1,7 млн бежанци са се завърнали в Сирия от падането на Асад.

🇸🇾🇺🇳 Броят на завърналите се в Сирия бежанци след падането на режима на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. достигна 1 682 041 души, според оценка на Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR) към 11 юни, изчислена с триангулация на данни от граничен мониторинг и инструмента за проследяване на движенията на населението.

В рамките на тези внушитени числа се крие и един тих, но показателен обрат: за първи път от бягството на Асад в Москва, потокът на прибралите се от Ливан надхвърли този от Турция. От общата маса, 665 052 души (40%) са се върнали именно от Ливан, изпреварвайки 654 365-те (39%), пристигнали от Турция. Разликата е едва около 10 700 души, но посоката ѝ сигнализира, че асиметричният натиск над сирийската общност в Ливан надделява върху далеч по-многобройната и по-стабилно установена диаспора в Турция.

В абсолютни стойности Турция приюти най-голямата маса от сирийски бежанци в света – близо 3 млн сирийци бяха регистрирани в пика на гражданската война – докато при население под 6 млн Ливан носеше най-тежкото относително бреме на планетата. Това, че по-малката по абсолютен мащаб общност в Ливан произвежда повече завръщания от турската, не отразява внезапно подобрение на условията в Сирия, а влошени условия на живот в самия Ливан. Само месец по-рано, според данни на UNHCR от началото на май, Турция още водеше – около 640 000 срещу близо 631 000 от Ливан. Следователно изпреварването е настъпило в тесния прозорец след края на май – в същия отрязък, в който общата крива се покачи от 1,667 на 1,682 милиона.

Любопитното е, че това е обрат на обрата. През първите седмици след 8 декември 2024 г. Ливан се открояваше като страната, от която се завръщат най-много сирийци – според ранни преброявания на UNHCR около 53% от движенията в периода декември 2024 – февруари 2025 г. тръгваха оттам, срещу само една четвърт от Турция. После турският контингент, захранван от методичните програми за подпомогнато завръщане на правителството в Анкара, изпревари ливанския в кумулативно изражение. Сегашното завръщане на Ливан на първата позиция затваря този цикъл и подчертава колко по-нееластичен е престоят на сирийците в Ливан спрямо турския.

Зад динамиката в Ливан стои наслагване от негативни фактори. Икономическата катастрофа в страната, където преди вълната на завръщанията над три четвърти от сирийските бежанци живееха под прага на бедността, лиши общността от препитание. Войната между Хизбула и Израел, започнала през 2024 г. опустоши основно районите с концентрация на сирийски бежанци в южната част на страната и южните предградия на Бейрут; а засиленият административен и полицейски натиск, включително разширените депортации и официалният план за връщане от 2025 г. превърнаха престоя в Ливан от убежище в задънена улица.

Тук идва и първата уговорка: ООН и правозащитни организации повтарят, че когато икономическата принуда и правната несигурност не оставят реален избор, „доброволността" на завръщането се изпразва от съдържание, а принципът на забрана за връщане (non-refoulement) рискува да бъде заобиколен де факто, без да бъде нарушен формално. Самите нагласи го потвърждават – едва 18% от сирийците имат намерение да се завърнат в рамките на година, а над 70% описват евентуалното движение като временно и проучвателно, обвързано с положението със сигурността и икономическата поносимост на терен.

Тази картина се вписва в широката демографска вълна. Освен близо 1,68 милиона завърнали се отвън бежанци, по данни на UNHCR близо 2 млн вътрешно разселени сирийци също са обратно по родните су места – съвкупно движение от порядъка на три и половина милиона души за година и половина. В същото време около 3,9 млн. регистрирани бежанци оставаха в Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет и Северна Африка към края на 2025 г. Агенцията прогнозира, че през 2026 г. може да се приберат още до 1 млн. Вътрешното разпределение очертава ясни магнити: най-много завръщащи се поема Дамаск (289 052), следван от Идлиб (241 792), Алепо (238 042), Селския Дамаск (215 732), Хомс (210 616), Хама (171 536) и Дараа (145 225) – тоест едрите градски центрове и завърналите се в опразнените по време на войната бунтовнически бастиони. Профилът е подчертано семеен: 52% жени и 48% мъже, при значителен дял деца и юноши – белег, че се прибират цели домакинства, а не само авангард от трудоспособни мъже.

Над всичко това виси политическата рамка в Дамаск. Преходният президент Ахмед аш-Шараа, утвърден на 29 януари 2025 г. за 5-годишен преходен мандат, управлява крехко и неравномерно; международните облекчения, сред които Резолюция 2799 на Съвета за сигурност на ООН от ноември 2025 г., която го свали от санкционния списък, отвори пространство за реконструкция, но не премахна структурните дефицити. Тук се крие истинският залог зад числата от 11 юни 2026 г. UNHCR признава, че те са оценъчни, подлежащи на корекция и обхващащи регистрирани, нерегистрирани и транзитни лица – те измерват движение, а не уседналост. Решаващият въпрос не е колко сирийци са прекосили границата в обратна посока, а колко от тях ще останат.

А тук признаците са смесени. Пакетът на UNHCR включва 100 долара на човек при тръгване и 600 на семейство при пристигане и облекчава първата стъпка, но не може да покрие разрушения жилищен фонд, прекъснатите услуги, оспорваните имотни права и неравномерната сигурност, които посрещат завърналите се. Когато повече от 70% от бъдещите завръщащи се сами определят движението си като „проучване", а изтласкващите фактори в Ливан натежават над притеглящите фактори в Сирия, съществува осезаем риск част вълната тази година да се окаже обратима – повторно разселване вътре в страната или нов изход, ако повторната интеграция се провали.

Икономическата полза от украинските бежанци е много по-голяма от разходите.

🇺🇦🇪🇺 Украинските бежанци в Полша са генерирали 328,6 милиарда злоти към брутния вътрешен продукт на страната от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. За същия период от време Полша е похарчила 40,3 милиарда злоти за помощ към Украйна и подкрепа за самите бежанци. Простите сметки сочат, че икономическата полза за Варшава е осем пъти по-голяма от направените разходи.

По данни на Евростат, цитирани от РБК-Украйна, нивото на заетост сред украинците в Полша варира между 75 и 85 процента. Този показател надвишава средния за самите поляци. Повечето бежанци са жени с деца, а 70–80 процента от възрастните имат висше образование и се включват бързо в пазара на труда, посещават езикови курсове и записват децата си в местни училища.

Дария Михайлишина от Киевската школа по икономика подчертава, че от чисто икономическа гледна точка Европа би спечелила, ако голяма част от украинците останат. Те запълват структурни дефицити в работната сила на стареещи общества и допринасят за растежа, без да натоварват бюджетите в дългосрочен план. В Полша, Германия и други държави украинците вече се превръщат в очевиден нетен приносител, а не в тежест.

 

В България, по данни на UNHCR от началото на годината, около 73–80 хиляди украинци пребивават под временна закрила или други статуси, сред които има 24 хиляди деца (25–30% от общия брой). От началото на войната над 220 хиляди са получили временна закрила, но мнозина са се преместили или върнали. Правителството е дало или подновило закрила на около 75 хиляди лица през 2024–2025 г. с удължаване до март догодина. Около 5379 деца посещават български училища, с ръст в записванията.

Заетостта сред бежанците на възраст 20–64 години е около 67% – над средния показател за Европа от 57%. Много от тях работят в сектора на услугите, продажби и елементарни професии, със 70–80% високо образовани, макар и да има несъответствия в квалификациите. Над 5600 са сключили трудови договори от 2022 г. – много високо ниво на интеграция спрямо минали бежански вълни.

Данните за икономическото въздействие са ограничени за разлика от тези за Полша, но украинците допринасят положително чрез запълване на дефицити в хотелиерския и производствения бранш. Първоначалните фискални тежести от помощта отстъпват на дългосрочни ползи за стареещо общество. Липсват точни данни за БВП, но европейски анализи сочат, че такива бежанци добавят 0,2–0,8% към работната сила, облекчавайки пазара.

Въпреки тези данни, политическата реалност в цяла Европа върви в друга посока. Дясно-популистките партии, които бележат възход, традиционно се обявяват против всякаква миграция и не правят изключение за украинците, дори когато икономическите сметки говорят ясно в тяхна полза. В Полша общественото одобрение към бежанците е паднало до исторически минимум: през януари 2026 г. 48% от поляците все още ги подкрепят, а 46% са против. Най-критични са жителите на селата, хората с ниски доходи и електоратът на десните формации.

Разрив между икономическа полза и обществено мнение се наблюдава и в други страни. 60% от анкетираните в Чешката република споделят мнение, че украинците вземат повече от бюджета, отколкото внасят – въпреки това, че реалните данни сочат точно обратното, споделя анализаторът на STEM Иржи Таборовски. В Германия две трети от гражданите подкрепят спирането на социалните помощи за украинци и връщането на мъже в мобилизационна възраст. В Ирландия, Норвегия и други държави обезщетенията са съкратени драстично, а временната закрила в ЕС е удължена само до 2027 г. без ясна перспектива за постоянно пребиваване.

Този дисбаланс отразява по-широката динамика след най-голямата миграционна криза в Европа след Втората световна война. От една страна, украинците, с високата си квалификация и бърза интеграция, предлагат решение на демографските проблеми на Стария континент. От друга, нарастващото недоволство от миграцията като цяло и умората от продължаващия конфликт правят политическата подкрепа крехка. Михайлишина смята, че решенията за връщане на бежанците зависят преди всичко от сигурността в Украйна, а не от еднократни финансови стимули, чиято ефективност е под въпрос.

За самата Украйна ситуацията е двойствена. Страната губи квалифицирани кадри и задълбочава демографската криза, според експертът Ела Либанова загубите достигат до 10 милиона души, включително емигранти, жертви на войната и неродени деца. В същото време завръщането на тези хора след края на конфликта би било от ключово значение за възстановяването на страната.

Материалът на РБК-Украйна показва, че икономическата логика и политическата реторика все по-често вървят в изцяло противоположни посоки. Докато данните за Полша и други държави потвърждават нетния положителен ефект от присъствието на украинците, нарастващото влияние на популистки сили рискува да ограничи тази полза точно когато Европа се нуждае от нея. Бъдещето на статута на бежанците след 2027 г. ще зависи от това дали икономическите аргументи ще надделеят над политическите емоции.