🇷🇺✈️🇺🇦 Руската тактическа авиация превърна тесен участък край Новопавливка в едно от най-плътно бомбардираните места по цялата дължина на фронта, докато украински щурмови групи си пробиват път към Филия – укрепения горски масив, който е единственият къс от новата отбранителна линия на Донбас, останал в руски ръце. Настъплението продължава въпреки бомбардировката: към началото на юли украинците са достигнали самата линия, но още не са изтласкали руснаците от горския пояс.
Мащабът на въздушния натиск личи от космоса. По анализ на сателитни изображения от Sentinel-2, за тези 38 дни между 24 май и 30 юни руски изтребители-бомбардировачи Су-34 са пуснали поне 144 управляеми авиационни бомби (КАБ) по позициите на настъпващите украински части – средно около 3,79 на ден. През първата седмица на юли темпът се е ускорил: между 1 и 8 юли са отчетени най-малко още 34 бомби, около 4,25 дневно. За целия период от 46 дни това прави най-малко 178 планиращи бомби, концентрирани върху горските площи по тактическите височини над Иванивка. Числото следва да се смята като долна граница, тъй като кадрите от космоса улавят само най-видимите поражения, което означава, че реалният им брой почти сигурно е по-висок.
Важно е какво представлява това оръжие, защото то определящо за бойните действия в Донбас и по какъв начин действа руската авиация. КАБ не е ракета, а обикновена авиационна бомба, снабдена с разгъваеми крила и модул за спътникова навигация (УМПК), която носителят изхвърля от разстояние и оставя да плъзга към целта. Обсегът на този комплект е порядъка на няколко десетки километра – далеч под този на крилата ракета – което обяснява защо Су-34 действат толкова нагъсто над един и същ сектор: за да поразят горския пояс над Иванивка, машините трябва да подхождат сравнително близо до фронтовата линия и да повтарят курса ден след ден. Планиращата бомба е евтина, масова и точна в рамките на десетки метри – и тъкмо тя се превърна в основния руски инструмент за разбиване на украинската отбрана от две години и половина насам, защото решава проблема, който дотогава спъваше руската авиация – как да нанася плътни удари без навлизане на самолетите в обсега на украинските зенитно-ракетни комплекси. С УМПК свободно падащите бомби от безкрайните съветски запаси (ФАБ-250, ФАБ-500, на места и ФАБ-1500 с над тон взрив) с течение на времето станаха оръжие, което поразява от десетки километри на цена, несравнимо по-ниска от тази на управляемата ракета. Срещу този ежедневен поток от тежки удари украинската пехота в откритите позиции почти няма защита; концентрацията над Иванивка – близо четири бомби на ден в продължение на месец и половина – е локален израз на кампания, която Русия води по целия фронт.
Тази бомбардировка обаче не спира украинското настъпление. Първата цел на контраатаките, а именно да принудят руските сили да се изтеглят от Иванивка – вече е постигната; сега украинските части се захващат с втората: да изтласкат руските части от самия укрепен горски масив Филия. Към началото на юли линията беше достигнаха и завзеха поредица от позиции в горите северно от нея, но още не са избутали противника от Филия. Руските сили задържат позиции по източния край на масива, а Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна и Институтът за изследване на войната (ISW) отчитат продължаващи боеве около Филия и Иванивка при запазен украински контрол върху Новопавливка.
Как руснаците изобщо стигнаха дотук е част от по-дълга история. През юни 2025 г. руските сили навлязоха за първи път в административните граници на Днепропетровска област в хода на настъпателните операции към Новопавливка – първото потвърдено наземно навлизане в областта след пълномащабната инвазия, като през лятото се вклиниха в горските масиви южно от Новопавливка, сред които Филия. Именно вклиняването проби украинската отбранителна линия, докато останалите ѝ участъци по фронта устояха. Затова сегашната контраатака не е просто ограничен местен тласък, а опит да се заличи единственото място, където най-мащабната украинска програма за укрепване на фронтовата линия от началото на войната се оказа не само пробита, но и трайно задържана от врага.
Стойността на този горски масив надхвърля неговите километри – и тъкмо тук е оперативното значение на една операция, който на пръв поглед е чисто тактически. Филия е единственият участък от новата донбаска отбранителна линия – мащабната укрепителна система, която Украйна изгради през 2025 г. и която самите украинци наричат „Нов Донбас“, където руската армия съумя да пробие и да се закрепи трайно. Тя окупира горския масив през миналото лято, около година преди сегашната контраатака, в хода на настъплението си в Днепропетровска област. Единственото друго място, където линията беше пробита, при Золоти Колодяз в сектор Добропилия през август 2025 г. беше запушено скоро след първоначалния пробив: там малки руски щурмови групи се процедиха през отбраната и се събраха в дълбочина, но украинската контраофанзива ги изтласка назад до предишните позиции в рамките на седмици. Така Филия остава единствено изключение: точката, в която най-новата и скъпа украинска отбранителна линия беше не просто докосната, а пробита и удържана.
Тъкмо устройството на тази линия прави връщането на Филия толкова важно за украинските сметки в жива сила. „Нов Донбас“ не е просто обикновен окоп: три реда противотанкови ровове, три реда бодлива тел и плътен пояс от „драконови зъби“, вкопани в горите и разбити на разпръснати опорни точки, за да не станат лесна мишена за руските дронове. Замисълът е линията да работи като огневи чувал – само леко попълнена с пехота, но смъртоносна за онзи, който опита да я щурмува. Проектирана е с ясното съзнание за критичния недостиг на хора от украинска страна: държи се предимно дистанционно, от разчети на камикадзе дронове и индиректен огън, а не от гъста пехота в окопите. Идеята е с малцина да се нанасят несъразмерно големи загуби на агресора – обратното на изтощителна размяна на пехота, в която Русия има числено предимство.
На практика линията се държи не толкова от хора в окопите, колкото от очи и оръжия над тях: разчети, които управляват разузнавателни и ударни безпилотници, сред които управлявани с оптично влакно, устойчиви на заглушаване – покриват полетата пред линията с непрекъснато наблюдение и огън. Пехотата, която все пак е на терен, е разредена и добре прикрита в горските райони, а повечето поражения върху настъпващите се нанасяят не от картечниците в окопа, а от дроновете над него. Тъкмо тази подмяна – дрон вместо стрелкови взвод – е онова, което Украйна се опитва да откупи обратно при Филия.
Този недостиг на жива сила е структурния дефицит, който предопределя цялата инженерна логика на Киев, който не може да мери човек за човек с руската армия и затова реши да замени пехотата с бетон, стомана и дронове – да превърне самата география в убиец, който изисква малцина защитници. Точно тук се откроява залогът на боя при Филия: ако украинските сили избутат руснаците отвъд линията, те ще могат да задържат сектора със същата икономия на хора, за която линията е построена – с оператори на дронове и индиректен обстрел вместо с плътна пехотна отбрана. Връщането на Филия не опира до няколкото квадратни километра гора, а до най-острия ресурсен проблем на украинската страна: живата сила. Обратно, докато масивът стои в руски ръце, единствената пробита част от линията остава извън украинската логика на пестене на хора, а секторът изисква присъствие, каквото Киев все по-трудно осигурява.
Руските планиращи бомби действат именно на нивото на способността – върху капацитета на украинските щурмови групи да настъпват – а не върху нищо по-дълбоко в замисъла на кампанията. Най-малко 178 бомби за месец и половина свалят темпо и налагат цена на всяка крачка напред; но засега не обръщат посоката на боя – украинците продължиха да се придвижват дори когато дневният темп на ударите се вдигна от 3,79 на 4,25 през юли. Това, което сателитните изображения показват нагледно, е изтощителна кампания, водена от въздуха: опит цената на настъплението да се превърне в така непосилна, че то да спре само, а не маньовър, който да върне инициативата на руснаците на земята. Нищо в наличните данни не сочи промяна в замисъла на руската операция по това направление – Су-34 запушват с тонаж пролука, която пехотинците на терен са неспособни да задържат.
Изходът зависи от една проста аритметика на устойчивостта: не дали Русия може да бомбардира – 178 КАБ го доказаха – а дали въздушният натиск ще изтощи щурмовите групи по-бързо, отколкото те се доберат до самия масив и го изчистят. Ускоряването на темпа през юли, съчетано с това, че украинците въпреки него стигнаха линията, сочи, че бомбардировката засега забавя, но не спира настъплението. Дали тенденцията ще се запази, остава въпрос без отговор – планиращата бомба е ресурс, който руската авиация би могла да поддържа дълго време, стига авиобазите и складовете ѝ да работят и запасите на авиационно гориво да не пресъхнат.
📸 Снимка: През юни 2026 г. руската авиация е нанесла 8 284 въздушни удара с планиращи бомби срещу украински позиции на източния фронт. 49% от тях бяха картографирани от OSINT експерта Клеман Молин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар