Украйна нанесе нов удар по Таганрогския авиационен завод.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна нанесоха серия от координирани удари с безпилотни самолети и наземни средства по критична инфраструктура, разпооложена на територията на Руската федерация, поразявайки складове за съхранение на гориво и обект за модернизация на руската стратегическа авиация.

Според Генералния щаб на ВСУ са били успешно поразени няколко военни и икономически цели с висок приоритет, сред които Таганрогският авиационен научно-технически комплекс (ТАНТК) в Ростовска област. Това е ключов за авиацията завод, който обслужва бомбардировачи Ту-95МС и самолети за далечно радиолокационно откриване А-50.

При атаката избухнал пожар в цеха за ремонт на Ту-95 – една от основните платформи за далечни стратегически удари на руските въздушно-космически сили. Сведенията бяха потвърдена от щаба в официално съобщение, описващо удара като част от широката кампания за „намаляване на военно-икономическия потенциал на руския агресор“.

Заводът в Таганрог, официално познат като Авиационен завод „Г. М. Бериев“, играе ключова роля в руската програма за стратегическа авиация, отговаряйки за модернизацията и поддръжката както на стратегически бомбардировачи Ту-95МС, така и на самолетите А-50 – основни елементи от руските способности за далечни въздушни операции.

Освен удара по Таганрог, Украйна потвърди и успешно поражение на вертикален резервоар (модел РВ-5000) в нефтения терминал Туапсе, разположен в Краснодарски край. Унищоженият резервоар с вместимост от 5000 кубични метра нефт и нефтопродукти беше част от морската инфраструктура, обслужваща руската логистика за горива.

Ударът по Таганрогския авиационен комплекс е от особено значение за Украйна, тъй като именно там се извършва удължаването на ресурса и повишаването на цялостната ефективност на Ту-95МС. Този самолет от епохата на Студената война, който все още се намира експлоатация, остава главния носител на крилати ракети с голям радиус като Х-101, използвани за нанасяне на удари по градовете на Украйна.

По-рано сателитни снимки на стратегическата авиобаза „Енгелс-2“ показаха повече от 130 камиона, подредени на перона за самолети, пораждайки въпроси за предназначението им и евентуална връзка с предстоящи операции на бомбардировъчната авиация.

След операция "Паяжина" и свалянето на А-50, Русия разработва нов план за AWACS.

🇷🇺 Русия, която все още не се е съвзела от загубата на своите самолети за далечно радарно откриване и управление А-50, които бяха унищожени от украинската армия, сега лансира отчаяна идея за замяна – хибриден самолет, съчетаващ въздушно наблюдение, разузнаване, морски патрул и борба с подводници, съобщи онлайн изданието Defense Express.

Инженерите от проваления проект А-100 предлагат този „универсален инструмент“ да се изгради на базата на реактивния самолет-амфибия Бе-200, с който от десетилетия изпитва затруднения да въведе в серийно производство.

Както съобщи Defense Express, патентът е подаден от конструкторско бюро „Бериев“, отговорно за платформите А-50 и А-100, който тихомълком бяха зарязани от Москва след години забавяния и технически провали.

Сега компанията очевидно залага на Бе-200 като основа за следващо поколение разузнавателни самолети. На хартия той е амфибиен самолет, способен да каца на вода, но вариантът от патента няма да е способен да го прави. Дори и така обаче проектът е изправен през същия проблем като всички останали програми за Бе-200: Русия просто няма двигатели.

25 години, 25 самолета и нула двигателя

Въпреки че е обявен официално за модел в серийно производство, за четвърт век са произведени едва 25 единици от Бе-200. Русия не може да изпълни дори вече подписаните договори, тъй като самолетът разчита на украински двигатели Д-436, които вече са недостъпни за нея.

Собственият заместител ПД-8, произведен от програмата за Superjet, все още не е готов, което оставя цялата нова идея на много крехка основа, обричайки проекта на провал още в зародиш.

Вместо да създава отделни машини за отделни задачи, концепцията на „Бериев“ опитва да въведе четири различни роли в рамките на една и съща платформа:

• въздушно наблюдение и управление
• морско патрулиране и разузнаване
• борба с подводници
• противокорабни удари

Освен това в конструкцията са предвидени два вътрешни отсека за торпеда или противокорабни ракети, пълен комплект радарни системи и средства за електронно разузнаване, а за самозащита под крилото и четири ракети въздух-въздух Р-73.

Подходът напомня многоцелевите самолети като френския Atlantique/ATL2 на Dassault Aviation, използван от няколко европейски държави, но дори той не съчетава толкова функции, като най-важното е, че него стои работеща верига за доставки, с каквато Русия в момента не разполага.

Украйна междувременно публикува нови кадри от работа на съветски зенитно-ракетен комплекс С-200, подчертавайки неговата роля в по-ранни далекобойни удари. Именно на този комплекс се приписва свалянето на два особено ценни руски самолета – тежкия ракетоносец-бомбардировач Ту-22М3 и самолета за далечно радарно откриване и управление А-50У.

Русия замрази серийното производство на самолета за радиолокационно наблюдение А-50

🇷🇺 Опитите на Русия да модернизира своите самолети за ранно предупреждение и контрол А-50 срещат ново забавяне, след като Обединена авиостроителна корпорация (ОАК) отложи решението за започване на серийно производство.

Новината беше съобщена от главния конструктор и заместник генерален директор на ОАК Сергей Коротков в интервю за ТАСС, според когото компанията „все още не е готова“ да премине към масово производство. „На този етап няма решение за серийно производство на А-50“, посочи Коротков и добави, че окончателна позиция ще бъде взета едва след приключване на текущите разработки.

В момента продължават изпитанията на различни бордови системи и докато не достигнат нужните показатели, производството остава замразено.

А-50, съветски проект от 80-те години на ХХ век, обновяван неколкократно, изпълнява ролята на руски въздушен радар, аналогичен на американския E-3 Sentry. Системата обаче се сблъсква с два основни проблема.

Първият е технически – заради международните санкции и експортните ограничения Русия изпитва сериозни трудности при набавянето на ключови компоненти за радара и електрониката на самолета. Това ограничава модернизацията на бордовата апаратура.

Вторият проблем е концептуален – войната в Украйна показа уязвимостта на самолета в условия на оспорвано въздушно пространство. За разлика от западните си аналози, руският самолет притежава ограничени възможности за оцеляване и се превърна в приоритетна мишена за зенитните системи с голям обсег.

Русия започна войната с малък брой А-50 в експлоатация, а оттогава флотът понесе тежки загуби. През 2024 г. Украйна свали два с противовъздушната отбрана, докато още три бяха повредени при атаки с дронове срещу авиобаза Мачулищи в Беларус и авиобаза Северни в Иваново. Отделен удар засегна и завода на „Бериев“ в Таганрог, където се произвеждат и обслужват А-50.

Коротков подчерта, че платформите за ранно предупреждение остават незаменима част от военните операции. Неспособността на А-50 да се конкурира на международния пазар усложнява още повече положението – западните аналози значително превъзхождат руската система, а дори нови самолети от Китай и Индия вече предлагат по-модерни и по-атрактивни за износ решения.

От компанията заявиха, че продължават усилията за довеждане на бордовите системи до оперативна готовност, но не посочиха конкретен срок за завършване, което оставя съдбата на руския въздушен флот от AWACS самолети неясна.

Украински дрон порази големият руски самолетостроителен завод в Таганрог

Самолет за борба с подводници Ту-142М3 по време на Ден на отворените врати в Таганрогския авиационен научно-технически комплекс на името на Г. М. Бериев.📸 Снимка: Wikimedia Commons

Украински дрон камикадзе поразил големия завод за производство на самолети в Таганрог, Ростовска област на Руската федерация, съобщава изданието Militarnyi.

Кметът на града Светлана Камбулова потвърди, че отломки от безпилотен самолет са попаднали на територията на авиационна компания „Бериев“, известна с официалното си име ПАО „Таганрогски авиационен научно-технически комплекс на името на Г. М. Бериев“ (ТАНТК Бериев).

В изявлението на Камбулова се твърди, че инцидентът е резултат от успешното неутрализиране на безпилотен самолет от противовъздушната отбрана. „Мобилна група неутрализира БЛА. Отломки от него паднаха на територията на ТАНТК Бериев“, посочва тя и допълва, че няма пострадали и на място работят аварийни служби.

Руският наратив за „падащи отломки“ е използван многократно от властите, дори в случаи, когато видео и снимкови доказателства потвърждават директни попадения с камикадзе дронове по цели с висока стойност.

ТАНТК Бериев е ключово съоръжение, специализирано в разработка, производство, модернизация и ремонт на амфибийни самолети и авиационни системи със специално предназначение. В него се извършва производство и поддръжка на самолетите за ранно предупреждение и контрол А-50, които са критичен компонент на мрежата за противовъздушна отбрана на Руската федерация. Освен това то предоставя услуги по основен ремонт на авиационни платформи на руския флот и модернизация на стратегически бомбардировачи-ракетоносци Ту-95МСМ.

Заводът е част от Обединената самолетостроителна корпорация (ОАК), която действа под шапката на Ростех – държавния отбранителен конгломерат на Руската федерация.

Путин нареди изпращането на самолети за борба с пожари в Иран.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин е разпоредил изпращането на няколко самолета в Иран, за да помогнат за справяне с последиците от експлозията в иранското пристанище Бандар Абас, съобщи руското министерство на извънредните ситуации в неделя.

Путин е изразил съболезнованията си за загубата на човешки живот и е предложил да окаже помощ на Иран за справяне с последиците от експлозията, съобщи Кремъл.

Освен това той е предал „думи на искрено съчувствие и подкрепа на семействата на жертвите, както и пожелания за възстановяване на всички ранени“.

Министерството на извънредните ситуации заяви, че за да помогнат в Иран ще бъдат изпратени Бериев Бе-200, специализиран в гасене на пожари, както и военно-транспортен самолет Ил-76.

Русия подновява полетите на A-50 недалеч от фронтовата линия.

Самолет за далечно радарно откриване и контрол Бериев А-50 (RF-93966) от състава на руските въздушно-космически сили се готви за кацане в авиобаза Кубинка, Московска област на Руската федерация, 1 юли 2019 г.
📸 Снимка: David Novák / PlaneSpotters.net

🇷🇺✈️ ВВС на Украйна разкриха, че самолет за далечно радиолокационно откриване и управление Бериев А-50 е бил засечен във въздушното пространство на Орловска област, близо до руско-украинската държавна граница.

Това е първата поява на този вид самолети от близо година, според украински военни източници. Находката беше отбелязана и от полски медии, цитирали украинските твърдения, засилвайки още повече значението на това събитие на фона на продължаващата руска инвазия срещу Украйна.

Наблюдението повдига въпроси относно текущата стратегия на Русия във въздуха и оперативния статус на ограничения ѝ флот от самолети A-50, критичен актив във военната ѝ кампания.

Въпреки липсата на изявления по темата от руски и украински официални лица, повторната поява на A-50 събуди интереса на военни анализатори и наблюдатели, проследяващи руско-украинския конфликт.

Руската платформа за AEW&C се завръща към активни операции след продължителен период на неактивност, предизвикан от тежките загуби, които понесоха тези специализирани самолети в началото на миналата годин. От февруари 2022 г. руските въздушно-космически сили загубиха най-малко три самолета A-50, свеждайки до минимум инвентара на този ценен актив.

Първата потвърдена загуба беше регистрирана на 14 януари 2024 г. когато A-50 беше свален от американски зенитно-ракетен комплекс Patriot във въздушното пространство над Азовско море, според генерал-лейтенант Микола Олешчук, главнокомандващ на украинските ВВС.

23 февруари 2024 г. или месец по-късно беше съобщено за свалянето на втори самолет A-50 в небето над Краснодарски край, на повече от 190 километра от фронтовата линия. Украйна заяви, че ударът е реализиран благодарение на С-200, ракетна система земя-въздух от съветската епоха. На по-късен етап ръководителят на украинското главно управление разузнаване Кирило Будано посочи, че към февруари 2024 г. руската авиация разполага само със шест самолета A-50.

През февруари 2023 г. беларуската партизанска група BYPOL пое отговорност за повредата на самолет A-50, разположен в 50-та смесена авиобаза Минск-Мачулищи. Съобщава се, че атаката е била извършена с помощта на дронове, въпреки че сателитните снимки не разкриха разрушения в значителни мащаби. Тези инциденти подчертават уязвимостта на въздушния флот от А-50, който исторически е бил държан на разстояние от фронтовите линии, за да избегне подобни загуби.

Бериев A-50 (НАТО: „Mainstay“) е самолет за далечно радиолокационно откриване и управление с произход в Съветския съюз, базиран на транспортната платформа Ил-76 на Илюшин. Неговият първи полет е факт през 1978 г. и влиза в експлоатация през 1985 г. Разработен е като наследник на Ту-126 „Мос“ на Туполев.

До 1992 г. са били произведени над 40 самолета от този вид, но след десетилетия на експлоатация, незначителна част от тях е оцеляла, например най-модерният вариант А-50У, оборудван с голяма радарна система за наблюдение Liana, разположена във въртящ се радарен купол, монтиран над фюзелажа.

Този радар осигурява обхват на откриване до 650 км за въздушни цели и 300 км за наземни цели, според спецификациите на руския производител. Подобрената версия А-50У, въведена през 2010 г. включва модерна електроника, усъвършенствана навигация и модифицирани радиостанции на екипажа с LCD монитори за намаляване на умората и повишаване на ефективността.

Самолетът може да си позволи екипаж от 15 души, включващ петима летателен персонал и десет специалисти по мисията, управляващи радарните данни и координиращи операцията. Престоят му във въздуха може да продължи до четири часа без зареждане с гориво, с вариант за удължаването му със зареждане във въздуха при варианта A-50M и обхват от близо 1000 км от базата си.

В руската инвазия срещу Украйна тази платформа изигра жизненоважна роля като умножител на силите, подобрявайки ситуационната осведоменост и командването на бойни операции. Основната функция откриването и проследяването на въздушни заплахи, включващи украински изтребители, дронове и крилати ракети, предоставяйки данни в реално време на руските въздушно-космически сили и системи за противовъздушна отбрана с наземно базиране като С-400.

А-50 е способен да управлява до десет бойни самолета по едно и също време, насочвайки ги към изпълнението на мисии въздух-въздух или удари въздух-земя, според техническата документация на производителя. Същата способност е от решаващо значение за руската стратегия с широката употреба на управляеми бомби и ракети от разстояние, свеждайки до минимум риска за нейните тактически самолети да бъдат свалени от развиващата се противовъздушна отбрана на Украйна.

A-50 поддържа радарно покритие на дълги разстояния, покривайки дупките в наземните системи и предавайки данни чрез сателитна комуникация или директни връзки за данни към структурите за командване и контрол.

Военни анализатори като Джъстин Бронк от Royal United Services Institute, заявиха, че радарната способност на A-50 за „поглед надолу“ му дава възможност да забелязва цели на ниска надморска височина, които обикновено биват пропуснати от наземните радари, което е критично предимство във въоръжен конфликт, в който и двете страни разчитат предимно на нисколетящи безпилотни летателни апарати и ракети.

Въпреки това, загубата на поне три броя А-50 принуди руското командване да коригира моделите си на разполагане, като десет от тях извършват операции по-далеч от линията на съприкосновение и по този начин намаляват ефективността си в оспорваните райони.

Като западни еквиваленти на A-50 могат да се посочат американския Boeing E-3 Sentry (AWACS) и Northrop Grumman E-2 Hawkeye (AEW), използван от ВМС на САЩ.

E-3, базиран на корпуса на Boeing 707, разполага със сходен ротокуполен радар (AN/APY-1/2), чийто обхват на откриване възлиза на повече от 400 км за въздушни цели, малко под максимума на този вид платформи, но с превъзходни възможности за електронна война и обработка на данни, според спецификациите на ВВС на САЩ.

Sentry е способен да проследява парално повече от 100 мишени и да се интегрира със системите за мрежово командване на НАТО, с което предлагат ниво на оперативна съвместимост, което липсва на A-50. Неговият екипаж от 18-20 души включва специалисти, способни да управляват по-широк спектър от мисии, от контрол на въздушното движение до управление на битка, и също така може да се похвали с издръжливост на полета без презареждане от над 11 часа.

E-2 Hawkeye е малък по размерите си палубен самолет AEW&C, който притежава по-малък обсег – около 320 километра за въздушни цели – но е отличен за използване в морски операции и може да работи в по-тесни пространства поради компактния си дизайн.

И двете западни платформи се възползват от усъвършенствана авионика и редовни ъпгрейди, а в същото време макар и модернизиран, A-50У разчита на остарели корпуси и често е изправен пред производствени предизвикателства заради санкции, ограничаващи достъпа до западни компоненти, както отбелязва Джейкъб Мези от Атлантическия съвет в свой анализ от януари 2024 г.

Оперативните и технически разлики между A-50 и западните му еквиваленти показват неговите силни и слаби страни. По-големият обхват на радара при A-50 съответства на необходимостта на руските сили да наблюдават огромни територии, но зависимостта от наличието на централизирана командна структура, с която данните често се предават чрез наземни станции, а не директно към изтребителите - забавя времето за реакция, недостатък, подчертан в проучване на Royal United Services Institute от 2023 г.

За разлика от това, интеграцията на E-3 с връзки за данни в реално време позволява на екипажа му несравнимо по-бързо вземане на решения, критично предимство в динамичния въздушен бой. Подобренията на A-50У включват способността му да открива "нови типове самолети", които по мое мнение предполагат усилия за противодействие на възникващи заплахи като очакваните F-16 на Украйна, но санкциите попречиха на способността на Москва да заменя изгубени единици или да обучи достатъчно екипажи.

Загубата на опитни оператори, всеки от които изисква години обучение, усложнява материалните разходи от загубата на самолет, оценени на над 300 милиона долара, според данни на британското министерство на отбраната.

Повторната поява на А-50 над Орловска област след повече от година на бездействие предизвиква спекулации относно мотивите и възможностите на руската страна. От чисто техническа гледна точка това може да означава, че Москва е ремонтирала или разположила един от останалите си самолети, вероятно единицата, представена от руските медии в началото на миналата година като доказателство за устойчивостта на руската авиация.

От оперативна гледна точка това разполагане може да отразява тактическа промяна, насочена към противовес на нарастващата мрежа на украинската противовъздушна отбрана или подготовката за интегриране на предоставените от западния свят F-16 в украинска служба, очаквано през 2025 г. През ноември 2023 г. британското военно разузнаване предположи, че руските войски обновяват флота от самолети A-50, за да се справи с тези заплахи – процес, който беше ускорен значително от предишните загуби.

Разгръщането може да сигнализира за увереност във възстановените възможности за поддръжка на съоръжения като Таганрогския авиационен комплекс „Бериев“, който беше обект на мащабна украинска атака с дронове през март 2024 г. Анализаторите също така разглеждат възможността Русия да поеме по-голям риск, за да си върне превъзходството във въздуха, което е необходимост, тъй като Украйна се адаптира към западната подкрепа.

Присъствието на самолета във въздушното пространство на Орловска област, на около 150 км от Украйна, го държи на руска територия, но достатъчно близо, за да наблюдава граничните региони, балансирайки между рисковете и полезното действие. Каквато и да е причината за това развитие, то подчертава трайното значение на А-50 за руските военни усилия и трудностите, които среща при поддръжката на въпросните активи.

Русия призна официално за една от най-болезнените си загуби в Украйна: „Бериев“ А-50У

📸 Снимка: Sergey Lutsenko/Wikimedia Commons

🇷🇺❌✈️ Русия е издала федерална заповед за арест на украински войник по обвинение, че по-рано тази година е наредил свалянето на руски разузнавателен самолет „Бериев“ А-50У.

В средата на януари 2024 г. украинската армия заяви, че е свалила самолет за ранно предупреждение и контрол във въздуха (AEW&C) „Бериев“ А-50У във въздушното пространство над Азовско море. За загубата потвърдиха и руски военни блогъри, които често биват използвани като източник на информация, когато кремълски официални лица не желаят да коментират конкретни събития от войната в Украйна.

Малко над месец по-късно, на 23 февруари, Киев съобщи, че е свалил втори самолет А-50. Най-малко един руски военен блогър опроверга украинските твърдения с аргумента, че самолетът е станал жертва на приятелски огън.

Следственият комитет на Русия съобщи в понеделник, че е одобрил "превантивна мярка под формата на задържане" срещу полковник Микола Дзяман, командир на украинската 138-ма зенитно-ракетна бригада, във връзка с предявено към него обвинение, че е наредил свалянето на ценния руски самолет.

Комитетът отбеляза, че самолетът "не е бил предназначен за участие в бойни операции и няма оръжие", както и че "полетът се е извършвал изключително във въздушното пространство на Руската федерация".

Твърди се, че полковник Дзяман е „дал незаконна заповед на своя подчинен военен персонал да го унищожи“, което според московския съд е довело до унищожаването на самолета и смъртта на неговия 10-членен екипаж.

Украинският войник е "обвинен задочно" в извършване на терористичен акт, причинил смъртта на човек, и е "въведен във федералния списък за издирване", се отбелязва в изявление на следствения комитет.

🔍 Източник: Следственный комитет Российской Федерации

Най-новият руски AWACS самолет A-100 „Premier“ навлиза във финален етап на изпитания.

📸 Снимка: Reddit

🇷🇺✈️ Експериментален прототип на руския самолет за далечно радиолокационно откриване и управление A-100 Premier (AWACS) е навлязъл в последния етап от пълномащабни тестове на бордовата система в близки до реалните бойни условия. Това беше съобщено в руските социални медийни платформи на 12 юни 2024 г.

Разработен от Таганрогски авиационен научно-технически комплекс „Бериев“ в сътрудничество с Радиотехнически концерн „Вега“, този самолет е способен да проследява до 301 цели едновременно на разстояние до 550 км.

Според наличната информация, А-100 разполага с нов радар Vega Premier AESA в купола, базиран на пасивна или активна фазирана решетка, потенциално включваща S/X-band или L/S-band вълни, която може да проследява до 301 цели едновременно. Твърди се, че радарът притежава обхват на откриване на целта, способен да идентифицира цел с усилвател на изображението от 0,1 кв. м на 200 км, 3 кв. м на 550 км, 0,01 кв. м на 110 км, както и големи сухоземни и надморски цели като разрушител на разстояния до 450 км.

Също така, радарната система на A-100 включва режим на сканиране на земната повърхност със синтетична апертура, подобрявайки способността му да открива и класифицира наземни цели. В сравнение с предишната радарна система Шмел-M, шумоустойчивостта на новия радар е увеличена няколко пъти. Оборудван с четири турбовентилатора Авиадвигател ПС-90А-76, всеки от които произвежда 142 kN тяга, оперативният радиус на A-100 варира от 4250 до 4750 км и поддържа полет до около 10,5 часа без презареждане. Новата радарна система може да работи и в режим на радиоелектронно разузнаване.

Подобно на А-50У, А-100 е оборудван с терминали за сигурен асинхронен обмен на данни, което му позволява да дава целеуказание за цели на малка височина на изтребители Су-30СМ1/2 и Су-35С, както и на наземни автоматизирани системи за управление Поляна-Д4М1. Това улеснява разпределението на целите между системите за противовъздушна отбрана С-400, С-300В4 и Бук-М3А, което позволява прехващане зад хоризонта.

Бериев A-100 „Премиер“ е най-новият руски самолет за ранно предупреждение и контрол във въздуха (AEW&C), предназначен да замени Бериев A-50, който е в експлоатация от средата на 80-те години. Самият A-50 от своя страна наследи предшественика си Туполев Ту-126, отбелязвайки значително подобрение в способността на Съветския съюз да провежда въздушно наблюдение и операции за командване и контрол. Проектът A-100 беше иницииран в началото на 2010 г. с цел да предостави на руските въздушно-космически сили модернизирана платформа, включваща най-новите радарни технологии и авионика.

В процеса на разработка, производителят на A-100 се натъкна на редица препятствия, включително забавяния, причинени от международните санкции и различни технологични предизвикателства.

А-100 извърши първия си полет през ноември 2017 г. и оттогава премина през поредица от обширни тестове. През февруари 2022 г. той извърши и първия си полет с напълно функционираща радарна система, отбелязвайки значителна стъпка във внедряването на възможностите на самолета. Въпреки този напредък, проектът се сблъска със закъснения, като пълната оперативна способност и серийното производство се очаква да започнат до края на 2024 г.

А-100 е базиран на корпуса на Ил-76МД-90А, модернизирана версия на военно-транспортния самолет Илюшин Ил-76. Тази конструкция осигурява здрава и надеждна платформа за усъвършенстваните системи най-новата руска AWACS платформа.

А-100 се задвижва от четири турбовентилаторни двигателя Авиадвигател ПС-90А-76, всеки от които произвежда 32 000 фунта тяга и предлага подобрена горивна ефективност в сравнение с по-старите модели, използвани в A-50.

Една от определящите характеристики на A-100 е неговият въртящ се радарен купол, монтиран на подпори над фюзелажа. Този корпус съдържа радар „Премиер“ с активна електронно сканирана решетка (AESA), способен да осигури 360-градусово покритие, което представлява значителен технологичен скок за Русия и предлага значително подобрение във възможностите за откриване, проследяване и електронно противодействие.

Основната роля на A-100 е да служи като система за ранно предупреждение и контрол във въздуха, подобно на самолетите AWACS на НАТО като Boeing E-3 Sentry. Радарната система на A-100 може да открива и проследява до 300 цели едновременно на обхвати до 550 километра за въздушни цели и 450 километра за морски цели. Тази способност е от съществено значение за противовъздушната отбрана, позволявайки координацията на изтребители и самолети прехващачи за ефективно противодействие на заплахите.

В допълнение към ролята си за наблюдение, A-100 може да изпълнява командни и контролни функции, насочвайки въздушни, сухопътни и военноморски сили по време на операции. Самолетът е проектиран да бъде устойчив на електронно заглушаване и смущения, което гарантира неговата ефективност в оспорвани бойни среди. Усъвършенстваните възможности на A-100 за споделяне на данни му позволяват да се интегрира с други руски военни активи, осигурявайки цялостна картина за осведоменост за ситуацията.

В снимки: Вътрешността на Бериев A-50 (самолет за далечно радиолокационно откриване и управление)