🌏 През юли 2026 г. украински дронове удариха танкери и съоръжения на Каспийския тръбопроводен консорциум край Новоросийск, товаренето спря, а Казахстан свива добива. През тази тръба минават над 80% от неговия износ на петрол и тя стига до Черно море само през руска територия. Страната не участва във войната, заради която идват ударите, но понася последици от нея, тъй като не разполага с друг маршрут със сравним капацитет: западната посока през Каспийско море към Азербайджан и източната към Китай не поемат близо 1,5 млн барела дневно, а нова тръба иска 5-7 години и десетки милиарди инвестиция.
Това е най-краткото описание на разстоянието между два пласта в Централна Азия. Отгоре стои публичният разказ за отделяне от сферата на влияние на Москва, който след февруари 2022 г. започса да звучи все по-силно. Отдолу обаче лежат тръби, релси, платежни канали и трудови коридори, положени в периода от 1870 до 1991 г. и те не могат да бъдат сменени с изявления.
Основанията на разказа са истински и няма причина да се подценяват. Присъединяването на региона към Руската империя минава през наказателни походи: след превземането на Хива през 1873 г. имперските части избиват йомудските туркмени край столицата и оценките сочат около 5000 убити. Обосновката по това време е за донасяне на европейски ред и не се различава съществено от френската или британската колониална аргументация. Съветският период добавя нов пласт: Семипалатински ядрен полигон, Байконур, депортациите, лагерите за политически затворници.
Именно този пласт се активира в обществата. През 2021 г. активистът Куат Ахметов от Костанай тръгва по ресторанти и магазини в Казахстан и записва как настоява да го обслужват на казахски; неговите YouTube видеа пораждат кратко движение на подражатели. Реакцията на държавата обаче задава модела за всичко по-нататък: службата на президента обявява „езиковите патрули“ за недопустими, срещу Ахметов започва дело за разпалване на междуетническа вражда и той напуска страната за Киев. Обществото натиска нагоре, властта го охлажда.
Същата асиметрия личи и при елитната реторика, която на пръв поглед подкрепя разказа за отделяне. На 9 ноември 2023 г. Касим-Жомарт Токаев произнася заключителното си слово на казахски пред гостуващата делегация в Астана и кара Сергей Лавров и колегите му да посегнат към слушалките за превод. Жестът е насочен към отколешното описание на Казахстан като рускоезична държава и спечели на Токаев репутация на твърд лидер сред казахстанската публика в мрежите. Емомали Рахмон отива дори по-далеч. На срещата на ОНД в Астана на 14 октомври 2022 г. таджикският президент изрежда пред руския президент Владимир Путин пренебрежението към малките републики: „Тогава, и ме извинете, че го казвам, както и сега, не се обръщаше внимание на малките републики, на малките народи. Традициите, обичаите и всичко останало се пренебрегваха. Нямаше подкрепа за развитие.“ Записът обиколи света като доказателство за отслабващата хватка на Кремъл. В същата реч, точно след упрека, Рахмон поиска допълнителни инвестиции в таджикско образование и се оплака от недостиг на учебници на руски език.
Материалните решения вървят в обратната посока. Токаев изрази подкрепа за изграждането на духовно-просветителски комплекс на Казахстанския митрополитски окръг в Астана на 4,5 площ от хектара, с храм „Всички светии на Казахстан“, храм „Свети Сергий Радонежски“, гимназия и музеен комплекс; патриарх Кирил освети втория храм на 18 септември 2025 г. Девет месеца по-късно, на 28 май 2026 г. по време на държавната визита на Путин в Казахстан двете страни подписаха споразумение за първата казахстанска атомна централа. АЕЦ „Балхаш“ с два реактора ВВЕР-1200 е оценена на около 16,5 млрд. долара, от които 14,4 млрд. за самата централа; Москва поема близо 85% чрез експортен кредит, а строителството започва през 2027 г. В Киргизстан пък руският федерален бюджет плаща нов кампус на Киргизко-руския славянски университет в село Байтик край Бишкек: 29,7 хектара за 15 000 студенти, по 15 млрд. рубли за всеки от първите два етапа и завършек през 2032 г.
Твърдението, че Китай измества Русия, също изисква уточнение. Пекин реално построи неща, които трудно могат да останат незабелязани. Лекото метро в Астана тръгна на 16 май 2026 г. след 20 години от идеята до първия пътник: 22,4 км, 18 надземни станции, изцяло безпилотно, за 1,8 млрд. долара – с главен изпълнител China Construction Sixth Engineering Bureau. ЖП линия от Кашгар през Киргизстан до Андижан, оценявана на около 4,7 млрд. долара, се намира в активна фаза, а най-тежката ѝ отсечка от 305 км в киргизките планини е разчетена на 6 години. В Худжанд китайските електромобили са мнозинство сред новорегистрираните коли.
Обхватът на тази трансформация обаче е по-скромен от разказа за нея. След протестите в Ат-Баши Пекин се оттегли през февруари 2020 г. от логистичния хъб за 275 млн долара, въпреки че китайските партньори останаха в частта за логистика и технологии, и премина към по-предпазлива линия от „малки и елегантни“ проекти, а не скъпи мегастроежи. Средният коридор през Каспийско море, който трябва да е алтернатива на северния маршрут, пренесе около 5 млн тона през 2025 г. при цел 5,2 млн за 2026 г.; през терминала на пристанище Новоросийск минават близо 1,5 млн барела дневно, или около 75 млн тона годишно, предимно казахстански петрол. Той се разтоварва от влак на ферибот и обратно на влак, липсват кораби в Каспийско море и локомотиви в Азербайджан и Грузия, а разширяването на Актау и Курик от 21 на 30 млн тона тепърва предстои.
Икономическата зависимост е най-плътна там, където се движат хора и капитали. По данни на руското МВР от март 2024 г. в страната работят 10,5 млн гастарбайтери от Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан, макар оценката вероятно да включва и хора с местно гражданство. След нападението в „Крокус Сити Хол“ от март 2024 г., извършено от таджикски граждани, Москва затегна режима и добави административен натиск към вече съществуващата ксенофобия. Числата се свиха бързо: киргизките мигранти паднаха от 650 000 през 2023 г. до около 350 000 към края на 2024 г. Преводите обаче не намаляха, а скочиха от 2,531 млрд долара за 2023 г. до 2,565 млрд. само за 11 месеца на 2024 г. Това значи, че хората са станали наполовина, но все пак парите остават, т.е. зависимостта на домакинствата от трудовия пазар на север се задълбочава, докато потокът изтънява. Работата на север е доходна и за друго: данни на украинския координационен щаб сочат, че общо 11 157 граждани на петте държави от региона са подписали договори с руската армия, най-много узбеки и таджики, а поне 1399 от тях са загинали в Украйна.
Ежедневието също минава през инфраструктури от север. Ozon и Yandex държат търговията и доставките, 2GIS и „Яндекс Карти“ покриват навигацията, докато таксиметровите услуги са на „Яндекс“ и напусналата страната inDrive; в Узбекистан тези платформи се разгърнаха ускорено именно от 2022 г. насам. Медиите на Кремъл остават свободно достъпни, а проучване от 2023 г. с финансиране по линия на USAID отчита, че руската телевизия остава основен източник за вътрешни новини за 23% от населението на Казахстан, 18% от това на Киргизстан, 17% от Таджикистан и 9% от Узбекистан.
Оттам минава и по-чувствителната част. Мрежата за трансгранични плащания A7, създадена в края на 2024 г. от осъдения молдовски олигарх Илан Шор и санкционираните „Промсвязбанк“ и ВЕБ.РФ, използва точно Киргизстан за основен банков възел: 37 регистрирани там дружества, през които за 6 месеца минаха близо 480 млрд. рубли, а за година около 1,686 трлн рубли, или близо 20,75 млрд долара. От февруари 2025 г. към схемата работи и стабилната монета A7A5, обвързана с рублата, която към юли 2025 г. обработва по около милиард дневно. Това не е периферен сюжет: санкционният обход на Кремъл стъпва на киргизката банкова система, а през нея текат потоци, които опират и до европейските пазари.
В сигурността алтернатива изобщо не се очертава. Москва е единствената външна сила с постоянни бази в региона. 2 от 5-те власти дължат оцеляването си директно на нея: таджикската след гражданската война от 90-те, която изведе Рахмон на върха, и казахстанската след операцията на ОДКБ през януари 2022 г. Пекин не се кандидатира за заместник. Двете страни си партнират в Шанхайската организация за сътрудничество в борбата срещу „трите злини“, т.е. екстремизъм, сепаратизъм и тероризъм, и редовно потвърждават, че не се конкурират тук.
Постигнатото между самите пет държави е реално, но ограничено. Държавната граница между Киргизстан и Таджикистан беше делимитирана с договор от 13 март 2025 г., а тристранната точка с Узбекистан беше подписана на 31 март в Худжанд, с което за първи път от разпадането на Съветския съюз през 1991 г. няма действащ въоръжен граничен спор в региона. През март 2026 г. войната срещу Иран блокира въздушното пространство, а дори изолиран Туркменистан отвори 4 допълнителни пункта към Сарахс и пропусна през територията си над 200 граждани на 16 страни. Там, където интересите се разминават, съгласуване няма: и петте страни губят вода и почва, а общи усилия срещу засушаването и деградацията на земята така и не се появиха.
Възможно е обаче същите факти да описват закъснение. Свиването на киргизката миграция наполовина за една година е материална промяна, не реторика; Казахстан наистина влага пари в алтернативни маршрути за износ под натиска на ударите по Новоросийск; линията от Кашгар до Андижан се строи след четвърт век разговори. При този прочит елитите не са бенефициери на трайна подредба, а контролират бавно излизане, чийто темп се определя от срока на живот на съветските съоръжения, а не от политическата воля. Подобен аргумент е достатъчно добре обоснова, за да бъде отхвърлен с лека ръка.
По-вероятно е все пак първото обяснение. Мигрантският поток намалява, а зависимостта на домакинствата от него се уплътни; износът търси заобиколни пътища, но финансирането на първата казахстанска АЕЦ идва от чужд кредит; университетският кампус се финансира отвън тъкмо защото културното присъствие вече не идва даром. След закриването на USAID регионалните столици получиха и по-широка свобода да партнират открито на Кремъл, включително за предаване на дисиденти, поради което Централна Азия вече не е онова привлекателно убежище за руснаците, избягали след 2022 г. Обществата се отдалечават, а властите смятат, че печелят от оставането.
