Руски пилот на Су-34 разказва как е пратен като примамка към Киев

🇷🇺✈️🇺🇦 Руски пилот, представен като член на екипаж на изтребител-бомбардировач Су-34, твърди, че в първия ден на инвазията командването го изпратило към Киев на височина 6000 метра, без да го уведоми, че ще бъде използван като примамка за украинската ПВО – той разбрал предполагаемата си роля едва на връщане: видял следи от изстреляни ракети и стигнал до заключние, че други руски екипажи атакуват радарите, включени срещу самолета му. Разказът беше част от интервю за руския военен коментатор Кирил Фьодоров. Гостът е представен само като „Алексей“, но водещият няколко пъти подчерта, че името е условно.

Фьодоров е проруски блогър, израснал в Латвия. През март 2022 г. е задържан в Рига във връзка със своята подкрепа за инвазията, а година по-късно се премества в Москва. Пилотът разказва история пред публика, която симпатизира на руската армия, а не като военнопленник. В началото на разговора той говори за 1400 бойни полета. Неговата самоличност и броят на полетите остават без независимо потвърждение.

Според него в началото на войната основните полкове летели с по-стари Су-34 без защитена радиовръзка. Отделни ударни групи по различни направления вече разполагали с модернизирани машини със защитени комуникации. Една такава група действала и по киевското направление със задача да открива и унищожава средства на украинската ПВО: радари, пускови установки и ретранслационни станции. Екипажите ѝ носели противорадиолокационни ракети, които се насочват по излъчването на вражеските радари.

В неговата част обаче не знаели какви точно задачи изпълняват екипажите на модернизираните самолети, защото, по думите му, никой не ги информирал. Сведения за обновяване на Су-34 има отпреди инвазията: през март 2021 г. „Известия“ съобщи, че първият самолет от описаната модернизирана версия е постъпил на въоръжение в авиационен полк в Челябинска област. Според публикацията освен радара и прицелната система е сменена и системата за връзка.

Екипажът на „Алексей“ бил подготвен за друга задача: да пресече границата на пределно малка височина, да премине линията на отбраната и да нанесе удар с неуправляеми авиационни бомби. Във въздуха обаче наземният пункт за насочване първо му наредил да изчака, а след това задал курс 180 градуса – право на юг, към Киев – на височина 6000 метра. Пилотът описва положението си така: „Ти си най-видимата цел във въздушното пространство на противника.“

Самолетите влизали откъм Беларус, където градовете и селата светели като в мирно време. Територията на Украйна обаче, по думите му, вече била затъмнена. Щурманът питал накъде ги водят и защо, но от земята отговаряли единствено да държат курса. В своя разказ пилотът споменава и светлини: на Житомир вдясно и на Киев напред.

По думите му украинските зенитно-ракетни комплекси вече са били разпръснати и самолетът му се оказал над тях: „Вече си разбутал гнездото на осите и то бръмчи под теб.“ Направил два кръга, след което пунктът за насочване му разрешил да се върне, като се позовал на оставащото гориво. При обратния завой видял следи от ракети, идващи откъм Беларус, и ги свързал със собствения си полет. Според неговото обяснение украинските комплекси са включили радарите, за да го обстрелват, а други руски самолети пуснали ракети по излъчващите средства.

Когато Фьодоров го пита направо дали е бил примамка, пилотът потвърждава. След кацането той потърсил обяснение от разузнавача, който изслушвал доклада на екипажа: защо е изпратен сам в тъмнината, докато другите оставали зад него, на безопасно разстояние. Ударното му формирование, казва той, разполагало изцяло с по-стари самолети. „В първите дни ни използваха като зайчета, като мишки.“

Пилотът не оспорва самия замисъл. Според обяснението му първоначалната въздушна операция трябвало да открие и унищожи активните средства на вражеската отбрана. За целта руското командване използвало наличните самолети, сред които по-старите Су-34, приемайки риска част от изпратените към Киев машини да бъдат загубени. По неговата оценка задачата по киевското направление била изпълнена на първия етап: той твърди, че Киев временно е изгубил своята способност да води бой и до 1 март руските екипажи летели сравнително спокойно.

Употребата на въздушни примамки присъства и в сведенията от украинската страна. В доклад на Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) от 7 ноември 2022 г. Джъстин Бронк, Ник Рейнолдс и Джак Уотлинг описват първите три дни на инвазията въз основа на интервюта с украински командири. Според доклада основни цели на руската авиация тогава са средствата на украинската ПВО. Ударени са над 100 обекта, сред които радарни позиции, бази, складове и позиции на зенитни комплекси.

Су-34 провеждат основната част от ударите с неуправляеми бомби ФАБ-500 и ОФАБ-250. Според RUSI през първата седмица тези самолети обикновено летят на около 3700 метра. Докладът описва и по-късна практика: през март изтребители Су-35С и Су-30СМ патрулират над фронта като примамки. Те изчаквали зенитно-ракетните комплекси на Украйна да включат радарите, за да ги ударят с противорадиолокационни ракети Х-31П и Х-58.

Ключова разлика между двете описания е разпределението на ролите. При описаните от RUSI патрули през март самолетът примамка носи и оръжието за удар по радара, насочен срещу него, след което може да се оттегли. В разказа на пилота от първите дни на инвазията примамката е изтребител-бомбардировач, но без ракети и защитени комуникации. Според него ударите нанасят други самолети, с чиято задача екипажът не е бил запознат.

Пилотът описва и последвалите загуби. Според него ПВО може временно да бъде потисната, но не и изцяло унищожена. Той твърди, че украинците разпръсват зенитните средства извън обичайната им организация в армейските части и концентрират своите усилия върху нанасянето на постоянни загуби на руската авиация, вместо върху непрекъсната защита на цялото въздушно пространство.

Най-големи загуби според него нанесъл „Бук-М1“. Пилотът разказва, че украинците превозвали установки с влекачи, което позволява по-бързо прехвърляне, отколкото на собствен ход с верижното шаси. Така можели да сменят своите позиции веднага щом разберат, че са засечени. Движението на 20-30 установки, които се местели буквално всеки час, той сравнява с брауново движение – непрекъснато и хаотично – това правело проследяването им невъзможно, а без надеждна представа за разположението на противника авиацията не можела да планира действията си.

В обяснението му украинските зенитчици разбрали, че не е нужно да стрелят по всеки самолет. Достатъчно било да свалят по един от група, но да го правят последователно и продължително. Той твърди, че бойната му група е загубила около половината бойни самолети по време на киевската операция. Не посочва с колко машини е разполагала тя, защото двамата с водещия се разбират да не обсъждат конкретни бройки. За по-широкия период до ноември 2022 г. RUSI отчита най-малко 17 загубени Су-34. Докладът посочва и самолет, свален на 5 март над Чернигов, сред чиито останки са открити бомби ФАБ-500.

Свидетелството идва от един източник с неизвестна самоличност, отделните му части притежават различна стойност като доказателства. Командите от пункта за насочване той предава като свое лично преживяване. Връзката между полета му и ракетите откъм Беларус обаче е неговия извод, направен при обратния завой. Възможно е ракетите да са били насочени към цели, открити и без неговото участие.

Според RUSI комплексите С-300 и „Бук“ северно от Киев пострадали особено тежко от руското електронно заглушаване и употребата на въздушни примамки в началото на инвазията. Те започнали да възстановяват своята способност да действат едва на втория и третия ден. Това описание дава контекст за разказа, но не установява какво се е случило по време на конкретния полет, чиято точна дата пилотът не посочва.

Последователността, която той описва – изчакване, насочване към Киев на средна височина без обяснена нова задача и връщане, при което забелязва вече изстреляни ракети – отговаря на версията за използване на екипажа като примамка. Тя обаче не доказва замисъла на командването, нито връзката между полета и последвали удари. Описаната от украинските командири практика през март илюстрира подобен подход с други самолети, но не потвърждава този отделен случай.

Значимото в този разказ е твърдението за начина, по който са разпределяли задачите и рискът: екипаж без противорадиолокационно оръжие е изпратен да предизвика реакция на отбраната, докато други самолети са изчакват подготвени да я атакуват. Дали това е бил реалният замисъл на конкретния полет е недоказано. Пилотът го представя като роля, за която научил едва когато видял ракетите на останалите.