Факти срещу пропаганда: Как конституционното мнозинство в Украйна легитимира смяната на властта през 2014 г.

🇺🇦 Вчера се навършиха точно 12 години от решението за отстраняване на Виктор Янукович от президентския пост и насрочването на предсрочни избори, прието с пълно мнозинство от Върховната Рада на Украйна. Този акт е ключова точка в информационната война на Кремъл, която дори към днешна дата продължава да тиражира твърденията си за „нелегитимен преврат“. Фактите и процедурната последователност обаче очертават различна картина на тогавашните събития.

Решението за отстраняването на Янукович беше взето с конституционно мнозинство от 328 гласа при необходими 300, което представлява над 72% от общия състав на парламента. Ключов детайл тук е политическият консенсус: вотът беше подкрепен от депутати на всички пет парламентарни групи, сред които управляващата „Партия на регионите“.

Докато опозицията аргументира решението си с волята на протестиращите на Майдана, депутати от досегашното мнозинство посочиха, че президентът е напуснал страната в критичен момент, съвпадащ с началото на операция по незаконното анексиране на Крим от страна на Русия.

От гледна точка международно право и вътрешна легитимност, последвалите събития утвърдиха приемствеността на властта. Временно изпълняващият длъжността Александър Турчинов беше назначен съгласно разпоредбито на Конституцията на Украйна, а последвалите избори на 25 май 2014 г. доведоха до демократичния избор на Петро Порошенко. Тези стъпки контрастират с дефиницията за „преврат“, която предполага смяна на властта в разрез с Конституцията и без наличие на обществена подкрепа.

В годините след „Революцията на достойнството“ Кремъл последователно поставя под въпрос легитимността на всеки украински държавен глава – от Турчинов и Порошенко до настоящия президент Зеленски, спечелил избори с рекордна подкрепа. Това подсказва, че етикетите за „нелегитимност“ се използват от Кремъл като инструмент за делегитимиране на украинската държавност в случаите, когато Киев отказва да следва геополитическа линия, начертана от Москва и да приеме модел на управление, подобен на този в Беларус.

В крайна сметка парламентарният консенсус, постигнат преди 12 години, и последвалите президентски избори в Украйна остават основните стълбове, които опровергават наратива за преврат.

Сблъсъци с димни гранати и сълзотворен газ в сръбския парламент.

🇷🇸 Опозиционни депутати хвърлиха димни гранати и сълзотворен газ в парламента на Сърбия, в знак на протест срещу управляващото правителство и в подкрепа за масовите студентски протести, като един депутат получи инсулт по време на хаоса.

В продължение на четири месеца студентски демонстрации привлякоха учители, фермери и други, превръщайки се в най-голямата заплаха за десетилетното управление на президента Александър Вучич, като много сърби въстанаха срещу корупцията и некомпетентността в правителството.

По време на днешната законодателна сесия след като управляващата коалиция, водена от Сръбската прогресивна партия (SNS), одобри дневния ред, някои опозиционни политици изтичаха от местата си към председателя на парламента и се сбиха с охраната.

Други хвърляха димни гранати и сълзотворен газ, като телевизия на живо показваше черен и розов дим в парламента, който за последно стана свидетел на масови сбивания в десетилетието след въвеждането на многопартийната демокрация през 1990 г.

Сградата на парламента в Либерия беше запалена.

🇱🇷 Сградата на парламента в Либерия беше запалена в сряда, а президентът на страната осъди „безсмисленото унищожение“, въпреки че веднага след инцидента не беше потвърдена връзка с антиправителствените протести в столицата Монровия.

Протестите в западноафриканската държава започнаха с гняв във вторник заради решението за отстраняване на председателя на парламента, опозиционна партия, която е изправена пред обвинения в корупция. Демонстрантите също призовават президента Джоузеф Боакай да се оттегли.

Властите не потвърдиха веднага причината за пожара в столицата Монровия. Шефът на полицията Грегрей Колман не изключи палеж.

Местните медии съобщиха, че най-малко четирима души са били отведени за разпит, включително председателят на парламента и депутат Франк Фоко, който в скорошно интервю отбеляза парламентарните зали и заплаши, че ще ги „изгори“.

Във вторник полицията арестува десетки протестиращи и използва сълзотворен газ, за ​​да разпръсне тълпите.

Протестите дойдоха след месеци на напрежение относно това дали председателят на Камарата на представителите Конати Кофа ще бъде отстранен от длъжност.

Законът на Либерия предвижда, че ораторът може да бъде отстранен с мнозинство от две трети от залата. Без него парламентът беше в задънена улица и правителството на Либерия не успя да приеме годишния бюджет.

Депутат уби свой колега при стрелба в парламента на Абхазия.

Депутатите от парламента на Абхазия Вахтанг Голандзия (вляво) и Кан Кварчия (вдясно).
📸 Колаж: Эхо Кавказа

🇷🇺⚡🇬🇪 Депутат от отцепилия се грузински регион Абхазия е беше убит от свой колега при стрелба в сградата на парламента в столицата Сухуми, съобщиха местните медии днес следобед.

Вахтанг Голандзия, един от двамата депутати, пострадали в стрелбата, е починал от раните си, докато другият депутат е хоспитализиран с прострелни рани в ръката, съобщава информационна агенция Apsnypress.

Стрелбата е извършена в сградата на парламента на самопровъзгласилата се Република Абхазия по време на обсъждане на законопроект за забрана на копаенето на криптовалута.

„По време на срещата Адгур Харазия и Кан Кварчия се скараха, в резултат на което Адгур извади пистолет и започна да стреля по Кан. Починалият Вахтанг Голандзия се е опитал да ги раздели“, пише изданието.

На мястото на инцидента е пристигнала следствена група. Според ръководителят на местното министерство на вътрешните работи стрелецът е избягал от местопрестъплението. „В момента няма специални препоръки. Има фрактура на раменната кост, в бъдеще ще оперираме втория етап“, отбеляза Аслан Мкелба.

Адгур Харазия е бивш кмет на столицата Сухуми. През 2020 г. той беше задържан по обвинение за умишлено причиняване на тежка телесна повреда, опасна за човешкия живот, както и за незаконно придобиване, съхранение, транспортиране или носене на огнестрелно оръжие. Съобщава се, че той е ранил Алмас Шакрил, служител на администрацията на централния пазар в Сухуми.

В момента Абхазия изпитва недостиг на електроенергия, отчасти поради високото потребление, и тази седмица призова Москва за безплатно електричество през следващата година. Кремъл взе решение да спре финансовата помощ за Абхазия през септември и нареди на затруднения регион да купува руска енергия на пазарни цени.

Русия не е коментирала публично твърденията на Абхазия, че е задържала едностранно 1,8 милиарда рубли (около 18 милиона долара) финансиране. Понастоящем Абхазия работи по план за непрекъснато спиране, като електричеството е пуснато само нощем между 21:00 ч. и 7:00 ч.

39 ирански депутати поискаха от Съвета за сигурност на страната да разреши създаването на ядрени оръжия

🇮🇷 Група от 39 народни представители от иранския парламента призова Висшия съвет за национална сигурност на страната да разреши производството на ядрени оръжия поради нарастващата заплаха от страна на Израел, съобщава иранската студентска новинарска агенция ISNA.

„Днес никоя международна организация, дори европейските и американските страни, не могат да контролират Израел. На тази основа 39 парламентаристи написаха писмо до Висшия съвет за национална сигурност и го подписаха, като предложиха на съвета да преразгледа отбранителната доктрина на Ислямска република Иран", каза Хасан-Али Ехляки, член на иранската парламентарна комисия по култура, говорейки за ISNA.

Отбранителната доктрина на Иран, след фетвата на върховния лидер Али Хаменей, забранява производството на ядрени оръжия, считайки, че производството им е против исляма. Ехляки обаче отбеляза, че тази забрана може да бъде преразгледана.

Бой в грузинския парламент

🇬🇪 Грузинският депутат Александър Елисашвили от опозиционната партия "Граждани" влезе в сблъсък с Мамука Мдинарадзе, секретар на управляващата партия "Грузинска мечта-Демократична Грузия" и лидер на парламентарното мнозинство, по време на обсъждането на проектозакона за чуждестранните агенти, предаде ТАСС.

Мдинарадзе отговаряше на въпроси на депутати по време на заседание на парламентарната комисия по правни въпроси, която разглеждаше законопроекта на първо четене. Изведнъж към него се приближи Елисашвили и го удари с ръка по главата. Към схватката се присъединиха и други депутати. Заседанието на комисията беше прекъснато. Наложи се квестори да изведат Елисашвили от заседателната зала.

Пред парламента се бяха събрали няколкостотин протестиращи против приемането на закона за чуждестранните агенти, критикуван от западните държави, предаде Ройтерс.

Управляващата партия "Грузинска мечта" заяви по-рано този месец, че ще въведе отново законова норма, изискваща от организациите, които получават средства от чужбина, да се регистрират като чуждестранни агенти, ако не искат да бъдат глобявани. Това се случва 13 месеца, след като протестите принудиха управляващите да отложат този план.

Законопроектът беше разкритикуван от европейските страни и САЩ. Европейският съюз, който през декември даде на Грузия статут на страна кандидатка, заяви, че този ход е несъвместим с ценностите на блока.

Грузинските критици го нарекоха "руски закон", сравнявайки го с подобна норма, използвана от Кремъл, за да заглуши инакомислието в Русия.

Русия е широко непопулярна в Грузия, поради подкрепата на Москва за отцепническите региони Абхазия и Южна Осетия, припомня Ройтерс. През 2008 г. Русия победи Грузия в кратка война.

"Грузинска мечта", която твърди, че иска страната да се присъедини към ЕС и НАТО, въпреки че е задълбочила връзките си с Москва, твърди, че законопроектът е необходим за борба с това, което тя нарича "псевдолиберални ценности", наложени от чужденци, и за да се насърчи прозрачността.

След като бъде одобрен от членовете на правната комисия, която е под контрола на "Грузинска мечта" и нейните съюзници, законопроектът може да бъде внесен на първо четене в парламента.