🇺🇸🌊 Първото лице, което екипажът на мисията „Артемис II“ ще види при завръщането си на Земята, е на моряк от Военноморските сили на САЩ.
Лейтенант-командир Джеси Уанг, старши главен медицински специалист Лади Олдридж, главен медицински специалист Влад Линк и медицински специалист първи клас Стив Капала формират водолазния медицински екип, който ще отвори капсулата „Орион“ при завръщането ѝ на Земята, ще направи предварителна оценка за състоянието на екипажа и ще съдейства за тяхното безопасно и ефективно извеждане от капсулата.
Те трябва да окажат индивидуална помощ на Кристина Кук, Джеръми Хенсън, Рийд Уайзман и Виктор Глоувър. Подготовката за тази мисия е дългогодишен процес за четиримата членове на медицинския екип в ролята им на първи медицински лица за контакт в капсулата.
Често работещи в експедиционни военни части, медицинските кадри от водолазния състав към ВМС на САЩ са сертифицирани водолази и минават през специализирано обучение. Това ги прави експерти по декомпресионни заболявания и други специфични медицински състояния под морското равнище. Тяхната мисия е да се грижат и да гарантират безопасността на военнослужещите с водолазна квалификация при провеждането на операции.
НАСА потвърди приводняването на „Артемис II“ и четиримата астронавти на борда на капсулата „Орион“ в Тихия океан. Космическият кораб се спусна във водата в 17:07 ч. местно време след пътешествие около Луната и обратно, продължило 10 дни.
Бързоходни катери на Военноморските сили на САЩ със спасителни екипи се приближават към „Орион“, който в момента се люлее във водите на Тихия океан край Сан Диего, показват кадри от хеликоптер на ВМС.
Първите кадри на астронавтите обаче вероятно ще видим след около час. Системите на кораба трябва да бъдат изключени, а екипажът трябва да изпълни строга последователност от задачи след кацането, преди люкът да се отвори. Освен това НАСА съобщи за технически смущения в комуникацията на спасителните екипи с капсулата.
Служителите по прибирането ще изградят „предна веранда“ от надуваема платформа до капсулата в Тихия океан, преди люкът да бъде отворен и членовете на екипажа да бъдат извадени.
Командирът Рийд Уайзман, пилотът Виктор Глоувър и специалистът по мисията Кристина Кук от НАСА, както и Джеръми Хансен от Канадската космическа агенция, току-що се превърнаха в първите хора, пътували до Луната и завърнали се безопасно на Земята след екипажа на „Аполо 17“ през декември 1970 г.
🌏🚀🌓 Астронавтите от „Артемида II“ подобриха рекорда на „Аполо 13“ за най-далечно разстояние от Земята в 13:57 часа източно време в понеделник. Те се прегърнаха в тясната капсула, пренаписвайки историята като първите четирима души, пътували по-далеч от Земята от всеки друг преди тях.
Преди да достигнат рекордната точка, четиримата приглушиха светлините в капсулата и заеха своите позиции до илюминаторите в подготовка за историческия момент, прелитайки около Луната без кацане, правейки завой към планетата Земя.
„Умът ми не го побира – нещата, които в момента се виждат от Луната с просто око, са невероятни“, съобщи по радиото канадският астронавт Джереми Хенсън преди прелитането. „Просто е немислимо.“
Той предизвика „това и следващото поколение да се уверят, че този рекорд няма да се задържи дълго“.
Астронавтите Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох от американската космическа агенция НАСА, и Хенсън от Канадската космическа агенция, ще станат хората, пътували най-далеч от дома, достигайки 8000 км отвъд Луната. Това надвишава рекорда, поставен от злополучната мисия „Аполо 13“ през 1970 г.
Екипажът получи инструкции да наблюдава единствения естествен спътник на Земята, да прави анотации и аудиозаписи и да съставя доклади за ситуацията: „как е позициониран екипажът, пропуснати цели, неочаквани гледки, описания на лунни обекти, както и техните емоции и реакции по време на полета“.
Астронавтите от аварийното прелитане през 1970 г. – командирът Джим Ловел, Фред Хейз и Джак Суигърт – достигнаха максимум 400 171 км от Земята, преди да се обърнат. Екипажът на „Артемида“ трябва да надвиши постижението на „Аполо 13“ с около 6437 км.
В шестия ден от лунната мисия, която вдъхна нов живот на програмата на НАСА за изследване на космоса, близо 6-часовото прелитане на капсулата „Орион“ в понеделник обещава гледки към обратната страна на Луната. Тези райони бяха твърде тъмни или трудни за наблюдение от астронавтите в програмата „Аполо“ преди повече от половин век.
Очакваше ги и пълно слънчево затъмнение, при което Луната блокира Слънцето, разкривайки част от неговата блестяща корона. „Ще хвърлим поглед към Луната, ще я картографираме, след това ще продължим да се завръщаме там с пълна сила“, заяви директорът на полета Джъд Фрилинг.
Кох наскоро сподели, че тя и колегите ѝ от „Артемида II“ не живеят за суперлативите, но са важен крайъгълен камък, „който хората могат да разберат и осмислят“, свързвайки миналото с настоящето – и дори с бъдещето, когато ще бъдат поставяни нови рекорди.
„Орион“ трябваше да бъде без връзка с контролния център в продължение на 40 минути, докато се намира зад Луната. НАСА разчита на мрежата си за дълбокия космос (Deep Space Network) за комуникация, но гигантските антени в Калифорния, Испания и Австралия нямат пряка видимост по време на този етап.
Тези прекъсвания на комуникацията винаги са били напрегнати моменти по време на мисиите „Аполо“, макар че, както посочва Фрилинг, „физиката поема контрола – и тя със сигурност ще ни върне към видимата страна на Луната“.
По време на прелитането астронавтите планираха да се редуват в заснемането на лунните пейзажи. Според Келси Йънг, лунен геолог на НАСА за „Артемида II“, те ще могат да различат „конкретни части от обратната страна, които никога не са били виждани“ от човешки очи.
През уикенда тя сподели: „Наистина очаквам с нетърпение в понеделник те да приближат Луната малко повече до дома.“
Джаред Айзъкман, администратор на НАСА, заяви пред CBS News в неделя, че астронавтите „категорично имат отговорности за наблюдение“.
„Те разполагат със серия от различни камери – ще събират данни от тях“, каза той и добави, че това помага на бъдещите лунни мисии, включително тези за кацане на повърхността. „Те тренираха три години и половина за тази мисия, работейки с нашите учени над информацията, която биха искали да съберат най-вече за обратната страна на Луната.“
След като капсулата заобиколи Луната, ще са необходими четири дни за завръщане на Земята. НАСА планира приводняване в Тихия океан близо до Сан Диего на 10 април, девет дни след изстрелването от Флорида.
Йънг добави, че екипажът ще проучи потенциални зони за кацане за бъдещи мисии, сред които мистериозната формация Райнер Гама, светло лунно петно, свързано с локална магнитна аномалия, и ще заснеме Меркурий, Венера, Марс и Сатурн при изгрев и залез.
Освен това те ще се опитат да пресъздадат снимката „Изгревът на Земята“, направена от лунна орбита от астронавта Уилям Андерс на 24 декември 1968 г. по време на „Аполо 8“ – кадър, който според мнозина е вдъхновил екологичното движение. Надеждата е новата снимка да има същия обединяващ ефект.
В неделя репортер на CBS News попита пилота на мисията Глоувър дали иска да сподели мисли за Великден.
Глоувър отговори: „В цялата тази празнота – това огромно нищо, което наричаме вселена – имаме този оазис, това красиво място, където можем да съществуваме заедно. Независимо дали вярвате в Бог или не, това е възможност за нас да си спомним къде сме, кои сме, че сме едно и също нещо и че трябва да преминем през това заедно.“
🇺🇸🇨🇦🚀🌕 На 1 април в 18:35 ч. източно американско време ракетата Space Launch System (SLS) на НАСА се издигна от стартова площадка 39B на космическия център „Кенеди" в щата Флорида, изпращайки четирима души към Луната – нещо, което не се е случвало от мисията „Аполо 17" през далечната 1972 г. На борда на капсулата „Орион" са командирът на мисията Рийд Уайзман, пилотът Виктор Глоувър и специалисти по мисията Кристина Кох от НАСА и Джеръми Хансен от Канадската космическа агенция.
Ракетата SLS, висока 98 метра и тежаща 2,6 милиона килограма при старта, генерира тяга от около 39 меганютона чрез 4 основни двигателя RS-25 – наследство от ерата на совалките – и два твърдогоривни ускорителя, всеки висок 54 метра. 8-минутното изкачване до орбита протече без аномалии, а полетните контрольори в Хюстън потвърдиха успешното разгръщане на 4-те слънчеви панела на „Орион", които ще осигуряват непрекъснато електрозахранване по време на 10-дневния полет.
Към момента „Орион" е в ниска земна орбита. На около 25 часа и половина след старта главният двигател на капсулата ще извърши впръскване в транслунна траектория (TLI), което ще я насочи към Луната по т.нар. траектория на свободно връщане – маршрут, който гарантира естествено завръщане към Земята дори при отказ на двигателя. Три часа и 24 минути след изстрелването „Орион" се отдели от горния етаж ICPS и екипажът изпълни 75-минутна демонстрация на маневри в близост – доближаване до 10 метра от отделения етаж, тест, предназначен да провери способността на капсулата да действа около друг обект в открития космос, какъвто ще бъде лунният посадъчен модул при бъдещи мисии. След разделянето ICPS изведе и 4 малки спътника от Аржентина, Германия, Саудитска Арабия и Южна Корея за наблюдение на космическото време, преди да се насочи към контролирано навлизане в атмосферата над Атлантика.
На шестия ден „Орион" ще достигне най-отдалечената точка от полета на около 7400 км отвъд обратната страна на Луната и на около 405 500 км от Земята. Ако всичко мине по план, екипажът ще подобри рекорда за най-голямо разстояние от дома, постигнато от хора – 400 171 км, поставен от злополучната мисия „Аполо 13" през април 1970 г. За първи път от над половин век човешки очи ще видят обратната страна на Луната.
Четиримата астронавти ще обитават тясно пространство от около 9,3 кубични метра – горе-долу колкото два минивана – където ще спят в спални чували, прикрепени към стените, по осем часа на ден, ще се хранят с рехидратирана и подгрявана храна, подбрана по индивидуално меню, съобразено с хранителните нужди на всеки. Всеки ден е предвидена 30-минутна тренировка на специален маховичен тренажор за аеробни упражнения, за да се противодейства на мускулната и костна загуба при микрогравитация. Хигиената ще се поддържа с течен сапун, вода и безотмивен шампоан – душ няма. Тоалетната на „Орион" е „Universal Waste Management System“ – 3D-принтирана от титан и първата по рода си, проектирана специално за дълбокия космос. Разработвана е над десетилетие, тествана на МКС от 2020 г. и е класифицирана като „критична за мисията" система, тъй като повредата ѝ може да наложи преждевременно завръщане.
Ключова задача от полета са снимките от височина 4000–6000 мили на зони от южния полюс на Луната, където са предвидени бъдещото кацане на хора и евентуалната лунна база. НАСА ще следи непрекъснато за здравето на екипажа, въздействието на повишената радиация отвъд защитния пояс на Ван Алън и ефектите от продължителната микрогравитация.
Екипажът е забележителен не само с мисията си, но и с биографиите си. Рийд Уайзман, 49-годишен бивш тестов пилот от ВМС на САЩ и бивш главен астронавт на НАСА, е прекарал 165 дни на МКС и е самотен баща на две дъщери – съпругата му почина през 2020 г. Виктор Глоувър, капитан от ВМС, е първият тъмнокож астронавт, живял на МКС за дълга мисия, с 24 бойни мисии и четири излизания в открития космос зад гърба си. С тази мисия той става първият цветнокож човек, летял отвъд ниската земна орбита. Кристина Кох, инженер-електрик с два бакалавърски и магистърска степен от Университета на Северна Каролина, държи рекорда за най-дълъг непрекъснат престой в космоса от жена (328 дни) и участва в първата изцяло женска космическа разходка през 2019 г. Тя е първата жена, напускаща ниската земна орбита. Джеръми Хансен, полковник от Канадските въоръжени сили и бивш пилот на изтребители CF-18, е първият неамериканец, отправил се към Луната. Хансен получи пилотски лиценз за планер на 16 години и свидетелство за частен пилот на 17, а през 2017 г. стана първият канадец, ръководил клас астронавти на НАСА.
Преди излитането екипажът спази традициите на американската пилотирана програма: закуска със стек и яйца (ритуал, датиращ от полета на Алън Шепард през 1961 г.) и партия покер, в която командирът трябва да загуби, за да „изразходи лошия късмет" преди старта. Уайзман загуби в 14 часа, след което четиримата подписаха стената на „бялата стая" – последното помещение преди влизането в капсулата.
Около 400 000 души се събраха по плажове и пътища на Космическия бряг на Флорида, за да наблюдават старта. Тържествеността на момента не скриваше реалността на програмата „Артемида", която изостава с около 8 години от първоначалния график и е надхвърлила бюджета си значително: по данни на генералния инспектор на НАСА, общите разходи от 2012 г. насам възлизат на 93 млрд долара. Само разработката на SLS е струвала близо 24 млрд, а цената на всяко изстрелване се оценява на около 4 млрд долара. Бюджетното предложение на администрацията на Тръмп за 2026 г. описа SLS като „прекомерно скъпа" система, която е надхвърлила първоначалния си бюджет със 140%.
Въпреки критиките, НАСА залага на успеха на „Артемида II" като предпоставка за следващи стъпки. Новият ръководител на агенцията Джаред Айзъкман обяви миналия месец план за лунна база на стойност 20 млрд долара до края на десетилетието. Следващата пилотирана мисия „Артемида IV" е насрочена за 2028 г. и предвижда кацане на хора на лунната повърхност за първи път от 1972 г.
Приводняването на „Орион" в Тихия океан край бреговете на Сан Диего се очаква на 10 април, което трябва да отбележи успешният край на пътешествие от общо 1,1 милиона мили.
🇺🇸🛰️ НАСА обяви поредица от мащабни инициативи, които преначертават космическата програма на САЩ през следващото десетилетие. Администраторът Джаред Айзъкман представи план за постоянна база на повърхността на Луната на стойност 20 милиарда долара, която се очаква да бъде построена за 7 години. Планът предвижда още спиране на орбиталната станция Lunar Gateway и изстрелване на първия междупланетарен кораб с ядрено задвижване към Марс до края на 2028 г.
Програмата „Артемида“ преминава към модулен подход с нарастваща честота на мисии. Artemis II, първият пилотиран полет около Луната от над половин век, е насрочен за 1 април 2026 г. с екипаж от астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Гловър и Кристина Кох и канадеца Джеръми Хансен. 10-дневната мисия ще бъде полет в свободна траектория около Луната без кацане. Artemis III, очаквана в средата на 2027 г., вече няма да включва кацане, а вместо това ще тества технологии за среща и скачване с комерсиалните лунни модули на SpaceX и Blue Origin в ниска околоземна орбита. Първото кацане на астронавти на Луната от 1972 г. насам се очаква в рамките на Artemis IV, планирана за началото на 2028 г. Оттам нататък НАСА цели поне едно кацане на всеки шест месеца.
Базата ще бъде построена в три фази близо до лунния южен полюс. Първата (2026–2028) се фокусира върху надеждността на достъпа до Луната – повече мисии с товари чрез програмата CLPS и тестове на технологии за енергия, мобилност и комуникации. Втората фаза предвижда полуобитаеми съоръжения с участието на международни партньори. Третата ще включва доставка на пълноценни хабитати и превозни средства за постоянно човешко присъствие.
Решението за Gateway е може би най-осезаемата промяна в архитектурата на програмата. „Не би трябвало да е голяма изненада, че планираме да спрем Gateway в сегашния му вид и да фокусираме усилията си към инфраструктура за устойчиви операции на повърхността“, обясни Айзъкман. Хардуерът и специалистите по орбиталната станция ще бъдат пренасочени към лунната база и към други програми. Айзъкман не изключи подновяване на проекта в бъдеще, но приоритетът е ясен – повърхността, а не орбитата.
Най-значимият от технологична гледна точна елемент от обявените инициативи е апаратът Space Reactor-1 Freedom – първият междупланетарен космически кораб с ядрено-електрическа двигателна система, който ще използва реактор с мощност над 20 kW, захранван с нискообогатен уран (HALEU) и защитен с обвивка от бор-карбид, за да генерира електричество за ксенонови йонни двигатели. По-малко от 48 часа след самото изстрелване реакторът ще бъде активиран, а апаратът ще достигне Марс близо година по-късно.
На борда ще има три хеликоптера от класа Ingenuity – наследници на дрона, летял над Марс от 2021 до 2024 г. Те ще бъдат оборудвани с георадар за картографиране на залежи от вода под повърхността. Вместо да се разчита на системата sky crane, хеликоптерите ще бъдат пуснати при влизането в атмосферата и ще кацнат самостоятелно, за да проучат потенциални места за бъдещи пилотирани мисии.
Успоредно с лунната и марсианската програма НАСА работи за плавен преход в ниска околоземна орбита след извеждането от експлоатация на Международната космическа станция около 2030 г. На 24 март 2026 г. тя публикува покана за предложения към частни компании за бъдещи орбитални хабитати. Кандидатите за заместник на МКС включват Vast (чиято станция Haven-1 е насрочена за изстрелване още през май), както и Axiom Space, Blue Origin и някои по-малки конкуренти. Космическата агенция планира да избере победител за втора фаза на договорите на общ стойност до 1,5 милиарда долара в средата на 2026 г.
Представената стратегия е опит на НАСА да съчетае амбиция с прагматизъм след десетилетия на бюджетен натиск и забавяния. Дали ще успее да удържи и трите направления едновременно – лунна база, марсиански ядрен апарат и комерсиален преход на орбитата – ще зависи както от финансирането на Конгреса, така и от способността на частните партньори да изпълнят обещанията си в срок.
🚀 Хронологията на космическите мисии по държави от зората на надпреварата в края на 50-те години на миналия век до ден-днешен разкрива фундаментални размествания, при които в последните години Русия е изгубила статута си на водеща космическа сила.
Сега тя има роля на второстепенна сила с национална програма, белязана от системни провали и технологична стагнация. Натрупаното изоставане вече е измервано в десетилетия, а пропастта с лидерите САЩ и Китай ще продължи да се задълбочава.
Китайските експерти признават, че все още отстъпват на САЩ с 20 години в технологично отношение. Пекин обаче прилага стратегия на асиметрично развитие, фокусирайки се върху ниши, оставени без пряка конкуренция. Те са единствената държава в момента с изцяло собствена орбитална станция.
Китайският модел е прагматичен: вместо да дублира постиженията на САЩ, стъпва върху съветското технологично наследство и разработва направления, които не са сред приоритетите на НАСА. Това включва успешните мисии на луноходи до обратната страна на Луната и изследването на Марс.
Важен аспект остава и военният сектор, който се развива при висока степен на секретност. Динамиката вероятно се илюстрира най-очевидно от сравнителен анализ на броя изстреляни ракети: разликата между обемите от 2015 г. и текущите нива е неоспорим белег за ускорените темпове, с които Китай консолидира позициите си в Космоса.
🇺🇸🚀 НАСА може да изпрати четирима астронавти на мисия за облитане на Луната най-рано на 6 март. Това е датата, към която се стреми в момента след успешно тестово зареждане с гориво на огромната 98-метрова ракета, която се намира на стартова площадка в космически център „Кенеди“ във Флорида.
„Това вече става съвсем реално“, заяви Лори Глейз, асоцииран администратор на дирекцията за мисии за развитие на системи за изследване на НАСА. „Време е да подходим сериозно и да започнем да се вълнуваме.“
Тя обаче предупреди, че на стартовата площадка все още има недовършена работа, а длъжностни лица ще трябва да проведат многодневен преглед на готовността за полет в края на следващата седмица, за да се уверят, че всеки аспект на мисията е напълно готов.
„Трябва успешно да преминем през всичко това, но ако приемем, че се случи, това ни поставя в много добра позиция да се прицелим в 6 март“, обясни тя, отбелязвайки, че прегледът на готовността ще бъде „обширен и подробен“.
Изпитателният полет Артемида II ще изпрати четирима астронавти на пътешествие от 965 хиляди км около Луната и обратно. Това ще бъде първият път, в който хора се отправят към Луната след последната лунна мисия на Аполо през 1972 г.
Когато служителите на НАСА за първи път тестваха зареждането на ракетата по-рано този месец, те се сблъскаха с проблеми като изтичане на течен водород. Подмяната на някои уплътнения и други ремонтни дейности изглежда са отстранили тези неизправности, според официални лица, които твърдят, че последната генерална репетиция на обратното броене е минала гладко, въпреки премеждия като загуба на наземни комуникации в Центъра за контрол на пуска, което е принудило екипа временно да използва резервни системи.
Членовете на екипажа – астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и този от Канадската космическа агенция Джереми Хансен – започват своята близо двуседмична карантина, за да ограничат излагането си на заболявания преди полета.
Глейз споделя, че е провела разговор с няколко от астронавтите по време на скорошното тестово зареждане, тъй като са били във Флорида, за да наблюдават подготовката. „Всички те са много, много развълнувани“, споделя тя. „Очакването им за потенциално изстрелване през март наистина расте.“
🛰️🚀 Руският космически кораб Союз МС-28 с двама руски космонавти и един астронавт на НАСА, проведе успешно скачване с Международната космическа станция, съобщи Роскосмос.
Ракетата-носител Союз-2.1а излетя от космодрума „Байконур“ в Казахстан в 12:28 часа московско време. Екипажът е съставен от руснаците Сергей Куд-Сверчков и Сергей Микаев и американеца Кристофър Уилямс. Сверчков е командир на мисията, която се явява втори космически полет от началото на кариерата му, докато за другите двама това е дебют в околоземна орбита.
След две обиколки около Земята корабът се скачи автоматично с модула „Рассвет“ на МКС в 12:38 часа универсално координирано време. Тримата ще останат на станцията за период от осем месеца с планирано завръщане в края на юли 2026 г.
Малко по-късно обаче Роскосмос съобщи, че при инспекция на стартовата площадка в Байконур са били установени съществени поражения, причинени от реактивната струя на ракетата. Съобщава се, че това е била единствената площадка, останала на разположение на руските космически мисии.
Самото изстрелване е протекло без инциденти, увери агенцията.
„Всички необходими резервни части са налице, като пораженията ще бъдат отстранени в най-кратки срокове“, уверяват от космическата агенция на Москва. Междувременно стана ясно, че екипажът на Союз МС-28 вече се намира на борда на МКС и остава в добро здраве.
🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп обяви, че премества щаба на Космическото командване на САЩ (SPACECOM) в Хънтсвил, Алабама.
„Щабът на Космическото командване на САЩ ще бъде преместен в красивото място, наречено Хънтсвил, Алабама, което оттук нататък завинаги ще бъде познато като Ракетния град“, заяви Тръмп на пресконференция. Той посочи, че преместването ще помогне за напредъка на неговия план за всеобхватен щит за противовъздушна и противоракетна отбрана „Златен купол“.
„Голям фактор е и това, че в Хънтсвил Космическото командване ще изиграе ключова роля в изграждането на Златния купол. Както знаете, това ще бъде нещо голямо“, отбеляза той.
Този ход отменя решение на бившия президент Джо Байдън да остави щаба в Колорадо Спрингс, което на свой ред беше предшествано от решение на Тръмп да го премести в арсенала Редстоун точно преди да напусне Овалния кабинет за първи път през януари 2021 г. Заради тези промени такъв ход се очакваше още от избирането на Тръмп през ноември 2024 г.
Решението за базирането на Космическото командване е обект на спор между делегациите на Алабама и Колорадо в Конгреса през последните шест години.
Разследвания през 2022 г. на Инспектората към Пентагона и Сметната палата установяват, че вътрешни проучвания на ВВС в периода 2019-2021 г. са посочили арсенала „Редстоун“ като най-добрия избор според показателите, особено по отношение на разходите. Но разследванията също така разкриха, че висшето военно ръководство е възразило, че негативните ефекти върху бойната готовност не са отчетени адекватно в тези проучвания.
Последващо разследване на Инспектората, публикувано на 15 април, също показа, че решението на Байдън от юли 2023 г. да остави щаба в Колорадо е било въпрос на приоритети. И макар да няма никакви доказателства за злоупотреба, подобен избор неизбежно се разглежда през политическата призма. Алабама е червен щат с доминация на републиканците, а Колорадо е син, като там преобладават демократите.
„Обичаме Алабама. Спечелих го само с около 47 пункта. Не мисля, че това повлия на решението ми, нали?“ пошегува се Тръмп към събралите се около него конгресмени от Алабама. В изборите миналата година Тръмп спечели Алабама с 30,6 пункта.
Той също така критикува властите в Колорадо заради разрешаването на гласуване по пощата, което според него води до „автоматично нечестни избори“.
Преместването на Космическото командване ще бъде сложен процес, особено по отношение на подсигуряването с достатъчно съоръжения, оборудвани за операции от ниво „строго секретно“ нагоре.
Според доклад на Изследователска служба на Конгреса от 12 декември 2024 г. около 1 700 души са пряко назначени в щаба на командването. Освен това около 18 000 военни от съвместните сили са разпределени в седем подчинени структури, базирани в шест щата.
Експертите обаче посочват, че преместването няма да започне от нулата, тъй като ВВС вече са подготвили план за изграждане на щаба на SPACECOM на терен от 60 акра в Редстоун. Военната база, управлявана от армията, вече приютява редица структури: Командването за космическа и противоракетна отбрана на армията, Агенцията за противоракетна отбрана и Космическия център „Маршал“ на НАСА.
Томи Тъбървил, републикански сенатор от Алабама, увери, че предстоящото преместване ще струва на данъкоплатците по-малко, отколкото ако щабът остане в Колорадо.
„Това преместване ще спести на данъкоплатците 480 милиона долара, няма да струва повече. Има готови планове. Ще бъде зад защитна стена в Хънтсвил, щата Алабама, арсенала Редстоун. Там имаме 40 000 души. Имаме ФБР, имаме противоракетна отбрана. Имаме НАСА, Blue Origin и SpaceX. Там е перфектно място за Космическото командване“, заяви той.
