Сянката на Ирак: Ще повтори ли Тръмп грешките на Буш в търсене на своята „Мисия изпълнена“?

🔙 На днешната дата се навършват години от историческото телевизионно обръщение на президента Джордж Буш-младши от Овалния кабинет, с което той обяви началото на операция „Иракска свобода“. Тогава Буш обеща „решителна сила“, която да разоръжи режима на Садам Хюсеин и да освободи Ирак и неговия народ.

Днес, докато публикувам кадри от това обръщение, споменът за онези събития изглежда по-актуален от всякога. Тогава всичко започна с обещания за бърза победа, но завърши с десетилетия на нестабилност. Именно тези уроци от миналото изплуват днес, когато САЩ отново са в мащабен конфликт в Близкия изток.

На 9 април 2003 г. само 20 дни след тази реч, статуята на иракския лидер Саддам Хюсеин в центъра на Багдад беше съборена. Металната плоча в основата ѝ бе изтръгната, а мраморният постамент – атакуван с ковашки чукове. Иракските цивилни първоначално се опитаха сами да я съборят, катерейки се по нея, за да стегнат примка около врата ѝ, но не успяха. Беше им нужна помощта на американските войски и бронирана машина, за да бъде окончателно повалена.

Това бе моментът, превърнал се в символ на смяната на режима. Силите на коалицията започнаха атаката си срещу Ирак под три седмици по-рано с интензивна кампания от бомбардировки и опит за „обезглавяващ“ удар с крилати ракети срещу иракския лидер. Три седмици след падането на статуята президентът Буш застана на борда на самолетоносача USS Abraham Lincoln под транспарант с надпис „Мисията изпълнена“. Само че тя беше всичко друго, но не и изпълнена.

Сянката на онази война в Ирак тегне тежко над настоящия конфликт с Иран. Това беше война, която остави дълбоки белези, отприщвайки поредица от събития, излязли извън контрол по непредвидим начин. Тя остави след себе си смърт и разруха: изчислено е, че 461 000 души са загинали между 2003 и 2011 г. в Ирак поради причини, свързани с войната, а цената за САЩ възлиза на 3 трилиона долар.

Войната прекрои Близкия изток и подкопа доверието към политиците в страните инициатори. Днес САЩ предприеха това, което мнозина описват като поредната „война по избор“ в Близкия изток – този път срещу съседа на Ирак, Иран. Паралелите са очевидни, но съществуват и дълбоки разлики, които показват колко се е променил светът и дали провалите от Ирак могат да бъдат избегнати.

Мотивът

Вашингтон имаше много припокриващи се мотиви за нахлуването в Ирак, някои от които не бяха публично признати. В основата обаче беше желанието за смяна на режима. За някои около Буш това бе „недовършена работа“ от войната в Залива през 1991 г. За самия президент мотивът беше и личен, тъй като Саддам имаше заговор за убийството на баща му, Джордж Буш-старши.

Други вярваха в хуманитарната интервенция заради насилието на Хюсеин срещу собствения му народ. „Неоконсерваторите“ пък искаха да прекроят Близкия изток, носейки демокрация. „Първо Багдад, после Техеран“, казваха някои – напомняне колко отдавна Иран се намира в дневния ред. След атентатите от 11 септември „ястребите“ във Вашингтон искаха да възстановят сдържащата мощ на Америка.

В крайна сметка оправданието за войната се завъртя около предполагаемите оръжия за масово поразяване. Това беше най-лесният начин да се спечели обществената подкрепа. Но както ми каза по-късно Луис Руеда, тогавашен ръководител на операциите на ЦРУ в Ирак: „Щяхме да нахлуем в Ирак, дори Саддам да имаше само ластик и кламер. Щяхме да кажем: „О, той ще ви извади окото. Нека го свалим“.“

Защо Иран бе атакуван

Днешната атака срещу Иран изглежда произтича от сходен микс от мотиви – отслабване на армията му, предотвратяване на сдобиването му с оръжия за масово поразяване, смяна на режима и подкрепа за народа срещу насилието на властта.

В много отношения атаките на Хамас срещу Израел от 7 октомври 2023 г. промениха сметките в Белия дом. Израел започна да взема на прицел Ислямската република и нейните проксита, което разчисти пътя и за американски действия.

Този път обаче в САЩ нямаше опит за публично изглаждане на противоречивите цели. Самият Доналд Тръмп често променя позицията си – понякога от днес до утре. Не беше направен и опит за „продаване“ на войната на американското общество или търсене на международна легитимност чрез ООН. В свят на разпадащ се международен ред, един непредсказуем президент не чувства нужда от последователно оправдание.

Ролята на Великобритания и съюзниците

През 2003 г. САЩ воюваха заедно със съюзниците, най-вече с Обединеното кралство. Тони Блеър обеща на Буш да бъде с него „каквото и да става“. Той вярваше, че Лондон трябва да бъде близо до Вашингтон, за да повлияе на политиката му. Политическата цена за Блеър обаче беше огромна, когато се оказа, че оръжия за масово поразяване не са открити. Това срина доверието в политическата класа.

Този път САЩ работят с Израел, а не с Великобритания. Британският премиер Киър Стармър се дистанцира и отказа използването на британски бази за първоначалния удар. Това отразява както спомена за Ирак, така и преценката колко реално влияние може да има той върху Тръмп. Изглежда, че САЩ все повече се движат към различна позиция по сигурността, която подкопава международния ред, в който Обединеното кралство е инвестирало толкова много.

Какво следва?

Споменът от Ирак е най-видим в усилията на лидерите във Вашингтон да подчертаят разликите. Министърът на отбраната Пийт Хегсет е категоричен, че Иран няма да се превърне във „вечна война“. Щатите говорят за смяна на режима, но засега не изпращат сухопътни войски.

Смяната на режим само по въздух обаче е трудна без съюзническа бунтовническа сила на земята. Говори се за въоръжаване на кюрдите, но през 2003 г. в Ирак те действаха в подкрепа на огромна съюзническа армия. Основният паралел с миналото е липсата на план за „деня след това“. Както отбеляза бившият съветник по национална сигурност Джон Болтън: „Грешката беше в опита да създадем ново правителство за иракчаните“.

Ирак днес е в по-добро състояние, но демокрацията така и не стана популярна в региона. Напротив, най-големият победител от инвазията се оказа именно Иран, чийто основен противник бе премахнат.

Без ясен план

Засега обаче няма признаци за ясен план какво бъдеще предвижда Белият дом за Иран. Тази импровизация изглежда като съзнателна стратегия, която оставя на Тръмп различни варианти да обяви победа. Той може просто да каже, че унищожаването на ракетния капацитет е достатъчно и че смяната на режима е работа на иранския народ. Това обаче би оставило на власт един ранен и ожесточен режим – резултат, близък до този от 1991 г. Това доведе единствено до години на напрежение и нова война през 2003 г.

Урокът от Ирак е, че е по-лесно да съкрушиш една държава във война, отколкото да я изградиш след това. Войните са непредсказуеми, а техните последица отекват с десетилетия. Дали това ще се потвърди отново, времето ще покаже.

Антикомунистически банер се появи в китайската столица Пекин.

🇨🇳 Точно след края на 4-то пленарно заседание на 20-и централен комитет на Китайската комунистическа партия (КПК), в района Санлитун в Пекин се появяват огромни банери срещу комунизма, които директно обвиняват КПК в това, че е античовешка зла секта.

На 25 октомври, в условията на строга полицейска охрана докато се провежда Четвърто пленарно заседание на 20-ия централен комитет на КПК, на улица в Санлитун в Пекин се появяват два антикомунистически банера. Съдържанието директно твърди, че КПК е античовешка зла секта.

„В такъв период с висока чувствителност точно след пленарното заседание, някой се осмелява да качи банери със системна критика по улица Санлитун в Пекин. Това показва огромна лична смелост и копнеж по свободата, който е наистина завладяващ“, написа китайски потребител на Х, споделяйки снимка на опънатия банер.

Снимки от чужбина в X показват, че точно след края на Четвъртото пленарно заседание на 20-ия централен комитет на КПК, на улиците в Санлитун в Пекин са окачени два антикомунистически банера със следното съдържание:

„Същността на Комунистическата партия е антихуманна зла секта, която неизбежно отваря тежки бедствия на Китай. Отворете вратата за партии, свобода относно създаването на партии, свобода за конкуренция, свобода за избор – създаваме условия за свобода, човечност и върховенство на закона.

На снимките се вижда човек, който с мегафон говори на случайни минувачи, но съдържанието на думите му не е ясно. Според профила в X на писателката Ли Ин, живееща в Италия, по-късни снимки показват, че банерите са конфискувани от охранители.

Това е поредния случай на публичен акт срещу комунизма след инцидента през октомври 2022 г., когато Пън Лифъ издигна антикомунистически банер на моста „Ситун“ преди 20-ия национален конгрес на КПК в Пекин.

Снимките надскочиха политическите граници на страната, което предизиква бурни дискусии сред потребителите в мрежата: „След „Ситун“ моста, сега е Санлитун, после ще е „Ерсян“ мостът – това ли е обратният отчет за края им?“

„Макар че китайската земя е газена дълго време от комунистически бандити, винаги има хора, които не са загубили смелостта и надеждата си. С героични постъпки те вдъхновяват милиони хора да се вдигнат срещу диктатурата и тиранията!“, написа китайски потребител на социалните мрежи.