Кризата с горивата в Русия продължава да се влошава, 25 региона са с прекъснати доставки.

🇷🇺🚫⛽️ Федералното правителство в Русия облекчава екологичните стандарти за горивата, търгувани на вътрешния пазар – елемент от усилията за спиране на изострящия се недостиг на енергийни суровини, докато ежедневните украински удари продължават да нарушават работата на преработващия сектор в страната.

Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на публикация на руския ежедневник „Комерсант“ от 16 юни. Този ход идва в момент, когато стана ясно, че ударите по руската енергийна инфраструктура оказват много по-тежък  натиск върху доставките на гориво от първоначално очакваното. Според Ройтерс броят на атаките с дронове, насочени към петролни рафинерии в страната, се е удвоил от началото на 2026 г. Прекъсванията доведоха до пълно или частично спиране на дейността на няколко съоръжения и допринесоха за спад в производството на бензин, дизелово, керосин, мазут и други продукти.

Ройтерс съобщи, че руските власти за първи път са въвели мярката миналата есен в опит да спрат задаващия се остър дефицит на гориво. Тази политика позволява на конкретни рафинерии да снабдяват вътрешния пазар с гориво, което не отговаря на предварително установени екологични изисквания. Според доклада действието на това споразумение е било удължено на 1 май.

Съгласно занижените стандарти бензинът, продаван на руска територия, може да съдържа до 150 милиграма сяра на килограм (ppm). Вестникът отбелязва, че това ниво е приблизително 15 пъти по-високо от максимално допустимите граници в Европа, Китай и Индия. Ревизираните правила позволяват по-висока концентрация на ароматни въглеводороди в горивото, считани за токсични и свързвани с различни рискове за здравето.

Натискът над вътрешния пазар на горива изглежда нараства, като се съобщава за все по-висок брой региони на страната, изпаднали в ситуация на остър дефицит, последван от налагане на ограничения за максималното количество гориво, позволено да се закупи от едно лице. Прекъсвания в доставките на гориво и недостига на бензин вече са отчетени в поне 25 руски региона, с оглед на продължаващите украински удари по петролната индустрия, които продължават да изтощават руския енергиен сектор, съобщи The Moscow Times.

Броят на засегнатите региони нараства главоломно. В началото на юни за недостиг на гориво и рестрикции на продажбите имаше само в 15 руски региона. Сходни мерки бяха въведени във всички украински региони под руска окупация – Крим, Севастопол и части от Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка области.

Влошаващата се ситуация е резултат от систематична украинска кампания, насочена към руските рафинерии. Между януари и май украински дронове са реализирали общо 38 успешни удара, докато 16 от атаките са били проведени само в рамките на май – най-високият месечен показател от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

По данни на OilX темповете на преработка в руските рафинерии като цяло са спаднали с 14% от началото на годината и остават с близо 20% под предвоенните нива.

Руски регионални служители предлагат разнообразни интерпретации на причините, довели до повсеместния дефицит. Временно изпълняващият длъжността губернатор на Белгородска област Александър Шуваев заяви, че проблеми с доставките в действителност съществуват, а губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев отхвърли ситуацията като опит за всяване на „изкуствена паника“.

Доставките на гориво в окупираната част на Донецка област на практика са изчерпани, което засяга пряко не само цивилното население, но също и подразделенията на руската армия, които участват „специална военна операция“, алармира руския пропагандист „Romanov Light“, който споделя, че гориво се появява спорадично на отделни бензиностанции, но бива моментално изкупено. Той добави, че по цялата дължина на магистрала Донецк–Авило-Успенка към настоящия момент няма нито една бензиностанции с налично гориво. Ситуацията остава идентична в едноименния областен град.

Лавров оспори на позицията на Казахстан за принципа на териториалната цялост в международното право.

🇷🇺⚔️🇰🇿 Руският външен министър Сергей Лавров заяви в интервю за руското бизнес издание „Комерсант“, че не подкрепя позицията на президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев за принципа на териториалната цялост.

Журналистите се позоваха на изявление на Токаев, в което той отбелязва, че ако в международното право се разчита единствено на принципа на правото на самоопределение, в света могат да възникнат много регионални конфликти. През лятото на 2022 г. той изрази мнение, че този принцип, залегнал в Устава на ООН, е в противоречие с друг принцип – този за териториалната цялост, и подчерта, че ако бъде напълно приложен, може да доведе до възникването на повече от 600 държави, довеждайки до безпрецедентен хаос.

Лавров отбеляза, че си спомня това изказване, но не споделя гледната точка на Токаев, като добави, че по-късно Москва е изяснила своята позиция пред Астана.

„За него има съществува само правото на териториалната цялост. Но пак ще кажа: ако сте членове на ООН, трябва да спазвате Хартата в нейната цялост“, каза Лавров, посочвайки, че териториалната цялост се „уважава от онези държави, чиито правителства представляват всички хора, живеещи на дадена територия“.

„Никоя колониална сила не е представлявала цялото население на колонизираната от нея територия. Това не изисква доказателства! Париж, Лисабон, Мадрид и Лондон не са представлявали народа. Ето защо процесът на деколонизация протече в пълно съответствие с Устава на ООН“, обясни Лавров.

Токаев многократно заявява позицията, че Казахстан се придържа към принципите на суверенитета и териториалната цялост на всички държави, в съответствие с международното право. Именно това е причината Казахстан да не признава нито Тайван, нито Косово, нито Южна Осетия, нито Абхазия, заяви той през лятото на 2022 г.

По същото време той описа т.нар. Донецка и Луганска народни републики, които все още не бяха анексирани от Москва с провеждане на незаконни референдуми, като „квазидържавни територии“. Тук е мястото да се отбележи, че международната общност не признава резултатите от тях и счита окупираните територии за част от суверенната територия на Украйна.

Кремъл проведе семинар на тема „образа на победата“ във войната.

📸 Снимка: Getty Images

🇷🇺 През изминалата седмица президентската администрация в Кремъл е провела семинар за заместник-губернатори, чиято основна тема е бил образът на победата във войната срещу Украйна, съобщи руският информационен бюлетин Комерсант на 2 декември, позовавайки се на свой неразкрит източник.

Новината идва в момент, когато новоизбраният американски президент Доналд Тръмп търси начини за замразяване на войната на сегашните фронтови линии. Като се има предвид територията, която е окупирана от руската армия в момента, както и потенциалната заплаха от подновяване на бойните действия в бъдеще, Киев публично се противопоставя на подобен ход.

Кремъл взе решение за провеждането на подобен семинар, защото войната в Украйна в един момент ще приключи и „трябва да сме подготвени за това“, цитира източника си руското издание.

Руското общество трябва да разглежда бъдещите резултати от изхода на войната като „победа“, въпреки че различните социални групи ги възприемат по различен начин, добави източникът.

Следователно официалните лица трябва да се съсредоточат върху „тихото мнозинство“, което ще бъде „доволно от постигането на целите на войната и задържането на териториите, окупирани от Русия“, съветва администрацията на президента.

По време на семинара многократно беше изтъкнато колко е важна работата с общественото мнение по отношение на руски военнослужещи, които се завръщат от бойното поле.

Президентската администрация препоръчва рехабилитацията и наемането на ветерани да бъдат с приоритет, така че бившите военнослужещи „да не се присъединяват към протестни движения или престъпници“.

След завръщането си на родна земя, съществува реална опасност руските военнослужещи да нямат възможност да получават същите финансови постъпления като цивилни граждани, каза източникът. Следователно е необходимо властите да обмислят насърчаването на уважително отношение към тях в обществото.

По-рано украинският президент Володимир Зеленски предложи да бъде сложен край на „горещата фаза от войната“ с предлагането на членство в НАТО на Украйна, но само тези нейни територии, които са под неин контрол.

Киев подаде своята молба за членство в Алианса през септември 2022 г. Две години по-късно НАТО потвърди „необратимия път на Украйна към пълна евроатлантическа интеграция, включително членство в НАТО“, въпреки че страната все още не е получила окончателно становище от ръководството на военния съюз.