🇺🇦🇪🇺 Украинските бежанци в Полша са генерирали 328,6 милиарда злоти към брутния вътрешен продукт на страната от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. За същия период от време Полша е похарчила 40,3 милиарда злоти за помощ към Украйна и подкрепа за самите бежанци. Простите сметки сочат, че икономическата полза за Варшава е осем пъти по-голяма от направените разходи.
По данни на Евростат, цитирани от РБК-Украйна, нивото на заетост сред украинците в Полша варира между 75 и 85 процента. Този показател надвишава средния за самите поляци. Повечето бежанци са жени с деца, а 70–80 процента от възрастните имат висше образование и се включват бързо в пазара на труда, посещават езикови курсове и записват децата си в местни училища.
Дария Михайлишина от Киевската школа по икономика подчертава, че от чисто икономическа гледна точка Европа би спечелила, ако голяма част от украинците останат. Те запълват структурни дефицити в работната сила на стареещи общества и допринасят за растежа, без да натоварват бюджетите в дългосрочен план. В Полша, Германия и други държави украинците вече се превръщат в очевиден нетен приносител, а не в тежест.
В България, по данни на UNHCR от началото на годината, около 73–80 хиляди украинци пребивават под временна закрила или други статуси, сред които има 24 хиляди деца (25–30% от общия брой). От началото на войната над 220 хиляди са получили временна закрила, но мнозина са се преместили или върнали. Правителството е дало или подновило закрила на около 75 хиляди лица през 2024–2025 г. с удължаване до март догодина. Около 5379 деца посещават български училища, с ръст в записванията.
Заетостта сред бежанците на възраст 20–64 години е около 67% – над средния показател за Европа от 57%. Много от тях работят в сектора на услугите, продажби и елементарни професии, със 70–80% високо образовани, макар и да има несъответствия в квалификациите. Над 5600 са сключили трудови договори от 2022 г. – много високо ниво на интеграция спрямо минали бежански вълни.
Данните за икономическото въздействие са ограничени за разлика от тези за Полша, но украинците допринасят положително чрез запълване на дефицити в хотелиерския и производствения бранш. Първоначалните фискални тежести от помощта отстъпват на дългосрочни ползи за стареещо общество. Липсват точни данни за БВП, но европейски анализи сочат, че такива бежанци добавят 0,2–0,8% към работната сила, облекчавайки пазара.
Въпреки тези данни, политическата реалност в цяла Европа върви в друга посока. Дясно-популистките партии, които бележат възход, традиционно се обявяват против всякаква миграция и не правят изключение за украинците, дори когато икономическите сметки говорят ясно в тяхна полза. В Полша общественото одобрение към бежанците е паднало до исторически минимум: през януари 2026 г. 48% от поляците все още ги подкрепят, а 46% са против. Най-критични са жителите на селата, хората с ниски доходи и електоратът на десните формации.
Разрив между икономическа полза и обществено мнение се наблюдава и в други страни. 60% от анкетираните в Чешката република споделят мнение, че украинците вземат повече от бюджета, отколкото внасят – въпреки това, че реалните данни сочат точно обратното, споделя анализаторът на STEM Иржи Таборовски. В Германия две трети от гражданите подкрепят спирането на социалните помощи за украинци и връщането на мъже в мобилизационна възраст. В Ирландия, Норвегия и други държави обезщетенията са съкратени драстично, а временната закрила в ЕС е удължена само до 2027 г. без ясна перспектива за постоянно пребиваване.
Този дисбаланс отразява по-широката динамика след най-голямата миграционна криза в Европа след Втората световна война. От една страна, украинците, с високата си квалификация и бърза интеграция, предлагат решение на демографските проблеми на Стария континент. От друга, нарастващото недоволство от миграцията като цяло и умората от продължаващия конфликт правят политическата подкрепа крехка. Михайлишина смята, че решенията за връщане на бежанците зависят преди всичко от сигурността в Украйна, а не от еднократни финансови стимули, чиято ефективност е под въпрос.
За самата Украйна ситуацията е двойствена. Страната губи квалифицирани кадри и задълбочава демографската криза, според експертът Ела Либанова загубите достигат до 10 милиона души, включително емигранти, жертви на войната и неродени деца. В същото време завръщането на тези хора след края на конфликта би било от ключово значение за възстановяването на страната.
Материалът на РБК-Украйна показва, че икономическата логика и политическата реторика все по-често вървят в изцяло противоположни посоки. Докато данните за Полша и други държави потвърждават нетния положителен ефект от присъствието на украинците, нарастващото влияние на популистки сили рискува да ограничи тази полза точно когато Европа се нуждае от нея. Бъдещето на статута на бежанците след 2027 г. ще зависи от това дали икономическите аргументи ще надделеят над политическите емоции.
