„I ended eight wars. A ninth is coming.“

🕊️ „I ended eight wars. A ninth is coming. But I ended eight wars. Nobody's ever ended one war. Who's ended one? Nobody. I ended eight.“

Тези думи на американския президент Доналд Тръмп, повтаряни в различни форми от миналото лято насам и кулминирали в обръщението му към Конгреса на 24 февруари 2026 г., представляват най-мащабното и лесно проверимо преувеличение в реториката на съвременната външна политика на САЩ. Твърдението включва в себе си три отделни тези: че Тръмп е прекратил осем войни, че никой друг президент не е прекратил нито една и че предстои девета. И трите заслужават да им се обърне специално внимание.

В обръщението си пред двете камари Тръмп изброи поименно 8-те конфликта: Камбоджа и Тайланд; Пакистан и Индия; Косово и Сърбия; Израел и Иран; Египет и Етиопия; Армения и Азербайджан; Конго и Руанда; и войната в Газа, за която добави, че „протича на много ниско ниво“. Самият списък обаче разкрива повече за амбицията на твърдението, отколкото за реалността зад него.

Примирието в Газа, постигнато на 15 януари 2025 г. с посредничество от САЩ, Катар и Египет, колабира на 18 март същата година, когато Израел поднови военните си операции. По данни на т.нар. здравно министерство на Газа, контролирано от Хамас, над хиляда палестинци са загинали след подновяването на бойните действия. Нещо повече, значителна част от преговорната работа бе извършена от екипа на предшественика на Тръмп – Джо Байдън, като съветникът му по националната сигурност Брет Макгърк беше водещ в преговорите, според New York Times. Да се нарече този конфликт „приключен“ е фактически невярно, но въпреки това по ирония на съдбата остава най-смисления успех по отношение на мироопазващите усилия на Тръмп.

Примирието между Индия и Пакистан от 10 май 2025 г. бе постигнато след кратък, но опасен сблъсък между двете ядрени държави, разменили ракетни и въздушни удари. Това вероятно е най-оспорваният елемент от списъка. Индийският външен секретар Викрам Мисри заяви категорично, че „примирието е резултат от двустранни преговори, инициирани от Пакистан, и нито една трета страна, включително САЩ, не е участвала в процеса“. Пакистанският премиер Шариф, от друга страна, отдаде на Тръмп „ключова роля“, заедно с Катар, Саудитска Арабия, Турция, Великобритания и ООН. Реалността вероятно е някъде между двете позиции, но опровержението на Индия прави проблематично недвусмисленото приписване на заслугата на Белия дом.

Примирието между Израел и Иран от 23 юни 2025 г. сложи край на 12-дневна война е един от основателните елементи в списъка. Тръмп действително упражни натиск и върху двете страни, включително ругатни на живо по телевизията по адрес на двете столици за нарушения на примирието в първите часове след влизането му в сила. Въпреки нестабилното начало, примирието устоя до февруари 2026 г. Справедливо е да се каже, че американската намеса тук беше решаваща.

Случаят с Тайланд и Камбоджа илюстрира друг проблем – крехкостта на постигнатото. Първото примирие от 28 юли 2025 г. беше постигнато с посредничество от Малайзия, а не от САЩ, но беше нарушено само няколко месеца по-късно, когато Тайланд обвини Камбоджа в инцидент с противопехотна мина в район по границата между двете страни и прекрати изпълнението му. През декември Тайланд нанесе въздушни удари по военни обекти на територията на Камбоджа. Второ примирие беше сключено на 27 декември, но и то беше нарушено още в първите дни на новата година. Да се твърди, че конфликтът между двете страни е „приключен“ от Тръмп е меко казано преувеличено.

Мирното споразумение между Армения и Азербайджан, подписано в Белия дом на 8 август 2025 г. от двамата държавни глави – премиера Пашинян и президента Алиев – е най-солидното постижение в списъка. Страните се ангажираха да сложат край на враждебните действия, да отворят граници и да установят дипломатически отношения. Транзитният маршрут през арменска територия дори беше наречен на Тръмп – Trump Route for International Peace and Prosperity (TRIPP). Анализатори от Carnegie Endowment for International Peace обърнаха внимание обаче, че въпреки историческото значение на срещата, ключов въпрос остава дали споразумението ще бъде ратифицирано и приложено на практика.

Споразумението между ДР Конго и Руанда, подписано на 4 декември 2025 г. в Института за мир на САЩ, се разпадна в рамките на часове. Подкрепяната от Руанда групировка М23 поднови своето настъпление веднага след това, при което беше докладвано за смъртта на 400 цивилни в провинция Южно Киву. NPR отбеляза през декември: „Тръмп обяви мирно споразумение между Конго и Руанда, но боевете не са спрели“. Самите САЩ обвиниха Руанда, че подхранва конфликта въпреки подписаното споразумение.

Останалите два конфликта са от първия мандат на Тръмп и повдигат допълнителни въпроси. Споразумението между Сърбия и Косово от септември 2020 г. беше рамка за икономическа нормализация, а не прекратяване на война – между двете страни не е имало активен военен конфликт от над четвърт век. Към септември 2021 г. от 16-те точки в споразумението само една беше изпълнена – установяването на дипломатически отношения между Косово и Израел, без видим напредък по останалите.

Що се отнася до спора между Египет и Етиопия за язовира „Великият ренесанс“ на река Нил – там никога не е имало война. Посредничеството на САЩ през 2020 г. не доведе до споразумение, а Етиопия нападна Тръмп с остри критики в „подстрекателство към война“ след думите му, че Египет „ще взриви язовира“.

Второто твърдение, а именно, че никой американски президент не е прекратил дори една война, е фактически абсурдно и беше оценено от PolitiFact като „Pants on Fire“ – крайна степен на неистина. Теодор Рузвелт лавира за прекратяване на Руско-японската война през 1905 г. и получава Нобелова награда за мир за своите усилия.

Джими Картър беше основен инициатор на мирните споразумения от Кемп Дейвид през 1978 г. между Египет и Израел, слагайки край на 30-годишно състояние на война. Хари Труман председателстваше края на Втората световна война. Джордж Буш-старши ръководеше коалицията, приключила Войната в Залива. Списъкът не е кратък.

Остава „деветата“ война. В своето обръщение пред Конгреса Тръмп посочи войната между Русия и Украйна и заяви, че работи усилено за нейното прекратяване. Четири дни по-късно САЩ и Израел предприеха масирани удари по Иран, при които бяха поразени над 10 000 цели в рамките на седмици, беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей и над 50 души от военно-политическото ръководство на Ислямската република, докато загиналите цивилни надхвърлиха 2 000, според данни на Министерст на здравеопазването, цитирани от Al Jazeera. Техеран затвори Ормузкия проток, нарушавайки глобалните търговски маршрути. Към момента двуседмичното примирие, обявено на 7 април, е фактически мъртво след провала на 20-часовите преговори в Исламабад, а въздушният мост от Северна Америка през Европа към Близкия изток продължава ежедневните доставки на въоръжение и муниции в региона, което почти сигурно означава, че бойните действия ще бъдат подновени в рамките на няколко дни.

Реториката на Тръмп за „осемте войни“ не е просто неточност или закръгляне нагоре. Тя е конструкция, в която реални дипломатически усилия (Армения–Азербайджан, Израел–Иран) съжителстват с конфликти, които не са били войни (Египет–Етиопия, Сърбия–Косово), с примирия, рухнали в рамките на часове или дни (Конго–Руанда, Тайланд–Камбоджа, Газа), и с твърдения за посредничество, отхвърлени от самите участници (Индия–Пакистан).

Историческото твърдение, че никой президент никога не е прекратил война, е опровергано от елементарно познаване на американската история. А „деветата война“, която Тръмп обеща да прекрати, беше заменена от нова – започнала с активното му участие.