Април 1945: Масовото самоубийство на обикновените германци в края на Втората световна война

🔙 Април 1945 г. Последните дни от Втората световна война в Европа. Отбраната на Нацистка Германия се срива, западните съюзници настъпват през река Рейн, а Червената армия помита страната от изток, като извършва огромни зверства.

На 30 април нацисткият фюрер Адолф Хитлер се самоубива с куршум в главата. Мнозина лидери на Третия райх правят същото. Но те не са единствените, които отнемат живота си. До 8 май, деня на безусловната капитулация на Нацистка Германия, хиляди обикновени германски мъже, жени и деца се самоубиват в безпрецедентна вълна от покруса.

Това е история, разказана от германския автор и историк-документалист Флориан Хубер в неговия бестселър от 2015 г. Излиза във версия на английски език 4 години по-късно под заглавието „Обещай ми, че ще се застреляш: Падението на обикновените германци, 1945“ от британското издателство Allen Lane.

„Какво е подтикнало цели семейства, които в повечето случаи вече са издържали години на лишения, въздушни бомбардировки и смърт в битки, да направят това?“, пита описанието на книгата от Allen Lane. Това е въпросът, на който Хубер се опитва да отговори чрез свидетелства на очевидци и архивни проучвания.

Най-голямото масово самоубийство в Германия

Книгата се фокусира върху малкото градче Демин в североизточна Германия, където до 1000 германци от 15000 души население се самоубиват. Сред тях има дори деца, чиито родители са ги призовали да го направят. Някои родители дори отнемат живота на собствените си деца, преди да убият себе си.

„В продължение на години хората са били индоктринирани от германската пропаганда за това какво неизбежно ще се случи, ако враг стъпи на германска земя“, обясни Хубер в свое интервю за DW през 2015 г. Слуховете за плячкосване, изнасилвания и варварски осакатявания, извършвани от Червената армия, ужасяват германците.

„Хората са вярвали, че единственият начин да избягат от тези ужаси е самоубийството“, каза авторът. Удавяния, разстрели, обесвания и поглъщане на отрова са били най-често срещаните средства за отнемане на живота.

Въпреки че Демин се счита за най-мащабното масово самоубийство в германската история, Хубер подчертава, че градът далеч не е изолиран случай, като страхът и паниката не са се ограничавали само до настъплението на съветската армия.

„Много хора са чувствали вина и съучастие. Страхували са се от това, което може да последва. Мнозина дори не са могли да си представят какъв може да бъде светът след тези 12 години в извънредно положение“, подчертава той. „Това чувство за обреченост не е било ограничено само до жителите на Източна Германия. То преобладава в цялата страна... Цели семейства са се самоубивали в цяла Германия.“

Табу по време на комунизма

Докато английските издатели определят книгата като „потулена“ история и „една от последните неразказани истории на Третия райх“, британският ежедневник The Guardian отбелязва, че европейският историк Кристиан Гьошел е изследвал темата в своята книга от 2009 г. „Самоубийството в нацистка Германия“.

Но когато първоначално през 2015 г. книгата му е публикувана, Хубер споделя, че темата е била табу в Германия толкова дълго заради твърдата позиция на комунистическата партия в бившата ГДР срещу всичко, което хвърля лоша светлина върху Съветския съюз и Червената армия.

Освен това мнозина от онези, които са били освободени от нацистката власт след войната, са гледали на онова време като на облекчение, а често дори като на празник. „Но това, което много други видяха, е обратното“, казва Хубер. „До такава степен, че са вярвали, че нямат друг избор, освен да сложат край на живота си.“

 

📸 Снимка: Американски войници по време на отпуск в Париж четат военния вестник на САЩ „Stars and Stripes“, чието заглавие на първа страница съобщава за смъртта на Хитлер. Германският диктатор се самоубива на 30 април 1945 г. след колапса на Третия райх. (Corbis/Getty Images)

Директор на дъщерно дружество на „Росатом“ беше открит мъртъв.

🇷🇺 В покрайнините на руската столица Москва беше открит трупа на 50-годишния Александър Тюнин, генерален директор на Химпроминжиниринг – дъщерно дружество на държавния гигант „Росатом“ – близо до колата му на път край гора, а в близост бяха намерени ловна пушка и ръкописна бележка.

Според The Moscow Times на 19 септември, в писмото Тюнин заявил, че е решил да сложи край на живота си след пет години на тежка депресия, описана от него като „влошаваща се всяка година“.

Докато руските държавни медии като ТАСС бързо определиха случая като самоубийство, смъртта на Тюнин се добавя към растящ и тревожен списък с необясними смъртни случаи сред висшестоящи ръководители в енергийния, ядрен и индустриален сектор в Русия от началото на пълномащабната война срещу Украйна.

Тюнин ръководеше „Химпроминжиниринг“ от април 2016 г., като отговаряше за производството на въглеродни композити за авиацията, енергетиката и индустрията. Компанията по-късно беше включена в „Уматекс“ — филиал на „Росатом“ за високотехнологични материали, подложено на санкции от САЩ през февруари 2023 г.

Тюнин е висш мениджър №20, починал при мистериозни обстоятелства от февруари 2022 г. в Русия. На 8 септември в Калининградска област властите откриха обезглавеното тяло на ръководителя на минна и торовата индустрия Алексей Синицин. Миналия месец внезапната смърт на председателя на „Уралкали“ Дмитрий Осипов и основателя на строителния гигант „Самолет“ Михаил Кенин също повдигнаха въпроси.

По-рано беше съобщено, че руската икономика се е забавила до почти пълен застой, а изпълнителният директор на Сбербанк Герман Греф предупреди за „техническа стагнация“ и ръст на БВП близък до нулата – сигнал за все по-непосилния натиск върху индустрията и домакинствата.

Бивш руски транспортен министър е намерен мъртъв в Московска област

🇷🇺 Руският политик Роман Старовойт, който преди броени часове беше уволнен от поста си на министър на транспорта, е открит мъртъв в Московска област.

Вестник „Комерсант“, позовавайки се на информиран източник, съобщава, че Старовойт е открит мъртъв от огнестрелна рана в град Одинцово. Андрей Картаполов, председател на Комисията по отбрана към Държавната дума на Руската федерация, заяви пред журналисти, че бившият министър е починал от самоубийство.

Според Следствения комитет на Руската федерация, тялото на политика е намерено с огнестрелна рана в личния му автомобил в Одинцовски район на Московска област. Службата отбеляза в свое изявление, че разследващите "работят на място, за да установят обстоятелствата", като водещата версия е самоубийство.

Преди да бъде назначен за министър на транспорта, Старовойт беше губернатор на Курска област, разположена по границата със Сумска област на Украйна, в периода 2019–2024 г.

Според канал 112, Алексей Смирнов, бивш заместник на убития и негов наследник като губернатор на Курска област, е дал показания срещу него. В момента Смирнов се намира в следствения арест по наказателно дело, включващо присвояване на повече от един милиард рубли от регионалния бюджет по време на строителството на отбранителни съоръжения по границата с Украйна.

Самоубийствена атака с мина: Руски войник загива при неуспешен опит за удар срещу украински позиции във Вовчанск

🇺🇦💥🇷🇺 По време на улични сражения във Вовчанск, напълно разрушено градче в Харковска област на Украйна, руски войник е заснет в опит да хвърли импровизирана бомба, изготвена от противотанкова мина TM-62, в сграда, контролирана от украински сили.

По информация на батальон „Вовкодави“ към 57-а механизирана бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), мъжът е действал без прикритие, без бронирана техника или подкрепление от други войници.

Публикуваното видео показва как нападателят се приближава с активирано взривно устройство, което така и не успява да хвърли навреме. Той е елиминиран от украински огън, след което мината експлодира със закъснение.

Според анализатори подобни действия показват отчаяни тактики от страна на руските сили, в това число използване на отделни войници за високорискови и дори самоубийствени мисии.

Вовчанск е разрушен град в Чугуевски район на Харковска област в североизточна Украйна, център на градска община Вовчанск. Градът е кръстен на река Вовча, приток на Северски Донец, протичащ през града.

До началото на руската агресия градът е имал население от 17 459 души. Това обаче спадна до под 300 души към май 2024 г., тъй като градът беше до голяма степен разрушен от безразборен обстрел по време на неуспешната офанзива на руската армия в Харковска област. През януари тази година беше съобщено, че Вовчанск е напълно разрушен без постоянни жители. Сраженията за това, което е останало от града, продължават с висока интензивност дори и в момента.