🇷🇺✈️ ВВС на Украйна разкриха, че самолет за далечно радиолокационно откриване и управление Бериев А-50 е бил засечен във въздушното пространство на Орловска област, близо до руско-украинската държавна граница.
Това е първата поява на този вид самолети от близо година, според украински военни източници. Находката беше отбелязана и от полски медии, цитирали украинските твърдения, засилвайки още повече значението на това събитие на фона на продължаващата руска инвазия срещу Украйна.
Наблюдението повдига въпроси относно текущата стратегия на Русия във въздуха и оперативния статус на ограничения ѝ флот от самолети A-50, критичен актив във военната ѝ кампания.
Въпреки липсата на изявления по темата от руски и украински официални лица, повторната поява на A-50 събуди интереса на военни анализатори и наблюдатели, проследяващи руско-украинския конфликт.
Руската платформа за AEW&C се завръща към активни операции след продължителен период на неактивност, предизвикан от тежките загуби, които понесоха тези специализирани самолети в началото на миналата годин. От февруари 2022 г. руските въздушно-космически сили загубиха най-малко три самолета A-50, свеждайки до минимум инвентара на този ценен актив.
Първата потвърдена загуба беше регистрирана на 14 януари 2024 г. когато A-50 беше свален от американски зенитно-ракетен комплекс Patriot във въздушното пространство над Азовско море, според генерал-лейтенант Микола Олешчук, главнокомандващ на украинските ВВС.
23 февруари 2024 г. или месец по-късно беше съобщено за свалянето на втори самолет A-50 в небето над Краснодарски край, на повече от 190 километра от фронтовата линия. Украйна заяви, че ударът е реализиран благодарение на С-200, ракетна система земя-въздух от съветската епоха. На по-късен етап ръководителят на украинското главно управление разузнаване Кирило Будано посочи, че към февруари 2024 г. руската авиация разполага само със шест самолета A-50.
През февруари 2023 г. беларуската партизанска група BYPOL пое отговорност за повредата на самолет A-50, разположен в 50-та смесена авиобаза Минск-Мачулищи. Съобщава се, че атаката е била извършена с помощта на дронове, въпреки че сателитните снимки не разкриха разрушения в значителни мащаби. Тези инциденти подчертават уязвимостта на въздушния флот от А-50, който исторически е бил държан на разстояние от фронтовите линии, за да избегне подобни загуби.
Бериев A-50 (НАТО: „Mainstay“) е самолет за далечно радиолокационно откриване и управление с произход в Съветския съюз, базиран на транспортната платформа Ил-76 на Илюшин. Неговият първи полет е факт през 1978 г. и влиза в експлоатация през 1985 г. Разработен е като наследник на Ту-126 „Мос“ на Туполев.
До 1992 г. са били произведени над 40 самолета от този вид, но след десетилетия на експлоатация, незначителна част от тях е оцеляла, например най-модерният вариант А-50У, оборудван с голяма радарна система за наблюдение Liana, разположена във въртящ се радарен купол, монтиран над фюзелажа.
Този радар осигурява обхват на откриване до 650 км за въздушни цели и 300 км за наземни цели, според спецификациите на руския производител. Подобрената версия А-50У, въведена през 2010 г. включва модерна електроника, усъвършенствана навигация и модифицирани радиостанции на екипажа с LCD монитори за намаляване на умората и повишаване на ефективността.
Самолетът може да си позволи екипаж от 15 души, включващ петима летателен персонал и десет специалисти по мисията, управляващи радарните данни и координиращи операцията. Престоят му във въздуха може да продължи до четири часа без зареждане с гориво, с вариант за удължаването му със зареждане във въздуха при варианта A-50M и обхват от близо 1000 км от базата си.
В руската инвазия срещу Украйна тази платформа изигра жизненоважна роля като умножител на силите, подобрявайки ситуационната осведоменост и командването на бойни операции. Основната функция откриването и проследяването на въздушни заплахи, включващи украински изтребители, дронове и крилати ракети, предоставяйки данни в реално време на руските въздушно-космически сили и системи за противовъздушна отбрана с наземно базиране като С-400.
А-50 е способен да управлява до десет бойни самолета по едно и също време, насочвайки ги към изпълнението на мисии въздух-въздух или удари въздух-земя, според техническата документация на производителя. Същата способност е от решаващо значение за руската стратегия с широката употреба на управляеми бомби и ракети от разстояние, свеждайки до минимум риска за нейните тактически самолети да бъдат свалени от развиващата се противовъздушна отбрана на Украйна.
A-50 поддържа радарно покритие на дълги разстояния, покривайки дупките в наземните системи и предавайки данни чрез сателитна комуникация или директни връзки за данни към структурите за командване и контрол.
Военни анализатори като Джъстин Бронк от Royal United Services Institute, заявиха, че радарната способност на A-50 за „поглед надолу“ му дава възможност да забелязва цели на ниска надморска височина, които обикновено биват пропуснати от наземните радари, което е критично предимство във въоръжен конфликт, в който и двете страни разчитат предимно на нисколетящи безпилотни летателни апарати и ракети.
Въпреки това, загубата на поне три броя А-50 принуди руското командване да коригира моделите си на разполагане, като десет от тях извършват операции по-далеч от линията на съприкосновение и по този начин намаляват ефективността си в оспорваните райони.
Като западни еквиваленти на A-50 могат да се посочат американския Boeing E-3 Sentry (AWACS) и Northrop Grumman E-2 Hawkeye (AEW), използван от ВМС на САЩ.
E-3, базиран на корпуса на Boeing 707, разполага със сходен ротокуполен радар (AN/APY-1/2), чийто обхват на откриване възлиза на повече от 400 км за въздушни цели, малко под максимума на този вид платформи, но с превъзходни възможности за електронна война и обработка на данни, според спецификациите на ВВС на САЩ.
Sentry е способен да проследява парално повече от 100 мишени и да се интегрира със системите за мрежово командване на НАТО, с което предлагат ниво на оперативна съвместимост, което липсва на A-50. Неговият екипаж от 18-20 души включва специалисти, способни да управляват по-широк спектър от мисии, от контрол на въздушното движение до управление на битка, и също така може да се похвали с издръжливост на полета без презареждане от над 11 часа.
E-2 Hawkeye е малък по размерите си палубен самолет AEW&C, който притежава по-малък обсег – около 320 километра за въздушни цели – но е отличен за използване в морски операции и може да работи в по-тесни пространства поради компактния си дизайн.
И двете западни платформи се възползват от усъвършенствана авионика и редовни ъпгрейди, а в същото време макар и модернизиран, A-50У разчита на остарели корпуси и често е изправен пред производствени предизвикателства заради санкции, ограничаващи достъпа до западни компоненти, както отбелязва Джейкъб Мези от Атлантическия съвет в свой анализ от януари 2024 г.
Оперативните и технически разлики между A-50 и западните му еквиваленти показват неговите силни и слаби страни. По-големият обхват на радара при A-50 съответства на необходимостта на руските сили да наблюдават огромни територии, но зависимостта от наличието на централизирана командна структура, с която данните често се предават чрез наземни станции, а не директно към изтребителите - забавя времето за реакция, недостатък, подчертан в проучване на Royal United Services Institute от 2023 г.
За разлика от това, интеграцията на E-3 с връзки за данни в реално време позволява на екипажа му несравнимо по-бързо вземане на решения, критично предимство в динамичния въздушен бой. Подобренията на A-50У включват способността му да открива "нови типове самолети", които по мое мнение предполагат усилия за противодействие на възникващи заплахи като очакваните F-16 на Украйна, но санкциите попречиха на способността на Москва да заменя изгубени единици или да обучи достатъчно екипажи.
Загубата на опитни оператори, всеки от които изисква години обучение, усложнява материалните разходи от загубата на самолет, оценени на над 300 милиона долара, според данни на британското министерство на отбраната.
Повторната поява на А-50 над Орловска област след повече от година на бездействие предизвиква спекулации относно мотивите и възможностите на руската страна. От чисто техническа гледна точка това може да означава, че Москва е ремонтирала или разположила един от останалите си самолети, вероятно единицата, представена от руските медии в началото на миналата година като доказателство за устойчивостта на руската авиация.
От оперативна гледна точка това разполагане може да отразява тактическа промяна, насочена към противовес на нарастващата мрежа на украинската противовъздушна отбрана или подготовката за интегриране на предоставените от западния свят F-16 в украинска служба, очаквано през 2025 г. През ноември 2023 г. британското военно разузнаване предположи, че руските войски обновяват флота от самолети A-50, за да се справи с тези заплахи – процес, който беше ускорен значително от предишните загуби.
Разгръщането може да сигнализира за увереност във възстановените възможности за поддръжка на съоръжения като Таганрогския авиационен комплекс „Бериев“, който беше обект на мащабна украинска атака с дронове през март 2024 г. Анализаторите също така разглеждат възможността Русия да поеме по-голям риск, за да си върне превъзходството във въздуха, което е необходимост, тъй като Украйна се адаптира към западната подкрепа.
Присъствието на самолета във въздушното пространство на Орловска област, на около 150 км от Украйна, го държи на руска територия, но достатъчно близо, за да наблюдава граничните региони, балансирайки между рисковете и полезното действие. Каквато и да е причината за това развитие, то подчертава трайното значение на А-50 за руските военни усилия и трудностите, които среща при поддръжката на въпросните активи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар