Сенчестият флот на Китай се готви да превземе Тайван.

🇨🇳 Китай мобилилизира огромна армада от цивилни кораби, които биха могли да изиграят решаваща роля при евентуална инвазия в Тайван – операция, която потенциално би могла да надмине по мащаби и сложност дори десанта в Нормандия през Втората световна война.

С помощта на данни от корабни транспондери и сателитни снимки Ройтерс проследи как цивилни плавателни съдове участват в мащабни морски учения това лято. Експерти в сферата на морските операции тези маневри показват, че Пекин разработва реални планове за десант и усъвършенства нови техники за бързо стоварване на войски и техника на плажа, за да сломи отбраната на острова възможно най-бързо.

На снимките се вижда как колона от плаващи бронирани машини за амфибиен десант, които често се пренасят от военни кораби, се насочва към брега. В предишни учения те стартират именно от ро-ро фериботи – плавателни съдове с хоризонтално натоварване.

В маневрите през август участваха 12 цивилни кораба: 6 ро-ро ферибота по редовни маршрути за превоз на автомобили и пътници през Бохайския залив, и 6 палубни товарни кораба – типични за Азия плавателни съдове за тежки товари като строителни материали.

Сигналите от транспондерите им показват спирания в няколко пристанища по пътя към плажа, но облачност пречи на сателитите да заснемат какво точно се случва там. Малко след залез слънце един от товарните кораби се появява на 40 км от брега край град Джесенг в провинция Гуандун, близо до военна база. През следващите 6 часа пристигат и останалите 11. Под прикритието на тъмнината всички се приближават максимално до брега.

Няколко часа по-късно 3 от товарните кораби навлизат директно към плажната ивица. С помощта на сателитния оператор BlackSky Technology Ройтерс успя да наблюдава случващото се. За първи път публично се показват снимки, на които цивилен товарен кораб разтоварва техника директно в пясъка със своята рампа. Машините са подредени на палубата, поне една вече е на брега. Експерти от Тайван и САЩ потвърдиха: Народната освободителна армия продължава да експериментира с различни видове граждански кораби и очевидно е решила проблема с директното разтоварване на войски на плажа.

Недалеч пристига и товарният кораб Huayizhixing, натоварен с около 20 машини. Тези кораби са много подобни на военните десантни съдове, използвани широко през Втората световна война и след това. Техните цивилни варианти, дълги около 90 метра, са евтини, широко разпространени и често се използват от търговски превозвачи в Китай. Благодарение на рампата, откритата палуба и плитката дълбочина, която заемат под нивото на водатте могат да доставят най-различен товар директно на плажната ивица, без да е нужна пристанищна инфраструктура.

На запад към брега се движат четири тесни правоъгълни конструкции – това е самоходна система за временен кей, забелязана за пръв път в началото на десетилетието, после изчезнала и смятана за проблемна. Сега явно е отстранен дефектът и системата отново е в действие.

11 дни по-късно, на 3 септември, Си Дзинпин минава в открита лимузина пред грандиозния парад в Пекин по случай 80-годишнината от победата над Япония. Тайван не беше споменат в речта му, но превземането му остава главна цел за него и партията. Китай гледа на демократично управлявания остров като на своя територия и никога не се е отказвал от възможността да се го върне със сила. Тайпе отхвърля тези претенции и настоява, че бъдещето на острова зависи единствено от неговите жители.

По-рано този месец Китай пусна на вода третия си самолетоносач – 80 000-тонния Fujian, който е значително по-модерен от предишните два. Това е поредното напомняне за възхода на китайската военноморска мощ и задълбочаващото се съперничество със САЩ в Индо-Тихоокеанския регион.

„Въпросът за Тайван е изцяло вътрешен проблем на Китай. Готови сме да работим за мирно обединение, но никога няма да допуснем Тайван да бъде отделен от Китай с каквито и да било средства“, заяви китайското външно министерство пред Ройтерс.

От другата страна на пролива тайванският министър на отбраната Уелингтън Ку подчерта, че има непрекъснато наблюдение на използването на ро-ро фериботи от страна на Пекин, като военните на острова разполагат със „съответните планове за реакция“.

Бившият американски подводничар Томас Шугарт, който изследва подробно китайския флот, това лято сме били свидетели на „огромен скок напред“. Той посочи, че употребата на палубни товарни кораби за разтоварване на тежко оборудване директно на плажната ивица разширява значително капацитета на първата вълна.

Китай разполага с най-мащабното търговско корабостроене в света, което възлиза на над 53% от глобалното производство (САЩ – едва 0,1%). По закон тази огромна армада от търговски кораби може да бъде мобилизирана за нуждите на армията. Палубните товарни кораби струват под 3 млн. долара, ро-ро фериботите – около 60 млн. В същото време един модерен десантен кораб от клас „Америка“ излиза над 3,8 млрд. долара.

Все пак дори най-прецизните и усъвършенствани учения не гарантират успех. Тайванският проток е коварен – бури, мъгла, силни течения. Подходящите за десант плажове са твърде малко и силно укрепени от десетилетия. Според експертни оценки Пекин е способен да прехвърли едва около 20 000 войници с редовните си десантни средства в първата вълна, а за пълно овладяване на острова са нужни между 300 000 и 1 000 000 души плюс, обезпечени от непрекъснато снабдяване. Именно затова ролята на „сенчестия флот“ ще бъде решаваща.

Бившият главнокомандващ на тайванските въоръжени сили адмирал Ли Симин смята, че Пекин е взел решение да премине към тактика на множество малки десанти едновременно, която е много по-трудна за отблъсване, отколкото няколко големи.

Пенсионираният тайвански контраадмирал Юстър Ю е категоричен: „Това ме притеснява повече от самолетоносачите им. Показва, че сериозно се готвят да стъпят на сушата.“

Все още никой не може да каже със сигурност дали Народната освободителна армия има пълната готовност за инвазия. Както отбеляза Ян Истън от Военноморския колеж на САЩ:

„Войната винаги е хазарт. Нищо не върви точно по план – нито за нападателя, нито за защитника.“

Китайски десантни баржи забелязани нощем от спътник: Подготвка за инвазия в Тайван?

🇨🇳🌊🇹🇼 Сателитни изображения, заснети от американската компания Capella Space в средата на октомври, разкриват разполагане на военноморски активи на Народната освободителна армия на Китай в непосредствена близост до Тайван.

На 16 октомври 2025 г., в 00:59 местно време, един от спътниците на Capella е уловил три от новите десантни баржи от клас Shuiqiao да стоят закотвени в близост до пристанище в Сяншан, провинция Джъдзян – най-близко разположената до Тайван.

Използвайки т.нар. Coherent Spotlight Imaging (CSI) технология в комбинация със Synthetic Aperture Radar (SAR), системата е осветила съдовете дори в условията на пълна тъмнина, което демонстрира възможностите за проследяване на кораби, мониторинг на пристанища и откриване на „тъмни“ цели.

Тази част на Източнокитайско море се намира точно срещу северозападния бряг на демократично управлявния остров – стратегическа точка, която неизбежно се свързва от експерти с евентуалните планове на комунистически Китай за насилствено „обединение“.

Десантните баржи, познати още като "мостови платформи за десант", са проектирани за ролята на плаващи мостове за трансфер на тежка бронирана техника и войски към отсрещния бряг, което ги прави ключов елемент в плановете на Пекин за бърза инвазия на острова. Според доклад на China Maritime Studies Institute (CMSI), тези плавателни съдове са част от повсеместна модернизация на китайския флот, насочена към постигане на готовност за „възстановяването“ на Тайван до 2027 г.

В контекста на ескалиращото напрежение в региона през последната година, това развитие поражда сериозни опасения относно плановете на Пекин. Министерството на отбраната на Тайван докладва най-малко 222 полета на китайски бойни самолети в зоната на протока през последните седмици, докато Пекин засилва военните маневри в Южно- и Източнокитайско море.

Освен това, изтекли онлайн документи разкриха, че Русия предоставя пряка военна помощ на Китай под формата на мащабно обучение на парашутисти за провеждане на евентуален въздушен десант в Тайван в рамките на планираната инвазия. Експерти предупредиха, че подобни учения потенциално биха могли да ескалират бързо, особено с оглед на факта, че китайски военни проведоха изпитания на баржите в комбинация с цивилни плавателни съдове в рамките на учение миналия месец.

Путин защитава инвазията в Украйна, твърди, че Русия държи „стратегическата инициатива“

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин защити решението за започване на пълномащабна инвазия в Украйна, наричайки го „правилно и навременно“ и заяви, че руските сили „държат напълно стратегическата инициатива“, като от началото на годината са „освободени“ близо 4900 кв. км. и 212 населени места.

Изявленията бяха направени по време на среща с висши военни командири край Санкт Петербург на 7 октомври, според стенограма на Кремъл и резюмета на руските държавни медии.

„В момента руските въоръжени сили контролират изцяло стратегическата инициатива. Тази година освободихме близо 5000 квадратни километра територия – 4900, и 212 населени места“, каза Путин.

„Решенията, взети през февруари 2022 г., бяха правилни и навременни“, добави той.

Путин посочи, че целите на войната остават непроменени и повтори заявените от Кремъл намерения за „демилитаризация и денацификация“ на Украйна. Той твърди, че нейните войски отстъпват „във всички сектори на фронта“.

На същата среща главнокомандващият генерал Валери Герасимов заяви, че руските сили „напредват практически във всички посоки“, отбелязвайки напредък край Покровск, Сиверск, Костянтинивка и Купянск, както и усилия за създаване на буферни зони в Сумска и Харковска област.

Путин защити инвазията с незаконните референдуми, организирани от Кремъл през есента на 2022 г. в окупираните територии, и заяви, че техните жители масово са гласували за присъединяване към Русия – събития, които бяха категорично отхвърлени като незаконни от международната общност.

Докато Москва обяви превземането на нови села тази седмица, украинските власти отбелязват, че руската армия не е превзела голям украински град през 2025 г. и съобщават за локални контраатаки около Добропилия и в граничните райони на Сумска област.

Оперативният анализ на Института за изследване на войната (ISW) от 7 октомври подчерта тежките руски загуби на няколко фронта и оцени, че жертвите са твърде високи за ограничените резултати от настъплението.

Израел: Хутите готвят сценарий за масова инвазия, по модела на атаката от 7 октомври

🔍 Източник: Military Media Yemen

🇮🇱🇾🇪 Израелски служители по сигурността алармират, че през последните месеци хутите в Йемен са постигнали значим напредък в разработката на ракети с голям обсег и ударни дронове, а в същото време преместват голяма част от производството и съхранението им под земята. Тази промяна накара Израел да засили операциите си срещу инфраструктура на групировката, далеч от собствените си граници.

Предупреждението, отправено от военни и разузнавателни служители, дойде малко след мащабен израелски въздушен удар срещу столицата Сана предния четвъртък. Атаката, включваща над 65 боеприпаса, беше насочена срещу пунктове за командване и контрол и складове за съхранение на оръжие на подкрепяната от Иран групировка. Тя беше предшествана от удар с камикадзе дрон по южния курортен град Ейлат, при който бяха ранени над 20 души.

Според официални лица, моделът в Йемен копира иранския подход, възприет от регионалните съюзници на Техеран: създаване на силно укрепени местни оръжейни индустрии, често вкопани в планини или пустинни райони, за да не зависят от чуждестранни доставки. Подобен модел цели да постигне производство на по-тежки и по-точни ракети, както и нисколетящи, трудно откриваеми експлозивни дронове.

„Заплахата се развива: хутите не само изстрелват ракети и дронове, но и изграждат устойчиви производствени и складови мощности“, заяви висш военен служител, съгласил се да говори при условие за анонимност.

Израелското разузнаване следи отблизо това, което описва като план на хутите за подготовката на милиции за провеждане на мащабно нападение, моделирано по терористичната атака на Хамас в южен Израел на 7 октомври 2023 г. Програмата, наречена в някои доклади „Туфан ал-Акса“ или „Йерусалимски потоп“, предполага набиране на местни милиции и обучаването им на тактики за мащабно проникване, които биха могли да започнат от съседни държави.

Анализатори смятат, че курсовете се провеждат в Йемен, но всяка една реална операция вероятно би била започната от Йордания или Сирия, за да се прикрие нейният произход. „Това е идея, която надхвърля всичко, което са опитвали досега“, отбеляза военен служител.

Тези оценки доведоха до усилено събиране на разузнавателни данни от Израел и създаването на нови специални екипи, насочени към Йемен. Военното разузнаване (АМАН) сформира екипи от анализатори, фокусирани в откриване на командни пунктове и производствени обекти на хутите, разкриха официални лица. Тези звена вече са постигнали първоначални успехи в това да картографират инфраструктурата на йеменската групировка.

Ударите по Сана последваха друга операция от преди месец, насочена срещу инфраструктура на хутите, както и удар по заседание на политическия им кабинет в столицата. Според израелското разузнаване, тази атака не успя да елиминира двама ключови лидери – началник-щаба и военния министър на хутите – въпреки че други по-маловажни министри и премиерът на правителството бяха убити, според израелски оценки, споделени с медиите.

САЩ и международната общност продължават опитите за оказване на натиск към финансирането и доставките на оръжия за йеменските бунтовници. Този месец Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на повече от две дузини субекта, обвинени в канализиране на средства към движението. Израелски служители отбелязаха, че тези мерки, в комбинация с целенасочени удари и вътрешните промени при хутите, биха могли да отслабят групировката с течение на времето.

Представители на Израелските отбранителни сили (IDF) уточниха, че операциите имат за цел да предотвратят бъдеще, в което хутите разполагат с хиляди точни ракети с голям обсег, които биха могли да застрашат Израел и регионалната стабилност.

„Не искаме хутите да се превърнат в стратегическа заплаха с далекобойни ракети. Затова действаме сега, за да разрушим техните центрове на тежест“, заяви висш военен служител.

Ансар Аллах, както се нарича официално движението на хутите, предприе серия от безпилотни и ракетни атаки срещу Израел и морските пътища в Червено море след началото на войната в Газа. Израел твърди, че ударите му в Йемен са насочени към прекратяване на тези атаки и осигуряване на израелския и международния морски трафик.

Експерти алармират, че намаляването на капацитета на хутите е трудна задача. Иранският модел на локализирани програми – прокопаване на производствени инсталации в планински и пустинни райони и обучение на местни инженери – прави ударите и прехващанията значително по-сложни. През последните години израелските военни проведоха операции в Сирия и други региони, за да осуетят подобни усилия на Техеран и неговите съюзници.

Израелските лидери твърдят, че продължителна кампания, насочена срещу заплахата от хутите е необходима, дори ако бъде постигнато примирие в Газа, тъй като заявената цел за унищожаване на Израел ги превтъща в постоянна заплаха за сигурността, въпреки географската дистанция.

„Няма да приемем ситуация, в която хутите един ден разполагат с хиляди прецизни ракети“, заяви израелски служител, обобщавайки мотивите на правителството за продължаване на операциите.

Въпреки това, друг служител предупреди: „Колкото повече удряме техните пристанища и спираме оръжията от Иран, толкова повече те ще разширяват независимото си производство.“

В Прага беше отбелязана 57-годишнината от съветската инвазия в Чехословакия.

Чешкият президент Петр Павел дава реч по време на церемония по отбелязването на 57-годишнината от смазването на „Пражката пролет“.
📸 Снимка: Sashko Shevchenko

🇨🇿 Преди 57 години Съветският съюз извърши военна инвазия в Чехословакия, и заедно със силите на Унгария, България и Полша сложи край на „Пражката пролет“. Тогава сградата на Радио Прага се превърна в една от арените на сблъсъка между съветски танкове и мирни граждани на чешката столица. Именно тук през 2025 г. се проведе ежегодната церемония по полагане на венци в памет на загиналите в резултат на военната интервенция на страните от Варшавския пакт.

„Тази година отново се събираме пред сградата на Чешкото радио, сграда, превърнала се в един от основните символи на август 1968 г. Преди точно 57 години тук от ранна сутрин се водеше борба. Битка, която със сигурност не беше равна, която със сигурност не беше справедлива. Тук идваха съветски войници, тук идваха съветски танкове, а нашата армия не устоя срещу тях. Опълчиха им се обикновени граждани, опитващи се с всички сили да забавят настъплението на окупаторите“, каза премиерът на Чехия Петр Фиала, изнасяйки реч на церемонията на 21 август.

Президентът Петр Павел призова присъстващите да помнят уроците от 1968 г., за да не повтаряме отново грешките на миналото и отбеляза, че тоталитарните режими винаги използват историята, за да служат на собствените си интереси, и направи паралели със съвременната война на Москва срещу Украйна.

„Днес Русия твърди, че не води агресивна война с цел подчиняване на суверенна държава, а само провежда специална операция, операция за защита на руснаците и руските интереси, където и да се намират те. В случая с 1968 г. това беше „международна помощ, международна помощ срещу контрареволюция“, която уж се разпространяваше и заплашваше нашата страна… И в духа на това тълкуване на историята цяло поколение имаше поне временно изкривено усещане за света. Целта ни трябва да бъде да направим погледа си към историята възможно най-обективен“, каза Павел.

Чешкият лидер също така предупреди за изкривеното тълкуване на съвременните събития, тъй като и днес има чехи, които са под влиянието на руската пропаганда. По думите му тя е същата, каквато е плъзнала сред чехословашкото общество преди 57 години.

Входа на сградата на Чешкото радио, където преди 57 години мирното население се опълчи на съветските танкове и армиите от Варшавския договор, дошли да смажат „Пражката пролет“.
📸 Снимка: Sashko Shevchenko

„Имаше хора, които проявиха голям героизъм, когато без оръжие се опълчиха на танковете, не само тук, но и по улиците на други чешки и словашки градове. Но имаше и хора, които не знаеха как да тълкуват ситуацията, бяха под влиянието на пропагандата тогава и може би смятаха, че в основата си случващото се е правилно. И днес виждаме, че поради различните интерпретации на скорошната история и настоящето, много хора имат много изкривена представа за света“, обясни той.

Петр Павел спомена документалния филм „Великото отечествено пътуване“, в който трима чехи, подкрепящи действията на руския президент Владимир Путин, пътуваха до Украйна, за да видят с очите си ужасите на войната. Въпреки това, след завръщането си, тяхното мнение за това кой е агресорът и кой е жертвата не се промени.

„Трябва да обръщаме внимание на това как тълкуваме не само далечната история, но скорошните събития, за да няма изкривявания, за да се придържаме към фактите и ценностите, съпътстващи човечеството от незапомнени времена, за да можем да различаваме кое е правилно и кое е зло“, подчерта той.

На 21 август 1968 г. армиите на страните-членки на Варшавския договор нахлуха в Чехословакия, поставяйки я под военна окупация. Последният съветски войник напусна Чехия на 21 юни 1991 г.

Тайван ускорява разработката на морски дронове за посрещане на евентуална инвазия

🇹🇼🌊 Изправен пред заплахата от инвазия, Тайван е увеличил значително темпото на отбранително производство. Сред най-видимите елементи е разработката на морски дронове (USV), вдъхновени от уроците, научени от войната в Украйна и успехите на Киев в Черно море, където неговите морски дронове парализираха операциите на Черноморския флот на Русия.

Тайван очевидно си е взел поука.

Тези системи сами по себе си не гарантират победа, но могат да нарушат и отслабят първата вълна в евентуална инвазия от континентален Китай, както и да направят висока цената на снабдяването на евентуален плацдарм. Придобилите популярност десантни баржи, за които Frontline Monitor съобщи по-рано, биха били високо в списъка с мишени. При креативна употреба морските дронове могат да оформят движенията на китайските бойни кораби и да ги изложат пряко на други ударни средства, като например далекобойни ракети.

Минаха почти три години, откакто от първата поява на украинските морски дронове в Севастопол. Тайван показа първите признаци, че следва техният пример, по-малко от година по-късно, когато през август 2023 г. беше представен морският дрон Sea Shark 400, който беше малък и лек, но бяха необходими по-способни системи. След това развитието изглеждаше бавно, но през юни 2025 г. беше демонстрирана първата вълна бойни проекти.

Събитието, организирано от Националния институт по наука и технологии „Чунг-Шан“ (NCSIST), включваше 12 компании. Сега изпитанията на цели серии морски дронове вече са факт.

Kuaiqi притежава корпус с нисък профил, два дизелови двигателя (43 възела), система за сателитни комуникации Kymeta, взривен заряд в носа, хангар за квадрокоптери и шест тръби за изстрелване на баражиращи боеприпаси Jing Fen, аналог на американските Switchblade.

Endeavour Manta разполага с далеч по-футуристичен дизайн – тримаран със пластмасов, подсилен с влакна стелт корпус, дълъг 8,6 м и широк 3,7 м. Може да бъде с екипаж, като има малка кабина в основата на мачтата, наподобяваща платно. Забележим радарен купол, вероятно за монтирана на кардан сателитна антена, доминира на предната палуба. Два извънбордови двигатели Honda дават максимална скорост от 35 възела.

Sea Shark 800 е значително по-голям по размер наследник на оригиналния модел Sea Shark 400, представляващ моторна лодка с два напълно капсуловани извънбордови двигателя, осигурявайки известна степен на защита.

Piranha 9 е 9-метров дизайн със стелт линии и сравнително голяма надстройка по средата, която приютява отделение за баражиращи боеприпаси. Плавателният съд е задвижван от два вътрешни двигателя с водомети. Забележително е, че корпусът е покрит с радарно абсорбиращи материали (RAM).

Дали новите морски дронове на Тайван ще бъдат достатъчни, за да възпрат китайска инвазия срещу острова, предстои да видим. Започването на война е преди всичко политическо решение, но тяхното присъствие в Тайван вероятно ще добави още несигурност за китайските военни плановици, особено ако бъдат произведени и разположени в голям брой, а оперативните им модели и възможности бъдат запазени в тайна. Това увеличава изчислението на риска за Пекин и в крайна сметка има потенциала да се окаже оръжието, нанесло сериозен удар на нашественика.

Военни игри разкриват трудностите пред евакуацията на граждани от Тайван при китайска блокада.

Военно-транспортен самолет C-130 на ВВС на Република Сингапур каца на летище Мутиара Сис Ал-Джуфри в Палу, Централен Сулавеси, Индонезия, 8 октомври 2018 г.
📸 Снимка: REUTERS/Hannibal Hanschke/File Photo

🇸🇬🤝🇹🇼 Военна игра, проведена в Сингапур, симулира кризисен сценарий, при който Китай налага въздушна и морска блокада на Тайван, оставяйки около 1 милион граждани на страните от Югоизточна Азия блокирани на острова.

Събитието, което беше проведено през април в хотел в Сингапур, събра около 40 участници, сред които действащи и пенсионирани служители и военни от Индо-Тихоокеанския регион и учени по сигурността.

В рамките на два дни участниците обсъждаха реакции на кризата. Някои разглеждаха колективни действия на Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН), докато други преговаряха с фиктивни представители на САЩ, Китай и Япония за специални въздушни и морски коридори за евакуация. Според източниците ключов извод беше, че страните от Югоизточна Азия разчитат на въздушен мост, организиран от Сингапур, за да евакуират гражданите си.

„Нищо не се движеше, докато сингапурците не се намесиха в последния момент. Те откриха начин да изведат хората си и предложиха да помогнат на другите“, разкри един от участниците в игрите, проведени в хотел Jen Singapore Tanglin.

Сингапур, който поддържа дискретно военно присъствие в Тайван от десетилетия, използва своя достъп до летища и самолети. Упражнението обаче приключи, преди да бъдат обсъдени детайли относно това как Сингапур е договорил маршрут за евакуация през блокадата с Китай и как би функционирал той.

Едва сега разгласена публично, военната игра се провежда на фона на ескалация на напрежението между САЩ и Китай за надмощие в Индо-Тихоокеанския регион и предоставя рядък поглед върху планирането на реакция в извънредни ситуации около Тайван, което според някои военни аташета и експерти става все по-необходимо заради възможната китайска инвазия, която може да въвлече САЩ и да застраши други страни.

Макар сценарият в нея да не отразява официални политики, участниците, изпълняващи ролите на министри на външните работи и отбраната, работиха въз основа на познати позиции на най-малко девет правителства, в т. ч. Сингапур, Китай, Тайван, САЩ, Индонезия, Виетнам и Филипините.

Според Националната имиграционна агенция на Тайван гражданите на страни от Югоизточна Азия съставляват около 94% от близо 1 милион чужденци в Тайван, като индонезийците, виетнамците и филипинците са мнозинството.

Министерство на отбраната на Сингапур заяви, че не е участвало в „работилницата“ и нито един негов служител не е присъствал, и отказа да коментира военното си присъствие в Тайван, както и евентуални планове за евакуация при конфликт.

Китайското външно министерство заяви, че „винаги се е противопоставяло решително на страни, с които има дипломатически отношения, да поддържат каквито и да е официални връзки с Тайван, включително военен диалог и сътрудничество“, добавяйки, че не е запознато с обстоятелствата около упражнението.

Международният институт за стратегически изследвания (IISS), който организира упражнението, посочи, че участниците са присъствали в лично качество и не може да дискутира „дискусиите, присъстващите или други елементи“.

Министерството на отбраната на Тайван и секретариатът на АСЕАН в Джакарта не отговориха на въпроси. Представител на Пентагона заяви, че не са запознати с официално участие на Министерството на отбраната на САЩ в събитието.

Няколко седмици след събитието министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет посочи по време на конференция за сигурност в Сингапур, че заплахата от използването на военна сила от Пекин в Тайван е „неизбежна“, особено като се има предвид непрекъснатите въздушни и морски учения на китайската армия около острова.

Китайски длъжностни лица обвиниха Хегсет и други служители на администрацията на Тръмп, че преувеличават „т.нар. китайска заплаха“. Пекин разглежда Тайван като своя територия и никога не се е отказвал от използването на сила за завземането му. Президентът на Тайван Лай Чин-те и неговото правителство категорично отхвърлят претенциите на Китай за суверенитет.

Дрю Томпсън, сингапурски учен в сферата на сигурността, подчерта значението на развиването на неофициални връзки на страните от Югоизточна Азия с Тайван и преди всичко с неговата армия. „Планът е едно, но са нужни достъп и връзки, за да се осъществи“, каза той.

Филипинското външно министерство заяви, че властите в Манила имат планове за извънредни ситуации в Тайван, без да споделя никакви подробности.

Сингапурските сили провеждат военни учения в Тайван от 1975 г. по силата на споразумението, известно като Проект „Звездна светлина“. Тяхното присъствие рядко е признавано публично от властите в Сигнапур, които нямат официални дипломатически отношения с островната държава, но остава важно за отбраната на града-държава.

Сингапур изпраща на ротационен принцип до 3000 пехотинци и командоси годишно в три учебни лагера в южен Тайван. Това му дава стратегическа позиция за наблюдение както на Тайванския проток, така и на северната част на Южнокитайско море, отбеляза западен служител в сферата на сигурността.

Въпреки възраженията на Китай, Сингапур запазва своето присъствие, тъй като изтеглянето би нарушило деликатния стратегически и дипломатически баланс около Тайван. Сингапурските сили също тренират редовно в Австралия, Франция, Бруней и САЩ. Градът-държава разполага с най-добре екипираната армия в Югоизточна Азия, сочи годишното проучване на IISS.

При избухване на война в Тайван сингапурските сили там може да са блокирани или използвани като средство за натиск от Китай върху Сингапур, смятат анализатори. Евакуацията на цивилни от Тайван вероятно би се оказала трудна задача за правителствата на страните от региона, пише малайзийският учен Нгеоу Чоу Бинг в проучване на Carnegie Endowment.

Той отбелязва, че Пекин има интерес да запази неутралитета на повечето страни от АСЕАН. „Ако Пекин се интересува от това как е възприеман в Югоизточна Азия по време на криза в Тайван, евакуацията на граждани от региона ще е ключова за неговата дипломатическа позиция.“

Изселване и укрепване: Су̀валският коридор под напрежение

🔺 Страховете от възможността за руска инвазия водят до напускане на местните жители от стратегически важния Сувалски коридор. Властите в Полша и Литва засилват отбранителната инфраструктура и провеждат съвместни учения с НАТО.

Част от жителите на Сувалския коридор – тесен 65-километров участък между Полша и Литва – започват да напускат района, опасявайки се от евентуално военно настъпление от страна на Русия. Това съобщи германският вестник Bild, позовавайки се на местни източници. Районът, притиснат между Калининградска област и Беларус, се разглежда от Алианса като едно от най-уязвимите му места на източния фланг.

„Ако Русия реши да действа, ние ще сме първите, които ще бъдат ударени“, споделя жител на литовското село Швянченис, цитирано в материала.

В отговор на нарастващото напрежение Литва и Полша засилват своето военно присъствие и инфраструктурна готовност. Литовските власти обявиха ускорено изграждане на стратегически пътища и мостове, които ще позволят бързо придвижване на войски и евакуация при нужда. Част от трасето, свързващо Вилнюс с полския град Аугустов, се модернизира с военни цели.

Съвместни военни учения като проведеното през април 2024 г. Brave Griffin демонстрират способностите на НАТО да реагира в реално време на заплахи в региона. Алиансът вече разполага с допълнителни сили в Полша и Литва, а разузнавателната активност в Калининград и Беларус остава засилена.

Макар да няма официална евакуация, множество жители споделят, че сами са взели решения за преместване – временно или постоянно. Според съобщения в социалните мрежи някои прибягват до лична подготовка: изграждане на укрития, запасяване с храна, и дори обучение с дронове и оръжие.

Властите в Литва призовават към спокойствие, но не крият, че работят по сценарии за извънредни ситуации. Националната гвардия и вътрешното министерство провеждат информационни кампании за реакция при военна или хибридна заплаха.

Сувалският коридор има критично значение за НАТО, тъй като е единственият сухопътен път, свързващ балтийските държави с останалата част от Алианса. При евентуално затваряне от руските сили в Калининград и Беларус, Литва, Латвия и Естония могат да останат изолирани от западната военна помощ.

Ситуацията в Сувалския коридор подчертава реалността на стратегическото напрежение в Източна Европа. Страхът на местните не е паника, а прагматичен отговор на нарастващото военно присъствие и все по-непредвидимата политика на Русия. Междувременно НАТО и местните правителства ускоряват подготовката си – както логистично, така и психологически.

Тихата буря: Как Китай може да превземе Тайван без война?

🇨🇳⚔️🇹🇼 За политиците и военните стратези, мислещи в рамките на конвенционални модели и смятащи, че времето е на тяхна страна, е лесно да отхвърлят потенциална инвазия в Тайван като нелогична. Въпреки това би било разумно тези лидери да добавят пет основни схващания към разбирането си за ситуацията, а именно:

• Китай иска Тайван поради националния суверенитет.
• Китай иска Тайван заради напредналите му технологии и индустрии.
• Китай иска да защити собствените си военни способности.
• Международната общност няма да действа превантивно.
• Международната общност е зависима от доказуема вина.
• Международната общност иска да предотврати пълното унищожение на Тайван.

Има поне два съществени урока от Украйна, които Пекин би могъл да приложи в своя евентуален план за Тайван. От инвазията през 2022 г. стана ясно, че голяма част от международната общност е твърдо против открита военна агресия срещу независима държава. Скоростта тук има решаващо значение. От анексията на Крим през 2014 г. пък е ясно, че има и други начини за упражняване на военна сила – използването на „зелени човечета“ беше военен ход, който обърка международната общност достатъчно, за да бъде ефективен и да постигне целите си.

Китай разполага с човешки ресурс, достатъчен да инфилтрира Тайван с 50 до 100 000 войници, дори и по-малко, под прикритието на бизнесмени, туристи, работници и моряци без униформи. С помощта на малки оръжия, гранати, експлозиви и евентуално РПГ-та, малки бойни единици биха могли да неутрализират ключова инфраструктура и важни пътни възли и да ангажират отбраната на острова. По модел, подобен на офанзивата при Тет, такива формирования от специални части и командоси могат да нанесат хаос върху комуникации, транспорт, командване и контрол.

Втората фаза ще бъде въздушна кампания в подкрепа на силите на терен, която ще е последвана от пълномащабна военна инвазия. Китайски войски и оборудване ще бъдат транспортирани по въздух, възможно е дори използване на десантни войски. В този етап за разлика от Крим ще се водят ожесточени сражения. След като правителството в Тайпе бъде свалено от власт, намесата на международната общност ще стане невъзможна. Китай ще обяви случващото се за вътрешен проблем, което допълнително ще ограничи външната намеса.

Предварително разположени войски и оръжия могат да бъдат скрити в контейнери, доставени на острова или все още на кораби в пристанищата. Полицията ще бъде претоварена и неефективна. Ако тайванската армия не е въоръжена и приведена в бойна готовност предварително, тя ще бъде парализирана, а маршрутите ѝ ще се намират под обсада. Крайбрежната и противовъздушната отбрана могат да бъдат временно неутрализирани, за да се осъществи въздушният десант. Малки групи от 4–6 бойци могат да извадят от строя клетъчни кули, сървърни центрове, електрически подстанции и полицейски участъци. По-големи военни формирования могат да нападнат казарми, арсенали, мостове, тунели, железопътни линии и важни правителствени сгради. Всичко това ще бъде подкрепено от масирани кибератаки и по всяка вероятност – вътрешни сътрудници.

Всякакви търговски превозни средства могат да бъдат използвани за прехвърляне на войници и оръжие преди и след началото на операцията. Пътнически самолети могат да кацат с въоръжени бойци под претекст на технически аварии. С помощта на таксита, платформи като Uber и дори откраднати полицейски коли, нападателите могат бързо да се придвижат до целите си из целия остров. Колкото по-мащабни са шокът, хаосът и насилието – толкова по-благоприятни ще са условията за нападателите.

Ръководството на Тайван ще бъде поставено пред трудната задача да определи дали става въпрос за координирана военна атака, преди вече да е станало твърде късно. Първите 24 до 48 часа са от решаващо значение. След това ще остане само консолидация и прочистване. След като целта бъде постигната, независимо правителство на Тайван няма да съществува. Островът ще бъде обявен за част от Китай.

Отвън ще изглежда, че Тайван е в хаос и че Китай се готви за инвазия. Но всъщност превземането и окупацията вече ще са факт. Както през 1939 г., може да се появят „призиви“ от острова към Китай за помощ. Ако не срещне съпротива, китайската армия може да наводни острова с огромен брой войници и да затвърди контрола си. Всеки отговор след това ще трябва да избира между прогонване на китайските сили и запазване на Тайван.

Ако Китай започне традиционна, мащабна военна инвазия, рискува провал или прекомерни разходи. Но необходимо ли е на Пекин да демонстрира пълната сила и модернизация на армията си, или просто резултатът сам по себе си ще е достатъчен? По-бързият и по-малко зависим от ресурси подход има своите предимства: превземането на Тайван за дни, а не седмици, ограничава чуждата намеса. Успехът си е успех. Ако Китай избегне мащабна война, ще защити репутацията на своята армия. По-добре да остане неясно дали тя може да превземе Тайван, отколкото да стане ясно, че не може.

Тайван определи 2027 г. като потенциална година за китайска инвазия.

🇹🇼⚔️🇨🇳 Тайван за първи път определи официално 2027 г. като потенциална година за китайска инвазия на острова, подчертавайки нарастващото безспокойство относно напрежението с Пекин.

Министерството на отбраната на самоуправляващия се остров разкри датата в официален документ, публикуван във вторник, очертаващ предстоящи военни игри, симулиращи пълномащабно нападение от китайските военни.

Han Kuang, най-мащабното ежегодно военно учение на Тайван, ще удвои своята продължителност това лято до десет дни, отразявайки повишения фокус на острова над готовността на въоръжените му сили.

Според публични документи, разгледани от Bloomberg, нито едно предишно учение не е посочило изрично дата за потенциална инвазия. Министърът на отбраната Уелингтън Ку обаче омаловажи значението на времевата линия.

„Учението Han Kuang определя график от една до две години в бъдеще, тъй като придобиването на ново въоръжение и обучението изискват повтарящи се тренировки за валидиране“, заяви Ку пред репортери в сряда, докато се подготвяше да информира законодателите.

Остава неясно как това ще промени военните учения на Тайван и дали решението е предназначено като стратегически сигнал към вътрешната и международната публика. Джак Чен, ръководител на Formosa Defense Vision, изрази предположение, че поставянето на 2027 г. като цел може да окаже натиск върху разделения законодателен орган на Тайван, в който опозиционните партии са против увеличените военни разходи. „Това може да накара опозиционните партии и обществеността да почувстват, че увеличаването на военния бюджет е спешна необходимост“, каза Чен.

Китайският президент Си Дзинпин определи 2027 г. като ключов крайъгълен камък за Народната освободителна армия, опитвайки се да я трансформира в „модерна армия“ дотогава и в „сила от световна класа“ до 2047 г. Официални представители на САЩ многократно предупреждаваха, че Китай се готви да нахлуе в Тайван до 2027 г., цитирайки бързото разширяване на неговия ракетен арсенал, изтребители, военноморски флот и т.н. след 2020 г.

По-рано тайвански официални лица отхвърляха подобни оценки, а през 2023 г. Ку заяви, че Китай няма да е готов да извърши морски десант. Продължаващите корупционни чистки по висшите етажи на Народната освободителна армия (PLA) също предизвикаха съмнения за текущата ефективност на армията. В годишния доклад на Пентагона до Конгреса през декември се отбелязва, че вътрешните разследвания на Пекин могат да попречат на усилията му за модернизация и да отслабят доверието в неговото ръководство.

Откакто тайванският президент Лай Чинг-те встъпи в длъжност през май миналата година, Пекин ескалира военния натиск върху Тайван. Китай проведе две широкомащабни учения, обкръжавайки острова, и редовно изпраща военни самолети през средната линия на Тайванския пролив. По-рано тази седмица той проведе допълнителни учения само дни след като Пекин беше наречен „враждебна чужда сила“ от тайванския президент – определение, което никога досега не е било използвано от Лай или неговите предшественици.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп призова Тайван да увеличи разходите си за отбрана, но избегна изрично да заяви дали САЩ ще се намесят военно в случай на китайска инвазия. Позицията отразява дългогодишната политика на Вашингтон на стратегическа неяснота по отношение на отбраната на Тайван.

Междувременно китайските власти втвърдиха риториката. Уанг Хунин, висш държавен служител на Пекин, наблюдаващ политиката на Тайван, настоява за „неизбежно обединение на родината“, а официалният вестник на Комунистическата партия People’s Daily нарече Лай „куче в ъгъла“.

На фона на нарастващо напрежение, решението на Тайван да посочи 2027 г. като потенциална дата за инвазия подчертава нарастващата неотложност около отбранителната му стратегия. По всичко си личи, че отношенията между двете страни на пролива са в най-ниската си точка в цялата им история и Тайван изглежда се подготвя за може би най-критичния си момент в своята дългогодишна борба за суверенитет.

КГБ на Беларус „разкри“ план на НАТО за инвазия в страната.

🇧🇾 Беларуската държавна телевизия ОНТ излъчи пропаганден филм, който тиражира идеята, че се готви организирано нахлуване в страната с подкрепата някои страни-членки на НАТО.

Във филма, тиражиран от авторите си като документален, служител на беларуското КГБ разкрива как членове на терористични клетки преминават специално обучение в Полша с участието на специални части.

„В Полша с помощта на специалните сили на GROM се обучават членове на терористични клетки“, заяви Константин Бичек, ръководител на следствения отдел към Комитета за държавна сигурност на Беларус (КГБ) в рамките на филма „Демони: Как искат да завладеят Беларус?“, излъчен в ефира на ОНТ.

„Получихме достоверна информация, че членовете на някои формирования преминават обучение на територията на Република Полша с прякото участие на специалните сили на GROM“, разкри той.

GROM е подразделение на полските специални сили и част от командването на специалните сили на полските въоръжени сили. Състои от около 250 оперативни служители плюс помощен персонал и се смята за най-елитната част във въоръжените сили на страната. Създадено е през 1990 г. и взима участие в бойни действия на Балканите, в Персийския залив, Афганистан, Ирак и други страни.

Бичек твърди, че Варшава е била уведомена за това по линия на противодействие на международния тероризъм, но „в отговор се засилиха мерките за секретност от страна на участниците в тези терористични клетки“, а властите са ги посъветвали да се „легализират под прикритието на еърсофт клубове“, както и да „ограничат разпространяването на информация за кампанията в публичното пространство“.

Освен това планът за инвазия предполага участието на бойци от „Беларуски доброволчески корпус“, който се сражава срещу руската инвазия на страната на украинските въоръжени сили, както и други части от Полша и Литва. Твърди се, че първоначалният план включва окупирането на четири области в югозападната част на страната, сред които районите Пинск и Лунинец в Брестска област.

„В същото време спящи клетки, групи и отряди в страната се събуждат. Превземат малки населени места: селски съвети, градове. А ударни дронове поразяват стратегически цели в Беларус“, продължава сценарият за инвазия.

Миналото лято беларуският президент Александър Лукашенко заяви, че западните страни подготвят силов сценарий за смяна на властта в страната му, а за целта в Полша, Литва и Украйна се обучават „членове на незаконни въоръжени групировки“. Не на последно място, имало е опити за създаването на „спящи екстремистки клетки“ директно в Беларус.

Лукашенко и неговото КГБ преди това многократно са обвинявали Полша и Украйна в подготовка на нападение срещу страната му; Варшава и Киев отхвърлиха това.

През 2023 г. Минск и Варшава на няколко пъти размениха остри реплики и обвинения в нарушения на границите. В началото на ноември генералният щаб подчерта, че НАТО укрепва присъствието на източния си фланг, т.е. по западните граници на съюзната държава, и на практика неговите сили се „готвят за открита въоръжена конфронтация“ срещу Беларус и Русия.

В същото време ръководството на НАТО, както и на неговите страни-членки Полша и Литва, отхвърлят обвиненията като абсурдни.

Грузия отбелязва 16 години от руската инвазия

Руски бронетранспортьор минава покрай грузинска къща, подпалена от южноосетинските сепаратисти, в грузинското село Квемо-Ачебети.
📸 Снимка: Dmitry Kostyukov/AFP via Getty Images

🇷🇺⚔️🇬🇪 Съединените щати, Европейският съюз и други западни държави потвърдиха още веднъж подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Грузия в навечерието на 16-ата годишнина от руската инвазия през 2008 г.

Късно вечерта на 7 август 2008 г. грузински войски навлязоха в контролирания от проруски сепаратисти регион Южна Осетия в опит за възвръщане на контрола върху територията му на фона на, по думите на Тбилиси, растящата руска милитаризация.

Конфликтът прерасна в петдневна война, при която руската армия навлезе дълбоко в грузинска територия преди да се оттегли след мирно споразумение, постигнато с посредничеството на Европейския съюз.

Грузински войници, возещи се в цивилно превозно средство като грузински бронетранспортьор, лежат разбити на пътя на 11 август 2008 г. близо до Гори, Грузия. Русия отрече съобщенията за напредване на руски войски по време на крехкото прекратяване на огъня, обявено в региона.
📸 Снимка: Cliff Volpe/Getty Images

Конфликтът, за чието начало Тбилиси и Москва взаимно се обвиняват, доведе до стотици жертви и прогони хиляди от домовете им.

След войната Южна Осетия и Абхазия бяха признати за независими държави от Москва, която остави хиляди военнослужещи като постоянен контингент на територията на двете републики.

Отбелязвайки годишнината от конфликта, посолството на САЩ в Тбилиси излезе с изявление във Facebook, в което се отбелязва, че събитията от август 2008 г. „продължават да оказват влияние върху грузинците“.

Президентът на Грузия Михаил Саакашвили се среща с президента на САЩ Джордж У. Буш в Белия дом през февруари 2004 г. Съединените щати започнаха да обучават 5000 грузински войници няколко месеца по-късно.
📸 Снимка: Tim Sloan/AFP via Getty Images

„Продължаващите нарушения от страна на Русия на споразумението за прекратяване на огъня от 2008 г. подчертават продължаващата борба за мир и стабилност в региона. Съединените щати продължават да се застъпват за суверенитета и териториалната цялост на Грузия в нейните международно признати граници“, се казва в изявлението на американското посолство.

Британското посолство в грузинската столица също изрази подкрепата на Лондон за суверенитета и териториалната цялост на Грузия, като добави, че Обединеното кралство си спомня „убитите, ранените и разселените от бруталните и незаконни действия на Русия“.

Стремежът към членство в ЕС и НАТО остава заложен в конституцията на бившата съветска република, но наскоро приетият от грузинското правителство закон за чуждестранните агенти нанесе съкрушителен удар върху евроатлантическата интеграция на страната.

Конвой от руски войски, който си проправя път през планините към въоръжения конфликт между грузинските войски и сепаратистите южноосетински войски на 9 август 2008 г. Грузинският президент Михаил Саакашвили обяви "положение на война", докато неговите войски се бият с руските сили над отцепилата се провинция Южна Осетия.
📸 Снимка: Dmitry Kostyukov/AFP via Getty Images

Управляващата партия „Грузинска мечта“ се възприема от мнозина като завой към антизападната реторика и авторитарните практики след приемането на вдъхновения от Русия законопроект за „чуждестранните агенти“, налагащ строг контрол върху неправителствените организации и медии, които получават над 20 процента от финансирането си от чужбина.

Посланикът на ЕС в Грузия заяви, че процесът по присъединяване на страната е спрян в резултат от действията на правителството на „Грузинска мечта“ и изрази надежда, че на предстоящите избори грузинските граждани ще направят „правилния избор“.

Отбелязвайки годишнината от 7 август, Евросъюзът осъди „продължаващото военно присъствие на Русия в окупираните сепаратистки региони Абхазия и Южна Осетия в нарушение както на международното право, така и на ангажиментите на Русия съгласно споразумението от шест точки от 12 август 2008 г.“

Грузинска жена се държи за главата, докато минава покрай разрушена от руските бомбардировки жилищна сграда в Гори, Грузия, 23 август 2008 г.
📸 Снимка: Uriel Sinai/Getty Images

„Човешките права на засегнатите от конфликта грузински общности продължават да се нарушават, включително чрез затваряне на пропускателни пунктове и незаконни задържания от страна на руските военни и де факто власти“, се казва в изявление на ЕС.

„Ограниченията върху свободата на движение трябва да бъдат прекратени, нарушенията срещу правата на човека трябва да бъдат разследвани и справедливостта трябва да бъде осигурена за всички жертви“, добавя той, като същевременно изразява своята „непоколебима подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Грузия в рамките на нейните международно признати граници“.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, външното министерство на Норвегия, външните министри на Естония и Литва - Маргус Цахна и Ингрида Симоните, бяха сред другите чуждестранни лица, изразили подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Грузия на 7 август.

Оръжие, пари и гаранции: Какво обещаха на Украйна на втората годишнина от войната?

📸 Снимка: Politico/Getty Images

До края на март ЕС ще прехвърли на Украйна почти 170 000 боеприпаса и ще работи за увеличаване на обема на доставките. Новината обяви украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба след разговора си с топ дипломата на блока Жозеп Борел на 24 февруари - деня, в който се навършват две години от инвазията на издирвания от съда в Хага за отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин.

Целта на ЕС беше да достави 1 млн. снаряда до март тази година, но вероятно ще бъдат доставени само около половината от това количество. Междувременно Русия продължава да получава боеприпаси от Северна Корея - близо 1,5 млн. за година, но половината са дефектни - и е произвела около 2 млн. за същото време ( според украинското разузнаване).

⚡️ EU will transfer almost 170,000 ammunition rounds to Ukraine by the end of March and will work to increase the volume of supplies

Ukrainian Foreign Minister Dmytro Kuleba said after speaking with Josep Borrell. pic.twitter.com/JNO503gpv8

— NEXTA (@nexta_tv) February 24, 2024

Гаранции за сигурност с Канада и Италия

Канада и Италия подписаха споразумения за помощ в областта на сигурността с Украйна, съобщи президентът Володимир Зеленски на 24 февруари.

Великобритания, Германия, Дания и Франция вече са подписали подобни споразумения въз основа на ангажимента, поет от Групата на седемте (Г-7) през юли миналата година, за да помогнат на Украйна да отблъсне агресията на Русия.

В 10-годишното споразумение за сигурност с Канада са предвидени над 2,2 млрд. долара "за макрофинансова и отбранителна помощ през 2024 г.", заяви Зеленски в Twitter.

Ukraine is definitely stronger now than it was two years ago. Today, we signed another security agreement, which strengthens the position of our people, particularly our soldiers. This is a strong and timely decision that will significantly strengthen our resilience.

Prime… pic.twitter.com/pkIAk9Jj2Z

— Volodymyr Zelenskyy / Володимир Зеленський (@ZelenskyyUa) February 24, 2024

"Благодарен съм на Джъстин Трюдо и на всички канадци. Вие застанахте на страната на Украйна от първите дни на пълномащабната война", заяви президентът.

На пресконференция Трюдо каза, че споразумението е замислено така, че да "работи в продължение на 10 години и след това". "Въпреки безмилостната атака на Русия, украинците са силни. Ние трябва да продължим да ги подкрепяме", написа Трюдо в Twitter.

Зеленски описа споразумението, което беше подписано с Италия, като създаващо "солидна основа за дългосрочното партньорство на нашите страни в областта на сигурността".

Our meetings with Italian Prime Minister @GiorgiaMeloni are always meaningful. Today we have an important result. We signed a bilateral security cooperation agreement between Ukraine and Italy.

This document establishes a solid foundation for our countries' long-term security… pic.twitter.com/sKygvWDrZ6

— Volodymyr Zelenskyy / Володимир Зеленський (@ZelenskyyUa) February 24, 2024

"Благодарен съм на Италия за подкрепата ѝ за Украйна и нашите отбранителни способности, както и за усилията за възстановяване и одобрението на военната помощ до края на 2024 г.", добави той.

Зеленски заяви, че двамата с Джорджа Мелони са обсъдили и по-нататъшната подкрепа за Украйна в контекста на италианското председателство на Г-7.

Световни лидери обявиха пълна подкрепа за Киев

Западните съюзници публично потвърдиха подкрепата си за Украйна на 24 февруари.

"Бъдещето на Украйна е в Европейския съюз", се казва в съвместно изявление, публикувано от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския парламент Роберта Мецола.

"Ще продължим да отговаряме на неотложните военни и отбранителни нужди на Украйна, включително доставките на спешно необходимите боеприпаси и ракети", продължава изявлението.

Русия и нейните лидери ще плащат все по-голяма цена за действията си.

"Подкрепяхме, подкрепяме и ще подкрепяме Украйна в борбата ѝ за свобода. Днес тази подкрепа все още е изключително необходима. Не може да има умора от войната. Свободният свят не може да позволи на Путин и Русия да победят", заяви президентът на Полша Анджей Дуда.

"We supported, support and will support Ukraine in its struggle for freedom. Today, this support is still extremely necessary. There cannot be war fatigue. The free world cannot allow Putin and Russia to win," President of Poland Andrzej Duda said. pic.twitter.com/rLCrMBb1kD

— NOELREPORTS 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) February 24, 2024

Нидерландският министър на отбраната Кайса Олонгрен обяви, че Нидерландия ще подпише дългосрочно споразумение за сигурност с Украйна, и отново подчерта, че военната помощ на страната за Киев от началото на пълномащабната инвазия възлиза на 2,81 млрд. евро. "Трябва да продължим да заемаме единна позиция срещу агресията на Путин", написа Олонгрен в Twitter.

Нидерландското кралско семейство също публикува изявление, в което предава, че страната остава "единна за мъжете и жените в Украйна, които се борят за свобода, демокрация и справедливост", и добавя, че устойчивостта на Украйна е "пример и вдъхновение за всички нас".

Финландският президент Саули Ниинистьо също подчерта "капацитета и ресурсите за подкрепа на Украйна в дългосрочен план", като същевременно работи за постигане на мир, потвърждавайки подкрепата на финландското правителство за "Формулата на мира" на президента Володимир Зеленски.

Датското външно министерство написа, че "подкрепя украинския народ и неговата борба за свобода и справедливост", и публикува видеоклип за продължаващата помощ за страната. Тя включва Фонд "Украйна", стартиран през 2023 г., за предоставяне на военна и гражданска подкрепа и ангажиране на частни компании и организации на гражданското общество във възстановяването на Украйна.

Two years ago, Russia launched its brutal, illegal and unprovoked full-scale invasion of #Ukraine️. Denmark stands with the Ukrainian people and their fight for freedom and justice 🕊️ #24Feb2022 #StandWithUkraine #SlavaUkraini pic.twitter.com/QOtjJASnK2

— Denmark MFA 🇩🇰 (@DanishMFA) February 24, 2024

Kyiv Independent отбелязва, че на 23 февруари президентът на САЩ Джо Байдън припомня пътуването си до Киев по повод една година от инвазията, написвайки следното:

Един диктатор, който се стреми да възстанови империята, никога няма да може да заличи любовта на хората към свободата. Бруталността никога няма да сломи волята на свободните хора. И Украйна никога няма да бъде победа за Русия.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Украйна е по-близо до Алианса от всякога.

Още важни новини от ЕС за Украйна

Междувременно Фон дер Лайен съобщи, че Украйна ще получи първия транш от 4,5 млрд. евро от ЕС през март.

Европейската комисия ще представи организационните аспекти на преговорния процес за присъединяването на Украйна към Европейския съюз в средата на март, добави тя, цитирана от УНИАН.

Two years ago, Russia launched its brutal, illegal and unprovoked full-scale invasion of #Ukraine️. Denmark stands with the Ukrainian people and their fight for freedom and justice 🕊️ #24Feb2022 #StandWithUkraine #SlavaUkraini pic.twitter.com/QOtjJASnK2

— Denmark MFA 🇩🇰 (@DanishMFA) February 24, 2024

Докато Фон дер Лайен заяви:

Обнадеждена съм, знам, че работите, за да не изоставате с изпълнението на препоръките на Европейската комисия. От своя страна, ние, Европейската комисия, ще представим преговорна рамка в средата на март.

Това е обрат в събитията, след като преди дни беше съобщено как ЕК ще отложи процеса за след евроизборите.

Фон дер Лайен обяви още, че са предадени 50 автомобила от ЕС на Националната полиция на Украйна и на Главната прокуратура на страната. От пресслужбата на Делегацията на ЕС в Украйна обявиха, че автомобилите са предназначени да подпомогнат разследването и наказателното преследване на военни престъпления в освободените територии и прилежащите им райони. Превозните средства са част от по-широк пакет от мерки на ЕС за подкрепа на украинските власти в отговор на нуждите от предоставяне на обществени услуги във високорискова среда, пише Украинска правда".

Фон дер Лайен отбеляза, че автомобилите ще помогнат на властите да стабилизират районите, освободени от въоръжените сили на Украйна от незаконната руска окупация. "Тази доставка идва малко след като ЕС предостави на Украйна модерна машина за разминиране. С това оборудване ние подкрепяме Украйна да направи деокупираните земи отново безопасни", каза тя.

Общият бюджет на пакета за подкрепа възлиза на около 19,9 млн. евро, от които 18 млн. евро са от Европейската комисия, а 1,9 млн. евро - от Германия.

Източник: Actualno.com