Сянката на Ирак: Ще повтори ли Тръмп грешките на Буш в търсене на своята „Мисия изпълнена“?

🔙 На днешната дата се навършват години от историческото телевизионно обръщение на президента Джордж Буш-младши от Овалния кабинет, с което той обяви началото на операция „Иракска свобода“. Тогава Буш обеща „решителна сила“, която да разоръжи режима на Садам Хюсеин и да освободи Ирак и неговия народ.

Днес, докато публикувам кадри от това обръщение, споменът за онези събития изглежда по-актуален от всякога. Тогава всичко започна с обещания за бърза победа, но завърши с десетилетия на нестабилност. Именно тези уроци от миналото изплуват днес, когато САЩ отново са в мащабен конфликт в Близкия изток.

На 9 април 2003 г. само 20 дни след тази реч, статуята на иракския лидер Саддам Хюсеин в центъра на Багдад беше съборена. Металната плоча в основата ѝ бе изтръгната, а мраморният постамент – атакуван с ковашки чукове. Иракските цивилни първоначално се опитаха сами да я съборят, катерейки се по нея, за да стегнат примка около врата ѝ, но не успяха. Беше им нужна помощта на американските войски и бронирана машина, за да бъде окончателно повалена.

Това бе моментът, превърнал се в символ на смяната на режима. Силите на коалицията започнаха атаката си срещу Ирак под три седмици по-рано с интензивна кампания от бомбардировки и опит за „обезглавяващ“ удар с крилати ракети срещу иракския лидер. Три седмици след падането на статуята президентът Буш застана на борда на самолетоносача USS Abraham Lincoln под транспарант с надпис „Мисията изпълнена“. Само че тя беше всичко друго, но не и изпълнена.

Сянката на онази война в Ирак тегне тежко над настоящия конфликт с Иран. Това беше война, която остави дълбоки белези, отприщвайки поредица от събития, излязли извън контрол по непредвидим начин. Тя остави след себе си смърт и разруха: изчислено е, че 461 000 души са загинали между 2003 и 2011 г. в Ирак поради причини, свързани с войната, а цената за САЩ възлиза на 3 трилиона долар.

Войната прекрои Близкия изток и подкопа доверието към политиците в страните инициатори. Днес САЩ предприеха това, което мнозина описват като поредната „война по избор“ в Близкия изток – този път срещу съседа на Ирак, Иран. Паралелите са очевидни, но съществуват и дълбоки разлики, които показват колко се е променил светът и дали провалите от Ирак могат да бъдат избегнати.

Мотивът

Вашингтон имаше много припокриващи се мотиви за нахлуването в Ирак, някои от които не бяха публично признати. В основата обаче беше желанието за смяна на режима. За някои около Буш това бе „недовършена работа“ от войната в Залива през 1991 г. За самия президент мотивът беше и личен, тъй като Саддам имаше заговор за убийството на баща му, Джордж Буш-старши.

Други вярваха в хуманитарната интервенция заради насилието на Хюсеин срещу собствения му народ. „Неоконсерваторите“ пък искаха да прекроят Близкия изток, носейки демокрация. „Първо Багдад, после Техеран“, казваха някои – напомняне колко отдавна Иран се намира в дневния ред. След атентатите от 11 септември „ястребите“ във Вашингтон искаха да възстановят сдържащата мощ на Америка.

В крайна сметка оправданието за войната се завъртя около предполагаемите оръжия за масово поразяване. Това беше най-лесният начин да се спечели обществената подкрепа. Но както ми каза по-късно Луис Руеда, тогавашен ръководител на операциите на ЦРУ в Ирак: „Щяхме да нахлуем в Ирак, дори Саддам да имаше само ластик и кламер. Щяхме да кажем: „О, той ще ви извади окото. Нека го свалим“.“

Защо Иран бе атакуван

Днешната атака срещу Иран изглежда произтича от сходен микс от мотиви – отслабване на армията му, предотвратяване на сдобиването му с оръжия за масово поразяване, смяна на режима и подкрепа за народа срещу насилието на властта.

В много отношения атаките на Хамас срещу Израел от 7 октомври 2023 г. промениха сметките в Белия дом. Израел започна да взема на прицел Ислямската република и нейните проксита, което разчисти пътя и за американски действия.

Този път обаче в САЩ нямаше опит за публично изглаждане на противоречивите цели. Самият Доналд Тръмп често променя позицията си – понякога от днес до утре. Не беше направен и опит за „продаване“ на войната на американското общество или търсене на международна легитимност чрез ООН. В свят на разпадащ се международен ред, един непредсказуем президент не чувства нужда от последователно оправдание.

Ролята на Великобритания и съюзниците

През 2003 г. САЩ воюваха заедно със съюзниците, най-вече с Обединеното кралство. Тони Блеър обеща на Буш да бъде с него „каквото и да става“. Той вярваше, че Лондон трябва да бъде близо до Вашингтон, за да повлияе на политиката му. Политическата цена за Блеър обаче беше огромна, когато се оказа, че оръжия за масово поразяване не са открити. Това срина доверието в политическата класа.

Този път САЩ работят с Израел, а не с Великобритания. Британският премиер Киър Стармър се дистанцира и отказа използването на британски бази за първоначалния удар. Това отразява както спомена за Ирак, така и преценката колко реално влияние може да има той върху Тръмп. Изглежда, че САЩ все повече се движат към различна позиция по сигурността, която подкопава международния ред, в който Обединеното кралство е инвестирало толкова много.

Какво следва?

Споменът от Ирак е най-видим в усилията на лидерите във Вашингтон да подчертаят разликите. Министърът на отбраната Пийт Хегсет е категоричен, че Иран няма да се превърне във „вечна война“. Щатите говорят за смяна на режима, но засега не изпращат сухопътни войски.

Смяната на режим само по въздух обаче е трудна без съюзническа бунтовническа сила на земята. Говори се за въоръжаване на кюрдите, но през 2003 г. в Ирак те действаха в подкрепа на огромна съюзническа армия. Основният паралел с миналото е липсата на план за „деня след това“. Както отбеляза бившият съветник по национална сигурност Джон Болтън: „Грешката беше в опита да създадем ново правителство за иракчаните“.

Ирак днес е в по-добро състояние, но демокрацията така и не стана популярна в региона. Напротив, най-големият победител от инвазията се оказа именно Иран, чийто основен противник бе премахнат.

Без ясен план

Засега обаче няма признаци за ясен план какво бъдеще предвижда Белият дом за Иран. Тази импровизация изглежда като съзнателна стратегия, която оставя на Тръмп различни варианти да обяви победа. Той може просто да каже, че унищожаването на ракетния капацитет е достатъчно и че смяната на режима е работа на иранския народ. Това обаче би оставило на власт един ранен и ожесточен режим – резултат, близък до този от 1991 г. Това доведе единствено до години на напрежение и нова война през 2003 г.

Урокът от Ирак е, че е по-лесно да съкрушиш една държава във война, отколкото да я изградиш след това. Войните са непредсказуеми, а техните последица отекват с десетилетия. Дали това ще се потвърди отново, времето ще покаже.

Двата нови самолетоносача от клас Ford ще носят името на президентите Клинтън и Буш.

Американският самолетоносач от клас “Nimitz” USS George H.W. Буш (CVN 77) по време на транзитно плаване през Средиземно море за учението Juniper Oak, 24 януари 2023 г.
📸 Снимка: U.S. Navy / Nicholas Avis

🇺🇸 Американският президент Джо Байдън заяви, че следващите два самолетоносача от клас Ford ще носят имената на бившите президенти Бил Клинтън и Джордж У. Буш, се посочва в изявление на Белия дом, публикувано в понеделник, 13 януари 2025 г.

Кръстник на двата самолетоносача е Карлос Дел Торо, секретар на Военноморските сили на САЩ, в чиито задължения попада наименуването на всички плавателни съдове от флота.

„Когато лично съобщих новината на Бил и Джордж, те реагираха с дълбоко смирение. И двамата знаят от първа ръка тежестта на отговорностите, произтичащи от това да си главнокомандващ“, отбеляза Байдън. „И двамата знаят прекрасно нашето задължение да подкрепяме семействата и близките, които чакат и се тревожат за безопасното завръщане на своя военнослужещ.“

Бившият президент Джордж У. Буш и бившата първа дама Лора Буш по време на обиколка на борда на самолетоносача USS George H.W. Буш (CVN-77) в Атлантическия океан, 10 юни 2012 г.
📸 Снимка: U.S. Navy / Seaman Samantha Thorpe

На този етап изграждането на самолетоносачите USS William J. Clinton (CVN-82) и USS George W. Bush (CVN-83) все още не е започнало, нито е сключен договор с Newport News Shipbuilding – подразделение на Huntington Ingalls Industries (HII), единствен проектант, строител и зареждащ гориво на американските самолетоносачи и един от двата доставчика на американския подводен флот.

HII се застъпи за това военноморските сили да използват стратегията за сключване на договори за покупка на самолетоносачите в група, по примера на USS Enterprise (CVN-80) и USS Doris Miller (CVN-81). На брифинг с репортери миналата седмица президентът на компанията Крис Кастнер отбеляза, че корабостроителят би искал да види закупуването на CVN-82 през фискалната 2028 година.

„Бъдещият USS William J. Clinton и бъдещият USS George W. Bush ще служат като трайна почит към наследството на всеки лидер в служба на Съединените щати“, каза министърът на отбраната Лойд Остин в съобщение за пресата. „Подобно на съименниците си, тези два самолетоносача и техните екипажи ще работят за защита на националната ни сигурност, ще ни напомнят за нашата история и ще вдъхновяват другите да служат на нашата велика република.“

По време на частна церемония в Белия дом на 3 януари 2025 г. секретарят на военноморските сили Дел Торо обяви, че спонсорът на бъдещия самолетоносач USS William J. Clinton (CVN 82) ще бъде г-жа Челси Клинтън, дъщеря на президента Бил Клинтън.

Тогавашният президент Уилям Дж. Клинтън по време на посещение на борда на самолетоносача USS Independence, докато беше на котва в пристанище Йокосука, Япония.
📸 Снимка: Wally McNamee/Corbis via Getty Images

В отделно съобщение от вчера се посочва, че третата ядрена подводница с балистични ракети от клас Columbia ще бъде кръстена на Гротън, родното място на производителя General Dynamics Electric Boat.

Бъдещата подводница USS Groton (SSBN-828) „почита пристанищния град в Кънектикът и три предишни плавателни съда, наречени така: фрегата, патрулен кораб и ядрена бърза атакуваща подводница“, се допълва в изявление на военноморските сили. Дел Торо обяви новината по време на видео разговор с общността на подводниците.

„Нашите подводници с балистични ракети са критичен стълб в ядрената триада на страната, играейки незаменима роля във възпирането на конфликти, като същевременно поддържат стратегическата стабилност“, припомни Дел Тор.

USS Groton ще последва USS Wisconsin (SSBN-827) и водещата подводница в класа USS District of Columbia (SSBN-826), които ще заменят подводниците с балистични ракети от клас Ohio в ролята на американското средство за стратегическо ядрено за възпиране с морско базиране след 2030 г. Подводниците от клас Columbia са изградени във Вирджиния в сътрудничество с Electric Boat и Newport News Shipbuilding.

USS Gerald R. Ford е водещият кораб в най-новия клас ядрени самолетоносачи на ВМС на САЩ.
📸 Снимка: U.S. Navy/Anderson W. Branch

„Гротън е родното място на модерния флот с ядрено задвижване под командването на адм. Хайман Г. Рикоувър и дом на най-старата база за подводници в страната, както и на корабостроителницата за електрически лодки“, се посочва в изявление на конгресмен Джо Кортни от Демократическата партия, който представлява Гротън в Конгреса.

„Именуването на третата подводница от клас Columbia като USS Groton е заслужена почетна значка, която признава подобаващо историческата роля на нашата общност в подводните сили на Съединените щати.“

Въпросният клас подводници страда от забавяния в производствения процес, като USS District of Columbia е готов за доставка 12-16 месеца по-късно от планираното поради забавяне на ключови компоненти.

Съобщението за самолетоносачите следва поредица от имена, които Дел Торо даде на различни плавателни съдове в последните няколко дни, сред които разрушителите с управляеми ракети Intrepid (DDG-145) и Robert Kerrey (DDG-146), военния кораб-амфибия Travis Manion (LPD-33), двата кораба за океански изследвания Don Walsh (T-AGOS-25) и Victor Vescovo (T-AGOS-26) и експедиционния медицински кораб от клас “Bethesda” – Portsmouth (EMS-3).

Адмирал Честър У. Нимиц (1885-1966) закача медал за храброст на Дорис Милър (1919-1943) на борда на американския самолетоносач USS Enterprise (CV-6), Пърл Харбър, 27 май 1942 г.
📸 Снимка: Archive Photos/Getty Images

Петимата живи американски президенти се събраха, за да изпратят Джими Картър.

🇺🇸🪦 Стотици опечалени, сред които и петимата живи американски президенти, се стекоха в Националната катедрала във Вашингтон, за да почетат паметта на 39-ия американски президент Джими Картър.

Погребението на Джими Картър успя да събере заедно и петимата живи президенти на Съединените щати, както и много други политически фигури във Вашингтон, които дойдоха, за да изпратят за последно най-дълго живелия американски президент, който почина на 29 декември на 100-годишна възраст.

Погребението в четвъртък е последната почит, която ще бъде отдадена на покойния Картър, с което приключва шестдневната процедура. Погребални служби и церемонии се проведоха в Капитолия на САЩ, Президентския център на Картър в Атланта, както и в родния му град Плейнс в Джорджия.

Доналд Тръмп и Барак Обама бяха забелязани в интензивен разговор преди траурната церемония. Двамата бяха политически врагове, но сега изглеждаха спокойни един с друг, а камерата на няколко пъти ги хвана да разговарят в добро настроение.

Те бяха заобиколени от други президентски фигури, включително бившия президент Джордж Буш-младши, бившия вицепрезидент Майк Пенс, бившия президент Бил Клинтън, бившата първа дама и държавен секретар Хилари Клинтън, президента Джо Байдън и вицепрезидента Камала Харис.

След службата останките на покойния президент ще бъдат отнесени в Плейнс, Джорджия за частна церемония и погребение.

Байдън беше близък приятел на Картър и ще изнесе реч на службата в катедралалата. Той заяви, че покойният президент е бил негов „скъп приятел“, похвали характера му и отбеляза рекорда му като най-дълго живялият американски президент, както и хуманитарната му дейност, продължила повече от четири десетилетия след напускането на президентския пост.

„Това, което намирам за изключително у Джими Картър обаче, е, че милиони хора по целия свят, по целия свят, също чувстват, че са загубили приятел, въпреки че никога не са го срещали“, отбеляза Байдън. „Това е така, защото Джими Картър е живял живот, измерван не с думи, а с делата му.“