„Нептун“ порази шест Су-34 в Борисоглебск, сателитът показва обгорели стоянки

🇺🇦🚀🇷🇺 Сателитна снимка от днес сутринта показва обгорял участък по средата на линията от стоянки на авиобаза „Борисоглебск“ във Воронежка област, където часове по-рано Военноморските сили на Украйна поразиха 6 изтребителя-бомбардировача Су-34. Снимката е заснета от Airbus Defence and Space в 08:25 ч. и беше публикувана от украинския проект AviVector, специализиран в проследяване на руската военна авиация.

Днес сутринта украинските ВМС обявиха, че ударът е бил нанесен от брегови ракетен комплекс РК-360МЦ, който изстрелва крилатата ракета Р-360 „Нептун“. „В резултат на удара са поразени шест бомбардировача Су-34М“, гласи съобщението. Су-34М е модернизирана версия на двуместния Су-34, който се класифицира като фронтови бомбардировач. Поразено е техническо оборудване за осигуряване на полети. На летището са докладвани вторични детонации и пожар. Съобщението завършва с думите „Информацията се уточнява“.

Р-360 „Нептун“ е създадена като противокорабна ракета от киевското конструкторско бюро „Луч“. Ракетата получи световна известност през април 2022 г. Тогава по данни на украинското командване и американски официални лица две такива ракети улучиха крайцера „Москва“, флагмана на Черноморския флот на Руската федерация, който потъна. По-късно ракетата е приспособена и за удари по наземни цели, а през март 2025 г. президентът Володимир Зеленски обяви модификация с увеличен обсег, наречена „Дълъг Нептун“, която има обсег до 1000 км. Флотът не уточнява коя модификация е използвана срещу Борисоглебск.

Генералният щаб на ВСУ публикува своята версия около час и половина по-късно. „Потвърдено е, че шест многоцелеви изтребителя-бомбардировача Су-34 на противника са получили повреди в различна степен“, пише щабът, който приписва удара на Силите за отбрана, без да назовава рода войски. Reuters предаде съобщението с думата „повредени“ и посочи, че един Су-34М струва десетки милиони долари.

Снимката на AviVector обхваща открити места за паркиране покрай рулежката, по която самолетите стигат до пистата. Покрити укрития в кадъра няма. В средата на линията обгорялото петно, отломките и следите от пожар заемат поредица от съседни стоянки. Според тълкуването на United24 Media, медийната платформа на Министерство на цифровата трансформация на Украйна, видимите поражения сочат най-малко четири унищожени Су-34. Сателитното изображение не винаги позволява да се различи изцяло унищожен от тежко повреден самолет и не показва ясно всеки от тях на линията. Затова по-ниската оценка не противоречи на съобщенията на военните за 6 поразени Су-34.

Предупреждението за ракетна опасност във Воронежка област беше обявено в 21:55 ч. местно време на 14 октомври и отменено в 23:01 ч. Малко преди 23:00 ч. украинският мониторинг канал Exilenova+ съобщи за взривове и пожар – по първоначални данни на летището в Борисоглебск. На другата сутрин губернаторът Александър Гусев отчете 33 унищожени дрона и „няколко реактивни въздушни цели“ над 3 градски окръга и 8 района. По първоначална оценка няма пострадали, а отломки са повредили стопански постройки в частни дворове и автомобил във Воронеж. За летището губернаторът не спомена нищо, но напомни, че снимането на последиците от ударите и на работата на ПВО е недопустимо. Сутрешната сводка на Министерството на отбраната на Руската федерация включва Воронежка област сред районите, над които са свалени общо 166 дрона, и също не споменава Борисоглебск.

През нощта руски канали тиражираха версия, според която по летището са изстреляни около 10 крилати ракети FP-5 „Фламинго“ на украинската компания Fire Point, с обсег до 3000 км. Украинското издание Mignews я определи като непроверена, а тази сутрин ВМС назоваха „Нептун“. Ракети „Фламинго“ фигурират в руската сводка за същата нощ, но над Рязан. Ударът по рафинерията там е продължил от 04:00 до 07:00 ч. и според руското ведомство са прехванати 4 ракети „Фламинго“ и 69 дрона. Това е над 5 часа след първите съобщения за пожар в Борисоглебск.

Су-34 е един от основните носители на управляемите авиобомби, с които Русия удря украинските позиции и прифронтовите градове. Това са свободно падащи фугасни бомби, снабдени с комплект крила и система за управление, които самолетът пуска от десетки километри, далеч от линията на фронта. ВМС посочват, че Су-34М може да носи едновременно по няколко авиобомби и ракети от различен тип. Поразяването на 6-те самолета отслабва потенциала на руската тактическа авиация и намалява интензивността на действията по съответните направления на фронта.

Ударът е пореден случай на поразени Су-34 на руски летища. На 21 август Генералният щаб на ВСУ обяви, че Су-34 е поразен в авиобаза Ахтубинск, Астраханска област, където е разположен държавния летателно-изпитателен център. На 4 октомври Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че дронове на Центъра за специални операции „Алфа“ са поразили Су-35 и Су-34 на летище „Ханская“ в Република Адигея, което се намира на около 500 км от най-близката територия под украински контрол.

Самата авиобаза Борисоглебск, разположена в източната част на региона, е била многократно поразявана. Според описанието на Militarnyi там са базирани Су-34, Су-35С и Су-30СМ. Според украинските власти на 3 октомври 2024 г. дронове на СБУ и ССО са поразили складове за управляеми бомби, стоянки на Су-34 и Су-35 и резервоар за гориво. По оценка на AviVector на 8 юли 2026 г. при атака с дронове е унищожен още склад за горива и смазочни материали на базата.

На част от руските авиобази вече са изграждани укрития за самолетите. В Морозовск, Ростовска област, където са базирани Су-34, до август 2025 г. са изградени 18 такива, обяви Militarnyi. AviVector отчете, че конструкциите на 3 хангара в авиобаза Енгелс-2 са почти завършени. В Борисоглебск снимката показва Су-34 на открити места за паркиране, какъвто беше случаят с повредения в Ахтубинск бомбардировач.

Разликата между „поразени“, „повредени в различна степен“ и „унищожени“ е разликата между самолет, който се връща в строя след ремонт, и самолет, който трябва да бъде заменен с чостп нов от завода. Част от обгорялата площ може да е свързана и с поразеното оборудване за осигуряване на полетите, изброено отделно от ВМС, затова самият пожар не показва броя на загубените самолети. Сравнението на снимката с двете военни съобщения все пак показва, че е много вероятно значителна част от 6-те самолета да са били загубени безвъзвратно. Дори долната граница в оценката на AviVector значи, че за една нощ, с един удар на флота, руската авиация е загубила няколко от бомбардировачите, които носят основната тежест на ударите с управляеми бомби по украинския фронт. Колко точно са безвъзвратните загуби, ще покажат следващите снимки на същия ред стоянки: изнесени останки и празни места за паркиране биха потвърдили загубите

Дронове атакуваха летището Ханская, СБУ съобщи за поразени Су-35 и Су-34

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове атакуваха през нощта срещу 4 октомври авиобаза Ханская край Майкоп в Република Адигея, където избухна пожар. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че дронове на Центъра за специални операции „Алфа“ са поразили многоцелеви изтребител Су-35, фронтови бомбардировач Су-34 и склад за боеприпаси. Военното летище се намира на 500 км от територията под украински контрол.

За атаката първи писа на 4 октомври проектът Exilenova+. Около 05:00 ч. той разкри, че жители на Майкоп, столицата на Адигея, докладват за експлозии и пожар в района на летището, а около час по-късно добави, че дроновете са действали над региона през цялата нощ, и показа снимки и видео на дронове над града и на огъня. Според същото издание към сутринта на 4 октомври местните власти не са коментирали случая. Кадрите показват дрон, който лети към Ханская, а на отделни снимки от околностите се вижда огъня край съоръжението. Очевидци, цитирани от Factum.press, говорят за сирени и експлозии, а Kyiv Post говори за чути двигатели на дронове и стрелба на ПВО от около 01:00 ч. и силни експлозии и големи пожари.

Руски канали, които следят въздушната обстановка, са отчели дронове и работа на ПВО в Адигея и около Ханская. Според Militarnyi съобщенията за заплаха от дронове в района започнали в 01:42 и продължили до 05:34 ч. Системата на NASA за засичане на пожари (FIRMS), която ползва данни от геостационарна орбита, е регистрирала термални аномалии в околностите на летището. Kyiv Post допълва, че геолокирани кадри в социалните мрежи потвърждават огъня в обекта. Telegram каналът „ЧП Майкоп“ също е потвърдил пожар, но без да посочи мястото му.

В изявлението на СБУ се уточнява, че Су-35 и Су-34 са носители на планиращи бомби (КАБ), които Русия използва масово по фронта и срещу градовете на Украйна. Двуместният фронтови бомбардировач Су-34 е основният тактически ударен самолет на Въздушно-космическите сили за пускане на управляеми бомби от разстояние, а Су-35 е един от най-съвременните изтребители на страната. СБУ оценява ориентировъчната експортна стойност на Су-35 на около 100 милиона долара, а на Су-34 на около 50 милиона, и заявява, че ударите по градове, по гражданска и по критична инфраструктура няма да останат без отговор.

Вечерта Exilenova+ публикува сателитни изображения на последствията и описва като показващи следи от щети на територията на базата. В текста към тях проектът пише, че по предварителни данни са унищожени Су-34 и Су-35, както и че е поразен склад за боеприпаси. Самите изображения не позволяват независимо да се потвърди унищожаването именно на двата самолета, а според Kyiv Independent размерът на щетите все още не може да бъде проверен от независим източник.

Ръководителят на Република Адигея Мурат Кумпилов обяви, че ПВО е прехванала 28 дрона над Майкоп и предградията и че няма загинали и пострадали. Властите съобщиха за повредени покриви и прозорци на няколко частни къщи, а градската управа обеща нужната помощ. В изявлението на Кумпилов военни обекти не се споменават и до 4 октомври властите в Русия не са докладвали за щети по авиобазата. Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 559 свалени дрона за нощта. Отчетът покрива времето от 20:00 на 3 октомври до 08:00 ч. на 4 октомври и посочва, че дронове са засечени в няколко региона, сред които Адигея, както и окупирания Крим и над Черно и Азовско море.

Адигея е автономна република в Южна Русия, изцяло обградена от Краснодарския край. Ханская е на около 6 км северозападно от нейната столица Майкоп и на около 3 км източно от станица Ханская. До 2009 г. там е базиран 761-ви учебен авиационен полк, а на негово място е сформирана 272-ра учебна авиационна база (военна част 55661), която принадлежи към Краснодарското висше военно авиационно училище за пилоти. Според Kyiv Post, въпреки учебното си обозначение, летището служи и като разпръснато място за предно базиране на тактическа авиация, а NV пише, че руските сили го използват за презареждане на самолети, които нанасят ракетно-бомбени удари по Украйна. Сателитни кадри от последните месеци, цитирани от Kyiv Post, показват там Су-24, Су-30, Су-34 и Су-35С, реактивните учебни самолети L-39, хеликоптери Ми-8 и транспортни самолети.

Базата е била цел на украински удари и преди. На 10 октомври 2024 г. Генералният щаб на ВСУ потвърди за удар по склад за боеприпаси на територията на базата, и посочи, че ударът е бил нанесен от СБУ, Главното управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО), като там са базирани Су-34 и Су-27, използвани във войната срещу Украйна. Тогавашният ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана Андрий Коваленко писа за унищожен склад за горива, а NV съобщи, че там са базирани 57 самолета и хеликоптера. Източници от разузнаването, цитирани от Hromadske, назовават 12 броя Су-34, 4 броя Су-35С и 37 броя учебни L-39. На 25 декември 2025 г. Генералният щаб обяви за удар по военно летище край Майкоп и пожар, резултатът от които са били проверявани. В същото съобщение се споменава удар по пристанище Темрюк в Краснодарския край. На 29 декември каналът ASTRA информира за експлозии на съоръжението. Руското министерство на отбраната отчете 89 свалени дрона за нощта, 11 от които над Адигея, а според Ukrinform кадри от работата на ПВО са геолокирани на улица в Майкоп на около 6,5 км от базата. На 14 март 2026 г. Генералният щаб съобщи за нов удар по инфраструктурата на Ханская и посочи, че руските сили я използват активно за оперативно-тактическа авиация. В съобщенията му от декември 2025 и март 2026 г. обектът е наименуван „Майкоп“.

По-малко от три седмици преди това, на 15–16 септември, според Генералният щаб съобщи за поразяване на руски изтребители Су-24 на летище Саки в окупирания Крим. Ударът е част от , в която според щаба са поразени и площадка за изстрелване на дронове край Донецк, наземни станции за управление на дронове в Донецка и Запорожка област, склад за боеприпаси в Луганска област, хранилища за гориво в Луганска и Запорожка област и две автоматизирани системи за наблюдение в Крим. Размерът на щетите по самолета се уточнявал.

Руски пилот на Су-34 разказва как е пратен като примамка към Киев

🇷🇺✈️🇺🇦 Руски пилот, представен като член на екипаж на изтребител-бомбардировач Су-34, твърди, че в първия ден на инвазията командването го изпратило към Киев на височина 6000 метра, без да го уведоми, че ще бъде използван като примамка за украинската ПВО – той разбрал предполагаемата си роля едва на връщане: видял следи от изстреляни ракети и стигнал до заключние, че други руски екипажи атакуват радарите, включени срещу самолета му. Разказът беше част от интервю за руския военен коментатор Кирил Фьодоров. Гостът е представен само като „Алексей“, но водещият няколко пъти подчерта, че името е условно.

Фьодоров е проруски блогър, израснал в Латвия. През март 2022 г. е задържан в Рига във връзка със своята подкрепа за инвазията, а година по-късно се премества в Москва. Пилотът разказва история пред публика, която симпатизира на руската армия, а не като военнопленник. В началото на разговора той говори за 1400 бойни полета. Неговата самоличност и броят на полетите остават без независимо потвърждение.

Според него в началото на войната основните полкове летели с по-стари Су-34 без защитена радиовръзка. Отделни ударни групи по различни направления вече разполагали с модернизирани машини със защитени комуникации. Една такава група действала и по киевското направление със задача да открива и унищожава средства на украинската ПВО: радари, пускови установки и ретранслационни станции. Екипажите ѝ носели противорадиолокационни ракети, които се насочват по излъчването на вражеските радари.

В неговата част обаче не знаели какви точно задачи изпълняват екипажите на модернизираните самолети, защото, по думите му, никой не ги информирал. Сведения за обновяване на Су-34 има отпреди инвазията: през март 2021 г. „Известия“ съобщи, че първият самолет от описаната модернизирана версия е постъпил на въоръжение в авиационен полк в Челябинска област. Според публикацията освен радара и прицелната система е сменена и системата за връзка.

Екипажът на „Алексей“ бил подготвен за друга задача: да пресече границата на пределно малка височина, да премине линията на отбраната и да нанесе удар с неуправляеми авиационни бомби. Във въздуха обаче наземният пункт за насочване първо му наредил да изчака, а след това задал курс 180 градуса – право на юг, към Киев – на височина 6000 метра. Пилотът описва положението си така: „Ти си най-видимата цел във въздушното пространство на противника.“

Самолетите влизали откъм Беларус, където градовете и селата светели като в мирно време. Територията на Украйна обаче, по думите му, вече била затъмнена. Щурманът питал накъде ги водят и защо, но от земята отговаряли единствено да държат курса. В своя разказ пилотът споменава и светлини: на Житомир вдясно и на Киев напред.

По думите му украинските зенитно-ракетни комплекси вече са били разпръснати и самолетът му се оказал над тях: „Вече си разбутал гнездото на осите и то бръмчи под теб.“ Направил два кръга, след което пунктът за насочване му разрешил да се върне, като се позовал на оставащото гориво. При обратния завой видял следи от ракети, идващи откъм Беларус, и ги свързал със собствения си полет. Според неговото обяснение украинските комплекси са включили радарите, за да го обстрелват, а други руски самолети пуснали ракети по излъчващите средства.

Когато Фьодоров го пита направо дали е бил примамка, пилотът потвърждава. След кацането той потърсил обяснение от разузнавача, който изслушвал доклада на екипажа: защо е изпратен сам в тъмнината, докато другите оставали зад него, на безопасно разстояние. Ударното му формирование, казва той, разполагало изцяло с по-стари самолети. „В първите дни ни използваха като зайчета, като мишки.“

Пилотът не оспорва самия замисъл. Според обяснението му първоначалната въздушна операция трябвало да открие и унищожи активните средства на вражеската отбрана. За целта руското командване използвало наличните самолети, сред които по-старите Су-34, приемайки риска част от изпратените към Киев машини да бъдат загубени. По неговата оценка задачата по киевското направление била изпълнена на първия етап: той твърди, че Киев временно е изгубил своята способност да води бой и до 1 март руските екипажи летели сравнително спокойно.

Употребата на въздушни примамки присъства и в сведенията от украинската страна. В доклад на Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) от 7 ноември 2022 г. Джъстин Бронк, Ник Рейнолдс и Джак Уотлинг описват първите три дни на инвазията въз основа на интервюта с украински командири. Според доклада основни цели на руската авиация тогава са средствата на украинската ПВО. Ударени са над 100 обекта, сред които радарни позиции, бази, складове и позиции на зенитни комплекси.

Су-34 провеждат основната част от ударите с неуправляеми бомби ФАБ-500 и ОФАБ-250. Според RUSI през първата седмица тези самолети обикновено летят на около 3700 метра. Докладът описва и по-късна практика: през март изтребители Су-35С и Су-30СМ патрулират над фронта като примамки. Те изчаквали зенитно-ракетните комплекси на Украйна да включат радарите, за да ги ударят с противорадиолокационни ракети Х-31П и Х-58.

Ключова разлика между двете описания е разпределението на ролите. При описаните от RUSI патрули през март самолетът примамка носи и оръжието за удар по радара, насочен срещу него, след което може да се оттегли. В разказа на пилота от първите дни на инвазията примамката е изтребител-бомбардировач, но без ракети и защитени комуникации. Според него ударите нанасят други самолети, с чиято задача екипажът не е бил запознат.

Пилотът описва и последвалите загуби. Според него ПВО може временно да бъде потисната, но не и изцяло унищожена. Той твърди, че украинците разпръсват зенитните средства извън обичайната им организация в армейските части и концентрират своите усилия върху нанасянето на постоянни загуби на руската авиация, вместо върху непрекъсната защита на цялото въздушно пространство.

Най-големи загуби според него нанесъл „Бук-М1“. Пилотът разказва, че украинците превозвали установки с влекачи, което позволява по-бързо прехвърляне, отколкото на собствен ход с верижното шаси. Така можели да сменят своите позиции веднага щом разберат, че са засечени. Движението на 20-30 установки, които се местели буквално всеки час, той сравнява с брауново движение – непрекъснато и хаотично – това правело проследяването им невъзможно, а без надеждна представа за разположението на противника авиацията не можела да планира действията си.

В обяснението му украинските зенитчици разбрали, че не е нужно да стрелят по всеки самолет. Достатъчно било да свалят по един от група, но да го правят последователно и продължително. Той твърди, че бойната му група е загубила около половината бойни самолети по време на киевската операция. Не посочва с колко машини е разполагала тя, защото двамата с водещия се разбират да не обсъждат конкретни бройки. За по-широкия период до ноември 2022 г. RUSI отчита най-малко 17 загубени Су-34. Докладът посочва и самолет, свален на 5 март над Чернигов, сред чиито останки са открити бомби ФАБ-500.

Свидетелството идва от един източник с неизвестна самоличност, отделните му части притежават различна стойност като доказателства. Командите от пункта за насочване той предава като свое лично преживяване. Връзката между полета му и ракетите откъм Беларус обаче е неговия извод, направен при обратния завой. Възможно е ракетите да са били насочени към цели, открити и без неговото участие.

Според RUSI комплексите С-300 и „Бук“ северно от Киев пострадали особено тежко от руското електронно заглушаване и употребата на въздушни примамки в началото на инвазията. Те започнали да възстановяват своята способност да действат едва на втория и третия ден. Това описание дава контекст за разказа, но не установява какво се е случило по време на конкретния полет, чиято точна дата пилотът не посочва.

Последователността, която той описва – изчакване, насочване към Киев на средна височина без обяснена нова задача и връщане, при което забелязва вече изстреляни ракети – отговаря на версията за използване на екипажа като примамка. Тя обаче не доказва замисъла на командването, нито връзката между полета и последвали удари. Описаната от украинските командири практика през март илюстрира подобен подход с други самолети, но не потвърждава този отделен случай.

Значимото в този разказ е твърдението за начина, по който са разпределяли задачите и рискът: екипаж без противорадиолокационно оръжие е изпратен да предизвика реакция на отбраната, докато други самолети са изчакват подготвени да я атакуват. Дали това е бил реалният замисъл на конкретния полет е недоказано. Пилотът го представя като роля, за която научил едва когато видял ракетите на останалите.

Анализ: близо 180 планиращи бомби над Филия – руският пробив в „Новия Донбас“

🇷🇺✈️🇺🇦 Руската тактическа авиация превърна тесен участък край Новопавливка в едно от най-плътно бомбардираните места по цялата дължина на фронта, докато украински щурмови групи си пробиват път към Филия – укрепения горски масив, който е единственият къс от новата отбранителна линия на Донбас, останал в руски ръце. Настъплението продължава въпреки бомбардировката: към началото на юли украинците са достигнали самата линия, но още не са изтласкали руснаците от горския пояс.

Мащабът на въздушния натиск личи от космоса. По анализ на сателитни изображения от Sentinel-2, за тези 38 дни между 24 май и 30 юни руски изтребители-бомбардировачи Су-34 са пуснали поне 144 управляеми авиационни бомби (КАБ) по позициите на настъпващите украински части – средно около 3,79 на ден. През първата седмица на юли темпът се е ускорил: между 1 и 8 юли са отчетени най-малко още 34 бомби, около 4,25 дневно. За целия период от 46 дни това прави най-малко 178 планиращи бомби, концентрирани върху горските площи по тактическите височини над Иванивка. Числото следва да се смята като долна граница, тъй като кадрите от космоса улавят само най-видимите поражения, което означава, че реалният им брой почти сигурно е по-висок.

Важно е какво представлява това оръжие, защото то определящо за бойните действия в Донбас и по какъв начин действа руската авиация. КАБ не е ракета, а обикновена авиационна бомба, снабдена с разгъваеми крила и модул за спътникова навигация (УМПК), която носителят изхвърля от разстояние и оставя да плъзга към целта. Обсегът на този комплект е порядъка на няколко десетки километра – далеч под този на крилата ракета – което обяснява защо Су-34 действат толкова нагъсто над един и същ сектор: за да поразят горския пояс над Иванивка, машините трябва да подхождат сравнително близо до фронтовата линия и да повтарят курса ден след ден. Планиращата бомба е евтина, масова и точна в рамките на десетки метри – и тъкмо тя се превърна в основния руски инструмент за разбиване на украинската отбрана от две години и половина насам, защото решава проблема, който дотогава спъваше руската авиация – как да нанася плътни удари без навлизане на самолетите в обсега на украинските зенитно-ракетни комплекси. С УМПК свободно падащите бомби от безкрайните съветски запаси (ФАБ-250, ФАБ-500, на места и ФАБ-1500 с над тон взрив) с течение на времето станаха оръжие, което поразява от десетки километри на цена, несравнимо по-ниска от тази на управляемата ракета. Срещу този ежедневен поток от тежки удари украинската пехота в откритите позиции почти няма защита; концентрацията над Иванивка – близо четири бомби на ден в продължение на месец и половина – е локален израз на кампания, която Русия води по целия фронт.

Тази бомбардировка обаче не спира украинското настъпление. Първата цел на контраатаките, а именно да принудят руските сили да се изтеглят от Иванивка – вече е постигната; сега украинските части се захващат с втората: да изтласкат руските части от самия укрепен горски масив Филия. Към началото на юли линията беше достигнаха и завзеха поредица от позиции в горите северно от нея, но още не са избутали противника от Филия. Руските сили задържат позиции по източния край на масива, а Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна и Институтът за изследване на войната (ISW) отчитат продължаващи боеве около Филия и Иванивка при запазен украински контрол върху Новопавливка.

Как руснаците изобщо стигнаха дотук е част от по-дълга история. През юни 2025 г. руските сили навлязоха за първи път в административните граници на Днепропетровска област в хода на настъпателните операции към Новопавливка – първото потвърдено наземно навлизане в областта след пълномащабната инвазия, като през лятото се вклиниха в горските масиви южно от Новопавливка, сред които Филия. Именно вклиняването проби украинската отбранителна линия, докато останалите ѝ участъци по фронта устояха. Затова сегашната контраатака не е просто ограничен местен тласък, а опит да се заличи единственото място, където най-мащабната украинска програма за укрепване на фронтовата линия от началото на войната се оказа не само пробита, но и трайно задържана от врага.

Стойността на този горски масив надхвърля неговите километри – и тъкмо тук е оперативното значение на една операция, който на пръв поглед е чисто тактически. Филия е единственият участък от новата донбаска отбранителна линия – мащабната укрепителна система, която Украйна изгради през 2025 г. и която самите украинци наричат „Нов Донбас“, където руската армия съумя да пробие и да се закрепи трайно. Тя окупира горския масив през миналото лято, около година преди сегашната контраатака, в хода на настъплението си в Днепропетровска област. Единственото друго място, където линията беше пробита, при Золоти Колодяз в сектор Добропилия през август 2025 г. беше запушено скоро след първоначалния пробив: там малки руски щурмови групи се процедиха през отбраната и се събраха в дълбочина, но украинската контраофанзива ги изтласка назад до предишните позиции в рамките на седмици. Така Филия остава единствено изключение: точката, в която най-новата и скъпа украинска отбранителна линия беше не просто докосната, а пробита и удържана.

Тъкмо устройството на тази линия прави връщането на Филия толкова важно за украинските сметки в жива сила. „Нов Донбас“ не е просто обикновен окоп: три реда противотанкови ровове, три реда бодлива тел и плътен пояс от „драконови зъби“, вкопани в горите и разбити на разпръснати опорни точки, за да не станат лесна мишена за руските дронове. Замисълът е линията да работи като огневи чувал – само леко попълнена с пехота, но смъртоносна за онзи, който опита да я щурмува. Проектирана е с ясното съзнание за критичния недостиг на хора от украинска страна: държи се предимно дистанционно, от разчети на камикадзе дронове и индиректен огън, а не от гъста пехота в окопите. Идеята е с малцина да се нанасят несъразмерно големи загуби на агресора – обратното на изтощителна размяна на пехота, в която Русия има числено предимство.

На практика линията се държи не толкова от хора в окопите, колкото от очи и оръжия над тях: разчети, които управляват разузнавателни и ударни безпилотници, сред които управлявани с оптично влакно, устойчиви на заглушаване – покриват полетата пред линията с непрекъснато наблюдение и огън. Пехотата, която все пак е на терен, е разредена и добре прикрита в горските райони, а повечето поражения върху настъпващите се нанасяят не от картечниците в окопа, а от дроновете над него. Тъкмо тази подмяна – дрон вместо стрелкови взвод – е онова, което Украйна се опитва да откупи обратно при Филия.

Този недостиг на жива сила е структурния дефицит, който предопределя цялата инженерна логика на Киев, който не може да мери човек за човек с руската армия и затова реши да замени пехотата с бетон, стомана и дронове – да превърне самата география в убиец, който изисква малцина защитници. Точно тук се откроява залогът на боя при Филия: ако украинските сили избутат руснаците отвъд линията, те ще могат да задържат сектора със същата икономия на хора, за която линията е построена – с оператори на дронове и индиректен обстрел вместо с плътна пехотна отбрана. Връщането на Филия не опира до няколкото квадратни километра гора, а до най-острия ресурсен проблем на украинската страна: живата сила. Обратно, докато масивът стои в руски ръце, единствената пробита част от линията остава извън украинската логика на пестене на хора, а секторът изисква присъствие, каквото Киев все по-трудно осигурява.

Руските планиращи бомби действат именно на нивото на способността – върху капацитета на украинските щурмови групи да настъпват – а не върху нищо по-дълбоко в замисъла на кампанията. Най-малко 178 бомби за месец и половина свалят темпо и налагат цена на всяка крачка напред; но засега не обръщат посоката на боя – украинците продължиха да се придвижват дори когато дневният темп на ударите се вдигна от 3,79 на 4,25 през юли. Това, което сателитните изображения показват нагледно, е изтощителна кампания, водена от въздуха: опит цената на настъплението да се превърне в така непосилна, че то да спре само, а не маньовър, който да върне инициативата на руснаците на земята. Нищо в наличните данни не сочи промяна в замисъла на руската операция по това направление – Су-34 запушват с тонаж пролука, която пехотинците на терен са неспособни да задържат.

Изходът зависи от една проста аритметика на устойчивостта: не дали Русия може да бомбардира – 178 КАБ го доказаха – а дали въздушният натиск ще изтощи щурмовите групи по-бързо, отколкото те се доберат до самия масив и го изчистят. Ускоряването на темпа през юли, съчетано с това, че украинците въпреки него стигнаха линията, сочи, че бомбардировката засега забавя, но не спира настъплението. Дали тенденцията ще се запази, остава въпрос без отговор – планиращата бомба е ресурс, който руската авиация би могла да поддържа дълго време, стига авиобазите и складовете ѝ да работят и запасите на авиационно гориво да не пресъхнат.

📸 Снимка: През юни 2026 г. руската авиация е нанесла 8 284 въздушни удара с планиращи бомби срещу украински позиции на източния фронт. 49% от тях бяха картографирани от OSINT експерта Клеман Молин.

Пожар на авиобазата Борисоглебск след дронов удар във Воронежка област

🇺🇦🔥🇷🇺 Пожар избухна на авиобаза Борисоглебск във Воронежка област през изминалата нощ, след като украински дронове удариха една от площадките, използвани от Въздушно-космическите сили на Руската федерация. Огънят е засечен от системата за наблюдение на топлинни аномалии FIRMS на NASA и заснет от местни жители, чиито кадри бяха споделени от руския канал ASTRA. Местните власти не са коментирали евентуални щети към момента на публикуване.

Мониторинг каналите отчетоха удара в ранните часове на нощта, след като губернаторът на съседната Саратовска област Руслан Бусаргин сподели предупреждение на Министерство на отбраната за заплаха от дронове, а местните летища въведоха ограничения за излитане и кацане. Местни жители съобщиха за серия взривове над района, последвани от пламъци и дим. Част от каналите допуснаха, че цел на удара е петролно депо, а не самото летище; разминаването към сутринта не беше изяснено. Извън спора остават две неща – топлинната аномалия, регистрирана от FIRMS в периметъра на авиобазата, и стълбовете дим по публикуваните видеа. Руската страна, както почти винаги при подобни удари, не потвърди поражения и отчете единствено отблъснати дронове и щети по граждански постройки; мащабът на щетите засега не е потвърден.

Авиобазата Борисоглебск, на около 300 км от украинската граница, е дом на 783-и учебен авиационен център и на елементи от 105-а смесена авиационна дивизия – съединение, което оперира изтребители-бомбардировачи Су-34, изтребители Су-35С и многоцелеви Су-30СМ. Това са машините, с които руската тактическа авиация нанася ежедневни удари по украински фронтови позиции. През последните месеци обаче самото летище се използва предимно като пункт за временно дозареждане и превъоръжаване, а не като място за постоянно базиране: анализ на сателитни снимки показва ограничена активност, само с епизодични появи на самолети и хеликоптери.

Значението на тези бойни самолети за руската офанзива идва от едно-единствено оръжие – управляема авиобомба. Су-34 е основният носител: снабдени с универсален модул за планиране и корекция (УМПК), обикновените фугасни бомби се пускат десетки километри преди целта и се плъзгат до нея по инерция, което ги прави трудни за прехващане. Русия ги произвежда и стоварва масово по украински позиции и по градовете край бойната линия – от Сумска и Харковска област до Херсон и Запорожие – и те се наредиха сред най-разрушителните оръжия на войната.

Именно тази роля обяснява защо украинската кампания се насочва към подобни бази. Нейният замисъл е не толкова да бъдат унищожени отделни самолети на пистата, колкото да бъде разкъсана веригата, която ги поддържа във въздуха – летищата за дозареждане, складовете за гориво и най-вече запасите от бомби и модулите, които ги правят такива. Всеки поразен склад за планиращи бомби и всяка изгоряла цистерна оскъпяват и забавят конвейера, който всяка сутрин праща Су-34 към украинското небе. Затова и летище с намалена натовареност остава смислена цел.

Атаката по Борисоглебск е част от широка вълна от удари в дълбочина. Почти по същото време дронове поразиха Саратов, където по данни на мониторинг канали и местни жители е пламнала рафинерията на Роснефт – едно от най-старите предприятия за преработка на нефт в Поволжието, захранващо с гориво руската армия. Наблюдатели съобщиха за удари и по други петролни и логистични обекти в европейска Русия. Кампанията стъпва все по-осезаемо на собственото украинското оръжеи – далекобойни ударни дронове, способни да достигат цели на стотици километри отвъд границата, там където западните ракети не стигат или са политически ограничени.

Последната атака идва в рамките на обявената в края на юни 40-дневна кампания, с която Киев засилва натиска над руския тил, окупирания Крим и Москва. Само за първите дни на юли украинските безпилотни апарати поразиха двете авиобази на Крим – Саки и Гвардейско, както и складове за „Шахед“ и системи за противовъздушна отбрана. Ударите обаче все по-често излизат отвъд полуострова и навлизат дълбоко в руския тил. През май беше поразена и друго ключово военно летище във Воронежка област – Балтимор, където е разположен 47-и бомбардировъчен авиационен полк, въоръжен със Су-34. Съседна на Украйна, но наситена с авиобази, Воронежка област се очертава като едно от постоянните направления на удари.

Хронология на ударите по Борисоглебск

Летището се превърна в повтаряща се цел още през 2024 г. и оттогава е поразявано поне четири пъти.

13–14 август 2024 г. – Борисоглебск попадна в най-мащабната дотогава атака по руски военни летища: далекобойни дронове на СБУ и другите украински сили удариха едновременно летищата във Воронеж, Курск, Саваслейка и Борисоглебск. Сателитни снимки на проекта „Схеми“ на Радио Свобода показаха поразени хангари в северозападната част на комплекса, където се намира ремонтно-техническо звено. Целта, по думите на украински източници, е да се затрудни използването на летищата, от които излитат носителите на управляемите бомби.

3 октомври 2024 г. – През нощта дронове на СБУ и ССО поразиха складове за управляеми авиобомби, стоянките на Су-35 и Су-34 и горивни хранилища; системата FIRMS отчете няколко огнища на пожар, а сателитни кадри показаха нови следи от огън край пистата. Русия обяви, че е свалила 113 дрона за нощта – 25 от тях над Воронежка област.

5 юли 2025 г. – Единственият удар, който Генералния щаб на Украйна потвърди официално. По данни на командването бяха поразени склад за управляеми авиобомби, учебно-боен самолет и други машини; по-късно сателитни снимки показаха щети в зона с външни резервоари за гориво, авиационно оборудване и вероятно модули УМПК.

8 юли 2026 г. – Настоящият удар: пожар на летището, засечен от сателитен мониторинг (FIRMS) и заснет от местни жители, при непотвърдени щети и мълчание от руска страна.

Дали последният удар е нанесъл трайни поражения на летателна техника и съоръжения, ще се изясни едва след появата на нови сателитни снимки и независими оценки. Ясно е обаче накъде е насочена кампанията – към площадките, горивото и складовете за авиобомби, които държат в готовност руската бойна авиация. Борисоглебск, макар и с намалена натовареност, остава неизменна част от тази мрежа; а повтарящите се удари по едно и също летище показват, че украинското командване не смята работата по него за приключена.c

Fighterbomber: Оперативният таван на руската авиация е 15-16 хиляди планиращи бомби месечно.

🇷🇺✈️ Telegram каналът Fighterbomber, приписван на руския пилот Иля Туманов и считан за неофициален говорител на Въздушно-космическите сили, публикува техническа справка, в която посочва микса от 4 УМПК и 2 УМПБ като максимално еднократно бойно натоварване за изтребител-бомбардировач Су-34. Според него шестте бомби могат да бъдат изпуснати на различни дистанции в рамките на един полет и така достижимият месечен таван би нараснал от около 10 000 на 15-16 000 планиращи бомби.

УМПК (унифициран модул за планиране и корекция) е евтин модул с разгъваеми крила и инерциално-сателитна навигация, който се монтира на съветски авиационни бомби от типа ФАБ-500, ФАБ-1500 и ФАБ-3000 (числото е равно на масата в килограми), осигурявайки обхват до 60-70 км. УМПБ Д-30СН е по-ле със свое крило и в една от обявените си модификации с реактивно разширение на обхвата до около 120 км, поставяйки самолета извън зоната на повечето украински зенитно-ракетни комплекси.

Су-34 е единствената руска машина, която носи редовно тези боеприпаси. Тя притежава 12 пилона, но крилата на УМПК се разгръщат при изпускане и заемат място, което ограничава размера на бомбите, които биха могли да висят едновременно. Затова, според поста, 6 големи УМПК не могат да се съберат на едно крило, но миксът от 4 големи УМПК на основните пилони и 2 по-компактни УМПБ на странични пилони е технически възможен.

Числата се разминават значително с официалните данни от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна, според които руската авиация е достигнала рекордните 5717 пуска през януари и 7987 пуска през март – далеч под цифрата от около 10 000 месечно, използвана от Туманов като база. Разминаването вероятно е резултат от различни методики на отчитане (ведомствени излети срещу документирани попадения), а също така може да и включва употреба извън зоната на украинско наблюдение.

Документираните досега употреби според снимки и видео от лятото на 2024 г. до началото на 2026 г. показват полети на Су-34 предимно с по 3-4 УМПБ или 2-4 УМПК комплекта. На този етап обявеното 6-кратно окачване не е документирано от OSINT източници и следва да бъде считано за декларирана възможност, а не потвърдена тактика.

Втората част от поста описва кадровия таван на руската авиация – и тук тонът на канала е необичайно откровен. Според Туманов пилотски ресурс не липсва – формулировката е, че „пилоти набълваха бол" – но обучението на нови екипажи е блокирано, защото по време на война няма уволнения и инструкторите остават в действащите ескадрили. Много по-остър е недостигът на специализиран наземен състав – техници и инженери, подготвящи самолетите между полетите. Постът твърди, че те масово са разпределяни в пехотни щурмови части, охрана на летищните периметри, наряди и караули, а не за подготовка на самолетите. Наричат ги „космодесант" – жаргон за пехотни щурмови подразделения на ВКС, формирани именно от охрана на летища и инженери, разпределени за бойни задачи

Цитираните твърдения от руски източник съвпадат по посока с публични данни от индустрията: в края на 2023 г. независими оценки на руския авиационен сектор посочват недостиг от 14 000 души, докато броят на приетите студенти по авиоинженерство в Русия за същата година е под 1 500.

Целият цикъл (пилот, летателно средство, боеприпас, наземен специалист) според канала опира физическия си таван към 15-16 хиляди планиращи бомби месечно. Туманов отхвърля идеята УМПК-комплектите да се пренесат на изтребителите Су-30СМ и Су-35С, защото това би оголило въздушното прикритие на самите ударни машини, а всеки добавен ресурс на едно направление изисква изваждането му от друго.

Хронологията е серия от последователно подобрявани месечни рекорди. След януарския връх от 5717 пускове и този през март от 7987, руската авиация надмина и дневния рекорд от 17 октомври 2025 г. (268 за 24 часа) с нов резултат от 328 в едно денонощие в началото на 2026 г. Тенденцията е нарастване, но не линейно, а с пикове, съответстващи на офанзивни прозорци по конкретни направления (към края на април това са основно боевете западно от вече падналия Покровск, около Хришине, както и направленията Купянск и Лиман), а не на равномерно покачване на капацитета.

Непосредствените оперативни последствия се разделят в три основни плоскости. Първо, ако заявеният боен товар от 4+2 влезе в редовна употреба, а броят на полетите остане същият, месечният тонаж на боеприпаси, хвърлени върху украинските позиции, нараства с близо 60%, което увеличава натиска върху ПВО и защитните укрепления по фронтовата линия. Второ, при потвърден таван от 15-16 хиляди бомби проблемът на украинската отбрана се измества от прехвата на самите боеприпаси (което остава трудно при планиращи бомби с 60-120 км обсег и малка отражателна повърхност) към извеждане от строя на платформите-носители Су-34 и наземните технически вериги, които ги обслужват.

Мадяр потвърди: Два Су-57 и Су-34 са поразени в авиобаза Челябинск на 1700 км от границата.

🇺🇦🎯🇷🇺 Роберт Бровди, ръководител на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, разкри точния мащаб на пораженията при удара срещу авиобаза „Шагол“ в Челябинск, и потвърди, че четири модерни руски изтребителя са били поразени от украинските дронове.

Подробната оценка на щетите, публикувана от „Мадяр“ вчера, следва първоначалното съобщение на Генералния щаб на ВСУ относно операцията от 25 април. Според ръководителя на СБС, сателитното разузнаване, проведено от щаба, е потвърдило, че поне три ударни средства с голям обсег са поразили успешно летището, разположено на 1700 км от украинската граница. Изображенията потвърждават различна степен на повреди по четири руски самолета: два изтребителя Су-57, един изтребител-бомбардировач Су-34 и един неуточнен изтребител „Сухой“.

Бровди подчерта значителния финансов и тактически удар, който атаката е нанесла на Въздушно-космическите сили на Руската федерация. Той изтъкна, че Су-34, оценяван на 35-50 млн долара, е основна ударна платформа за пускане на управляеми авиационни бомби срещу украински цели. Су-57 е най-модерният руски изтребител с цената, възлизаща на 100–120 млн долара за единица.

„Ловът на изтребители-бомбардировачи Су-34 и изтребители от пето поколение Су-57 е от решаващо значение за намаляване на ударния потенциал на врага“, заяви Бровди. Той отбеляза, че поразяването на тези самолети директно намалява честотата на руските въздушни удари, облекчава украинските мрежи за противовъздушна отбрана и спасява живота на цивилни.

Операцията в Челябинск е част от системна кампания на украинските СБС за поразяване на руски авиационни активи на собствената им територия. Съвсем наскоро Бровди докладва за друг удар по хеликоптери Ми-28 и Ми-17 на площадка за кацане във Воронежка област, на около 150 км от фронтовата линия.

Те бяха ударени директно в двигателните отделения, докато са на земята за преглед и презареждане, при което е загинал поне един руски специалист по поддръжката. Операцията във Воронеж е проведена в координация от 429-а бригада „Ахил“, 43-та артилерийска бригада и Центъра за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

Украйна удари летище „Шагол“ на 1700 км от границата: Поразени са руски изтребители Су-57 и Су-34.

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна нанесоха удар по летище „Шагол“ в Челябинска област на Руската федерация, при който се поразили няколко от най-модерните руски изтребители Су-57, става ясно от изявление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Операцията, проведена на 25 април, е била насочена към обект, разположен на около 1700 км от държавните граници на Украйна – един от най-дълбоките удари на руска територия до момента във войната. Атаката е била насочена към ограничаване на руските способности за нанасяне на удари по украинската инфраструктура.

„Степента на щетите по самолетите все още се оценява“, гласи официално съобщение. Освен изтребителите от пето поколение Су-57, при атаката е бил засегнат и един двуместен изтребител-бомбардировач Су-34.

Aнализатори от мониторинг групата „Соняшник“ отбелязват значително увеличение в използването на Су-57 от август 2025 г. насам. Руските въздушно-космичаески сили изглежда са преминали към по-комплексни операции със смесени формации, в които Су-57 осигуряват прикритие на голяма височина с ракети въздух-въздух Р-77М, докато други самолети нанасят прецизни удари с крилати ракети Х-69.

Според данни от публични източници, Русия е започнала да тества и ново хибридно оръжие – Су-71К. Системата съчетава свойствата на маневрена крилата ракета и безпилотен апарат, проектирана специално за заобиколяне на гъстата ПВО мрежа на Украйна.

Междувременно Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна сигнализира за пропуски в режима на санкции срещу руската отбранителна индустрия. Според техен доклад, около една трета от фирмите, участващи в производствената верига на Су-34, все още не присъстват в санкционните списъци на Запада.

„Тези субекти продължават да имат достъп до жизненоважни чужди компоненти и технологии“, подчертават от разузнаването, призовавайки за по-строг контрол, тъй като настоящият достъп на руски компании до глобалния пазар подпомага директно производството и поддръжката на руския авиационен флот.

Руски самолети Су-34 и Ан-26 бяха свалени в рамките на денонощие.

🇷🇺✈️🇺🇦 Въздушно-космическите сили на Руската федерация загубиха два самолета в рамките на деня – изтребител-бомбардировач Су-34 и транспортен самолет Ан-26, съобщиха няколко руски и украински военни канали в Telegram.

Според наличните данни Су-34 е излетял от авиобаза „Енгелс-2" около 17:30 часа местно време с мисия да прехване украински безпилотни апарати. Самолетът не се е завърнал на летището си. Руски военен блогър, свързан с генералния щаб, потвърди, че изтребителят е бил свален от украински дрон-прехващач, докато е изпълнявал бойна задача при отразяване на атака с дронове-камикадзе. Първоначални изявления твърдяха, че целият екипаж е загинал, но по-късно беше публикувана информация, че щурманът на самолета е оцелял.

Отделно, руски военно-транспортен самолет Ан-26 е бил загубен в небето над окупирания Крим. Екипажът на самолета, вероятно 4 или 5 души, са загинали, като подробности за обстоятелствата около инцидента засега не се съобщават.

Свалянето на Су-34 с дрон-прехващач, ако бъде потвърдено, ще бъде внушителен пример на ново приложение на безпилотните платформи: използването им не просто за нанасяне на удари срещу наземни цели, но също за прехващане на пилотирани бойни самолети. Украинските сили вече активно прилагат дронове-прехващачи за сваляне на руски ударни дронове „Шахед". През февруари тази тактика успя да неутрализира повече от 70% от руските дронове в Киевска област, според украинския военен портал Militarnyi. Прехващането на пилотиран самолет обаче представлява качествено нов етап.

Загубата е поредната във все по-дългия списък на свалени Су-34 след пълномащабната инвазия. Западни оценки смятат, че Русия е загубила поне 41 машини от този тип, което е около 25% от предвоенния парк на най-модерния руски изтребител-бомбардировач. „Енгелс-2", авиобазата в Саратовска област, където е бил базиран самолетът, е обект на многократни украински удари с дронове от декември 2022 г. насам и е сред основните центрове за базиране на стратегическата и тактическата авиация на ВКС.

Що се отнася до Ан-26, Крим продължава да е опасна зона за руската военна авиация. През декември 2025 г. украинските специални сили от подразделение „Примари" унищожиха друг Ан-26 на кримската авиобаза Кача – самолетът беше поразен от дрон, докато двигателите му вече бяха включени за излитане.

Двата инцидента потвърждават една трайна тенденция на системно изтъняване на руския авиационен парк процес, който украинските въоръжени сили ускоряват с комбинация от противовъздушни средства, удари с дронове по летища и все по-иновативна употреба на безпилотни прехващачи.

ОАЕ предаде нова партия Су-34 на Въздушно-космическите сили на Руската федерация.

🇷🇺 Обединената авиостроителна корпорация (ОАК), дъщерно дружество на Ростех, предаде нова партида многоцелеви изтребители-бомбардировачи Су-34 ма Въздушно-космическите сили на Руската федерация, стана ясно от съобщение, публикувано в Telegram канала от пресслужбата на компанията.

Всички задължителни наземни и летателни заводски изпитания са били преминати успешно преди самолетите да бъдат въведени на въоръжение.

„Су-34 благодарение на универсалността си и широкия набор от ударно въоръжение може да изпълнява -разнообразни задачи и остава един от най-търсените самолети във ВКС. Въз основа на опита от Специалната военна операция машината получи подобрения, позволяващи да се нанасят по-точни и мощни удари от стотици километри, без да се приближава до базата си. По летателно-бойни характеристики това е един от най-добрите самолети в света“, гласи изявление на Ростех.

Су-34 е двуместен, двумоторен изтребител-бомбардировач, проектиран за унищожаване на наземни и морски цели, защитена инфраструктура и въздушни заплахи на големи дистанции. Освен това той може да провежда тактическо въздушно разузнаване.

„В изпълнение на конкретни задачи, поставени от министъра на отбраната на Руската федерация за доставка на особено търсени въоръжения и техника на войските, екипажи на ВКС приеха самолети Су-34. Предимствата на Су-34 са в способността да изпълняват бойни задачи при прости, сложни и пределно ниски метеорологични условия срещу наземни и морски цели с използване на управляеми боеприпаси от класове въздух-радар, въздух-въздух и въздух-земя“, заяви пилот на Су-34, цитиран от пресслужбата.

„Приключваме производствената програма за 2025 г. по график и започнахме работа по самолетите за следващата година. Предприятията на ОАК поддържат високо темпо на производството на бойни самолети и изпълняват задълженията си към Военновъздушните сили на Русия. Тази година е една от най-резултатните по брой предадени самолети от оперативно-тактическата авиация“, каза от своя страна генералният директор на ОАК Вадим Бадеха.

Междувременно разузнавателната група Oryx, която документира само визуално потвърдени загуби на бойното поле, отбелязва загубата на поне 41 самолета Су-34 по време на войната в Украйна. Тези данни се базират единствено на проверени снимки и видео, поради което реалният мащаб на загубите почти сигурно е дори по-висок от посочените числа.

Въпреки високите си възможности, програмата Су-34 продължава да търпи сериозни загуби поради интензивните операции на руската тактическа авиация в условията на неспособност за налагане на въздушно господство.

Украйна потвърди първия руски удар с управляеми бомби по Николаев

🇷🇺💥🇺🇦 Изтребител Су-34 на руските въздушно-космически сили изстреля управляема бомба към град Николаев от района на Черно море, според репортаж на Военновъздушните сили на Украйна, което се смята за първия регистриран случай на атака с такъв боеприпас в областта.

Според ВВС мястото на удара е установено и предварителни данни показват, че няма пострадали. „Мястото на попадението е открито, по предварителна информация няма жертви“, се отбелязва в изявлението. Експерти работят по идентифицирането на точния тип боеприпас.

Онлайн анализатори смятат, че оръжието може да е било управляем боеприпас тип КАБ с лазерно или сателитно насочване или вариант с удължен обсег, но на засега няма никакво потвърждение от украинските военни за това. RBC-Украйна първи публикуваха твърденията от социалните мрежи.

Управляемият боеприпас е въздушн бомба, оборудвана със система за насочване, която му дава възможност да поразява цели с много по-голяма прецизност в сравнение с класическите свободно падащи бомби. Вместо да разчита само на гравитацията, той използва сателитна навигация, като ГЛОНАСС или GPS, лазерно насочване или бордови сензори, за да коригира траекторията си по време на полет.

Руски модели като КАБ-500 и КАБ-1500 често са оборудвани с комплекти за удължен обсег, което дава шанс на самолети като Су-34 да ги пускат на безопасно разстояние от целта – 50-150 км.

Репортажи в местните медии сочат, подобен вид атаки е нов за Николаев, което подчертава неговото символично и стратегическо значение. Местните аварийни служби бяха изпратени на мястото, за да обезопасят района, да съберат фрагменти и да попречат допълнителни рискове. Жителите отново бяха призовани да спазват стандартните мерки за безопасност по време на сигнали за въздушна тревога.

По-рано беше съобщено, че според украинското разузнаване руският управляем боеприпас Д-30СН съдържа компоненти от чуждестранен произход и има обсег до 100 км, когато е пуснат от голяма височина.

Алжир одобри рекорден военен бюджет от 25 милиарда долара за 2026 г.

🇩🇿 Правителството на Алжир одобри рекорден военен бюджет от 25 милиарда долара за 2026 г. – най-големият в историята на страната, съобщи The Clash Report. Решението идва на фона на нарастващи опасения за сигурността в региона на Сахел.

Според доклада, общият финансов план за 2026 г. възлиза на 135 милиарда долара, в сравнение със 128 милиарда през 2025 г. и 113 милиарда през 2024 г. Военните разходи сега съставляват 20,6% от националния бюджет, изпреварвайки дори Министерството на финансите, което ще получи 20,3%.

Тенденцията за увеличаване на военните разходи започна през 2022 г., когато Алжир рязко увеличи финансирането за отбрана, въпреки икономическите предизвикателства, породени от пандемията от COVID-19 и колебанията в приходите от петрол. В периода 2020-2022 г. отбранителните разходи варираха между 8 и 11 милиарда долара годишно. През 2023 г. те скочиха до над 18 милиарда, през 2024 г. достигнаха 22 милиарда, а през тази година – 24 милиарда долара.

Увеличаването на бюджета идва в момент, когато цените на въглеводородите падат, движейки се между 65 и 67 долара за барел, а прогнозният бюджетен дефицит на страната достига 40 милиарда долара. Нарастващите военни разходи разпалиха дискусии в Алжир за това докога подобно ниво на разходи може да бъде поддържано без сериозни фискални корекции.

Експерти отбелязват, че въоръжените сили са се превърнали в най-големия получател на публични средства, изпреварвайки значително останалите министерства. Последните данни показват, че един от всеки пет динара от публичните разходи отива за армията, което подчертава централната роля на въоръжените сили в националната политика.

Увеличените разходи са факт въпреки липсата на нови мащабни заплахи за сигурността. Въпреки това дългогодишното напрежение с Мароко и нестабилността в Сахел, особено в Мали и Нигер, са ключови фактори за отбранителното планиране на Алжир. Въпреки това наблюдатели отбелязват, че общата среда за сигурност не се е влошила значително през последните години.

Непотвърдени сведения сочат, че Алжир е станал първият чуждестранен клиент на руските бойни самолети Су-57 и Су-34, които според слуховете са били видяни по време на тестови полети преди доставка.

Подновеният акцент на Алжир върху отбранителните способности показва неговото намерение да запази своето влияние и готовност на фона на променящите се динамики в региона.

Изтекъл документ разкрива плановете на Русия за износ на изтребители „Сухой“

🇷🇺 Извадки от теч на база данни на държавния отбранителен конгломерат Ростех се появиха онлайн, като изглежда разкриват договори за износ на изтребители Су-35 и Су-57, съобщи Army Recognition на 4 октомври.

Данните сочат Иран и Алжир като вероятни клиенти в сделки, които биха могли да се превърнат едни от най-значимите за руската отбранителна индустрия от пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Разследването идва след репортаж на The Insider от 2 октомври, според който хакерската група Black Mirror е разпространила над 300 вътрешни документа на Ростех, описващи цени и структура на експортни договори.

На 3 октомври в социалните мрежи, включително в публикации на профила @MonitorX99800 в платформата X, се появиха снимки на ценови таблици от дъщерно дружество на Ростех.

В анализ на данните се отбелязва, че макар материалите да не са потвърдени, тяхната структура и терминология са подобни на автентичните вътрешни файлове на Ростех. Изтеклата таблица показва няколко клиентски кодове за износ, свързани със самолети Сухой:

• Код 364 отговаря на пакети за електронна война и авионика за Су-35 на стойност около 588 млн евро, подкрепящи програма за 48 самолета с доставки, очаквани между 16 и 48 месеца след плащане;
• Код 012 включва оборудване за Су-57 и Су-34 на стойност около 414 млн долара, разделени между 12 комплекта за Су-57Е и комплекти за електронна война за Су-34;
• Код 231 на стойност около 57 млн евро е описан като допълнителна партида Су-35.

Тези числа съвпадат с дългогодишни слухове за плановете на Иран да придобие 48 изтребителя Су-35 и потенциалния интерес на Алжир към изтребители Су-57Е и изтребители-бомбардировачи Су-34.

Ако информацията е точна, програмата на Иран ще достави 48 самолета Су-35, оборудвани със система за електронна война „Хибини-М“ в периода 2026-2028 г. Тези самолети биха могли да подобрят значително въздушните способности на Ислямската република в сравнение с остарелия флот от F-14, F-4 и МиГ-29.

Предполагаемият пакет на Алжир включва 12 изтребителя Су-57Е и комплекти за поддръжка на Су-34, което би я направило първата държава в Африка, която експлоатира изтребители с технология за намалена радарна видимост. Ако бъде изпълнена, сделката би засилила ударните и отбранителни способности на Алжир в Западното Средиземноморие.

Ако бъдат потвърдени, тези доставки ще отбележат един от най-големите руски експортни цикли за изтребители в последното десетилетие. Иран и Алжир отдавна са смятани за ключови пазари за отбранителната индустрия на Москва, но нито едно от двете правителства не пожела да потвърди публично сделките.

Автентичността на документите е непотвърдена, като Army Recognition уточнява, че трябва да бъдат разглеждани с повишено внимание до получаване на официален коментар.

Въпреки това данните отговарят на по-ранни слухове за износ и моделите на ценообразуване, което придава достоверност на предположението, че тези файлове отразяват реални преговори.

Според Jamestown Foundation износът на оръжия от Русия е спаднал с 92% между 2021 и 2024 г. Броят на купувачите е спаднал до 12, тъй като руската отбранителна индустрия пренасочи производството към войната в Украйна, което доведе до забавяне или спиране на много чуждестранни договори.

Русия тества нова управляема авиационна бомба за първи път в Украйна

🇷🇺💥🇺🇦 Украински официални лица съобщиха, че руските въздушно-космически сили са използвали новоразработена управляема авиационна бомба за първи път при удар срещу Украйна.

Атаката, извършена от изтребител-бомбардировач Су-34, е поразила цивилни цели в град Харков с два високоточни боеприпаса УМПБ-5, изстреляни от приблизително 100 км разстояние.

Ударът, нанесен от района на селището Строител в Белгородска област на Руската федерация, е поразил жилищен квартал и промишлено съоръжение, предизвиквайки пожари и повреждайки паркирани автомобили, според Харковската областна прокуратура.

Украинската медия „Милитарни“ съобщи, че 33 души са ранени при нападението, включително 4 деца. Сред тях са 10-годишно момиче, бебе на 28 дни и бременна жена. 17-годишно момче и момиче са получили травми от взрив, съобщиха местните власти. Медицинският персонал в момента лекува всички пострадали.

Според Харковската областна прокуратура, боеприпасът УМПБ-5 носи бойна глава с тегло 250 кг, подобно на стандартните фугасни авиационни бомби. Въпреки това, длъжностни лица отбелязаха, че корпусът на бойната глава на боеприпаса е изработен от по-дебел метал от по-ранните руски планиращи бомби, изстрелвани от въздуха, като УМПБ Д-30.

„При УМПБ-5 бойната глава тежи 250 кг, сравнима със стандартна фугасна бомба“, каза служител на украинската прокуратура. „Но тя е обгърната в по-дебела метална обвивка от УМПБ Д-30, което допринесе за по-тежки наранявания сред цивилното население.“

Длъжностни лица заявиха, че моделът на удара и разстоянието сочат, че оръжието е проектирано за употреба извън обсега на повечето украински системи за противовъздушна отбрана. Развитието на способностите за нанасяне на удари от разстояние позволява на руските самолети да поразяват цели, без да навлизат в контролираното от Украйна въздушно пространство, което усложнява усилията за прехващане.

Управляемите бомби комбинират повърхности за аеродинамичен баланс и инерционни навигационни системи за подобрена точност. Украински отбранителни експерти твърдят, че това дава възможност на боеприпаса да се плъзга към целта след изстрелване, разширявайки обхвата, като същевременно поддържа висока разрушителна способност.

Това е първо потвърдено използване на боеприпаса УМПБ-5 в бойни действия. Украинските власти казват, че изборът на цели – промишлен обект и жилищен район – предполага, че новото оръжие не се ограничава до използване на бойното поле, но е насочено също и към цивилна инфраструктура.

Прокурори подчертаха по-широкото въздействие на удара, отбелязвайки емоционалната травма, понесена от деца и семейства. Харковската областна прокуратура започна разследване на инцидента съгласно украинското наказателно право за военни престъпления и атаки срещу цивилно население.

Украинските въоръжени сили и местните служби за гражданска отбрана реагираха на последиците от атаката, обезопасявайки поразените райони и оказвайки помощ на засегнатите цивилни.

Украински служители призоваха международните партньори да разширят подкрепата за системи за противовъздушна отбрана, способни да противодействат на нови заплахи като УМПБ-5.

Руски изтребители, използвани срещу украински цивилни, са изградени със западни компоненти

🇷🇺✈️ Нов изчерпателен доклад разкрива как модерните изтребители на руската авиация, използвани за нанасяне на опустошителни удари по украински граждански цели, са изградени със стотици компоненти западно производство.

Проучването в 84 страници, публикувано от Международното партньорство за правата на човека (IPHR) и Независимата антикорупционна комисия (NAKO), предоставя доказателства за военни престъпления, извършени с помощта на самолети, разчитащи на вносна микроелектроника.

Докладът се фокусира върху изтребителите Су-34 и Су-35, които руските въздушно-космически сили използват широко от началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Тези самолети, способни да разполагат високоточни оръжия като планиращата бомба УПМБ Д30-СН и ракетите Гром-1, са били използвани във въздушни атаки, които убиха и раниха десетки цивилни между май 2023 г. и май 2024 г.

Разследващите са анализирали над 60 случая, геолокирайки местата на ударите и разкривайки използваните оръжия. 10 от най-фрапиращите атаки, довели до 26 смъртни случая на цивилни и 109 ранени, са описани подробно в доклада. Ударите са унищожили най-малко 71 жилища, пет училища, пет медицински заведения и няколко обекта на енергийната инфраструктура.

На 25 май 2024 г. руски изтребител Су-34 хвърли две бомби УПМБ Д30-СН върху препълнен хипермаркет „Епицентър“ в Харков, убивайки 19 цивилни и ранявайки 54. „Бях в градината за 10 минути, когато чух жуженето“, разказва оцелял. „КАБ падна на 20 метра от къщата ни. Когато се свестих, гаражът го нямаше, а прозорците на къщата бяха избити. Руснаците бомбардираха къщата ни, а на следващата сутрин твърдяха, че са ударили военен щаб. Нямаше военни обекти близо до нас.“

Докладът подчертава как компоненти, произведени в САЩ, Германия, Япония, Тайван и Южна Корея, са достигнали до тези руски самолети, въпреки строгия контрол върху износа. NAKO идентифицира 1115 микроелектронни компонента в свалени самолети Су-34 и Су-35, свързвайки ги със 141 световни производители, включително Analog Devices, Texas Instruments, Murata, Maxim, OnSemi, Intel и Vicor.

„Тези полупроводници са от решаващо значение за регулирането на мощността, комуникациите, навигацията и системите за насочване“, се казва в доклада. „Тяхното присъствие позволява на Русия да продължи незаконните атаки срещу украинската гражданска инфраструктура.“

Разследването разкрива сложни вериги за доставки, с които Русия продължава да си набавя тези компоненти. Митническите данни показват, че руски вносители придобиват критични части чрез страни посредници като Китай, Хонконг, Турция, ОАЕ и някои европейски държави. Само през 2023 г. повече от 180 000 пратки с приоритетна микроелектроника са влезли в Русия, на обща стойност от 805,6 милиона долара.

Някои руски фирми открито рекламират способността си да заобикалят международни санкции. В много случаи разследващите смятат, че фиктивни компании в чужди юрисдикции улесняват въпросните транзакции, което затруднява западните власти да налагат ограничения.

„Руските самолети Су-34 и Су-35, с технически възможности, зависещи от западна електроника, нанасят удари по украински цивилни и граждански обекти почти ежедневно“, се твърди в доклада. „Това подчертава спешната нужда производителите и правителствата да засилят надлежната си проверка и контрола върху веригите за доставки, за да предотвратят поддържането на руската военна машина с тяхна технология.“

Докладът не обвинява производителите в съзнателно нарушаване на законите за експорт, но подчертава етични опасения и призовава компаниите да затегнат надзора над дистрибуторските си мрежи. Той също така призовава западните правителства да затворят пропуските в санкционните режими и да преследват посредниците, подпомагащи усилията на Москва за доставки.

През март 2024 г. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на двама руски генерали по обвинения в отдаване на заповеди за удари по гражданска инфраструктура. Въпреки това тези правни действия не успяха да възпрат продължаващите атаки, отбелязва още докладът.

„Организациите на гражданското общество и изследователите, използвайки само разузнаване от публични източници, разкриха степента на западните компоненти в руските оръжейни системи“, пишат разследващите. „Сега зависи от производителите и държавните заинтересовани страни да действат решително.“

Сателитни кадри на щетите от удара по летище Мариновка в Волгоградска област

🇺🇦💥🇷🇺 Telegram каналът „КиберБорошно“ публикува първите сателитни снимки на авиобаза Мариновка във Волгоградска област след украинската атака с дронве през нощта на 26 срещу 27 юни.

Според данни на СБУ и косвени потвърждения от руски източници, при нападението са унищожени два изтребителя Су-34, а на други два са нанесени материални щети. Снимката разкри, че зоната на удара е напълно разрушена – от самолетите няма останки, вероятно заради детонации на окаченото въоръжение.

Под кадъра е приложено и изображение, заснето от радар със синтетична апертура Sentinel-1, което потвърждава, че група самолети се е намирала на същото място на 25 юни. Твърдението за два броя унищожени и два повредени изтребителя са достоверни.

Възможно е останките на унищожените самолети и повредените такива да са били изнесени бързо от мястото, за да бъде затруднена по-нататъшната идентификация на щетите – подобна практика се прилагаше след операция „Паутина“, включително с поставяне на непокътнати самолети на мястото на повредените Ту-95.

Според източници, цитирани от ASTRA, по време на нападението през нощта срещу 27 юни са били поразени не четири, а пет изтребителя Су-34 в летище Мариновка. Три от тях са напълно изгорели, докато другите два са частично повредени.

Същите източници потвърждават и за успешна атака срещу летище Кировское в окупирания Крим през нощта на 28 юни, при която е унищожен многоцелеви хеликоптер Ми-8, докато Ми-24 и Ми-26 са получили повреди по остъклението и обшивката.

Украйна съобщи за унищожени руски самолети Су-34 на летище в Волгоградска област

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че два изтребителя-бомбардировачи Су-34 на руските въздушно-космически сили са били унищожени на авиобаза Марионовка в Волгоградска област, а други два самолета са били повредени.

По данни на службата, многофункционалните изтребители Су-34 се използват активно от руските сили на фронтовата линия, включително за хвърляне на управляеми авиационни бомби (КАБ).

Атаката е осъществена с помощта на далекобойни дронове. Според СБУ в резултат на удара е възникнал пожар в техническо-експлоатационната част на летището – ключова инфраструктура за поддръжката на военната авиация на Русия.

Именно в тази зона, уточняват от службата, се подготвят самолетите за бойни полети, извършват се текущи ремонти и техническо обслужване.

Силите за специални операции на Украйна също съобщиха в Telegram, че при удара са били унищожени общо четири единици руска авиационна техника, включително самолети Су-34, както и самата техническа зона за поддръжка и ремонт.

Това не е първата подобна атака. През нощта на 9 юни украинските сили нанесоха удар по летището Саваслейка в Нижегородска област, в резултат на което бяха поразени два руски самолета. Според Генералния щаб на Украйна става дума за машини от типа МиГ-31 и Су-30/34.

Военното летище Мариновка също беше атакувано по-рано – на 21 март, а също и през август 2024 г., когато украински дронове отново нанесоха щети на обекта.

По данни на OSINT експертите от Telegram канала „КиберБорошно“, в хангарите на летището поне един Су-34 е бил напълно унищожен, а друг е повреден. Нанесени са щети и на други хангари, в които е възможно да са се намирали допълнителни самолети.

Русия получи нова партида изтребители Су-57 и Су-34

🇷🇺 Обединената авиостроителна корпорация (ОАК), част от Ростех, достави нова партида бойни самолети Су-57 и Су-34 на Министерството на отбраната на Русия по текущата държавна отбранителна поръчка.

Доставката идва в момент, докато руските сили продължават да изпитва неуспехи във въздушните си способности поради продължаващите военни операции в Украйна.

„Аерокосмическите предприятия в рамките на „Ростех“ доставят стабилно авиационна техника на войските. Доставените днес самолети Су-57 и Су-34 скоро ще постъпят на мястото си на активна служба“, посочи Сергей Чемезов, генерален директор на руската държавна корпорация „Ростех“.

„Су-34 е ценен от пилотите заради високите си технически и бойни характеристики. Су-57, често наричан „кралят на небето“, демонстрира статут на изтребител пето поколение в продължителни бойни условия. Той може ефективно да атакува широк спектър от цели, използвайки прецизно насочвани оръжия, като същевременно поддържа ниска видимост срещу модерните средства за противовъздушна отбрана.

Су-57, обявеният от Русия за водещ изтребител от пето поколение, е проектиран да се конкурира с най-модерните самолети в света като американските F-22 и F-35, благодарение на своята стелт технология, свръхманевреност и цялостен набор от бордови системи, създадени за превъзходство във въздуха и прецизни удари. Неговото развитие е крайъгълен камък в усилията на Кремъл да запази предимството си във военната авиация.

Въпреки това програмата за разработка на изтребителите Су-57 претърпя поредица от провали вследствие на различни структурни и технически проблеми, възникнали по време на изпитанията, включително унищожаването на първия сериен самолет при катастрофа преди доставката му, както и поради невъзможност за сдобиване с нужните електронни компоненти поради наложените на Русия санкции заради инвазията в Украйна.

Междувременно Су-34, изтребител-бомбардировач, е оптимизиран за поразяване на въздушни, наземни и морски, включително инфраструктура, защитена от системите за противовъздушна отбрана на големи разстояния. Той използва както управляеми, така и неуправляеми боеприпаси и също така е способен да изпълнява разузнавателни мисии.

„Су-57 и Су-34 са сред най-добрите в своя клас. Справят се с ключови задачи, като същевременно демонстрират отлична маневреност и бойни характеристики. Нашите производствени екипи продължават да работят усърдно за изпълнение на държавната отбранителна поръчка и сме ангажирани с повишаване на заплатите и разширяване на корпоративните социални програми.

Всичко това идва на фона на предизвикателствата, пред които е изправена Руската федерация при възстановяването на въздушния си флот, включително загубите, възлизащи на поне 134 военни самолета бяха изгубени от началото на инвазията в Украйна, според Oryx, съобщи OSINT разузнаване група. Потвърдените загуби включват 36 ударни самолета Су-34 и един Су-34М. Трябва да се отбележи, че Су-57 е бил изгубен при атака на украински дрон срещу авиобаза Ахтубинск.

Действителните цифри може да са по-високи, тъй като Oryx отчита само загуби, които могат да бъдат проверени чрез визуални доказателства. Понесените загуби подчертават напрежението върху руските сили, докато войната в Украйна продължава.

Въздушно-космическите сили на Русия получиха нова партида Су-34.

🇷🇺 Обединената авиостроителна корпорация (ОАК), която е част от държавната технологична корпорация Ростех, достави нова партида фронтови бомбардировачи Су-34 на руските въздушно-космически сили, съобщава държавната информационна агенция ТАСС.

„Още една партида самолети Су-34 се присъедини към въздушно-космическите сили. Ритмичните и навременни доставки предполагат гладко функциониране на авиационната индустрия в интерес на руските въоръжени сили. Убеден съм, че новите и разширени възможности на нашите самолети Су-34 - и днес това е самолет с най-широка гама въоръжение - ще допринесе за постигане на целите на специалната военна операция", заяви първият вицепремиер Денис Мантуров, цитиран от пресслужбата на Ростех.

Новата партида фронтови бомбардировачи Су-34 е изработена по производствената програма за тази година. Бомбардировачите са преминали редица наземни и летателни изпитания, съобщиха от пресслужбата.

Отбранителните предприятия на Обединената авиостроителна корпорация поддържат необходимите темпове на производство, за да задоволят своевременно нуждите на руското министерство на отбраната, каза изпълнителният директор на ОАК Юрий Слюсар.

Според актуализираните изчисления от началото на тази година въздушно-космическите сили на Руската федерация са получили 10 новопроизведени Су-34. Като се има предвид тази партида, общият брой на прехвърлените самолети от този тип може да достигне 13 единици до края на 2024 г.

Това са значително по-бързи производствени скорости от обичайните за новосибирската авиационна фабрика, която до този момент не е постигала подобни темпове.

„Осигуряването на армията и флота с нови самолети е наша първостепенна задача. В същото време отбранителните предприятия непрекъснато работят върху подобряването на производствените процеси и внедряването на технологии, които позволяват да се увеличи производството“, отбеляза Слюсар.

Су-34 е двуместен изтребител-бомбардировач за всякакви метеорологични условия, предназначен да нанася ракетни и бомбени удари по наземни цели и да атакува въздушни цели на противника. Фронтовите бомбардировачи Су-34 активно се използват в специалната военна операция в Украйна, по-специално за поразяване на вражески цели с планиращи бомби, които са доказали своята ефективност на бойното поле.

Въздушно-космическите сили на Русия са получили нова партида изтребители-бомбардировачи Су-34

🇷🇺 Руската държавна „Обединена авиостроителна корпорация“ (ОАК) достави поредна партида с нови изтребители Су-34 на въздушно-космическите сили на страната, според съобщение на компанията от 2 септември 2024 г. Тези самолети, произведени от Новосибирския авиационен завод, са част от тазгодишната производствена програма и са преминали успешно всички необходими наземни и летателни тестове.

Су-34 е изтребител-бомбардировач, предназначен за поразяване на наземни, морски и въздушни цели, включително защитени със системи за противовъздушна отбрана, способен да действа на големи разстояния от базата си. Може да изпълнява мисии под вражески огън, както денем, така и нощем, при различни метеорологични условия и в различни географски театри на операциите. Оборудван е с управляемо и неуправляемо въоръжение и може да изпълнява мисии за въздушно разузнаване.

„Наскоро доставените Су-34 предлагат изключителни летателни характеристики и са изключително ефективни при поразяване на вражески цели. Тези самолети са много търсени във въоръжените сили, особено заради способността им да разгръщат високоточни боеприпаси с универсален модул за планиране и корекция, доказваща тяхната стойност в зоните на противовъздушната отбрана. Осъзнавайки критичната нужда от тези самолети, държавната корпорация осигурява навременни и пълни доставки“, заяви Владимир Артяков, първи заместник генерален директор на Ростех.

Су-34 е тактически бомбардировач, разработен от руския производител на самолети Сухой. Проектиран за противокорабни мисии и прецизни бомбардировки, този универсален боен самолет направи първия си полет на 13 април 1990 г. и влезе в експлоатация през юли 2013 г. Той остава в активно производство, с над 100 произведени бройки до момента.

С екипаж от двама души, той се задвижва от два турбовентилационни двигателя Люлка АЛ-35Ф, всеки от които може да осигури тяга от 122,6 kN, позволяваща на самолета да развие максимална скорост от 1900 км/ч и да лети на височина до 17 000 метра. По отношение на своите размери, самолетът е дълъг 23,34 метра, с размах на крилете 14,70 метра и височина 6,36 метра. Площта на крилата му е 62,04 квадратни метра. С тегло от 20 000 кг, когато е празен, Су-34 може да достигне максимално тегло от 45 000 кг по време на мисии.

Су-34 също е добре въоръжен, като разполага с вградено 30-милиметрово оръдие GSh-301 и може да носи широка гама ракети и бомби. Външно може да бъде оборудван с ракети като Х-29Т, Х-29Л, Х-25МЛ, С-25ЛД, Х-59M, Х-31A, Р-27, Р-73 и Р-77, както и като бомби като КАБ-500Кр и КАБ-500Л, осигуряващи голяма гъвкавост в зависимост от мисията. С обхват, достигащ до 2000 км, този самолет е проектиран да поразява цели на големи разстояния, като същевременно работи във враждебна среда.

„ОАК се ангажира да изпълни държавната отбранителна поръчка навреме и в пълен размер“, посочи Юрий Слюсар, главен изпълнителен директор на ОАК и вицепрезидент на „Союзмаш“ –съюза на руските машинни инженери.

„Непрекъснато подобряваме производствените си процеси, за да увеличим ефективността и продуктивността си. Това изисква значителна отдаденост от нашия екип, а заводът в Новосибирск се откроява като един от най-добрите ни по отношение на производството на самолети.“