Анализ: Иран погребва Хаменей под лозунга „Ще убием Тръмп“

🇮🇷🇺🇸 Огромен банер с призива „Kill Trump“ и обявена награда от 100 милиона долара за главата му придружиха шествието, с което Иран изпраща ликвидирания върховен лидер Али Хаменей. Днес ковчегът достигна последната си спирка: светилището на Имам Реза в Мешхед, родния му град в североизточната част на Ислямската република, след седмица държавни церемонии, преминали през Техеран, Ком и иракските Наджаф и Карбала.

По оценка на Financial Times между 12 и 15 милиона души са изпълнили улиците на Техеран в разгара на процесията; властите очакваха до 30 милиона за цялото погребение – една от най-масовите траурни церемонии в световната история.

Хаменей беше убит на 28 февруари, в първите минути на съвместна кампания за въздушни удари срещу режима, предприета от САЩ и Израел, която за седмици обезглави командната структура на Техеран и до голяма степен, но не изцяло, унищожи неговите конвенционални военни способности. Оттук и зарядът на цялото шествие: човекът, когото Иран полага днес в Мешхед, е убит от същата държава, чийто президент лозунгите по улиците сега поставят на мушка. Погребението не е само траур; то е първата масова сцена, на която режимът превежда загубата на своя лидер в програма за възмездие.

Грандиозният мащаб не е продукт на неподправената скръб на масите, а добре планиран и произведен резултат. Режимът осигури придвижване, храна и подслон на всички опечалени, организира церемонии в продължение на седем последователни дни през четири свещени за шиитския ислям градове - предпазна мярка, но и демонстрация на способност, чийто спомен е кървав: траурната церемония на генерал Касем Солеймани през януари 2020 г. завърши с блъсканица, в която загинаха десетки. Този път властите взеха решение да разнесат тълпите във времето и пространството. Процесията в Наджаф събра 2,3 млн души, в Карбала – до 7 млн, според оценка на федералните власти в Багдад. В Техеран, Ком и Мешхед – засега не са уточнени, но също в порядъка на милиони. Самата способност да задвижиш подобна маса от хора през половин страна и границата с Ирак, в период на нова ескалация, е послание не по-малко от банерите над главите им.

Маршрутът през Ирак носи собствено послание. Ковчегът мина през Наджаф и Карбала – двата най-святи за шиитския ислям града – в период на засилен натиск от страна на новото правителство на Али ал-Зайди към милициите от иранската „Ос на съпротивата“ с настояване да сложат оръжие до края на септември. Милионните шествия на иракска земя, посрещнати от местни официални лица, показаха, че способността на Техеран да мобилизира иракски шиити е непокътната въпреки натиска на Багдад – тиха демонстрация, че влиянието на Ислямската република отвъд нейните граници надживява дори смъртта на човека, който дълго време беше негово олицетворение.

Иран посрещна десетки чуждестранни делегации, докато западните столици отсъстваха демонстративно. За режим, който току-що загуби може би най-значимата си фигура изобщо и отново се намира във война, самото присъствие на делегации от съюзници и поддръжници край ковчега е солиден аргумент, поднесен на вътрешната публика: властта не е изолирана и има кой да застане до нея.

Кадрите от процесията показват не толкова скръб, колкото организиран гняв. Над главите на тълпата се провеси чучело на Тръмп; върху билборд с образа му, прицелен с куршум в главата, полетяха камъни под надпис на персийски: „САЩ убиха баща ни. Няма да ви пуснем.“ Плакати показват вицепрезидента Джей Ди Ванс, министъра на войната Пийт Хегсет и израелския премиер Бенямин Нетаняху в кръста на мерник, под думите „Ще се лее кръв.“ В надгробното слово ораторът Мохамад Расули призова открито за смъртта на Тръмп пред стотиците хиляди участници; поет от трибуната направи същото; консервативният вестник „Кейхан“ поиска обезглавяването на американския президент. Емоцията е автентична, но подредбата ѝ не е стихийна – банерите, плакатите, лозунгите за реванш са част от режисура, чиято цел е колкото да излее гнева, толкова и да го овладее и насочи.

Тъкмо затова цифрата на банера трябва да се чете като послание, не като бюджет. „100 милиона долара“ е максималистично число, откъснато от обективната реалност. Онлайн кампанията, захранвана от фатва на висши духовници за смъртта на Тръмп и Нетаняху, събра около 40 милиона долара обявени вноски към 9 юли; парламентарен законопроект предлага награда от 50 милиона евро, но още не е приет; духовник в провинция Западен Азербайджан обяви 100 милиарда томана – 1,14 милиона долара. Сумите варират и то в порядъци, което прави материалния стимул неясен, но така или иначе им е преди всичко да бъдат ясни в посланието си – че държавата легитимира убийството на американски президент като религиозен дълг. Именно преминаването от лозунга „Смърт на Америка“ към „Убийте Тръмп“ трансформира абстрактната враждебност в поръчка.

Опозиционно издание Iran International със седалище в Лондон – враждебно на режима – пусна материал под заглавие „пари, пропилени за шествие на празен ковчег“, според който церемониите на иракска земя са били изцяло символични, а тялото на Хаменей изобщо не е било в ковчега. За момента това твърдение не може да бъде потвърдено и носи ясния уклон на източник, чийто интерес е да представи погребението като скъпоструващ театър, но дори като непроверена теза то засяга някои обективни реалности. Хаменей загина при въздушен удар преди повече от четири месеца; ковчезите в процесията бяха закрити, покрити с ирански флагове; между смъртта и полагането му изминаха над 100 дни. Дали в ковчега изобщо е имало тленни останки, е въпрос, на който отвън няма отговор, но и такъв, който почти няма политическа тежест. Функцията на погребението не зависи от съдържанието на ковчега.

А тази функция личи най-ясно в един отсъстващ. Наследникът Моджтаба Хаменей, син на ликвидирания и негов правоприемник на начело на Иран – не се появи нито веднъж през седемте дни. Иранските власти настояват, че отсъствието му е резултат от мерки за сигурност във връзка с риска от покушение; неговото местонахождение остава неизвестно от 28 февруари насам. Издигането му е само по себе си деликатно: син да наследи баща си начело на държава, чиято революция навремето отхвърли монархията и властта по наследство, отваря стар въпрос за легитимността, който неговото отсъствие изостря още повече. Тук става ясен и по-дълбокият смисъл на масовата мобилизация. Погребение с 12–15 милиона по улиците е инструмент за пренасяне на легитимност към ръководство, което не може да покаже лицето си; скръбта по бащата запълва празнотата, оставена от невидимия син, а тълпата присъства там, където приемникът не смее – или не може. На стратегическо ниво това е основната работа на церемонията – не да изпрати мъртвия, а да сплоти живата власт около него.

Отвъд самото шествие стои фундаментален въпрос, който заканите поставят ребром. Ликвидирането на действащ върховен лидер е стъпка без ясен прецедент в съвременния сблъсък между двете държави; то премахна конкретен човек, но не и доктрината зад него, която вероятно се втвърди. Обезглавяването на върха обикновено се брани с логиката на възпирането: цената да посегнеш толкова високо би трябвало да смразява. Мешхед показва обратния ефект – вместо да смълчи Техеран, ударът превърна траурната процесия в трибуна, от която възмездието се прокламира не като преходна политика, а като религиозен дълг, наследен от следващия.

Заканите към Тръмп не са хрумване на деня, а кулминация на дългогодишно напрежение, започнало със смъртта на генерал Касем Солеймани, командир на силите „Ал-Кудс“, звеното за задгранични операции на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), ликвидиран от американски дрон в Багдад на 3 януари 2020 г.; оттогава отмъщението за него е трайна цел на иранските служби. През август 2022 г. американското правосъдие обвини Шахрам Поурсафи, член на IRGC, че се е опитал да уреди убийството на бившия съветник по националната сигурност Джон Болтън срещу 300 000 долара, с бившия държавен секретар Майк Помпео като втора цел; Поурсафи бързал да приключи „преди годишнината от смъртта на Солеймани“ и остава на свобода в чужбина. През юли 2024 г. беше арестуван пакистанеца Асиф Мерчант, свързан с гвардейците, изпратен да наеме убийци за един от трима американски политици и официални лица; съдът го осъди за поръчково убийство и тероризъм, а главният прокурор Пам Бонди заяви, че той е „стъпил на американска земя с надеждата да убие президента Тръмп“. През ноември 2024 г. се разкри и планът на афганистанеца Фархад Шакери, инструктиран от гвардейците да приоритизира убийството на Тръмп преди изборите. Проследена в тази верига, поръчката от Мешхед не е разрив, а ескалация: онова, което доскоро се вършеше тайно, с посредници и правдоподобно отричане, сега се обявява открито, от трибуна, като религиозно и държавно санкциониран дълг.

Механизмът не е нов и за самата Република. През 1989 г. основателят ѝ аятолах Хомейни издаде фатва за смъртта на писателя Салман Рушди заради „Сатанински строфи“; иранска фондация обяви парична сума като награда към присъдата, която през годините растеше. Декретът надживя автора си с десетилетия и остана предимно реторичен – докато през август 2022 г. в Ню Йорк нападател не намушка и осакати Рушди. Прецедентът очертава точно риска на сегашната фатва срещу Тръмп: такива присъди рядко се изпълняват по поръчка и в срок, но създават траен разрешителен фон, в който след години отделен изпълнител може да превърне благословията в действие.

Отвъд траурния декор трайната промяна е именно това превръщане – от прикрито поръчково убийство в публична фатва с ценоразпис. Много вероятно е погребението да е замислено преди всичко като вътрешен инструмент: да сплоти разклатена след смъртта на Хаменей власт около невидим наследник и да прелее скръбта в мобилизиращо чувство за реванш, полезно на режим, който отново е във война. Наградата за главата на Тръмп при това остава по-скоро сигнал, отколкото оперативна заплаха – сумите са мъгляви и отчитани предимно от враждебни на Техеран източници, а историята показва, че реалните опити минаваха през тихи посредници, не през стомилионни банери. Но границата е тънка: държава, която публично освещава убийството на чужд държавен глава като богоугодно дело, снижава прага, под който отделен изпълнител може да реши да действа сам. Оценката би се изместила към оперативна заплаха, ако в следващите седмици изникне документиран нов заговор или арест, вързан именно с обявената по погребението награда; обратно – ако заканите останат на равнище реторика и дарителската кампания застине, потвърждава се разчитането им като сигнал за вътрешна употреба. Какво точно пристигна в Мешхед под иранските флагове, отвън няма как да се провери. Какво отпътува оттам – открита, санкционирана от държавата програма за възмездие срещу американския президент – се вижда съвсем ясно.

Иран започна дни на държавно погребение за убития Хаменей

🇮🇷🕊️🇺🇸 Иран даде началото на първия етап от държавните траурни церемонии за ликвидирания върховен лидер аятолах Али Хаменей, които ще продължат близо седмица. Днешната церемония в Техеран събра делегации от над 30 държави, които отдадоха почит, преди в събота да започне масовото обществено сбогуване, представяно от властите като най-мащабното в историята на Ислямската република.

Според официалната програма, обявена още в средата на юни, траурните ритуали ще продължат до 9 юли и ще преминат през пет града в две държави – Техеран, Ком и Машхад в Иран, както и Кербала и Наджаф в Ирак.

Хаменей беше убит на 28 февруари при въздушен удар в първия ден от съвместната военна кампания на САЩ и Израел срещу Иран. Именно това обяснява необичайното за мюсюлманската традиция отлагане на погребението с повече от четири месеца. Според ислямските канони покойникът трябва да бъде погребан възможно най-скоро, а забавянето само по себе си се превърна в знак за извънредната ситуация, в която страната изпадна по време на тежките бомбардировки. Официални представители отхвърлиха слуховете, че тялото е било временно погребано, като заявиха, че през цялото време е съхранявано в съответствие с религиозните изисквания.

Президентът Масуд Пезешкиан призова иранците „от всяка етническа принадлежност, религия, предпочитание и политическа ориентация“ да присъстват на погребението, като открито обвърза броя на участниците с образа, който Иран иска да покаже пред света. „Вашето масово присъствие ще бъде решителен отговор на логиката на тероризма, насилието и грубата сила и ясно послание към света, че иранската нация е единна и солидарна в защита на своята независимост и достойнство“, заяви той в изявление от четвъртък. По официални оценки между 15 и 20 милиона души се очаква да участват в церемониите – прогноза, направена от самите организатори и невъзможна за независимо потвърждение.

На днешната церемония в Техеран присъстваха официални лица и държавни ръководители от 40 държави. Сред обявените участници бяха премиерът на Пакистан, както и представители на Китай и Индия. Освен това религиозни водачи и духовници от над 90 държави заявиха намерение да се включат в траурните прояви. Междувременно Техеран предупреди Израел и САЩ да не предприемат нови удари по време на траурните дни – предупреждение, продиктувано както от напрежението в региона, така и от очевидната уязвимост на многомилионните струпвания на открито.

Емблемата на погребението, разпространена от организаторите, изобразява свития юмрук на Хаменей до лозунга „Трябва да се надигнем“. Режимът представя церемониите като символ на национално единство и споделена скръб, но също така и като демонстрация на държавен капацитет и устойчивост срещу външен враг. Погребението служи и като възможност Техеран да покаже регионалното си влияние и трансграничните си религиозни връзки. В този контекст ритуалите в Ирак – държава с многобройно шиитско население и въоръжени милиции, част от т.нар. „Ос на съпротивата“, подкрепяни финансово и военно от Ислямската република – са замислени именно като подобна демонстрация.

Основната погребална процесия по едни от най-важните булеварди на Иран е насрочена за понеделник, след което ще се проведе отделна церемония в Ком – центъра на шиитското религиозно образование в страната. В сряда тялото ще бъде транспортирано в Ирак, където са предвидени ритуали в Кербала и Наджаф – две от най-свещените поклоннически места за шиитите. На следващия ден, четвъртък, Хаменей ще бъде погребан в родния си Машхад, в светилището на имам Реза – една от най-почитаните фигури в шиитския ислям.

Изборът на мястото за погребение също носи символика. Предшественикът на Хаменей – аятолах Рухолах Хомейни, основател на иранската теокрация и водач на Ислямската революция от 1979 г. – е погребан в специално изграден мавзолей, превърнал се в място за поклонение. Като полага Хаменей в съществуващо светилище, макар и най-значимото в страната, властта избягва неизбежните сравнения между обществената подкрепа за двамата лидери.

Осигуряването на сигурността по време на многомилионните събирания през следващата седмица ще бъде сериозно изпитание. Организаторите добре помнят последните два случая, когато режимът изпращаше високопоставени фигури. При погребението на Хомейни през 1989 г. настъпиха хаотични сцени – тялото падна от нестабилния дървен ковчег и беше връхлетяно от обезумяла тълпа, която войниците разпръснаха с предупредителни изстрели. Осем души загинаха, стъпкани. През 2020 г. десетки хора намериха смъртта си при блъсканица по време на погребението на генерал Касем Солеймани – командир на силите „Ал-Кудс“, звеното за задгранични операции на Революционната гвардия, убит при американски удар с дрон на международното летище в Багдад.

Логистичното предизвикателство е огромно. Техеран се подготвя практически за пълно спиране на нормалния ритъм на живот – от събота е обявен тридневен официален празник. Извън столицата са обособени големи паркинги, където пристигащите ще оставят автомобилите си, преди да бъдат превозени с автобуси до центъра. Военни казарми и училища са отворени за настаняване на опечалените, а в паркове и градини са изградени палаткови лагери с капацитет над 25 000 души всеки. По маршрутите ще бъдат разположени пунктове за вода, за да се облекчат условията в летните жеги. В големия молитвен комплекс „Мосала“, където тялото първоначално ще бъде изложено за поклонение, вече се изграждат платформи и отделни входно-изходни коридори за очакваните тълпи.

Зад внимателно режисираната картина на национално единство обаче стои далеч по-разделена реалност. Много иранци остават дълбоко недоволни от управлението на Хаменей през последните 37 години – период, белязан от жестоки репресии, затвор, изтезания и убийства на дисиденти, както и от широко разпространена корупция. Само два месеца преди смъртта му Иран беше разтърсен от общонационални протести с искане за край на неговото управление. Това беше най-мащабното въстание в страната след Ислямската революция от 1979 г., обхванало над 200 града.

Последвалите репресии, за които се смята, че са извършени по заповед на самия Хаменей и други ръководни кадри на режима, включително с нареждане да се използва бойна стрелба срещу протестиращи, доведоха до масови убийства, при които според някои оценки са загинали над 30 000 души. Въпреки това, когато пристигна новината, че е убит, мнозина не скриха радостта си и ликуваха публично, въпреки огромния риск. Опозиционни медии съобщиха за натиск върху държавни служители и ученици да присъстват на траурните церемонии, което подчертава разликата между официално обявяваното масово участие и реалните обществени нагласи.

Над цялото събитие остава да тегне и въпросът за приемствеността във властта. Обявеният през март за нов върховен лидер син на покойника – аятолах Моджтаба Хаменей – не се е появявал публично оттогава. По непотвърдена информация той е бил ранен при същите удари, в които загина баща му. Дали ще се появи на погребението, засега остава неизвестно.

Революционната гвардия нарече външния министър Арагчи „идиот“ по морски VHF канал.

🇮🇷📡 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) нарекоха външния министър Аббас Арагчи „идиот“ в съобщение, излъчвано на международната морска повиквателна и аварийна честота – VHF канал 16.

В него те предупреждават преминаващите плавателни съдове, че Ормузкият пролив „остава затворен“ и „ще бъде отворен по заповед на нашия водач имам Хаменеи, а не по туитовете на някакъв идиот“. В рамките на това съобщение беше отправена и директна заплаха: „Всички плавателни съдове, които имат връзка с нашите врагове, ще бъдат атакувани, ако се опитат да преминат.“

Излъчването сочи към разрив между военното командване на Иран и дипломатическия корпус. По-рано през седмицата Арагчи обяви отварянето на пролива в отговор на прекратяването на огъня в Ливан – решение, което беше обърнато за под денонощие, след като централното военно командване „Хатам ал-Анбия“ заяви връщане към „строг контрол“.

Използването на VHF канал 16, който по регламент на Международната морска организация е резервиран за спешни повиквания и координация на трафика, за политически заплахи е изключително необичайно гарантира, че посланието достига до всеки плавателен съд в района.

„Имам Хаменеи“ в изявлението на IRGC се отнася до Моджтаба Хаменеи – син на предишния върховен лидер Али Хаменеи, убит при съвместните въздушни удари на САЩ и Израел на 28 февруари. Моджтаба беше избран за нов върховен лидер от Съвета на експертите на 8 март, въпреки че чуждестранни медии отбелязаха неговото отсъствие от основната възпоменателна церемония и появили се съмнения за реалното му състояние.

Разкол по върховете в Техеран: Пезешкиян обвинява командири от Гвардията в тласкане на Иран към катастрофа

🇮🇷 Дълбокият разкол по върховете на Ислямската република прерасна в необичайно остър сблъсък, след като президентът Масуд Пезешкиян отправи обвинения към командири от Революционната гвардия в едностранни действия, които са провалили перспективите за прекратяване на огъня и тласкат Иран към бедствие.

Два източника, близки до президентската канцелария, съобщиха, че в събота се е състоял напрегнат разговор между Пезешкиян и Хосейн Таеб – влиятелна фигура, близка до върховния лидер Мохтаба Хаменей. Присъстващите описват диалога като изключително тежък и изпълнен с напрежение.

По време на срещата Пезешкиян е обвинил главнокомандващия на Революционната гвардия (IRGC) Ахмад Вахиди и Али Абдолахи, командир на Централния щаб „Хатам ал-Анбия“, в самоволни действия и ескалация на напрежението чрез атаки срещу регионални държави, по-специално срещу тяхната инфраструктура.

Според източниците Пезешкиян е заявил, че тези политики са унищожили и малкия останал шанс за мир и водят Ислямската република директно към „огромна катастрофа“. Той също така предупреди, че въз основа на прецизни оценки икономиката на страната няма да издържи дълго на дълга война и пълен икономически колапс е неизбежен при настоящите условия.

Конфронтацията идва на фона на все повече доказателства за трусове във властта на Ислямската република, при което военните и разузнавателните мрежи все повече изместват както избраното правителство, такъв и традиционния духовнически ред.

Източник от региона, запознат с вътрешните събития, заяви пред Iran International през февруари, че моделът velayat-e faqih (върховенство на юриста), който определяше Ислямската република в продължение на повече от четири десетилетия, сега преминава през фундаментална трансформация, описана като „идеологически разпад“.

Според източника назначаването на Мохтаба Хаменей за лидер, въпреки липсата на легитимност и каквито и да е традиционни квалификации, се е случило с непрозрачен процес, който на практика означава изолиране на традиционното духовенство и налагане на пълен контрол от страна на военно-разузнавателния апарат на Гвардията. Този процес е укрепил това, което мнозина вътрешни хора описват като „скритата държава“.

По-рано Iran International съобщи за ескалация на напрежението между Пезешкиян и висшите командири на Гвардията, особено Вахиди, за управлението на войната и разрушителното ѝ въздействие върху поминъка на хората и икономиката. На 28 март информирани източници съобщиха, че Пезешкиян е критикувал подхода на Гвардията за ескалация на напрежението и е отправил предупреждение, че без примирие икономиката би се сринала в рамките на три седмици до месец. Последвали доклади сочат, че правомощията на президента продължават да се свиват.

Източници твърдят, че Гвардията се противопоставя на назначенията и решенията на Пезешкиян и реално са лишили правителството от изпълнителен контрол, поставяйки „бариера за сигурност“ около ядрото на властта. Опитът на Пезешкиян да назначи нов министър на разузнаването се провали под прекия натиск на Вахиди, който отхвърли всички предложени кандидати, сред които Хосейн Дехган, и настоя всички ключови военни постове да бъдат избирани и управлявани директно от Гвардията.

Логистична криза

Наред с политическите борби, нови доклади от информатори на терен сочат влошаваща се хуманитарна и логистична криза в редиците на Гвардията и „Басидж“. Съобщава се, че в последните 72 часа оперативните сили са се сблъскали с остър недостиг на основни доставки, включително храна, хигиенни условия и места за нощувка.

Последните удари върху инфраструктурата и базите са оставили много служители на Гвардията да спят по улиците, а в някои райони те са имали достъп само до едно хранене на ден. Според информирани източници част от персонала е бил принуден да купува храна със собствени средства, след като са били раздадени дажби с изтекъл срок на годност.

В същото време прекъсванията в електронните системи на банка „Сепах“ са забавили заплати на военните, което подхранва нов гняв и недоверие в редиците. Предишни доклади вече отбелязаха тежкия дефицит на боеприпаси, вода и храна, както и зачестилите случаи на дезертьорство. Дори ракетните сили на Гвардията, които традиционно се ползват с приоритет, страдат от сериозни комуникационни сривове и остър недостиг на провизии, докато командирите продължават да изпращат само технически компоненти за поддръжка на ракетите.

Моджтаба Хаменей е ранен, но остава начело на Иран като Върховен лидер

🇮🇷 Моджтаба Хаменей е бил ранен по време на войната, но въпреки това остава способен да изпълнява задълженията си и да управлява държавните дела като върховен лидер на Иран. Това твърди източник на The Jerusalem Post, запознат с оценките на ситуацията.

Иранската държавна телевизия съобщи вчера, че Моджтаба е ранен, макар да не предостави подробности за конкретни обстоятелства около инцидента или тежестта на травмите. В репортажа не се уточняваше и кога се е случило раняването, нито дали то е засегнало неговите отговорности като държавен глава.

Въпреки по-ранните уверения от страна на ирански служители и държавни медии, до момента няма нито една снимка или видео на новопоставения върховен лидер, което подхранва спекулациите сред опозиционни групи.

Критиците на режима твърдят, че липсата на публични появи повдига въпроси за това кой всъщност ръководи иранския режим. Представители на опозицията твърдят, че друга високопоставена фигура в режима може би упражнява реалната власт, докато Моджтаба служи предимно като символичен или представителен лидер.

Моджтаба е син на дългогодишния върховен лидер Али Хаменей и отдавна е считан за една от влиятелните фигури зад кулисите в иранската политика. Макар години наред да не е заемал официален пост в държавата, според анализатори той е упражнявал значително влияние в политическите структури и апарата за сигурност на страната.

Синът на Али Хаменей беше избран за върховен лидер.

🇮🇷 Съветът на експертите на Ислямска република Иран е избрал Моджтаба Хаменеи, син на покойния върховен лидер на страната, за негов наследник начело на страната, под натиск от Революционната гвардия, съобщиха информирани източници пред Iran International.

Междувременно много новинарски издания твърдят, че той е загинал заедно с баща си по време на ликвидирането му миналата събота.