Украйна нанесе нов удар по Таганрогския авиационен завод.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна нанесоха серия от координирани удари с безпилотни самолети и наземни средства по критична инфраструктура, разпооложена на територията на Руската федерация, поразявайки складове за съхранение на гориво и обект за модернизация на руската стратегическа авиация.

Според Генералния щаб на ВСУ са били успешно поразени няколко военни и икономически цели с висок приоритет, сред които Таганрогският авиационен научно-технически комплекс (ТАНТК) в Ростовска област. Това е ключов за авиацията завод, който обслужва бомбардировачи Ту-95МС и самолети за далечно радиолокационно откриване А-50.

При атаката избухнал пожар в цеха за ремонт на Ту-95 – една от основните платформи за далечни стратегически удари на руските въздушно-космически сили. Сведенията бяха потвърдена от щаба в официално съобщение, описващо удара като част от широката кампания за „намаляване на военно-икономическия потенциал на руския агресор“.

Заводът в Таганрог, официално познат като Авиационен завод „Г. М. Бериев“, играе ключова роля в руската програма за стратегическа авиация, отговаряйки за модернизацията и поддръжката както на стратегически бомбардировачи Ту-95МС, така и на самолетите А-50 – основни елементи от руските способности за далечни въздушни операции.

Освен удара по Таганрог, Украйна потвърди и успешно поражение на вертикален резервоар (модел РВ-5000) в нефтения терминал Туапсе, разположен в Краснодарски край. Унищоженият резервоар с вместимост от 5000 кубични метра нефт и нефтопродукти беше част от морската инфраструктура, обслужваща руската логистика за горива.

Ударът по Таганрогския авиационен комплекс е от особено значение за Украйна, тъй като именно там се извършва удължаването на ресурса и повишаването на цялостната ефективност на Ту-95МС. Този самолет от епохата на Студената война, който все още се намира експлоатация, остава главния носител на крилати ракети с голям радиус като Х-101, използвани за нанасяне на удари по градовете на Украйна.

По-рано сателитни снимки на стратегическата авиобаза „Енгелс-2“ показаха повече от 130 камиона, подредени на перона за самолети, пораждайки въпроси за предназначението им и евентуална връзка с предстоящи операции на бомбардировъчната авиация.

След операция "Паяжина" и свалянето на А-50, Русия разработва нов план за AWACS.

🇷🇺 Русия, която все още не се е съвзела от загубата на своите самолети за далечно радарно откриване и управление А-50, които бяха унищожени от украинската армия, сега лансира отчаяна идея за замяна – хибриден самолет, съчетаващ въздушно наблюдение, разузнаване, морски патрул и борба с подводници, съобщи онлайн изданието Defense Express.

Инженерите от проваления проект А-100 предлагат този „универсален инструмент“ да се изгради на базата на реактивния самолет-амфибия Бе-200, с който от десетилетия изпитва затруднения да въведе в серийно производство.

Както съобщи Defense Express, патентът е подаден от конструкторско бюро „Бериев“, отговорно за платформите А-50 и А-100, който тихомълком бяха зарязани от Москва след години забавяния и технически провали.

Сега компанията очевидно залага на Бе-200 като основа за следващо поколение разузнавателни самолети. На хартия той е амфибиен самолет, способен да каца на вода, но вариантът от патента няма да е способен да го прави. Дори и така обаче проектът е изправен през същия проблем като всички останали програми за Бе-200: Русия просто няма двигатели.

25 години, 25 самолета и нула двигателя

Въпреки че е обявен официално за модел в серийно производство, за четвърт век са произведени едва 25 единици от Бе-200. Русия не може да изпълни дори вече подписаните договори, тъй като самолетът разчита на украински двигатели Д-436, които вече са недостъпни за нея.

Собственият заместител ПД-8, произведен от програмата за Superjet, все още не е готов, което оставя цялата нова идея на много крехка основа, обричайки проекта на провал още в зародиш.

Вместо да създава отделни машини за отделни задачи, концепцията на „Бериев“ опитва да въведе четири различни роли в рамките на една и съща платформа:

• въздушно наблюдение и управление
• морско патрулиране и разузнаване
• борба с подводници
• противокорабни удари

Освен това в конструкцията са предвидени два вътрешни отсека за торпеда или противокорабни ракети, пълен комплект радарни системи и средства за електронно разузнаване, а за самозащита под крилото и четири ракети въздух-въздух Р-73.

Подходът напомня многоцелевите самолети като френския Atlantique/ATL2 на Dassault Aviation, използван от няколко европейски държави, но дори той не съчетава толкова функции, като най-важното е, че него стои работеща верига за доставки, с каквато Русия в момента не разполага.

Украйна междувременно публикува нови кадри от работа на съветски зенитно-ракетен комплекс С-200, подчертавайки неговата роля в по-ранни далекобойни удари. Именно на този комплекс се приписва свалянето на два особено ценни руски самолета – тежкия ракетоносец-бомбардировач Ту-22М3 и самолета за далечно радарно откриване и управление А-50У.

Русия замрази серийното производство на самолета за радиолокационно наблюдение А-50

🇷🇺 Опитите на Русия да модернизира своите самолети за ранно предупреждение и контрол А-50 срещат ново забавяне, след като Обединена авиостроителна корпорация (ОАК) отложи решението за започване на серийно производство.

Новината беше съобщена от главния конструктор и заместник генерален директор на ОАК Сергей Коротков в интервю за ТАСС, според когото компанията „все още не е готова“ да премине към масово производство. „На този етап няма решение за серийно производство на А-50“, посочи Коротков и добави, че окончателна позиция ще бъде взета едва след приключване на текущите разработки.

В момента продължават изпитанията на различни бордови системи и докато не достигнат нужните показатели, производството остава замразено.

А-50, съветски проект от 80-те години на ХХ век, обновяван неколкократно, изпълнява ролята на руски въздушен радар, аналогичен на американския E-3 Sentry. Системата обаче се сблъсква с два основни проблема.

Първият е технически – заради международните санкции и експортните ограничения Русия изпитва сериозни трудности при набавянето на ключови компоненти за радара и електрониката на самолета. Това ограничава модернизацията на бордовата апаратура.

Вторият проблем е концептуален – войната в Украйна показа уязвимостта на самолета в условия на оспорвано въздушно пространство. За разлика от западните си аналози, руският самолет притежава ограничени възможности за оцеляване и се превърна в приоритетна мишена за зенитните системи с голям обсег.

Русия започна войната с малък брой А-50 в експлоатация, а оттогава флотът понесе тежки загуби. През 2024 г. Украйна свали два с противовъздушната отбрана, докато още три бяха повредени при атаки с дронове срещу авиобаза Мачулищи в Беларус и авиобаза Северни в Иваново. Отделен удар засегна и завода на „Бериев“ в Таганрог, където се произвеждат и обслужват А-50.

Коротков подчерта, че платформите за ранно предупреждение остават незаменима част от военните операции. Неспособността на А-50 да се конкурира на международния пазар усложнява още повече положението – западните аналози значително превъзхождат руската система, а дори нови самолети от Китай и Индия вече предлагат по-модерни и по-атрактивни за износ решения.

От компанията заявиха, че продължават усилията за довеждане на бордовите системи до оперативна готовност, но не посочиха конкретен срок за завършване, което оставя съдбата на руския въздушен флот от AWACS самолети неясна.

Северна Корея представи официално своя първи AEW&C самолет

🇰🇵 Северна Корея представи официално своя първи самолет за ранно предупреждение и контрол (AEW&C), съобщиха държавните медии, публикувайки снимки на Ким Чен Ун на борда на самолета, според съобщенията даващ инструкции на висши военни служители по време на инспекция.

Самолетът е базиран на съветския многоцелеви стратегически транспортен самолет Ил-76 и е оборудван с голям външен обтекател, монтиран на върха на фюзелажа, в който е разположена радарна система с висока мощност, позволяваща широко наблюдение и координация на въздушни операции с разширен обхват – възможност, която по-рано липсваше на военновъздушните сили на Северна Корея.

Според оценките на Южна Корея радарната конфигурация отразява платформите, управлявани от Китай и Индия. Оформлението на вътрешната конзола прилича на това на индийския A-50EI, а не на руския A-50, което предполага, че Пхенян може да е използвал редицс чуждестранни проекти, за да разработи платформата.

Ако навлезе в експлоатация, самолетът ще предложи на Пхенян усъвършенствана способност за наблюдение на въздушното пространство и управление на бойни самолети, пораждайки опасения в Сеул. Тъй като военновъздушните сили на Пхенян исторически разчитат на остарели изтребители и ограничен капацитет за електронна война, въвеждането на AEW&C актив, независимо доколко ограничен е той, представлява промяна.

Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея призна развитието, но изрази скептицизъм. „Ние оценяваме, че самолетът е изключително бавен и уязвим за прехващане“, каза говорител на JCS. „Оперативната способност и ефективност остават предмет на допълнителна оценка.“ Очаква се самолетът да се съсредоточи върху ролите за отбранително наблюдение, особено над зони с висока стойност като Пхенян.

Русия подновява полетите на A-50 недалеч от фронтовата линия.

Самолет за далечно радарно откриване и контрол Бериев А-50 (RF-93966) от състава на руските въздушно-космически сили се готви за кацане в авиобаза Кубинка, Московска област на Руската федерация, 1 юли 2019 г.
📸 Снимка: David Novák / PlaneSpotters.net

🇷🇺✈️ ВВС на Украйна разкриха, че самолет за далечно радиолокационно откриване и управление Бериев А-50 е бил засечен във въздушното пространство на Орловска област, близо до руско-украинската държавна граница.

Това е първата поява на този вид самолети от близо година, според украински военни източници. Находката беше отбелязана и от полски медии, цитирали украинските твърдения, засилвайки още повече значението на това събитие на фона на продължаващата руска инвазия срещу Украйна.

Наблюдението повдига въпроси относно текущата стратегия на Русия във въздуха и оперативния статус на ограничения ѝ флот от самолети A-50, критичен актив във военната ѝ кампания.

Въпреки липсата на изявления по темата от руски и украински официални лица, повторната поява на A-50 събуди интереса на военни анализатори и наблюдатели, проследяващи руско-украинския конфликт.

Руската платформа за AEW&C се завръща към активни операции след продължителен период на неактивност, предизвикан от тежките загуби, които понесоха тези специализирани самолети в началото на миналата годин. От февруари 2022 г. руските въздушно-космически сили загубиха най-малко три самолета A-50, свеждайки до минимум инвентара на този ценен актив.

Първата потвърдена загуба беше регистрирана на 14 януари 2024 г. когато A-50 беше свален от американски зенитно-ракетен комплекс Patriot във въздушното пространство над Азовско море, според генерал-лейтенант Микола Олешчук, главнокомандващ на украинските ВВС.

23 февруари 2024 г. или месец по-късно беше съобщено за свалянето на втори самолет A-50 в небето над Краснодарски край, на повече от 190 километра от фронтовата линия. Украйна заяви, че ударът е реализиран благодарение на С-200, ракетна система земя-въздух от съветската епоха. На по-късен етап ръководителят на украинското главно управление разузнаване Кирило Будано посочи, че към февруари 2024 г. руската авиация разполага само със шест самолета A-50.

През февруари 2023 г. беларуската партизанска група BYPOL пое отговорност за повредата на самолет A-50, разположен в 50-та смесена авиобаза Минск-Мачулищи. Съобщава се, че атаката е била извършена с помощта на дронове, въпреки че сателитните снимки не разкриха разрушения в значителни мащаби. Тези инциденти подчертават уязвимостта на въздушния флот от А-50, който исторически е бил държан на разстояние от фронтовите линии, за да избегне подобни загуби.

Бериев A-50 (НАТО: „Mainstay“) е самолет за далечно радиолокационно откриване и управление с произход в Съветския съюз, базиран на транспортната платформа Ил-76 на Илюшин. Неговият първи полет е факт през 1978 г. и влиза в експлоатация през 1985 г. Разработен е като наследник на Ту-126 „Мос“ на Туполев.

До 1992 г. са били произведени над 40 самолета от този вид, но след десетилетия на експлоатация, незначителна част от тях е оцеляла, например най-модерният вариант А-50У, оборудван с голяма радарна система за наблюдение Liana, разположена във въртящ се радарен купол, монтиран над фюзелажа.

Този радар осигурява обхват на откриване до 650 км за въздушни цели и 300 км за наземни цели, според спецификациите на руския производител. Подобрената версия А-50У, въведена през 2010 г. включва модерна електроника, усъвършенствана навигация и модифицирани радиостанции на екипажа с LCD монитори за намаляване на умората и повишаване на ефективността.

Самолетът може да си позволи екипаж от 15 души, включващ петима летателен персонал и десет специалисти по мисията, управляващи радарните данни и координиращи операцията. Престоят му във въздуха може да продължи до четири часа без зареждане с гориво, с вариант за удължаването му със зареждане във въздуха при варианта A-50M и обхват от близо 1000 км от базата си.

В руската инвазия срещу Украйна тази платформа изигра жизненоважна роля като умножител на силите, подобрявайки ситуационната осведоменост и командването на бойни операции. Основната функция откриването и проследяването на въздушни заплахи, включващи украински изтребители, дронове и крилати ракети, предоставяйки данни в реално време на руските въздушно-космически сили и системи за противовъздушна отбрана с наземно базиране като С-400.

А-50 е способен да управлява до десет бойни самолета по едно и също време, насочвайки ги към изпълнението на мисии въздух-въздух или удари въздух-земя, според техническата документация на производителя. Същата способност е от решаващо значение за руската стратегия с широката употреба на управляеми бомби и ракети от разстояние, свеждайки до минимум риска за нейните тактически самолети да бъдат свалени от развиващата се противовъздушна отбрана на Украйна.

A-50 поддържа радарно покритие на дълги разстояния, покривайки дупките в наземните системи и предавайки данни чрез сателитна комуникация или директни връзки за данни към структурите за командване и контрол.

Военни анализатори като Джъстин Бронк от Royal United Services Institute, заявиха, че радарната способност на A-50 за „поглед надолу“ му дава възможност да забелязва цели на ниска надморска височина, които обикновено биват пропуснати от наземните радари, което е критично предимство във въоръжен конфликт, в който и двете страни разчитат предимно на нисколетящи безпилотни летателни апарати и ракети.

Въпреки това, загубата на поне три броя А-50 принуди руското командване да коригира моделите си на разполагане, като десет от тях извършват операции по-далеч от линията на съприкосновение и по този начин намаляват ефективността си в оспорваните райони.

Като западни еквиваленти на A-50 могат да се посочат американския Boeing E-3 Sentry (AWACS) и Northrop Grumman E-2 Hawkeye (AEW), използван от ВМС на САЩ.

E-3, базиран на корпуса на Boeing 707, разполага със сходен ротокуполен радар (AN/APY-1/2), чийто обхват на откриване възлиза на повече от 400 км за въздушни цели, малко под максимума на този вид платформи, но с превъзходни възможности за електронна война и обработка на данни, според спецификациите на ВВС на САЩ.

Sentry е способен да проследява парално повече от 100 мишени и да се интегрира със системите за мрежово командване на НАТО, с което предлагат ниво на оперативна съвместимост, което липсва на A-50. Неговият екипаж от 18-20 души включва специалисти, способни да управляват по-широк спектър от мисии, от контрол на въздушното движение до управление на битка, и също така може да се похвали с издръжливост на полета без презареждане от над 11 часа.

E-2 Hawkeye е малък по размерите си палубен самолет AEW&C, който притежава по-малък обсег – около 320 километра за въздушни цели – но е отличен за използване в морски операции и може да работи в по-тесни пространства поради компактния си дизайн.

И двете западни платформи се възползват от усъвършенствана авионика и редовни ъпгрейди, а в същото време макар и модернизиран, A-50У разчита на остарели корпуси и често е изправен пред производствени предизвикателства заради санкции, ограничаващи достъпа до западни компоненти, както отбелязва Джейкъб Мези от Атлантическия съвет в свой анализ от януари 2024 г.

Оперативните и технически разлики между A-50 и западните му еквиваленти показват неговите силни и слаби страни. По-големият обхват на радара при A-50 съответства на необходимостта на руските сили да наблюдават огромни територии, но зависимостта от наличието на централизирана командна структура, с която данните често се предават чрез наземни станции, а не директно към изтребителите - забавя времето за реакция, недостатък, подчертан в проучване на Royal United Services Institute от 2023 г.

За разлика от това, интеграцията на E-3 с връзки за данни в реално време позволява на екипажа му несравнимо по-бързо вземане на решения, критично предимство в динамичния въздушен бой. Подобренията на A-50У включват способността му да открива "нови типове самолети", които по мое мнение предполагат усилия за противодействие на възникващи заплахи като очакваните F-16 на Украйна, но санкциите попречиха на способността на Москва да заменя изгубени единици или да обучи достатъчно екипажи.

Загубата на опитни оператори, всеки от които изисква години обучение, усложнява материалните разходи от загубата на самолет, оценени на над 300 милиона долара, според данни на британското министерство на отбраната.

Повторната поява на А-50 над Орловска област след повече от година на бездействие предизвиква спекулации относно мотивите и възможностите на руската страна. От чисто техническа гледна точка това може да означава, че Москва е ремонтирала или разположила един от останалите си самолети, вероятно единицата, представена от руските медии в началото на миналата година като доказателство за устойчивостта на руската авиация.

От оперативна гледна точка това разполагане може да отразява тактическа промяна, насочена към противовес на нарастващата мрежа на украинската противовъздушна отбрана или подготовката за интегриране на предоставените от западния свят F-16 в украинска служба, очаквано през 2025 г. През ноември 2023 г. британското военно разузнаване предположи, че руските войски обновяват флота от самолети A-50, за да се справи с тези заплахи – процес, който беше ускорен значително от предишните загуби.

Разгръщането може да сигнализира за увереност във възстановените възможности за поддръжка на съоръжения като Таганрогския авиационен комплекс „Бериев“, който беше обект на мащабна украинска атака с дронове през март 2024 г. Анализаторите също така разглеждат възможността Русия да поеме по-голям риск, за да си върне превъзходството във въздуха, което е необходимост, тъй като Украйна се адаптира към западната подкрепа.

Присъствието на самолета във въздушното пространство на Орловска област, на около 150 км от Украйна, го държи на руска територия, но достатъчно близо, за да наблюдава граничните региони, балансирайки между рисковете и полезното действие. Каквато и да е причината за това развитие, то подчертава трайното значение на А-50 за руските военни усилия и трудностите, които среща при поддръжката на въпросните активи.

Русия призна официално за една от най-болезнените си загуби в Украйна: „Бериев“ А-50У

📸 Снимка: Sergey Lutsenko/Wikimedia Commons

🇷🇺❌✈️ Русия е издала федерална заповед за арест на украински войник по обвинение, че по-рано тази година е наредил свалянето на руски разузнавателен самолет „Бериев“ А-50У.

В средата на януари 2024 г. украинската армия заяви, че е свалила самолет за ранно предупреждение и контрол във въздуха (AEW&C) „Бериев“ А-50У във въздушното пространство над Азовско море. За загубата потвърдиха и руски военни блогъри, които често биват използвани като източник на информация, когато кремълски официални лица не желаят да коментират конкретни събития от войната в Украйна.

Малко над месец по-късно, на 23 февруари, Киев съобщи, че е свалил втори самолет А-50. Най-малко един руски военен блогър опроверга украинските твърдения с аргумента, че самолетът е станал жертва на приятелски огън.

Следственият комитет на Русия съобщи в понеделник, че е одобрил "превантивна мярка под формата на задържане" срещу полковник Микола Дзяман, командир на украинската 138-ма зенитно-ракетна бригада, във връзка с предявено към него обвинение, че е наредил свалянето на ценния руски самолет.

Комитетът отбеляза, че самолетът "не е бил предназначен за участие в бойни операции и няма оръжие", както и че "полетът се е извършвал изключително във въздушното пространство на Руската федерация".

Твърди се, че полковник Дзяман е „дал незаконна заповед на своя подчинен военен персонал да го унищожи“, което според московския съд е довело до унищожаването на самолета и смъртта на неговия 10-членен екипаж.

Украинският войник е "обвинен задочно" в извършване на терористичен акт, причинил смъртта на човек, и е "въведен във федералния списък за издирване", се отбелязва в изявление на следствения комитет.

🔍 Източник: Следственный комитет Российской Федерации

Командирът на естонските ВВС: Свалянето на A-50 е част от подготовката на Украйна за пристигането на F-16

Украйна наскоро съобщи, че е свалила или извадила от строя над дузина руски самолети. С това тя може да създаде условия за въвеждане в експлоатация на новите изтребители, които се очаква скоро да бъдат получени от Запада. Това заяви полковник Янек Лехисте, началник-щаб на естонските ВВС в интервю за рубриката "Украйна студио".

В нея Лехисте обясни, че ситуацията на фронтовата линия значително се е активизирала и инициативата е по-скоро в ръцете на руските войски. Според него Русия леко е променила тактиката си, поставяйки акцент върху използването на въздушна огнева подкрепа при провеждането на настъпателни действия.

Те са открили, че с въздушна огнева поддръжка, със самолети, е възможно да се умножи този ефект, защото щурмовите самолети, донасяйки или пускайки 500 кг бомби, могат да причинят много сериозни щети на отбранителните линии.

През последните седмици обаче Украйна обяви, че е успяла да унищожи летящата крепост в състава на руската авиация - Бериев А-50 - самолет за ранно предупреждение и управление на въздуха. Лехисте призна, че е възможно да се изпълни бойна мисия без този самолет, но тогава се разполага със значително по-малка гъвкавост.

Самолет Бериев А-50 с полет над Кремъл и Червения площад в центъра на Москва като част от ежегодния парад на руските въоръжени сили по случай "Деня на победата", 9 май 2020 г.
📸 Юрий Кадобнов / AFP чрез Getty Images

Може би, ако на самолета е възложена задачата да атакува един конкретен обект, не е възможно да се направи много бързо пренасочване, защото няма пълен преглед на случващото се наоколо.

Следователно Русия поема повече рискове, като лети по-близо до контактната линия. „Очевидно се пускат балони за ПВО и резултатът е, че само през февруари украинците успяха да свалят 13 самолета на врага“, отбеляза той.

Според него Украйна използва както системи за противовъздушна отбрана с голям и среден обсег, особено системи Patriot, които имат обсег от 150 километра, за да свалят руските самолети.

Като изведе от експлоатация руските самолети, Украйна може да се подготви за разполагането на свои собствени нови самолети, каза още той. По всяка вероятност изтребителите F-16, обещани на Украйна от западните й партньори ще пристигнат в края на пролетта или началото на лятото.

Със сигурност можете да го погледнете от гледна точка, че те създават условията, така да се каже, за разполагането на техния нов самолет. И може би те също създават условията, че някъде в определен момент от време и в географска зона е възможно да се постигне превъзходство във въздуха, за да се подпомогнат някои наземни операции или да се направи нещо друго.

Обясни командирът на естонската военна авиация и допълни, че няма да се наложат значителни промени в инфраструктурата, предшестващи разполагането на F-16 на украинска територия.

„Вероятно не трябва да правите нещо много голямо и важно, вероятно не трябва да реконструирате, вероятно не трябва да строите нова писта никъде. Със сигурност има някои изисквания и допустими отклонения по отношение на състоянието на пистата В този смисъл F-16 е по-капризен самолет по отношение на всякакви неравности и чужди предмети, но в други отношения не би трябвало да има особена разлика. Те могат да бъдат разположени със съществуващата инфраструктура, завърши той.

ERR.ee

В снимки: Вътрешността на Бериев A-50 (самолет за далечно радиолокационно откриване и управление)

Украйна е свалила още един руски разузнавателен самолет A-50

📸 Снимка: Military Review

Украинските въоръжени сили унищожиха руски самолет А-50, съобщи командирът на ВВС Микола Олешчук, цитиран от Ройтерс.

"А-50 с позивна "Баян" излетя за последен път!", написа Олешчук в "Телеграм".

Агенция "Интерфакс" - Украйна цитира военни източници, според които А-50 е свален над руска територия, между градовете Ростов на Дон и Краснодар. Според нея операцията е била осъществена от ВВС и разузнавателното управление, информира БТА.

Руски осведомителни агенции цитират службите за спешна помощ в южната част на Краснодарския край, според които в блатата в Каневски район са били открити отломки от самолет, а пожарникарите са гасили пожар. В съобщението не се споменава самолет  А-50.

Руски канали в "Телеграм" пък публикуваха видеа, за които се твърди, че показват именно сваления и горящ самолет. На кадрите, разпространени от руския канал ВЧК-ОГПУ, се вижда пожар, както и специализирани автомобили недалеч от инцидента.

Свидетели разказват, че при падането самолетът се е разцепил на две части. Едната част е паднала в полето, а другата в двор на ферма. Няма никаква информация за жертви и за екипажа.

Според украинското разузнаване руският самолет е бил свален с ракета от комплекса С-200, който е съветско производство, съобщава украинското издание "Страна".

По данни на ГУР на Украйна е модернизирала ракетите  С-200 за удари на далечни разстояния. По-рано се смяташе, че модернизираните ракети се използват от  украинските въоръжени сили само за наземни цели.

А-50, който влиза на въоръжение в края на съветската епоха, е голям самолет за далечно радиолокационно проследяване , който може да сканира на разстояние от няколкостотин километра за вражески самолети, кораби и ракети.

📸 Кадри:  Телеканал Звезда

Документален филм на Телеканал Звезда: A-50: В преследване на невидимото

Преди месец началникът на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов заяви пред в. "Файненшъл таймс", че по това време Русия е разполагала с осем самолета  А-50.

През януари украинските военни обявиха, че военновъздушните сили са свалили руски самолет за наблюдение " Бериев А-50" и въздушен команден пост Ил-22 над Азовско море.

Загуби на руските военновъздушни сили в Украйна от началото на 2024 г.
Източник: Rybar.ru 🔗

Frontline Monitor припомня: Украинците свалиха предния A-50 на 17 януари тази година посредством сложен ракетен капан.

Теорията на Том Купър - австрийски историк, анализатор и специалист във въздушната война;

▪️ Украински бомбардировачи Су-24 са атакували цели в окупирания Крим. Няколко радара са деактивирани с което се губи наземнито покритие на известна част от територията;

▪️ Руските командири нареждат на A-50U да се придвижи по на север, за да разшири радарното покритие над тази част от Крим. Той беше придружен от въздушен команден пункт Ил-22М с екипаж от около 10 души на борда;

▪️ Най-северната траектория на полета на A-50 е над Бердянск, само на 75 мили от фронтовата линия, която е в обсега на Patriot;

▪️ Украинците вероятно са комбинирали работата на Patriot и С-300, като са включили радара на последния за няколко секунди, за да получат данни за целта, но така че Руската федерация да не ги засече. И тогава изстрелват ракетите.

Ако Русия не е готова да пожертва останалите си А-50, тя ще трябва да се примири с факта, че те не могат да осигурят радарно покритие за целия Крим, което означава, че е време полуостровът да се подготви за „взривове“.

Одеса под руска атака за втора поредна вечер

Междувременно втора поредна нощ продължава руската атака с дронове над Одеса. В резултат на вражески обстрел е ударена двуетажна жилищна сграда. Към момента е известно за двама пострадали. Ранените са откарани в болница в тежко състояние, съобщи председателят на Одеската областна военна администрация Олег Кипер в приложението "Телеграм".

Сирените бяха пуснати в 20.43 часа. В града се чуха силни взривове. На мястото на улучването е възникнал пожар. "Съответните служби продължават издирвания на мястото на удара, възможно е под развалините да има хора", посочи Кипер, цитиран от БТА.

Българската общност в Одеска област е трета по численост и наброява над 150 000 души според официалното преброяване в Украйна през 2001 г. В Одеса живеят около 50-60 хиляди българи. Най-голямото компактно българско население е съсредоточено в Болградски, Измаилски и Белгородднестровски район.

Източник: Dir.bg