В Словакия откриха статуя на маршал Конев по предложение на Фицо

Паметник на съветския маршал Конев в Кружлова, Словакия. На откриването му присъства и руският посланик Сергей Андреев. 📸 Снимка:TASR

Руският президент Владимир Путин и словашкият премиер Роберт Фицо влизат в залата по време на своята среща в Кремъл в петък, 9 май 2025 г. 📸 Снимка: Alexander Nemenov/AP

🇸🇰🎖️🇷🇺 В Долината на смъртта край Дуклянския проход в североизточна Словакия беше открита статуя на съветския маршал Иван Конев, издигната по предложение на премиера Роберт Фицо. Откриването е дело на Словашкия съюз на антифашистките борци. Фицо не присъства заради вирусно заболяване, а правителството беше представено от министъра на земеделието Ричард Такач. Сергей Андреев, посланик на Руската федерация в Прага, отправи благодарности към словашкия премиер в словото си за инициативата, която според него е поел преди две години, съобщи местната агенция TASR.

Долината е място на ожесточените сражения от октомври 1944 г. в Карпатско-Дуклянската операция, която Конев ръководи като командващ 1-ви Украински фронт. Целта е да се подпомогне Словашкото национално въстание, като с нея започва освобождаването на Чехословакия. Кампанията завършва с успех, но с цената на десетки хиляди животи, най-вече на съветски, но и на чехословашки военнослужещи. Автор на статуята е словашкият скулптор Славомир Гибей, създател на символичния паметник на маршал Родион Малиновски в село Стари Теков, съобщи председателят на съюза Ярослав Демян. Към 5 октомври няма публични данни кой е платил паметника. Адриан Гужо, кмет на Кружлова и съпартиец на Фицо, отбеляза пред Korzár броени часове преди церемонията: „Дадохме само място и разрешение. Това не е наша дейност“. Всички нужни сведения имал съюзът.

Фицо и Путин заговориха за паметника в публичната част на своята среща в Кремъл на 9 май 2025 г. Първи го спомена руският президент: „Знам и за вашето предложение в Словакия да бъде издигнат паметникът на маршал Конев. Това е много благородно начинание, благодарни сме ви за него и ако ви трябва нещо от нас, готови сме да направим всичко“. Фицо потвърди, че идеята е свързана с Карпатско-Дуклянската операция, чиято годишнина Словакия отбеляза на 6 октомври 2024 г.

Най-остър политически тон внесе видеото на евродепутата Любош Блаха, заместник-председател на Смер, което той публикува във Facebook на 3 октомври. Блаха подчерта, че е щастлив, „че премиерът е изпълнил своето обещание и днес тук стои прекрасна статуя на този велик руснак“, както и че с радост виждал да се веят съветски знамена, а също и руски, тъй като Руската федерация е правоприемникът на Съветския съюз. След това се обърна към „фашистите на Запад“:

„Разпространявате русофобия, както някога нацистите. Искате да се разширявате на изток, както някога нацистите. Тласкате ни към война. Преди Вермахта, сега НАТО“, а врагът бил все един и същ – руснаците. „Нашето послание е ясно – никога срещу Русия“, каза Блаха и добави, че словаците искат мир.

Такач говори в различен тон. Паметникът не бил само за Конев, а за всички, дали живота си за свободата в този край, и „не можем да свързваме това, което се случва днес, с онова, което се е случвало преди повече от 80 години“. Блаха свърза паметника с днешния ден в публикация във : „Прогресивните варвари събарят статуите на героите, а ние, напротив, ги строим“. Пражкият район Прага 6 премахна собствената си статуя на Конев на 3 април 2020 г.

Президентът Петер Пелегрини, председателят на парламента Ричард Раши и министърът на отбраната Роберт Калиняк, които в същия ден говориха на честванията на 82-годишнината от операцията, не дойдоха на откриването, отбелязва Denník N. На 4 октомври в предаването „O 5 minút 12“ на STVR депутатът от SaS Юрай Крупа попита Калиняк дали не му е неприятно, че на Дукла е открита статуя на съветски маршал, на което министърът отвърна с упрек, че опозицията не е дошла на Дукла да почете падналите войници.

Конев е спорна фигура и извън 1944 г. През 1956 г. в ролята си на командващ обединените въоръжени сили на Варшавския договор, той оглавява операция „Вихър“ – съветската интервенция на въстанието в Унгария, започнала сутринта на 4 ноември. На 1 ноември политбюро на КПСС го кани да изкаже мнение, в отговор на което той казва три кратки изречения, които документи от ноември 1956 г. на съветското ръководство, цитирани от историка Ян Адамец, записват така: „Будапеща е в ръцете на въстаниците. Анархията се шири, реакцията тържествува. Решение: интервенция“. През 1961 г. в навечерието на издигането на Берлинската стена, съветският лидер Никита Хрушчов му поверява надзора над съветските войски в ГДР. Унгарската партия „Форум“, която няма представители в парламента, призова Фицо още през май 2025 г. да се откаже от замисъла: според председателя ѝ Жолт Шимон Конев „е лично отговорен за потушаването на унгарското въстание през 1956 г.“ и носи лична отговорност за смъртта на хиляди унгарци.

Най-спорният епизод е 1968 г. – годината на съветската инвазия в Чехословакия. През 2018 г. посолството на Руската федерация в Прага заяви, че Конев напуска ръководните постове през април 1963 г. и оттогава е в групата на генералните инспектори на Министерството на отбраната; историкът Даниел Поволни говори за пенсиониране от 1963 г. Това не го държи далеч от Чехословакия през пролетта на 1968 г. На 8 май, три месеца преди нахлуването, в страната без предварително известие каца самолет с делегация, ръководена от Конев. Домакините разбират за това едва в последния момент. На министъра на националната отбрана генерал Дзур казват, че гостите идват да поздравят стария си боен другар Лудвик Свобода за избирането му за президент. Делегацията се разделя на три групи. Най-голямата, водена от Конев, обикаля чешките земи, а групите посещават заводи и гарнизони и трябва да опишат настроенията в страната. Историкът Йиржи Фидлер пише, че Конев „със собствената си личност осигурява прикритие на разузнавателното проучване на Чехословакия преди нахлуването на войските на Организацията на Варшавския договор“.

Когато през 2018 г. Словашко-руското дружество предлага паметник на Конев да бъде издигнат в Банска Бистрица, държавният Институт на паметта на нацията, изследващ тоталитарните режими, го оценява като нежелан и отбелязва, че през май 1968 г. маршалът пристига с делегация в Прага да провери състоянието на въоръжените сили на страната. Военният исторически институт пък посочва личните заслуги на Конев за подготовката и провеждането на Карпатско-Дуклянската операция. Областта и градът се отказват от идеята за паметник. Руското посолство отрича през 2018 г. Конев да е участвал в подготовката на инвазията и каза, че архивите не потвърждават подобен факт. Поволни оценява ролята му като второстепенна: донесенията на делегациите са само един от потоците информация към Москва, а Конев не играе никаква роля в самото нахлуване през август, предполага той. На 4 октомври Блаха определи твърденията за участието на Конев през 1968 г. като „тотална измама“.

Отворената рана на Израел: 1000 дни без право на забрава.

🇮🇱🎗️🕯️ 6:29 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. – минутата, в която преди 1000 дни картечниците и ракетите разкъсаха съботната тишина над южен Израел – започнаха възпоменанията. Днес, 1000 дни по-късно, в 10:00 ч. на Площада на заложниците в Тел Авив хиляди замръзнаха в тежка минута мълчание в памет на убитите.  После прозвуча осемминутен запис, в който оцелелите от фестивала „Нова“ и от кибуците край Газа разказват, минута по минута, какво са видели и преживели онази съдбоносна сутрин.

Около 1200 души бяха убити. 251 бяха взети за заложници. Това са числата, които Израел носи като отворена рана вече близо три години, без да може да свикне с него.

Този хиляден ден не завари страната в разгара на заложническа криза, а горчивата ѝ равносметка. Последните 20 живи заложници се прибраха на 13 октомври 2025 г. Телата бяха връщани поетапно през есента и зимата, а последното – това на полицая Ран Гвили – беше извадено от ивицата Газа на 26 януари. Така за първи път от над 11 години в палестинския ексклав не остана нито един израелски заложник. Затова скръбта на 2 юли вече не е за спасяване на живи, а за онова, което не може да се поправи – и за въпроса кой позволи то да се случи.

По обед, само на няколко крачки от площада, в библиотеката „Бейт Ариела“ отвори изложбата „1000 спомена“. Без патос, без числа – само вещи, всяка една донесена от близък, и до всяка от тях – разказ. Дребни предмети, които обикновено не значат нищо, а тук са всичко, останало от един човек.

Едно детско колело е на Ариел Бибас. Беше на 4 години, червенокос, наричаха го „Лули“ и не се разделяше с Батман – снимките му са в тениски и пижами с любимия герой, а за Пурим се беше маскирал точно като него. На 7 октомври го отвлякоха от кибуца Нир Оз заедно с майка му Шири и 9-месечното му братче Кфир – най-малкия заложник на онзи ден. Баща им Ярден беше отведен отделно. Тримата бяха убити в плен. Тленните останки на Ариел и Кфир се върнаха на 20 февруари 2025 г., тези на Шири – ден по-късно. На 26 февруари ги погребаха заедно. Ярден вече беше на свобода – пуснат на 1 февруари след 484 дни. Колелото остана.

Две военни беретки принадлежат на наблюдателките Ноа Прайс и Рони Ешел. Двете млади жени служеха в едно и също поделение на базата Нахал Оз – момичетата, чиято работа беше да следят оградата с Газа през целия ден и които месеци наред докладваха, че отсрещната страна изучава границата. Предупрежденията потънаха някъде нагоре по веригата. Гласът на Рони Ешел, на 19 години, е записан в 6:29 ч. онази сутрин по радиото: „До всички станции, четирима тичат към оградата, потвърдете.“ Базата беше превзета. 34 дни я водеха изчезнала, преди армията да съобщи, че е убита. Баща ѝ Еял оттогава не спира да пита защо никой не е чул навреме. Ноа Прайс, на 20, успя да стигне до укритието, да се обади на майка си и да напише на своите „обичам ви“, преди връзката да прекъсне. Беше почитателка на Тейлър Суифт и мечтаеше да я гледа на концерт в Париж. На нейната беретка инструкторът беше написал: „Светлината в сърцето ти ще надвие всяка трудност.“

Една престилка на парамедик е на Амит Ман. Беше на 22, санитарка в кибуца Беери. На 7 октомври се оказа в местната клиника, която за часове се превърна в претъпкан пункт за ранени. Когато сутринта приятелят ѝ я умоляваше да бяга, тя отказа: „Точно защото е опасно, трябва да съм тук.“ Повече от шест часа превързваше ранени редом с лекаря Даниел Леви, докато нападателите обграждаха сградата, и не спря дори след като самата тя беше простреляна. Последното, което написа на сестрите си, беше: „Тук са… Не мисля, че ще изляза. Обичам ви.“ Клиниката беше превзета. Убиха я заедно с лекаря и охраната.

Сред „затворническите картони“ на върналите се от плен е и този на Ром Браславски. 19-годишен, той работеше като охранител на фестивала „Нова“. Оцелелите го наричат един от героите на онази нощ – вдигал хора да бягат, раздавал вода, изнасял ранени, въпреки че беше прострелян в двете ръце. Отвлякоха го жив. Държаха го гладен и малтретиран. Върна се на 13 октомври 2025 г. Не всички от „Нова“ имаха този край. Рон Йехудай, на 24, се скри в голям контейнер за боклук заедно с други хора. Последното му съобщение до вкъщи в 11:39 ч. гласеше: „Ще се оправи, обичам ви.“ Няколко минути по-късно терористите откриха контейнера и убиха него и още осем души. Баща му Йорам после откри и купи истинския контейнер и го превърна в паметник. „Никой не биваше да умре в онзи ден – каза той на 2 юли. – Изненадаха ни сутринта, но по обед имаше достатъчно време да се изпратят сили и да се спасят цивилни, деца в беда, вътре на територията на Израел. И това не беше направено. Това е изоставяне. Моят Рон можеше да е жив днес.“

Още два затворнически картона стоят един до друг – на Арбел Йехуд и Ариел Кунио. Двойка, израснали през няколко къщи един от друг в Нир Оз. Отвлякоха ги в един и същи ден и ги държаха поотделно, без единият да знае дали другият е жив. Арбел се прибра първа – на 30 януари 2025 г., последната жива заложничка, освободена в онази фаза на примирието. Ариел – чак на 13 октомври, заедно със своя брат Давид, след 738 дни в подземен тунел. Братът на Арбел, Долев, беше убит на 7 октомври. Сега двамата се учат да живеят наново – заедно, най-сетне.

Не всяко завръщане обаче беше завръщане. Ицик Елгарат, на 68, беше прострелян през вратата на укритието в дома си в Нир Оз и завлечен в плен, докато по телефона казваше на брат си Дани: „Дани, това е краят.“ Убиха го в плен – по думите на брат му, изтезаван до смърт от похитители, които го взели за пилот. Тялото му се върна на 27 февруари 2025 г. „Хиляда дни слушам едно и също: Заложниците се върнаха – заяви Дани Елгарат пред щаба на армията в Тел Авив. – Не всички се върнаха. Брат ми Ицик беше отвлечен жив и можеше да се върне жив, но беше изоставен да умре. А това, което ни се върна, не беше брат ми. Беше тяло – и никой никога няма да размие тази истина.“

Ягев Бухщаб, на 34, звукоинженер и музикант, който сам си правеше китарите, беше отвлечен от Нирим заедно със съпругата си Римон. Нея пуснаха след около два месеца. Него убиха в плен, а тялото армията извади едва през август 2024 г. Майка му Естер стоеше на площада с искане, което няма да изостави: „Военният натиск не спаси заложници – той им навреди.“

Дрор Ор, майстор на сирене от мандрата в Беери, беше убит на 7 октомври, а тялото му отнесено в ивицата Газа и върнато едва на 25 ноември 2025 г. Жена му Йонат беше убита на същия ден, а двете им по-малки деца бяха освободени още през 2023 г. Брат му Елад видя в думите на министъра на финансите Бецалел Смотрич, който този месец поиска да му благодарят за връщането на заложниците, част от кампания срещу семействата: „Това е огромна лъжа. Единственото, което можем да направим в този ден, е да кажем на хората истината – какво се случи и какъв е мащабът на бедствието.“

Омри Миран се прибра жив. Терапевт по шиацу и градинар от Нахал Оз, терористите го отвлякоха пред очите на жена му Лишай и двете му малки дъщери. Върна се сред последните 20 на 13 октомври 2025 г. и за първи път от две години прегърна децата си. Промяна в начина, по който държавата се държи, той не вижда. „Офицерите ми казват първо: Съжаляваме и се срамуваме – сподели той по радиото. – Това не го чувам от нашето ръководство.“ За Смотрич, който се хвалеше, че е блокирал сделки за заложници, Миран каза единствено, че трябва „да спре да говори глупости“ – и че е възможно повече хора, които днес можеха да са между живите, да са били убити там. Бащата на Омри, Дани Миран, го каза още по-рязко на кръстовището при Амиад: „Това не беше война на възраждане. Беше война на кръв. Смотрич не върна заложници. Още 50 можеха да се върнат живи.“

Думата, която свързва всички тези гласове, е една – изоставяне. И искането е едно: държавна анкетна комисия – най-силният разследващ орган в страната – която да разнищи провалите преди, по време и след 7 октомври. Кабинетът на Нетаняху се съпротивлява – твърди, че комисия, назначена от Върховния съд, ще е предубедена към него, и настоява само за комисия, която сам да състави. Критиците виждат в това опит да бъде избегнато независимото разследване. На площад „Париж“ в Йерусалим, срещу резиденцията на премиера, надпис гласи: „1000 дни, 2000 мъртви.“

Протести имаше по кръстовищата из цялата страна и пред домовете на министри. А когато премиерът Нетаняху наскоро отговори на въпроса какво се е променило от 7 октомври 2023 г. насам с думите, че е отслабнал, Йорам Йехудай не успя да сдържи гнева си: „Това е високомерие. Презрение към семействата и гражданите. От 1000 дни не съм се смял на шеги и очаквам премиерът да прави същото – вместо да поеме отговорност за клането, станало по време на неговото управление.“

Загубите, които този ден събира, не свършват със 7 октомври. Оттогава Израел брои загиналите си от войната срещу Хамас в Газа, срещу Хизбула в Ливан, от терористичните нападения, от ракетните залпове във войните с Иран. На Площада на заложниците семействата подредиха инсталации – жълтия контейнер от „Нова“, макет на тунел като онези, в които държаха хора под земята. А в „Бейт Ариела“ колелото на Ариел, беретите на Ноа и Рони, престилката на Амит останаха под стъклото – вещи, надживели стопаните си. За семействата хилядният ден не беше годишнина, а поредният ден от една незавършена битка: в търсене на отговори, отговорност и за това някой най-сетне да назове ясно какво беше изгубено.

Оскверниха паметника на Тарас Шевченко в Нови Сад.

🇷🇸 Паметникът на Тарас Шевченко в сръбския град Нови Сад беше осквернен от неизвестни лица, които са го заляли с черна боя на 24 февруари – денят, в който беше отбелязана четвъртата годишнина от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна.

Според репортаж на местното издание Razglas News, актът на вандализъм вероятно е извършен непосредствено преди планиран митинг срещу войната и в подкрепа на Украйна.

Монументът в Нови Сад беше открит на 10 февруари 2021 г. като официален подарък от украинския град Лвов. От своето откриване досега мястото се превърна в средище за различни публични прояви в подкрепа на украинската кауза – митинги през март 2022 г. и инициативата „Жива верига на единството“ през 2023 г. Освен това там бяха проведени чествания по случай Деня на независимостта на страната.

Украинското посолство в Сърбия реагира на случая с призив към местните правоприлагащи органи да открият поднесат под отговорност извършителите на престъпното деяние.

„Смятаме този инцидент за позорен акт срещу архитектурен паметник на град Нови Сад и за опит да се поругае паметта на символ на украинския народ на трагичната за Украйна и целия цивилизован свят дата 24 февруари. Тези вандалски действия целят подкопаване на украинско-сръбските отношения“, гласи официално изявление на посолството, цитирано от сръбските медии.

 

Кой е Тарас Шевченко?

Тарас Григориевич Шевченко (1814–1861) е не просто най-големият украински поет, но също национален символ, наричан често „Кобзар“ (най-известната му стихосбирка) и „Духовен баща на модерна Украйна“. Неговата съдба е олицетворение на борбата на украинския народ за свобода и достойнство.

Шевченко се ражда като крепостен селянин, което автоматично означава, че е бил собственост на помешчик – дворянин-феодал с поземлено владение, давано за военна или друга държавна служба в Руската империя до началото на ХХ век.

Остава сирак на 12 години, но изключителният му талант като художник е забелязан в Санкт Петербург от видни интелектуалци (сред които Карл Брюлов и Василий Жуковски). През 1838 г. те организират лотария, за да съберат огромната за времето си сума от 2500 рубли, с която откупуват неговата свобода.

През 1840 г. публикува „Кобзар“, която полага основите на съвременната украинска литература и език. Неговата поезия е пропита с любов към родината и гняв срещу социалната неправда и руското имперско потисничество.

През 1847 г. Шевченко е арестуван за участие в тайното политическо „Кирило-Методиево общество“. Император Николай I лично подписва присъдата му за заточение като обикновен войник в Оренбургските степи и изрично му забранява да пише и да рисува. Въпреки това, той продължава да твори тайно, криейки малки тетрадки в своите ботуши.

Шевченко е фигурата, която за първи път дефинира Украйна като отделна нация със своя култура, език и право на независимост. Именно това е причината неговите паметници по света често да стават обект на атаки по време на конфликти – той е „идеологическото сърце“ на украинската съпротива срещу имперската доминация, независимо откъде идва тя.

В света има над 1380 паметника на Тарас Шевченко, което го прави една от историческите личности с най-много монументи в световен мащаб (извън религиозните фигури).

 

🔙 Frontline Monitor припомня: През май 2024 г. българският гражданин Мирчо Ангелов беше идентифициран от френските служби като тартор на организирана престъпна група, осквернила Мемориала на Холокоста в Париж, извършвайки провокация с висок риск с цел разпалване на вътрешно напрежение на фона на войната в ивицата Газа.

Според отдела за контраразузнаване към Главна дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) акцията е част от широк модел на хибридни операции, характерен с почерка на руското военно разузнаване (ГРУ), което използва местни радикализирани лица като прокси. Други трима българи от групата бяха екстрадирани във Франция и осъдени на 2-4 години затвор, докато Ангелов се укрива и ще бъде съден задочно.

Гробът на Пригожин беше залят с бетон

🇷🇺 Гробът на Евгений Пригожин бе покрит с бетон девет месеца след смъртта му. Появиха се спекулации, че паметник на покойния основател и финансов благодетел на руската частна военна компания „Вагнер“ ще бъде издигнат на Пороховското гробище в Санкт Петербург, съобщава руското издание Pravda.ru.

Преди това паметник в цял ръст на Пригожин и командира на Вагнер Дмитрий Уткин беше издигнат в параклиса на Вагнер през април.

Паметникът е проектиран като фигури на Пригожин и Уткин в реални размери. На постамента са гравирани техните етикети с персонални номера — М-3308 и М-0209, както и позивни — „Първи” и „Девети”.

Първият паметник на Пригожин се появи на мястото на самолетната катастрофа в Тверска област. Надписът на мемориалния камък гласи: „ЧВК Вагнер, храброст, родина, справедливост, чест, кръв“.

Frontline Monitor припомня

Пригожин загина на 23 август 2023 г. при катастрофа на частен самолет, заедно с още десет души. Това се случи само два месеца след като Пригожин и групата му наемници вдигнаха бунт срещу Кремъл и тръгнаха на поход към Москва.

В крайна сметка те не стигнаха до руската столица, а се оттеглиха. Беларуският президент Александър Лукашенко също участва в преговорите. Пригожин беше близък съюзник на Путин до неуспешния бунт. Тогава повечето вагнеровци или трябваше да се присъединят към армията, или да се преместят в Беларус.

Според анализатори от Института за изучаване на войната (ISW) това не е случайност, а почти сигурно руският президент Владимир Путин е дал заповед хеликоптерът с Пригожин да бъде свален. Самият Кремъл не изключи, че "умишлено престъпление" може да е довело до катастрофата.

Евгений Пригожин беше тайно погребан в Санкт Петербург на 29 август 2023 г. Церемонията се пазеше в тайна, тъй като роднините на Пригожин не искаха публичност.

Вдовицата на Пригожин смени името си

Вдовицата на руския бунтовник Любов Пригожина смени името си почти веднага след смъртта на покойния си съпруг, връщайки се към рожденото си фамилно име Кряжева, съобщи руската информационна агенция РБК. В момента тя работи като предприемач във фармацевтичния сектор. С Пригожин имат три деца, две дъщери и син.