CENTCOM обяви контрол над Ормуз в най-тежкия месец за корабите

🇺🇸⚓🇮🇷 Началникът на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър прелетя над Ормузкия проток по-рано днес, а командването отново заяви, че САЩ и техните партньори в региона контролират международния воден път. Това изявление идва в месеца с най-много нападения срещу търговски кораби от началото на войната с Иран на 28 февруари 2026 г. Купър наблюдава теснината от тежкия транспортен хеликоптер CH-47 Chinook на Сухопътните войски на САЩ и проведе среща с американски военнослужещи, участвали в разминирането, съобщи CENTCOM.

Числата, с които командването подкрепя думата „контрол“, доказват нещо по-ограничено: охраняваният от САЩ коридор, по който излизат петролът и газът на държавите от Залива, работи. Самият проток остава с трафик 70% под довоенния, с близо 500 кораба, чакащи на котва от двете му страни, както и рекорден брой атаки през октомври, като повечето попадения от юли насам са нанесени по южния маршрут край оманския бряг, по който минава охраняваната от САЩ лента.

Според съобщението американските сили са помогнали на партньорите от Залива да изнесат над 1,5 млрд. барела суров петрол от лятото насам. За последните 6 месеца с тяхна подкрепа през Ормуз са минали над 3000 търговски кораба. „Днес основните транзитни маршрути в Ормузкия проток остават напълно чисти от ирански морски мини благодарение на невероятните усилия на нашите хора“, посочи Купър. Командването добавя, че през последните месеци над 95% от плаващите там кораби са преминали безопасно „въпреки неоправданата агресия“ на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), което „ясно показва“, че САЩ и регионалните им партньори контролират водния път.

Отчетеното количество петрол се покачва с равномерен темп. На 19 септември Купър обяви в обръщение на видео над 1 млрд барела за около 2 месеца и над 2000 подпомогнати транзита. На 8 октомври CENTCOM отчете 1,25 млрд. На 25 октомври – 1,5 млрд., т.е. по около четвърт милиард за всеки от двата интервала от около 2 и половина седмици. Тогава командването говори изрично за петрол, минал през Ормуз; днешното съобщение посочва помощ при износа и не уточнява колко от барелите са минали през самата теснина. А капацитетът на тръбопровода Изток–Запад на Aramco, който заобикаля пролива към Червено море, вече е 7 млн. барела на ден, по думите на главния изпълнителен директор на компанията Амин Насер пред Al Arabiya Business.

Броят на транзитите съвпада с данните на Службата за военноморско сътрудничество с търговското корабоплаване (NCAGS) на САЩ: около 28 подпомогнати транзита на ден, колкото е нужно за онези 1000, добавени между съобщението през септември и това днес. Това обаче е американска статистика. Центърът за морски търговски операции (UKMTO) на Кралския флот я включва в седмичния си обзор от 23 октомври с изричната бележка, че не може да я провери независимо. Обзорът отчита за седмицата 114 излизания и 127 влизания, сред които са и отчетените от САЩ. Общият брой е около 70% под нивото отпреди конфликта. Със системата за автоматична идентификация (AIS), по която корабите излъчват позицията си, се виждат само 47 от тях, около 7 на ден. На всеки такъв кораб се падат около 4, чието преминаване САЩ отчитат като подпомогнато. По данни на NCAGS 80% от всички са танкери и газовози.

Съвместният морски информационен център (JMIC) към ръководените от САЩ Обединени морски сили в Бахрейн посочва сходни стойности. Според бюлетина му от 25 октомври при независимо проследяване се установява едноцифрен брой преминавания на ден, колкото отчита и UKMTO, при обичаен трафик от около 138 на ден за 2025 г. На котва край Фуджейра, Дубай, Мусандам и Бандар Абас чакат около 492 кораба, а центърът очаква опашката да остане.

Разликата между американските данни и независимото преброяване се обяснява с начина, по който работи коридорът. Танкерите, чиито оператори приемат риска, минават нощем по охранявана от военните на САЩ лента край оманския бряг, с изключени системи за позициониране и мобилни телефони, описва Lloyd's List Intelligence. Петролът след това се прехвърля към други танкери в Оманския залив за купувачите в Азия. Корабите, които плават открито, минават предимно по иранския маршрут край северния бряг, отбелязва UKMTO.

Повечето удари са по южния маршрут край Оман: 57 от общо 79, отчетени от UKMTO от 6 юли досега. Ноам Райдан, поддържащ картата на морските инциденти на Вашингтонския институт за близкоизточна политика (WINEP), отчита 28 потвърдени и докладвани нападения в Ормуз и прилежащите води само през октомври и 113 от началото на войната. Това е най-високият месечен брой, откакто WINEP следи инцидентите през 2017 г., съобщи Reuters. Според проверка на агенцията в списъка на Международната морска организация през октомври са поразени 11 супертанкера, всеки с товар от около 2 млн. барела. На 21 октомври беше поразен танкер западно от Буха, а на 22 октомври – излизащ газовоз североизточно от Лима. И двете нападения са край полуостров Мусандам в Оман. От 28 февруари досега по данни на UKMTO са напълно загубени 6 съда, сред които е контейнеровозът GFS PRIDE, потънал при теглене на буксир след удара на 13 октомври, който CENTCOM приписва на снаряд на IRGC. JMIC оценява заплахата в Ормуз като тежка. Това е предпоследната степен по петстепенната скала на центъра, при която умишлените враждебни действия се смятат за много вероятни.

Мините остават най-спорната част. В края на август CENTCOM обяви международно признатите коридори за разчистени, а IRGC многократно съобщава за танкери, взривени от мини по „неразрешения“ от Техеран южен път; само между 17 и 23 октомври такива съобщения имаше 4 пъти, всеки път без имена на кораби. За твърденията от 17 октомври JMIC отговори, че няма никакво потвърждение, а CENTCOM ги нарича неверни. На 22 октомври, след ново иранско твърдение за 7 ударени съда, Тръмп обвини Техеран, че измисля удари и мини, за да вдигне цената на петрола преди междинните избори в САЩ. В своя бюлетин от 25 октомври обаче JMIC продължава да съветва моряците да внимават за опити за миниране в схемата за разделяне на движението и около нея, т.е. точно в коридорите, които Купър нарича чисти.

Другата половина от американския натиск е блокадата на иранските пристанища. JMIC потвърждава, че тя се прилага, а през септември Купър твърдеше, че Техеран не е изнесъл нито барел. Иранският посланик в Исламабад Реза Амири Могадам каза на 24 октомври, че е заявил с пакистанските посредници готовност да отвори протока, ако Вашингтон вдигне блокадата, съобщи AP. Източник на близката до IRGC агенция Tasnim отрече, че Иран приема да отвори протока в замяна на вдигане на блокадата: вдигането ѝ е само едно от седемте искания, които Техеран вече е предал на Вашингтон. На 25 октомври външният министър Абас Арагчи заяви, че след войната нито трасетата през пролива, нито управлението му ще бъдат същите като преди. Същия ден Тръмп каза пред Fox News, че САЩ вече контролират Ормуз и че се колебае дали да сключи сделка с Иран, или да го довърши; ден по-рано твърдеше, без да даде числа, че през Ормуз минава повече петрол, отколкото преди конфликта. Регионът се готви САЩ или Израел да подновят ударите преди или непосредствено след изборите в Израел на 27 октомври и междинните в САЩ на 3 ноември, пише AP.

Сравнението илюстрира какво точно е постигнато. Вашингтон поддържа отворен тесен нощен коридор за петрола и газа на съюзниците си и затваря пристанищата на Иран. Той обаче не осигурява свободата на корабоплаването, за която говори съобщението: корабите, които плават открито, минават по иранското трасе, а онези по южния маршрут, където минава американската лента, плават с изключени транспондери и поемат повечето попадения. Процентът на безопасно преминали отчита само кораби, които са тръгнали, но не и онези около 492 кораба, които чакат. Има данни и в подкрепа на американската версия. По данни на Lloyd's List Intelligence в седмицата 5–11 октомври, въпреки рекордните атаки, през Ормуз са минали 104 съда без връзка с Иран, с 31% повече от средния седмичен брой за август. Пристигащите танкери за суров петрол се задържат на септемврийското ниво от 38 на седмица. Операторите в Залива не са се отказали и точно това е напредъкът, за който говори Купър. Този напредък обаче започва от много ниско равнище и не обхваща по-голямата част от корабите, които остават на котва.

Докато Вашингтон държи иранските пристанища блокирани, а Техеран не приема да отвори протока в замяна на вдигането на блокадата върху тях, корабоплаването вероятно ще продължи да се ограничава до енергиен коридор под американска охрана, с опашка на котва от двете страни на Ормуз. Именно тази опашка от около 492 съда ще реши спора за думата „контрол“. Ако в седмиците след междинните избори на 3 ноември тя започне да намалява, докато пристанищата на Иран остават затворени, американската охрана ще е осигурила нещо повече от нощен коридор за петрола. Ако опашката се раздвижи едва след споразумение с Техеран, в което краят на блокадата е само едно от иранските искания, преминаването през Ормуз ще се окаже зависимо от съгласието на Иран не по-малко, отколкото от американските кораби.

Мина на КНДР южно от демаркационната линия: ООН отчете нарушение на примирието

🇰🇷💥🇰🇵 Командването на ООН е установило нарушение на Споразумението за примирие от 1953 г. след оглед, проведен от съвместен екип с южнокорейската армия, на мястото, където на 21 септември две мини раниха трима военнослужещи в широката 4 километра демилитаризирана зона, която разделя двете страни на Корейския полуостров. Там екипът е открил „активна противопехотна мина на КНДР от южната страна на военната демаркационна линия“, фактическата граница между Севера и Юга.

Командването, което от края на Корейската война проследява спазването на условията по примирието, ще разгледа нарушението „чрез установените механизми на примирието“ и потвърди отново своя ангажимент „да запази стабилността и да предотврати ескалация на Корейския полуостров“. Кой и кога е заровил тази мина, в изявлението не се посочва.

Експлозиите са се случили в около 10:51 ч. в западния участък на ДМЗ, на около 10 метра южно от линията, край бивш брод на река Имджин. 18-членен отряд от разузнавателен батальон на 25-а пехотна дивизия на Южна Корея прокара нов патрулен маршрут, по който екип на ООН трябва да огледа укрепителните работи по границата, извършвани от Северна Корея. Командирът на батальона с чин подполковник губи стъпалото си, а подофицер от инженерните части получава тежки рани на крака. Двамата бяха откарани с медицински хеликоптер в Централната военна болница край Сеул, а третият пострадал е с леки наранявания.

Че мините са севернокорейски, Южна Корея и Командването на ООН твърдят в един глас. На 28 септември Обединеният щаб на Въоръжените сили на Република Корея обяви, че е „много вероятно“ експлозиите да са причинени от мини на КНДР. Върху бронежилетката на пострадал са открити следи от тротил, метални фрагменти няма, а формата на кратерите отговаря на севернокорейските образци. Войниците са видели на около метър от себе си правоъгълна мина с пластмасов корпус, която по оценка на военното разузнаване прилича на противопехотна мина със смолен корпус, произвеждана в КНДР от 1969 г. Мини без метален корпус трудно се засичат с обикновени металотърсачи.

Снимката, която Обединеният щаб сподели на 29 септември, показва още една мина. Съвместният екип от около 30 души, сред които офицери от Военната комисия по примирието на ООН, я успя да я открие същия ден на около метър зад мястото на втория взрив. Според щаба тя е различна от мината, която войниците са видели на 21 септември. Така мините на мястото станаха 4, на метър до два една от друга: две детонирали, една видяна от войниците и една намерена при огледа. През юли официални лица в Сеул предупреждаваха, че мусонните наводнения могат да изнесат мини от КНДР на юг, но военните виждат в правилния интервал признак на умишлено поставяне от страна на Пхенян. Министърът на отбраната Кан Шин-чол отбеляза пред парламентарната комисия по отбрана на 29 септември, че мината „не изглежда да е преместена отнякъде“, а била поставена при укрепителните работи.

Кога е поставена, остава въпрос без отговор. Върху една от мините е имало пръст и корени, признак, че се намира в земята отдавна, и Кан предупреди да не се стига до заключения, че мините са заровени наскоро. Корейската народна армия укрепва южната си граница от април 2024 г. в отговор на решение на Ким Чен Ун от края на 2023 г. да определи отношенията със Сеул като отношения между „две враждебни държави“. Оттогава тя издига огради, минира и изгражда противотанкови укрепления, като в южнокорейската армия смятат, че мините на мястото на взрива вероятно са били положени в този период.

Разстоянието отличава случая от експлозията от 2015 г. На 4 август мини в дървени кутии, заложени на 440 метра южно от линията край наблюдателен пост на Южна Корея, раниха тежко двама сержанти, в резултат на което и двамата загубиха долни крайници. Този път мините са на около 10 метра от линията и то в район, където е прекрачвана многократно от севернокорейски работни групи. По данни на Обединения щаб през август те са преминали от южната ѝ страна над 20 пъти, повече от 17 за цялата 2025 г., а южнокорейските части отговарят с предупредителни изстрели. На места самата линия вече не се вижда. На 17 ноември 2025 г. Сеул предложи на Пхенян да проведат военни преговори за общоприета основа на демаркацията, защото стотици от знаците, поставени след примирието, са изгубени, но Пхенян не отговори. Въпросът, поставен от Reuters, е дали КНДР е заложила мините, знаейки, че южнокорейски войници могат да навлязат в района.

В изявление, разпространено от Корейската централна телеграфна агенция (KCNA) на 30 септември, Ким Йо Джон, сестрата на Ким Чен Ун и ръководител на отдел в ЦК на Трудовата партия, нарече заключенията на Сеул „самоинсцениран фарс“ и ги сравни с инцидента с мините в дървени кутии отпреди десетилетие. Изявлението е озаглавено „Онези, които стоят зад провокацията, трябва да бъдат готови да платят цената за своя самоинсцениран фарс“. Ким Йо Джон твърди, че „нашите войници никога не са преминавали тази граница“, а оградите, които КНДР строи от две години насам, определи като упражняване на суверенитет без никаква военна цел. Това твърдение противоречи на преброяването на Обединения щаб, извършено през август. Тя предупреди, че граничните части ще отвърнат с „незабавен и безпощаден“ удар, ако Сеул открие огън по войниците, които работят по укрепленията, и добави: „Ако дори един куршум падне на наша земя, трябва да са готови за много.“

Кан Шин-чол, пенсиониран генерал и бивш посланик в Саудитска Арабия, встъпи в длъжност като министър на националната отбрана на 22 септември, само ден след експлозиите. Пред депутатите той нарече случая „явно нарушение на Споразумението за примирие“ и се закани, че ако се потвърди, че мините са поставени от севернокорейски войници, Сеул ще предприеме съответни мерки, при това поетапно. На следващия ден генерал-лейтенант Кан Хьон-у, началник на оперативното управление в Обединения щаб, поиска от Пхенян незабавно да спре т.нар. укрепване на границата: „Настойчиво изискваме извинение и отговорни мерки от Севера.“ Щабът предупреди, че Пхенян носи пълната отговорност за всички последици.

През 2015 г. Сеул отговори с високоговорители по границата: пусна ги отново на 10 август, за първи път от 11 години. На 20 август КНДР ги обстреля с артилерия и Южна Корея отвърна с огън, а на 25 август кризата приключи с договорка, в рамките на която Пхенян изрази „съжаление“ за ранените, а Сеул изключи своите високоговорители. Сегашното правителство се отказа от този инструмент. Президентът Ли Дже-мьонг спря излъчванията скоро след встъпването си през юни 2025 г. и през август същата година армията демонтира около 20 стационарни високоговорителя. Опозиционният депутат Ан Чол-су настоява за тяхното незабавно връщане. JoongAng Daily цитира военни източници, според които стъпката трудно може да бъде извършена веднага, главно заради посланието, което носи, и обсъждат повече патрули и разширени усилия за търсене и обезвреждане на мини. Директен канал до Пхенян няма, тъй като не отговаря по междукорейските линии за връзка от април 2023 г. и официалните съобщения минават през Командването на ООН.

В Сеул случаят прерасна в спор за сроковете на разследването. Опозиционната Партия на силата на народа твърди, че то се бави умишлено, за да не засенчи речта на Ли пред Общото събрание на ООН. Депутатът от опозицията Пак Сон-хун описа реакцията като „наистина страхлив и жалък закъснял отговор“, а партийният лидер Чан Дон-хьок каза, че забавянето „щеше да е невъзможно без указания на президента“. Кабинетът на държавния глава отговори, че графикът е определен от Обединения щаб и ООН по военни съображения. Огледът започна на 27 септември, а заради опасност от мини екипът стигна до точките на експлозията едва на следващия ден. На 29 септември Ли поиска военните „прозрачно да изяснят истината чрез задълбочено и бързо разследване в тясно сътрудничество с Командването на ООН“.

Обединеният щаб обеща, че заедно с ООН ще обясни „обективно и прозрачно“ окончателните резултати и въпросът, на който трябва да отговорят, е датата. Ако и двете детонирали мини се окажат заровени отдавна, като онази с корените, случаят ще остане нарушение, оставено от укрепителни работи през 2024 и 2025 г. – мини от грешната страна на демаркационна линия, чиито следи отдавна са били изгубени. Ако се окаже, че са положени при транзита през август, спорът ще се премести от произхода им към въпроса дали Северна Корея е знаела, че южнокорейски войници минават през участъка – това почти сигурно е така – и ако да, какво целят с подобен ход?

Украински корпус съобщи за 30 км маршрути, разминирани с роботи при Шандриголове

🇺🇦 Трети армейски корпус на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че негови наземни роботи са разчистили от мини 30 км маршрути в района на село Шандриголове в Донецка област за две нощи – работа, която две сапьорни роти биха свършили за около седмица, посочват от корпуса. Резултатът беше обявен на 24 септември като част от операция „Вивалди“, настъплението, което корпусът води по Лиманския сектор от средата на месеца. На 26 септември в Telegram канала му беше публикувано видео с командира на взвода за наземни роботизирани комплекси от 96-и батальон за поддръжка, чиято позивна е Татарин. „Не човекът трябва да разминира, а роботът“, казва той.

Наземните роботизирани комплекси са дистанционно управлявани платформи на колела или вериги, които носят товар, оръжие или инженерно оборудване. По думите на Татарин НРК се използват за разминиране по време на настъплението. Целта е опасната работа да бъде извършена, без войници да влизат в опасния миниран участък. Съобщението от 24 септември посочва и причината: на открита местност и в участъци под постоянна заплаха от обстрел, където всяко движение може да бъде атакувано, разминирането само с хора „би било невъзможно“. Според него НРК вече отстраняват около 60% от всички противопехотни мини в зоната, за която отговаря корпусът. Моделите на машините и начинът, по който неутрализират мините, не са обявени.

В публикацията от 26 септември резултатът вече е описан като „над 30 км територии“ и беше приписан на всички подразделения с наземни роботи. Километрите измерват дължина, а не площ. Съобщението от 24 септември уточнява, че става дума за маршрути – пътища и пътеки за пехотата, техниката и снабдяването. Без по-подробна разбивка не може да се установи как двете числа се отнасят едно към друго. Корпусът заявява, че ще продължи да разширява разминираните маршрути.

Операция „Вивалди“ беше обявена на 15 септември от командира на формированието бригаден генерал Андрий Билецки и е разделена на четири етапа, наречени „сезони“. В първия етап, по думите на Билецки, частите му прочистиха от проникнали руски групи 75 кв. км и освободиха още 10 кв. км със село Середне. През втория етап, по данни на щаба, те освободиха Шандриголове и Дерилове в Лиманската община и установиха пълен контрол над Дробишеве. Украинският проект за картографиране на фронта DeepState, който при обявяването на операцията не отбелязваше промени в района, на 20 септември отбеляза Шандриголове и Дерилове като освободени заедно с 43,51 кв. км около тях. По данни на корпуса от самото начало на операцията са освободени общо 125 кв. км, но цитираните данни на DeepState не потвърждават целия заявен резултат. В обръщението си за началото на втория етап Билецки каза: „Често питат: а нашите загуби? Отговарям: свеждаме ги до минимум по всички възможни начини. При щурмовите действия пред пехотата винаги вървят дронове и НРК.“

Същите платформи работят и в обратна посока. На 23 септември корпусът съобщи, че с НРК са положили 400 метра минни заграждения за две нощи, задача, за която на хора биха трябвали около две седмици. При дистанционното миниране, което прилага и с дронове, мините се доставят и залагат от машина, без сапьор да влиза в минирания участък, а един екипаж покрива до 200 метра на денонощие. Целта са пътищата, по които противникът придвижва резерви и снабдяване. Според украинската страна минирането принуждава руските части да изоставят колесната техника и затруднява проникването на малки групи зад украинските позиции.

Разминирането и минирането са част от по-широкото прехвърляне на опасни задачи от хора към машини. По данни от 21 септември наземните роботи на корпуса са изпълнили над 15 700 мисии и са превозили около 3300 тона товари. В бригадите те вече покриват до 80% от нуждите от снабдяване на пехотата и 90% от евакуациите от предния край. Формированието твърди, че е изградило системата за използване на НРК от нулата, от ниво отделение до ниво корпус, и обяснява бързината си със свои разработки и преработката на техниката според това, което фронтът изисква в момента. На 24 септември показа и тактика, наречена от него „Грифон“: тежки бомбардировъчни дронове на 3-та щурмова бригада са спуснали НРК камикадзе, които се взривяват при целта, на повече от 10 км в руския тил. Публикацията от 26 септември свързва всичко това с посоката, която е задал Билецки: по-малко военнослужещи на най-опасните участъци и роботи на тяхно място.

96-и отделен батальон за поддръжка е сформиран през юли 2025 г. докато Трета отделна щурмова бригада се преобразуваше в армейски корпус. Справочникът за украинските военни части MilitaryLand отбелязва, че създаването му е обявено на 1 юли 2025 г. от Сергий Тищенко, дотогава командир на инженерното звено на бригадата, който оглавява и новия батальон. В състава му има и взвод наземни роботизирани комплекси, командван от Татарин.

Корпусът определя себе си като първото и единствено формирование, използващо роботи за разминиране в подкрепа на настъпателни действия. Руската армия има собствен робот от този клас, „Уран-6“: верижна машина от около 6 тона със сменяемо оборудване отпред, например ударен трал, който взривява мините по пътя си. Руски инженерни части са го използвали при прочистването на сирийската Палмира от мини, а след окупацията на Мариупол през 2022 г. и в града. През 2024 г. Денис Пушилин, поставеният от Москва ръководител на окупационната власт в т.нар. ДНР, го определи като ефективен. Американският анализатор Самюъл Бендет от изследователския център CNA оцени още през 2022 г., че руската армия пуска робота само в райони, които вече контролира и няма опасност от украински обстрел. През 2023 г. Специалното конструкторско бюро на руското министерство на отбраната обяви модернизация с по-добра бронезащита и връзка с по-голям обсег.

По-подробни сведения от следващите етапи на операция „Вивалди“ биха изяснили дали роботите разчистват подстъпи предварително, или действат непосредствено пред щурмовите групи. За оценка на резултата са нужни данни за маршрутите, условията на работа и загубите, подкрепени с проверими кадри. Липсата на ново число или видео сама по себе си няма да опровергае заявеното постижение. Засега сравнението със седмица работа на две сапьорни роти остава оценка на украинските военни.

Иран държи американски подводен апарат от Ормуз, CENTCOM го обяви за повреден

🇮🇷⚓️🇺🇸 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) са пленили автономен подводен дрон Anduril Dive-LD във водите на входа на Ормузкия проток в следобедните часове на 8 септември 2026 г. Това съобщиха иранските медии. Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди загубата в рамките на деня, описвайки апарата като по-стар вариант, който е претърпял повреда повече от денонощие по-рано, което го е оставило неподвижен във водата.

В изявление, публикувано вчера сутринта, IRGC съобщи, че апаратът е бил прихванат в ранните часове след „сложна разузнавателна и оперативна акция“ и остава в ирански ръце като трофей. В същото изявление той е определен като един от най-съвършените безекипажни подводни апарати на САЩ. Държавната телевизия IRIB показа кадри на корпуса и част от сензорните модули, по които външни специалисти идентифицираха модела, а Техеран обеща да публикува и по-подробен видеоматериал. Изявлението посочва, че през 2025 г. апаратът е предаден на американските сили, което съвпада с публичната хронология на производителя.

Версията на САЩ не оспорва по същество времето и мястото на загубата, а значението на дрона и неговата технологична стойност. Говорителят на CENTCOM капитан I ранг Тим Хокинс заяви, че апаратът е обследвал водите в подкрепа на текущите операции, когато изведнъж спира да функционира над денонощие по-рано от иранското съобщение. По думите му става дума за по-остарял модел, който не е събирал чувствителни данни и не е носел класифицирани сонарни или радарни системи.

Съобщението на Иран и обяснението от САЩ са официални позиции, като нито една от тях не е независимо потвърдена, но те не са непременно взаимно изключващи се. Апарат, който е спрял да отговаря и е останал да дрейфува, може едновременно да е американска загуба след възникване на техническа неизправност и ирански трофей, придобит впоследствие – едно и също събитие, описано от двете страни от различен ъгъл. Същинското разминаване остава в оценката на самия трофей: Иран го представя като едно от съвременни средства на противника, а Вашингтон – като остарял и вече повреден дрон без чувствителен товар. Спорът следователно е както за състоянието му, така и за неговата технологична стойност.

H. I. Sutton, един от водещите и авторитетни морски анализатори и автор на рубрика в Naval News, посочи съвпадения не само в общата форма, но и отворите за заливане, крепежните елементи и късата прозрачна мачта в предната част. Dive-LD е безекипажен подводен апарат с голямо водоизместване: около 5,8 метра дължина, около 2 метра диаметър и близо 3 тона маса. Неговата автономност достига 10 дни, а 6000 метра работна дълбочина. Конструкцията е модулна. Производителят рекламира „обширни отворени интерфейси и просторни отсеци за полезен товар“ и твърди, че адитивното производство – послойното изграждане на детайли – позволява бърза интеграция на различни сензори и средства за противодействие. От наличните кадри не може да бъде установено какъв полезен товар е носел конкретният апарат.

Първият Dive-LD е предаден на ВМС на САЩ през април 2025 г. Източниците се разминават коя единица го е приела в експлоатация. Оттогава Anduril разработва големия Dive-XL, близък по концепция до Ghost Shark, произведен в Австралия. Към 2024 г. Dive-LD се разменя за около 2,5 млн. долара, а програмата се развива в рамките на Replicator – инициативата на Пентагона за скоростно серийно производство на безекипажни платформи. Иран също произвежда няколко типа подводни дронове, част от които са достигнали до хутите в Йемен, но по сложност те не са съпоставими с Dive-LD.

Твърдението на Хокинс, че дронът е обследвал водите в подкрепа на настоящите военни операции, го слага в контекста на американските подводни операции, които се водят във водите на протока от няколко месеца. Ормузкият проток е практически затворен от началото на войната на 28 февруари; примирието се разпадна на 8 юли, а на 14 юли Вашингтон възстанови морската блокада на иранските пристанища. За същия период американските сили разчистваха минните заграждения в установените коридори за корабоплаване. Дъното се обследваше с безекипажни подводни и надводни апарати със сонар, подпомагани от водолазни групи с надуваеми лодки. На 28 август шефът на CENTCOM адмирал Брад Купър обяви международно признатите коридори за корабоплаване са прочистени.

По данни на американски официални лица, цитирани от Axios, от главния коридор са били извадени поне 200 обекта, приличащи подобни на мини. Само 11 от тях се оказаха действителни мини, а малка част били поставени правилно. Основната задача се оказало не самото обезвреждане, а разпознаването на заплахи – работа, която се извършва именно от сензорите на подобни апарати. Загубата на техника е част от риска в такъв тип операции: безекипажни системи поемат опасността вместо хората, при месеци на разчистване CENTCOM не съобщи за загинали военнослужещи.

Декларацията от края на миналия месец беше поставена под съмнение още преди изчезването му. На 26 август Al Jazeera публикува преглед на оценки от застрахователния и корабоплавателния сектор, според които рискът в протока остава висок въпреки американското съобщение. На 2 септември КСИР заяви, че два танкера са ударили мини при опит да преминат по „незаконен маршрут“. CENTCOM отговори, че нито един кораб не е ударил мина в протока и определи твърдението като дезинформация. Загубата на един от апаратите, използвани за самото обследване, се вписва пряко в този спор и е призната както от Техеран, така и от Вашингтон.

Иран отдавна показва публично пленената вражеска техника. През декември 2011 г. Иран представи почти изцяло запазен RQ-170 Sentinel, а на 20 юни 2019 г. свали разузнавателен RQ-4A Global Hawk над Ормузкия проток. През август 2022 г. ирански кораби извадиха от водата платформи Saildrone Explorer в два отделни случая – единия в Персийския залив, а другия в Червено море – и впоследствие ги върнаха след намеса на кораби на ВМС на САЩ. Този път Техеран говори за трофей и няма намерение да върне дрон. Споровете за начина, по който подобна техника попада в ирански ръце, също не е нов: през 2011 г. Техеран твърдеше, че е свалил и приземил RQ-170, докато американската страна поддържаше, че при загуба на връзка апаратът автоматично е потърсил място за кацане в съответствие с програмата си.

Ефектът върху американските операции вероятно ще бъде ограничен, а потенциалната полза за иранските инженерни разработки ще бъде бавна и косвена. Разглобяването на корпуса, задвижването и вътрешните отсеци може да разкрие конструктивни решения и производствени методи, но няма как да предложи този достъп до софтуера за автономно управление, който е сред основните технологични стойности в този клас системи. Naval News допуска, че достъпът до апарата може да бъде споделен с Русия или Китай. В дадения случай обаче няма данни, които да подкрепят това очакване извън вече установения технически обмен на Техеран с Москва и Пекин. По-осезаем засега е ефектът върху спора за сигурността в протока: Вашингтон обяви коридорите за разчистени преди две седмици, а сега потвърждава, че един от използваните при тези операции апарати се намира в чужди ръце.

Анализ: Четири месеца водолази и роботи срещу иранските мини в Ормуз

🇺🇸⚓🇮🇷 ВМС на САЩ са провеждали предимно нощни операции по разминиране на Ормузкия проток в продължение на четири месеца, използвайки малки групи водолази, безекипажни лодки и подводни дронове. Традиционно тази задача се възлага на специални противоминни кораби, каквито САЩ вече не поддържат постоянно в Персийския залив. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на разкази от хора, запознати с нея, и показа как Вашингтон стигна до декларация, която само седмица по-рано изглеждаше трудно постижима от техническа гледна точка.

На 27 август президентът Доналд Тръмп обяви, че „всички мини“ в международните води на пролива са премахнати или детонирани. Ден по-късно командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър заяви: „Успешно разчистихме морските мини в международните корабоплавателни коридори на Ормуз, положени преди месеци от Корпуса на гвардейците на ислямската революция.“ Според него операцията е извършена от водолази на ВМС и военнослужещи от Силите за специални операции, действали с авиационна поддръжка от ВВС, Сухопътните войски, Морската пехота. В това изброяване не фигурира нито един специализиран противоминен кораб.

Именно това предизвика недоверие. Анализатори, проследяващи корабоплаването, бяха установили, че и трите американски кораба в Персийския залив, ангажирани с противоминни задачи, се намират извън него – в Индийския и Тихия океан – поне от началото на юни. Два от тях, „Тулса“ и „Санта Барбара“, са напуснали района още на 15 март и по-късно са били засечени в Пенанг, Малайзия. Третият „Канбера“ беше забелязан в Сингапур към края на юни. Класическото тралене на мини е трудоемка дейност дори в мирни времена: специализиран кораб преминава многократно по фарватера, прерязва минрепите на котвените мини и ги унищожава, след като изплуват. Традиционният модел разчита именно на такива кораби.

В Ормузкия пролив задачата е била изпълнена по друг начин. Водолазите са действали на малки групи от надуваеми лодки, а откриването на предполагаемите мини е било поверено на безекипажни надводни и подводни дронове. Сред използваните системи е CUSV на ВМС на САЩ, способен да буксира сонари за странично сканиране. Те дават изображения на морското дъно с висока резолюция и позволяват големи площи да бъдат претърсвани, без водолази да влизат във водата над всеки подозрителен обект.

След откриването идва по-рискованата част. „Обикновено след това водолаз от флота трябва да влезе във водата, да се приближи до мината, да постави заряд върху нея и да я унищожи“, обяснява пенсионираният капитан от ВМС на САЩ Бил Хамблет, който има богат опит в Залива. Той описва оперативната групировка като „много малка и лека“ и допуска, че част от мисиите са били поддържани от „Мигел Кийт“ – плаваща експедиционна база на американските сили в региона.

Мината може да бъде унищожена и без водолаз – с еднократен дрон за неутрализиране, като британския SeaFox или по-новия американски AN/ASQ-235 Archerfish, посочва Брайън Кларк от Hudson Institute. Точно продължителният характер на подобна операция излага на опасност противоминните сили. „Силите за разминиране са уязвими, защото операцията е бавна, а лодките и хеликоптерите им са слабо защитени“, казва Кларк. Нитя Лаб от Chatham House свежда задачата до нейната същност: „Изключително бавен процес. По същество активно взривяване на бомби под вода.“

Причината американската групировка да изглежда така е институционална. През септември 2025 г. ВМС на САЩ изведоха от строя 4-те противоминни кораба от клас „Ейвънджър“, базирани в Бахрейн, и обявиха, че няма да ги връщат на служба. „Девастейтър“, „Декстръс“, „Гладиатор“ и „Сентри“ бяха плавали повече от 30 години, а през март 2026 г. пристигнаха във Филаделфия за разкомплектоване.

Ролята им трябваше да бъде поета от кораби за бойни действия в крайбрежната зона от клас Independence, оборудвани с модулен комплект за противоминни операции. Той включва подводния дрон Knifefish за откриване на заровени в дъното мини, буксируемия сонар AN/AQS-20 и средства за тяхното унищожаване. Самата концепция е значителна част от работата да се извършва дистанционно, така че екипажът да остава извън минното поле.

След появата на минната заплаха Пентагонът изпрати към протока и два от последните останали кораби от клас „Ейвънджър“ – „Чийф“ и „Пайъниър“, базирани в Сасебо, Япония. Те напуснаха Сингапур на 10 април. И двата са планирани за извеждане от строя през 2029 г.

Така в Ормузкия пролив основната тежест на противоминните действия падна върху водолази и дронове – не в условия на учебен полигон, а при реален риск от ирански обстрел, в тесен стратегически коридор, със силни течения и значителен приливно-отливен диапазон. Оценките дали това е демонстрирало слабост или технологичен преход се разминават.

„Намираме се в нещо като най-ниската точка на противоминния капацитет на флота“, оцени Кларк още през април. Кевин Донеган, пенсиониран вицеадмирал и бивш командващ Пети флот, вижда ситуацията по точно противоположния начин: „Честно казано, пенсионирането на миночистачите никога не ме е тревожило, тъй като бяхме въвели по-нова техника.“ Обявяването през август, че международните коридори са разчистени, дава аргумент в полза на Донеган, но не решава окончателно спора. От публичната информация не е ясно какъв дял от работата е извършен от безекипажни системи и водолази и какъв – от двата кораба, изпратени от Сасебо.

Колко мини действително са били открити и унищожени, също остава неясно, защото публичните данни не съвпадат. Международната морска организация съобщи през юни, че в основните коридори през пролива са били положени около 80 мини. CENTCOM от своя страна докладва над 200 „обекта, наподобяващи мини“, проверени в главния коридор, от които 11 са потвърдени като мини.

Разминаването невинаги е равносилно на противоречие. Сонарът идентифицира подозрителни обекти, а не само мини, и всеки от тях трябва да бъде проверен поотделно. Затова двете стойности измерват различни неща: едното е оценка за броя на положените мини, а другото – броят на обектите, които американските екипи действително са потвърдили като такива.

Още по-съществено за оценката на заплахата е, че през целия конфликт морските власти не са потвърдили нито един случай на кораб, поразен от мина в Ормуз, а според анализатори сателитните изображения също не подкрепят иранските твърдения за мащаба на минната заплаха. Единственото потвърдено наблюдение на мина в Ормуз е направено от пакистански хидрограф през май. В началото на септември ирански медии съобщиха, че два танкера са ударили мини, но независимо потвърждение липсва.

Контрастът е Черно море, където минната заплаха е видима и по последствията си. На 28 декември 2023 г. панамски бълкер, пътуващ към украинско пристанище в делтата на Дунав, се натъкна на руска мина, което доведе до загуба на ход и управление, а капитанът го насочи към плитчина, за да предотврати потъването му. Мини са били изхвърляни и на брега; Мартин Кели от консултантската фирма EOS Risk посочва няколко такива случая.

Срещу тази заплаха България, Румъния и Турция подписаха меморандум в Истанбул на 11 януари 2024 г. и активираха противоминната група MCM Black Sea на 1 юли 2024 г. В рамките на мащабни действия в Черно море бяха обезвредени над 150 плаващи мини. България участва със своя минен ловец „Струма“, придобит от Нидерландия през 2020 г. заедно с „Места“ по сделка за около 2 млн. евро. Кели противопоставя именно тази картина на Ормузкия пролив: в Черно море заплахата може да се проследи по конкретни последствия, докато в пролива такива до момента липсват.

Възможно е минното поле, положено от иранските сили, никога да не е било толкова мащабно, колкото го описва Техеран. Военни анализатори оценяват, че страната разполага с хиляди мини „Махам“, сравнително прости конструкции от вид, използван още през Втората световна война. Част от тях имат контактни рогове с оловни елементи, които се повреждат при удар в корабен корпус и задействат взривател; други реагират на промяната в електромагнитното поле при преминаване на кораб. В коридора обаче американските сили твърдят, че са потвърдили едва 11 броя.

Ако самото минно поле е било по-малко и рехаво от заявеното, тогава и мащабът на американския успех, и първоначалното недоверие към възможностите мисията да бъде изпълнена без класическа противоминна групировка трябва да бъдат оценявани по-умерено. Остава и обратната възможност. „Винаги е възможно флотът да е пропуснал някои“, казва Итън Конъл от Taiwan Security Monitor, който изучава морските мини. „По-големият и ключов въпрос – и със сигурност най-проблемният и скъпият – е заплахата от повторно миниране.“

Именно рискът от повторно миниране помага да бъде обяснено защо обявеното разчистване не доведе до завръщане на корабоплаването към предишните нива. През седмицата от 26 август до 1 септември Lloyd's List Intelligence отчете около 12 транзита дневно. Kpler дава средна дневна стойност от 13 плавателни съда за последните 10 дни, а PortWatch – средно 7 за периода, който следи от март. Преди войната през протока преминаваха около 100 кораба дневно.

САЩ цитира и други показатели. Тръмп говори за „около 30 кораба всяка нощ“, а министърът на финансите Скот Бесент – за поне 10 милиона барела дневно. Тези числа не са пряко съпоставими: едното се отнася до брой плавателни съдове, другото – обем на нефтения поток. Дори при сравненията на корабния трафик има методологична разлика. Аналитичните служби обикновено броят товарни кораби с товароподемност над 10 000 тона, докато според морски експерти американските оценки включват и спомагателни военни съдове, буксири и крайбрежни лодки.

Несигурността продължава да се забелязва най-отчетливо в цената на риска. Премиите по застраховките срещу военен риск достигат до 10 пъти предвоенното си равнище, което за типичен супертанкер означава около 10 млн. долара. Приблизително 1 на всеки 30 кораба е атакуван с ракети или дронове, по изчисления на консултанти по морска сигурност. Brent затвори петъчната сесия на 96,28 долара за барел при около 70 долара преди войната. На същия ден, в който Тръмп обяви пролива за разчистен, Съвместният център за морска информация към ВМС на САЩ алармира за „продължаващ риск от дрейфуващи или неотбелязани на картите мини“.

Ислямската република не крие твърдата си позиция срещу разминирането. Нейният заместник-министър на външните работи Казем Гарибабади заяви в края на август, че „никой освен Иран не знае къде са тези мини“, а на 3 септември говорител на военните обяви, че са положени нови мини в близост до бреговете на Оман.

На 30 август американските сили съобщиха, че са поразили пускови установки на Револционната гвардия, подготвяни за изстрелване на морски мини във водите на протока. Хамблет оценява, че мина, доставяна до целевия район с ракета, би тежала около 50 кг срещу 500 или 1000 кг при мините, полагани от плавателни съдове, което би я направило по-малко ефективна в дълбоки води.

Остава обаче далеч по-простият вариант – мините да се поставят от малки плавателни съдове. „Не е нужно много, за да върнеш мина във водата, тъй като всяка нощ през Ормуз минава много дребен трафик“, обясни ръководител в танкерния бранш. Тръмп отговори с предупреждение: „Иран е уведомен, че всеки кораб или лодка, които поставят нови мини, ще бъдат незабавно и системно унищожени.“

„Иранците са разбрали, че най-силната им карта е убеждението, че контролират Ормузкия проток“, обобщи Хамблет. „Ако успеят да убедят света, че биха могли да го застрашат, е техният най-голям стратегически лост.“

Белият дом обяви военно-техническата част от задачата за изпълнена, но стратегическият проблем остава. Решението на корабособственика зависи не само от картата на минното поле, но също от оценка на риска и цената, която застрахователят поставя върху него. Техеран показа, че самото убеждение, че в протока може да има мини, може да има почти същия ефект върху търговското корабоплаване като реално минно поле и то при несравнимо по-ниска цена.

Иран поддържа и свой собствен режим за разрешаване на транзита чрез новосъздадения Persian Gulf Strait Authority (PGSA) – органа, регулиращ движението през Ормуз. Така собствениците на кораби са изправени пред избор между разрешение от Иран, което ги излага на заплаха от американски санкции, и маршрута по оманското крайбрежие, чиято сигурност Вашингтон се опитва да гарантира.

Япония обмисля изпращане на военни за разминиране в Ормузкия пролив при примирие.

🇯🇵 Япония може да разположи военни сили за операции по разминиране в Ормузкия пролив, ако бъде постигнато примирие във войната на САЩ и Израел срещу режима в Иран, съобщи The Japan Times на 22 март, цитирайки японския външен министър Тошимицу Мотеги.

В ефира на Fuji TV Мотеги поясни, че макар сценарият да остава хипотетичен, разчистването на морски мини ще бъде приоритет веднага след установяване на прекратяване на огъня, за да се премахнат пречките пред световната търговия.

Ормузкият пролив, през който минава 20% от световния петрол, остава до голяма степен затворен от четири седмици насам, което принуди Япония и други страни да използват аварийните петролни резерви. Съгласно законодателството на страната в сферата на сигурността от 2015 г., Силите за самоотбрана имат правото да действат в чужбина, ако нападение срещу партньор застраши оцеляването на Япония – правен праг, който се анализира в момента.

Изявлението беше предшествано от среща на високо ниво в Белия дом, на която президентът Доналд Тръмп призова премиера Санае Такаичи да „предприеме стъпки“ и да изпрати военни кораби, които да помогнат за повторно отваряне на водния път. Макар Япония да получава около 90% от петрола си през пролива, Такаичи информира Тръмп за строгите законови ограничения, наложени от пацифистката конституция на страната.

Според The Japan Times иранският министър на външните работи Абас Аракчи също е провел разговори с Мотеги за евентуалния транзит на японски кораби, въпреки че страната настоява за създаване на условия за безопасно плаване на всички плавателни съдове, което според нея остава „изключително важен“ приоритет.

Затварянето на пролива доведе до шокови вълни на световния енергиен пазар, повторение на прекъсванията във веригите за доставки, наблюдавани през първите седмици от пълномащабната руска инвазия в Украйна. Енергийни експерти предупредиха, че едновременните кризи в Близкия изток и Източна Европа са тласнали цените на горивата до исторически върхове в световен мащаб.

Докато Япония обмисля директна военна роля в защитата на своите енергийни източници, международната общност следи внимателно дали страната ще въведе промени в своята традиционна пацифистка позиция, за да се противопостави на икономическия лост на Техеран и стратегическия му партньор в Кремъл.

Американски доброволец документира работата си в минно поле в Украйна.

🇺🇦🇺🇸 Американският доброволец Райън Хендриксън публикува видео от своята работа в поле, осеяно с противотанкови мини TM-62P3 – модел, известен с изключително трудното си откриване поради почти пълната липса на метални елементи. Тялото е изработено от пластмаса, което значително намалява ефективността на стандартните детектори за метал.

Мините в този участък са така поставени, че горната част на взривателя е над повърхността на земята, което улеснява не само работата с детектора, но и визуалното разпознаване на мините – нетипично облекчение в сравнение с други райони на фронта.

Той споделя, че понякога руските сапьори монтират TM-62P3 с обърнат надолу взривател, за да затруднят тяхното откриване. Този метод обаче изисква по-прецизна подготовка и представлява сложна техника на разполагане, насочена към увеличаване на риска за екипите по обезвреждане.

Видеото илюстрира обхвата на заплахата от мини в Украйна, където милиони мини бяха положени от началото на руската инвазия през февруари 2022 г. По данни на ООН над 30% от територията на страната е замърсена от мини и експлозивни остатъци, което пречи на завръщането на бежанците и възстановяването на икономиката.

Хендриксън е бивша зелена барета от американската армия и основателят на инициативата „Tip of the Spear Landmine Removal“, която разчита на дарения, за да снабдява екипите за разминиране с важно оборудване. Именно затова той отправя призив за подкрепа в своята публикация.

Автор на книга с мемоари и глава на семейство, той споделя, че мотивацията му идва от любовта му към човечеството и вярата. „Обичам семейството и Бога си“, гласи биографията му в социалните мрежи. Работата му е част от широките усилия на доброволци от цял свят, помагащи на Украйна да се справи с наследството от войната.

Приключи международното учение „Морски бриз 2025“ в Черно море.

💣🌊 Морските мини са аспект от войната в Украйна, който остава съществена заплаха не само за корабоплаването, но и за цивилното население. На 18 юли например Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщи, че е открила морска мина, изхвърлена на бреговете на Одеска област. Месец по-рано двама мъже загинаха при експлозия на мина, докато плуваха в морето на същата област.

В акваторията на Черно море Москва започна да използва мини в голям мащаб малко след началото на пълномащабната инвазия, за да блокира износа на украинско зърно, като по този начин тя традиционно пренебрегна международното морско право.

През юли 2024 г. три държави-членки на НАТО – Турция, България и Румъния – инициираха съвместна операция за търсене и обезвреждане на тези мини в Черно море, с цел да подобрят безопасността на корабоплаването и да подновят износа на зърно.

Тазгодишното издание на учението „Морски бриз“ беше разделено на две части – първата се проведе на 1-20 юни и беше домакинствана от румънските военноморски сили в Смърдан, а втората беше ръководена от Кралския флот на Великобритания в Портланд, Англия в дните от 30 юни-11 юли. Учението подчерта ключовата роля на колективната отбрана и борбата с морските мини в Черноморския регион.

Фокус върху противоминните действия

Основният акцент на ученията беше противоминната борба. Те включваха мащабни операции по търсене и обезвреждане на мини, операции по обезвреждане на експлозиви (EOD) и водолазни и спасителни дейности. Особено внимание се обърна на използването на съвременни технологии, включително подводни и надводни безпилотни апарати. Тези дронове значително повишават безопасността на екипажите и корабите, позволявайки откриване, разпознаване и унищожаване на обекти от разстояние.

В частта от учението, проведена в Обединеното кралство активно участие взеха 4 миночистача от състава на украинските военноморски сили – корабите от клас Сандаун „Чернигов“ и „Черкаси“, които бяха предадени от Обединеното кралство, и 2 миночистача от клас Алкмаар – „Мелитопол“ и „Мариупол“, получени като военна помощ от Белгия и Нидерландия.

Това подчерта стратегическото значение на украинския опит в разминирането, натрупан в реални бойни условия.

Участие и цели

„Морски бриз 2025“ събра военноморски сили от множество държави, сред които България, Дания, Естония, Франция, Грузия, Гърция, Молдова, Латвия, Полша, Испания, Швеция, Турция, Обединеното кралство, Съединените щати и Украйна.

България участва активно в ученията, проведени във водите край Варна, като родните екипажи тренираха противоминни операции, приемане и предаване на товари в открито море, буксировка на аварирал кораб и отработване на отбрана срещу въздушни атаки.

Основните цели на учението включваха:

• Укрепване на колективните способности за връщане на сигурността и стабилността в Черноморския регион
• Подобряване на оперативната съвместимост на съюзническите и партньорски сили
• Развитие на умения за борба с мини и обезвреждане на експлозиви
• Интегриране на нови технологии, като безпилотни системи, в морските операции
• Подкрепа за Украйна в усилията за разминиране на Черно море след края на войната

Бъдещи перспективи

Успешното провеждане на учението е категоричен сигнал за засилено сътрудничество на страните-членки на НАТО и партньорите им в условия на нарастващи предизвикателства пред сигурността в Черноморския регион. Разминирането на Черно и Азовско море след края на войната остава приоритет, тъй като износът по вода е жизненоважен за украинската икономика и глобалната продоволствена сигурност.

Учения като „Морски бриз“ полагат основите за бъдещи съвместни операции в открито море и демонстрират непоколебимата решимост на Алианса да гарантира сигурността и стабилността в региона.

Обемът на хуманитарното разминиране в Украйна се е увеличил значително.

🇺🇦 Министерство на отбраната на Украйна съобща, че обемът на хуманитарното разминиране в страната се е увеличил значително, като се е увеличил с почти 50% през последната година.

Към началото на юни в страната вече са сертифицирани 108 оператори по противоминни действия, което показва, че темпото на работа се ускорява.

Тази информация беше представена от полковник Олег Шуварски, началник на отдел „Разминиране“ към Министерството на отбраната, на неотдавнашна кръгла маса, организирана от Всеукраинския профсъюз на хуманитарните сапьори.

Полковник Олег Шуварски също отбеляза, че Украйна има пет национални стандарта в областта на противоминната дейност, което е допринесло за значително засилване на процеса на контрол на качеството на разминирането.

От началото на 2025 г. са инспектирани 241 обекта с обща площ от 32 квадратни километра.

Въпреки тези успехи, мащабът на проблема остава огромен: приблизително 139 000 квадратни километра украинска територия, включително 14 000 квадратни километра вода, са потенциално замърсени с взривни вещества.

Въпреки това, поради продължаващите военни действия, хуманитарното разминиране е възможно само в 31 000 квадратни километра от тези райони.

Учение на НАТО откри мини, торпедо и останки от подводница в Балтийско море.

🇱🇹🤝🇳🇴 Малко преди завършването на международната операция по търсене и обезвреждане на боеприпаси Open Spirit 25 литовските военноморски сили съобщават за постигнатите резултати: покрай бреговете на Клайпеда са открити шест морски мини, едно торпедо и останки от потънала подводница.

Освен това норвежкият минен ловец Hinnoy (M343) откри торпедо от Втората световна война в Балтийско море. Боеприпасът е лежал на 61 метра дълбочина, с дължина 3,3 метра и без задната част – двигателя. Три други торпеда от същия тип са били открити и унищожени по време на учения и в предходни години.

Въз основа на анализа на минните полета на морското дъно, предоставен от международния щаб на операцията, и при огледа на торпедото са установени останки от потънала подводница. В момента експерти от Литва, Германия и Швеция се опитват да идентифицират модела на подводницата, годината на конструиране и други важни детайли. Пълната идентификация ще е възможна с участието на водолази със специализирано оборудване за дълбоководно гмуркане. Потъналата подводница е била открита от кораб на Постоянната група на НАТО за противоминни действия №1 (SNMCMG1).

Естонският минен ловец Sakala е открил още една немска донна мина тип MTA-G7. Този тип мини, снабдени с бойна глава и готови за задействане, могат да достигнат тегло до тон и половина. По-рано същата седмица Sakala е открил и немска котвена мина тип EMC, разположена на около 30 морски мили от входа на пристанището в Клайпеда.

Тези мини обикновено са били поставяни от кораби. Норвежкият военен кораб Maaloey пък е открил руска донна мина AMD 500 от 1940 г. Този тип мини са били пускани от самолети в морето. Мината е открита на около 27 морски мили от брега.

Още в началото на операцията Open Spirit 25 е била открита една мина. На 13 май, на около 38 морски мили от входа на пристанището в Клайпеда, френският военен кораб Andromede (M643) е локализирал боеприпас. Общо четири открити мини са били унищожени в Балтийско море. Единствено торпедото, намиращо се до останките от потъналата подводница, е останало на морското дъно.

Преди девет години по време на международната операция Open Spirit 2016 са били открити останки от три потънали кораба. Един от тях, намиращ се в изключителната икономическа зона на Литва, е известният германски крайцер Friedrich Carl, който по време на Първата световна война през 1914 г. се е натъкнал на мини и след експлозия е потънал.

Френско-естонска компания достави на Украйна роботизирани платформи за разминиране.

🇫🇷🇪🇪🇺🇦 Финансирани от Франция безпилотни наземни системи, разработени съвместно от естонската Milrem Robotics и френската CNIM Systèmes Industriels, ще бъдат доставени на Украйна в подкрепа на операциите по разминиране в засегнатите от конфликта региони.

Според Milrem Robotics, шест безпилотни системи за прочистване на маршрути (Route Clearance Unmanned Systems – ROCUS), базирани на платформата THeMIS, ще бъдат предоставени на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС) като част от финансирана от френското правителство инициатива. Системите са проектирани да идентифицират и неутрализират взривни заплахи, като опазват операторите от пряк контакт с опасността.

„Гордеем се, че продължаваме да подкрепяме Украйна чрез договора с CNIM Systèmes Industriels. Безпилотните платформи THeMIS вече са доказали гъвкавост и надеждност в различни оперативни условия в Украйна и други страни“, заяви главният изпълнителен директор на Milrem Robotics, Кулдар Веерси.

Системите ROCUS комбинират специализиран модул на CNIM за прочистване на маршрути с гъсеничната платформа THeMIS, проектирана за достъп до труден терен и за поддръжка в бойни условия. Според производителите, системата позволява на сапьорите дистанционно да проверяват и обезвреждат взривни устройства, като значително повишава безопасността и ефективността при работа в рискови зони.

Новите шест машини ще разширят наличния украински флот от системи за разминиране, базирани на THeMIS. Milrem посочва, че общо 15 техни платформи вече са доставени в Украйна, в които се включва и първата партида от седем ROCUS системи, предоставена през 2022 г.

Целта на доставката е да подпомогне украинските власти в обезопасяването на пътища, връщането на достъпа до селскостопански земи и реконструкцията на разрушени от войната населени места. Основен оператор на системите ще бъде Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС), като те ще бъдат използвани в хуманитарни и възстановителни мисии в минирани райони.

Milrem Robotics подчертава, че в момента THeMIS се използва или разработва в 19 държави, което я прави най-разпространената безпилотна наземна платформа в своя клас. Системата се използва за логистика, наблюдение и разминиране в редица бойни театри.

„Партньорството ни с CNIM за предоставяне на ROCUS демонстрира силата на европейското отбранително сътрудничество и ангажимента за предоставяне на реални способности в подкрепа на Украйна“, допълни Веерси.

77-ма отделна аеромобилна бригада на ВСУ унищожи четири единици бронирана техника в руско настъпление.

🇺🇦💥🇷🇺 77-ма отделна аеромобилна бригада на Десантно-щурмовите сили на ВСУ публикува видео от отблъскването на пореден руски опит за настъпление в Харковска област, при който бяха унищожени четири единици бронирана техника, били изпратени да пробият украинската отбрана.

Съобщава се, че в деня преди атаката украински десантчици са минирали тежко пътя, поставяйки мини с помощта на дронове. Руската колона е съставена от танк и три бронирани машини, като танкът е бил оборудван с противоминни тралове, благодарение на което успяват да се придвижат доста далеч, след като преодоляват детонацията на първите няколко мини.

В крайна сметка обаче това не успява да им осигури пълна безопасност и бронираната колона е методично унищожена от украинските дронове.

„Противникът се опита да действа открито и нагло, поради което се прецака, губейки значително количество техника и личен състав“, коментират видеото от бригадата.

Министерство на извънредните ситуации на Русия излъчи видео с хуманитарно разминиране, съдържащо груби грешки

🇷🇺 Откъс от официално видео на курсовете по хуманитарно разминиране на Министерството на извънредните ситуации на Руската федерация съдържа редица грешки, които биха могли да доведат до фатален край.

В много отношения хуманитарното разминиране се различава от оперативното разминиране – целта му не се ограничава до осигуряване на зоната за придвижване на въоръжените сили, но и пълното елиминиране на възможността в земята да останат взривоопасни предмети, способни да навредят на цивилното население и следвоенната икономическа дейност.

Именно поради тази причина хуманитарното разминиране се извършва много по-задълбочено, като теренът се маркира на пасажи, след което сапьори предприемат методично сканиране на всеки един сантиметър земя и внимателно обезвреждане на идентифицираните опасности.

Руските сапьори на видеото нанасят толкова силни удари с лопата, че има съвсем действителен риск от задействане на детонатор на мина.

Япония и Камбоджа искат да помогнат с разминирането на Украйна

Специално обучено куче души за следи от COVID-19 по време на демонстрация, докато делегация от украински сапьори обикаля „Музея на противоминните действия“ в провинция Сием Реап, северозападна Камбоджа, 20 януари 2023 г. (AP Photo/Heng Sinith)

🇯🇵🇰🇭🤝🇺🇦 Външната министърка на Япония Йоко Камикава обяви началото на съвместен проект с Камбоджа за обмяна на знания и технологии за отстраняване на противопехотни мини с участието на Украйна и други страни по света, предаде Асошиейтед прес.

Японският външен министър Йоко Камикава (вляво) със своя камбоджански колега Сок Ченда Софеа (вдясно) позират за снимки с подписаните документи за сътрудничество по време на церемония в столицата на Камбоджа Пном Пен, събота, 6 юли 2024 г. В събота Камбоджа и Япония проведоха широка дискусия по редица теми и се ангажираха да продължат доброто си двустранно сътрудничество в интерес на мира и просперитета в региона и по света. (AP Photo/Heng Sinith)

Тя направи изявлението си вчера по време на посещение в Камбоджанския център за противоминни действия, който е създаден през 90-те години на миналия век, в края на продължилата десетилетия гражданска война в държавата от Югоизточна Азия. Камбоджа се опитва да се справи с останалите между четири и шест милиона останали противопехотни мини и други неексплодирали боеприпаси, разпръснати из страната.

„Камбоджа, която напредна стабилно в разминирането на своята територия, сега е лидер в противоминната дейност в световен мащаб“, отбеляза японската външна министърка, като добави, че нейната страна системно сътрудничи на камбоджанските власти в това отношение.

Камбоджанските сапьори са сред най-опитните в света, отбелязва АП. Няколко хиляди от тях бяха изпратени през последното десетилетие под егидата на ООН да работят в Африка и Близкия изток. През 2022 г., годината на началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна, Камбоджа започна да обучава силите на Киев. Украйна също страда от гъсто заложени противопехотни мини и други неексплодирали боеприпаси.

Специално обучено куче души за следи от COVID-19 по време на демонстрация, докато делегация от украински сапьори обикаля „Музея на противоминните действия“ в провинция Сием Реап, северозападна Камбоджа, 20 януари 2023 г. (AP Photo/Heng Sinith)

Турция, Румъния и България започват съвместна операция по разминиране на Черно море, за да насърчат украинския износ

Минен ловец в състава на турския военноморски флот по време на учение през 2022 г.
📸 Снимка: Ali Atmaca/Anadolu via Getty Images

🇧🇬🇷🇴🇹🇷 Командирите на военноморските сили на България и Румъния се събраха на среща, организирана от турските военноморски сили, която отбеляза официалния старт на съвместните усилия за разминиране на Черно море.

Тримата адмирали подписаха заповеди за операция на военноморските сили за откриване и неутрализиране на морски мини в Черно море. Адмирал Еркюмент Татлъоглу от Турция заяви, че Военноморската противоминна група в Черно море (MCM Black Sea), както се нарича, ще се справи както със заплахите от мини, така и ще укрепи приятелството и сътрудничеството между трите крайбрежни държави в Черно море.

През януари високопоставени служители в областта на отбраната на трите държави подписаха в Истанбул меморандум за разбирателство (МР), с който бяха положени основите на MCM Black Sea.

Руските военноморски сили минираха черноморското крайбрежие на Украйна в ранните етапи на инвазията преди близо две години. Оттогава някои от мините са навлезли във водите на трите държави, застрашавайки корабоплаването и усложнявайки усилията на Украйна да пробие руската морска блокада.

По време на срещата Татлъоглу заяви, че това е историческа стъпка, конкретен знак за съвместна решимост и сътрудничество за сигурността в Черно море. "Като Турция, Румъния и България ще продължим да работим заедно за поддържане на мира, сигурността и стабилността в нашите териториални води", каза той. Татлъоглу изтъкна стратегическото значение на Черно море и сигурността на морските пътища, като добави, че успехът на MCM Black Sea е от жизненоважно значение и за всички страни от региона. Той заяви, че те ще мобилизират всички ресурси за ефективната и координирана работа на групата.

След срещата корабите, които са част от групата, отплаваха в Черно море от черноморското пристанище в Истанбул.

Черно море е от решаващо значение за превоза на зърно, петрол и петролни продукти. То граничи с България, Румъния, Грузия и Турция, както и с Украйна и Русия.

След многостранна среща през април 2022 г. турски и румънски военни водолазни екипи са обезвредили десетки заблудени мини около водите си.

Морските служители казват, че рискът от преминаване през плаващи мини по основния морски път в Черно море увеличава опасностите за търговските кораби, плаващи в региона, и правителствата трябва да осигурят безопасно преминаване, за да поддържат веригите за доставки.

През уикенда турските войници унищожиха морска мина, открита край бреговете на черноморската провинция Зонгулдак, въпреки че не е ясно дали това е руска мина.

Изкуствен интелект ще помага при разминирането в Украйна

Демонстрирация на интегрирането на AI в процеса по разминиране в Житомирска област, Северна Украйна на 20 септември 2023 г.
📸 Кирил Чуботин—Укринформ/Future Publishing/Getty Images

Изкуственият интелект (AI) ще помага при разминирането на украинските територии. Министерството на икономиката е подписало съответното споразумение с технологичната компания Palantir, съобщи пресслужбата на министерството.

Отбелязва се, че компанията Palantir е специализирана в анализа на големи обеми от данни. С подкрепата на нейните специалисти и технологии Украйна се надява да дигитализира и автоматизира операциите по хуманитарно разминиране.

Очаква се също така да се използва "асистент, базиран на платформа за изкуствен интелект" от Palantir, за вземане на решения при противоминни действия.

"Например асистентът, базиран на изкуствен интелект ще може да съветва, като се имат предвид всички данни, как най-ефективно да се разчисти даден район - като се използват нови техники за разминиране, например дронове, или като се използват традиционни методи. Крайната цел е районът да бъде разчистен по-бързо и на по-ниска цена", обясни министерството.

Както УНИАН писа, в момента Харковска, Донецка и Херсонска области са най-силно минираните територии в Украйна. За да се реши този проблем, броят на пиротехническите подразделения в Украйна непрекъснато нараства. Днес става въпрос за повече от 340 изчисления, които наброяват почти 1900 души.

Военнослужещи изследват територията с помощта на дрон по време на демонстрацията в Житомирска област, Северна Украйна, 20 септември 2023 г.
📸 Кирил Чуботин—Укринформ/Future Publishing/Getty Images

Русия остави големи площи земя, превърнати в минни полета.

Също така ви казахме, че една от важните области на сътрудничество между Украйна и страните партньори е хуманитарното разминиране. Вече съществува цяла "Коалиция за разминиране", към която наскоро се присъедини по-специално Унгария.

Източник:  News.bg