Руски дрон удари супермаркет „АТБ“ в Чернигов – двама убити, дете

🇷🇺💥🇺🇦 Руски камикадзе дрон се вряза в супермаркет от веригата „АТБ“ в Чернигов днес следобед в разгара на пазарния ден и уби двама цивилни, сред които 9-годишно момиче, докато най-малко 25 други бяха ранени. Магазинът е бил пълен със семейства, дошли да пазаруват, когато безпилотникът го е поразил посред бял ден, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна. Броят на пострадалите растеше с часовете, а областните власти обявиха 27 юли за ден на траур.

Дронът удари магазина в квартал „ЗАЗ“ в северния украински град – район, кръстен на местно предприятие „Черниговавтодетайл“, което жителите наричат просто Автозавода. Заедно със супермаркета бяха ударени автосервиз и склад; на местата на попаденията пламнаха пожари, а разрушенията са мащабни, посочиха местните власти. Спасителните екипи по-късно приключиха работата си и всички пожари бяха потушени, добави аварийната служба.

Според началника на областната полиция Володимир Тимошко пазарът е бил ударен от руски дрон „Геран“, модификация на иранския „Шахед“, която Русия произвежда серийно, снабдена с видео камера. Базовите „Геран“ летят по предварително зададени координати; камера на борда позволява на оператора да вижда целта в реално време – и точно това, според Тимошко, издава прицелен избор на гражданския магазин, а не случайно попадение.

„Това показва, че това не са военни действия, а тероризъм – акт на безсмислена омраза към всичко, което е свързано с украинската идентичност и с Украйна“, заяви той пред украинското издание „Суспилне“. „В това число омраза към всеки човек, включително цивилните.“

Президентът Володимир Зеленски определи удара като „напълно циничен“ по „обикновен супермаркет“. „Това е умишлен акт на руски терор, който няма никакво военно оправдание“, заяви той и призова за по-строги санкции срещу Русия и за повече подкрепа за украинската противовъздушна отбрана.

„АТБ“ държи най-голямата търговска мрежа в Украйна – над 1200 магазина в цялата страна, в които всеки ден пазаруват над един милион украинци. Намаленията на веригата са част от ежедневието на страната, а попадение улучи един от тях в час, когато между рафтовете е имало и деца.

Най-малко трима от ранените са настанени в болница, обяви губернаторът на Черниговска област Вячеслав Чаус; сред пострадалите има три деца. Броят на пострадалите се променяше през целия следобед, докато спасителите разчистваха отломките – от първите съобщения за неколцина ранени до над 25 до вечерта. Началникът на градската военна администрация Дмитро Брижински обяви, че градът ще почете загиналите с ден на траур на 27 юли.

Чернигов граничи с Русия по протежение на около 230 км заради близостта си до руската територия понася чести трансгранични удари през цялата война. Едва през май балистична ракета порази търговския център на града, уби трима души, сред тях тийнейджър, и рани близо 30.

Днешният следобед беше изпълнен с руски атаки по украински градове на стотици километри един от друг. Малко по-рано същия ден руските сили пуснаха управляеми авиобомби по южния град Запорожие, където загина един човек, а шест бяха ранени; в Харков на североизток дрон се стовари върху жилищен квартал и уби един, а броят на ранените нарасна до 14, сред тях 2 деца. Отделно още сутринта FPV камикадзе дрон удари камион за доставка на хлебопекарна в града и рани 43-годишния му шофьор.

Украинските власти определят удара по Чернигов като умишлен терор срещу цивилни; руската страна по правило нито поема отговорност за такива попадения по граждански обекти в дълбокия тил, нито обяснява военното им предназначение. За град, който едва през май загуби трима души при удар срещу търговския си център, 27 юли ще бъде пореден ден на погребения.

Анализ: Балистичният удар по изложбата ARMADA и въпросът кой я допусна

🇺🇦🕯️ 10 души загинаха, а близо 100 бяха ранени, след като руска балистична ракета удари частен полигон в Бучанския район на Киевска област около 11:30 ч. в петък. Ударът е нанесен по време на отбранителна изложба, чиято програма и регистрация бяха предварително обявени онлайн.

Сред загиналите е Валентина Савицка – ръководител на Центъра за международно сътрудничество и стратегически комуникации към Управлението за държавна охрана (УДО). За смъртта ѝ съобщи нейният съпруг Игор Соловей, ръководител на Центъра за стратегически комуникации (Spravdi), който потвърди пред изданието „Детектор медиа“ обстоятелствата около случая.

„В моето семейство е страшна скръб: нехора убиха моето любимо момиче и грижовна съпруга, любяща майка и дъщеря Валентина Савицка“, написа Соловей в социалните мрежи. „Спомнете си любимата ми, тя беше невероятна, най-добрият човек на света.“

Управлението за държавна охрана отговаря за физическата защита на президента и висшите държавни институции. Савицка не е била оперативен служител, а е ръководела международните връзки и стратегическата комуникация на структурата. Съпругът ѝ Игор Соловей оглавява институция, която се занимава с противодействие на руската дезинформация и с въпроси, свързани с информационната сигурност.

Първоначалната информация сочеше най-малко 6 загинали. До края на деня броят им нарасна до 10, а ранените – с различна степен на тежест – достигнаха около 100 души. Киевската областна администрация обяви 25 юли за ден на траур в памет на жертвите.

Ракетата не изглежда да е поразила случайно място с множество хора. Полигонът край село Капитанивка, разположен близо до Житомирското шосе, е бил домакин на Defense Demo Day & Defense Expo Critically Protected – практическа демонстрация, организирана от ARMADA, Асоциацията на производителите на безпилотни системи и свързани технологии.

Официално обявената цел на събитието е била представяне на комплексни решения за защита на критична инфраструктура от съвременни въздушни заплахи.

ARMADA обединява десетки украински производители на дронове и свързани технологии. Форматът „Demo Day“ е създаден като платформа за среща между разработчици и потенциални военни потребители, на която бойни и разузнавателни безпилотни системи се демонстрират в реални условия.

Присъствието на представители на Командването на Силите за безпилотни системи – самостоятелен род войски, създаден от Украйна за водене на дронова война – показва, че събитието е било свързано с реални отбранителни интереси и потенциални доставки, а не е било обикновена индустриална презентация.

Изложба, посветена на защитата от въздушни атаки, сама стана обект на подобна атака. Фактът, че ракетата е разрушила и над 20 частни къщи, два хотела, ресторант и повече от 30 автомобила в района, показва, че полигонът не е представлявал изолиран военен обект далеч от населени места, а площадка в близост до обитаема зона.

Русия е изстреляла три балистични ракети от север около обяд. Украинската противовъздушна отбрана е свалила една от тях, а другите две са поразили Бучанския район.

Украинските източници определиха използваните средства като ракета „Искандер-М“ и ракета от комплекса С-400, използвана в балистичен режим. Този клас оръжия се движи по балистична траектория и предоставя ограничено време за реакция, което значително затруднява прехващането.

Фактът, че две от три изстреляни ракети са достигнали района на целта, показва, че дори сравнително плътната противовъздушна отбрана около Киев не гарантира пълна защита срещу балистични заплахи. Именно затова този тип оръжия се използват за удари по цели с висока стойност.

Дневна балистична атака срещу Киевска област сама по себе си е сравнително рядко явление. Повечето руски удари по региона се извършват през нощта и са предимно с използване на безпилотни апарати. Тази атака обаче идва в особено интензивен период от руската въздушна кампания в края на юли и се различава от масираните удари срещу градски райони.

Използването на скъпа балистична ракета посред бял ден срещу конкретно и ограничено във времето събитие е фактор, който подсказва предварително целеуказване въз основа на разузнавателна информация, а не произволно попадение.

Руското министерство на отбраната потвърди удара и заяви, че е поразило умишлено изложба на „украински и чуждестранни безпилотни апарати, включително перспективни образци“, които според Москва се използват за атаки срещу цивилни цели на руска територия.

Сред представените системи действително е имало далекобойни ударни дронове от типа, с който Киев извършва удари по цели дълбоко в руска територия. Именно този клас оръжия Москва посочва като основание да представи изложбата като легитимна военна цел.

Твърдението за характера на целта обаче е направено без представяне на публични доказателства. Президентът Володимир Зеленски определи атаката като поредно брутално нападение срещу цивилни, за което Русия трябва да понесе отговорност. Материалните щети в жилищните райони около полигона и близо стоте ранени трудно се съчетават с представата за напълно изолиран военен обект.

Броени часове след удара Главната прокуратура на Украйна образува едновременно две наказателни производства.

Първото – по член 438 от Наказателния кодекс, свързан с нарушаване на законите и обичаите на войната – е насочено срещу Русия.

Второто – по член 367, алинея 3, за неправомерно изпълнение на служебни задължения – е насочено навътре, към лицата, които са организирали и допуснали провеждането на събитието.

Тази втора стъпка е необичайна. Украинската държава започна разследване срещу собствените организатори в същия ден, в който Русия нанесе удара. Разпоредбата предвижда наказателна отговорност, включително лишаване от свобода, при служебна небрежност, довела до тежки последици.

„Войната не освобождава никого от отговорност за управленските решения“, заяви главният прокурор Руслан Кравченко. „Напротив, тя изисква максимален професионализъм, предпазливост и осъзнатост на всяка крачка.“

Разследването трябва да установи кой е разрешил провеждането на събитието, кой е одобрил мястото, времето и формата му, какви мерки за сигурност са били предвидени и дали рисковете са били реално оценени в условията на военно положение. Разследване срещу собствени структури в момент, когато противникът е нанесъл смъртоносен удар, носи значителен политически риск. То може да бъде възприето както като знак за институционална отчетност, така и като опит за прехвърляне на отговорността. Кое от тези две тълкувания ще надделее зависи от резултатите от производството.

Производството по член 438 следва вече познатия модел при разследването на предполагаеми руски военни престъпления. Украйна е регистрирала десетки хиляди случаи от началото на пълномащабното нашествие, но само ограничена част от тях достигат до реално съдебно преследване на конкретни извършители.

Практическата стойност на голяма част от тези дела е предимно документална – създаване на доказателствена база за бъдещо установяване на отговорност.

Въпреки това ударът по площадка, разположена в близост до жилищни райони и довел до почти сто ранени извън самата изложба, засилва аргумента за възможна непропорционалност, независимо от това дали целта е имала военен характер.

Двете производства не се изключват взаимно. Едното търси отговор на въпроса кой е изстрелял ракетата, а другото – кой е допуснал събирането на хора на място, което може да е било уязвимо за такъв тип удар.

Именно вторият казус превърна трагедията в обществен скандал.

В украинските социални мрежи бързо се появиха снимки на рекламния плакат за събитието и покана с регистрационен линк, чрез който записалите се участници са можели да получат информация за мястото на провеждане. Информацията, която първоначално е циркулирала в затворени професионални канали, впоследствие е излязла извън тях.

Експертът по радиотехнологии и електронна война Сергий Бескрестнов – известен с позивната „Флеш“, чиито анализи се следят внимателно от украинската отбранителна общност – отдавна предупреждава за три основни риска: провеждане на събития на места без достатъчно укрития, публично рекламирани обекти и локации в обсега на руски балистични ракети.

Според критиците изложбата на ARMADA е нарушавала и трите принципа едновременно. Изданието Washington Post определи реакцията в Киев като открито възмущение.

Зад конкретния случай стои по-дълбоко структурно напрежение: украинският сектор на отбранителните технологии се разви изключително бързо благодарение на стотици стартъпи и частни производители, за които публичните демонстрации и професионалните контакти са основен път към финансиране, партньорства и нови поръчки.

Този модел стимулира иновациите, но постоянно създава напрежение с изискванията за оперативна сигурност. Причината е проста: събитие, което трябва да представи продукт и да привлече интерес, по природа се стреми към видимост. Военната логика обаче изисква обратното – ограничаване на информацията и намаляване на предвидимостта.

Бескрестнов не за първи път отправя подобни предупреждения. Същият спор се появи и след предишни удари по украински полигони, но практиката се запази, защото икономическите и организационните стимули на отбранителната индустрия често се движат в посока, противоположна на максималната предпазливост.

Оттук нататък доказателствената картина става по-сложна. Фактът, че събитието е било публично обявено, е установен. Но няма доказателства, че именно разпространената покана е предоставила на руската страна информацията, необходима за нанасянето на удара.

Руското разузнаване разполага с множество средства за наблюдение на Киевска област, а голямо дневно събиране на хора на открит полигон може да бъде открито и без предварително публикуван адрес. По-предпазливият извод е, че публичната реклама вероятно е намалила цената на целеуказването, но не може да се твърди, че сама по себе си е направила удара възможен. Това разграничение е важно. То разделя евентуален пропуск в процедурите за сигурност от по-широкия факт, че противникът активно разузнава територията и търси уязвими цели. Именно тази разлика ще трябва да установи разследването, преди да бъде определена конкретна вина.

Материалните последици от атаката са реални и тежки. Сред загиналите има специалисти и разработчици – хора с опит и знания, които Украйна няма да може бързо да замени. Въпреки това производството на безпилотни системи не зависи от конкретен полигон или изложение. Стойността на целта за Русия вероятно се е определяла именно от концентрацията на хора и експерти на едно място. Събирането на специалисти, свързани с развитието на украинската безпилотна програма, е превърнало един удар в значителна загуба на човешки капитал и опит.

Но отвъд непосредствения материален ефект стои и политическият сигнал. Като пое публична отговорност за унищожаването на отбранителна изложба и за удара срещу хора, свързани с украинските дронови технологии, Москва демонстрира, че разглежда цялата отбранително-индустриална база на Украйна и нейните кадри като легитимни цели и възнамерява да ги преследва там, където успее да ги открие.

Това не представлява напълно нова доктрина, а по-скоро по-ясно заявено продължение на вече наблюдавана практика. През 2025 г. руски удари срещу украински полигони по време на строеви занятия отново поставиха въпроси за оперативната сигурност. Моделът е сходен: концентрация на хора на предвидимо място, последвана от ракетен удар и последващо разследване защо подобно струпване е било допуснато.

Двете наказателни производства очертават неудобна симетрия, която самият Кравченко посочи. Русия ще атакува онези цели, които успее да открие. Задачата на украинската страна е да не превръща собствените си структури в лесно откриваеми обекти. Събирането на стотици хора – сред тях служители на държавната охрана и структури за стратегическа комуникация – на предварително обявено място в обсега на балистични ракети е решение, чиято рискова оценка разследването трябва да анализира подробно.

Войната обяснява защо ракетата е била изстреляна от руска страна. Тя обаче не обяснява напълно защо конкретната цел е била толкова уязвима.

Наказателното производство срещу организаторите, независимо от необходимостта от проверка на действията им, трудно ще реши основния проблем, който има структурен характер. Докато публичността носи договори, инвестиции и възможности за развитие, а мерките за сигурност изискват допълнително време, средства и ограничения, изкушението за провеждане на открити демонстрации ще остане.

Какъв ще бъде резултатът от производството по член 367 остава по-малко предвидимо от обществената реакция, която то предизвика. Вероятно разследването ще търси конкретни пропуски при организирането и съгласуването на публично обявено събитие в район, който е в обсега на балистични ракети. По-несигурно е дали то ще достигне до персонална отговорност, предвид политическата чувствителност на подобно дело във военно време.

Оценката за евентуална небрежност би се засилила, ако бъде установено, че мястото и времето на събитието са били достъпни в отворени източници преди удара. Тя би отслабнала, ако се докаже, че полигонът е разполагал с необходимите укрития, че информацията е била ограничена само до проверени участници или че основните детайли са станали публични едва след атаката.

До тогава остава един предпазлив, но ясен извод: Без промяна в дисциплината на оперативната сигурност същият модел може да се повтори – с нови жертви и нови разследвания след поредния удар.

Одеса кръсти улица на семейство Глодан, което войната заличи изцяло

🇺🇦🕯️🏙️ Улица в Одеса вече носи името на семейство Глодан, което руската война изтри до последния човек. 3-месечната Кира, нейната майка Валерия и баба ѝ Людмила загинаха на 23 април 2022 г. от удар с крилата ракета по жилищния комплекс „Тирас“ в града. Постъпил в армията след загубата, бащата Юрий загина на фронта година и половина по-късно. Решението обяви администрацията на Киевски район към Одеския градски съвет: улица „Илфа и Петрова“, разположена в същия район, където се намира поразената сграда, се преименува на „Семейство Глодан“.

23 април 2022 г. се падаше Велика събота, денят преди Великден. Юрий Глодан излезе до магазина, за да напазарува продукти за празничната трапеза и остави вкъщи 28-годишната си жена Валерия, дъщеря им Кира – родена броени седмици преди началото на инвазията – и майката на Валерия, Людмила. Докато го нямаше, стратегически бомбардировач Ту-95МС, излетял от авиобаза Енгелс в Саратовска област, изстреля крилати ракети Х-101 от района на Каспийско море; една от които порази директно 16-етажната сграда на „Тирас“. На същия ден Командването на ВВС съобщи за 8 изстреляни по Одеса ракети, 3 от които свалени; по данни на командване „Юг“ останалите са поразили военен обект и две жилищни сгради – всички жертви бяха в жилищния комплекс. Когато Юрий се върна обратно, всичко в живота му се преобърна.

Експлозията и пожарът унищожиха 30 апартамента и повредиха още 62. Загинаха 8 души, една от тях беше бременна жена; най-малко 18 други бяха ранени. Одеса и дотогава беше обстрелвана – в началото на април ракети поразиха рафинерия и горивни депа, но без убити сред жителите: хората от „Тирас“ станаха първите загинали цивилни в града от началото на пълномащабната инвазия. Трите поколения от един апартамент – Валерия, Кира и Людмила – бяха сред тях. Гибелта на 3-месечното дете беше спомената още същата вечер от президента Володимир Зеленски в дежурното му обръщение към нацията.

Министерството на отбраната на Руската федерация обяви в деня на нападението, че „високоточни ракети“ са унищожили „логистичен терминал на военно летище“ край Одеса, където се е съхранявало доставено от чужбина оръжие – версия, която не казва нищо за жилищната сграда с пробитите етажи и осемте невинни жертви в нея.

Главната прокуратура на Украйна започна следствие, което предостави конкретни детайли за удара. Х-101 е крилата ракета с обсег от 3500 км, с която по-късно руската стратегическа авиация извърши многократни удари по украинската енергетика. Тя се изстрелва от стратегическите бомбардировачи далеч извън обсега на украинската ПВО. През юни 2022 г. следователите описаха веригата на командване зад удара: по тяхната версия заповедта е дал командващият руската далечна авиация Сергей Кобилаш, а изпълнението е минало през 22-ра гвардейска тежка бомбардировъчна дивизия. Обвинения за извършеното военно престъпление получиха командирът на дивизията генерал-майор Варпахович и командирът на нейния 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиополк полковник Скицки; производството срещу двамата тече задочно.

В края на април 2022 г. Одеса изпрати трите поколения в едно погребение с три ковчега. Юрий остана сам. Преди войната той е пекар – местните разказват, че именно той стои зад прочутите великденски козунаци. С Валерия бяха отворили магазин с пекарна и чакаха първото си дете. Веднага след погребението постъпва в армията: първо в Отделен отряд за специални операции „Азов“, а после в 3-та отделна щурмова бригада, където носи позивна „Набат“. На 12 септември 2023 г. връзката с него се губи: при прочистване на позиции край Андреевка – селото до Бахмут, чието освобождаване беше завършено от бригадата три дни по-късно – щурмовата му група попада под минометен огън. Ранен веднъж, Юрий помага да изнесат друг ранен боец, когато второто попадение го убива. Тялото му разпознават по кръстчето, което носи. Отива си завинаги от този свят на 31 години. Посмъртно е награден с орден „За мъжество“ III степен.

Улицата, която приема името на семейството, носеше други имена: на Иля Илф и Евгений Петров, родените в Одеса съавтори на „Дванадесетте стола“ и „Златният телец“, създателите на Остап Бендер и едни от най-четените сатирици на XX век. Мястото на литературната препратка в картата на града заема име, зад което стоят четири прекъснати живота.

Войната, която ги отне, не подмина Одеса и след това: през юли 2023 г. ракети поразиха тежко катедралата в центъра на града, а ударите по жилищни квартали и пристанищна инфраструктура продължават и в петата година на пълномащабната инвазия, взимайки нови и нови цивилни жертви.

Украйна прибра 501 тела, Русия получи 31 – счетоводството на един оцелял канал

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна прие телата на 501 души, които според руската страна са украински военнослужещи. Координационният щаб по въпросите на пленниците съобщи за хуманитарната операция, проведена на 16 юли. Оттам уточниха, че предстои тленните останки да преминат през експертиза от съдебната медицина и идентификация от криминалисти, след което ще бъдат предадени на техните семейства.

Щабът изрази своята благодарност към Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) за логистичното осигуряване, както и към военнослужещите от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), прехвърлили останките до съответните държавни институции. Не се уточнява колко от тези 501 тела принадлежат на военни и колко на цивилни граждани – това ще стане ясно едва след приключване на експертизите.

Ответните данни за върнатите на Русия останки бяха спестени от Киев, каквато е практиката му от години. Те обаче бяха оповестени от Москва: депутатът от Държавната дума Шамсаил Саралиев („Единна Русия“), член на парламентарната група по въпросите на войната, заяви пред RBC, че Русия е предала 501 тела, като е получила обратно едва 31. Агенция „Интерфакс“ съобщи, че предаването е извършено близо до границата с Беларус. Според статистиката на RBC това е общо 13-ия обмен на загинали или пленници от началото на годината. При предходния кръг, състоял се на 18 юни, съотношението е било 522 срещу 33.

Киев не оспорва тези данни. Украинските власти редовно публикуват информация за броя на приетите тела, но запазват пълно мълчание за броя на върнатите. Така единственият източник, който огласява ответните числа, остава държавата, получаваща едва 30-ина останки срещу 500. Тази асиметрия не е строго пазена тайна, а структурен факт от реалността, който Москва има интерес да подчертава публично, докато Киев предпочита да не коментира.

Причините за това проличаха най-ясно през юни 2025 г., когато статистиката за първи път беше използвана като инструмент за информационна война. На 2 юни в Истанбул страните договориха формула за размяна на по 6000 тела, както обяви тогава украинският министър на отбраната Рустем Умеров. Още на същия ден Владимир Медински, близък съветник на президента Владимир Путин и ръководител на руската делегация, публично изрази съмнение, че Украйна изобщо разполага с 6000 тела, които да върне. Когато планираното за 7 юни предаване пропадна, Медински заяви, че украинската страна „неочаквано и безсрочно е отложила както приемането на телата, так и размяната на пленници“. Той допълни, че 1212 тела вече чакат на пункта, а останалите пътуват натам. На следващия ден руските власти докараха хладилни камиони до мястото на предаването и ги отвориха пред поканени журналисти, докато агенция РИА Новости излъчи кадри с чували с трупове. В отговор Координационният щаб на Украйна заяви, че конкретна дата за репатриране изобщо не е била съгласувана, обвини Москва в едностранни провокации и отправи призив за край на „мръсните игри“.

Оттогава разпределението на ролите остава без промяна. За Москва числата са пропаганден коз: колкото е по-голяма разликата между предадените и получените тела, толкова по-охотно я огласява, тъй като сама по себе си внушава, че украинските загуби са многократно по-големи. За Киев същото това е капан, който той съзнателно избягва, отказвайки коментар. Мълчанието обаче не заличава цифрите – просто оставя другата страна като техен единствен говорител.

Обяснението за огромната разлика обаче не се крие в реалното съотношение на загубите, а географията на бойното поле. Съотношението между 501 и 31 не измерва броя на загиналите от всяка страна, а показва кой контролира територията, върху която те са паднали. От 2024 г. насам руската армия поддържа непрекъснат натиск и бавно, но последователно настъпление, докато украинските сили се отбраняват и при възникване на необходимост – отстъпват. Когато руска щурмова група бъде ликвидирана докато опитва да се приближи към украинска позиция, телата остават в сивата зона или непосредствено пред окопите. Ако след седмици или месеци тази позиция бъде превзета от руските сили, същите тези тела се озовават на контролирана от тях територия и биват прибрани от техните логистични части. Обратно – когато украинска група изостави своята позиция под натиск, тя рядко може да получи възможност за евакуация на убитите си. Те остават на терена, който преминава под руски контрол. По този начин и двата потока от тела се акумулират на едно и също място. В резултат на това Русия събира хиляди украински тела, докато Украйна разполага с едва шепа руски останки – предимно от малкото участъци, където е извършила успешни контраатаки или е съумяла да удържи позициите след руски щурм, достигнал непосредствено до нейните позиции.

Самият Зеленски е признавал това публично: по-голямата част от руските войници, загиващи в момента на бойното поле, остават в зони под руски контрол. Именно затова механичното сравнение на двете цифри не дава реална представа за съотношението на бойните загуби, въпреки че руската пропаганда изключително често го използва като доказателство за твърденията си. Изводът „Украйна връща многократно по-малко тела, следователно дава многократно повече жертви“ е логически невярно – числата отразяват само това кой е имал физическата възможност да събере останките от терена, а не коя армия колко хора е загубила.

Контролът върху терена обаче е само частично обяснение, при това не съвсем коректно, защото класическа фронтова линия с ясни граници към днешна дата на практика не съществува. По-рано този месец бригаден генерал Евгений Ласийчук, командир на 7-и десантно-щурмови корпус, определи дълбочината на зоната на поразяване от двете страни на фронтовата линия на 20-25 км, като прогнозира тя да достигне 30 км до края на годината. По негови данни дроновете нанасят между 70 и 80% от загубите, докато делът на артилерията вече е значително под 30%. Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, командир на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, описа същата реалност още през май: високата концентрация на средства за поразяване редовно на дълбочина от 25 км от двете страни, прави този коридор изключително опасен за каквото и да е предвидимо движение, дори за военнослужещи на бойна мисия. Ничията земя, която в миналото заемаше ивица от 3-5 км, днес се е разтеглила до 15-20 км. Според разказите на украински военни традиционната фронтова линия е изчезнала, заменена от огромна сива зона с дълбочина около 20 км, в която отделните части и на двете страни са разпръснати без ясен геометричен ред.

Тази нова реалност на бойното поле определя и къде точно умират руските войници. Руската армия отдавна се отказа от масираните щурмове с бронирана техника. По думите на Ласийчук бойна машина, превозваща 20-30 души, бързо става лесна мишена, поради което тактиката е трансформирана до проникване на малки пехотни групи, съставени от 2-3 души. Пехотинците често трябва да прекосят до 20 км в откритото поле под постоянно въздушно наблюдение. При огромното преимущество на дроновете (съотношение 7 на 3 спрямо артилерия) по-голямата част от тези войници да загиват още по време на подхода, покосени от въздуха, без изобщо да влязат в директен стрелкови бой с украинските защитници. По този начин труповете им остават нито в руския, нито в украинския тил – те лежат блокирани по средата, в ивица земя, която не принадлежи на никого.

Оттук произтича и практическата невъзможност тези останки да бъдат евакуирани. Прибирането на тяло от тази зона не е просто логистична задача, а бойна операция си изключително висок риск, която се нуждае от наземни роботи, сериозна тактическа подготовка, екипировка и голям риск за живота на спасителния екип. Украинските сили поемат този риск на първо място за своите ранени (и често дори това е невъзможно), а след това – за своите загинали. Никое подразделение няма да рискува живота на хората си заради тялото на вражески войник. Затова загинал руски военнослужещ, намиращ се на километри от украинските окопи, е практически толкова недостъпен за евакуация от Киев, колкото и ако беше останал дълбоко зад руската линия. Разликата в бройките не се дължи само на това, че Русия настъпва и събира телата; тя е резултат и от факта, че огромен брой от руските убити лежат в зони, откъдето нито една от двете страни не може да ги прибере. Това съотношение би се променило в две хипотези: ако Украйна започне да завзема и трайно да удържа територии, където лежат руски убити, или ако евентуално примирие позволи на екипи да влязат в сивата зона. До момента нито едно от двете не се е случило в мащаб, който да се отрази на статистиката.

Към тези чисто военни фактори се добавя и трети – от чиновнически характер. Украински официални лица и журналистически разследвания, базирани на прихванати разговори по радиото, разкриха, че Министерство на отбраната на Руската федерация системно вписва убитите си войници в графата „безследно изчезнали“, вместо официално да потвърди смъртта им. По данни от тези източници в момента около 24 000 загинали руски военнослужещи се водят с такъв статут, като мнозинството от тях са реално загинали, но телата им не са прибрани. Този механизъм има съвсем конкретно финансово измерение: руското законодателство предвижда федерално обезщетение от над 13 млн рубли (около 157 хиляди долара) за всяко семейство на загинал военнослужещ, в допълнение към плащанията на регионално ниво. Въпросните средства обаче се отпускат само след официално потвърждение на смъртта. Когато няма тяло, няма потвърждение, а без него няма и плащане, което принуждава роднините да водят тежки съдебни дела, за да обявят своите близки за мъртви. Прихванати разговори, цитирани в разследванията, разкриват водещата мотивация зад посочената практика: загиналите често се погребват набързо на място, защото „ако се водят изчезнали, държавата не плаща нищо на семействата“.

Същата цинична логика украинските власти приписват и на друг феномен, констатиран при самите пратки – случаи, в които Москва връща тела на свои военнослужещи, представяйки ги за украински. През юни 2025 г. Зеленски обяви, че сред приетите тленни останки са били идентифицирани телата на 20 руски войници (някои от тях с руски паспорти в джобовете), като в една от пратките е имало дори чуждестранен наемник, воювал на руска страна. Обяснението му за този феномен обаче се различава от чисто финансовия мотив: според него Русия просто не проверява самоличността на телата, които прехвърля, или вероятно го прави умишлено, за да раздуе изкуствено бройката на уж върнатите „украински“ останки. Проверката е изцяло в ръцете на украинската съдебна медицина, която репатрира обратно в Русия онова, което разпознае като вражески останки; през юни 2025 г. Министерството на вътрешните работи на Украйна обяви официално връщането на три такива тела.

Мащабът на този процес се вижда ясно в хронологията на последната година. Основата беше положена по време на преговорите в Истанбул през 2025 г., когато двете страни се споразумяха за рамковата формула „6000 срещу 6000“. Този етап приключи с общо 6057 тела, върнати на Украйна, докато Медински обяви, че Русия е получила обратно едва 78. Това значи, че на всеки 78 украински войници Украйна е върнала само по 1 руски. След изчерпването на тази истанбулска квота обмените не спряха, а се превърнаха в устойчив, приблизително месечен ритъм от по 500 до 1000 тела. На 29 януари 2026 г. Украйна прие 1000 тела; на 9 април – отново 1000; а един от междинните кръгове приключи с 1245 останки. На 18 юни цифрите бяха 522 срещу 33, а на 16 юли – 501 срещу 31. Пропорцията се запазва с поразително постоянство: средно около 16 украински тела срещу 1 руско.

За приемащата държава пристигането на камионите не означава край на процеса, а началото на трудна и деликатна работа, която често продължава с години. Останките пристигат в големи хладилни композиции и се прехвърлят директно до регионални бюра по съдебна медицина. ДНК профилът се извлича сравнително бързо – от няколко часа до едно денонощие, по данни на Държавния научно-изследователски център по криминалистика, който работи с мрежа от 25 лаборатории. В случаите, когато ДНК материалът е твърде увреден, се разчита на алтернативни методи: татуировки, пръстови отпечатъци, софтуер, специализиран в лицево разпознаване или специфични лични вещи – самобръсначки, четки за зъби, ръкавици и бельо. Близо една четиринадесета (около 25%) от изследвания материал първоначално няма съвпадение в националната база данни. Вътрешният министър Игор Клименко определи средния срок за пълна идентификация на репатрираните останки на около 14 месеца – забавяне, което е пряко следствие от тежкото физическо състояние, в което пристигат телата. Това означава, че семействата на голяма част от хората, репатрирани на 16 юли, ще получат потвърждение едва през есента на 2027 г.

В същия ден, в който Координационният щаб в Киев отчете получаването на 501 тела, Кремъл разпространи изявление, че не вижда близки перспективи за възобновяване на мирните преговори с Украйна, въпреки че формално остава отворен за диалог при „подходящи условия“. Дипломатическият канал е изцяло блокиран: Киев настоява за примирие като предварително условие за започване на разговорите, Москва категорично отхвърля това, а нейният президент Владимир Путин не само не е смекчил исканията си, но ги разшири и отвъд границите на Донбас. И въпреки този политически тупик, хладилните камиони продължават да пътуват по график. Репатрирането на загиналите се оказа единствената работеща нишка между двете столици, която оцелява независимо от състоянието на официалната дипломация – не защото преговорите напредват, както се смяташе през 2025 г., а въпреки факта, че те са напълно замразени.

Москва най-вероятно поддържа този канал отворен, тъй като той ѝ коства минимални ресурси, докато носи сериозни дивиденти. Тя предава нещо, което няма практическа стойност за нея – чужди тела, натрупани на контролирана от нея територия и получава аргумент за своята предполагаема конструктивност, който може да огласява публично, както направи депутатът Саралиев. Съотношението от 78 на 1 ясно показва реалната цена на това сътрудничество за руската страна: то не изисква от нея никакви политически и териториални отстъпки. Възможно е обаче и по-прозаично обяснение – че обмените просто се крепят на вече утвърдена и работеща процедура под посредничеството на Червения кръст. Веднъж установена, тази машина се движи по силата на чиста бюрократична инерция, дори в периоди на пълно дипломатическо мълчание.

Одеса под трети удар за денонощие – вечерен ракетен обстрел с деца сред ранените

🇷🇺🚀🇺🇦 Руската армия нанесе поредния си ракетен удар по жилищен район в Одеса. В резултат на това загинаха най-малко двама цивилни, а други шестима бяха ранени, сред които бяха три деца, според последните данни, публикувани от местните власти в украинския пристанищен град.

Въздушната тревога в града прозвуча около 22:00 ч. Малко след това каналите за мониторинг съобщиха, че към Одеса летят ракети, а малко след това в града отекнаха серия от експлозии. Началникът на градската военна администрация Сергей Лисак потвърди, че врагът е нанесъл ракетен удар, и увери, че аварийните служби вече работят на мястото на инцидента. Ръководителят на областната военна администрация Олег Кипер съобщи за щети по цивилната инфраструктура и за възникнали пожари. На разпространените снимки се виждат разрушени жилищни сгради, а жители на града споделиха в социалните мрежи, че един мъж е загинал на място от осколочни рани.

Този удар бе нанесен в края на денонощие, в рамките на което градът вече бе поразен три пъти. Това отбелязва седмия пореден ден на руски атаки срещу граждански обекти в Одеска област. На този фон мониторинг каналите призоваха жителите да преразгледат отношението си към ракетната заплаха и да проверят къде се намират най-близките укрития – включително по маршрутите им до работа и обратно. Оценката на анализаторите е, че натискът върху града тепърва ще се засилва.

По-рано в четвъртък руската армия атакува Одеска област, при което загина възрастен мъж, а трима души бяха ранени. По данни на мониторинг каналите атаката е извършена с баражиращи реактивни боеприпаси „Бандероль“ – сравнително ново руско оръжие, което започна активно да се прилага в Южна Украйна. Със заводско обозначение „С8000“, то представлява хибрид между крилата ракета и дрон камикадзе. Задвижва се от малък реактивен двигател, развива скорост от около 500 км/ч и носи осколочна бойна част с тегло до 150 кг. Именно съчетанието от висока скорост, отлична маневреност и нетипична конструкция затруднява украинската противовъздушна отбрана (ПВО). Според открити източници в производството на апарата участват руските предприятия „Кронщат“ и „КТ – безпилотни системи“.

Ден по-рано, в сряда, руски ракетен удар срещу областния град порази няколко жилищни сгради, сред които многоетажна кооперация, както и газопровод. Тогава загинаха трима души, а осем бяха ранени, като сред спасените под отломките имаше две деца. В памет на жертвите 16 юли беше обявен за ден на траур в Одеса – ден, който агресорът „отбеляза“ с нови удари по града.

Александър Коваленко, военен и политически коментатор от групата „Информационна съпротива“, свързва руския терор над Одеса с няколко причини. Водещата сред тях е, че руската армия използва града като полигон за изпитание на нови видове оръжие. Все по-честото използване на реактивни дронове като „Бандероль“ по одеското направление напълно се вписва в тази логика. Южното крайбрежие, намиращо се в обсега на пуск от Черно море и Крим, се превръща в изпитателен участък. На него Русия тества трудно за прехващане оръжие директно срещу гъсто населен градски център.

Одеса и областта остават подложени на почти непрестанен обстрел с различни видове оръжия – ракети, баражиращи боеприпаси и дронове, които се редуват ежедневно. Броят на жертвите от вечерните удари все още се уточняваше късно на 16 юли, като при актуализиране на официалните данни картината може да се промени.

Три руски авиобомби по Суми: петима убити, сред тях 13-годишно момиче

🇷🇺💥🇺🇦 Русия порази Заричния район на Суми с три управляеми авиационни бомби (КАБ) днес следобед, като уби най-малко 5 души, сред тях 13-годишно момиче, и рани поне 17. Две от бомбите се стовариха върху оживено място в украинския областен град: отсечка с натоварена улица и спирка на градския транспорт, по която в мига на удара се движели пешеходци, леки автомобили и пътнически микробуси. Третата порази обект от критичната инфраструктура на града. За удара и първите жертви съобщи началникът на областната военна администрация Олег Григоров, а областната полиция потвърди, че сред загиналите има дете.

13-годишното момиче чакало на автобусната спирка, когато една от бомбите се взривила върху самото пътно платно, съобщи полицията. Ударът дошъл посред бял ден, в жилищна част на града, далеч от какъвто и да е военен обект – избор на цел, който очертава характера на атаката по-ясно от всяко определение. Разрушенията се простират върху цял квартал: обгорял пътнически микробус, повредени жилищни блокове, автокъща, бензиностанция и ресторант, десетки смачкани автомобили. Взривните вълни изкъртиха стъклата и балконските рамки на стотици апартаменти в съседните блокове, става ясно от снимките, публикувани от Григоров.

Един от боеприпасите се взривил в средата на платното и покосил хората на спирката, както и водача на микробуса, съобщи местното издание Kordon.Media; няколко от откараните в болница са с ампутации на крайници. Григоров призова жителите да останат в укрития и да не се доближават до местата на ударите заради опасност от повторен обстрел – тактиката на т.нар. „двоен удар“, при която втора бомба поразява спасителите и струпалите се хора минути след първата. „Заплахата от вражески атаки остава. Стойте на безопасни места и не се приближавайте до местата на ударите заради риска от повторни удари,“ заяви той.

Спасителните екипи работеха сред развалините часове след атаката, а броят на пострадалите нарастваше успоредно с разчистването. Първоначалната сметка на Григоров – четирима убити и седемнадесет ранени, трима от тях в тежко състояние – се повишаваше, докато нови пострадали продължаваха да търсят помощ; отделни украински издания дадоха до 27–30 ранени, а данните остават предварителни.

За Суми това е вторият тежък удар с авиобомби за под седмица. На 3 юли руска КАБ порази центъра на града и уби 4 души, сред които 5-годишно момиче и майка му, а близо 40 души бяха ранени. Областният център на под 30 км от руската граница отдавна попада в обсега на планиращите бомби, които авиацията пуска от самолети в руското въздушно пространство, които доскоро оставаха оръжие на фронтовата линия, а не на градовете дълбоко в тила.

Ударът по Суми дойде часове след поредната нощна атака срещу Украйна с балистични и крилати ракети и над 120 дрона. По данни на Военновъздушните сили на Украйна са свалени 111 дрона, но нито една от 6-те балистични ракети, които се стовариха върху Киев и раниха най-малко 11 души, сред тях едно дете. Украйна нееднократно предупреди, че ѝ липсват ракети прехващачи срещу балистичните заплахи; след атаката от тази нощ президентът Володимир Зеленски отново призова партньорите да ускорят доставките на системи Patriot и прехващачи и да изпълнят ангажиментите, поети на срещата на НАТО.

Разследващите още уточняват точни брой жертви, а естеството на поразената критична инфраструктура не е разкрито публично. Но онова, което вече е сигурно – три авиобомби, стоварени по средата на следобеда върху улица, спирка и жилищни блокове в областен център – очертава удар, чиято цена пада почти изцяло върху цивилното население.

Отворената рана на Израел: 1000 дни без право на забрава.

🇮🇱🎗️🕯️ 6:29 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. – минутата, в която преди 1000 дни картечниците и ракетите разкъсаха съботната тишина над южен Израел – започнаха възпоменанията. Днес, 1000 дни по-късно, в 10:00 ч. на Площада на заложниците в Тел Авив хиляди замръзнаха в тежка минута мълчание в памет на убитите.  После прозвуча осемминутен запис, в който оцелелите от фестивала „Нова“ и от кибуците край Газа разказват, минута по минута, какво са видели и преживели онази съдбоносна сутрин.

Около 1200 души бяха убити. 251 бяха взети за заложници. Това са числата, които Израел носи като отворена рана вече близо три години, без да може да свикне с него.

Този хиляден ден не завари страната в разгара на заложническа криза, а горчивата ѝ равносметка. Последните 20 живи заложници се прибраха на 13 октомври 2025 г. Телата бяха връщани поетапно през есента и зимата, а последното – това на полицая Ран Гвили – беше извадено от ивицата Газа на 26 януари. Така за първи път от над 11 години в палестинския ексклав не остана нито един израелски заложник. Затова скръбта на 2 юли вече не е за спасяване на живи, а за онова, което не може да се поправи – и за въпроса кой позволи то да се случи.

По обед, само на няколко крачки от площада, в библиотеката „Бейт Ариела“ отвори изложбата „1000 спомена“. Без патос, без числа – само вещи, всяка една донесена от близък, и до всяка от тях – разказ. Дребни предмети, които обикновено не значат нищо, а тук са всичко, останало от един човек.

Едно детско колело е на Ариел Бибас. Беше на 4 години, червенокос, наричаха го „Лули“ и не се разделяше с Батман – снимките му са в тениски и пижами с любимия герой, а за Пурим се беше маскирал точно като него. На 7 октомври го отвлякоха от кибуца Нир Оз заедно с майка му Шири и 9-месечното му братче Кфир – най-малкия заложник на онзи ден. Баща им Ярден беше отведен отделно. Тримата бяха убити в плен. Тленните останки на Ариел и Кфир се върнаха на 20 февруари 2025 г., тези на Шири – ден по-късно. На 26 февруари ги погребаха заедно. Ярден вече беше на свобода – пуснат на 1 февруари след 484 дни. Колелото остана.

Две военни беретки принадлежат на наблюдателките Ноа Прайс и Рони Ешел. Двете млади жени служеха в едно и също поделение на базата Нахал Оз – момичетата, чиято работа беше да следят оградата с Газа през целия ден и които месеци наред докладваха, че отсрещната страна изучава границата. Предупрежденията потънаха някъде нагоре по веригата. Гласът на Рони Ешел, на 19 години, е записан в 6:29 ч. онази сутрин по радиото: „До всички станции, четирима тичат към оградата, потвърдете.“ Базата беше превзета. 34 дни я водеха изчезнала, преди армията да съобщи, че е убита. Баща ѝ Еял оттогава не спира да пита защо никой не е чул навреме. Ноа Прайс, на 20, успя да стигне до укритието, да се обади на майка си и да напише на своите „обичам ви“, преди връзката да прекъсне. Беше почитателка на Тейлър Суифт и мечтаеше да я гледа на концерт в Париж. На нейната беретка инструкторът беше написал: „Светлината в сърцето ти ще надвие всяка трудност.“

Една престилка на парамедик е на Амит Ман. Беше на 22, санитарка в кибуца Беери. На 7 октомври се оказа в местната клиника, която за часове се превърна в претъпкан пункт за ранени. Когато сутринта приятелят ѝ я умоляваше да бяга, тя отказа: „Точно защото е опасно, трябва да съм тук.“ Повече от шест часа превързваше ранени редом с лекаря Даниел Леви, докато нападателите обграждаха сградата, и не спря дори след като самата тя беше простреляна. Последното, което написа на сестрите си, беше: „Тук са… Не мисля, че ще изляза. Обичам ви.“ Клиниката беше превзета. Убиха я заедно с лекаря и охраната.

Сред „затворническите картони“ на върналите се от плен е и този на Ром Браславски. 19-годишен, той работеше като охранител на фестивала „Нова“. Оцелелите го наричат един от героите на онази нощ – вдигал хора да бягат, раздавал вода, изнасял ранени, въпреки че беше прострелян в двете ръце. Отвлякоха го жив. Държаха го гладен и малтретиран. Върна се на 13 октомври 2025 г. Не всички от „Нова“ имаха този край. Рон Йехудай, на 24, се скри в голям контейнер за боклук заедно с други хора. Последното му съобщение до вкъщи в 11:39 ч. гласеше: „Ще се оправи, обичам ви.“ Няколко минути по-късно терористите откриха контейнера и убиха него и още осем души. Баща му Йорам после откри и купи истинския контейнер и го превърна в паметник. „Никой не биваше да умре в онзи ден – каза той на 2 юли. – Изненадаха ни сутринта, но по обед имаше достатъчно време да се изпратят сили и да се спасят цивилни, деца в беда, вътре на територията на Израел. И това не беше направено. Това е изоставяне. Моят Рон можеше да е жив днес.“

Още два затворнически картона стоят един до друг – на Арбел Йехуд и Ариел Кунио. Двойка, израснали през няколко къщи един от друг в Нир Оз. Отвлякоха ги в един и същи ден и ги държаха поотделно, без единият да знае дали другият е жив. Арбел се прибра първа – на 30 януари 2025 г., последната жива заложничка, освободена в онази фаза на примирието. Ариел – чак на 13 октомври, заедно със своя брат Давид, след 738 дни в подземен тунел. Братът на Арбел, Долев, беше убит на 7 октомври. Сега двамата се учат да живеят наново – заедно, най-сетне.

Не всяко завръщане обаче беше завръщане. Ицик Елгарат, на 68, беше прострелян през вратата на укритието в дома си в Нир Оз и завлечен в плен, докато по телефона казваше на брат си Дани: „Дани, това е краят.“ Убиха го в плен – по думите на брат му, изтезаван до смърт от похитители, които го взели за пилот. Тялото му се върна на 27 февруари 2025 г. „Хиляда дни слушам едно и също: Заложниците се върнаха – заяви Дани Елгарат пред щаба на армията в Тел Авив. – Не всички се върнаха. Брат ми Ицик беше отвлечен жив и можеше да се върне жив, но беше изоставен да умре. А това, което ни се върна, не беше брат ми. Беше тяло – и никой никога няма да размие тази истина.“

Ягев Бухщаб, на 34, звукоинженер и музикант, който сам си правеше китарите, беше отвлечен от Нирим заедно със съпругата си Римон. Нея пуснаха след около два месеца. Него убиха в плен, а тялото армията извади едва през август 2024 г. Майка му Естер стоеше на площада с искане, което няма да изостави: „Военният натиск не спаси заложници – той им навреди.“

Дрор Ор, майстор на сирене от мандрата в Беери, беше убит на 7 октомври, а тялото му отнесено в ивицата Газа и върнато едва на 25 ноември 2025 г. Жена му Йонат беше убита на същия ден, а двете им по-малки деца бяха освободени още през 2023 г. Брат му Елад видя в думите на министъра на финансите Бецалел Смотрич, който този месец поиска да му благодарят за връщането на заложниците, част от кампания срещу семействата: „Това е огромна лъжа. Единственото, което можем да направим в този ден, е да кажем на хората истината – какво се случи и какъв е мащабът на бедствието.“

Омри Миран се прибра жив. Терапевт по шиацу и градинар от Нахал Оз, терористите го отвлякоха пред очите на жена му Лишай и двете му малки дъщери. Върна се сред последните 20 на 13 октомври 2025 г. и за първи път от две години прегърна децата си. Промяна в начина, по който държавата се държи, той не вижда. „Офицерите ми казват първо: Съжаляваме и се срамуваме – сподели той по радиото. – Това не го чувам от нашето ръководство.“ За Смотрич, който се хвалеше, че е блокирал сделки за заложници, Миран каза единствено, че трябва „да спре да говори глупости“ – и че е възможно повече хора, които днес можеха да са между живите, да са били убити там. Бащата на Омри, Дани Миран, го каза още по-рязко на кръстовището при Амиад: „Това не беше война на възраждане. Беше война на кръв. Смотрич не върна заложници. Още 50 можеха да се върнат живи.“

Думата, която свързва всички тези гласове, е една – изоставяне. И искането е едно: държавна анкетна комисия – най-силният разследващ орган в страната – която да разнищи провалите преди, по време и след 7 октомври. Кабинетът на Нетаняху се съпротивлява – твърди, че комисия, назначена от Върховния съд, ще е предубедена към него, и настоява само за комисия, която сам да състави. Критиците виждат в това опит да бъде избегнато независимото разследване. На площад „Париж“ в Йерусалим, срещу резиденцията на премиера, надпис гласи: „1000 дни, 2000 мъртви.“

Протести имаше по кръстовищата из цялата страна и пред домовете на министри. А когато премиерът Нетаняху наскоро отговори на въпроса какво се е променило от 7 октомври 2023 г. насам с думите, че е отслабнал, Йорам Йехудай не успя да сдържи гнева си: „Това е високомерие. Презрение към семействата и гражданите. От 1000 дни не съм се смял на шеги и очаквам премиерът да прави същото – вместо да поеме отговорност за клането, станало по време на неговото управление.“

Загубите, които този ден събира, не свършват със 7 октомври. Оттогава Израел брои загиналите си от войната срещу Хамас в Газа, срещу Хизбула в Ливан, от терористичните нападения, от ракетните залпове във войните с Иран. На Площада на заложниците семействата подредиха инсталации – жълтия контейнер от „Нова“, макет на тунел като онези, в които държаха хора под земята. А в „Бейт Ариела“ колелото на Ариел, беретите на Ноа и Рони, престилката на Амит останаха под стъклото – вещи, надживели стопаните си. За семействата хилядният ден не беше годишнина, а поредният ден от една незавършена битка: в търсене на отговори, отговорност и за това някой най-сетне да назове ясно какво беше изгубено.

Руска авиационна бомба уби студентка в Харков ден преди дипломирането ѝ.

🇺🇦🕯🇷🇺 23-годишна студентка по медицина загина в руски въздушен удар в Холодногорски район на град Харков вчера следобед – ден преди своето дипломиране. До безжизненото ѝ тяло, проснато на платното, спасителите намерили академичната тога и шапка с пискюл, които е трябвало да облече за церемонията днес. При удара са ранени 12 души, 1 от които се намира в изключително тежко състояние и лекарите се борят за живота му.

Ударът е нанесен около 15:40 часа, обяви ръководителят на областната военна администрация Олег Синегубов. По предварителни данни на разследването руската авиация е използвала две боеприпаса от типа „управляеми планиращи бомби“ (УМПБ), които се пускат от самолет далеч извън обсега на противовъздушната отбрана, при което се насочват към целта с разгънати криле. Единият се взриви върху пътното платно до нежилищна сграда, докато вторият падна в двора на частна къща, но не се възпламени и по-късно беше обезвреден от сапьори.

„Един от ранените се намира в изключително критично състояние, лекарите се борят за живота му. Отчитаме значителни разрушения – стопански обекти, предприятия и друга инфраструктура са повредени“, сподели пред Синегубов. Сред пострадалите е млада жена с 90% изгаряния от тялото. Броят на ранените нарастваше с всеки изминал час – първоначално кметът Игор Терехов съобщи за 5, после за 10, преди областната прокуратура да ги посочи на 12 – 9 при първия боеприпас и още 2 жени, ранени при падането на втория.

Харковският национален медицински университет потвърди самоличността на загиналата – Фатима Гусейнова – негова студентка, която се готвела да стане лекар. „Фатима беше бъдеща лекарка, която избра пътя да служи на хората. Тя упорито трупаше знания, мечтаеше да посвети живота си на медицината и да спасява човешки животи“, гласи съобщението на университета. Дипломирането ѝ било насрочено за 30 юни – деня след удара.

Областната прокуратура образува досъдебно производство за извършено военно престъпление, предизвикало смърт, по чл. 438, ал. 2 от Наказателния кодекс на Украйна. Освен жертвите ударът остави след себе си широки материални щети: повредени са трамвай, над 15 автомобила, електрическата и контактната мрежа на градския транспорт, а също жилищни и стопански сгради около мястото на попадението. Движението на трамваите по ул. „Евген Котляр“ беше временно спряно и заменено с автобуси. На място работят спасители, медици, полицаи и доброволци, които разчистват развалините и обследват засегнатите сгради.

Харков, който отстои на около 30 км от руската граница, е сред най-честите цели на руските планиращи бомби именно заради своята близост – кратката дистанция съкращава времето за реакция на средствата за въздушна отбрана и прави прехващането на боеприпасите трудно. Същата близост превръща града в полигон за оръжие, чиято точност остава груба, а поразяващото действие – без разлика между военен обект и улица в жилищен квартал. Ударът от 29 юни се вписва в дълга поредица от безразборни попадения в Харков през последните месеци, при които жертвите са предимно цивилни.

До късно вечерта Министерство на отбраната на Руската федерация не е коментирало удара. Дипломирането, за което Фатима Гусейнова се готвеше, така и няма да се състои за нея.

Масови разрушения и жертви след двойно земетресение във Венецуела.

🇻🇪🚨 Венецуела беше разтърсена от две последователни земетресения с магнитуд 7,2 и 7,5, описвани като едно от най-разрушителните сеизмични бедствия в модерната история на страната. Тежки разрушения са регистрирани в цялата странат, а множество кадри в социалните мрежи показват населението, обхванато от масова паника, да се евакуира към улиците. Трусът е засегнал дори отдалечени места в Амазония на 1700 км разстояние в южна посока.

В рамките на броени минути държавата беше разтърсена от феномен, известен като „сеизмичен дублет“ – две  земетресения с изключителен интензитет, възникнали непосредствено едно след друго. Първото има магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер, последвано броени секунди след това от нов по-силен трус с магнитуд 7,5. В отговор властите във Венецуела незабавно обявиха извънредно положение, а предварителните компютърни модели на Геоложката топографска служба на САЩ (USGS) прогнозираха, че потенциалният брой на загиналите може да варира между 10 000 и 100 000 души.

Въпреки мрачните прогнози, властите все още не са излезли с официални окончателни данни за пострадалите. До момента се съобщава за около 30 загинали и стотици ранени, а спасителни операции тепърва ще започват в най-тежко засегнатите региони. Трусовете нанесоха сериозни щети на критична инфраструктура, което наложи незабавно затваряне на международното летище в столицата Каракас за граждански полети с цел инспекции за безопасност. Министърът на вътрешните работи Диосдадо Кабело потвърди за огромен брой разрушени сгради и тежки структурни повреди в столицата и призова жителите незабавно да напуснат постройките, тъй като вече са отчетени над 20 вторични труса.

Епицентърът е локализиран на 21 км от град Морон по крайбрежието на Карибско море, на плитка дълбочина от 10 км, което прави труса особено разрушителен. Сеизмичните вълни са били усетени в съседна Колумбия, както и на хиляди километри в Бразилия. Сред най-тежко засегнатите провинции са Ла Гуайра, Арагуа, Карабобо и Фалкон. Първоначалното предупреждение за цунами в Пуерто Рико и Американските Вирджински острови беше отменено от международните системи за известяване.

Дипломатическата мисия на САЩ в Каракас публикува официално изявление в платформата X, че следи отблизо ситуацията и отправи призив към гражданите си да избягват засегнатите райони, да стоят далеч от повредени сгради и да следят местните медии, за да получат актуална информация, докато спасителни екипи продължават претърсването на отломките.

Над 2000 военни от окупирания Крим са загинали в редиците на руската армия

🇷🇺⚰️ Най-малко 2000 военнослужещи от окупирания Крим, сражавали се в редиците на руската армия, са били ликвидирани от началото на пълномащабната война срещу Украйна. Това разкри разследване на проекта „Груз 200“ на изданието „Крим.Реалии“, публикувано на 27 април.

Журналистите са потвърдили 2000 некролога на жители на полуострова, воювали в състава на руската армия. Най-голям брой смъртни случаи са докладвани от Севастопол – 520 души, следван от Керченски район с 225. Повечето от загиналите са регистрирани в Донецка област.

Анализатори отбелязват и промяна в модела на привличане на личен състав, като се наблюдава осезаем спад в броя доброволци от окупирания полуостров. Докато през 2023 г. и 2024 г. са регистрирани до 70 некролога годишно, през 2025 г. бяха документирани едва 28. В същото време обаче дялът на бившите затворници сред загиналите е нараснал и вече съставлява над 10% от всички потвърдени загуби.

Разбивката на потвърдените смъртни случаи по статут включва 486 професионални войници на договор, 235 редовни военнослужещи, 201 бивши затворници, 199 доброволци, 118 мобилизирани и 12 наборници. Огромна част от убитите са на възраст между 40 и 50 години, като приблизително четвърт от тях са родени през 60-те и 70-те години на миналия век.

Сред подразделенията най-тежки загуби е претърпяла 810-а отделна бригада на морската пехота, базирана в Севастопол, с 311 потвърдени смъртни случая. През последните месеци обаче личният състав от Крим все по-често намира смъртта си, докато служи в части, разположени извън полуострова.

Най-голям брой смъртни случаи са отчетени през 2024 г. (601 некролога) и 2025 г. (582). Разследващият екип твърди, че изведените данни не претендират за изчерпателност, защото руското военно командване прикрива действителните мащаби на своите загуби, а много военнослужещи остават със статут на безследно изчезнали за дълги периоди от време.

Констатациите идват на фона на по-широки оценки за нарастващите руски загуби на бойното поле. Според финландския президент Александър Стуб през последните месеци Русия е претърпяла значително повече жертви от Украйна, като загубите се оценяват като неколкократно по-големи.

„Колко по-добра е Украйна днес в сравнение с преди една година? В последните четири месеца – и извинете за мрачната статистика – Украйна убива или ранява между 30 и 35 хиляди руски войници на месец“, каза той и добави, че текущото съотношение на жертвите възлиза на един загинал украински войник на всеки петима руски, което подчертава високата ефективност на украинската тактика.

2025 г. е най-кървавата за цивилните в Украйна и Русия от началото на инвазията, въпреки мирните преговори

🇷🇺🕊️🇺🇦 През 2025 г. в Украйна и Русия в резултат на бойните действия са загинали 2919 мирни граждани, докато 17 775 други са ранени. Това показва отчет на аналитичния проект Conflict Intelligence Team (CIT), публикуван на 12 февруари, според който миналата година се е превърнала в най-смъртоносната такава след 2022 г.

По данни на CIT, сред 2919-те загинали има 96 деца, а сред 17 775 ранени – над 1000 деца. Така общият брой на жертвите през 2025 г. е достигнал 20 964 души. Най-смъртоносният месец е юли, когато са загинали 363 души, а други 2230 са били ранени.

В значителна част от случаите цивилните загиват при използване на безпилотни летателни апарати: от атаки с дронове са загинали 1376 души, а 10 089 са пострадали. Най-много убити и ранени при обстрели са отчетени в Херсонска и Донецка области.

Според CIT най-смъртоносният удар за цялата 2025 г. е атаката срещу Тернопил на 19 ноември. След попадение на руски крилати ракети в многоетажни жилищни сгради, в една от тях избухва силен пожар, а в друга се срутва конструкцията на етажите. При въпросния удар бяха убити 38 души, от които 8 деца, други 92-ма бяха ранени, а трима цивилни все още се водят за безследно изчезнали.

Според данните на ООН, на които се позовават анализаторите от CIT, 2025 г. е най-смъртоносната от началото на войната, с изключение на 2022 г. – първата година от инвазията. В сравнение с 2024 г. броят на загиналите се е увеличил с 12%, а на пострадалите – с повече от 25%, се казва в доклада на CIT. Тогава от атаки по гражданска инфраструктура загинаха 2600 души, сред които 115 деца, и още 14 155 пострадаха, в това число 842 деца.

Така през 2025 г. са загинали 319 мирни жители повече (ръст от 12%) и са пострадали с 3620 души повече (ръст от 25%) в сравнение с 2024 г. В същото време CIT припомня, че именно през миналата година бяха предприети мирни преговори с посредничество от американския президент Доналд Тръмп. Въпреки това интензивността на ударите по гражданска инфраструктура нарастна още повече.

CIT започна да провежда мониторинг за жертвите и пострадалите мирни жители по време на войната в Украйна едва през 2024 г. Проектът сравнява детайлно броя на пострадалите само през тези две години. За сравнение с предходни периоди аналитиците използват данни на ООН.

Къде има най-много загинали и пострадали

Според CIT, 79% от загиналите и ранените цивилни през 2025 г. са на територии, контролирани от Украйна. За цялата 2025 г. там са загинали 2348 и са пострадали 13 952 цивилни, което прави общият брой жертви – 16 300. По данни на групата през 2025 г. не е имало нито един регион на Украйна без убити или ранени, дори крайните западни области като Лвовска и Закарпатска. За сравнение, през 2024 г. Ровненска, Черновицка и Закарпатска се разминаха без жертви и ранени сред цивилното население.

В окупираните територии на Украйна броят на убитите и ранените през 2025 г. възлиза съответно на 298 и 1751 души, а на територията на Руската федерация 273 и 2072. Т.е. 4 от 5 загинали или пострадали са станали жертва на руската армия.

За сравнение: през 2024 г. в териториите под украински контрол загинаха 1918 цивилни, а 10 174 бяха ранени, докато в окупираните територии – съответно 452 и 2352 и Русия – 234 и 1628.

Най-силно пострадалия руски регион през 2025 г. е Белгородска област. Там загинаха 134 души, докато 1202 са били ранени. Следват още две погранични области: Курска с 61 убити и 327 ранени и Брянска област с 24 убити и 181 ранени.

Друга статистика

По-рано европейските правителства представиха свой доклад за броя на загиналите цивилни в Украйна през 2025 г. Според техния общ отчет, през 2025 г. от руски обстрели на територията на страната са загинали около 2400 мирни жители, а други над 12 000 са били ранени, което възлиза на 30% повече в сравнение с 2024 г.

Това е близко до оценката на Мониторинговата мисия на ООН в Украйна, според чиито данни за цялата 2025 г. в страната от руски обстрели са загинали 2514 цивилни, а други 12 142 са били ранени.

В своя отчет държавите от ЕС поставиха акцент върху факта, че броят на загиналите и пострадалите в Украйна е растял въпреки опитите на американския президент Доналд Тръмп през цялата 2025 г. да регулира ситуацията и да започне преговори с руския президент Владимир Путин.

Израелски военнослужещи загинаха при бойни действия в Южен Ливан

🇮🇱 Израелски военнослужещ е загинал по време на операции в Южен Ливан, съобщиха от Израелските отбранителни сили (IDF). 21-годишният Авиад Елханан Волански, сержант в 77-и батальон на 7-а танкова бригада, е бил убит, след като танкът му е бил ударен от противотанкова ракета, изстреляна от Хизбула. Другите двама войници от екипажа на танка са леко ранени.

Ракетата е изстреляна от точка северно от река Литани, което означава, че Хизбула все още представлява заплаха за операциите на IDF в Ливан, въпреки че е евакуирана от районите на юг от реката.

Премиерът Бенямин Нетаняху изказа съболезнования на семейството на падналия войник. „Със съпругата ми изпращаме искрени съболезнования на близките на боеца от бронетанковия корпус сержант Авиад Елханан Волански, с благословена памет, паднал в битка в Ливан“, заяви той. „Заедно с всички граждани на Израел, ние прегръщаме семейството на Авиад, който се сражаваше с кураж и героизъм срещу онези, които посягат на живота ни.“

Министърът на отбраната Израел Кац, който работи с бащата на Волански, също изрази съболезнования. „Бих искал да изпратя най-дълбоките си съболезнования на семейство Волански за загубата на сина им. Познавам баща му, бриг. ген. (о.р.) Яир Волански, главен инспектор на отбранителната система, работещ тясно до мен. Яир е човек на мисията, отдадеността и почтеността. Болката от загубата на син е болка, за която няма думи.“

Министърът на финансите Бецалел Смотрич почете паметта му в X: „Авиад беше смел воин, който защитаваше гражданите на Израел от жесток враг. Сърцето ми е със семейството и приятелите му.“

IDF съобщи за смърта на втори военнослужещ, старши сержант Ори Грийнбърг, загинал в престрелка с бойци на Хизбула. 21-годишният младеж от Петах Тиква, служил в разузнавателния батальон на бригадата Голани, е бил убит по време на операция под командването на 36-а дивизия за разширяване на зоната за сигурност в Южен Ливан. При стрелбата е ранен още един войник, на когото е оказана медицинска помощ на място, без да се налага евакуация в болница.

Ким Чен Ун наредил на войниците си в Украйна да се самоубиват с гранати, вместо да се предават

🇰🇵 Севернокорейският лидер Ким Чен Ун е дал изрична заповед на войниците си в Украйна да се самоубиват с гранати, ако възникне опасност да попаднат в плен. Това съобщи Daily NK, позовавайки се на свои източници от КНДР.

Според онлайн изданието със седалище в Сеул, в момента войските преминават през политическа индоктринация два пъти седмично, на която командирите възхваляват войниците, самоубили се на бойното поле, и подчертават, че този акт е доказателство за вярност към върховния лидер, който превъзхожда дори смелостта на руските съюзници.

Пропагандата използва почти религиозни мотиви за мъченичество. Сред новите лозунги са: „Ако дадеш живота си – ще живееш вечно“ и „Учете се от бойците, които се взривиха“.

Експерти в Сеул описват посланието като пълно пренебрежение към живота на обикновения войник – изпращат ги да воюват в чужда война и ги насърчават да умрат, вместо да попаднат в плен.

Пхенян награди публично част от военнослужещите, участвали в операциите в Курска област. Ким Чен Ун лично връчи медали на малцината, имали късмета да се завърнат живи. По-късно депутати от Южна Корея съобщиха за най-малко 2000 убити севернокорейци при двете вълни на изпращане. Самата КНДР призна загубата на едва около 350 души.

Украинското военно разузнаване съобщи, че в момента войниците остават предимно в Русия (главно в Курска област), където са използвани за укрепителни и инженерни работи, а не за директни бойни действия на фронта.

В Северна Корея доктрината за самоубийство е представена като доказателство за идеологическата чистота и единство на извършителя. Както обясни един от източниците на Daily NK, тази кампания директно свързва смъртта на бойното поле с традиционната концепция за „вечен живот“ в името на семейство Ким – смъртта за него се превръща в най-висш знак за лоялност.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано руски военни блогъри заявиха, че в Запорожка област са пристигнали войски от Северна Корея, които се готвят за операции край Хуляйполе. Въпреки това информацията няма независимо потвърждение. Андрий Коваленко отрече да е засечено движение на севернокорейски войски към 9:00 часа сутринта на 24 ноември.

Стотици руски трупове са покрили бойното поле в района на Добропилия.

🇷🇺 Кадри, заснети от украински части на фронта, разкриват ужасяващи сцени от боевете край Новоторецке в Добропилски район на Донецка област, където полето е буквално затрупано от труповете на руски военнослужещи.

Кадрите, заснети от 56-и специален батальон и парашутни бригади, показват руски пехотни части, попаднали в смъртоносен капан с бодлива тел, мини и противотанкови изкопи южно от селището. FPV дронове и артилерия са довършили настъпващите части, а труповете им са изоставени поради невъзможност за евакуация.

Геолокирани кадри потвърждават десетки жертви в един ров. Оценки от Покровск показват хиляди загинали руснаци за последния месец, част от над 280 000 жертви от началото на годината, разкрити от изтекли данни на руския генерален щаб.

Масираните пехотни настъпления, макар вече в малки групи по 2-3 пехотинци, все още приключват със същите огромни загуби, като руски командири дори взривиха тръбопровод за амоняк, застрашавайки собствените си сили.

Дроновете са отговорни за над 70% от жертвите на фронта, сочат данни на украинското командване, илюстрирайки новите реалности на войната. Такива сцени вървят ръка за ръка с настъплението на руската армия още от битката за Авдеевка през 2023 г.

Frontline Monitor продължава да следи конфликта и да представя обективни анализи на своите читатели, с които да им помогне да получат представа за цялостната динамика на бойните действия.

Хиляди казахстанци в руската армия са загинали или изчезнали в Украйна

🇰🇿🪦🇷🇺 Най-малко 270 граждани на Казахстан бяха потвърдени като загинали или безследно изчезнали по време на сражения в редиците на руската армия в Украйна. Това стана ясно от данни, публикувани от украинския проект „Искам да живея“.

Проектът публикува списък с граждани на страната, които са загинали или изчезнали, след като са се включили в редиците на руската армия. Авторите на доклада уточняват, че действителният брой на жертвите вероятно е много по-висок от потвърдените данни.

„Публикуваният списък не е пълен, а реалният брой на загинали и изчезнали вероятно е няколко пъти по-голям“, отбелязват членове на проекта.

Най-младият сред потвърдените жертви е Андрей Богомолов, който загива на 19-годишна възраст. Най-възрастният е 64-годишният Александър Ялфимов, сражавал се в 254-ти мотострелкови полк на руските сухопътни войски.

Проектът посочва, че руските усилия за набиране на бойци са насочени към граждани на Казахстан както в самата страна, така и сред мигрантите, живеещи в Русия.

Според данните вербуващите действат в затворите, насочват се към трудови мигранти и контактуват с лица, които наскоро са получили руско гражданство. В Казахстан набирането става и през онлайн обяви и фалшиви агенции за работа, предлагащи „високоплатени работни места в Русия“.

Кремъл постепенно промени стратегията си за набиране на бойци, като се фокусира върху съседни страни като Казахстан, за разлика от по-рано, когато беше насочен към далечни страни като Непал, Йемен, Куба и т.н. Това е така, защото в бившите републики от Съветския съюз езиковата бариера е по-ниска, а на много места все още отсъства, докато социалните условия са фактор, който улеснява вербуването.

Проектът „Искам да живея“ отправи призив към властите и обществото в Казахстан да вземат строги мерки към тези мрежи: „В противен случай Русия ще продължи да изпраща граждани на Казахстан да умират“, заявиха авторите.

Frontline Monitor припомня: През октомври Казахстан засили значително режима на проверки на товарите по границата с Русия, за да ограничи потока на китайски стоки – особено чувствителни технологии като микрочипове, които потенциално могат да са в нарушение на западните санкции. Тази мярка доведе до задръстване с над 7500 камиона.

909 украински срещу 34 руски – на какво се дължи огромната разлика при размяната на загинали военнослужещи?

🇺🇦⚰️🇷🇺 По-малкият брой на телата на руски военнослужещи, възстановени от бойното поле и разменени впоследствие, не е пряко отражение на реалното съотношение на бойните загуби, а по-скоро е свързан с характера на руската настъпателна стратегия, условията по фронтовата линия и различията в подхода, по който институциите в двете страни се отнасят към жертвите на войната.

Настоящата тактика на Русия в източна Украйна разчита на масови пехотни щурмове, насочени към смазване на украинската отбрана с методите на изтощението, а не чрез маневрена война. Тези атаки често се провеждат срещу укрепени украински позиции и водят до тежки руски загуби в спорни или открити терени, които остават неосигурени.

Голяма част от атакуващите сили са слабо въоръжени и преминали минимално обучение, често мобилизирани от наказателни батальони, резервисти или етнически малцинства – фактори, допринасящи за ниската мотивация на държавните институции за връщане на телата им.

Когато тези военни загинат в сивата зона, те рядко биват изтегляни поради наличието на постоянна заплаха от дронове, артилерия и понякога снайпери. Дори украинските сили да бъдат свидетели на смъртни случаи, те често нямат сигурен достъп до телата в подобна тактическа обстановка.

Повсеместното използване на малки FPV дронове за наблюдение и удари често води до ликвидиране на руските щурмове още в зародиш, преди пехотата да достигне сивата зона. С течение на времето телата най-често се разлагат до неузнаваемост или се погребват от самите руснаци в импровизирани гробове недалеч от бойното поле, за което свидетелстват клипове.

За разлика от това, много от украинските жертви се дават по време на отбранителни действия или тактически изтегляния от позиции, които впоследствие се заемат от руските войски, което прави възстановяването на телата от страна на Украйна невъзможно. Руските части, контролиращи тези територии, може да не полагат усилия за идентификация или размяна на телата, но самият факт, че се намират във вече заети зони, ги прави по-достъпни за документиране и използване при преговори за размяна.

Освен това, институционалният подход на Русия към загиналите на бойното поле рязко се различава от този на Украйна. Властите в Киев поддържат специални екипи за търсене, често в координация с доброволци, неправителствени организации и съдебни експерти, занимаващи се с възстановяване и разпознаване на загиналите войници, което гарантира възможността за връщане или размяна на телата. В сравнение с тях Русия показва далеч по-малко прозрачност и често съвсем умишлено избягва да признае загиналите, особено във военни формирования, съставени от по-ниско чувствителните демографски групи.

Това разминаване се дължи на политиката на Кремъл за информационен контрол, чиято цел е да се ограничи осведомеността на руското общество за човешките загуби, а от там евентуално вътрешно недоволство. Поради това е твърде вероятно Русия да не настоява за размяна на тела в същата степен като Украйна, макар да не откривам конкретни сведения за подобен подход в преговорите за размяна.

Броят на възстановените и разменени трупове на руски и украински военнослужещи не е аномалия, а естествен резултат от руската война на изтощение, ниския приоритет към собствената пехота и сложната тактическа география на фронтовата линия.

Властите в Башкортостан признаха за над 5000 жертви в Украйна.

🇷🇺⚰️ Държавните институции на Република Башкортостан в състава на Руската федерация признаха публично, че над 5000 военнослужещи от малката автономна република са загинали във войната срещу Украйна.

Това съобщиха местни медии в понеделник, допълвайки че от началото на 2023 г. Башкортостан се намира постоянно сред петте региона с най-големи загуби в Руската федерация.

Някои училища и библиотеки в републиката проведоха възпоменателни събития, посветени на 5000 жители на региона, загинали на фронта. По време на събитията ученици нарисуваха портрети на загиналите, а библиотеките предоставяха на гражданите подробна статистика, разбита по възраст, военно звание и местожителство на всеки от загиналите военнослужещи, а материалите съдържаха хаштага #5000Bashkir.

По данни, предоставени от Telegram канала „Чужда война. Башкирия“, броят на загиналите жители на републиката вече надхвърля 5500 души. Според проекта „Медиазона“ и руската служба на Би Би Си, към днешна дата са установени имената на 4888 загинали жители на републиката. Местното издание „Аспекти Башкортостан“ съобщава за 5188 официално потвърдени смъртни случая към 8 май 2025 г.

Журналисти установиха, че 38% от убитите от Башкортостан са отишли на война като доброволци, без да имат връзка с армията към началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Това е почти два пъти повече от средното за Русия (22%). Други 14% от убитите са мобилизирани, а 18% са отишли на фронта от местата за задържане. Само 19% от разпознатите жертви са били в градове с над 100 хиляди души население; Повечето от тях отиват на война от селските райони и малките градове.

От началото на 2023 г. Башкортостан е неизменно сред петте руски региона с най-големи загуби. От септември 2024 г. републиката уверено държи първото място. Татарстан е на второ място миналата година с 3401 смъртни случая, следван от Свердловска област (2921), Краснодарски край (2702), Пермски край (2592) и почти същия брой в Челябинска област (2573 смъртни случая).

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че руските загуби в жива сила за последното денонощие възлизат на 1240 руски военнослужещи, а общите им загуби от началото на пълномащабната инвазия в Украйна – 969 370.

1 загинал и 48 ранени при серия от руски атаки срещу Харковска област.

🇷🇺💥🇺🇦 Един човек загина, а 48 бяха ранени в руските атаки срещу Харков и четири населени места в Харковска област през изминалата нощ, съобщи в събота сутринта ръководителят на областната администрация Олег Синегубов.

В Харков са повредени жилищни сгради, детска градина, образователни институции, гаражи, частни домове и 17 автомобила. Според Синегубов, гражданската инфраструктура е била атакувана и в три района от областта.

„Нямаше военни цели и не може да е имало. Русия нанася удари по жилищните сгради, точно когато украинците са си вкъщи, когато слагат децата си да спят“, посочи президентът Володимир Зеленски в своя канал на Telegram.

Атаките дойдоха няколко часа след като руската армия нанесе удари срещу Запорожие, при които бяха ранени повече от 20 души. Харков е вторият по големина град в Украйна, който е разположен на около 20 км от руската граница.

„Черноморското крайбрежие на Краснодарски край беше подложено на масирана атака от киевския режим“, съобщава областният губернатор Вениамин Кондратев с публикация в Telegram канала.

„Най-сериозните последици са в Новоросийск, където са повредени три жилищни блока. В резултат на това по предварителни данни четирима души са ранени, двама възрастни и две деца“, написа той.

Русия и Украйна продължават взаимните атаки през последните няколко седмици, въпреки че САЩ водят преговори и с двете страни в опит да прекратят войната, която е най-тежкия военен конфликт в Европа след края на Втората световна война. Последната размяна на удари идва няколко дни след като Киев и Вашингтон сключиха знаково споразумение за добив на полезни изкопаеми в Украйни.

Руската федерация обяви тридневно прекратяване на огъня през следващата седмица, съвпадащо с честванията по повод т.нар. „Ден на победата“ на 9 май. Киев описа предложеното примирие като „манипулация“, която е „само за парада“, провеждан ежегодно от Кремъл на Червения площад.

Украйна репатрира телата на 909 загинали военнослужещи.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Украйна е репатрирала телата на 909 военнослужещи, загинали в сраженията срещу пълномащабната инвазия, съобщи Координационният щаб за лечение на военнопленниците.

Това бяха войници, които участваха в украинската отбрана в секторите Бахмут, Вугледар, Луганск, Курахове, Покровск и Запорожие, като голяма част от телата бяха върнати от моргите на руската армия.

Усилията за връщане на телата на загиналите войници бяха проведени в сътрудничество с няколко правителствени и военни агенции – Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Министерството на вътрешните работи (МВС), Службата за изчезнали лица при специални обстоятелства, Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС), Въоръжените сили (ВСУ) и комисаря по правата на човека към Върховната рада. Украинските власти благодариха и на Международния комитет на Червения кръст за оказаното съдействие.

Женевските конвенции постановяват, че хората, които са загубили живота си по време на война, имат право на достойно погребение. Над 46 000 украински войници са били убити на бойното поле от началото на пълномащабната инвазия на Русия на 24 февруари 2022 г. съобщи в интервю за NBC украинският президент Володимир Зеленски на 16 февруари 2025 г.

Между 60 000 и 100 000 украински войници са били убити в пълномащабната война, а други 400 000 са тежко ранени и не могат да участват отново в бойните действия, според оценки на The Economist, публикувани на 26 ноември 2024 г.

Според последното изказване на Зеленски, 380 000 украински войници са ранени от избухването на пълномащабната война, а „десетки хиляди“ са изчезнали в бой или са държани в руски плен.

Към 28 март 2025 г. Въоръжените сили на Руската федерация са загубили 910 750 военнослужещи на украинското бойно поле от началото на своята пълномащабна инвазия, според ежедневен доклад на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).