Анализ: Какво всъщност показва разузнавателният доклад на САЩ за ядрената заплаха от Иран

🇮🇷 Разузнавателните оценки на САЩ, според които Иран се намира на около година от ядрено оръжие, не са претърпели значителна промяна от 12-дневната война миналия юни, въпреки скорошната съвместна въздушна кампания на Израел и САЩ, започнала на 28 февруари 2026 г. и продължила 39 дни, съобщава Ройтерс.

Редица световни медии представят това като удобен повод да се усъмнят дали двете кампании срещу иранския режим наистина са си стрували. Анализатори от The Jerusalem Post настояват, че от гледната точка на Израел и двете войни са постигнали критични цели.

Преди юни 2025 г. страната беше изправена пред две непосредствени екзистенциални заплахи от Ислямската република: ядрената програма и нарастващият арсенал от балистични ракети. Нанесените удари в 12-дневната война удари срещу десетки обекти на ядрената програма отложиха заплахата от „въпрос на месеци“ до между една и две години напред.

Съвместните удари тази година на свой ред намалиха наличния арсенал на Техеран от 2500 балистични ракети, при перспектива за 3700-4300 допълнителни ракети, произведени в рамките на период от половин година – до не повече от 1000 ракети със забавяне от няколко години за производството на нови мащабни обеми.

Защо тогава докладът звучи разочароващо? Причината отчасти се крие в различните послания на американския президент Доналд Тръмп и Израелските отбранителни сили (IDF). Тръмп постави акцента върху това, че войната ще прекрати ядрената заплаха. IDF от своя страна наблегна на заплахата от балистични ракети, като омаловажи въпроса с ядрения потенциал на режима. Пентагонът почти не е бомбардирал нито един ирански ядрен обект по време на около 40-те дни на съвместни въздушни удари тази пролет – тема, различна от юни 2025 г.

Иран разполага с над 400 кг уран, обогатен до 60%, и с новото съоръжение „Пикакс Маунтин“, но тези активи не означават автоматично, че той се намира близо до сдобиване с ядрено оръжие. По данни от открити източници по-голямата част или целият запас от обогатен уран е заровен под развалините на ядрения обект в Исфахан, а също под Фордоу или Натанц. Иран е правил опити да се доближи до този уран, но след 11 месеца не е съумял да го стори. Дори и да го извлече, Израел и САЩ знаят с абсолютна точност неговото местоположение и могат да нанесат удар по всеки опит за изнасянето му.

Това не означава, обаче, че Израел и САЩ могат да си позволят да намалят своята бдителност. Ядреният обект „Пикакс Маунтин“, чието изграждане започна през 2021 г. не трябва да бъде изпускано от поглед и може да се наложи да бъде атакувано. По-широките надежди режимът в Техеран да рухне или поне да се откаже от своите намерения за обогатяване засега не се реализират.

От израелска гледна точка отдалечаването на две отделни екзистенциални заплахи с години напред в бъдещето представлява критично постижение в сферата на сигурността, дори без да е постигнато окончателно решение.