Китай поиска пауза над Владивосток, Киев я даде

🇨🇳🛡️ Китай е поискал от Украйна да не нанася удари по Владивосток за периода, в който се провежда Източният икономически форум в града. В отговор Киев се е съгласил, предоставяйки уверението си, че ще се въздържа от удари. Това съобщи японската агенция Kyodo на 4 септември, като се позова на осведомени източници, според които молбата е продиктувана от съображния относно сигурността на китайската делегация, начело с първия вицепремиер Дин Сюесян – член на Постоянния комитет на Политбюро и шести по ранг в партийната йерархия.

Три дни по-рано Зеленски описа уговорката, без да назове конкретна държава. В обръщението на видео от 1 септември той спомена две молби: американска – да няма удари по Москва и Санкт Петербург в периода 25-27 август, отправена по време на посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва, и втора от неназована голяма сила. „Когато друга голяма сила ни помоли за определен период да прекратим ударите по направление Владивосток, осигурихме и това“, каза той. След това очерта границата на такива отстъпки: „Небето над Русия засега е за дронове, не за гражданска авиация.“ Kyodo посочва коя е втората държава – Китай.

По отношение на публично известните украински средства за далекобойни удари уверението на практика не ограничава Киев. Разстоянието до Владивосток възлиза на повече от 6500 км. Най-далечният публично известен украински удар беше нанесен на 6 юли 2026 г. срещу рафинерията в Омск, разположена на около 2500 км от Украйна, а заявеният максимален обсег на най-далекобойния украински дрон FP-1 е 3400 км. Следователно Владивосток остава извън обсега на поразяване, демонстриран от Украйна до този момент.

Дистанцията обаче не изчерпва възможните сценарии. Kyodo допуска, че Пекин се опасява от повторение на специалната операция „Паяжина“ от 1 юни 2025 г. – този път с дронове, предварително прехвърлени към Приморския край в камион. При операцията 117 дрона бяха внесени тайно в Руската федерация, след което бяха изстреляни от товарни платформи в непосредствена близост до предварително набелязани цели – пет авиобази. Една от тях беше „Украинка“ в Амурска област, която се намира на под 1000 км от Владивосток – единствената, срещу която ударът се провали: камионът с дроновете се запали по пътя Чита–Хабаровск. Приморският край досега не е бил обект на въздушни атаки. Именно затова опасението в този сценарий не е за полет на хиляди километри от Украйна, а за тайно прехвърляне на дронове по суша и тяхното пускане в близост до целите.

Руските мерки за сигурност около форума са насочени именно срещу подобен сценарий. От сутринта на 31 август до полунощ на 4 септември властите забраниха превоза на опасни, взривоопасни и отровни товари, оръжие и боеприпаси. В същия период движението на камиони над 5 тона по всички маршрути, използвани от охраняваните официални лица, беше преустановено в периода от 7 до 22 часа. Полетите в радиус от 250 км около Владивосток бяха ограничени между 1 и 4 септември, докато плаването в заливите е забранено, а кампусът на Далекоизточния федерален университет на остров Русский е затворен за свободен достъп от 30 август. В кортежа на президента Путин се движеше и пикап с монтирана зенитна установка, запечатан и публикуван от изданието „7х7“ на 3 септември.

Подготовката започна още по-рано. От 1 ноември 2025 г. в Приморския край действа забрана за заснемане на последиците от удари с дронове. Това е първата такава мярка в руския Далечен изток, при това въведена в регион, който все още не е бил свидетел на нападение. Източният икономически форум е водеща витрина на руския завой към Азия, а организаторите очакваха да бъдат сключени 385 споразумения на стойност 6,5 трилиона рубли – повече от рекорда на юбилейното издание година по-рано. Мерките на терен обаче не са способни да заместят твърдото политическо уверение от Киев. Вероятно тъкмо поради тази причина Пекин е потърсил такова уверение от страната, която определя целите на ударите дълбоко на руска територия.

Военната цена на отстъпката е минимална, поне спрямо публично известните украински способности за далечен удар. Докато делегациите заседаваха на остров Русский, украинската кампания срещу рафинерии и складова инфраструктура продължи без почивка. На 2 септември КИНЕФ в Ленинградска област – втора в страната по общ капацитет за преработка – преустанови изцяло работа. На 3 септември безпилотни катери атакуваха пристанището в черноморския курорт Сочи, където поразиха спомагателния съд „Нефрит“. През нощта срещу 4 септември руското министерство на отбраната съобщи за 490 свалени дрона в небето над 20 руски региона, Московска област, Краснодарския край, окупирания Крим и Черно море.

На самия форум Путин призна, че руските власти са подценили рисковете за цивилната инфраструктура. „Изхождахме от това, че става дума за чисто граждански обекти, които не могат да бъдат мишена на удари дори при въоръжен конфликт. Но в това сгрешихме“, каза той. По информация на Kyiv Post ударите по руски рафинерии от началото на годината са над 70, обемът на преработка е спаднал до най-ниското си равнище от две десетилетия насам, производството на бензин покрива само 70% от вътрешното търсене, а поне 17 региона продължават да действат ограничения върху продажбата на гориво.

Китай има и съвсем конкретен икономически интерес по същото крайбрежие. Козмино, крайният терминал на нефтопровода „Източен Сибир – Тихи океан“, се намира на 200 км от Владивосток. Само през първите 7 месеца на 2026 г. Китай е изкупил 83% от товарите оттам спрямо 88% година по-рано, показват данните на Kpler и Vortexa. Сортът ESPO се търгува с премия спрямо Брент, достигаща 10 долара за барел. Дин Сюесян се срещна с Путин на 2 септември и заяви готовност за по-задълбочено обвързване на китайските и руски интереси в инвестициите и енергетиката.

Kyodo поставя молбата и в този по-широк енергиен контекст. Русия получава значителна част от приходите, с които финансира военната си агресия срещу Украйна, от петролния износ, а Китай е основният купувач на суровината, изнасяна през Козмино. Това само по себе си не доказва, че енергийният интерес е причина за молбата от Пекин. Официално посоченият мотив остава сигурността на делегацията. От географска гледна точка обаче поисканата гаранция засяга район, където минава един от важните руски петролни маршрути към Китай.

Отстъпката не доказва, че Пекин определя избора на украински цели. Тя по-скоро показва, че Киев е готов да предоставя кратки и военно евтини ограничения, когато подобна молба идва от голяма сила. Зеленски и Си Дзинпин са разговаряли директно само веднъж от 2022 г. насам. Поканата, отправена през февруари от министъра на външните работи Ван И към украинския му колега Андрий Сибига, все още не е разгърната в конкретно уточнена дата за визита. Междувременно Киев санкционира китайски дружества за компоненти, открити в дронове „Шахед“.

Случаят с Владивосток е една от три идентични паузи през последните две седмици. Искането на САЩ се отнасяше до Москва и Санкт Петербург за периода 25-27 август. Китайската – до Владивосток за периода 1-4 септември. На 5 септември Путин се съгласи на реципрочно въздържане от удари по Киев по време на визитата на Стив Уиткоф и Джаред Кушнър.

Това очертава възможен модел: докато преговорният процес е активен, Киев може да предоставя кратки и географски ограничени гаранции, когато военната им цена е по-малка от потенциалната дипломатическа полза. Засега обаче няма доказателство, че Пекин е обещал или предоставил нещо в замяна.

📽️ Видео: В състава на кортежа на президента Владимир Путин във Владивосток беше забелязан военен пикап с прикрепено зенитно оръдие, 2 септември 2026 г.

Една година по-късно: Как операция „Паяжина“ проби руската ядрена триада?

🇺🇦🎯🇷🇺 Точно преди една година Службата за сигурност на Украйна (СБУ) проведе операция, която вече се изучава не просто като епизод от руско-украинската война, а като преломен момент в доктрината на въздушната мощ. Операция „Паяжина“ не е нито най-кръвопролитният, нито най-мащабният украински удар, но беше първият, който превърна понятието за „стратегически тил“ във фикция.

С цената на партида FPV-дронове, всеки от които струва около 2000 долара, Киев извади от строя платформи на стойност, която СБУ оценява на близо 7 милиарда долара – и, което е по-съществено, платформи, които руската военна индустрия вече не е способна да възпроизведе.

Подготовката на операцията продължава повече от година и половина – според СБУ точно 1 година, 6 месеца и 9 дни. Това не беше импровизация, а дългосрочна разузнавателно-логистична кампания, ръководена лично от директора на службата Васил Малюк и координирана на най-високо политическо равнище. Същността ѝ беше обезоръжаващо проста – и именно в това се криеше нейният блясък: FPV-дроновете бяха прехвърлени дълбоко в руска територия, укрити в дървени каравани-контейнери, монтирани на платформи на обикновени камиони и прикрити с дистанционно отваряеми покриви. Шофьорите – според руски източници в множество случаи без да подозират какво превозват – спираха в близост до целевите авиобази, на бензиностанции и крайпътни отбивки. По команда покривите се отваряха, дроновете излитаха, а след пуска платформите се самоунищожаваха. Това беше троянски кон, появил се едновременно във всички часови пояси на Руската федерация.

Именно едновременността е ключът към оперативния замисъл. Ударите бяха насочени срещу пет авиобази на руските Въздушно-космически сили – Белая в Иркутска област, Оленя в Мурманска област, Дягилево в Рязан, Иваново-Северни и Украинка в Амурска област. Географският мащаб е безпрецедентен: Белая се намира на 4300 км от украинската граница, дълбоко в Източен Сибир, а Оленя е отвъд Полярния кръг. Това не са обекти, които допреди година който и да е офицер би определил като „застрашени“ от удар – именно затова руската стратегическа авиация ги използваше като убежища, разполагайки тежките бомбардировачи на открито, извън хангари и укрепени укрития. „Паяжина“ наказа именно това усещане за недосегаемост.

Оценките за нанесените щети продължават да са предмет на спорове и тук Frontline Monitor държи ясно да разграничи украинските твърдения от независимо потвърдените данни. СБУ съобщи за 41 поразени самолета – Ту-95МС, Ту-22М3, по украински данни и Ту-160, както и самолети за далечно радиолокационно откриване и управление А-50 – което Киев представи като една трета (34%) от носители на стратегически крилати ракети. Независимите анализи са по-предпазливи: експертите на Janes, работещи с данни от спътникови радари със синтетична апертура и изображения на Maxar, потвърждават унищожаването на дузина машини и повреди по още няколко, а сателитните кадри категорично документират коло 13 разрушени корпуса на летищата Белая и Оленя, където беше концентрирана основната част от пораженията. Висш представител на НАТО спомена за порядъка 10–13 безвъзвратно загубени и до 40 засегнати машини. Financial Times оцени съвкупната загуба на около една пета от оперативно годния парк на руската далечна авиация. Разминаването между „41 поразени“ и „около дузина унищожени“ обаче не омаловажава операцията.

Защото уникалният характер на „Паяжина“ не се измерва в проценти, а в своята необратимост. Именно тук се крие същината на оценката година по-късно. Ту-95МС и Ту-22М3 от десетилетия не се произвеждат серийно. Производствената база, специалистите и индустриалните вериги, необходими за тяхното възстановяване, отдавна не съществуват. Всеки изгорял на пистата „Мечок“ самолет е загубен завинаги – не просто повреден, а окончателно изваден от баланса на силите. Срещу цена, съизмерима с тази на смартфон, Украйна нанесе на противника щета, която нито време, нито ресурси могат да компенсират. Това е същността на стратегическия ефект: не просто разрушение, а отнемане на бъдещ капацитет.

Оттук произтича и второто, по-широко значение на операцията, заради което година по-късно тя вече се изучава във военните академии – от Карлайл до Шривенам. „Паяжина“ разруши доктриналната аксиома, че разстоянието само по себе си е форма на защита. Същите платформи изстрелваха крилати ракети по украинските градове от привидната безопасност на хиляди километри дълбочина – и именно тази дълбочина се оказа илюзорна, защото оръжието не пристигна по въздух през ешелонираната ПВО, а по магистралите, отвътре. Поразените А-50 допълнително утежняват картината: всяка загубена машина AWACS е удар по способността на руската бойна авиация изобщо да наблюдава въздушното пространство, а не просто да нанася удари в него.

Руската реакция през изминалата година е най-красноречивото доказателство за ефекта от операцията. Кремъл премина към изграждане на укрити стоянки – бетонни капонири с куполовидни покриви, масивни взривозащитни врати и землено покритие – в бази като Милерово, Курск-Восточни и Гвардейско, както и към принудително разсредоточаване на флота от тежки бомбардировачи по отдалечени летища. И двете мерки имат цена, която „Паяжина“ наложи без нито един изстрелян снаряд: разсредоточаването подкопава способността на Русия да провежда масирани и концентрирани удари, а изграждането на укрития изисква време, ресурси и огромни инвестиции. Когато евтиното оръжие принуждава противника да инвестира скъпо в защита, асиметрията вече е спечелена още преди следващия удар.

Остава и измерението, което прави операцията не само впечатляваща, но и тревожна – аспект, който Frontline Monitor не подминава. Поразените платформи са част от руската ядрена триада. Ударът срещу носители с двойно предназначение постави експерти по контрола над въоръженията, като Павел Подвиг, пред въпроси, които дотогава рядко бяха поставяни толкова директно – за прага на ескалация, за стабилността на ядреното възпиране и за това дали конвенционален удар по стратегически бомбардировач следва да се разглежда като удар по ядрения потенциал. Година по-късно тези въпроси все още нямат еднозначен отговор. Не по-малко тревожна е и възможността за възпроизвеждане на този модел: концепцията за „спящи“ пускови платформи, внедрени под прикритието на автомобилния трафик, не е технология с украински патент – тя е достъпна за всеки участник, който разполага с достатъчно търпение, организация и дисциплина, и поставя под въпрос сигурността на военна и гражданска инфраструктура от Калифорния до Токио.

Година след 1 юни 2025 г. оценката се свежда до едно изречение: „Паяжина“ не беше просто дързък удар по стационарни мишени, а доказателство, че в епохата на евтината автономност класическата йерархия между силен и слаб, между дълбок тил и фронтова линия, вече не гарантира абсолютно нищо. Анонимните офицери на СБУ не просто унищожиха няколко бомбардировача – те демонтираха едно от последните фундаментални схващания, върху които стъпваше военното мислене на ХХ век.

WSJ: Дръзката украинска операция „Паяжина“ е най-тежкият удар по руската стратегическа авиация.

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) организира „Паяжина“ – тайна операция, продължила 18 месеца с контрабанда на квадрокоптери в Руската федерация, скрити в сглобяеми кабини. Кулминацията настъпи на 1 юни с нанасяне на удари по няколко летища на стратегическата авиация, които повредиха десетки самолети, отбелязва разследване на Wall Street Journal.

Докладът на американското издание посочва, че инженерите от СБУ са имали проект за специални дронове с изглед от първо лице (FPV) с подсилени канали за комуникация и бойни глави, способни на пробив в обшивката на самолет и детонация във вътрешността на горивните резервоари. Всеки дрон е имал големина приблизително колкото на голяма чиния за хранене и е носел до около 1,8 кг експлозиви.

Дроновете са били скрити в дървени кабини, чиито покриви са поддържали дистанционно отваряне. Бордовите батерии и соларните панели са позволили системите за изстрелване да стоят захранвани и свързани с украинските оператори чрез местните клетъчни кули.

🕵️ Таен логистичен център в Челябинск начело с украинска двойка

Украинска двойка, живееща в руския град Челябинск, посочени като Артем и Катерина Тимофееви, са били вербувани като ключови агенти. И двамата са били участници в протестите през 2013-2014 г. преди да се преместват в Русия през 2018 г. За да им се повери сглобяването на дронове и кабини в Русия, СБУ първо ги води в Лвов, където преминават тестове с полиграф.

След като на връщане са подложени на 3-часов разпит от Федералната служба за сигурност (ФСБ), те създават фирма, представяна за логистична. Наемат склад и офис, получават камиони и си наемат шофьори, които СБУ е проучила, за да се увери, че са надеждни, но не и любопитни.

Работейки по подробни инструкции, предавани от Украйна, Тимофееви са сглобили около 150 дрона и 8 стартови кабини в рамките на около седмица.

🚨 Почти разкриване на пътя и фатална експлозия на камион

Най-опасният инцидент се случва, когато на около 300 км от планирания 6400 км маршрут, един от шофьорите споделя, че покривът на самата кабина е бил разместен, разкривайки дроновете вътре. Той се обажда на Артем Тимофеев в шок, което принуждава СБУ в рамките на броени минути да използва импровизирана история, с която да прикрие случая.

Ръководителят на СБУ Васил Малюк дава инструкции на Тимофеев да обясни на шофьора, че кабините са ловни заслони, оборудвани с дронове за наблюдение на дивата природа – правдоподобно твърдение поради липсата на видими следи от експлозиви отвън.

Шофьорът приема обяснението, ремонтира покрива с помощта на местен тракторист и продължава своето пътуване. В отделен случай, по-късно друг камион получава електрически проблеми вътре в една от кабините и след това спира да отговаря на повиквания. Впоследствие украински служители разбират, че пожар и експлозия са унищожили кабината и са убили шофьора.

💥 Общо 117 удара по руските стратегически бомбардировачи

Пилотите на дронове от СБУ, сред най-опитните в службата, са прекарали дълги дни в обучение на FPV платформи, без да знаят кои са крайните цели. Едва на 1 юни Малюк ги информира, че мисията е насочена към руската далечна авиация, разкривайки пред тях карти на летищата и диаграми, подчертаващи слабите места на Ту-95, Ту-22М3 и други самолети.

Когато останалите четири камиона достигат дискретни локации, като например бензиностанциите в близост до авиобази, в Мурманска, Иркутска и Ивановска области, покривите на кабините са отворени дистанционно, при което 117 дрона излитат към своите цели с насочване от видео връзки на живо и местни клетъчни мрежи, твърдят украински и американски служители.

В аудиозапис от нощта на атаката, пуснат по-рано от украинските медии, Малюк може да бъде чут да описва „вражески стратегически самолети“, горящи на руската авиобаза Белая, като украински източници съобщават на „Украинска правда“, че предварителни оценки поставят щетите по руските самолети на повече от 2 милиарда долара.

📉 Най-сериозният удар по руската далекобойна авиация

Генералният щаб на ВСУ и СБУ посочват, че операция „Паяжина“ е повредила и унищожила 41 руски самолета, включително стратегически бомбардировачи и самолети за ранно предупреждение и контрол А-50, и претендират, че ударът е засегнал 34% от носителите на стратегически крилати ракети, нанасяйки загуби на руските въздушно-космически сили в размер на 7 милиарда долара.

Сателитни снимки, подложени на анализ от независими експерти, цитирани от Ройтерс, показват изгорели бомбардировачи на авиобазите в Мурманска и Иркутска област. Западни и украински служители като цяло смятат операция „Паяжина“ за най-пагубния украински удар с дронове по руските летища във войната и значителен провал за руската далекобойна авиация, макар точният мащаб на щетите да остава предмет на спорове.

В крайна сметка сателитни снимки доказаха, че най-малко от 13 руски военни самолета, сред които Ту-95 и Ту-22М3, са унищожени или са понесли сериозни щети в резултат на удара през юни, реализиран благодарение на операция „Паяжина“.

След операция "Паяжина" и свалянето на А-50, Русия разработва нов план за AWACS.

🇷🇺 Русия, която все още не се е съвзела от загубата на своите самолети за далечно радарно откриване и управление А-50, които бяха унищожени от украинската армия, сега лансира отчаяна идея за замяна – хибриден самолет, съчетаващ въздушно наблюдение, разузнаване, морски патрул и борба с подводници, съобщи онлайн изданието Defense Express.

Инженерите от проваления проект А-100 предлагат този „универсален инструмент“ да се изгради на базата на реактивния самолет-амфибия Бе-200, с който от десетилетия изпитва затруднения да въведе в серийно производство.

Както съобщи Defense Express, патентът е подаден от конструкторско бюро „Бериев“, отговорно за платформите А-50 и А-100, който тихомълком бяха зарязани от Москва след години забавяния и технически провали.

Сега компанията очевидно залага на Бе-200 като основа за следващо поколение разузнавателни самолети. На хартия той е амфибиен самолет, способен да каца на вода, но вариантът от патента няма да е способен да го прави. Дори и така обаче проектът е изправен през същия проблем като всички останали програми за Бе-200: Русия просто няма двигатели.

25 години, 25 самолета и нула двигателя

Въпреки че е обявен официално за модел в серийно производство, за четвърт век са произведени едва 25 единици от Бе-200. Русия не може да изпълни дори вече подписаните договори, тъй като самолетът разчита на украински двигатели Д-436, които вече са недостъпни за нея.

Собственият заместител ПД-8, произведен от програмата за Superjet, все още не е готов, което оставя цялата нова идея на много крехка основа, обричайки проекта на провал още в зародиш.

Вместо да създава отделни машини за отделни задачи, концепцията на „Бериев“ опитва да въведе четири различни роли в рамките на една и съща платформа:

• въздушно наблюдение и управление
• морско патрулиране и разузнаване
• борба с подводници
• противокорабни удари

Освен това в конструкцията са предвидени два вътрешни отсека за торпеда или противокорабни ракети, пълен комплект радарни системи и средства за електронно разузнаване, а за самозащита под крилото и четири ракети въздух-въздух Р-73.

Подходът напомня многоцелевите самолети като френския Atlantique/ATL2 на Dassault Aviation, използван от няколко европейски държави, но дори той не съчетава толкова функции, като най-важното е, че него стои работеща верига за доставки, с каквато Русия в момента не разполага.

Украйна междувременно публикува нови кадри от работа на съветски зенитно-ракетен комплекс С-200, подчертавайки неговата роля в по-ранни далекобойни удари. Именно на този комплекс се приписва свалянето на два особено ценни руски самолета – тежкия ракетоносец-бомбардировач Ту-22М3 и самолета за далечно радарно откриване и управление А-50У.

Русия прехвърли стратегически бомбардировачи Ту-160 на 500 км. от Аляска.

🇷🇺 Русия тихомълком е прехвърлила стратегически бомбардировачи Ту-160 на авиобаза Анадир в далечния изток на страната, само на 500 кm от американския щат Аляска. Експерти определят този ход като парадоксален опит за защита на самолетите от украинските атаки с дронове, с приближаването им до основния геополитически противник на Москва.

По данни на Defense Express, сателитни снимки показват най-малко два бомбардировача Ту-160, известни с кодовото си име в НАТО „Blackjack“, разположени на летище Анадир, познато още като Уголний. То се намира на над 6600 км от Украйна и няма пътна връзка. Снабдяването се извършва по въздух или чрез сезонен морски транспорт.

Преместването идва след вълна от прецизни удари с дронове в рамките на украинската кампания „Паяжина“ („Spider Web“), които повредиха или унищожиха редица руски бомбардировачи. След като понесоха загуби в ключови авиобази като Енгелс и Оленя, руските въоръжени сили очевидно прехвърлят стратегическата си авиация в своите най-отдалечени съоръжения.

Особено показателен е именно географският избор. Разполагайки бомбардировачите в близост до територията на САЩ, Москва се стреми да ги изолира от по-нататъшни украински атаки, дори ако това ги поставя по-близо до американските мрежи за наблюдение и системи за бърза реакция. Тази стратегическа противоречивост отразява промененото възприятие на Кремъл за заплахите: за Русия в момента атаките с дронове от страна на Киев се явяват по-непосредствена опасност от нуждата да поддържа позиция на възпиране спрямо Вашингтон.

Докато през 2023 г. и началото на 2024 г. Ту-160 влизаха в употреба сравнително рядко, участието им в удари напоследък се увеличава. Украински официални източници потвърдиха изстрелвания на ракети на 26 май и 6 юни. Разузнавателни оценки сочат, че Русия може да се подготвя за нова атака с крилати ракети с далечен обсег между 9 и 12 юни.

Въпреки че местоположението на Анадир предлага известна защитна стойност, то налага сериозни логистични ограничения. Осигуряването на гориво, боеприпаси и техническо обслужване е значително по-трудно на толкова отдалечена база. Въпреки това Москва изглежда готова да приеме тези трудности, за да избегне нови загуби на бомбардировачи в ограничения си флот.

С преместването на стратегическите си самолети буквално до въздушното пространство на САЩ, Русия демонстрира както уязвимост, така и стратегически разчет – бяга от ударите на Украйна, за да се приюти на прага на Съединените щати.

Украйна извърши най-опустошителната атака срещу руската стратегическа авиация.

🇺🇦💥🇷🇺 Украйна нанесе най-опустошителната атака срещу военни летища на руската стратегическа авиация и твърди, че е унищожила над 40 тежки бомбардировача и други самолети. Има и индикации, че щабът на Северния флот на Русия, дом на руските ядрени подводници, също е атакуван.

Общата цел на операцията очевидно са били най-ценните стратегически въздушни активи на Русия, които не могат да бъдат бързо заменени и чието възстановяване би било изключително скъпо.

„Службата за сигурност на Украйна провежда мащабна специална операция за унищожаване на бомбардировачи в тила на Руската федерация“, съобщи в Telegram Генералният щаб на ВСУ.

„Дроновете на СБУ удариха над 40 самолета, включително А-50, Ту-95 и Ту-22М3, нанасяйки щети за над 7 милиарда долара.“

Операцията, с кодово име „Паяжина“, е насочена към четири ключови руски авиобази: Белая, Дягилево, Оленя и Иваново, съобщава Kyiv Post.

Макар да липсва независимо потвърждение на тези твърдения, в интернет се появиха видеозаписи, показващи удари по руски бомбардировачи. Геолокация на кадрите сочи, че ударът е извършен на територията на авиобаза Оленя, въпреки че първоначално се твърдеше, че става дума за авиобаза Белая в Иркутска област.

Няколко видеа показват, че атаките са били извършени с дронове с изглед от първо лице (FPV), изстреляни от камиони, паркирани наблизо. Авиобазата в Оленегорск, Мурманска област, също е била атакувана.

Експлозии и пламъци са били заснети и около щаба на Северния флот в Мурманск, база на някои от най-способните руски подводници, включително ядрения ракетоносец от клас „Ясен-М“ Казан.

Руски служители отхвърлиха сведенията за атака срещу щаба на Северния флот.

„Информацията за експлозии в Североморск, разпространявана в социалните мрежи, не отговаря на действителността. Ситуацията е стабилна. Няма заплахи. Не се поддавайте на паника и се доверявайте само на проверени източници“, заяви кметът на града, цитиран от канала „Операция Z“ в Telegram.

Паралелно с украинската атака, Русия извърши една от най-мащабните си въздушни офанзиви от началото на войната, изстрелвайки 472 дрона и 7 балистични и крилати ракети. Според украинските власти 385 от въздушните цели са били „неутрализирани“.

Както се отбелязва в началото на анализа, атаката срещу най-ценните руски въздушни системи, част от ядреното ѝ възпиране, ескалира значително конфликта. Все още не е ясно колко самолета е изгубила руската стратегическа авиация, но вероятно става дума за значителна част от въздушния ѝ състав, способен да изстрелва крилати ракети с голям обсег.

Заплахата от локализирани атаки с дронове срещу разположени на открито въздушни активи, дори такива на територията на САЩ, е нещо, за което се предупреждавали от години. Въпреки широкото разпространение на евтини безпилотни технологии, защитата срещу тях все още изостава, както в Русия, така и другаде.

Днешната операция е ярък пример за липсата на защитени хангари, които да предпазят самолетите от подобни удари – проблем, за който се говори от доста време, но не е повлиял на стратегията на американските инвестиции, дори в ключови бази в Тихоокеанския регион, алармират от The War Zone.

Освен това, вече съществуват дронове с изкуствен интелект, способни да разпознават цели без човешки контрол и без радиосигнали, което прави прехващането им още по-трудно. Според TWZ, Русия е започнала да покрива самолетите си с автомобилни гуми, за да заблуди подобни дронове.

По-късно през деня руското министерство на отбраната коментира атаките:

„Днес киевският режим извърши терористична атака с FPV-дронове срещу авиобази в Мурманска, Иркутска, Ивановска, Рязанска и Амурска област. В базите в Иваново, Рязан и Амур нападенията бяха отблъснати. В Мурманск и Иркутск няколко самолета са били подпалени“, гласи изявление на министерството в Telegram.

„Пожарите са потушени. Няма жертви сред военнослужещите или цивилните. Част от участниците в атаката са задържани“, добавят от ведомството.

Президентът Володимир Зеленски е наблюдавал операцията лично, според украинския журналист Сергей Братчук. „Поразени са 41 стратегически самолета на Русия. Операцията е била изключително сложна логистично. СБУ първо е транспортирала дроновете в Русия, после и дървени мобилни къщи. Дроновете са били скрити под покривите на тези къщи върху камиони. В точния момент покривите са били отваряни дистанционно и дроновете са атакували.“

Източници от СБУ подчертават, че участниците в операцията отдавна са извън Русия, а евентуални арести ще са постановка от страна на Кремъл.

Губернаторът на Иркутска област Игор Кобзев потвърди, че безпилотните летателни апарати са били изстреляни от камион. „Източникът е блокиран. Най-важното – няма заплаха за живота и здравето на цивилните.“

Мащабната операция предшества планираните преговори в Истанбул утре.

„Правим всичко възможно, за да защитим независимостта и народа си. Първо – пълно и безусловно прекратяване на огъня. Второ – освобождаване на пленници. Трето – връщане на отвлечените деца. А за устойчив и надежден мир – подготовка за среща на най-високо ниво. Основните решения могат да бъдат взети само от лидерите“, заяви Зеленски в Х.

Според Axios, Украйна предварително е информирала администрацията на Тръмп за атаките. По-късно твърдението беше отречено от украински и американски официални представители.

Руските военни блогъри съобщиха, че контейнерите с дронове са били сглобявани в Челябинск. Камионът, използван в Амурска област, е бил с челябински регистрационни номера.

Руският мозъчен тръст Рибар похвали местните жители, опитали се да спрат изстрелването на дроновете от камиони:

„При атаки като днешната често може да се наблюдава глупавото поведение на местното цивилно население, когато в четвъртата година на СВО те се надпреварват да заснемат десантите и да ги публикуват в интернет, всъщност помагайки на врага. За щастие има и примери за обратното: видеоклип стана вайрл в интернет, показва как грижовни шофьори на паркинг в Иркутска област се качиха на камион, от който излитаха дронове, и се опитаха да ги унищожат с камъни и импровизирани средства. Хората рискуваха живота си: бойната глава на дрона не е от най-малките и какво би станало, ако той се взриви, е риторичен въпрос. Но мъжете все пак се опитаха да спасят други, въпреки че бяха обикновени цивилни.“

„Надяваме се, че заслугите им ще бъдат подобаващо отбелязани, за щастие вече има прецеденти“, добави Рибар. „Картината обаче е ясна: провалите на някои водят до факта, че последната линия на защита са обикновени мъже, принудени да чупят дронове с голи ръце.“