Казахстанска рафинерия ще праща 70% от горивото си в Русия

🇰🇿⛽ Казахстан ще насочва до 70% от бензина и дизела, произведени в рафинерия „Конденсат“ край Аксай, към руския пазар, а останалите 30% остават за вътрешно потребление. Това обяви на брифинг министърът на енергетиката Ерлан Аккенженов, който уточни, че доставки могат да започнат веднага щом собственикът на предприятието реши.

Заводът ще преработва руска суровина. Аккенженов уточни, че Министерство на енергетиката е получило официално писмо от руските си колеги с искане предприятието да бъде снабдявано с нея. Доставките ще се извършват с железопътен транспорт, тъй като „Конденсат“ не е свързан нито с казахстанската, нито с руската тръбопроводна мрежа. Суровината ще идва от рафинерията ТАНЕКО в Нижнекамск, Република Татарстан, която е собственост на „Татнефт“.

Обектът е сравнително малък. Построен е край Карачаганакското находище, за да задоволи потреблението на бензин и дизел в Западна Казахстанска област, и има проектна мощност от около 850 000 тона годишно. Големите заводи в страната се намират другаде: Шимкентската рафинерия преработва 6 млн тона годишно, а Павлодарската и Атирауската – по 5,5 млн тона. И трите се разширяват съгласно приетата концепция за развитие на рафинериите: капацитетът на Шимкентската трябва да достигне 12 млн тона, Павлодарската – 9 млн, а на Атирауската – 6,7 млн тона. Подготвя се и изграждането на четвърта рафинерия с мощност 10 млн тона годишно. Само през първото полугодие на 2026 г. Казахстан е преработил 8,985 млн тона петрол. „Конденсат“ остава периферно предприятие, чието значение произтича не толкова от неговия капацитет, колкото от собствеността и произхода на използваната суровина.

Договорката има своята предистория. Преди преминаването към руска суровина заводът работеше при минимално натоварване именно поради недостиг на суровина. През лятото на 2024 г. беше договорена месечна доставка на 30 000 тона газов кондензат. Новият собственик погаси почти изцяло задълженията на предприятието към Банката за развитие на Казахстан, които през март 2024 г. възлизаха на около 62,6 млн долара и 20,6 млрд тенге. „Конденсат“ работи с руска суровина от средата на 2024 г. и през юли 2026 г. за пръв път изнесе бензин А-92 за Русия. В края на същия месец представител на енергийното ведомство съобщи пред Reuters, че се водят преговори и за преработка на руски нефт и в други рафинерии в страната, при условие че приоритет остане пълното задоволяване на вътрешното потребление.

Причината за руското искане е състоянието на собствената преработваща индустрия на страната. През юли руските НПЗ преработваха около 3,6 млн барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. и близо 1/3 под нормата за сезона. Към 16 август бензин и дизел се предлагаха в едва 28,1% от всички бензиностанции спрямо 41% седмица по-рано. Ограничения върху продажбите действат в 58 от 89 региона, а забраната за износ на горива е удължена до януари 2027 г.

Дори Москва и Московска област бяха принудени да внасят гориво. Към средата на август вицепремиерът Александър Новак обяви началото на вноса. В края на юли пристигнаха първите 4 доставки по море – 3 от индийския терминал Вадинар и 1 от Мароко – с общ обем над 1 млн барела. Гориво се доставя и от Беларус.

Мащабът на казахстанския принос обаче остава ограничен. При пълно натоварване „Конденсат“ може да преработва около 71 000 тона суровина месечно. Дори при нереалистичното допускане, че целият обем се превърне в моторни горива и 70% от продукцията е изнесена на север, горната граница би била около 50 000 тона месечно. През юли руското производство на бензин спадна до между 75 000 и 80 000 тона дневно при лятно потребление от 115 000–120 000 тона. Следователно недостигът възлиза на около 40 000 тона дневно. Съпоставката показва, че целият възможен месечен износ на „Конденсат“ би покрил малко повече от едно денонощие от този дефицит.

Аккенженов не уточни конкретен собственик, но потвърди, че половината от предприятието принадлежи на неназована руска компания, която не попада под санкции. Местното издание Ratel.kz посочи мажоритарен акционер в АО „Конденсат“ дружеството „Биринши шина компаниясы“, което според данни от края на 2024 г. държи 72,4% от акциите. Сред учредителите на дружеството, според услуги за проверка на контрагенти, е Osprey Investment L.L.C., свързвана с „Татнефт“.

Тази собственическа верига усложнява уверението, че руският участник не е обект на санкции. „Татнефт“ беше включена в британския санкционен списък на 18 декември 2025 г., когато британското правителство взе решение да замрази активите на четири руски петролни компании.

Рискът Казахстан да бъде засегнат от санкции съвсем не е хипотетичен. В своя 20-и пакет от 23 април 2026 г. Европейският съюз включи 16 субекта, установени в трети държави, сред които Казахстан, Беларус, ОАЕ, Китай и Узбекистан, заради доставки на стоки с двойна употреба за руския военно-промишлен комплекс. Към следващия пакет от 24 юли под по-строг експортен контрол попаднаха още 2 казахстански дружества – KBR-Technologies LLP и TauKZ LLP, описани като канали за заобикаляне на ограниченията. Първото попадна под санкции от Обединеното кралство през ноември 2024 г. САЩ наложиха санкции на второто през юни същата година.

Схемата обаче разчита на обект, който вече фигурира сред украинските цели. През първото полугодие на 2026 г. Киев нанесе 194 удара по енергийни обекти в Русия – 11 пъти повече спрямо същия период година по-рано. ТАНЕКО беше поразена два пъти през това лято. При удара на 12 юни работа спряха инсталациите за първична преработка АВТ-6 и АВТ-7, чийто общ капацитет възлиза на 43 000 тона дневно. При нов удар по промишлената зона на Нижнекамск на 10 август загинаха 13 души, а 39 бяха ранени. Според сведения от мястото на удара са били поразени ректификационни колони. И при двата случая доставките на нефтена суровина и газов кондензат за Аксай бяха прекъснати. Към 25 август Украйна не е реагирала публично на обявеното решение.

Казахстан влиза в договорката, докато по друга линия понася негативните последици от същата тази война. На същия брифинг Аккенженов съобщи, че страната понижава плана си за добив на петрол през 2026 г. от 98 на 96 млн тона. По думите му ударите по Каспийския тръбопроводен консорциум – маршрута, по който преминава основната част от износа на страната – са довели до загуба на 3,5 млн тона.

По-рано властите в Астана ограничиха транзита на автомобили от Русия през границата до веднъж дневно и засилиха проверките за контрабанда на гориво, след като много руски шофьори започнаха да зареждат в погранични градове. През юли Министерство на външните работи отхвърли и твърденията на руски медии, че дроновете, ударили Омската НПЗ, са излетели от казахстанска територия.

Засега значението на договорката е по-скоро политическо, отколкото материално. Обемът, който би могъл да достави „Конденсат“, няма да промени баланса на руския пазар на горива. Самият факт, че Москва беше принудена да изпрати официално искане до съседна държава за използването на предприятие с годишен капацитет под 1 млн тона, обаче показва докъде е стигнало търсенето на резервни мощности и подсказва за катастрофални последици от украинските удари.

Месец след като министерството потвърди преговорите за включване на други казахстански предприятия, единствената обявена договорка е тази за „Конденсат“. Разширяване на схемата с включване на големите рафинерии в Атирау, Павлодар и Шимкент през следващите месеци изглежда много слабо вероятно. Тези заводи имат мощности, измервани в милиони тонове годишно, а всяко мащабно пренасочване към Русия ще засегне сериозно вътрешното потребление, което Астана определи като свой приоритет.

Оценката би била опровергана при обявяването на договор с някоя от трите големи рафинерии. Ако все пак схемата продължи да бъде ограничена до „Конденсат“, това ще я засили прогнозата – особено като имайки предвид, че снабдяването на завода зависи от предприятие, чието производство беше прекъснато два пъти за два месеца, а на този етап няма никакви изгледи интензивността на украинските удари да намалява.

Русия унищожи бензиностанциите по трасето Харков–Полтава

🇺🇦💥🇷🇺 По магистрала М-03 между Харков и Полтава вече няма нито една работеща бензиностанция – последната, разположена в градчето Валки, беше унищожена при руско нападение с дрон на 26 юли. В цялата Харковска област бяха извадени от строя над 80 станции, в национален мащаб техният брой възлиза на над 200. Тези числа бяха съобщени на 27 юли от Олександър Скорик, депутат в областния съвет на Харков, в ефира на Slawa.TV. Той посъветва шофьорите по въпросния участък да тръгват на път със запас от гориво, но категорично уточни, че криза на горивния пазар в страната няма.

Статистиката за пораженията нараства бързо и стъпва на различни времеви рамки. На 11 юли началникът на Харковската областна администрация Олег Синегубов посочи 74 разрушени станции в града и областта за целия период от 2022 г. насам, включително периода на руска окупация и последвалото освобождаване на северните райони. Няколко десетки от тях са пострадали само през пролетта и лятото на тази година, а две седмици по-късно общият им брой вече минава 80. Началникът на областната полиция Петро Токар отчете 89 атаки срещу бензиностанции през май и юни, 80 от които са концентрирани в областта, докато през юли инцидентите се измерват в десетки.

Самата кампания има лесно разпознаваема хронология. Първите систематични удари по търговски обекти от този вид в областта започват на 1 май, когато са поразени три бензиностанции в Харков и една в Чугуев чрез дронове V2U с бойна глава от около 3 кг. През юни в употреба влизат апаратите „Молния“ и „Италмас“, а до 17 юни вече са обстреляни станциите по целия 200 км участък на магистралата М-29 между Харков и Днипро. През първата половина на юли са ударени 13 обекта в северните райони на областта, в Богодухов станциите изчезват една след друга в рамките на броени дни. Само на 25 юли Синегубов отчете 1 ракета, 4 управляеми авиационни бомби, 2 дрона „Геран-2“, 8 дрона „Молния“, 8 FPV апарата и още 44 безпилотни апарата от неуточнен тип, използвани за удари в пределите на региона за денонощието. Сред засегнатите обекти в атаката беше бензиностанция край село Резуненково на трасето към Киев.

Изборът на оръжие стриктно следва географията. По магистралите се използват дронове „Геран“ с бойна глава от около 50 кг, срещу отделните колонки работят евтините малки FPV дронове, а там, където фронтът е достатъчно близо, се включва и реактивна артилерия. Точно по този начин бензиностанцията на „Маршал“ на Кременецкия хълм в Изюм, на пътя за Славянск, беше унищожена с ракетен залп на 5 юли. За съжаление, тези удари не се разминават без жертви. В същия ден дрон „Молния“ порази обект в Индустриалния район на Харков, при което бяха ранени 5 души, сред тях и 18-годишно момиче. В нощта на 25 юли в Богодухов бе запалено ремарке на камион и пострадаха още трима души.

В национален мащаб числата са по-сложни, отколкото подсказва кръглата бройка от над 200 поразени цели от вида. Олександър Сиренко от консултантска фирма „Нафторинок“ отчита 202 удара по бензиностанции в Украйна между 1 април и 10 юли – става дума за отделни атаки, а не за унищожени обекти, тъй като една и съща станция често бива удряна последователно няколко пъти. Списание Forbes Ukraine изброи около 150 поразени комплекса за 2 месеца, от които близо 100 само през последния месец. В абсолютни числа най-много удари са понесли трите най-големи мрежи в страната – „Укрнафта“, ОККО и WOG. Ако обаче се гледа делът от собствената им мрежа, най-тежко засегнати са веригите „Маршал“ и VST.

Твърдението, че пазарът не се намира в криза, издържа проверка по няколко параграфа. На първо място, Украйна почти не преработва собствен петрол и покрива потреблението си изцяло от внос. Мрежата на „Укрнафта“ се зарежда от широк кръг доставчици, сред които Полша, Литва, САЩ, Румъния, Белгия, Гърция, Швеция, Германия, Финландия, Саудитска Арабия и Кувейт. Именно тези диверсифицирани маршрути дават основание на министъра на икономиката Олексий Соболев да определи пазара като напълно осигурен.

Цените също го потвърждават – на 6 юли средната цена за литър бензин А-95 е била 74,59 гривни, което е с 1,16 гривни по-евтино спрямо предния месец. Сергий Куюн, директор на консултантската компания „А-95“, очаква мрежите да се приспособят без скок в цените, а евентуална загуба може да се усети по-скоро при предлагането на втечнен газ. Успокоение дава и мащабът, тъй като в страната действат около 5100 обекта за търговия на дребно с горива, което значи, че унищожените станции представляват под 4% от тях.

Оттук произтича и същинската разлика между двете горивни кампании в тази война. Украинските удари се насочват към самото производство. Към юли 2026 г. руската преработка на суров петрол е спаднала до 3,91 милиона барела дневно, което е с над 1,4 млн под средна стойност за миналата година. Московската НПЗ в район Капотня, която е основен доставчик за руската столица и региона, остава извън строя поне до края на годината. Този дефицит вече се усеща из почти цялата страна, като към 2 юли недостиг се отчиташе в поне 78 от 83 руски региона. Поне 17 от тях въведоха задължителни ограничения за продажбата, 6 преминаха на схема за зареждане "четен-нечетен" според номера на автомобила, докато в Крим лимитът беше фиксиран на 20 литра на клиент.

Руските удари, обратно на украинските, се насочват към последния елемент на разпределението – самата колонка, до която стига потребителят. Рафинерията е изключително скъпа, централизирана и незаменима в срок под една година, докато бензиностанцията е евтина, разпръсната и може да се замести с обикновена автоцистерна. Именно затова унищожаването на 200 обекта не може да вкара украинския пазар в дефицит, докато спирането на 6 големи завода само от началото на юни вече вкара руския в сериозен такъв.

Въпреки устойчивостта на национално ниво, на местно ефектът от руската кампания е съвсем реален и не може да бъде измерен само в проценти. Военната логистика действа по свои собствени канали, отделени от търговските мрежи, но екипи за евакуация, ремонтни бригади, енергетици и жители на прифронтовите общини разчитат точно на тези поразени колонки.

Засега реакцията остава на ниво община и област. Олег Синегубов говори за инженерни решения, които администрацията е готова да предложи на операторите, и настоява за повече средства за борба с ударните дронове. Кметът на Харков Игор Терехов разчита замисъла на тези удари като опит за създаване на паника и логистичен срив, като категорично настоява държавата да не оставя бизнеса сам, а да създаде програма за укрития до станциите, съфинансиране и облекчено кредитиране. Самите мрежи вече се приспособяват за своя сметка, като затварят през нощта и спират да държат резервоарите си пълни догоре.

Защо руското командване хвърля толкова скъпи средства по евтини цели, остава въпрос с повече от един отговор. Хронологията на събитията позволява тези действия да се тълкуват като отговор на украинската кампания срещу рафинериите, тъй като системните удари срещу бензиностанции започват през май и се сгъстяват точно в момента, когато руският горивен дефицит плъзва из страната. Военният анализатор Евген Дикий разглежда двете кампании като взаимни опити за затрудняване на логистиката, особено в близост до фронта. Географията подкрепя това по-скромно обяснение, тъй като поразените станции са съсредоточени основно в Харковска, Сумска, Черниговска, Полтавска, Днепропетровска, Запорожка и Николаевска област, точно там, където далекобойните дронове могат да летят най-евтино. През юни ударите се разпростряха и към централна Украйна, а на 6 юли беше повредена станция на WOG в Киев, но тежестта на кампанията категорично остава на изток. Ако руският замисъл беше дългосрочно стратегически, натискът щеше да се фокусира над маршрутите за внос и големите складове, а не пръснат по отделни бензиностанции в градове като Богодухов.

Дали тази кампания постига реалната си цел, няма да разберем само по броя на разрушените станции, а по три ясно проверими белега: евентуално задълбочаване на разликата в цените между областите на фронта и в тила, празни колонки извън източния пояс и сериозно удължаване на маршрутите, по които самите вериги се презареждат. Към края на юли и трите признака отсъстват напълно. Онова, което вече се случи обаче, е по-тясно специализирано и много по-трудно за връщане назад – върху участък от над 100 км по магистрала М-03 зареждането е невъзможно, а възстановяването на разрушена станция в постоянния обсег на дронове няма кой да поеме без сериозна държавна подкрепа, за каквато Харков едва сега започва да настоява.

Руският елит се смя при въпроса за бензина насред горивната криза

🇷🇺⛽🇺🇦 Насред спора за лихвата по време на пленарната сесия на Финансовия конгрес на Банка России модераторът се обърна към Андрей Костин с въпрос кого от двете страни подкрепя – а ръководителят на ВТБ отклони удара към горивото: „Какво все за лихвата и за лихвата? Дайте да питаме Александър Валентинович за бензина – далеч по-интересно е.“ Залата избухна в смях.

Вицепремиерът Александър Новак, който отговаря именно за енергетиката, видимо не се зарадва: съгласил се да дойде с уговорка с председателката на Централната банка Елвира Набиулина, „че няма да има въпроси за бензина“. Костин настоя, че двамата „предварително се разбрали той да пита“. Новак отвърна, че „Андрей Леонидович започна, не аз – той е провокатор“. Диалогът се разигра на фона на ехиден и високомерен смях от участници и зрители на пленарната сесия „Курс към дългосрочен растеж“, проведена в Санкт Петербург на 1 юли и излъчена на живо от РБК.

И все пак, за да отговори, Новак поднесе успокоителна картина. Вътрешният пазар е „напълно обезпечен“ с бензин и дизел; прекъсванията по отделни бензиностанции идвали от логистични промени в доставките от рафинериите към конкретните петролни бази, а част от заводите минавали през планови ремонти през юни и юли. Вертикално интегрираните петролни компании държали цените по колонките в рамките на инфлацията, а поскъпването по независими бензиностанции той обясни пак с логистиката и описа като „обичайна пазарна ситуация, която трябва да се изравни“. Влиянието върху инфлацията, увери вицепремиерът, щяло да се запази минимално.

Картината извън залата изглежда другояче. Прекъсванията, които Новак сведе до логистика и ремонти, имат своята сериозна причина, която той съвсем умишлено подмина: украинската далекобойна кампания срещу руската петролна индустрия. Според обобщени данни на Асошиейтед прес от март месец насам са отчетени над 50 удара, предимно с дронове, по рафинерии, петролни депа и терминали в Русия и анексирания Крим. Плановите ремонти, за които спомена вицепремиерът, съвпаднаха с този натиск и го утежниха, а търсенето за жътвата през летния сезон засили още повече натиска върху пазара на горива. Резултатът е измерим: около една трета от преработващия капацитет на страната е извън строя, оценява Крис Уийфър от Macro-Advisory; преработката на суров петрол се сви с около 25% през юни до 3,95 млн барела дневно – най-ниското от над две десетилетия насам – а производството на бензин падна с близо 17%.

За обикновения шофьор това значи дажби и безкрайно чакане по опашки. В края на юни нормиране на гориво действаше в поне 56 от 83-те руски региона; продажбите често са ограничени до 20–30 литра на автомобил и само директно в резервоара. В Крим беше обявено извънредно положение и продажбата на бензин временно спря; на Сахалин и Курилите въведоха „превантивно“ нормиране, а средната цена стигна 74,74 рубли за литър – почти 5% над средната за страната. В Иркутск кметът разпореди да инсталират химически тоалетни заради часовете, които шофьорите прекарват на опашка за гориво. Самият Путин призна на 29 юни, че опашките са реални и „не винаги е лесно да намериш точната марка бензин“, но в същото време настоя, че недостигът „не е критичен“, а „временен“ – докато ударите по Украйна продължават.

Правителството отдавна не разчита само на думи. Износът на бензин и авиокеросин е забранен, обмисля се въвеждане на забрана и за дизеловото гориво, а властите го пренасочват приоритетно към земеделието с цел да не пострада реколтата, а заедно с нея – и продоволствената сигурност – мерки, които трудно се връзват с картината на „напълно обезпечен“ пазар.

Шегата на Костин обаче не беше просто отклонение. Горивото беше единственият сюжет, който заплашваше да пропука спора, доминирал целия панел – този за ключовата лихва, задържана на 14,25%. Герман Греф от Сбербанк настояваше, че икономиката е „преохладена“, и отправи предложение към Набиулина да обмисли „експериментално“ сваляне на процента; тя отхвърли както самото понятие, така и идеята по принцип – да се смъква лихвата при висока инфлация значило „да се експериментира със страната“ и рискувало стагфлация. Точно тук горивото се връща в уравнението: при инфлация около 6% спрямо целта от 4% регулаторът вече вписа поскъпването на бензина сред рисковете, които ще тежат при следващите решения по лихвата. Тоест недостигът, за който вицепремиерът предпочете да не говори, е сред причините банкерите да не получат по-евтиния кредит, който искат.

Раздразнението не се ограничава само до залата. Ден по-късно народният представител от Държавната дума Нина Останина обвини правителството и лично Новак, че омаловажават недостига и умишлено премълчават мащабите му – глас, който звучи по-близо до опашките, отколкото успокоенията от сцената.

На сцената, където Централната банка нарича бензина инфлационен риск, лицето, отговорно за енергетиката, предпочете темата изобщо да не се повдига – а когато Костин я повдигна, залата се смя. На хиляди километри оттам, от Севастопол до Курилските острови, същият този бензин се мери на дажби, а се чака с часове и дори дни. Разстоянието между двете сцени показва докъде е стигнала цената на войната у дома – и колко упорито официалният глас продължава да я нарича временна.

Горивната криза в Русия продължава да се изостря.

🇷🇺🚫⛽️ Русия, третият по големина производител на петрол в световен мащаб, чийто добив достига 9 млн барела дневно, се сблъсква с парадоксална ситуация, в която не може да осигури гориво за собствените си бензинови колонки. Дълги опашки, простиращи се на километри, се образуват в цялата страна, а над половината от 83 региона на Русия докладват за сериозен недостиг. Това е пряк резултат от засилената кампания с украински дронове срещу рафинерии, която става все по-честа и ефективна.

За правителство, което представя войната като „специална военна операция“, празните колонки са проблем, от който няма лесен изход. Кризата се изостри рязко през юни, когато украинските дронове засилиха ударите си по обекти дълбоко в руската територия. Рафинерията „Капотня“ в Москва беше ударена два пъти, което я извади от строя най-малко до края на годината. Фактът, че дроновете са преодолели гъстата ешалонирана ПВО около ключовия енергиен възел на Москва, сигнализира, че нито един руски обект вече не е защитен.

Москва се опитва да запълни дефицита с внос от Беларус и Казахстан, а също и със сложни преговори с Индия за обратно изкупуване на преработен руски суров петрол. Всички тези усилия обаче не могат да са достатъчни, за да компенсират загубите. Правителството обмисля промени в данъчния кодекс, за да субсидира вноса, което допълнително ще натовари държавните финанси.

Точните размери на щетите остават скрити, тъй като Кремъл засекрети статистиката за добива и цените на горивата. Въпреки това данните сочат спад в капацитета за преработка с 28% спрямо предходни години след ударите по „Капотня“ и ТАНЕКО. Сегашният дневен дефицит се оценява на 25 000 тона петрол.

Кризата започна да придобива и политически измерения. Скорошна анкета на Gallup показва, че 60% от руснаците смятат, че икономическата ситуация в страната се влошава – най-високият дял за последните 20 години. Инфлацията, подклаждана от растящите цени на горивата, принуди Централната банка да поддържа високи лихвени проценти, което задушава инвестициите в невоенните сектори. При бюджетен дефицит от 6 трилиона рубли за първите пет месеца, прогнозата за икономически растеж от 0.4% за 2026 г. изглежда все по-трудно постижима.

📽️ Видео: Километрична опашка от автомобили на бензиностанция на „Роснефт“ в град Атамановка, Читински район на Забайкалския край, която се простира на 4 км дължина и включва 600-800 автомобила.