България и Украйна подписаха 10-годишно споразумение за сигурност

🇧🇬🤝🇺🇦 Служебният премиер Андрей Гюров и украинският президент Володимир Зеленски подписаха днес в Киев двустранно споразумение за сътрудничество в сферата на сигурността през следващите 10 години. Гюров е първият служебен премиер на България, посетил украинската столица от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г.

Делегацията, пристигнала с влак, включваше петима министри: външният министър Надежда Нейнски, министърът на отбраната Атанас Запрянов, министърът на енергетиката Трайчо Трайков, министърът на транспорта Корман Исмаилов и министърът на образованието Сергей Игнатов.

Споразумението обхваща отбрана, иновации, наука, транспорт и енергетика. Централна точка е съвместното производство на оръжие, включително дронове, в рамките на европейската програма SAFE (Security Action for Europe).

„Важен момент, който обсъдихме днес, е съвместното производство на различни видове оръжия, включващи дронове, на територията на нашите държави", заяви Зеленски по време на съвместната пресконференция. България се ангажира със закупуване на американско оборудване за противовъздушна отбрана в полза на Украйна по линия на механизма PURL (Prioritized Ukraine Requirements List), както и за сътрудничество в разминирането на Черно море, съобщава Kyiv Independent.

В енергийната сфера двете страни обсъдиха изграждането на газов коридор с потенциален капацитет до 10 милиарда кубически метра годишно — обем, който значително надхвърля текущите алтернативни маршрути в региона. Развитието на Вертикалния газов коридор и Транс-Балканския маршрут бяха определени като приоритетни направления.

Гюров определи сделката като „не просто формалност, а съвместна работа в измерението на нашата обща атлантическа сигурност". Той допълни: „Ще продължим да подкрепяме Украйна и да вървим заедно по пътя към общото ни бъдеще в Европейския съюз и НАТО."

Българският премиер подчерта и значението на украинския опит в защитата на критичната инфраструктура и осигуряването на свобода на корабоплаването, като нарече Киев „ключов фактор за сигурността не само в Черноморския регион, но и за целия източен фланг на НАТО", информира Sofia Globe.

Отделна тема на разговорите беше въпросът за двата реактора от спряния проект за АЕЦ „Белене". Зеленски заяви, че Украйна е готова да продължи партньорството за тези мощности, и посочи, че страната разполага с действащи атомни централи и съответната инфраструктура, а украинската ядрена енергия е сравнително достъпна и може да обслужва както вътрешното потребление, така и регионалните нужди, включително тези на Молдова. Гюров отговори, че цената не е основното препятствие, но решението изисква одобрение от Народното събрание, а предстоящите избори след три седмици правят ангажимент на текущото служебно правителство невъзможен.

Паралелно с церемонията по подписване украинската премиерка Юлия Свириденко проведе работна среща с Гюров, посветена на икономическото партньорство. Двамата приеха съвместна декларация и договориха изготвянето на пътна карта за реализация на обсъдените инициативи, която ще конкретизира следващите практически стъпки на министерско ниво, съобщава Interfax-Украйна. Приоритетни области са енергийната сигурност, алтернативните европейски енергийни маршрути и привличането на български фирми за проекти по възстановяването – с особен фокус върху Одеска област, в която живее значителна българска общност.

Външният министър Нейнски проведе отделна среща с украинския си колега Андрий Сибига, на която бяха обсъдени въпроси на сигурността, енергетиката, транспортната свързаност и подкрепата за европейската интеграция на Украйна. „Вие защитавате не само живота си, но и достойнството си. Мирът трябва да бъде справедлив и траен", заяви Нейнски, цитирана от Sofia Globe. В областта на транспорта България обяви готовност да осигури всички технически и логистични параметри за функционирането на железопътна връзка по маршрута Киев–Варна–Бургас, с пробно обслужване, планирано за лятото на 2026 г.

Министрите на образованието Сергей Игнатов и Оксен Лисов подписаха протокол за гимназия „Г. С. Раковски" в Болград, Одеска област, гарантираща възможността децата от българското малцинство в Украйна да продължат да получават образование на роден език. Гюров изтъкна историческото значение на училището, сред чиито възпитаници е и първият ректор на Софийския университет, отбелязва Novinite.

България се присъедини и към Регистъра за щетите на Украйна и подкрепя създаването на Международна комисия за претенции към Руската федерация за обезщетение на причинени щети, съобщава Sofia Globe.

Българската делегация посети пострадали при руските бомбардировки жилищни сгради в киевския район „Святошин", където заместник-министър Артем Рибченко информира гостите за обстоятелствата с ударите. Делегацията положи и венец пред паметник на загинали украински военнослужещи.

Споразумението днес идва след неуспешен опит за подписване през декември 2024 г., когато служебният премиер Димитър Главчев се отказа в последния момент да подпише документа в Брюксел, позовавайки се на нуждата от парламентарна подкрепа. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който преди това подкрепи идеята, се обяви срещу споразумението на фона на засилващите се дискусии за мирен процес в Европа и САЩ.

През февруари 2025 г. парламентът гласува декларация, забраняваща изпращането на български военни в Украйна – 166 гласа „за", 27 „против" и 11 въздържали се. Споразумението днес е подписано от служебния кабинет, без да е минало през Народното събрание.

България е сред водещите военни доставчици за Украйна от началото на войната: по данни на Европейската комисия страната е осигурила около една трета от въоръжението, доставено от ЕС през първите месеци на войната, а оттогава е изпратила общо 13 пакета военна помощ – последният одобрен на 12 февруари 2026 г.

Визитата предизвика критика от БСП, която определи пътуването като задълбочаващо предизборните разделения. Делегацията проведе и срещи в украинския парламент, Върховната Рада, с председателя Руслан Стефанчук, както и с представители на българската общност в Украйна.