Финландия готви депортация на руснаци, събирали помощ за украинската армия

🇫🇮⚖️🇷🇺 Финландия се готви да върне в Русия 25-годишен инженер и майка му, които организират от Хелзинки кампании в подкрепа на украинската армия от 2022 г. насам. Имиграционната служба стига до заключение, че при завръщане двамата не са изложени на „реален риск“. Случаят на Никита Белов и Олга Белова беше описан на 9 август от The Guardian; към настоящия момент те очакват съдебното решение, което може да доведе до депортацията им в Руската федерация до няколко седмици.

Белов е работил като инженер в московски научен институт по металургични технологии. Напуска, когато разбира, че проектът, по който работи, е свързан с войната срещу Украйна. Началникът му, който дотогава го уверявал в обратното, го заплашил с арест или изпращане на фронта, когато поискал да напусне екипа. „Тогава осъзнах, че не мога да напусна тази работа без последствия и че трябва да мислим за положението си“, казва Белов. Малко след това военните потърсили майка му, за да я разпитат за него, а техният дом е посетен от полиция. В крайна сметка двамата заминават за Финландия със законни визи същата година.

Олга Белова, 55-годишна медицинска сестра по анестезиология, и синът ѝ не са криели позицията си. Те работят като доброволци в местния украински център и участват в събирането и изпращането на помощ: превързочни материали, храна, дрехи, оборудване Starlink и 3D принтер, за който получили видеозапис с благодарност от украински военни. „Опитваме се да заявим позицията си, защото е много важно да се помага на Украйна. Да ѝ се помогне да отвърне на удара“, казва Белов.

Първата им молба за убежище от 2022 г. е отхвърлена, а обжалването не променя решението. Тази година подават нова молба, която получава повторен отказ и заповед за депортация. На 24 април са привикани в полицейски участък и задържани с цел депортация. Три дни по-късно Хелзинкският административен съд спира извеждането до приключване на обжалването и двамата са освободени от центъра за задържане. „В главите ни имаше само лоши неща. Беше като начало на изтезание, защото преживяването беше напълно стресиращо“, споделя Белов. „Тогава наистина се опитвахме да се подготвим за смъртта си.“ Оттогава и двамата се лекуват от панически атаки, докато чакат съдебното произнасяне.

Отказът стъпва върху оценка на индивидуалния риск: доколко конкретният човек представлява интерес за руските служби. Руското наказателно право обаче санкционира самото деяние. Член 275 от Наказателния кодекс определя като държавна измяна оказването на „финансова, материално-техническа, консултантска или друга помощ“ на чужда държава или организация в дейност, насочена срещу сигурността на Руската федерация, а от април 2023 г. максималното наказание по този състав е доживотен затвор. Още през март 2022 г. Главната прокуратура в Москва обяви, че помощта за чужда държава по време на бойни действия в Украйна ще се разглежда именно като държавна измяна. Адвокатът на семейството, който не се назовава поименно от съображения за сигурност, определя риска при връщане като много висок и отделно посочва предишната работа на Белов, при която той е имал достъп до поверителна държавна информация.

Стандартът, прилаган от финландската държава, личи най-ясно от друго дело. През февруари Хелзинкският административен съд отхвърли жалбата на Роман Голиков – руснак, дарявал средства на фонда на Алексей Навални и участвал в опозиционни протести – с мотива, че политическата му дейност е „от такова естество и мащаб, че не може да се смята за пораждаща особен интерес у властите“. Върховният административен съд прекрати депортацията му на 26 май, два дни преди полета.

Между февруари 2022 г. и юни 2026 г. финландската имиграционна служба е извела 1039 руски граждани – повече, отколкото граждани на която и да е друга националност. През същия период 1109 от 1342 руснаци са получили отказ за влизане след отхвърляне на молби. Само от януари до септември 2025 г. полицията е депортирала 104 руснаци с отхвърлени молби, предимно избягали от мобилизацията; 18 от тях, отказали да заминат доброволно, са били изведени през Турция или през граничния пункт Нарва в Естония. Забавянията по подобни преписки вече доведоха и до официална критика: на 14 юли 2025 г. заместник-парламентарният омбудсман Мико Саря отправи четири забележки към службата, защото молби на руски граждани са били разглеждани между 24 и 28 месеца при законов максимум от 21. Службата не оспори констатациите.

Правната среда, в която ще бъдат решавани следващите такива дела, се промени на 12 юни. От тази дата Финландия прилага регламента на процедурата за убежище от Пакта на ЕС за миграцията и убежище, който въвежда ускорена гранична процедура за граждани на държави със средно за ЕС ниво на признаване под 20%. По данните на Евростат за Русия този показател е 18,1% и страната попада под прага. За кандидатите това означава срокове от около три месеца и по-малко време и възможности да изградят преписката си и да обжалват отказа. Решенията по делото на Белови предхождат промяната, но адвокатът им описва същата посока още преди нея: „Дори с ясно изразена политическа позиция е още по-трудно да се получи бежански статут. Наистина трябва да се борим по тези дела за статут, който по-рано се получаваше по-лесно.“

Финландия затвори последните пунктове по източната си граница на 15 декември 2023 г. по обвинение към Москва, че насочва търсещи убежище в страната като средство за натиск. На 4 юни правителството реши те да останат затворени безсрочно, а парламентът удължи до края на годината действието на закона, който позволява на граничарите да връщат хора, без да приемат молбите им. Страната влезе в НАТО през 2023 г.; Русия, от своя страна, разшири военните си бази край общата граница.

Този подход не е особеност на Финландия. През май 2023 г. Върховният административен съд в София отхвърли молба за закрила на 27-годишен руснак, напуснал страната си ден след началото на инвазията, със заключение, че няма основание да се приеме, че руските власти предприемат „безогледни масови репресии“ срещу граждани, изразяващи недоволство от политиката на президента. И финландският, и българският съд поставят акцент върху мащаба на репресиите спрямо по-широката група. Нито един от двата не поставя в центъра изложеността, която произтича от конкретното деяние.

Бил Браудър, ръководител на Global Magnitsky Justice Campaign и чийто адвокат Сергей Магнитски загина в руски арест, нарече случая „определящ тест за ангажимента на Европа да защитава онези, които рискуваха всичко, за да се противопоставят на войната на Путин“. Ако хора, отказали да изкажат подкрепа за военната агресия срещу Украйна и противопоставили се открито на режима, останат без закрила, продължи той, това „би създало опасен прецедент, който разубеждава други да заемат позиция срещу авторитаризма“.

Финландската имиграционна служба отказа коментар по отделни дела. Анти Лехтинен, който е ръководител на дирекция „Международна закрила“, заяви, че положението на всеки кандидат се оценява самостоятелно и че противопоставянето на войната „може да бъде основание за преследване по политически убеждения“: ако службата установи, че убежденията или действията излагат лицето на риск от преследване и сериозна вреда, той получава международна закрила.

Каква може да бъде цената на погрешната преценка, показва американски случай. Артьом Вовченко, руски военнослужещ, напуснал частта си в Армения през септември 2022 г., поиска убежище в САЩ, което му бе отказано. Депортиран е миналото лято и е задържан от ФСБ още на летището. През юни The Moscow Times съобщи, че е избягал от Русия повторно и вече се намира в безопасност, но това е зависело от него, а не от преценката, въз основа на която е бил върнат.

Изходът по делото на Белови може да повтори модела от делото Голиков: горната инстанция да преустанови извеждането, без да променя стандарта, по който тя е била разпоредена. Разликата между двата случая се крие в деянието – Голиков е дарявал пари, преди да напусне Руската федерация, а Белови са организирали доставки за украинската армия в продължение на три години – помощ, която руската прокуратура още през 2022 г. обяви, че може да се преследва като измяна.