност.

Нигерийски младежи и активисти на гражданското общество също планират общонационален протест с етикет #EndBadGovernanceInNigeria през август, за да призоват за край на трудностите и лошото управление. Размирици има и в Уганда, където правителството се бори с опозиционните фигури на фона на плановете на младото население за протести срещу корупцията.

„Повече от половината африканци (53% в 39 държави) са готови да приемат извършването на военен преврат, ако избраните лидери „злоупотребят с властта за собствените си цели“, се казва в доклада.

Той също така открива следното: „Средно в 39 държави подкрепата за демокрацията остава стабилна: Две трети (66%) от африканците казват, че предпочитат демокрацията пред всяка друга система на управление, а големи мнозинства отхвърлят едноличното управление (80%), еднопартийното управление (78%) и военното управление (66%).

„Но в 30 държави, изследвани последователно през последното десетилетие, подкрепата за демокрацията е намаляла с цели 7 пункта, включително с 29 пункта в Южна Африка и 23 пункта в Мали.

„Опозицията срещу военните хунти е отслабнала с 11 пункта в 30 страни, най-драматично в Мали и Буркина Фасо (съответно с 40 и 36 пункта).

„Нарастващите мнозинства призовават за отчетност на правителството и върховенство на закона, а подкрепата за други демократични норми се запазва стабилна през последното десетилетие, включително отчетност на президента пред парламента, многопартийна система, ограничения на президентските мандати и свобода на медиите.

„Но подкрепата за изборите е намаляла с 8 процентни пункта в 30 страни, въпреки че мнозинството от жителите на континента все още смята, че това е най-добрият метод за избор на техните лидери.“

Според скорошно проучване по-малко от половината (45%) от африканците вярват, че техните страни са напълно или предимно демократични. Освен това само 37% от анкетираните изразяват задоволство от функционирането на демокрацията в страните, в които живеят.

В някои от най-забележителните демокрации в Африка удовлетворението от демокрацията е претърпяло значителен спад. По-конкретно, Ботсвана и Мавриций отбелязват спад от 40 пункта, докато Южна Африка – от 35 пункта.

Шефът на AFRICOM посочи вълната от руска дезинформация като причина за антиамериканските настроения в Африка.

Военни инструктори от френската армия вървят по една от главните улици в Тангиетан, северен Бенин, 28 март 2022 г. Градът претърпя няколко джихадистки атаки. Насилието, свързано с Ал Кайда и групировката „Ислямска държава“, която разруши голяма част от региона на Сахел в Западна Африка в продължение на повече от седем години, се разпространява в крайбрежните държави и Бенин стана най-силно засегнат, като атаките са се увеличили повече от десет пъти.
📸 Снимка: AP Photo/ Marco Simoncelli

🇺🇸 Командирът на Африканското командване на САЩ (AFRICOM) защити стратегията на страната за борба с тероризма на континента и обеща да я продължи въпреки вълната от критики и тенденцията сред африканските нации да търсят помощ за сигурността си от Русия.

В интервю за Associated Press в сряда по време на военното учение Africa Lion в Мароко, генерал Майкъл Лангли обвини вълната от руска дезинформация за антиамериканските настроения в нестабилния регион на Западна Африка. Той заяви, че военните трябва да потвърдят отново как тяхната дългогодишна стратегия може да насърчи стабилността в Сахел, географски регион, разполоен на юг от пустинята Сахара.

6000-те членове на американската армия, разположени в Африка, се сблъскват с нови неуспехи, тъй като правителствата в Чад и Нигер – доскоро два от ключовите регионални съюзници на САЩ – приеха на родна земя силите на руската армия и паравоенни формирования, настоявайки пред САЩ да напусне ключови военни постове, считани за критични от гледна точка на сигурността.

„Имаше негативни настроения през последните няколко години срещу един от най-ценните ни съюзници – Франция“, отбеляза Лангли.

„Голяма част от тези негативни настроения бяха подхранвани от дезинформацията на Руската федерация.“

„Длъжни сме да разкажем нашата версия за нещата“, добави той.

Повече от 11 000 смъртни случая миналата година в Сахел са били свързани с насилие от страна на войнстващи ислямисти, продължавайки тенденция на увеличение от 2021 г. насам, твърди анализ, направен от Африканския център за стратегически изследвания на доклади, събрани от Armed Conflict Location & Event Data Project.

От 2020 г. насам военни офицери, разочаровани от резултатите на своето правителство за спиране на насилието, свалиха демократично избрани правителства в целия регион. Впоследствие страни като Мали, Буркина Фасо и Нигер започнаха да се дистанцират от западните сили и да задълбочават партньорствата си с Русия.

В Северно Мали миналия ноември войници, придружени от наемници на руската Вагнер, си върнаха територия, която бунтовниците бяха контролирали през последното десетилетие. Военната хунта, управляваща Буркина Фасо, изгони френските сили миналата година и се обърна към Русия и Вагнер за подкрепа в сферата на сигурността. По подобен начин в Нигер руски военни инструктори пристигнаха няколко седмици след като хунтата, която взе властта миналата година, нареди на американските войски да се изтеглят от страната.

Вместо самоанализ или широко преосмисляне на стратегията, Лангли заяви, че Съединените щати планират „да удвоят усилията си и да се ангажират отново с тези страни“, като се позовава на своята небойна работа, насочена към изменението на климата и провала на реколтата и управлението на племенните конфликти и разселването.

Лангли каза, че Съединените щати ще се придържат към своя цялостен правителствен подход, наблягайки на доброто управление и изграждането на институции отвъд военната мощ. Той настоя военните да подкрепят африканските страни по начини, които смятат за подходящи, вместо да налагат своите идеи. Но той твърди, че военните хунти няма да се противопоставят на тероризма или да гарантират дългосрочна стабилност.

„Не искам да призовавам нито една от тези страни, но това са военни режими“, каза Лангли.

Тази фина линия отличава Съединените щати от другите велики сили, които задълбочават участието си в Африка. Русия поставя малко условия на страните, на които предлага помощ за сигурността, независимо дали се управляват от военни хунти или демократично избрани лидери. Китай по подобен начин подчертава ненамесата в правенето на инвестиции или заеми за финансиране на мини, пристанища, магистрали и железопътни линии.

От американския персонал, разположен в цяла Африка, приблизително 1000 назначени в Нигер и 100 в Чад са в процес на напускане. И двете страни са неразделна част от усилията на военните да се противопоставят на насилствени екстремистки организации в региона, особено в Нигер, където се помещава най-голямата база за дронове за наблюдение на континента.

Лангли каза, че американската армия е в процес на безопасно и организирано изтегляне от Нигер и планира по-късно да определи бъдещи партньорства в сферата на сигурността, допълвайки че статутът на американските сили в Чад ще бъде обсъден, след като страната приключи със сформирането на ново правителство въз основа на проведените по-рано този месец парламентарни избори.

Лангли не спомена дали Съединените щати планират да преместят своите бази другаде в Африка, но обясни, че стратегията им до голяма степен ще зависи от насоките от западноафриканските страни относно техните заплахи за сигурността. Лангли заяви още, че в страните по крайбрежието на Атлантическия океан официални лица са все по-притеснени от разпространението на насилствения екстремизъм и искат да гарантират, че могат да наблюдават случващото се в опасните погранични региони.

„Това, което искат САЩ е и това, което искат страните“, каза той. „Ние не определяме нищо.“

Хунтата в Буркина Фасо остава на власт още пет години

Временният президент на Буркина Фасо Ибрахим Траоре присъства на сесията на срещата на високо равнище Русия-Африка в Санкт Петербург, Русия, 28 юли 2023 г.
📸 Снимка: Donat Sorokin/TASS Host Photo Agency

🇧🇫 Управляващата хунта в Буркина Фасо ще остане на власт още пет години, след като участниците в националните преговори предложиха удължаване на прехода обратно към демокрация с 60 месеца от юли. Това съобщи агенция Ройтерс.

Военните заеха властта с преврат през 2022 г. и обещаха да проведат избори през юли тази година, за да възстановят гражданското управление. Според новата харта, подписана от военния лидер Ибрахим Траоре, новият преходен период ще бъде 60 месеца, като той стартира от 2 юли.

Изборите, отбелязващи края на прехода, могат да бъдат организирани преди този краен срок, ако ситуацията със сигурността позволява това, посочват от хунтата.

Ибрахим Траоре ще може да се кандидатира за президент на следващите избори, ако пожелае.

Значителното забавяне вероятно ще задълбочи опасенията относно отстъплението на демокрацията в Западна и Централна Африка, където имаше осем преврата през последните четири години.

Насилието в региона на Сахел в Западна Африка, подхранвано от продължила десетилетие битка с ислямистки групи, свързани с Ал Кайда и Ислямска държава, се влоши, откакто хунти завзеха властта в Буркина Фасо и съседните Мали и Нигер.

Управляваната от военните столица на Мианмар е атакувана от дронове

Група бунтовнически бойци от Националната армия Чин тренира по време на сутрешен парад с манекени оръжия, в западния щат Чин, Мианмар, 14 декември 2023 г.
📸 Снимка: Aakash Hassan

Карта на гражданската война в страната.
Източник: Karen Norris/Christian Science Monitor

🇲🇲 Опозицията в Мианмар обяви, че е извършила рядко-срещана за региона масирана атака с дронове срещу изпадналото в затруднение правителство на управляващата хунтата в силно охраняваната столица Най Пи Тау.

Правителството на националното единство (NUG) - което нарича себе си правителство в изгнание - каза, че е разположило 29 дрона, въоръжени с експлозиви на летището, военновъздушната база и щаба на армията.

Хунтата каза, че е прихванала дроновете, като е свалила седем, включително един, който е избухнал на пистата. Няма жертви в резултат на атаката, отбелязаха те.

NUG представлява избраното гражданско правителство, ръководено преди това от Аун Сан Су Чи, което беше свалено с преврат през 2021 г.

Оттогава тя и други опозиционни групи се борят срещу режима на хунтата, който постепенно започна да губи контрол над големи части от страната.

Тригодишната гражданска война в страната е убила хиляди и е разселила около 2,6 милиона души според ООН.

Атаката срещу столицата в четвъртък сутринта бележи поредното смело и рядко срещано нахлуване на силите на съпротивата, които започнаха да се противопоставят все по-ефективно на хунтата.

Най Пи Тау е центърът на властта за военния режим, който го нарече столица, заменяйки Янгон, след като дойде на власт. Силно охраняван, той беше защитен и остана встрани от по-голямата част от боевете, които бушуваха на други места в страната.

Миналата седмица хунтата дори организира годишния си парад за Деня на въоръжените сили в града, но събитието, което включваше танкове, бронирана техника и хиляди войници, се проведе през нощта.