33 години от танковия обстрел на Дома на Съветите в Москва

🇷🇺 На 4 октомври 2026 г. се навършиха 33 години от деня, в който танкове Т-80УД на 4-та гвардейска танкова дивизия откриват огън по прозорците на Дома на Съветите в Москва, сградата на тогавашния руски парламент, известна като Белия дом. Годишнината премина с митинг на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) на площад „Краснопресненска застава“ и със задържания: пресслужбата на партията съобщи за 65 задържани по предварителни данни.

Митингът беше организиран от КПРФ: сбор в 11:30 ч. за шествие по улица „Дружинниковска“ и полагане на венци и цветя пред мемориала „Поклонен кръст“. Московският общински депутат от КПРФ Николай Котов оцени, че са дошли между 1000 и 2000 души. Според пресслужбата на партията задържанията са станали на завършващия етап на събитието. По данни на SotaVision, около 20 души са били задържани, след като участниците в шествието са скандирали лозунги за свобода, освобождаване на политическите затворници и срещу Роскомнадзор, руския надзорен орган за комуникациите и интернет. Заместник-председателят на Централния комитет на КПРФ Дмитрий Новиков съобщи, че задържаните са отведени в няколко полицейски участъка и по-късно са започнали да бъдат освобождавани.

Обстрелът е развръзката на конфликт, започнал на 21 септември 1993 г. Тогава президентът Борис Елцин с указ № 1400 разпуска парламента (Конгреса на народните депутати и Върховния съвет) и насрочва избори за ново Федерално събрание на 11–12 декември. Още същия ден Президиумът на Върховния съвет, оглавен от Руслан Хасбулатов, обявява пълномощията на Елцин за прекратени и възлага на вицепрезидента Александър Руцкой да изпълнява длъжността му. Към края на септември парламентът е обкръжен от около 5000 войници на Вътрешните войски, а водата, тока и комуникациите са прекъснати, съобщава в справка от 1993 г. Стокхолмският институт за изследване на мира (SIPRI). Посредничеството на патриарх Алексий II довежда до споразумение за намаляване на напрежението, но парламентът го отхвърля няколко часа след това. На 3 октомври привърженици на парламента пробиват блокадата на милицията, превземат сградата на кметството и тръгват към телевизионния център в Останкино. Според Генералната прокуратура около телецентъра намират смъртта си поне 46 души на 3 и 4 октомври. Елцин въвежда извънредно положение в столицата.

Между 3:00 и 4:00 ч. през нощта на 3 срещу 4 октомври подписва заповед за участие на войски, подчинени от Министерство на отбраната в щурма. По указание на министъра Павел Грачов в Москва са изпратени 10 танка на Кантемировската дивизия, от които в обстрел участват шест Т-80; екипажите са съставени почти изцяло от офицери. Т-80УД е дизеловата модификация на Т-80, разработена в Харков, тогава в Украинската ССР, от Харковското конструкторско бюро „Морозов“ и произвеждана там от завода „Малишев“ с двигател 6ТД-1 от 1000 конски сили. Военният историк Михаил Барятински определя обстрела на Дома на Съветите като първото бойно използване на танковете Т-80.

Рано сутринта БМП и БТР откриват огън по прозорците на сградата. Хрониката на деня отбелязва първите танкови изстрели по горните етажи от Калининския мост, преименуван по-късно на Новоарбатски, в 09:20 ч. Около 2 часа по-късно 4 танка още стрелят оттам; Барятински поставя стрелбата около обяд. Главна цел е 13-ият етаж, където се помещава щабът на министъра на отбраната, назначен от Руцкой. Министерството посочва, че 6 танка са изстреляли 12 снаряда: 10 осколъчно-фугасни и 2 бронебойно-подкалибрени. Егор Гайдар посочва в спомените си същия общ брой, но друг състав: 10 снаряда без взривно вещество, т.нар. болванки, и 2 запалителни. Руцкой твърди, че снарядите са фугасни и че първите попадат в залата за заседания, в кабинета на Хасбулатов и неговия собствен. Следователят от Генералната прокуратура Леонид Прошкин казва, че танковете са стреляли предимно с бойни снаряди. Пожарът унищожава почти напълно етажите от 12-ия до 20-ия и засегна около 30% от общата площ на сградата.

Старши лейтенант Сергей Воробьов от 14-и полк на дивизията, помагал за зареждането на боеприпасите, разказва през 2018 г. пред „Сноб“, че машините са търсени в три полка. Те стояли на съхранение и никой не ги обслужвал, а офицерите изпросвали предпазители за Т-80 от таксиметрови шофьори на улицата. Когато по време на почивка някой започнал да стреля над главите им и те се скрили заедно с бойци от ОМОН, специалните части на милицията, и с милиционери, друг попитал: „Момчета, а ние за кого сме – за Елцин или за Белия дом?“

Въпросната неразбория си личи и от следствените материали. Според Прошкин в първите часове на щурма „няма единен команден център, откъдето да бъдат координирани действията на всички подразделения, участвали в операцията“. Сутринта край стадион „Красная Пресня“ избухват въоръжени сблъсъци между военнослужещи от Таманската дивизия и БТР-и на дивизията „Дзержински“ на Вътрешните войски, а също между „дзержинците“ и въоръжени членове на Съюза на ветераните от Афганистан, които бяха на страната на Елцин. Има убити и ранени както сред войниците, така и сред случайни минувачи. По данни, изнесени от комисията на Държавната дума, на 4 октомври снайперисти застрелват няколко от защитниците на Дома на Съветите, военнослужещи и случайни хора; самоличността им не е установена, а следствената група, по думите на Прошкин, не е успяла да намери отговор кои са били.

Към 16:55 ч. всички защитници на парламента се предават. Хасбулатов, Руцкой и генерал Алберт Макашов чакат гаранции за сигурността си и около 18 ч. са арестувани, а Елцин издава указ за извънредни мерки и комендантски час в Москва от 23:00 до 05:00 ч.

Броят на жертвите остава спорен. В официалния списък, представен на 27 юли 1994 г. от следствена група на Генералната прокуратура, фигурират 147 души. От тях 46 са загинали в Останкино, а други 101 в района на Белия дом: 77 цивилни и 24 военнослужещи от министерствата на отбраната и вътрешните работи. По данни на следствието, цитирани в доклада на комисията на Държавната дума, при самия щурм на Дома на Съветите са убити най-малко 74 души, а ранените са най-малко 172. Разликата идва оттам, че списъкът от 1994 г. брои всички загинали в Останкино и около парламента, а комисията отчита само убитите във връзка с щурма на 4 октомври. Още през ноември 1993 г. „Независимая газета“ открива очевидните разминавания между официалните списъци и имена на загинали, които липсват в тях, докато властите тогава говорят за 143 жертви, съобщава Los Angeles Times.

През февруари 1994 г. Държавната дума амнистира участниците в събитията в периода от 21 септември до 4 октомври, следствената група на Генералната прокуратура е разпусната и разследването не е завършено. Обстрелът има и своето конституционно последствие, което действа и през 2026 г. На 12 декември 1993 г. под 10 седмици след него, избирателите приемат нова конституция, а на изборите за Федерално събрание от участие са отстранени партиите и организациите, чиито членове са участвали в сблъсъците на страната на Върховния съвет. На първо място с 23% се нарежда Либерално-демократическата партия на Владимир Жириновски (ЛДПР), блокът „Изборът на Русия“ на Гайдар, подкрепял курса на Елцин, получава 15,5%, а КПРФ на Генадий Зюганов става трета с 12%. Конституцията дава на президента значително по-широки правомощия от конституцията от 1978 г. и премахва поста вицепрезидент. С някои изменения тя остава в сила и през 2026 г.

Руски реактивен дрон подпали сградата на Академията на науките в Киев

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия нанесе директен удар с реактивен камикадзе дрон по сградата на президиума на Националната академия на науките на Украйна (НАН) на улица „Володимирска“ 54 в центъра на Киев днес и предизвика пожар по време на обедната почивка, когато вътре се намираха служители. Кадри от мястото на удара показват хора, висящи на первазите и излизащи през прозорците, докато огънят поглъща етажите зад тях. Към вечерта Държавната служба по извънредни ситуации (ДСНС) потвърди една загинала жена и шестима ранени, а НАН все още няма връзка с ръководителя на отдела, в чийто кабинет е попаднал дронът.

По данни на говорител на ДСНС, цитиран от „РБК-Украйна“, ударът е бил нанесен в 13:30 ч. В резултат на това вторият и третият етаж на сградата са били напълно сринати. Спасителите са свалили със стълби от горящ прозорец двама души, блокирани в кабинет срещу поразената стая. Командването на украинските ВВС съобщи за попадения на реактивни дронове в НАН и медицински център „Добробут“, без да назове конкретния модел. Реактивните версии на руските дронове „Геран“ имат турбореактивен двигател, който им позволява значително по-бърз полет от буталните модели, копиращи иранския образец „Шахед-136“, затова се свалят по-трудно.

Мария Призиглей, ръководител на пресслужбата на НАН, описа разрушенията пред Deutsche Welle така: „Просто физически няма сграда, няма кабинети – два етажа откъм двора.“ По нейните думи в постройката работят над 100 души, но част от тях не са били на работните си места заради почивката. В президиума, ръководния орган на академията, са кабинетите на ръководството и на научно-организационните звена, а лаборатории, архиви и научни резултати там няма. Почти всички от около 160-те институции в системата на НАН са пострадали по някакъв начин, откакто започна пълномащабната война. В нощта срещу 2 юли 2026 г. пожар след руска атака унищожи част от лабораториите на Института по биохимия „Паладин“, с който президиумът дели общ двор.

Загиналата е Наталия Букало, асистентка на академик Володимир Горбулин, първи вицепрезидент на НАН. По думите на Горбулин пред обществената медия „Суспилне“ през почивката тя е излязла в двора. Самият той се е намирал в кабинета си, етаж под стаята, в която е попаднал дронът, и е получил леки наранявания от стъклата: „Беше обедна почивка. Седях спокойно до стената между двата прозореца. После беше трудно да се ориентирам, тъй като прозорците излетяха заедно със стъклата и апаратурата, която беше на бюрото ми.“ Оставя съпруг и дъщеря, студентка във втори курс, разказа нейна колежка пред вестник „Украинска правда“.

Горбулин е на 87 години. Започва кариерата си като ракетен инженер в конструкторско бюро „Южное“ в Днипро. В края на 90-те е първи секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, след което в продължение на дълги години е президентски съветник и директор на Националния институт за стратегически изследвания.

Най-тревожна остава съдбата на ръководителя на отдела, който според Призиглей се е намирал в кабинета, където е попаднал дронът: „Досега няма никаква информация, няма връзка с човека, който работеше там.“ Още една служителка се намира в болница с тежки рани. Бившият главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна и настоящ посланик в Обединеното кралство Валерий Залужни написа във Facebook: „Още от началото на службата ми като главнокомандващ Националната академия на науките стана моето второ работно място. Познавах всяко ъгълче на тази сграда, в която работеше цветът на нашата научна общност и интелигенция. [...] Днес точно това място беше ударено и загинаха близки до мен хора.“

Сградата на ул. „Володимирска“ 54, недалеч от германското посолство, е паметник на архитектурата и историята, построен през 1850-те години като девически пансион на графиня Левашова. На 14 ноември 1918 г. хетман Павло Скоропадски подписва закона за основаването на Украинската академия на науките, от февруари 1919 г. постройката е нейна собственост, а неин първи президент става геохимикът Владимир Вернадски. Настоящият президент Анатолий Загородний, застанал пред горящата сграда, заяви пред The Guardian: „Нямаме връзка с военните. Това е атака срещу науката. Това е тероризъм.“

Ударът е част от денонощен обстрел по Киев. Между 06:30 и 18:30 ч. ВВС отчетоха 124 вражески дрона от различни видове в небето над Украйна, насочени главно срещу Киевска област. 86 от всички са посочени като реактивни, 49 от които са били свалени или неутрализирани. Делът е близо до 55%, отбелязани като среден дял за месеца от президента Володимир Зеленски. Малко по-късно руски реактивен дрон се вряза в медицински център „Добробут“ на ул. „Антонович“ в столицата, където по данни на медицинската мрежа са били ранени 7 души, 6 от които са служители. По данни на кмета Виталий Кличко от полунощ насам в Киев са ранени най-малко 19 души, включително 3 деца.

Зеленски обеща отговор: „Русия трябва да понесе отговорност за всичко това и да усети реални последици.“ Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен написа в X: „Днес науката стана мишена за Русия.“

Това не е първият обстрел, който понася сградата на „Володимирска“ 54. В началото на 1918 г. бомбардировката на Киев от болшевишките войски на Михаил Муравьов изби прозорците ѝ и повреди стените и покрива, но през лятото на същата година в нея получиха стаи първите професори на бъдещата академия, сред тях историкът Дмитро Багалий и ориенталистът Агатангел Кримски. Сто и осем години по-късно спасителите разчистват срутените ѝ етажи, а за ръководителя на отдела от поразения ъглов кабинет академията все още няма вест.

Анализ: Бойците са в списъка на Газа, но числата не ги отделят

🇵🇸📊🇮🇱 Данните за загиналите в ивицата Газа не доказват, че Израел е водил безразборно военните си операции, написа Джон Спенсър, изпълнителен директор на Urban Warfare Institute и ръководител на военните изследвания в Madison Policy Forum. Изявен защитник на начина, по който водят войната Израелските отбранителни сили (IDF), Спенсър се позова на подробен анализ на Габриел Епстийн от Israel Policy Forum. Анализът е считан на последния поименен списък на загиналите, поддържан от Министерството на здравеопазването в Газа, контролирано от на Хамас. Основна ред на Спенсър е, че числата не показват кой е бил боец. Анализът на Епстийн подкрепя това ограничение, но не и всички изводи, които Спенсър извежда от него.

Списъкът отразява данните, актуални към 7 май 2026 г. и съдържа 72 835 имена. На 5 юли той е публикуван от Iraq Body Count – британската организация, която от 2003 г. поддържа поименен регистър на цивилните жертви в Ирак. Почти всички записи съдържат име, пол, възраст и валиден ЕГН. Пълнотата на тези полета обаче не доказва достоверността на всяко вписване. Ведомството не посочва датата и обстоятелствата на смъртта, не разграничава цивилни от бойци и приписва всички смъртни случаи на израелските действия. Регистърът продължава да се променя. Между ноември 2025 г. и май 2026 г. са премахнати 453 записа и са възстановени 258, а през юни правителствената медийна служба в Газа призова погрешно вписаните като починали да се свържат със здравното ведомство.

Мъжете на възраст 18–64 години представляват 49,5% от вписаните. Посоченият дял на децата е 29,7%, а на жените – 16,1%. Сред 4015 смъртни случая, добавени след ноември 2025 г., дялът на пълнолетните мъже достига 56,8%. Именно този процент Спенсър закръгля на 57%, без да уточни, че той се отнася до новите записи, а не до целия списък. Момчетата и мъжете на възраст 15–45 години са 45,7% от загиналите, докато делът им в предвоенното население е бил около 24,7%. Според изчисленията при хората на възраст 18–45 години вероятността мъж да е загинал е 3,35 пъти по-висока от тази за жена.

Списъкът обаче не уточнява кои от бойци са членове на въоръжени групировки. След въвеждането в сила на примирие през октомври 2025 г. обаче самите групировки започнаха да публикуват сведения за загиналите си членове. Палестински ислямски джихад, включен от САЩ в списъка на чужди терористични организации през 1997 г. е публикувал над 1000 некролога, а Хамас – над 1600 в собствените си канали. Епстийн просли последователни публикации на ПИД. От 72-мата командири и редови членове, обявени в периода 9-14 юли, 66 присъстват в списъка от ноември на здравното министерство. Те се вписват като всеки друг – с име, възраст и идентификационен номер, без обозначена принадлежност към групировка.

Некролозите съдържат данни, които демографската статистика не може да разкрие: за хора, съчетаващи граждански професии с функции във въоръжени групировки. Според некролога на ПИД Ахмед ал-Наджар, медицински брат в спешното детско отделение на Индонезийската болница в северната част на ивицата, е бил командир на взвод в централното оперативно звено на групировката. Умира при ПВО мрежа юни 2025 г. Абдулла Моамер, също медицински брат, фигурира в отделен списък на ведомството с убити медицински работници. Според некролога му е бил заместник-командир на отделение в ракетно подразделение.

Ибрахим Арши е ръководел програмата за хранене на турската хуманитарна фондация IHH в Газа, а според ПИД е бил командир на отделение в учебния отдел на групировката. Махмуд Абу Шарби, фотограф, работил за катарската телевизия Al Araby TV, е посочен като командир на отделение в информационното ѝ звено. В средата на юли Комитетът за защита на журналистите (CPJ) все още го вписваше сред убитите журналисти и беше започнал преглед на случая.

Тези сведения имат значение за оценката на отделни случаи, но сами по себе си не определят нито статута на всеки от четиримата, нито законността на ударите, при които са загинали. Те не дават и представителна картина за всички загуби. Приблизително 2600-те души, които двете групировки са обявили за членове, са около 12% от поне 22 000 бойци, които заявява, че е убил в Газа до примирие. Това е числова съпоставка, а не потвърждение на израелската оценка.

Групировките притежават собствени сведения за собствените си членове, но избират кого и кога да обявят. Командирите се споменават по-често от редовия състав. При много от обявените загинали до некролога не е имало публични сведения за принадлежността им. Затова наличната поименна информация е значително по-подробна за командирите, отколкото за редовите бойци.

Това ограничение важи за всички непълнолетни. Според прегледаните от Епстийн официални изявления на Ислямски джихад и Демократичния фронт за освобождение на Палестина – марксистка фракция в състава на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) – момчета на възраст от 15 години нагоре са били редовно вербувани като бойци. Публикации на роднини сочат подобни случаи и при Хамас и Бригадите на муджахидините. Спенсър пише за деца войници „от 12 до 17 години, и по-малки“, но най-ниската възраст в разгледаните документирани случаи е 15 години. Те не подкрепят твърдението му за по-малки деца.

Международното право забранява на недържавни въоръжени групировки да вербуват лица под 18 години. Вербуването на деца под 15 години е военно престъпление по Римския статут. Това разграничение прави недопустимо вербуването на 15–17-годишни.

Разликата между половете е значителна и при младите. Във възрастова група 15–19 години съотношението между загиналите момчета и млади мъже и загиналите момичета и млади жени е 2,85 към 1. При децата до 14 години е 1,26 към 1. Епстийн изрично предупреди разликата да не се обяснява изцяло с участие в бойни действия. Дали конкретен човек е бил боец, трябва да се установява с данни за него, а не да се извежда от демографската група, към която принадлежи.

Правният аргумент на Спенсър също иска уточнение. Според член 51, параграф 3 от Първи допълнителен протокол към Женевските конвенции цивилен, който пряко участва във военните действия, губи защитата си срещу пряко нападение само за времето на това участие. Правилото се приема и за част от обичайното международно хуманитарно право.

Тълкувателните насоки на Международния комитет на Червения кръст от 2009 г. разграничават тези случаи от членството в организирана въоръжена групировка с постоянна бойна функция. Според посочения подход възможността подобни членове да бъдат атакувани не се ограничава до времето на конкретно единствено действие, а продължава, докато изпълняват тази функция. Ако постоянната бойна функция на командир на взвод е установена, работата му и като медицински брат сама по себе си не решава въпроса за защитата му от нападение. Същевременно посочването на длъжност в некролог не заменя оценката на действително изпълняваната функция.

Дали конкретен удар е законен, изисква отделна преценка. Сред въпросите са каква информация е имала армията при решението за удара, какви вреди за цивилните е могла да предвиди и какви предпазни мерки е предприела. Поименният списък не дава тези отговори.

При ранените има ключово несъответствие между две публикации. В доклада Building the Gaza Strip Anew от 23 юли 2026 г. Oxfam и палестинските организации MAS и PalTrade твърдят, че жените и децата съставляват 70% от ранените, и се позовават на Палестинското централно статистическо бюро в Рамала. Инфографика на здравното министерство в Газа от юли 2026 г. отчита, че 53% от ранените са мъже на 18–59 години. Ако двете публикации обхващат една и съща съвкупност и използват съпоставими определения, тези дялове са несъвместими. Без изясняване на обхвата им несъответствието не може да се представя като окончателно опровержение.

Разминаване има между регистрираните смъртни случаи и изследванията, които оценяват общия им брой. Изследване в The Lancet от 2025 г. оценява смъртните случаи като директен резултат от насилие до 30 юни 2024 г. на 64 260. обновения брой на здравното ведомство за същия период е 41 333 – под долната граница на доверителния интервал на изследването. Второ изследване, публикувано в The Lancet Global Health през 2026 г., оценява смъртните случаи от насилие до 5 януари 2025 г. на 75 200, а разминаването с данните на ведомството е от сходен порядък. Самата разлика обаче не уточнява коя оценка е по-близо до реалността и не изключва непълно отчитане в регистъра.

През януари висш израелски военен, говорил анонимно пред медиите, е приел общия брой от 70 000 убити и относително верен, като е посочил, че разпределението между войници и цивилни още се преглежда. По-късно армията е уточнила, че това не е официална статистика. Израелски отбранителни сили (IDF) веднъж са сочили съотношение от двама до трима убити цивилни на един убит боец. При 70 000 загинали и 22 000 бойци съотношението е около 2,2 цивилни на боец – в посочения диапазон, ако тези числа и разделянето на всички загинали в двете категории бъдат приети.

Нито тази сметка, нито останалите данни установяват твърдението на Спенсър, че IDF е предприел повече мерки за опазване на цивилните от която и да било армия в историята на градската война. Представените числа не позволяват такава историческа съпоставка и сами по себе си не могат нито да потвърдят, нито да оборят твърдението.

Основно възражение към прочита на Спенсър идва от самия Епстийн. Той отрича допускането, че разликата между броя на загиналите мъже и жени може да се приеме за броя убити бойци. Неговият довод, че и сред цивилните войната засяга смъртоносно мъжете по-често от жените.

Епстийн определя Газа като силно милитаризирана. Според него близо 10% от 420 000 мъже на годишна възраст принадлежат към въоръжени групировки. Той обяснява и защо разликата между загинали цивилни мъже и жени в Газа може да е по-малка, отколкото в други войни: при удари срещу командири в домовете им сред убитите роднини според него преобладават жените и децата, а мъжете от тези семейства често също са бойци. Това е аналитично обяснение, а не основание за изчисляване на загубите. Демографското разпределение не може да се преобразува пряко в брой убити бойци.

Данните от Газа позволяват да се провери дали конкретни твърдения съответстват на публикуваните числа. Така става ясно, че цитираните 57% се отнасят до новодобавените записи, а не до всички загинали. Вижда се и липса на съответствие между публикуваните дялове на ранените. Но разликата от регистъра и научна оценка за смъртността изисква допълнителен анализ, вместо да служи сама по себе си като довод срещу наличието на непреброени загинали.

Колко от 72 835 вписани са били бойци и дали ударите, при които са ликвидирани, са законни, не може да се установи само от списъка. Некролозите на групировките, публикациите на семействата и поименните данни зад все още непубликуваната разбивка на армията могат да помогнат за установяване на членството и функциите на отделни хора. За определяне законността на ударите са нужни и сведения за конкретните обстоятелства.

Нарастването на броя на поименно установените бойци би могло да подкрепи заявената от IDF оценка за поне 22 000 убити бойци. То обаче не би доказало останалите твърдения на Спенсър за начина на водене на войната. Обратно, спирането на некролозите далеч под този брой не би опровергало само по себе си израелската оценка, тъй като публикациите на групировките са избирателни. Без данните на армията разминаването ще остане неизяснено.

Бъдещите версии на списъка ще покажат и дали 18–64 годишните конкретен тип ще надхвърлят половината от вписаните. С сегашен дял от 49,5% и запазване на дела от 56,8% сред новите записи за това биха били нужни близо 5400 допълнителни записа, ако няма други промени. Това е повече от 4015, добавени между ноември 2025 г. и май 2026 г. Сметката описва условен праг; наличните данни не позволяват надеждна прогноза кога и дали той ще бъде преминат.

16 загинали при двойния удар по търговски център в Кривой Рог

🇷🇺⚔️🇺🇦 Броят на загиналите при руския удар по търговския комплекс „Сонячна галерея“ в Кривой Рог достигна 16 души, а други 9, сред които 2 деца, остават в неизвестност. Спасителите извадиха тялото на последната открита жертва сред развалините късно снощи. Това посочи началникът на областната военна администрация Олександър Ганжа, според когото разчистването е продължило и през цялата нощ, а броят на жертвите може да нарасне, докато под бетона все още има непретърсени участъци.

Руската армия порази комплекса в петък следобед, 21 август. По време на удара там е имало стотици деца и възрастни, тъй като петъчният следобед е сред най-натоварените моменти в обекта. Първото попадение предизвика пожар в магазините. Около половин час по-късно, когато на място вече работеха пожарникари, медици и екипи на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС), той беше ударен повторно от втори камикадзе дрон.

„Ударните дронове сработиха на две вълни: повторното попадение по спасителните служби дойде половин час след първото“, заяви президентът Володимир Зеленски вечерта на 21 август. Той нарече атаката подла и цинична, определяйки я като терористичен акт. Интервалът съответства на времето, необходимо първите пожарни коли и линейки да пристигнат при горящия обект, а около него да се съберат евакуираните хора и техните близки. Именно в тази обстановка е нанесен вторият удар, както се вижда от многобройни кадри, циркулиращи в социалните мрежи.

Използваното оръжие е от по-новото поколение ударни безпилотни летателни апарати. Олександър Вилкул, началник на градския съвет за отбрана, определи използвания при повторната атака дрон като реактивен „Шахед“, летял на изключително ниска височина, и допусна дори още нови попадения.

Реактивната версия, обозначавана в руското производство като „Геран-3“, в иранското като „Шахед-238“, е оборудвана с турбореактивен двигател и развива скорост от 500–600 км/ч при около 180 км/ч за буталния „Шахед-136“. При наличие на равни други условия близо три пъти по-високата скорост съкращава в сходна степен времето между засичането и попадението. Полетът на изключително ниска височина допълнително намалява разстоянието, от което апаратът може да бъде забелязан.

Разликата има и пряко значение за ПВО. Едно от основните средства за противодействие на класическия „Шахед-136“ са мобилните огневи групи с картечници и прожектори. Тяхната ефективност зависи от това целта да бъде сравнително бавна и да остане достатъчно дълго във видимост и обсег. Високата скорост на реактивния вариант ограничава времето за реакция, а ниският му полет стеснява още повече прозореца за откриване, прицелване и стрелба.

Пострадалите са 130, сред тях 23 деца. В тежко състояние остават 29 души, 5 от които деца. Някои ранени са откарани директно в операционните зали още през първите минути и часове след атаката. 9 изчезнали, включително 2 деца, продължават да се водят в неизвестност.

Край оградата на комплекса майка издирва дъщеря си Тина, продавачка в магазин за подправки на един от етажите. Телефонът на момичето спрял да отговаря непосредствено след взривовете. Подразделенията на Държавната служба за извънредни ситуации гасят пожарите и разчистват отломките едновременно, тъй като огънят и срутените конструкции са в едни и същи помещения.

Официалните данни се променяха през цялата вечер — от двама загинали и 12 ранени в първите съобщения до 16 загинали и 130 пострадали към полунощ. Донякъде скокът в броя на жертвите се дължеше на трупове, открити при разчистването, а друга — на починали в болниците. Двама тежко ранени, единият на 43 години, починаха още същата вечер.

Кривой Рог не е фронтови град. Най-близката линия на съприкосновение, в Херсонска област, минава на повече от 72 километра от него. В началото на 2022 г. в регистъра на териториалната общност са вписани над 680 хиляди души, от които близо 593 хиляди с регистриран постоянен адрес.

Кривой Рог е центърът на украинската железорудна промишленост и черна металургия, както и родният град на Зеленски. Ударът е нанесен по обект в тилова зона, а не в прифронтов район, където се провеждат ежедневни бойни действия.

„Сонячна галерея“ е собственост на Arricano Real Estate и остава най-големият търговски и развлекателен комплекс в целия град. Собственикът му призова хората да стоят далеч от района и да не възпрепятстват продължаващите спасителни работи, докато персоналът на комплекса помагаше на екипите на място.

Датската верига JYSK загуби магазина си в комплекса. Нейният кънтри мениджър за Украйна Йевген Иваница съобщи, че сред служителите няма пострадали. По данни на Украинския съвет на търговските центрове, огласени от председателя му Максим Гаврюшин, това е 39-ият търговски център, поразен от началото на пълномащабната война.

Градът има и по-тежък прецедент. На 4 април 2025 г. балистична ракета „Искандер-М“ с касетъчна бойна част се взриви в жилищен квартал в централната част на града, близо до детска площадка и парк. Загинаха 20 души, сред които девет деца.

По броя на жертвите от една атака това остава най-смъртоносното нападение срещу града от началото на войната. Петъчната атака засега се нарежда на второ място, но съдбата на деветимата души в неизвестност може да промени тази подредба.

Между нападението от април 2025 г. и петъчния удар има и трети случай – отпреди 3 седмици. През нощта срещу 30 юли балистична ракета „Искандер-М“ попадна пряко в частна къща в село Радушне, Криворожки район, и уби цялото семейство, намирало се вътре. Част от телата останаха неразпознати толкова дълго, че жертвите първоначално се водеха изчезнали.

Детската площадка от април 2025 г., къщата в Радушне и търговският комплекс очертават рецидив: обекти с нулева военна функция, разположени на десетки километри от бойната линия и обстреляни с управляемо оръжие в моменти, когато на място се намират възможно най-много цивилни.

Руското министерство на отбраната не е коментирало настоящото нападение. След удара по Кривой Рог от 4 април 2025 г. ведомството обяви, че целта е била ресторантът RoseMarine, където според руската версия заседавали украински командири и западни инструктори. Министерството заяви, че са били убити 85 военнослужещи.

Украинският Генерален щаб отхвърли това твърдение. Разследване на проекта „Система“ установи, че в заведението е имало предварително обявена среща на представители на козметичния бранш и празнуване на рожден ден. Анализатори на открити източници локализираха епицентъра на взрива по-близо до детската площадка, отколкото до ресторанта, който беше засегнат от отломки.

Обяснение за попадението по търговски комплекс, отворен за посетители в един от най-натоварените следобедни часове, засега не е дадено нито от руското министерство на отбраната, нито от руските военни канали.

Атаката идва три дни след като заместник-началникът на украинското военно разузнаване оцени, че няма признаци на бойното поле Русия да се готви за прекратяване на огъня, а постигане на мирно споразумение в обозримо бъдеще звучи твърде слабо вероятно. Зеленски обвърза международната реакция с нуждата от натиск, като заяви, че подобни удари изискват реална отговорност за Русия, а не само изявления.

Дали втората вълна е била целенасочено насочена срещу пристигналите екипи, или представлява повторен удар по вече горящата цел, трябва да установи разследването. Двата удара обаче са в една и съща точка, а 30-минутният интервал съвпада с периода, в който на мястото на удара вече са пристигнали пожарни коли и линейки, заедно с близки на хората, намирали се вътре при удара, а някои ранени все още не са открити.

Свален дрон уби шестима на плаж до почивна база на ракетен завод

🇷🇺💥🇺🇦 Шестима души, трима от които деца, загинаха, а най-малко 47 бяха ранени, след като мобилен отряд на руската противовъздушна отбрана свали украински дрон над пълен с турист плаж в Архипо-Осиповка по-рано днес, при което машината се взриви сред тях. Курортното селище влиза в градския окръг на Геленджик, а участъкът от крайбрежната ивица, където се разби дронът, се намира точно до почивна база „Рассвет“ – филиал на АО „ВПК НПО машиностроения“ – дружеството, което проектира и произвежда хуперзвукови ракети „Оникс“ и „Циркон“.

Броят на пострадалите при инцидента беше посочен от губернатора на Краснодарски край Вениамин Кондратиев и регионалният оперативен щаб и нарастваха през целия ден: от 3 загинали и 13 пострадали в първите изявления до 6 убити и 47 ранени привечер. 17 души бяха настанени по спешност в болниците на Геленджик, Туапсе и Горячий Ключ, четирима са в тежко състояние, двама от тях деца.

Кадрите, споделени от украинския мониторинг канал Supernova, показват как дронът се приближава ниско към брега на фона на стрелба, губи управление, рязко сменя курса и се взривява на пясъка. Експертите на руското издание ASTRA разпознаха в звуковата следа работа на ПВО непосредствено преди пикирането, а изданието „Верстка“ описа същата последователност. Кадрите, публикувани от ВЧК-ОГПУ и Rucriminal.info, показват момента на поразяване във въздуха и последвалото падане на плажа. Оперативният щаб на Кубан се ограничи само с твърдението, че „атаката е водена срещу гражданска инфраструктура“, без да спомене, че дронът е бил свален от собствената им отбрана точно над плажа.

Според Supernova, целта на атаката е била „личната база“ на „НПО машиностроения“, където са почивали изцяло конструктори на ракети, като на дрона са му оставали само 300 метра до целта; каналът посочва и че на самия плаж е разположена позиция на мобилна огнева група. „Рассвет“ е филиал на предприятието: базата е обявена като такава на сайта на „НПО машиностроения“, вписана е в регистъра за класификация на средствата за настаняване на името на дружеството и работи в Архипо-Осиповка като място за отдих на служителите на обединението от далечната 1969 г. След пълна реконструкция, при която старите постройки са съборени, тя отново отваря врати преди няколко години на около 150 метра от водата и продава места и на външни гости. За откриването ѝ след ремонта съобщи администрацията на самия Реутов.

„НПО машиностроения“ е едно от остриетата на ракетната индустрия в Руската федерация. Обединението е част от корпорация „Тактическо ракетно въоръжение“ и разработва противокорабни ракети от семейството П-800 „Оникс“, хиперзвукова ракета 3М22 „Циркон“, планиращия боен блок „Авангард“, както и спътници за разузнавателни цели. На 15 юни украински дронове стигнаха до самия Реутов: пожар избухна в хранително предприятие на под 600 метра от пределите на съоръжението. Това е вторият удар по града от септември 2022 г. насам. Архипо-Осиповка отстои на около 650 км по права линия от района на Одеса, т.е. дълбоко в обхвата на украинските средства за далекобойни удари, които от две години работят по цялото крайбрежие на Черно море в Краснодарски край.

Мобилните огневи групи са най-ниското и евтино средство на ПВО срещу тези машини: екипи с картечници и леки зенитни установки, монтирани на пикапи и камиони, разположени по трасетата, по които дроновете влизат навътре. Те стрелят с директен мерник срещу цели на малка височина, а поразеният дрон пада там, където го застигне огънят, с неизразходвания си боен товар. Именно това се случва над плажната ивица на Архипо-Осиповка, както е видно от кадрите: пикиране от малка височина и експлозия по бреговата линия, а не разпръснати отломки над широк периметър.

Предупреждението в селото е дадено в 8:34 ч. и е отменено 10 минути по-късно. Очевидци описват съвсем друго. „Никакъв звук от сирени. Нищо нямаше“, каза един от тях пред местното издание 93.ru. Плажовете са били пълни; кадрите от минутите преди удара показват брегова ивица без свободно място, а извеждане на хората от водата не е провеждано. „Бяхме на плажа, вече нямаше как да си тръгнем, скрихме се зад една издатина и се покрихме с шезлонги“, разказва плажуваща. Коментиращи в местната група във „Вконтакте“ говорят за два дрона: единият е кръжал над Криница, минавайки на два пъти над плажа, преди да поеме „към Архипка“, другият след прехващането се вряза в планината. На място бяха изпратени пет линейки от Геленджик, още три от Туапсински район и специализирана бригада по медицина на катастрофите от Краснодар. Летището в Геленджик въведе ограничения още в 5:21 ч. и беше затворено сутринта, а режим „опасност от безпилотни апарати“ беше задействан в Анапа, Новоросийск, Темрюк и Туапсински район. Извънредно положение в селото не е въвеждано, поради което туристите не са получавали указание, а до вечерта местните власти опровергаха съобщенията, че се събират хуманитарна помощ и кръводарители за пострадалите. Затварянето на въздушното пространство над района се отрази също и на областния център Краснодар, където се очакваха закъснения по южните направления от летище „Пашковски“. Преди сезона Кондратиев прогнозира 9 млн гости за Краснодарски край.

Губернаторът описа случилото се като „циничен и безчовечен терористичен акт по отношение на децата“, който „не може да има оправдание“, и обеща подкрепа за семействата на загиналите и за ранените; кметът на Геленджик Алексей Богодистов разгърна оперативен щаб в курортното селище. Киев не е потвърждавал удар по крайбрежието на Краснодарски край. В отчета на Генералния щаб за деня фигурират поразени цели на окупационните сили в Крим, но Геленджик и Архипо-Осиповка в него не се споменават, а единственото описание на целта откъм украинска страна остава това на мониторингов канал, не на военно ведомство.

Плажовете под руски контрол на Черно море са били арена на войната и преди. На 23 юни 2024 г. на Учкуевка и Любимовка в северните покрайнини на Севастопол загинаха 4-ма души, сред тях деца, а близо 150 бяха ранени, след като касетъчни елементи от американска ракета ATACMS се разпръснаха над брега; по руската версия 4 от 5 ракети били свалени, а бойната част на петата се взривила във въздуха над града. Тогава руското външно министерство призова посланика на САЩ и обяви удара за пряка отговорност на Вашингтон.

Ударът в Архипо-Осиповка идва само денонощие след най-масираната вълна украински дронове, насочени към началото на седмицата. По данни на Министерство на отбраната на Руската федерация от 20:00 ч. на 2 август до 7:00 ч. сутринта на следващия ден са прехванати 131 украински дрона над Белгородска, Брянска, Воронежка, Калужка, Курска, Липецка, Орловска, Смоленска и Тулска област, над Краснодарски край, Крим и водите на Черно море. Плажът беше поразен извън този отчетен период, в отделен дневен епизод, което обяснява и защо тревогата дойде толкова късно и се задържа толкова кратко. През същото денонощие дрон подпали склад на Wildberries във Владимирска област, в Валуйски район на Белгородска област 13-годишно момче загина, още две деца бяха ранени. В окупирания Крим властите съобщиха за трима убити и двама ранени.

Селото се намира на около 40 км по брега югоизточно от самия Геленджик, а на около 22 км по права линия от него, между Прасковеевка и Криница, се намира комплекс, станал известен като „двореца на Путин“. По разследване на Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални, сградата се простира широко 17 700 кв. метра, установена безполетна зона, прилежащите 7000 хектара принадлежат на ФСБ, а за строежа са били похарчени не по-малко от 100 млрд рубли; разследването определя постройката като най-мащабния частен жилищен дом в Руската федерация. По-нагоре по същия бряг е Новоросийск с петролен терминал и морска база „Шесхарис“, чието поразяване Генералният щаб на ВСУ потвърди на 23 май заедно с петролната база „Грушевая“.

Крайбрежието между Анапа и Туапсе събира в тясна ивица военноморска база, петролен терминал, летище и почивна база на ракетно предприятие, а между тях лежат курортни селища, които очакваха девет милиона гости това лято. Отбраната се води със средствата, с които се води навсякъде по руската територия: дронът се сваля там, където бъде застигнат. На 3 август това се случи над плаж, от който никой не беше изведен, защото предупреждението продължи десет минути. Според собственици на квартири част от почиващите са се върнали във водата още същия следобед.

Руски дрон удари супермаркет „АТБ“ в Чернигов – двама убити, дете

🇷🇺💥🇺🇦 Руски камикадзе дрон се вряза в супермаркет от веригата „АТБ“ в Чернигов днес следобед в разгара на пазарния ден и уби двама цивилни, сред които 9-годишно момиче, докато най-малко 25 други бяха ранени. Магазинът е бил пълен със семейства, дошли да пазаруват, когато безпилотникът го е поразил посред бял ден, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна. Броят на пострадалите растеше с часовете, а областните власти обявиха 27 юли за ден на траур.

Дронът удари магазина в квартал „ЗАЗ“ в северния украински град – район, кръстен на местно предприятие „Черниговавтодетайл“, което жителите наричат просто Автозавода. Заедно със супермаркета бяха ударени автосервиз и склад; на местата на попаденията пламнаха пожари, а разрушенията са мащабни, посочиха местните власти. Спасителните екипи по-късно приключиха работата си и всички пожари бяха потушени, добави аварийната служба.

Според началника на областната полиция Володимир Тимошко пазарът е бил ударен от руски дрон „Геран“, модификация на иранския „Шахед“, която Русия произвежда серийно, снабдена с видео камера. Базовите „Геран“ летят по предварително зададени координати; камера на борда позволява на оператора да вижда целта в реално време – и точно това, според Тимошко, издава прицелен избор на гражданския магазин, а не случайно попадение.

„Това показва, че това не са военни действия, а тероризъм – акт на безсмислена омраза към всичко, което е свързано с украинската идентичност и с Украйна“, заяви той пред украинското издание „Суспилне“. „В това число омраза към всеки човек, включително цивилните.“

Президентът Володимир Зеленски определи удара като „напълно циничен“ по „обикновен супермаркет“. „Това е умишлен акт на руски терор, който няма никакво военно оправдание“, заяви той и призова за по-строги санкции срещу Русия и за повече подкрепа за украинската противовъздушна отбрана.

„АТБ“ държи най-голямата търговска мрежа в Украйна – над 1200 магазина в цялата страна, в които всеки ден пазаруват над един милион украинци. Намаленията на веригата са част от ежедневието на страната, а попадение улучи един от тях в час, когато между рафтовете е имало и деца.

Най-малко трима от ранените са настанени в болница, обяви губернаторът на Черниговска област Вячеслав Чаус; сред пострадалите има три деца. Броят на пострадалите се променяше през целия следобед, докато спасителите разчистваха отломките – от първите съобщения за неколцина ранени до над 25 до вечерта. Началникът на градската военна администрация Дмитро Брижински обяви, че градът ще почете загиналите с ден на траур на 27 юли.

Чернигов граничи с Русия по протежение на около 230 км заради близостта си до руската територия понася чести трансгранични удари през цялата война. Едва през май балистична ракета порази търговския център на града, уби трима души, сред тях тийнейджър, и рани близо 30.

Днешният следобед беше изпълнен с руски атаки по украински градове на стотици километри един от друг. Малко по-рано същия ден руските сили пуснаха управляеми авиобомби по южния град Запорожие, където загина един човек, а шест бяха ранени; в Харков на североизток дрон се стовари върху жилищен квартал и уби един, а броят на ранените нарасна до 14, сред тях 2 деца. Отделно още сутринта FPV камикадзе дрон удари камион за доставка на хлебопекарна в града и рани 43-годишния му шофьор.

Украинските власти определят удара по Чернигов като умишлен терор срещу цивилни; руската страна по правило нито поема отговорност за такива попадения по граждански обекти в дълбокия тил, нито обяснява военното им предназначение. За град, който едва през май загуби трима души при удар срещу търговския си център, 27 юли ще бъде пореден ден на погребения.

Анализ: Балистичният удар по изложбата ARMADA и въпросът кой я допусна

🇺🇦🕯️ 10 души загинаха, а близо 100 бяха ранени, след като руска балистична ракета удари частен полигон в Бучанския район на Киевска област около 11:30 ч. в петък. Ударът е нанесен по време на отбранителна изложба, чиято програма и регистрация бяха предварително обявени онлайн.

Сред загиналите е Валентина Савицка – ръководител на Центъра за международно сътрудничество и стратегически комуникации към Управлението за държавна охрана (УДО). За смъртта ѝ съобщи нейният съпруг Игор Соловей, ръководител на Центъра за стратегически комуникации (Spravdi), който потвърди пред изданието „Детектор медиа“ обстоятелствата около случая.

„В моето семейство е страшна скръб: нехора убиха моето любимо момиче и грижовна съпруга, любяща майка и дъщеря Валентина Савицка“, написа Соловей в социалните мрежи. „Спомнете си любимата ми, тя беше невероятна, най-добрият човек на света.“

Управлението за държавна охрана отговаря за физическата защита на президента и висшите държавни институции. Савицка не е била оперативен служител, а е ръководела международните връзки и стратегическата комуникация на структурата. Съпругът ѝ Игор Соловей оглавява институция, която се занимава с противодействие на руската дезинформация и с въпроси, свързани с информационната сигурност.

Първоначалната информация сочеше най-малко 6 загинали. До края на деня броят им нарасна до 10, а ранените – с различна степен на тежест – достигнаха около 100 души. Киевската областна администрация обяви 25 юли за ден на траур в памет на жертвите.

Ракетата не изглежда да е поразила случайно място с множество хора. Полигонът край село Капитанивка, разположен близо до Житомирското шосе, е бил домакин на Defense Demo Day & Defense Expo Critically Protected – практическа демонстрация, организирана от ARMADA, Асоциацията на производителите на безпилотни системи и свързани технологии.

Официално обявената цел на събитието е била представяне на комплексни решения за защита на критична инфраструктура от съвременни въздушни заплахи.

ARMADA обединява десетки украински производители на дронове и свързани технологии. Форматът „Demo Day“ е създаден като платформа за среща между разработчици и потенциални военни потребители, на която бойни и разузнавателни безпилотни системи се демонстрират в реални условия.

Присъствието на представители на Командването на Силите за безпилотни системи – самостоятелен род войски, създаден от Украйна за водене на дронова война – показва, че събитието е било свързано с реални отбранителни интереси и потенциални доставки, а не е било обикновена индустриална презентация.

Изложба, посветена на защитата от въздушни атаки, сама стана обект на подобна атака. Фактът, че ракетата е разрушила и над 20 частни къщи, два хотела, ресторант и повече от 30 автомобила в района, показва, че полигонът не е представлявал изолиран военен обект далеч от населени места, а площадка в близост до обитаема зона.

Русия е изстреляла три балистични ракети от север около обяд. Украинската противовъздушна отбрана е свалила една от тях, а другите две са поразили Бучанския район.

Украинските източници определиха използваните средства като ракета „Искандер-М“ и ракета от комплекса С-400, използвана в балистичен режим. Този клас оръжия се движи по балистична траектория и предоставя ограничено време за реакция, което значително затруднява прехващането.

Фактът, че две от три изстреляни ракети са достигнали района на целта, показва, че дори сравнително плътната противовъздушна отбрана около Киев не гарантира пълна защита срещу балистични заплахи. Именно затова този тип оръжия се използват за удари по цели с висока стойност.

Дневна балистична атака срещу Киевска област сама по себе си е сравнително рядко явление. Повечето руски удари по региона се извършват през нощта и са предимно с използване на безпилотни апарати. Тази атака обаче идва в особено интензивен период от руската въздушна кампания в края на юли и се различава от масираните удари срещу градски райони.

Използването на скъпа балистична ракета посред бял ден срещу конкретно и ограничено във времето събитие е фактор, който подсказва предварително целеуказване въз основа на разузнавателна информация, а не произволно попадение.

Руското министерство на отбраната потвърди удара и заяви, че е поразило умишлено изложба на „украински и чуждестранни безпилотни апарати, включително перспективни образци“, които според Москва се използват за атаки срещу цивилни цели на руска територия.

Сред представените системи действително е имало далекобойни ударни дронове от типа, с който Киев извършва удари по цели дълбоко в руска територия. Именно този клас оръжия Москва посочва като основание да представи изложбата като легитимна военна цел.

Твърдението за характера на целта обаче е направено без представяне на публични доказателства. Президентът Володимир Зеленски определи атаката като поредно брутално нападение срещу цивилни, за което Русия трябва да понесе отговорност. Материалните щети в жилищните райони около полигона и близо стоте ранени трудно се съчетават с представата за напълно изолиран военен обект.

Броени часове след удара Главната прокуратура на Украйна образува едновременно две наказателни производства.

Първото – по член 438 от Наказателния кодекс, свързан с нарушаване на законите и обичаите на войната – е насочено срещу Русия.

Второто – по член 367, алинея 3, за неправомерно изпълнение на служебни задължения – е насочено навътре, към лицата, които са организирали и допуснали провеждането на събитието.

Тази втора стъпка е необичайна. Украинската държава започна разследване срещу собствените организатори в същия ден, в който Русия нанесе удара. Разпоредбата предвижда наказателна отговорност, включително лишаване от свобода, при служебна небрежност, довела до тежки последици.

„Войната не освобождава никого от отговорност за управленските решения“, заяви главният прокурор Руслан Кравченко. „Напротив, тя изисква максимален професионализъм, предпазливост и осъзнатост на всяка крачка.“

Разследването трябва да установи кой е разрешил провеждането на събитието, кой е одобрил мястото, времето и формата му, какви мерки за сигурност са били предвидени и дали рисковете са били реално оценени в условията на военно положение. Разследване срещу собствени структури в момент, когато противникът е нанесъл смъртоносен удар, носи значителен политически риск. То може да бъде възприето както като знак за институционална отчетност, така и като опит за прехвърляне на отговорността. Кое от тези две тълкувания ще надделее зависи от резултатите от производството.

Производството по член 438 следва вече познатия модел при разследването на предполагаеми руски военни престъпления. Украйна е регистрирала десетки хиляди случаи от началото на пълномащабното нашествие, но само ограничена част от тях достигат до реално съдебно преследване на конкретни извършители.

Практическата стойност на голяма част от тези дела е предимно документална – създаване на доказателствена база за бъдещо установяване на отговорност.

Въпреки това ударът по площадка, разположена в близост до жилищни райони и довел до почти сто ранени извън самата изложба, засилва аргумента за възможна непропорционалност, независимо от това дали целта е имала военен характер.

Двете производства не се изключват взаимно. Едното търси отговор на въпроса кой е изстрелял ракетата, а другото – кой е допуснал събирането на хора на място, което може да е било уязвимо за такъв тип удар.

Именно вторият казус превърна трагедията в обществен скандал.

В украинските социални мрежи бързо се появиха снимки на рекламния плакат за събитието и покана с регистрационен линк, чрез който записалите се участници са можели да получат информация за мястото на провеждане. Информацията, която първоначално е циркулирала в затворени професионални канали, впоследствие е излязла извън тях.

Експертът по радиотехнологии и електронна война Сергий Бескрестнов – известен с позивната „Флеш“, чиито анализи се следят внимателно от украинската отбранителна общност – отдавна предупреждава за три основни риска: провеждане на събития на места без достатъчно укрития, публично рекламирани обекти и локации в обсега на руски балистични ракети.

Според критиците изложбата на ARMADA е нарушавала и трите принципа едновременно. Изданието Washington Post определи реакцията в Киев като открито възмущение.

Зад конкретния случай стои по-дълбоко структурно напрежение: украинският сектор на отбранителните технологии се разви изключително бързо благодарение на стотици стартъпи и частни производители, за които публичните демонстрации и професионалните контакти са основен път към финансиране, партньорства и нови поръчки.

Този модел стимулира иновациите, но постоянно създава напрежение с изискванията за оперативна сигурност. Причината е проста: събитие, което трябва да представи продукт и да привлече интерес, по природа се стреми към видимост. Военната логика обаче изисква обратното – ограничаване на информацията и намаляване на предвидимостта.

Бескрестнов не за първи път отправя подобни предупреждения. Същият спор се появи и след предишни удари по украински полигони, но практиката се запази, защото икономическите и организационните стимули на отбранителната индустрия често се движат в посока, противоположна на максималната предпазливост.

Оттук нататък доказателствената картина става по-сложна. Фактът, че събитието е било публично обявено, е установен. Но няма доказателства, че именно разпространената покана е предоставила на руската страна информацията, необходима за нанасянето на удара.

Руското разузнаване разполага с множество средства за наблюдение на Киевска област, а голямо дневно събиране на хора на открит полигон може да бъде открито и без предварително публикуван адрес. По-предпазливият извод е, че публичната реклама вероятно е намалила цената на целеуказването, но не може да се твърди, че сама по себе си е направила удара възможен. Това разграничение е важно. То разделя евентуален пропуск в процедурите за сигурност от по-широкия факт, че противникът активно разузнава територията и търси уязвими цели. Именно тази разлика ще трябва да установи разследването, преди да бъде определена конкретна вина.

Материалните последици от атаката са реални и тежки. Сред загиналите има специалисти и разработчици – хора с опит и знания, които Украйна няма да може бързо да замени. Въпреки това производството на безпилотни системи не зависи от конкретен полигон или изложение. Стойността на целта за Русия вероятно се е определяла именно от концентрацията на хора и експерти на едно място. Събирането на специалисти, свързани с развитието на украинската безпилотна програма, е превърнало един удар в значителна загуба на човешки капитал и опит.

Но отвъд непосредствения материален ефект стои и политическият сигнал. Като пое публична отговорност за унищожаването на отбранителна изложба и за удара срещу хора, свързани с украинските дронови технологии, Москва демонстрира, че разглежда цялата отбранително-индустриална база на Украйна и нейните кадри като легитимни цели и възнамерява да ги преследва там, където успее да ги открие.

Това не представлява напълно нова доктрина, а по-скоро по-ясно заявено продължение на вече наблюдавана практика. През 2025 г. руски удари срещу украински полигони по време на строеви занятия отново поставиха въпроси за оперативната сигурност. Моделът е сходен: концентрация на хора на предвидимо място, последвана от ракетен удар и последващо разследване защо подобно струпване е било допуснато.

Двете наказателни производства очертават неудобна симетрия, която самият Кравченко посочи. Русия ще атакува онези цели, които успее да открие. Задачата на украинската страна е да не превръща собствените си структури в лесно откриваеми обекти. Събирането на стотици хора – сред тях служители на държавната охрана и структури за стратегическа комуникация – на предварително обявено място в обсега на балистични ракети е решение, чиято рискова оценка разследването трябва да анализира подробно.

Войната обяснява защо ракетата е била изстреляна от руска страна. Тя обаче не обяснява напълно защо конкретната цел е била толкова уязвима.

Наказателното производство срещу организаторите, независимо от необходимостта от проверка на действията им, трудно ще реши основния проблем, който има структурен характер. Докато публичността носи договори, инвестиции и възможности за развитие, а мерките за сигурност изискват допълнително време, средства и ограничения, изкушението за провеждане на открити демонстрации ще остане.

Какъв ще бъде резултатът от производството по член 367 остава по-малко предвидимо от обществената реакция, която то предизвика. Вероятно разследването ще търси конкретни пропуски при организирането и съгласуването на публично обявено събитие в район, който е в обсега на балистични ракети. По-несигурно е дали то ще достигне до персонална отговорност, предвид политическата чувствителност на подобно дело във военно време.

Оценката за евентуална небрежност би се засилила, ако бъде установено, че мястото и времето на събитието са били достъпни в отворени източници преди удара. Тя би отслабнала, ако се докаже, че полигонът е разполагал с необходимите укрития, че информацията е била ограничена само до проверени участници или че основните детайли са станали публични едва след атаката.

До тогава остава един предпазлив, но ясен извод: Без промяна в дисциплината на оперативната сигурност същият модел може да се повтори – с нови жертви и нови разследвания след поредния удар.

Одеса кръсти улица на семейство Глодан, което войната заличи изцяло

🇺🇦🕯️🏙️ Улица в Одеса вече носи името на семейство Глодан, което руската война изтри до последния човек. 3-месечната Кира, нейната майка Валерия и баба ѝ Людмила загинаха на 23 април 2022 г. от удар с крилата ракета по жилищния комплекс „Тирас“ в града. Постъпил в армията след загубата, бащата Юрий загина на фронта година и половина по-късно. Решението обяви администрацията на Киевски район към Одеския градски съвет: улица „Илфа и Петрова“, разположена в същия район, където се намира поразената сграда, се преименува на „Семейство Глодан“.

23 април 2022 г. се падаше Велика събота, денят преди Великден. Юрий Глодан излезе до магазина, за да напазарува продукти за празничната трапеза и остави вкъщи 28-годишната си жена Валерия, дъщеря им Кира – родена броени седмици преди началото на инвазията – и майката на Валерия, Людмила. Докато го нямаше, стратегически бомбардировач Ту-95МС, излетял от авиобаза Енгелс в Саратовска област, изстреля крилати ракети Х-101 от района на Каспийско море; една от които порази директно 16-етажната сграда на „Тирас“. На същия ден Командването на ВВС съобщи за 8 изстреляни по Одеса ракети, 3 от които свалени; по данни на командване „Юг“ останалите са поразили военен обект и две жилищни сгради – всички жертви бяха в жилищния комплекс. Когато Юрий се върна обратно, всичко в живота му се преобърна.

Експлозията и пожарът унищожиха 30 апартамента и повредиха още 62. Загинаха 8 души, една от тях беше бременна жена; най-малко 18 други бяха ранени. Одеса и дотогава беше обстрелвана – в началото на април ракети поразиха рафинерия и горивни депа, но без убити сред жителите: хората от „Тирас“ станаха първите загинали цивилни в града от началото на пълномащабната инвазия. Трите поколения от един апартамент – Валерия, Кира и Людмила – бяха сред тях. Гибелта на 3-месечното дете беше спомената още същата вечер от президента Володимир Зеленски в дежурното му обръщение към нацията.

Министерството на отбраната на Руската федерация обяви в деня на нападението, че „високоточни ракети“ са унищожили „логистичен терминал на военно летище“ край Одеса, където се е съхранявало доставено от чужбина оръжие – версия, която не казва нищо за жилищната сграда с пробитите етажи и осемте невинни жертви в нея.

Главната прокуратура на Украйна започна следствие, което предостави конкретни детайли за удара. Х-101 е крилата ракета с обсег от 3500 км, с която по-късно руската стратегическа авиация извърши многократни удари по украинската енергетика. Тя се изстрелва от стратегическите бомбардировачи далеч извън обсега на украинската ПВО. През юни 2022 г. следователите описаха веригата на командване зад удара: по тяхната версия заповедта е дал командващият руската далечна авиация Сергей Кобилаш, а изпълнението е минало през 22-ра гвардейска тежка бомбардировъчна дивизия. Обвинения за извършеното военно престъпление получиха командирът на дивизията генерал-майор Варпахович и командирът на нейния 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиополк полковник Скицки; производството срещу двамата тече задочно.

В края на април 2022 г. Одеса изпрати трите поколения в едно погребение с три ковчега. Юрий остана сам. Преди войната той е пекар – местните разказват, че именно той стои зад прочутите великденски козунаци. С Валерия бяха отворили магазин с пекарна и чакаха първото си дете. Веднага след погребението постъпва в армията: първо в Отделен отряд за специални операции „Азов“, а после в 3-та отделна щурмова бригада, където носи позивна „Набат“. На 12 септември 2023 г. връзката с него се губи: при прочистване на позиции край Андреевка – селото до Бахмут, чието освобождаване беше завършено от бригадата три дни по-късно – щурмовата му група попада под минометен огън. Ранен веднъж, Юрий помага да изнесат друг ранен боец, когато второто попадение го убива. Тялото му разпознават по кръстчето, което носи. Отива си завинаги от този свят на 31 години. Посмъртно е награден с орден „За мъжество“ III степен.

Улицата, която приема името на семейството, носеше други имена: на Иля Илф и Евгений Петров, родените в Одеса съавтори на „Дванадесетте стола“ и „Златният телец“, създателите на Остап Бендер и едни от най-четените сатирици на XX век. Мястото на литературната препратка в картата на града заема име, зад което стоят четири прекъснати живота.

Войната, която ги отне, не подмина Одеса и след това: през юли 2023 г. ракети поразиха тежко катедралата в центъра на града, а ударите по жилищни квартали и пристанищна инфраструктура продължават и в петата година на пълномащабната инвазия, взимайки нови и нови цивилни жертви.

Украйна прибра 501 тела, Русия получи 31 – счетоводството на един оцелял канал

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна прие телата на 501 души, които според руската страна са украински военнослужещи. Координационният щаб по въпросите на пленниците съобщи за хуманитарната операция, проведена на 16 юли. Оттам уточниха, че предстои тленните останки да преминат през експертиза от съдебната медицина и идентификация от криминалисти, след което ще бъдат предадени на техните семейства.

Щабът изрази своята благодарност към Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) за логистичното осигуряване, както и към военнослужещите от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), прехвърлили останките до съответните държавни институции. Не се уточнява колко от тези 501 тела принадлежат на военни и колко на цивилни граждани – това ще стане ясно едва след приключване на експертизите.

Ответните данни за върнатите на Русия останки бяха спестени от Киев, каквато е практиката му от години. Те обаче бяха оповестени от Москва: депутатът от Държавната дума Шамсаил Саралиев („Единна Русия“), член на парламентарната група по въпросите на войната, заяви пред RBC, че Русия е предала 501 тела, като е получила обратно едва 31. Агенция „Интерфакс“ съобщи, че предаването е извършено близо до границата с Беларус. Според статистиката на RBC това е общо 13-ия обмен на загинали или пленници от началото на годината. При предходния кръг, състоял се на 18 юни, съотношението е било 522 срещу 33.

Киев не оспорва тези данни. Украинските власти редовно публикуват информация за броя на приетите тела, но запазват пълно мълчание за броя на върнатите. Така единственият източник, който огласява ответните числа, остава държавата, получаваща едва 30-ина останки срещу 500. Тази асиметрия не е строго пазена тайна, а структурен факт от реалността, който Москва има интерес да подчертава публично, докато Киев предпочита да не коментира.

Причините за това проличаха най-ясно през юни 2025 г., когато статистиката за първи път беше използвана като инструмент за информационна война. На 2 юни в Истанбул страните договориха формула за размяна на по 6000 тела, както обяви тогава украинският министър на отбраната Рустем Умеров. Още на същия ден Владимир Медински, близък съветник на президента Владимир Путин и ръководител на руската делегация, публично изрази съмнение, че Украйна изобщо разполага с 6000 тела, които да върне. Когато планираното за 7 юни предаване пропадна, Медински заяви, че украинската страна „неочаквано и безсрочно е отложила както приемането на телата, так и размяната на пленници“. Той допълни, че 1212 тела вече чакат на пункта, а останалите пътуват натам. На следващия ден руските власти докараха хладилни камиони до мястото на предаването и ги отвориха пред поканени журналисти, докато агенция РИА Новости излъчи кадри с чували с трупове. В отговор Координационният щаб на Украйна заяви, че конкретна дата за репатриране изобщо не е била съгласувана, обвини Москва в едностранни провокации и отправи призив за край на „мръсните игри“.

Оттогава разпределението на ролите остава без промяна. За Москва числата са пропаганден коз: колкото е по-голяма разликата между предадените и получените тела, толкова по-охотно я огласява, тъй като сама по себе си внушава, че украинските загуби са многократно по-големи. За Киев същото това е капан, който той съзнателно избягва, отказвайки коментар. Мълчанието обаче не заличава цифрите – просто оставя другата страна като техен единствен говорител.

Обяснението за огромната разлика обаче не се крие в реалното съотношение на загубите, а географията на бойното поле. Съотношението между 501 и 31 не измерва броя на загиналите от всяка страна, а показва кой контролира територията, върху която те са паднали. От 2024 г. насам руската армия поддържа непрекъснат натиск и бавно, но последователно настъпление, докато украинските сили се отбраняват и при възникване на необходимост – отстъпват. Когато руска щурмова група бъде ликвидирана докато опитва да се приближи към украинска позиция, телата остават в сивата зона или непосредствено пред окопите. Ако след седмици или месеци тази позиция бъде превзета от руските сили, същите тези тела се озовават на контролирана от тях територия и биват прибрани от техните логистични части. Обратно – когато украинска група изостави своята позиция под натиск, тя рядко може да получи възможност за евакуация на убитите си. Те остават на терена, който преминава под руски контрол. По този начин и двата потока от тела се акумулират на едно и също място. В резултат на това Русия събира хиляди украински тела, докато Украйна разполага с едва шепа руски останки – предимно от малкото участъци, където е извършила успешни контраатаки или е съумяла да удържи позициите след руски щурм, достигнал непосредствено до нейните позиции.

Самият Зеленски е признавал това публично: по-голямата част от руските войници, загиващи в момента на бойното поле, остават в зони под руски контрол. Именно затова механичното сравнение на двете цифри не дава реална представа за съотношението на бойните загуби, въпреки че руската пропаганда изключително често го използва като доказателство за твърденията си. Изводът „Украйна връща многократно по-малко тела, следователно дава многократно повече жертви“ е логически невярно – числата отразяват само това кой е имал физическата възможност да събере останките от терена, а не коя армия колко хора е загубила.

Контролът върху терена обаче е само частично обяснение, при това не съвсем коректно, защото класическа фронтова линия с ясни граници към днешна дата на практика не съществува. По-рано този месец бригаден генерал Евгений Ласийчук, командир на 7-и десантно-щурмови корпус, определи дълбочината на зоната на поразяване от двете страни на фронтовата линия на 20-25 км, като прогнозира тя да достигне 30 км до края на годината. По негови данни дроновете нанасят между 70 и 80% от загубите, докато делът на артилерията вече е значително под 30%. Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, командир на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, описа същата реалност още през май: високата концентрация на средства за поразяване редовно на дълбочина от 25 км от двете страни, прави този коридор изключително опасен за каквото и да е предвидимо движение, дори за военнослужещи на бойна мисия. Ничията земя, която в миналото заемаше ивица от 3-5 км, днес се е разтеглила до 15-20 км. Според разказите на украински военни традиционната фронтова линия е изчезнала, заменена от огромна сива зона с дълбочина около 20 км, в която отделните части и на двете страни са разпръснати без ясен геометричен ред.

Тази нова реалност на бойното поле определя и къде точно умират руските войници. Руската армия отдавна се отказа от масираните щурмове с бронирана техника. По думите на Ласийчук бойна машина, превозваща 20-30 души, бързо става лесна мишена, поради което тактиката е трансформирана до проникване на малки пехотни групи, съставени от 2-3 души. Пехотинците често трябва да прекосят до 20 км в откритото поле под постоянно въздушно наблюдение. При огромното преимущество на дроновете (съотношение 7 на 3 спрямо артилерия) по-голямата част от тези войници да загиват още по време на подхода, покосени от въздуха, без изобщо да влязат в директен стрелкови бой с украинските защитници. По този начин труповете им остават нито в руския, нито в украинския тил – те лежат блокирани по средата, в ивица земя, която не принадлежи на никого.

Оттук произтича и практическата невъзможност тези останки да бъдат евакуирани. Прибирането на тяло от тази зона не е просто логистична задача, а бойна операция си изключително висок риск, която се нуждае от наземни роботи, сериозна тактическа подготовка, екипировка и голям риск за живота на спасителния екип. Украинските сили поемат този риск на първо място за своите ранени (и често дори това е невъзможно), а след това – за своите загинали. Никое подразделение няма да рискува живота на хората си заради тялото на вражески войник. Затова загинал руски военнослужещ, намиращ се на километри от украинските окопи, е практически толкова недостъпен за евакуация от Киев, колкото и ако беше останал дълбоко зад руската линия. Разликата в бройките не се дължи само на това, че Русия настъпва и събира телата; тя е резултат и от факта, че огромен брой от руските убити лежат в зони, откъдето нито една от двете страни не може да ги прибере. Това съотношение би се променило в две хипотези: ако Украйна започне да завзема и трайно да удържа територии, където лежат руски убити, или ако евентуално примирие позволи на екипи да влязат в сивата зона. До момента нито едно от двете не се е случило в мащаб, който да се отрази на статистиката.

Към тези чисто военни фактори се добавя и трети – от чиновнически характер. Украински официални лица и журналистически разследвания, базирани на прихванати разговори по радиото, разкриха, че Министерство на отбраната на Руската федерация системно вписва убитите си войници в графата „безследно изчезнали“, вместо официално да потвърди смъртта им. По данни от тези източници в момента около 24 000 загинали руски военнослужещи се водят с такъв статут, като мнозинството от тях са реално загинали, но телата им не са прибрани. Този механизъм има съвсем конкретно финансово измерение: руското законодателство предвижда федерално обезщетение от над 13 млн рубли (около 157 хиляди долара) за всяко семейство на загинал военнослужещ, в допълнение към плащанията на регионално ниво. Въпросните средства обаче се отпускат само след официално потвърждение на смъртта. Когато няма тяло, няма потвърждение, а без него няма и плащане, което принуждава роднините да водят тежки съдебни дела, за да обявят своите близки за мъртви. Прихванати разговори, цитирани в разследванията, разкриват водещата мотивация зад посочената практика: загиналите често се погребват набързо на място, защото „ако се водят изчезнали, държавата не плаща нищо на семействата“.

Същата цинична логика украинските власти приписват и на друг феномен, констатиран при самите пратки – случаи, в които Москва връща тела на свои военнослужещи, представяйки ги за украински. През юни 2025 г. Зеленски обяви, че сред приетите тленни останки са били идентифицирани телата на 20 руски войници (някои от тях с руски паспорти в джобовете), като в една от пратките е имало дори чуждестранен наемник, воювал на руска страна. Обяснението му за този феномен обаче се различава от чисто финансовия мотив: според него Русия просто не проверява самоличността на телата, които прехвърля, или вероятно го прави умишлено, за да раздуе изкуствено бройката на уж върнатите „украински“ останки. Проверката е изцяло в ръцете на украинската съдебна медицина, която репатрира обратно в Русия онова, което разпознае като вражески останки; през юни 2025 г. Министерството на вътрешните работи на Украйна обяви официално връщането на три такива тела.

Мащабът на този процес се вижда ясно в хронологията на последната година. Основата беше положена по време на преговорите в Истанбул през 2025 г., когато двете страни се споразумяха за рамковата формула „6000 срещу 6000“. Този етап приключи с общо 6057 тела, върнати на Украйна, докато Медински обяви, че Русия е получила обратно едва 78. Това значи, че на всеки 78 украински войници Украйна е върнала само по 1 руски. След изчерпването на тази истанбулска квота обмените не спряха, а се превърнаха в устойчив, приблизително месечен ритъм от по 500 до 1000 тела. На 29 януари 2026 г. Украйна прие 1000 тела; на 9 април – отново 1000; а един от междинните кръгове приключи с 1245 останки. На 18 юни цифрите бяха 522 срещу 33, а на 16 юли – 501 срещу 31. Пропорцията се запазва с поразително постоянство: средно около 16 украински тела срещу 1 руско.

За приемащата държава пристигането на камионите не означава край на процеса, а началото на трудна и деликатна работа, която често продължава с години. Останките пристигат в големи хладилни композиции и се прехвърлят директно до регионални бюра по съдебна медицина. ДНК профилът се извлича сравнително бързо – от няколко часа до едно денонощие, по данни на Държавния научно-изследователски център по криминалистика, който работи с мрежа от 25 лаборатории. В случаите, когато ДНК материалът е твърде увреден, се разчита на алтернативни методи: татуировки, пръстови отпечатъци, софтуер, специализиран в лицево разпознаване или специфични лични вещи – самобръсначки, четки за зъби, ръкавици и бельо. Близо една четиринадесета (около 25%) от изследвания материал първоначално няма съвпадение в националната база данни. Вътрешният министър Игор Клименко определи средния срок за пълна идентификация на репатрираните останки на около 14 месеца – забавяне, което е пряко следствие от тежкото физическо състояние, в което пристигат телата. Това означава, че семействата на голяма част от хората, репатрирани на 16 юли, ще получат потвърждение едва през есента на 2027 г.

В същия ден, в който Координационният щаб в Киев отчете получаването на 501 тела, Кремъл разпространи изявление, че не вижда близки перспективи за възобновяване на мирните преговори с Украйна, въпреки че формално остава отворен за диалог при „подходящи условия“. Дипломатическият канал е изцяло блокиран: Киев настоява за примирие като предварително условие за започване на разговорите, Москва категорично отхвърля това, а нейният президент Владимир Путин не само не е смекчил исканията си, но ги разшири и отвъд границите на Донбас. И въпреки този политически тупик, хладилните камиони продължават да пътуват по график. Репатрирането на загиналите се оказа единствената работеща нишка между двете столици, която оцелява независимо от състоянието на официалната дипломация – не защото преговорите напредват, както се смяташе през 2025 г., а въпреки факта, че те са напълно замразени.

Москва най-вероятно поддържа този канал отворен, тъй като той ѝ коства минимални ресурси, докато носи сериозни дивиденти. Тя предава нещо, което няма практическа стойност за нея – чужди тела, натрупани на контролирана от нея територия и получава аргумент за своята предполагаема конструктивност, който може да огласява публично, както направи депутатът Саралиев. Съотношението от 78 на 1 ясно показва реалната цена на това сътрудничество за руската страна: то не изисква от нея никакви политически и териториални отстъпки. Възможно е обаче и по-прозаично обяснение – че обмените просто се крепят на вече утвърдена и работеща процедура под посредничеството на Червения кръст. Веднъж установена, тази машина се движи по силата на чиста бюрократична инерция, дори в периоди на пълно дипломатическо мълчание.

Одеса под трети удар за денонощие – вечерен ракетен обстрел с деца сред ранените

🇷🇺🚀🇺🇦 Руската армия нанесе поредния си ракетен удар по жилищен район в Одеса. В резултат на това загинаха най-малко двама цивилни, а други шестима бяха ранени, сред които бяха три деца, според последните данни, публикувани от местните власти в украинския пристанищен град.

Въздушната тревога в града прозвуча около 22:00 ч. Малко след това каналите за мониторинг съобщиха, че към Одеса летят ракети, а малко след това в града отекнаха серия от експлозии. Началникът на градската военна администрация Сергей Лисак потвърди, че врагът е нанесъл ракетен удар, и увери, че аварийните служби вече работят на мястото на инцидента. Ръководителят на областната военна администрация Олег Кипер съобщи за щети по цивилната инфраструктура и за възникнали пожари. На разпространените снимки се виждат разрушени жилищни сгради, а жители на града споделиха в социалните мрежи, че един мъж е загинал на място от осколочни рани.

Този удар бе нанесен в края на денонощие, в рамките на което градът вече бе поразен три пъти. Това отбелязва седмия пореден ден на руски атаки срещу граждански обекти в Одеска област. На този фон мониторинг каналите призоваха жителите да преразгледат отношението си към ракетната заплаха и да проверят къде се намират най-близките укрития – включително по маршрутите им до работа и обратно. Оценката на анализаторите е, че натискът върху града тепърва ще се засилва.

По-рано в четвъртък руската армия атакува Одеска област, при което загина възрастен мъж, а трима души бяха ранени. По данни на мониторинг каналите атаката е извършена с баражиращи реактивни боеприпаси „Бандероль“ – сравнително ново руско оръжие, което започна активно да се прилага в Южна Украйна. Със заводско обозначение „С8000“, то представлява хибрид между крилата ракета и дрон камикадзе. Задвижва се от малък реактивен двигател, развива скорост от около 500 км/ч и носи осколочна бойна част с тегло до 150 кг. Именно съчетанието от висока скорост, отлична маневреност и нетипична конструкция затруднява украинската противовъздушна отбрана (ПВО). Според открити източници в производството на апарата участват руските предприятия „Кронщат“ и „КТ – безпилотни системи“.

Ден по-рано, в сряда, руски ракетен удар срещу областния град порази няколко жилищни сгради, сред които многоетажна кооперация, както и газопровод. Тогава загинаха трима души, а осем бяха ранени, като сред спасените под отломките имаше две деца. В памет на жертвите 16 юли беше обявен за ден на траур в Одеса – ден, който агресорът „отбеляза“ с нови удари по града.

Александър Коваленко, военен и политически коментатор от групата „Информационна съпротива“, свързва руския терор над Одеса с няколко причини. Водещата сред тях е, че руската армия използва града като полигон за изпитание на нови видове оръжие. Все по-честото използване на реактивни дронове като „Бандероль“ по одеското направление напълно се вписва в тази логика. Южното крайбрежие, намиращо се в обсега на пуск от Черно море и Крим, се превръща в изпитателен участък. На него Русия тества трудно за прехващане оръжие директно срещу гъсто населен градски център.

Одеса и областта остават подложени на почти непрестанен обстрел с различни видове оръжия – ракети, баражиращи боеприпаси и дронове, които се редуват ежедневно. Броят на жертвите от вечерните удари все още се уточняваше късно на 16 юли, като при актуализиране на официалните данни картината може да се промени.

Три руски авиобомби по Суми: петима убити, сред тях 13-годишно момиче

🇷🇺💥🇺🇦 Русия порази Заричния район на Суми с три управляеми авиационни бомби (КАБ) днес следобед, като уби най-малко 5 души, сред тях 13-годишно момиче, и рани поне 17. Две от бомбите се стовариха върху оживено място в украинския областен град: отсечка с натоварена улица и спирка на градския транспорт, по която в мига на удара се движели пешеходци, леки автомобили и пътнически микробуси. Третата порази обект от критичната инфраструктура на града. За удара и първите жертви съобщи началникът на областната военна администрация Олег Григоров, а областната полиция потвърди, че сред загиналите има дете.

13-годишното момиче чакало на автобусната спирка, когато една от бомбите се взривила върху самото пътно платно, съобщи полицията. Ударът дошъл посред бял ден, в жилищна част на града, далеч от какъвто и да е военен обект – избор на цел, който очертава характера на атаката по-ясно от всяко определение. Разрушенията се простират върху цял квартал: обгорял пътнически микробус, повредени жилищни блокове, автокъща, бензиностанция и ресторант, десетки смачкани автомобили. Взривните вълни изкъртиха стъклата и балконските рамки на стотици апартаменти в съседните блокове, става ясно от снимките, публикувани от Григоров.

Един от боеприпасите се взривил в средата на платното и покосил хората на спирката, както и водача на микробуса, съобщи местното издание Kordon.Media; няколко от откараните в болница са с ампутации на крайници. Григоров призова жителите да останат в укрития и да не се доближават до местата на ударите заради опасност от повторен обстрел – тактиката на т.нар. „двоен удар“, при която втора бомба поразява спасителите и струпалите се хора минути след първата. „Заплахата от вражески атаки остава. Стойте на безопасни места и не се приближавайте до местата на ударите заради риска от повторни удари,“ заяви той.

Спасителните екипи работеха сред развалините часове след атаката, а броят на пострадалите нарастваше успоредно с разчистването. Първоначалната сметка на Григоров – четирима убити и седемнадесет ранени, трима от тях в тежко състояние – се повишаваше, докато нови пострадали продължаваха да търсят помощ; отделни украински издания дадоха до 27–30 ранени, а данните остават предварителни.

За Суми това е вторият тежък удар с авиобомби за под седмица. На 3 юли руска КАБ порази центъра на града и уби 4 души, сред които 5-годишно момиче и майка му, а близо 40 души бяха ранени. Областният център на под 30 км от руската граница отдавна попада в обсега на планиращите бомби, които авиацията пуска от самолети в руското въздушно пространство, които доскоро оставаха оръжие на фронтовата линия, а не на градовете дълбоко в тила.

Ударът по Суми дойде часове след поредната нощна атака срещу Украйна с балистични и крилати ракети и над 120 дрона. По данни на Военновъздушните сили на Украйна са свалени 111 дрона, но нито една от 6-те балистични ракети, които се стовариха върху Киев и раниха най-малко 11 души, сред тях едно дете. Украйна нееднократно предупреди, че ѝ липсват ракети прехващачи срещу балистичните заплахи; след атаката от тази нощ президентът Володимир Зеленски отново призова партньорите да ускорят доставките на системи Patriot и прехващачи и да изпълнят ангажиментите, поети на срещата на НАТО.

Разследващите още уточняват точни брой жертви, а естеството на поразената критична инфраструктура не е разкрито публично. Но онова, което вече е сигурно – три авиобомби, стоварени по средата на следобеда върху улица, спирка и жилищни блокове в областен център – очертава удар, чиято цена пада почти изцяло върху цивилното население.

Отворената рана на Израел: 1000 дни без право на забрава.

🇮🇱🎗️🕯️ 6:29 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. – минутата, в която преди 1000 дни картечниците и ракетите разкъсаха съботната тишина над южен Израел – започнаха възпоменанията. Днес, 1000 дни по-късно, в 10:00 ч. на Площада на заложниците в Тел Авив хиляди замръзнаха в тежка минута мълчание в памет на убитите.  После прозвуча осемминутен запис, в който оцелелите от фестивала „Нова“ и от кибуците край Газа разказват, минута по минута, какво са видели и преживели онази съдбоносна сутрин.

Около 1200 души бяха убити. 251 бяха взети за заложници. Това са числата, които Израел носи като отворена рана вече близо три години, без да може да свикне с него.

Този хиляден ден не завари страната в разгара на заложническа криза, а горчивата ѝ равносметка. Последните 20 живи заложници се прибраха на 13 октомври 2025 г. Телата бяха връщани поетапно през есента и зимата, а последното – това на полицая Ран Гвили – беше извадено от ивицата Газа на 26 януари. Така за първи път от над 11 години в палестинския ексклав не остана нито един израелски заложник. Затова скръбта на 2 юли вече не е за спасяване на живи, а за онова, което не може да се поправи – и за въпроса кой позволи то да се случи.

По обед, само на няколко крачки от площада, в библиотеката „Бейт Ариела“ отвори изложбата „1000 спомена“. Без патос, без числа – само вещи, всяка една донесена от близък, и до всяка от тях – разказ. Дребни предмети, които обикновено не значат нищо, а тук са всичко, останало от един човек.

Едно детско колело е на Ариел Бибас. Беше на 4 години, червенокос, наричаха го „Лули“ и не се разделяше с Батман – снимките му са в тениски и пижами с любимия герой, а за Пурим се беше маскирал точно като него. На 7 октомври го отвлякоха от кибуца Нир Оз заедно с майка му Шири и 9-месечното му братче Кфир – най-малкия заложник на онзи ден. Баща им Ярден беше отведен отделно. Тримата бяха убити в плен. Тленните останки на Ариел и Кфир се върнаха на 20 февруари 2025 г., тези на Шири – ден по-късно. На 26 февруари ги погребаха заедно. Ярден вече беше на свобода – пуснат на 1 февруари след 484 дни. Колелото остана.

Две военни беретки принадлежат на наблюдателките Ноа Прайс и Рони Ешел. Двете млади жени служеха в едно и също поделение на базата Нахал Оз – момичетата, чиято работа беше да следят оградата с Газа през целия ден и които месеци наред докладваха, че отсрещната страна изучава границата. Предупрежденията потънаха някъде нагоре по веригата. Гласът на Рони Ешел, на 19 години, е записан в 6:29 ч. онази сутрин по радиото: „До всички станции, четирима тичат към оградата, потвърдете.“ Базата беше превзета. 34 дни я водеха изчезнала, преди армията да съобщи, че е убита. Баща ѝ Еял оттогава не спира да пита защо никой не е чул навреме. Ноа Прайс, на 20, успя да стигне до укритието, да се обади на майка си и да напише на своите „обичам ви“, преди връзката да прекъсне. Беше почитателка на Тейлър Суифт и мечтаеше да я гледа на концерт в Париж. На нейната беретка инструкторът беше написал: „Светлината в сърцето ти ще надвие всяка трудност.“

Една престилка на парамедик е на Амит Ман. Беше на 22, санитарка в кибуца Беери. На 7 октомври се оказа в местната клиника, която за часове се превърна в претъпкан пункт за ранени. Когато сутринта приятелят ѝ я умоляваше да бяга, тя отказа: „Точно защото е опасно, трябва да съм тук.“ Повече от шест часа превързваше ранени редом с лекаря Даниел Леви, докато нападателите обграждаха сградата, и не спря дори след като самата тя беше простреляна. Последното, което написа на сестрите си, беше: „Тук са… Не мисля, че ще изляза. Обичам ви.“ Клиниката беше превзета. Убиха я заедно с лекаря и охраната.

Сред „затворническите картони“ на върналите се от плен е и този на Ром Браславски. 19-годишен, той работеше като охранител на фестивала „Нова“. Оцелелите го наричат един от героите на онази нощ – вдигал хора да бягат, раздавал вода, изнасял ранени, въпреки че беше прострелян в двете ръце. Отвлякоха го жив. Държаха го гладен и малтретиран. Върна се на 13 октомври 2025 г. Не всички от „Нова“ имаха този край. Рон Йехудай, на 24, се скри в голям контейнер за боклук заедно с други хора. Последното му съобщение до вкъщи в 11:39 ч. гласеше: „Ще се оправи, обичам ви.“ Няколко минути по-късно терористите откриха контейнера и убиха него и още осем души. Баща му Йорам после откри и купи истинския контейнер и го превърна в паметник. „Никой не биваше да умре в онзи ден – каза той на 2 юли. – Изненадаха ни сутринта, но по обед имаше достатъчно време да се изпратят сили и да се спасят цивилни, деца в беда, вътре на територията на Израел. И това не беше направено. Това е изоставяне. Моят Рон можеше да е жив днес.“

Още два затворнически картона стоят един до друг – на Арбел Йехуд и Ариел Кунио. Двойка, израснали през няколко къщи един от друг в Нир Оз. Отвлякоха ги в един и същи ден и ги държаха поотделно, без единият да знае дали другият е жив. Арбел се прибра първа – на 30 януари 2025 г., последната жива заложничка, освободена в онази фаза на примирието. Ариел – чак на 13 октомври, заедно със своя брат Давид, след 738 дни в подземен тунел. Братът на Арбел, Долев, беше убит на 7 октомври. Сега двамата се учат да живеят наново – заедно, най-сетне.

Не всяко завръщане обаче беше завръщане. Ицик Елгарат, на 68, беше прострелян през вратата на укритието в дома си в Нир Оз и завлечен в плен, докато по телефона казваше на брат си Дани: „Дани, това е краят.“ Убиха го в плен – по думите на брат му, изтезаван до смърт от похитители, които го взели за пилот. Тялото му се върна на 27 февруари 2025 г. „Хиляда дни слушам едно и също: Заложниците се върнаха – заяви Дани Елгарат пред щаба на армията в Тел Авив. – Не всички се върнаха. Брат ми Ицик беше отвлечен жив и можеше да се върне жив, но беше изоставен да умре. А това, което ни се върна, не беше брат ми. Беше тяло – и никой никога няма да размие тази истина.“

Ягев Бухщаб, на 34, звукоинженер и музикант, който сам си правеше китарите, беше отвлечен от Нирим заедно със съпругата си Римон. Нея пуснаха след около два месеца. Него убиха в плен, а тялото армията извади едва през август 2024 г. Майка му Естер стоеше на площада с искане, което няма да изостави: „Военният натиск не спаси заложници – той им навреди.“

Дрор Ор, майстор на сирене от мандрата в Беери, беше убит на 7 октомври, а тялото му отнесено в ивицата Газа и върнато едва на 25 ноември 2025 г. Жена му Йонат беше убита на същия ден, а двете им по-малки деца бяха освободени още през 2023 г. Брат му Елад видя в думите на министъра на финансите Бецалел Смотрич, който този месец поиска да му благодарят за връщането на заложниците, част от кампания срещу семействата: „Това е огромна лъжа. Единственото, което можем да направим в този ден, е да кажем на хората истината – какво се случи и какъв е мащабът на бедствието.“

Омри Миран се прибра жив. Терапевт по шиацу и градинар от Нахал Оз, терористите го отвлякоха пред очите на жена му Лишай и двете му малки дъщери. Върна се сред последните 20 на 13 октомври 2025 г. и за първи път от две години прегърна децата си. Промяна в начина, по който държавата се държи, той не вижда. „Офицерите ми казват първо: Съжаляваме и се срамуваме – сподели той по радиото. – Това не го чувам от нашето ръководство.“ За Смотрич, който се хвалеше, че е блокирал сделки за заложници, Миран каза единствено, че трябва „да спре да говори глупости“ – и че е възможно повече хора, които днес можеха да са между живите, да са били убити там. Бащата на Омри, Дани Миран, го каза още по-рязко на кръстовището при Амиад: „Това не беше война на възраждане. Беше война на кръв. Смотрич не върна заложници. Още 50 можеха да се върнат живи.“

Думата, която свързва всички тези гласове, е една – изоставяне. И искането е едно: държавна анкетна комисия – най-силният разследващ орган в страната – която да разнищи провалите преди, по време и след 7 октомври. Кабинетът на Нетаняху се съпротивлява – твърди, че комисия, назначена от Върховния съд, ще е предубедена към него, и настоява само за комисия, която сам да състави. Критиците виждат в това опит да бъде избегнато независимото разследване. На площад „Париж“ в Йерусалим, срещу резиденцията на премиера, надпис гласи: „1000 дни, 2000 мъртви.“

Протести имаше по кръстовищата из цялата страна и пред домовете на министри. А когато премиерът Нетаняху наскоро отговори на въпроса какво се е променило от 7 октомври 2023 г. насам с думите, че е отслабнал, Йорам Йехудай не успя да сдържи гнева си: „Това е високомерие. Презрение към семействата и гражданите. От 1000 дни не съм се смял на шеги и очаквам премиерът да прави същото – вместо да поеме отговорност за клането, станало по време на неговото управление.“

Загубите, които този ден събира, не свършват със 7 октомври. Оттогава Израел брои загиналите си от войната срещу Хамас в Газа, срещу Хизбула в Ливан, от терористичните нападения, от ракетните залпове във войните с Иран. На Площада на заложниците семействата подредиха инсталации – жълтия контейнер от „Нова“, макет на тунел като онези, в които държаха хора под земята. А в „Бейт Ариела“ колелото на Ариел, беретите на Ноа и Рони, престилката на Амит останаха под стъклото – вещи, надживели стопаните си. За семействата хилядният ден не беше годишнина, а поредният ден от една незавършена битка: в търсене на отговори, отговорност и за това някой най-сетне да назове ясно какво беше изгубено.