🔙🚨 В 01:23 ч. на 26 април 1986 г. четвърти енергоблок на АЕЦ Чернобил преминава през неконтролируемо нарастване на мощността по време на изпитание на турбогенератор и експлодира.
Съветският графитен реактор РБМК-1000 – конструкция, чиито недостатъци съветското ядрено ведомство години наред крие дори от собствените си оператори – гори в открито небе в продължение на цели 10 дни. Радиоактивният облак е достигнал Скандинавия, преди ръководството на Съветския съюз да признае, че изобщо се е случило нещо: сигналът тръгва не от Москва, а от шведската централа „Форсмарк", където на 28 април техници засичат необяснимо замърсяване по обувките на колегите си.
Прикриването е втората катастрофа след катастрофата. Жителите на Припят, близо 49 000 души, продължават нормалния си живот цяло денонощие, докато местните партийни структури отлагат евакуацията в очакване на разпореждане отгоре. На 1 май, докато реакторът все още гори, в Киев и Минск се провеждат традиционните за онзи период манифестации за Деня на труда, изпратени на улицата от ръководство, на което вече е известно, че радиационният фон е многократно над допустимия. Михаил Горбачов се обръща към съветските граждани едва на 14 май – 18 дни след аварията.
Цената на тази информационна тишина никога няма да бъде измерена точно. 31 души загиват в седмиците след експлозията – пожарникарите и операторите, които първи влизат в горящия блок, без да знаят какво точно гасят. Дългосрочните оценки за допълнителната смъртност варират значително: Световната здравна организация говори за около 4000 допълнителни смъртни случая от рак сред най-силно облъчените групи, но независими епидемиологични проучвания дават по-високи числа.
Икономическите щети също са предмет на спорове – оценка на правителството на Беларус от 2005 г. изчислява дългосрочната тежест за страната през 30-годишен период на около 235 млрд долара, а обобщените сметки за трите най-засегнати държави в различни последващи анализи се изкачват до порядъка на 700 млрд долара, което подрежда Чернобил сред най-скъпоструващите технологични катастрофи в историята.
Срещу машината на цензурата застава друга съветска реалност – тази на ликвидаторите. Между 1986 и 1990 г. през 30-километровата зона преминават по различни оценки между 600 000 и 800 000 души: пожарникари, военни, миньори, които прокопават тунел под реактора, за да го охладят отдолу, и т.нар. „биороботи" – войници, които с лопати разчистват графита от покрива на трети блок, тъй като дистанционно управляваните машини не успяват да сработят в радиационното поле. Престоят на покрива се измерва в секунди. Много от тях получават дозите на цял живот за минути работа и до края на дните си носят последствията – често сами, без признание и адекватно лечение. Без тяхната жертва саркофагът, набързо излят над разрушения блок до края на 1986 г., нямаше изобщо да съществува.
Тази история – за ядрената катастрофа, прикрита от Империята на злото, и за обикновения човек, платил цената за мълчанието на престъпния режим – днес е по-актуална от всякога. На 24 февруари 2022 г. в първите часове на пълномащабната инвазия в Украйна, колона на руските въоръжени сили преминава през Чернобилската зона по пътя си към Киев и поема физически контрол над централата и нейния персонал. Украинските оператори са задържани на смени с дължина над 30 часа в продължение на пет седмици. Руските войски прокопават окопи и землянки в т.нар. Червена гора – най-силно замърсения участък в зоната – повдигайки прах със стронций-90 и цезий-137, който десетилетия е бил сравнително стабилизиран в почвата. След фиаското на руската офанзива срещу Киев и изтеглянето от цяла Северна Украйна към края на март 2022 г. украинските и международните инспектори документират разрушени лаборатории, разграбено оборудване и разпръснати източници на радиация.
Чернобил не е изключение, а прецедент. На 4 март 2022 г. руските войски окупираха Запорожката АЕЦ – най-голямата ядрена централа в Европа, с 6 енергоблока – превръщайки я във военен склад, в която се съхранява техника и боеприпаси в машинните зали. Оттогава МААЕ многократно съобщава за прекъсвания на външното захранване на централата, които я принуждават да мине на дизелови генератори за охлаждане на отработеното гориво – сценарий, който при достатъчно дълъг срок и достатъчен брой повреди води до авария по сценария от Фукушима през 2011 г.
На 14 февруари 2025 г. руски дрон удря Новия безопасен саркофаг над 4-ти блок в Чернобил – конструкцията на стойност около 1,5 млрд евро, изградена с финансиране от ЕБВР и над 40 държави донори и поставена на място през 2016 г. Поражението по външната обвивка е документирано от украинските власти и потвърдено от МААЕ; пълната оценка на дългосрочните щети по херметичността все още не е завършена.
Урокът от 1986 г. беше, че държава, която поставя ведомствения си престиж над сигурността на гражданите, превръща овладяем инцидент в катастрофа от континентални мащаби. Урокът от февруари 2022 г. насам е, че същата държава, в нов институционален вид, е готова да използва ядрена инфраструктура – своя и чужда – в ролята на лост за военен и политически натиск, разчитайки европейските общества да не повярват, че такова нещо изобщо е възможно. Ликвидаторите от 80-те години закриха реактора с цената на здравето и живота си. Защитата на украинските атомни централи днес, и на радиоактивното наследство в зоната на отчуждение на Чернобил, отдавна не е въпрос само на украинска отбрана, а на европейската ядрена сигурност. За да не сме отново свидетели на кошмарния епизод от пролетта на 1986 г.
