Хиляди кюрдски бойци са преминали подготовка в Израел за нахлуване в Иран

🇮🇱🕵️🇮🇷 Хиляди ирански кюрди са били изпратени от „Мосад“ на специално обучение на територията на Израел при което подготовката за операция по свалянето на режима в Техеран под кодовото име „Котаракът в чизми“, която Вашингтон е спрял на третия ден от февруарската война. Подробностите бяха съобщени от израелския Канал 13 на 30 август. Разкритието допълва две по-ранни публикации: разследването на Канал 12 от 29 март и материала на Надав Еял в Ynet от 13 юли.

Обучението не е било символичен жест към съюзник. Бойците са преминали през оперативни сценарии за самото навлизане, а заедно с подготовката им е бил въведен и поведенчески кодекс: посегателство срещу цивилни щяло да доведе до прекратяване на израелската помощ. Организаторите са настоявали колоните да носят монархистко знаме с лъва, а не кюрдското. Изборът на символ подсказва и политическия замисъл: не сепаратизъм, а смяна на властта в Техеран чрез чужда наземна сила.

Оперативният план е предвиждал израелските ВВС да разчистят коридора. Удари срещу обекти на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) по границата между Иран и Ирак е трябвало да отворят пътя на отрядите от Иракски Кюрдистан към градовете в северозападен Иран. Първата вълна е била планирана с участието на около 15 000 бойци, с разчет числеността им да нарасне до 150–200 хиляди, докато колоните напредват от град на град към столицата. Пред израелския кабинет по сигурността „Мосад“ дава прогноза за срив на режима в рамките на 1-3 години. Оръжието е било подсигурено от два източника: американски доставки и израелски арсенал, част от който е бил пленен от Хамас в ивицата Газа и Хизбула в южен Ливан, след което е бил пренасочен.

Политическият компонент на замисъла е носел конкретно име: Махмуд Ахмадинеджад. Според разкритие в публикация на The New York Times от 13 юли, израелската служба е полагала дългогодишни усилия относно  връщането на бившия президент на власт, а тогавашният ѝ директор Давид Барнеа е провел среща с него в Будапеща, в кулоарите на академична конференция. Барнеа е пропуснал консултация с премиера Бенямин Нетаняху, за да следи развитието по тази линия. Канцеларията на Ахмадинеджад отрече публикацията като холивудска измислица, определи изданието като известно с фалшивите си новини и отрече и твърдението, че бившият президент е бил поставен под домашен арест.

Всичко започва още през юни 2025 г. Замисълът се оформя непосредствено след операция „Изгряващ лъв“ – 12-дневната израелска кампания, в рамките на която бяха ликвидирани редица висши командири на IRGC и някои от най-видните учени в ядрената програма на Ислямската република и която показа колко дълбоко всъщност е проникнало „Мосад“ в командната структура на режима, който все пак оцеля. Целта на новата операция е била различна: не поражение на военната машина, а разпалване на всеобщи бунтове отвътре. Масовите демонстрации през януари са убедили Йерусалим, че моментът за действие най-сетне е дошъл, поради което срокът за изпълнение на плана е бил дръпнат напред.

На 11 февруари Барнеа и началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир представят замисъла пред администрацията на Тръмп. Реакцията е студена: държавният секретар Марко Рубио го определя като безсмислица, а директорът на ЦРУ – като нелепост. Няколко дни по-късно от Белия дом все пак идва зелена светлина, а Тръмп пита Нетаняху кога иска да започне и кога ще бъде готов.

На 22 февруари шест военно-политически организации на иранските кюрди – Демократическата партия на Ирански Кюрдистан (PDKI), Партия за свобода на Кюрдистан (PAK), Партия за свободен живот в Кюрдистан (PJAK), както и Организация на борбата за Ирански Кюрдистан (Habath) и две самостоятелни организации с названието „Комала“ – учредяват обща коалиция и обявяват за свои цели събарянето на иранския режим и гарантиране на правото за самоопределение. Към края на месеца отрядите са били обучени, оръжието е раздадено, а маршрутите за навлизане са съгласувани с израелските плановици.

На 28 февруари започва Epic Fury – съвместната кампания на САЩ и Израел, наречена от израелска страна „Ревящ лъв“. Същия ден загива върховният лидер Али Хаменей. Кюрдският компонент на плана не издържа и седмица. На 2 март иранските сили нанасят удари по бази на опозиционните групи в Ербил и убиват боец на PAK. Ден по-късно от Вашингтон пристига сигналът, който отменя всичко. Висш израелски представител описва момента с една дума: три дни след началото на кампанията Йерусалим е получил „Недей“.

Последва оперативен хаос. На 4 март PJAK призова населението в Рожхелат да изгражда местни съвети за самоуправление и самоотбрана. На същия ден i24NEWS обяви, че хиляди въоръжени бойци са предприели настъпление. На следващия ден самите групи отрекоха информацията, а IRGC я описа като подривна. Така и не се състоя сухопътна офанзива. Според репортаж на Ynet през границата все пак са преминали около 500 оперативни кадри – близо 30 пъти по-малко от планираната първа вълна от настъплението.

Публичното потвърждение дойде на 7 март. От борда на президентския самолет Air Force One Тръмп заяви, че е изключил този вариант и не желае кюрдите да навлизат в Иран, тъй като не бива войната да става по-сложна, отколкото вече е.

Зад това решение се очертават три отделни линии на натиск. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се е обадил лично на Тръмп и по-късно призна, че кюрдско нахлуване в Иран е можело да предизвика турски отговор и дори сблъсък между Турция и Израел; паралелно с това Анкара предупреди фамилиите Барзани и Талабани да не се включват. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс също се е обявил твърдо против офанзивата. Държавите от Персийския залив са дали сигнал, че евентуалният разпад на Иран и перспективата за дълъг период на нестабилност и дори гражданска война в 80-милионната нация ги плаши повече от ракетната ѝ програма.

Съпротивата срещу плана обаче не е дошла само отвън. Изследователският отдел на Военното разузнаване на Израел, начело с Шломи Биндер, е оценил вероятността за срив на режима като ниска и издаде писмено предупреждение, че поведението на отрядите трудно може да се прогнозира, подкрепата от страна на САЩ е неясна, а режимът в Техеран ще изключи интернета още с първите белези на въстание, а евентуален срив ще засили още повече стремежът към ядрен пробив на Иран. Офицери от разузнаването са описали плана като нереалистичен и пълен с пробойни.

По-късно министрите настояваха, че не са чули ясна военна критика; IDF настоя, че те са били предадени и устно, и писмено. „Мосад“ се опита да промени решението на САЩ, а Барнеа предложи заместващ вариант, за който и самите му автори признават, че е бил по-слаб и далеч по-неподготвен от оригинала. На 29 март Канал 12 обяви, че планът се е разпаднал окончателно под тежестта на изтеклата информация и взаимното недоверие между участниците.

Опозиционните групи платиха цената за участие, което така и не се състоя. „Комала“ съобщи, че за 39 дни война иранските сили са атакували нейните лагери и бази в поне 40 отделни обстрела, които продължили и след влизане в сила на примирието: на 17 юли ракети и дронове на IRGC поразиха лагера Заргуез южно от Сулеймания и убиха 9 новобранци на Пешмерга.

Вътре в Иран натискът придоби съдебна форма. На 1 юни в Алборз е извършена тайна екзекуция на Ашкан Малеки и Мехрдад Мохамадиния, осъдени за членство в PDKI, без предварително уведомление до техните семейства и адвокати. Правозащитни групи документират и масови арести за неопределен срок от време без връзка с външния свят, изтръгнати самопризнания и ограничения върху културната дейност в Рожхелат. Техеран поиска от Интерпол червени бюлетини срещу ръководители на PDKI, PJAK и „Комала“. На 23 юли те определиха единството помежду си като стратегическа необходимост – подбор на думи, който по-скоро говори за реакция след понесени загуби, отколкото за политически успех.

Местното население в Рожхелат плати отделна цена, освен тази за въоръжени формирования. По данни от правозащитни групи в протестната вълна, обхванала Иран от есента на 2025 г., са били убити между 240 и 257 демонстранти от региона. По време на войната там са загинали 21 цивилни и 10 души от въоръжените отряди при въздушни удари.

Междувременно режимът в Техеран не само не се разпадна, а мина в режим на бърза приемственост. На 8 март, малко над седмица след гибелта на върховния лидер Али Хаменей, синът му Моджтаба зае неговото място като върховен лидер. Наследяването премина без видима вътрешна борба, макар че новият лидер не се появи публично дори на държавното погребение на баща си през юли заради заплаха за покушение.

Войната приключи с примирие между Вашингтон и Техеран на 8 април, постигнато с посредничеството на Пакистан и обявено за безсрочно на 21 април. Прогнозата, представена пред кабинета по сигурността на Нетаняху, беше за срив на режима в рамките на 1-3 години. Наблюдаваният резултат бе приемственост в рамките на 8 дни.

Значението на разкритието е преди всичко в мястото, където е проведена подготовката. Провеждането на обучение и тренировки на бунтовническа групировка на чуждестранна територия са позната практика за големите разузнавателни служби. Превозването на хиляди чуждестранни бойци до собствената държава, обучението им там и последващото им връщане за навлизане в трета страна представляват качествено различно равнище на ангажираност.

Такава операция изисква логистика, добре прикрити бази и широко съгласуване в рамките на израелското военно-политическо ръководство, а същевременно прави страната директно отговорна за действията на бойците, които е обучил. Именно оттук следва и нуждата от кодекс за отношение към цивилното население.

Провалът е преди всичко на замисъла, не толкова на изпълнението. Разчетът, че 15 000 бойци ще привлекат към себе си 10 пъти повече си към Техеран, е стъпил върху предположението, че иранското общество чака само искра. Именно това допускане Военното разузнаване е отхвърлило още преди първият изстрел да отекне.

Поведението на самите отряди през март подкрепя тази критика: те решиха да не тръгват дори коридорът е отворен, защото им липсваше гаранция за дългосрочна подкрепа. Възможно е разбира се това „Недей“ да е дошло не толкова като оценка на военния риск, колкото от турския натиск. Основните следи за този прочит са разговорът на Ердоган с Тръмп и последвалото предупреждение на Анкара към иракските фамилии.

Двата прочита не се изключват взаимно. Думите на Тръмп от 7 март подкрепят тезата, че е искал да спре ескалацията на войната. В същото време хронологията очертава ролята на Анкара в окончателно решение.

Много вероятно е този инструмент да не е унищожен, а поставен в резерв. Отрядите продължават да бъдат там, оръжието е раздадено, маршрутите са картографирани, а обучението вече е проведено. Ако фракциите отново заемат позиции по границата и Ербил не ги възпре, това ще подсказва, че планът е бил отложен. Ако се задоволят с декларации, а Багдад продължи да настоява за разоръжаване, „Котаракът в чизми“ вероятно ще остане еднократната възможност, пропиляна за три дни.

Барнеа призовава за засилен натиск върху Иран до падането на режима

🇮🇱⚔️🇮🇷 Бившият директор на „Мосад“ Дейвид Барнеа заяви публично, че натискът върху Иран трябва да се засилва до падането на ислямския режим в Техеран. „По моя оценка няма друг избор, освен да се засилят икономическите, дипломатическите и оперативните действия срещу този режим, докато той падне, а той ще падне“, заяви Барнеа на церемония в негова чест, организирана от Йерусалимска община. Думите му бяха цитирани от The Times of Israel в четвъртък вечер.

Барнеа ръководи израелското външно разузнаване в продължение на пет години и напусна поста на 2 юни. Тогава беше наследен от Роман Гофман, който до онзи момент беше военен секретар на премиера Бенямин Нетаняху. В същото изказване Барнеа заяви, че иранците „копнеят за падането“ на властта и се нуждаят от него, за да видят „поне проблясък светлина“. По думите му това иска и „просветеният западен свят“, начело със САЩ и Израел, които са „по-решителни от всякога“. Войните срещу Ислямската република в последната година, допълни той, са показали на света, че иранският въпрос не засяга само Израел: ако не се реши, „ще достигне до всеки и навсякъде – било с балистични ракети, тероризъм или разработване на ядрено оръжие за масово унищожение“.

В основата на първоначалния политически план стои предложение именно на Барнеа. Според разследване на The New York Times от 22 март преди началото на военната кампания той представя на Нетаняху следния сценарий: в рамките на няколко дни след първите удари „Мосад“ вероятно ще успее да активира местната опозиция и да предизвика безредици и прояви на бунт, които биха могли да доведат дори до рухването на Ислямската република.

Барнеа е представил същото предложение и пред висши служители от администрацията на Доналд Тръмп по време на среща във Вашингтон в средата на януари. Един от елементите на плана предвиждал подкрепа за навлизане на въоръжени формирования на ирански кюрдски от Северен Ирак, с които както ЦРУ, така и Мосад поддържат отдавнашни връзки. В самото начало на войната израелската авиация нанасяше серия от тежки удари по цели  в Северозападен Иран отчасти с цел да разчисти пътя за тези формирования.

Нетаняху прие плана въпреки съмненията, изразени от военното разузнаване АМАН и някои американски официални лица, които бяха преценили, че вероятността от масово надигане е ниска. На 20 март „Канал 12“ разкри допълнителни детайли от оценката: ако ръководството бъде обезглавено, а държавните институции и репресивният апарат бъдат значително отслабени, Мосад и ЦРУ знаят как да подтикнат иранците отново да излязат на улицата. Самият Барнеа придружил прогнозата с уговорката, че обстановката е динамична и постигането на желания резултат може да отнеме продължително време.

Тръмп отправи призива публично. „Поемете управлението на страната си, то е ваше, за да го вземете“, каза той в първото си обръщение след началото на ударите. Три седмици по-късно въстание не беше избухнало. Американските и израелските разузнавателни оценки стигнаха до извода, че иранският режим е отслабен, но е запазил целостта и начина си на действие. Страхът от репресивния апарат в лицето на Революционна гвардия, армия и полиция очевидно успя да възпре както повторното надигане на вътрешното недоволство, така и готовността на кюрдските въоръжени групи извън нея да преминат границата от Ирак.

Броени дни след първите удари Нетаняху изрази недоволство на закрито заседание, че операциите все още не дават очаквания резултат. Публично той сведе оценката си до едно-единствено изречение: революция не се извършва от въздуха – нужен е и наземен елемент.

Тръмп стигна до същия извод преди края на втората седмица от войната. Силите за сигурност на ислямския режим разстрелват с картечници всеки, дръзнал да излезе на протест, посочи той на 12 март пред Fox News Radio, поради което прагът за участие е изключително висок за обикновеното население, което просто няма оръжие в себе си. Нейт Суонсън, бивш служител на Държавния департамент и Белия дом и представител на преговорния екип на САЩ, обясни същото пред The New York Times по друг начин: онези, които не харесват властта, но не са готови да загинат в съпротивата срещу нея, остават по домовете си.

Шест месеца по-късно Ислямската република продължава да съществува. Върховният лидер Али Хаменей беше ликвидиран още при първата вълна от въздушни удари, а смъртта му беше обявена на 1 март. Седмица по-късно т.нар. „Съвет на експертите“, съставен от 86 висши ислямски богослови и духовници, провъзгласи неговия син Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер. Държавното погребение на Али, чието провеждане беше отложено заради военните действия, се проведе през юли. То включваше шествия в Техеран и Ком и полагане на тялото на покойния лидер в Мешхед, което привлече привлече огромни тълпи. Наследникът не се появи на церемонията, а местонахождението му остава неизвестно, тъй като не е забелязван публично от началото на войната.

Икономическите, дипломатическите и оперативните действия, изброени от Барнеа, вече са в ход. На 24 август министърът на финансите на САЩ Скот Бесент обяви кампания, определена от администрацията като „икономическият Ден Д“ и получила названието операция „Economic Outcast“. Министерство на финансите разшири своите правомощия да санкционира чуждестранни дружества, действащи в 5 сфери на иранската икономика: дигитални активи, технологии, злато, авиация и корабоплаване.

Бесент предупреди всяка една страна, която търгува с режима в Техеран, да прекъсне окончателно всички финансови връзки с него или да понесе последствия. Той определи крайната цел като прекъсване на всяка икономическа връзка, която го подпомага, „докато Техеран остане сам“. Разрешенията за извършване на парични транзакции към страната също бяха отменени.

Оперативният компонент беше задействан същия ден. Програмата „Награди за правосъдие“ на Държавния департамент предложи до 10 млн. долара и възможност за преместване в замяна на сведения за петима висши командири на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Сред тях е началникът на разузнавателното управление Маджид Хадеми.

Дипломатическото направление обаче не изглежда точно така, както го описа Барнеа. Прекият канал между Вашингтон и Техеран е плътно затворен. Меморандумът от Исламабад – споразумение в 14 точки, сключено на 17 юни от Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан с посредничеството на Пакистан – изтече на 17 август без намерение да бъде подновено. Тръмп заяви, че нови преговори не са насрочени.

Контактите чрез посредници обаче продължават. Пакистанският фелдмаршал Асим Мунир беше в Техеран на 24 август, където се срещна с главния преговарящ Мохамад Багер Галибаф. Два дни по-късно катарският премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани пристигна на същото място и със същата задача.

Спорът е концентриран върху Ормузкия проток, затворен от края на февруари. Корабоплаването през него държи само част от предвоенното равнище. По предварителни данни на Lloyd’s List Intelligence между 10 и 16 август през стратегическия воден път са преминали 73 кораба спрямо 91 през предходната седмица. Reuters съобщи в четвъртък, че трафикът се е увеличил леко.

В сряда говорителят на Корпуса Хосейн Мохеби заяви, че Иран и Оман са се договорили за своите дялове във водите и приходите от протока. Източник от високите етажи на режима сподели, че споразумение все още няма и все още се уточняват подробности. Условието на Техеран остава непроменено: протокът няма да бъде отворен, докато САЩ не изпълнят ангажиментите, поети през юни.

Прогнозата на Барнеа не се е променила, но инструментът за осъществяването ѝ е различен. През януари очакването беше разузнавателна операция да изведе хората на улицата в рамките на дни. Сега основният лост е финансовият натиск, допълнен от парични награди за информация за висши командири.

Предпоставката, върху която стъпваше първоначалният план, беше подложена на 6-месечна проверка и не се потвърди. Властта в Техеран се оказа способна да преживее обезглавяването на своето ръководство, да организира наследяването и да мобилизира огромни множества за държавното погребение.

Съществува обаче и друг прочит, който също се опира на конкретни обстоятелства. Барнеа говори по време на общинска церемония, а не от официален пост: оперативното ръководство на „Мосад“ се намира в ръцете на Гофман от 2 юни. Освен това икономическата кампания има собствена логика, независима от теорията за предизвикване на всенародно въстание. Бесент формулира целта ѝ като изолация, а не като сваляне на режима. Тълкуването, че санкциите трябва да доведат до смяна на управлението, принадлежи на бившия директор на Мосад, а не на Министерство на финансите на САЩ.

Смяната на властта в Техеран в резултат на такъв натиск, още повече до края на тази година, остава малко вероятна. Силите за сигурност са непокътнати, наследяването е извършено, а до четвъртък Министерството на финансите на САЩ все още не бе обявило санкции срещу голяма чуждестранна банка – мярката, която е посочена от Бесент като предстояща до края на седмицата.

Оценката ще отслабне, ако такава санкция действително бъде наложена, а след нея банки от трети страни започнат да се оттеглят от обслужване на ирански плащания. Тя ще се затвърди, ако Иран и Оман подпишат готвеното споразумение за протока, тъй като това би възстановило приходен канал, който американската кампания се стреми да прекъсне.

Гофман отстрани съставителите на провалилия се план за Иран

🇮🇱🕵️🇮🇷 Директорът на „Мосад“ Роман Гофман отстрани двамата висши служители, подготвили плана за сваляне на иранския режим, представен на президента на САЩ Доналд Тръмп, който така и не бе завършен. Единият от тях оглави разузнавателната дирекция на службата през декември, а другият ръководи иранския отдел. Това съобщи израелският Канал 12, без да разкрива имената им, тъй като самоличността на висшето ръководство в агенцията не се оповестява публично.

Източници от апарата за сигурност описаха рокадата като доброволна. Двамата си тръгвали по взаимно съгласие в рамките на по-широко преустройство в „Мосад“, като се очаквало да останат в службата на други длъжности. Същите източници обаче посочиха, че отношенията им с Гофман са били обтегнати от самото начало. Според Канал 12 директорът смята, че авторите на плана трябва да понесат отговорност за неуспешното му реализиране, след като проектът вече е бил одобрен от американския президент. Вътрешните проверки на иранската операция все още продължават, но кадровото решение ги изпреварва.

Планът е бил писмен и оперативен, а не просто концептуална записка. Той е предвиждал израелски удари срещу позиции на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) по иранско-иракската граница в Ирански Кюрдистан. Целта е била да се отвори коридор за кюрдски сили от иракска територия към градове в Северозападен Иран. Според Ynet първоначалните сили са наброявали 15 000 души, като се е очаквало те да набъбнат до 150–200 хиляди при напредването си към Техеран. Участниците са поели ангажимент да спазват 10 забрани, включително за убийства, грабежи и военни престъпления. Към тези сили е трябвало да се присъедини и възродено масово протестно движение с милиони участници, синхронизирано с Новруз (персийската Нова година в края на март). Времевият хоризонт на замисъла е бил от една до три години.

За нов лидер на страната след падането на режима планът е посочвал Махмуд Ахмадинеджад – президент на Иран от 2005 до 2013 г. и тогавашна фигура от твърдото крило. The New York Times съобщи миналия месец, че Израел го е обработвал в продължение на години, включително чрез среща с тогавашния директор на „Мосад“ Давид Барнеа в кулоарите на научна конференция в Унгария. Канцеларията на Ахмадинеджад отрече тези твърдения. В първия ден на военните действия израелски удар срещу резиденцията му в Техеран, предназначен да го освободи от домашния арест, го ранява, а самият той публично изразява съмнения в жизнеспособността на плана.

Премиерът Нетаняху представя целия пакет в Ситуационната зала на Белия дом на 11 февруари. Ден по-късно, на съвещание на висши американски служители, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф определя очакванията за смяна на режима като фарс, а държавният секретар Марко Рубио допълва, че идеята е нереалистична. Според същия материал на The New York Times от април, въпреки това президентът и голяма част от съветниците му възприемат концепцията, че иранското ръководство може да бъде отстранено, а военният му арсенал – унищожен.

Войната започва на 28 февруари с операцията Epic Fury. В Северозападен Иран Израел и САЩ наистина нанасят тежки удари по силите за сигурност, включително по държавни служители, армейски бази, обекти на „Басидж“, ракетни системи и полицейски участъци, за да разчистят пътя за кюрдските милиции. Около седмица след началото обаче американският президент спира кюрдския компонент. Причините са три: изтичане на информация в пресата, натиск от Анкара и предпазливост от страна на самите кюрди. Според реконструкцията на Ynet турският президент Реджеп Тайип Ердоган е предупредил, че навлизането на кюрдски сили във вътрешността на Иран може да предизвика пряк турско-израелски сблъсък. С този отказ централният елемент от плана отпада, а операцията се свежда до бомбардировки без ясен политически финал.

Кюрдската следа не е последващо разкритие. Още на 5 март, докато боевете продължават, Axios съобщава, че ирански кюрдски формирования, подкрепяни от „Мосад“ и ЦРУ, могат да оглавят следващата фаза на офанзивата. Целта е била овладяване на територия в кюрдския регион на Иран, което да предизвика Ислямската република и да подпали по-широко народно въстание. С други думи, към момента, в който Вашингтон прератерва операцията, схемата вече е била публично известна в общи линии, като именно медийните разкрития са посочени сред причините за нейния отказ.

Постигането на военните цели остава частично. Върховният лидер Али Хаменей е убит още в първия ден на офанзивата, а ядрената и ракетната инфраструктура понасят сериозни щети. Режимът обаче излъчва нов лидер за броени дни – на 8 март Съветът на експертите избира за трети върховен лидер сина му Моджтаба Хаменей. Масови протести така и не избухват, кюрдските градове не се вдигат на бунт, а иранската държава излиза от войната отслабена, но с запазена цялост. По данни на Ynet към лятото едва 11% от израелците смятат, че страната им е постигнала победа над Иран.

Разцеплението в израелската система е било заложено още във формулировката на военната цел. Военното разузнаване „Аман“ оценява вероятността за рухване на режима като ниска, докато „Мосад“ настоява за операцията. Компромисният израз – „създаване на условия за смяна на режима“ – просто замазва острото несъгласие, което стига до правителствения кабинет в твърде филтриран вид. Самият кабинет е получавал противоречиви оценки и е разполагал с ограничена част от критичната информация.

Гофман оглавява службата на 2 юни като нейния 14-и директор след продължителен правен спор около назначението му, обявено от Нетаняху през декември 2025 г. На официалната церемония премиерът публично му възлага задачата да съдейства за свалянето на иранския режим. Самият Гофман, който преди това е военен секретар на Нетаняху, е сред хората, вярвали още преди войната, че тя ще доведе до падане на властта в Техеран. Поради това кадровото решение от четвъртък идва от ръководител, който не отхвърля самата цел, а оценява нейното изпълнение – при това още преди държавната анкетна комисия да се е произнесла по операцията.

Има и по-прагматично обяснение. Нов директор, дошъл извън структурата на агенцията, обикновено сменя заварените началници. Смяната на двама ключови директори се вписва в обичайните преструктурирания при смяна на върха. Ръководителят на разузнавателната дирекция заема поста едва от декември – месеци след като работата по иранския план вече е започнала, т.е. той е заварил проекта, а не го е създал. В подкрепа на тази теза е и фактът, че проверките не са приключили, а отстранените служители остават в агенцията. При налагане на санкции подобна служба обикновено изчаква официалните заключения и не задържа санкционираните на щат.

От друга страна, изборът на длъжностите е показателен. Отстранени са точно ръководителите на двете звена, пряко ангажирани с плана – разузнавателната дирекция и иранският отдел, а не по-широк кръг от началници, както би изглеждало едно цялостно преустройство. Към това се добавя и мотивът, който източници на Канал 12 приписват на Гофман: не че самият план е бил погрешен, а че не е бил доведен докрай, след като въз основа на него е било взето решение от американския президент.

Основният проверим показател през следващите седмици ще бъде дали двамата служители наистина ще получат нови постове в службата, или „взаимното съгласие“ ще се окаже просто удобен начин за тяхното отстраняване. Остава да се видят и окончателните заключения от проверките на иранската операция, чийто ход Гофман вече изпревари с това кадрово решение.

Сянката на Ирак: Ще повтори ли Тръмп грешките на Буш в търсене на своята „Мисия изпълнена“?

🔙 На днешната дата се навършват години от историческото телевизионно обръщение на президента Джордж Буш-младши от Овалния кабинет, с което той обяви началото на операция „Иракска свобода“. Тогава Буш обеща „решителна сила“, която да разоръжи режима на Садам Хюсеин и да освободи Ирак и неговия народ.

Днес, докато публикувам кадри от това обръщение, споменът за онези събития изглежда по-актуален от всякога. Тогава всичко започна с обещания за бърза победа, но завърши с десетилетия на нестабилност. Именно тези уроци от миналото изплуват днес, когато САЩ отново са в мащабен конфликт в Близкия изток.

На 9 април 2003 г. само 20 дни след тази реч, статуята на иракския лидер Саддам Хюсеин в центъра на Багдад беше съборена. Металната плоча в основата ѝ бе изтръгната, а мраморният постамент – атакуван с ковашки чукове. Иракските цивилни първоначално се опитаха сами да я съборят, катерейки се по нея, за да стегнат примка около врата ѝ, но не успяха. Беше им нужна помощта на американските войски и бронирана машина, за да бъде окончателно повалена.

Това бе моментът, превърнал се в символ на смяната на режима. Силите на коалицията започнаха атаката си срещу Ирак под три седмици по-рано с интензивна кампания от бомбардировки и опит за „обезглавяващ“ удар с крилати ракети срещу иракския лидер. Три седмици след падането на статуята президентът Буш застана на борда на самолетоносача USS Abraham Lincoln под транспарант с надпис „Мисията изпълнена“. Само че тя беше всичко друго, но не и изпълнена.

Сянката на онази война в Ирак тегне тежко над настоящия конфликт с Иран. Това беше война, която остави дълбоки белези, отприщвайки поредица от събития, излязли извън контрол по непредвидим начин. Тя остави след себе си смърт и разруха: изчислено е, че 461 000 души са загинали между 2003 и 2011 г. в Ирак поради причини, свързани с войната, а цената за САЩ възлиза на 3 трилиона долар.

Войната прекрои Близкия изток и подкопа доверието към политиците в страните инициатори. Днес САЩ предприеха това, което мнозина описват като поредната „война по избор“ в Близкия изток – този път срещу съседа на Ирак, Иран. Паралелите са очевидни, но съществуват и дълбоки разлики, които показват колко се е променил светът и дали провалите от Ирак могат да бъдат избегнати.

Мотивът

Вашингтон имаше много припокриващи се мотиви за нахлуването в Ирак, някои от които не бяха публично признати. В основата обаче беше желанието за смяна на режима. За някои около Буш това бе „недовършена работа“ от войната в Залива през 1991 г. За самия президент мотивът беше и личен, тъй като Саддам имаше заговор за убийството на баща му, Джордж Буш-старши.

Други вярваха в хуманитарната интервенция заради насилието на Хюсеин срещу собствения му народ. „Неоконсерваторите“ пък искаха да прекроят Близкия изток, носейки демокрация. „Първо Багдад, после Техеран“, казваха някои – напомняне колко отдавна Иран се намира в дневния ред. След атентатите от 11 септември „ястребите“ във Вашингтон искаха да възстановят сдържащата мощ на Америка.

В крайна сметка оправданието за войната се завъртя около предполагаемите оръжия за масово поразяване. Това беше най-лесният начин да се спечели обществената подкрепа. Но както ми каза по-късно Луис Руеда, тогавашен ръководител на операциите на ЦРУ в Ирак: „Щяхме да нахлуем в Ирак, дори Саддам да имаше само ластик и кламер. Щяхме да кажем: „О, той ще ви извади окото. Нека го свалим“.“

Защо Иран бе атакуван

Днешната атака срещу Иран изглежда произтича от сходен микс от мотиви – отслабване на армията му, предотвратяване на сдобиването му с оръжия за масово поразяване, смяна на режима и подкрепа за народа срещу насилието на властта.

В много отношения атаките на Хамас срещу Израел от 7 октомври 2023 г. промениха сметките в Белия дом. Израел започна да взема на прицел Ислямската република и нейните проксита, което разчисти пътя и за американски действия.

Този път обаче в САЩ нямаше опит за публично изглаждане на противоречивите цели. Самият Доналд Тръмп често променя позицията си – понякога от днес до утре. Не беше направен и опит за „продаване“ на войната на американското общество или търсене на международна легитимност чрез ООН. В свят на разпадащ се международен ред, един непредсказуем президент не чувства нужда от последователно оправдание.

Ролята на Великобритания и съюзниците

През 2003 г. САЩ воюваха заедно със съюзниците, най-вече с Обединеното кралство. Тони Блеър обеща на Буш да бъде с него „каквото и да става“. Той вярваше, че Лондон трябва да бъде близо до Вашингтон, за да повлияе на политиката му. Политическата цена за Блеър обаче беше огромна, когато се оказа, че оръжия за масово поразяване не са открити. Това срина доверието в политическата класа.

Този път САЩ работят с Израел, а не с Великобритания. Британският премиер Киър Стармър се дистанцира и отказа използването на британски бази за първоначалния удар. Това отразява както спомена за Ирак, така и преценката колко реално влияние може да има той върху Тръмп. Изглежда, че САЩ все повече се движат към различна позиция по сигурността, която подкопава международния ред, в който Обединеното кралство е инвестирало толкова много.

Какво следва?

Споменът от Ирак е най-видим в усилията на лидерите във Вашингтон да подчертаят разликите. Министърът на отбраната Пийт Хегсет е категоричен, че Иран няма да се превърне във „вечна война“. Щатите говорят за смяна на режима, но засега не изпращат сухопътни войски.

Смяната на режим само по въздух обаче е трудна без съюзническа бунтовническа сила на земята. Говори се за въоръжаване на кюрдите, но през 2003 г. в Ирак те действаха в подкрепа на огромна съюзническа армия. Основният паралел с миналото е липсата на план за „деня след това“. Както отбеляза бившият съветник по национална сигурност Джон Болтън: „Грешката беше в опита да създадем ново правителство за иракчаните“.

Ирак днес е в по-добро състояние, но демокрацията така и не стана популярна в региона. Напротив, най-големият победител от инвазията се оказа именно Иран, чийто основен противник бе премахнат.

Без ясен план

Засега обаче няма признаци за ясен план какво бъдеще предвижда Белият дом за Иран. Тази импровизация изглежда като съзнателна стратегия, която оставя на Тръмп различни варианти да обяви победа. Той може просто да каже, че унищожаването на ракетния капацитет е достатъчно и че смяната на режима е работа на иранския народ. Това обаче би оставило на власт един ранен и ожесточен режим – резултат, близък до този от 1991 г. Това доведе единствено до години на напрежение и нова война през 2003 г.

Урокът от Ирак е, че е по-лесно да съкрушиш една държава във война, отколкото да я изградиш след това. Войните са непредсказуеми, а техните последица отекват с десетилетия. Дали това ще се потвърди отново, времето ще покаже.

Антикомунистически банер се появи в китайската столица Пекин.

🇨🇳 Точно след края на 4-то пленарно заседание на 20-и централен комитет на Китайската комунистическа партия (КПК), в района Санлитун в Пекин се появяват огромни банери срещу комунизма, които директно обвиняват КПК в това, че е античовешка зла секта.

На 25 октомври, в условията на строга полицейска охрана докато се провежда Четвърто пленарно заседание на 20-ия централен комитет на КПК, на улица в Санлитун в Пекин се появяват два антикомунистически банера. Съдържанието директно твърди, че КПК е античовешка зла секта.

„В такъв период с висока чувствителност точно след пленарното заседание, някой се осмелява да качи банери със системна критика по улица Санлитун в Пекин. Това показва огромна лична смелост и копнеж по свободата, който е наистина завладяващ“, написа китайски потребител на Х, споделяйки снимка на опънатия банер.

Снимки от чужбина в X показват, че точно след края на Четвъртото пленарно заседание на 20-ия централен комитет на КПК, на улиците в Санлитун в Пекин са окачени два антикомунистически банера със следното съдържание:

„Същността на Комунистическата партия е антихуманна зла секта, която неизбежно отваря тежки бедствия на Китай. Отворете вратата за партии, свобода относно създаването на партии, свобода за конкуренция, свобода за избор – създаваме условия за свобода, човечност и върховенство на закона.

На снимките се вижда човек, който с мегафон говори на случайни минувачи, но съдържанието на думите му не е ясно. Според профила в X на писателката Ли Ин, живееща в Италия, по-късни снимки показват, че банерите са конфискувани от охранители.

Това е поредния случай на публичен акт срещу комунизма след инцидента през октомври 2022 г., когато Пън Лифъ издигна антикомунистически банер на моста „Ситун“ преди 20-ия национален конгрес на КПК в Пекин.

Снимките надскочиха политическите граници на страната, което предизиква бурни дискусии сред потребителите в мрежата: „След „Ситун“ моста, сега е Санлитун, после ще е „Ерсян“ мостът – това ли е обратният отчет за края им?“

„Макар че китайската земя е газена дълго време от комунистически бандити, винаги има хора, които не са загубили смелостта и надеждата си. С героични постъпки те вдъхновяват милиони хора да се вдигнат срещу диктатурата и тиранията!“, написа китайски потребител на социалните мрежи.