Председателят на Кнесета поиска „безусловна капитулация“

🇮🇷 Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Калибаф затвърди позицията си, че Техеран не се стреми към край на войната със САЩ и Израел. Това предизвика остър отговор от израелския му колега Амир Охана, който заяви, че прекратяване на огъня изобщо не стои на дневен ред.

„Категорично не търсим примирие; вярваме, че агресорът трябва да бъде ударен през устата, за да получи урок и никога повече да не помисли за нападение срещу нашия любим Иран“, написа Калибаф в публикация в X. „Ционисткият режим вижда своето позорно съществуване в поддържането на цикъла „война-преговори-примирие и после пак война“, за да утвърди господството си. Ние ще прекъснем този цикъл.“

Отговаряйки на персийски език, председателят на Кнесета Амир Охана заяви, че „единственото нещо, което ви е било предложено, е безусловна капитулация“.

В обръщение по иранската държавна телевизия в неделя, Калибаф посочи, че Техеран не се стреми към прекратяване на огъня, добавяйки, че „агресорите“ трябва да бъдат наказани.

„Ако врагът ни атакува от която и да е държава, Техеран ще отговори решително“, заяви той.

От Токийския залив до днешния ден: Уроците, които светът забравя.

🇺🇸🇯🇵 На 2 септември 1945 г. на борда на бойния кораб USS Missouri, пуснал котва в Токийския залив, представители на Японската империя подписват Акта за капитулация, който слага окончателен край на Втората световна война.

Днес се навършват 80 години от този исторически момент – повратна точка, пренаредила международния ред и сложила край на най-кървавия конфликт в човешката история. Церемонията, на която присъстват съюзнически командири като генерал Дъглас Макартър символизира не само поражението на японския милитаризъм, но и началото на нова епоха, в която Съединените щати заемат водеща позиция в Тихия океан, а международната общност се опитва да изгради механизми за мир и сигурност.

Днес, осем десетилетия по-късно, споменът за този ден е и предупреждение. Имперските амбиции, довели до катастрофата на Япония, имат своите паралели в съвременността. Руската агресия срещу Украйна и нарастващата асертивност на Китай в Азия показват, че стремежът към териториално разширение и силово налагане на влияние не е останал в миналото.

Историята учи, че подобни авантюри могат да доведат до глобални катастрофи, а човечеството днес не е готово – нито морално, нито икономически, нито демографски – да плати отново тежката цена на евентуална световна война. Затова 80-годишнината от капитулацията на Япония трябва да бъде не просто повод за възпоменание, но и категорично напомняне за крехкостта на мира и нуждата от това да бъде защитен.