🇷🇸 Паметникът на Тарас Шевченко в сръбския град Нови Сад беше осквернен от неизвестни лица, които са го заляли с черна боя на 24 февруари – денят, в който беше отбелязана четвъртата годишнина от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна.
Според репортаж на местното издание Razglas News, актът на вандализъм вероятно е извършен непосредствено преди планиран митинг срещу войната и в подкрепа на Украйна.
Монументът в Нови Сад беше открит на 10 февруари 2021 г. като официален подарък от украинския град Лвов. От своето откриване досега мястото се превърна в средище за различни публични прояви в подкрепа на украинската кауза – митинги през март 2022 г. и инициативата „Жива верига на единството“ през 2023 г. Освен това там бяха проведени чествания по случай Деня на независимостта на страната.
Украинското посолство в Сърбия реагира на случая с призив към местните правоприлагащи органи да открият поднесат под отговорност извършителите на престъпното деяние.
„Смятаме този инцидент за позорен акт срещу архитектурен паметник на град Нови Сад и за опит да се поругае паметта на символ на украинския народ на трагичната за Украйна и целия цивилизован свят дата 24 февруари. Тези вандалски действия целят подкопаване на украинско-сръбските отношения“, гласи официално изявление на посолството, цитирано от сръбските медии.
Кой е Тарас Шевченко?
Тарас Григориевич Шевченко (1814–1861) е не просто най-големият украински поет, но също национален символ, наричан често „Кобзар“ (най-известната му стихосбирка) и „Духовен баща на модерна Украйна“. Неговата съдба е олицетворение на борбата на украинския народ за свобода и достойнство.
Шевченко се ражда като крепостен селянин, което автоматично означава, че е бил собственост на помешчик – дворянин-феодал с поземлено владение, давано за военна или друга държавна служба в Руската империя до началото на ХХ век.
Остава сирак на 12 години, но изключителният му талант като художник е забелязан в Санкт Петербург от видни интелектуалци (сред които Карл Брюлов и Василий Жуковски). През 1838 г. те организират лотария, за да съберат огромната за времето си сума от 2500 рубли, с която откупуват неговата свобода.
През 1840 г. публикува „Кобзар“, която полага основите на съвременната украинска литература и език. Неговата поезия е пропита с любов към родината и гняв срещу социалната неправда и руското имперско потисничество.
През 1847 г. Шевченко е арестуван за участие в тайното политическо „Кирило-Методиево общество“. Император Николай I лично подписва присъдата му за заточение като обикновен войник в Оренбургските степи и изрично му забранява да пише и да рисува. Въпреки това, той продължава да твори тайно, криейки малки тетрадки в своите ботуши.
Шевченко е фигурата, която за първи път дефинира Украйна като отделна нация със своя култура, език и право на независимост. Именно това е причината неговите паметници по света често да стават обект на атаки по време на конфликти – той е „идеологическото сърце“ на украинската съпротива срещу имперската доминация, независимо откъде идва тя.
В света има над 1380 паметника на Тарас Шевченко, което го прави една от историческите личности с най-много монументи в световен мащаб (извън религиозните фигури).
🔙 Frontline Monitor припомня: През май 2024 г. българският гражданин Мирчо Ангелов беше идентифициран от френските служби като тартор на организирана престъпна група, осквернила Мемориала на Холокоста в Париж, извършвайки провокация с висок риск с цел разпалване на вътрешно напрежение на фона на войната в ивицата Газа.
Според отдела за контраразузнаване към Главна дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) акцията е част от широк модел на хибридни операции, характерен с почерка на руското военно разузнаване (ГРУ), което използва местни радикализирани лица като прокси. Други трима българи от групата бяха екстрадирани във Франция и осъдени на 2-4 години затвор, докато Ангелов се укрива и ще бъде съден задочно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар